Трудови ресурси и трудоспособно население

Населението на всяка страна е основен фактор, субект на развитието на производството и социалния прогрес на обществото. От неговата численост, демографски и квалификационен сьстав, ценностна ориентация и мотивация, степен на участие в икономическата дейност зависят в значителна степен динамиката и ефективността на икономическия растеж. Различни за всеки етап са както вьзможностите на населението за развитие на производството, така и конкретните потребности на производството от работна сила в необходимото количество и сьс сьответното качество. От степента на сьответствие между тези два фактора се предопределя в значителна степен равновесието на икономическата система, в това число и равновесието на пазара на работна сила.
Двойствената природа на населението- като производител и потребител на материални и духовни блага и услуги, заема важно място в различните теории за макроикономическо развитие. Необходимостта от отчитане на тази двойнственност, на спецификата му отличава иэследването на трудовите фактори от останалите фактори на икономическия разтеж. По принцип колкото по- силно е ограничението на икономическите системи по отношение на населението и неговата трудоспособна част и колкото по- високо е равнището на икономическия потенциал на нацията, толкова е по- голяма потребността от отчитане спецификата на човешкия фактор като производител и потребител на материялни и духовни блага и услуги.
Населението е важно условие и фактор за икономическия растеж. То предопределя мащабите и структурата както на предлагането на работна сила на трудовия пазар, така и на търсенето на стоковия пазар. Затова величината, структурата, жизненото равнище на трудовия потенциял са както цел в развитието на всяко общество, така и важен ресурс, фактор за това развитие. За прогресивното развитие на населението, за повишаването на неговото жизнено, културно и техническо равнище, както и за неговата по- пълна и ефестивна реализация в обществото, се организират производството, внедряването на постиженията на науката и техниката, разширява се и се подобрява материално- техническата база на социалната инфраструктура, усъвършенства се управлението на икономиката и провежданата социална и демографска политика.
Върху социално- икономеческото развитие, неговата динамика и равновесие оказват влияние редица фактори и условия, които са тясно свързани помежду си. Условията за икономически просперитет благоприятстват едно или друго развитие и влияние на факторите и са естествената среда за тяхното проявление. Сред тях е и населението, наред с другите общи условия за икономическото развитие- размерите на страната и нейното геогравско положение, природните богатства и състоянието на околната среда, климата, международната политическа и икономическа среда, социалния и политическия климат, натрупаното национално богатство, постиженията на науката и техниката и възможността за тяхното внедряване и други. Населението като условие за икономическия растеж може да се разглежда главно като предопределящо предлагането и търсенето на стоки , услуги и работна сила.
Факторите на икономическия растеж са свързващото звено между условията, в които се осъществява икономическото развитие. Трудовите ресурси и най- вече заетата работна сила са един от важните фактори на икономическия растеж наред с капитала (основните производствени фондове) и техническия прогрес. Трудовите фактори на икономическия разтеж включват в себеси както количеството на работната сила, така и нейния качествен състав и степен на ефективно използване.
Величината и структурата на населението предопределят в значителна степен количеството и демографската структура на заетата работна сила. Общия брой на населението не е определящ за икономическата дейност, тъй като само част от него участва в производствения процес, проявява се като фактор на икономическия растеж. Със своята численост и структура населението на всяка страна определя непосредствено и трудовия потенциял, размерите на икономически активното население, т.е. потенциялните трудови ресурси на нацията.
Потенциалните трудови ресурси се предопределят от броя и състава на населението на страната и преди всичко от неговата трудоспособна част. Непосредствен източник за формирането на трудовите ресурси е населението в законоустановената трудоспособна възраст, желаещо и можещо да работи население в извънтрудоспособна възраст (младежи в подтрудоспособна възраст и население в надтрудоспособна възраст) и трудоспособните сред чуждите, граждани пребиваващи в страната. Активното население на страната, или потенциалните трудови ресурси, се намалява с величината на населението в трудоспособна възраст, което не е трудоспособно (инвалиди и пенсионери), с младежите, отбиващи военната си служба, и с мигриралите извън страната. В резултата на тези корекции се установява наличното икономически активно население, което представлява непосредствен трудов ресурс за икономическото развитие и предопределя предлагането на работна сила на трудовия пазар. От степентта на използване на тава население за икономическото развитие, от трудовата му активност и степен на заетост, от неговото съответствие в количествено, качествено и сруктурно отношение на потребностите на производството и управлението се предопределят динамиката и равновесието на икономическия растеж.
В зависимост от характера на икономическото развитие наличното активно население се отличава повече или по- малко от активно заетото население, което е действителната производителна сила, непосредствено произвеждаща материални и духовни ценности, брутния вътрешен продукт на страната. Отклонението е с величената на безработното население, с това в трудоспособна възраст, което желае, но няма въэможност да номери работа, поради съществуващо неравновесие между предлагането и търсенето на работна сила на пазара на труда.
Работната сила или величината на икономически активното заето население, зависи от редица демографски и икономически фактори, но също и от такива, като продължителност и обхват на образованието, жизнено равнище и социална осигуреност, равнище на образование и професионална квалификация.
Демографските фактори предопределят величината и структурата на населението, в това чесло и на населението в трудоспособна възраст- преобладаващата част от икономически активното население. Една част от демографските фактори са свързани с естественото, а други с механичното движение на населението. Към първата спадат, раждаемостта, смъртността, брачността и др., тяхното равнище и дългосрочни тенденции на развитие. Механичното движение на населението се предопределя от мащабите и интензивността на заселванията и изселванията във и извън страната.
За увеличаването на икономически активното население и на предлагането на работна сила допринасят преди всичко нарастването на броя на населението и подобряването на неговата възрастова структура. В това направление влияе както повишаването на раждаемостта, плодовитостта и брачността, така и намаляването на смъртността (особено на детската и тази на населението в трудоспособна въэраст) и на раэводите. Конкретната величина и насоченост в раэвитието на теэи фактори от естественото движение на населението предопределят при равни други условия сегашната и бъдещата численост и структура на трудовите ресурси и активното население на страната.
Възпроиэводството на трудовите ресурси е сложен и продължителен процес, който е неразривно свърэан с възпроизводството на населението. По същество това са две неделими един от друг процеса, тъй като трудовите ресурси са част от населението. Броят и структурата на населението предопределят количеството на трудовите ресурси и затова е необходимо процесите по тяхното възпроизводство да се раэглеждат в тясна връзка. На свой ред броят и демографската структура на населението се формират под въздействието на сложен комплекс от социални, икономически, обществено- политически, психологически и други фактори.
Механичното движение на населението (миграциятя) както между отделните райони в страната, така и към другите страни влияе непосредствено върху активно заетото население, безработицата и икономическото развитие, възпроиэводството на населението, сегашните и бъдещите трудови ресурси. Степента на това влияние се предопределя както от размера и направленията на миграционните потоци, така все повече и от структурата на миграциите- полово- въэрастова и образователна и професионално- квалификационна.
Процесите, свързани с естественото и механичното движение на населението, рефлектират непосредствено върху възрастовата структура на населението, възможностите на неговото възпроизводство, разпределянето на брутния вътрешен продукт и развитието на икономиката. Възрастовата структура на населението, интензивността и направленията на нейното изменение определят активната й характеристика- "подмладяване" или "стареене". От гледна точка на нормалното възпроизводство на населението, производството и икономическия растеж е по- благоприятна първата. При нея в общия брой на населението е по- висок делът на подрастващите поколения и на хората в трудоспособна възраст, който дял расте и значително превишава този на населението от високите възрастови групи. С висок брой и дял на младежите, т.е. на населението в трудоспособна възраст, се характеризира демографската ситуация в повечето развиващи се страни, където раждаемостта е много висока. Относително по- добра е ситуацията по отношение на броя и дела на младото население и в страните, които се отличават с много ниска детска смъртност. По- непосредствен резултат за икономически активното население, за неговата величина и структура, за заетостта му и за предлагането на работна сила имат величината и делът на населението в трудоспособна възраст. При равни други условия колкото неговата величина и степен на участие в производството са по- големи, толкова по- високи са икономическите резултати, финансовите възможности и ресурси на страната за осъществяване на социалната й политика и на социалното осигуряване на нетрудоспособното население. Тези въэможности са многократно по- големи при висока производителност на труда и ефективно използване на потенциалните въэможности на трудоспособното население.
По- високата численост и дял на подрастващите поколения, или на населението в подтрудоспособна въэраст, при равни други условия намаляват потенциалните трудови ресурси на страната и предлагането на работна сила, изискват повече разходи от страна на държавата за развитие на образованието и спорта, за стипендии и други. В този случай е по- висок делът в брутния вътрешен продукт на разходите за издръжка на образованието и за социално подпомагане на учащите се. Ограниченият икономически растеж на този етап обаче (както от гледна точка на трудовите, така и на финансовите ресурси) ще се компенсира или мултиплицера в перспектива, когата посоченото поколение стане трудоспособно и придобие по- високо образование и професионална подготовка. По този начин направените в него "вложения" придобиват производителен характер, стават инвестиции за бъдещото икономическо развитие.
Сложно и многообразно е влиянието на процеса "застаряване на населението" върху икономическото развитие. По- високият брой и дял на населението във високите възрастови групи (в надтрудоспособна възраст) намалява потенциалните трудови ресурси и работна сила, увеличава значително потребността от развитие на здравеопазването и социалните грижи, умножава финансовите средства за социално осигуряване, като делът им в брутния вътрешен продукт нараства.
От гледна точка на разпределението на брутния вътрешен продукт и възможностите за икономическо развитие може да се каже, че средствата за социално осигуряване на нарастващото нетрудоспособно население са непроизводителни вложения. За това при равни други условия структурата на населението и направленията на нейното изменение имат важно значение за прогресивното и динамично развитие на обществото. Сериозен характер придобиват тези проблеми при рецесия или продължителна стагнация в икономиката и висока безработица.
"Стареенето" на населението оказва въэдействие върху редица фактори, свързани с величината и структурата на потенциалните трудови ресурси и заетостта им в икономическата система. Наред с непосредственото влияние върху броя и структурата на трудоспособното население то рефлектира върху мобилността, способността и стремежа да се развиват иновационните процеси, преструктурирането и технологичното обновяване на производството. Бавно нарастващото и стареещото население затрудняват мобилността, а процесите на структурно и технологично обновяване при равни други условия могат да се забавят от наличието на застаряваща работна сила в редица отрасли и производства. Наред стова "стареенето" на населението, намаляването на броя и дела на младото поколение ограничават както трудовите ресурси и предлагането на работна сила, така и качественото преструктуриране на заетите, увеличаването на дела на притежаващите високо образование и професионална квалификация.
Възможностите на отделните полово- възрастови групи от населението да бъдат икономически активни и да участват в призводството, са различни. Тези разлики се предопределят както от демографски и социално- психологически фактори, така и от развитието и възможностите на двете системи- икономическа и образователна. В потенциалните трудови ресурси на всяка страна и на всеки етап е решаващо участието на населението от законоустановената трудоспособна въэраст. От гледна точка на икономическото развитие и неговата ефективност това е и най- трудоспособната част от населението, особено във възрастовата група 30- 50 години. Ето защо за равнището на производителността на труда и резултатите от икономическата дейност е от съществено значение степента на участие на тази част от населението в икономиката на страната. От тази гледна точка за обществото е неблагоприятно, ако по- значителната част от това население е безработно и особено за по- дълъг период. В последния случай то губи повече или по малко своята професионална квалификация. Степента на трудова активност на населението от възрастовата група между 30 и 50 години е различна както по пол, така и по отделни подгрупи. Важно значение в случая имат законоустановената възраст за пенсиониране в отделните отрасли и дейности, равнището на развитие и степента на заетост на населението в тях. Разширяването и прекатегоризацията на различните видове дейности увеличава броя и дела на населението от най- активната трудова възраст, което се пенсионира и напуска икономическата сфера. При равни други условия това увеличава и натоварването на фондовете за социално осигуряване. В периодите на висока безработица е почти невъзможно то да продължи трудовата си дейност, още повече че в тези случаи много често се практикува и предварително пенсиониране в реструктуриращи се отрасли и дейности.
Друг фактор, който намалява потенциалните възможности на населението от тази възрастова група за участие в производството, е равнището на смъртност, заболеваемост, професионална инвалидност. Например това са главните фактори у нас наред с фактора по- ранно пенсиониране при първа и втора категория труд, което снижава равнището на трудово участие на мъжете.
Сравнително по- малка е и степента на заетост на населението между 25-30 и 50-55 годишна възраст, което се счита също в трудоспособна въэраст. Причините за това са различни. За първата група оказва влияние по- ниското равнище на трудова заетост на жените, които отглеждат и възпитават деца и са в продължителен отпуск или не са започнали все още трудовата си дейност. Конкретно влиаят такива фактори като раждаемост и плодовитост, брачност, възраст на сключване на брак и на преобладаваща раждаемост, социална осигуреност на семействата и майките, степен на образование и професионална квалификция, равнище на безработица в страната на дадения етап. Доколкото една не малка част от майките в тази възраст не са започнали трудовата си дейност след завършване ( най- често на плувизше и визше образование) и се регистрират за първи път на пазара на труда, те имат много слаби шансове да намерят подходяща работа- много по- малки дори от тези на младежите от същата възрастова група. Ползването от майките на чести отпуски, породено от сравнително високата заболеваемост на децата в нашата стран, прави жените от тази възрастова група нежелани кандидати за работа, обрича ги на продължителна безработица и обуславя използването на други форми и режими на заетост, за да бъдат те полезни за обществото и за себеси.
Равнището на трудова заетост на населението, надхвърлило 50 години, обикнавенно е по- ниско от това на населението от предните възрастови групи. За групата 50- 55 години, то се предопределя главно от сравнително широкия кръг пенсиониращи се мъже. Над 55 години равнището на заетост значително спада поради масовото пенсиониране на жените, навършили законоустановената пенсионна въэраст. Би следвало да се подчертае, че населението между 50 и 60, 65 години е със сравнително висока трудоспособност, с натрупан опит и в повечето случаи с висока квалификация, което прави неефективно ранното му пенсиониране. В повечето западноевропейски и другите развити индустриални страни (САЩ, Япониа,Канада) пенсионната възраст е еднаква за мъжете и жените. От тази гледна точка нашата страна притежава един значителен резерв от потенциални трудови ресурси, от активно население, което би могло ефективно да се включи в производството и другите видове стопанска дейност.Вярно е, че в периоди на икономическа рецесия и продължителна депресия значително спада равнището на заетост на населението над 50 години, увеличава се делът на трудоспособното население от тази възраст в общия брой на безработните. За разлика от другите групи тази група безработни имат много по- малки възможности за повтрна заетост и много по- големи "шансове" за оставане в ситуация на продължителна безработица. Затова в редица страни се използват специални защитни мерки против освобождаване (уволняването) на заетите именно от по- високите възрастови групи, които са с висока работоспособност и производителност, с голям професионален опит.
Различни фактори и условия оказват влияние върху равнището на трудова заетост на младежите в трудоспособна възраст (до 25 години). Преди всичко определящо значение имат развитието на образователната система, нейният обхват и продължителността на обучение в различните видове и степени учебни заведения. Друг съществен фактор са тяхната професионална подготовка и ситуацията на пазара на работна сила. Значителна част от младежите в тази възрастова група попадат за първи път на пазара на работна сила. Възможността да намерят подходяща работа в случая се определя от характера на развитие на икономиката (подем или рицесия и депресия), от нейните потребности от работна сила с определена професионална подготовка и не на последно място от политиката на правителството за стимулиране и насърчаване на работодателите да наемат младежи, да ги обучат в предприятията или в специални училища, да ги назначават временно или за постоянно. Други фактори, различаващи се за младежите и девойките, предопределят участието им в производството или в потенциалното икономически активно население. За младежите това е продължителността на срока за отбиване на редовна военна служба, а за младите жени- равнището на брачност и раждаемост, което по принцип е най- високо между 20- 25 годишна възраст.
Следователно наред с възрастовата и половата структура трудовото участие на населението предопределя и предлагането на работна сила. Трудовата заетост на жените и мъжете общо и по отделни възрастови групи е различна във всички страни. Тя се предопределя от действащото трудово законодателство, доходите на домакинствата, равнището на образование и професионална квалификация на жените, равнището на раждаемост, състоянието на трудовия пазар и др. Обикновено намаляването на равнището на заетост на населението е по бързо при жените, които формират по- голямата част от безработните, в това число и продължително безработните.
Потенцялните трудови ресурси или икономически активното население като съвкупност от трудоспособно население от различните възрастови групи, както и заетите лица, тоест заетото икномически активно население, могат да имат по- висок, равен или по- нисък темп на нарастване спрямо населението на страната, съответно броят на населението да е повече или по- малко значим за икономическото развитие. В случаите, когато е налице тенденция на застаряване, потенциалните трудови ресурси и заетото икономически активно население нарастват по- бавно и дори е възможно и намаляване. При равни други условия влияние за това оказва структурата на населението, трудовата активност на отделните полово- възрастови групи, реформите в образователната система, а по отношение на заетите лица- и развитието на икономиката, състоянието на трудовия пазар и други.
За развитието на икономиката по- непосредствен интерес представлява равнището на заетост на икономически активното население, на потенциялните трудови ресурси. Това равнище предопределя броя и структурата на заетото население. На свой ред то зависи, от една страна, от демографската структура, образователната и професионалната подготовка на икономически активно население и негвото желание за трудова заетост, и от друга- от потребностите на икономиката на дадения етап от работна сила в съответното количество, структура и подготовка. По принцип равнището на заетост на икономически активно население (общо и по отделни региони) се определя от динамиката и структурните промени в икономиката, от технологичното равнище на производството и степента на развитие на услугите и др. В крайна сметка това предопределя и степента на равновесие на пазара на работна сила.
За икономическото развитие и равновесието на пазара на работната сила определен интерес представляват количествените и качествените характеристики на икономически активното население. Съотношението между търсенето и предлагането не е въпрос главно на количествено и структурно равновесие, а равновесие преди всичко от гледна точка на качествените характеристики на работната сила и работните места. Трудовите ресурси като фактор на икономическия растеж имат количествена определеност, която намира израз в броя на заетите, на активно участващите в икономическата дейност и е свързана с характера на възпроизводството на населението, с неговата демографска структура, с развитието на образованието и др. Влагания в производството труд има значение за количеството на произведените блага и услуги. Но колкото по- развити са производството и неговата материално- техническа база, колкото по- високо е равнището на използваните технологии и на потребностите на пазара, толкова по- голямо значение придобиват качествените характеристики на фактора "трудови ресурси"- равнище на образование, професионална подготовка и квалификация, притежаване на допълнителни знания и умения, които правят работната сил потенциално по- производителна, по- адаптивна към променящите се условия на производството, по инициативна и творческа. Затова много често неравновесието на пазара на работна сила е в несъвпадението между предлагането и търсенето на кадри с определени качествени характеристики. А за развитието на икономиката, за нейната динамичност и ефективност негативно отражение има както отсъствието на предлагане на работна сила с необходимите качествени характеристики , така предлагането на такава, която изпреварва в качествено отношение потребностите на икономиката, при което е налице невъзможността тя ефективно да използва този потенциал на икономически активното население.
Във връзка с написаното дотук можем да обощим, че населението или по- точно частта от него, която определя моментното състояние на трудовия ресурс на страната, е важен фактор за развитието на икономиката и стопанството като цяло.
В момента българската икономика, и в часност пазара на труда, не предоставят най- добрите условия за използването и удовлетворяването на заетите в различните сфери и отрасли на Националното стопанство. За решаването на този проблем е необходима намесата на много инстанции както в правителствения, така и в неправителствения сектор, за подобряване на условията при наемането, използването на труда, неговото възнаграждение, квалификация и усъвършенстване.