.Джон Мейнард Кейнс – жизнен път

През 30-те години на нашия век автоматично регулираното пазарно стопанство претърпява крах и под въздействието на ожесточената конкуренция между капиталистическите монополи настъпва криза в използвания стопански механизъм на капиталистическата икономика. През този период представителите на икономическата мисъл защитават твърдо становището, че без държавна намеса в икономиката капиталистическото общество ще загине. Кейнсианската икономическа теория, провъзгласена за най-голямото достижиние на ХХ век, започва да се прокламира като една панацея за всички беди и противоречия на капитализма, като икономическите кризи на свръхпроизводство, масовата безработица, ниските темпове на икономически растеж, нерационалното използване на производствените мощности и др. Политическата икономия през този период отразява обективната зависимост на икономическото мислене, на познавателно-идеологическия процес от състоянието и развитието на капиталистическия начин на производство и степента на изострянето на основните противоречия на капиталистическото общество. Растящото имуществено неравенство, породено от инфлационните процеси през този период, пораждат необходимостта от кейнсианските рецепти, свързани с използването на средствата за социално осигуряване. Една или друга икономическа теория претърпява крах и слиза от употреба не само тогава, когато влезе в противоречие с фактите от реалната икономическа действителност, но и когато тези противоречия достигат такива размери и форми, че тя вече не може да изпълняява своето главно предназначение, а именно да съдейства за хармоничното развитие на обществото и да отговаря на интересите на господстващата класа в него. Световната икономическа криза от 1929-1933 г беше именно причината Законът на Сей за автоматичното регулиране на икономиката, изключващ възможността от икономически кризи на свръхпроизводство, да загуби своето значение и да се яви вече като спирачка за обосноваването на необходимостта от държавномонополистическо регулиране в обществото.

През 30-те години на нашия век кейнсианството е не само водещо направление в икономическата мисъл, но и теоритична база на държавномоноплистическото регулиране. В резултат на това то получава и наименованието “Политиката на регулираното търсене”. Основоположникът на това направление в икономическата наука Джон Мейнард Кейнс осъзнава необходимостта през този период от нов курс не само в теорията, но и в икономическата политика. Десетилетия наред той решително се обявява против господстващата неокласическа ортодоксия с нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в икономическите процеси и явления. Пълното несъответствие на тази доктрина с действителността тогава е причината той да разработи теория, обхващаща много по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършената конкуренция и несъвършената информация. Кейнс се стреми да разработи рецепти за икономическото регулиране на капиталистическата икономика с оглед смекчаването на противоречията в нея и осигуряването на условия за стабилен икономически растеж.

Независимо от увлечението на английските икономисти през този период към т.нар.”чиста” икономическа теория, Кейнс през целия си живот е участвал във формирането на вътрешната и външната политика на английското правителство.

Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г в английския град Кеймбридж в семейство на професор по логика и икономическа теория. Завършва Кеймбриджкия университет и от 1906 г работи в него като професор по политическа икономия. Първоначално в своите теоретикоикономически разработки той изцяло се придържа към годсподстващите през този период в университета класически възгледи в духа на утилитаризма и духовния подем на А.Маршал (1842-1924) и А.Пигу (1877-1959), като компетентно и упорито търси начини и средства за тяхното практическо приложение в обществено-икономическия живот. На фона на всичко това би следвало да се очаква, че той ще бъде един от най-ревностните последователи и разпространители на техните социално-икономически възгледи. Но Кейнс, верен на своята вечно търсеща човешка и изследователска природа, никога не се отказва от откриването и прилагането на нови, по-прогресивни за времето си идеи и постановки за развитието на обществото. Когато световната война и последвалата след нея депресия логически оправдано довежда до намаляването на увереността и популярността на неговите първоначални, социално-икономически разработки в руслото на съвремената икономическа теория, той започва да търси и разработва такива, които с новите си актуални постановки биха го задържали отново на върха на икономическата наука (напр разбирането му, че човешкото общество може да бъде подобрено, поправено в една положителна, желана насока). Лайтмотивът в разработената от него “Обща теория” е разбирането, че за удовлетворяването на съвремените културни и икономически потребности на обществото са необходими преди всичко правителствени мерки.

Дейността на Кейнс е твърде бурна и разностранна. Той се увлича не само от наука. Него го блазни мисълта за успех в бизнеса и успешна политическа кариера. Ръководейки финансовата дейност на Кралския колеж, той успява по пътя на “разумното, допустимото инвестиране значително да увеличи неговите доходи”. Банкерът, математикът, университетският финансист, авторът на увлекателни полемични брошури и задълбочени статии по теория на вероятностите не е чужд и на проблемите на изкуството. Сред светските среди той е известен и като голям колекционер на картини. Редактор е на най-авторитетното английско икономически списание “Икономик джърнъл” от 1911 г и остава на този пост до 1945 г.

След Втората световна война с негова активна помощ е осигурен голям заем от САЩ, който е пролог към осъществяването на плана “Маршал” в следвоенна Европа. Кеймбриджкият професор завършва своя жизнен път през 1946 г.

2.“Обща теория” на Дж.М.Кейнс

Теорията на Кейнс представлява от само себе си опит да се създаде приемлива политическа икономия в един особен исторически момент – световната криза от 1929-1933 г, когато на хората са необходими както осъзнати действия за нейното преодоляване, така и методи за нейния социално-икономически анализ. В основата на т.нар. от него “запаси и потоци”, разглеждани и анализирани в икономическия модел, централно място заемат осъзнатите действия на хората, а не стихийните обективни пазарни сили. Това именно прави книгата на Кейнс “Обща теория на заетостта, процента и парите”, неотразимо привлекателна за своето време. Според него създаването и изменението на доходите също може да бъде свързано с поведението на хората. Това от своя страна се разглежда от Кейнс като възможност за осъществяването на такъв контрол, който ще съдейства за отстраняването на породените от самата система циклични колебания в икономиката. В резултат на това социалните групи в кейнсианския модел могат да се разглеждат като движещи сили на всички “склонности” на индивидите, определени от него. От само себе си тези групи често представляват само съвкупносто от индивиди, действащи и ръководещи очакванията, характера на които не е точно определен, било поради спекулативни намерения, било поради подчиняване на някои действия на централната банка. Освен това нито една от тези групи, за които той говори не изразява присъщите и социално-класови интереси.

Още в началото на своя труд, озаглавен “Обща теория на заетостта, процентите и парите”, Кейнс посочва, че главната му цел е “...аргументи и изводи да се противопоставят на аргументите и изводите на класическата теория, в която аз съм се възпитавал и която – както и 100 г назад – господства над практическата и теоритическата икономическа мисъл. Той се опитва да докаже, че постановките на класическата школа са приложими не към общия, а само към особени случаи в икономиката, тъй като икономическата ситуация, разглеждана от представителите на класическата школа, според него представлява само един определен случай от възможните състояния на равновесие в икономиката.

В глава втора на своя фундаментален труд, озаглавена “Постулати на класическата икономическа теория”, той посочва, че в икономическата литература до сега не е изследван детайлно проблемът за действителната заетост на наличните трудови ресурси. Според него класическата теория за заетостта се изгражда върху два основни постулата:
1) Работната заплата да е равна на пределния продукт на труда, т.е. работната заплата на заетото с труд лице е равна на стойността, която е била загубена, ако заетостта се намали с една единице. Според класиците това равенство би могло да се наруши, ако конкуренцията и пазарът се окажат несъвършени, т.е. при несъвършената конкуренция.
2) Полезността на работната заплата при даден брой заети работници е равна на пределната тежест на труда при тази величина на заетост. Понятието тежест трябва да се разбира в смисъл, че включва в себе си всякакви причини, които могат да подтикнат отделната личност или група от хора въобще да не работят, отколкото да се съгласят на работна заплата, полезността на която е под известния минимум.

Според Кейнс представителите на класическата икономическа теория допускат съществуването само на “фрикционна” и “доброволна” безработица. Изключва се съществуването на т.нар. “принудителна” безработица. Според Кейнс двете основни изходни начала на класическата школа с някои уговорки определят обема на използваните трудови ресурси в една страна. В резултат на това заетостта в една икономика според тях може да се увеличи по следните няколко начина: 1) да се подобри организацията на стопанскита дейност (или да се повиши надеждността по отношение на предвиждането на бъдещето), което от своя страна ще намали “фрикционната” безработица; 2) да се понижи пределната тежест на труда с оглед съкръщаването на “доброволната”безработица; 3) да се увеличи пределната производителност на труда в отраслите на промишлеността и т.н.

В този именно смисъл Кейнс критикува теорията на А.Пигу за безработицата, изложена в неговата книга “Теория за безработицата”. Той решително застава против господството на неокласическата ортодоксия и нейните идеали за свободна конкуренция и ненамеса на държавата в социално-икономическите процеси. Пълното несъответствие на тази доктрина на икономическата дейстителност го подтиква да предприеме разработването на икономическа теория, обясняваща по-реалистично механизма на функционирането на икономиката в условията на несъвършена конкуренция и несъвършена информация. Той се стреми да състави такива рецепти за регулирането на капиталистическата икономика, които да намалят противоречията в нея и да осигурят условия за стабилен икономически растеж.

Кейнсианството се превръща в общопризната идеология на държавномонополистическия капитализъм, теоритическа база на една икономическа политика, получила наименованието “политика на регулираното търсене”.

С прилагането на макроикономическия подход при изследването на капиталистическото стопанство Кейнс умело показва, че условията за преуспяването на отделната фирма не съвпадат с условията за процъфтяване на националната икономика като цяло. Затова е необходимо непрекъснато да се възстановяват общонационалните икономически пропорции и да се усъвършенстват с общите условия на възпроизводство. Според него капитализма може да съхрани своята жизнеспособност само на основата на функционалната взаимозависимост между отделните елементи на възпроизводствения процес.

Като се има в предвид периодът, в който Кейнс пише своя труд “Обща теория на заетостта, процента и парите”, може да се приеме за съвсем естествено и нормално, че за изходно начало в своето социално-икономическо изследване той взема проблема за заетостта. В неокласическата теория заетостта зависи от два фактора –“пределна производителност на труда”, който определя търсенето на труда, и “пределна тежест на труда”, определящ предлагането на труда. Пресечната точка на тези две графики показва и степента на заетостта в една икономика. Това дава основание на представителите на неокласицизма да направят извода, че степента на заетост в икономиката се намира в ръцете на самите работници.

Като отхвърля тези неокласически постулати, Кейнс определя равнището на заетостта не от изменението на работната заплата, а от динамиката на “ефективното търсене”, което от своя страна се изгражда от очакваните разходи за потребление и инвестиране. В една икономика равнището на заетост и величината на националния доход се определят не от изменението на цените на ресурсите, а от “ефективното търсене”. Причините за безработицата според Кейнс се коренят във вътрешните недостатъци на капиталистическата система, изградена на база свободната конкуренция. В своята икономическа теория Кейнс се стреми да определи закономерностите на движение на “ефективното търсене” и прираста на националния доход.

Според него в основата на “ефективното търсене” стоят две градивни съставки: потребление и инвестиции. Състояние на пълна заетост в една икономика може да има само тогава, когато тези две съставки за даден период от време се намират в определено съотношение и могат да достигнат изискващото се необходимо равнище за това. Кейнс разглежда личното потребление като фактор, от който зависи потреблението в една страна. Според него върху личното потребление оказват влияние редица обективни и субективни фактори, които изменят реалните доходи, но не оказват съществено влияние върху обема на цялостното потребление във една страна. Личното потребление представено от Кейнс като устойчива функция от нарастването на доходите. Според него потреблението расте, но не със същия темп, с който растат доходите. Всичко това Кейнс обобщава в т.нар. от него “Основен психологически закон на обществото”, изведен преди всичко от психологията на човешката личност. Той изцяло застава на методологическите и общотеоритическите позиции на Австрийската субективна школа и въвежда в науката политическа икономия редица нови категории, подобни на нейните, като “склонност към потребление”, “пределна склонност към потребление”, “склонност или предразположение към спестяване”, “подбуждане да се инвестира”, “пределна производителност на труда”, “пределна ефективност на капитала” и др. Той отдава първостепенно и решаващо значение на стихийните, психологически преживявания, настроения и преценки на хората в тяхната стопанска дейност.

Според него размерът на инвестициите, които имат важно значение при определянето на равнището на националния доход и заетостта, зависи преди всичко от съотношението на два фактора:пределната ефективност на инвестициите и нормата на лихвата. Оценката на бъдещите приходи оказва според него влияние върху пределната ефективност на инвестициите. Тази оценка е крайно чувствителна към всякакъв вид спекулации, техническите революции, различните видове преоценки за развитието и състоянието на пазара и т.н. Равнището на лихвата се определя от търсенето и предлагането на паричните остатъци. В резултат на това в неговите социално-икономически разботки тя е представена като автономен фактор, като чист паричен феномен, отразяващ състоянието на паричния пазар. В този аспект е развита и неговата концепция за паричното търсене, свързвайки я с т.нар.”склонност към ликвидност”. Според кеймбриджкият професор факторите, които регулират равнището на наличните пари, натрупани от хората, са следните: фактор, свързан с потребностите на стоково-паричното обръщение; факторът на предпазливостта, тясно свързан с първия, и спекулативният фактор, непосредствено свързан с нормата на лихвите.

Първият и главен практически извод, който Кейнс прави на базата на анализа на “ефективното търсене” и определящите го фактори е, че обект на регулиране трябва да стане “ефективното търсене” и най-вече неговата най-важна градивна съставна част – инвестициите. Като анализира пътищата за осигуряване на устойчив прираст на инвестициите, той посочва, че тяхната динамика зависи изключително от това колко висока и надеждна ще се окаже бъдещата печалба. Като разглежда функцията на потребление като устойчива величина, той посочва, че увеличение на “ефективното търсене”може да се постигне и по пътя на нарастване на потреблението. Но според него това има смисъл само тогава, когато се постигне стадият на едно инвесиционно насищане в икономиката.

В своята икономическа теория Кейнс се обявява против неокласическите постулати за преодоляване на прекомерно голямата безработица посредством намаляване на паричната работна заплата. В своя историко-логически анализ той стига до извода, че ефективното търсене, от което зависи увеличението на заетостта, може да се разшири за сметка на намаляване на работната заплата. Но той изрично посочва и пояснява, че това може да стане тогава, когато това намаление обхване и трите параметъра на ефективното търсене, а именно склонността към потребление, пределната ефективност на капитала и нормата на лихвата. Ефектът от едно такова намаляване според Кейнс е равнозначен на една банкова политика, насочена към увеличаване на наличните пари в обръщение. Според Кейнс е необходимо работната заплата да запази устойчиво равнище и даже в някои случаи да се повишава, а не да се намалява. Той отхвърля възможността при каквито и да е било обстоятелства тя да се използва като инструмент за регулиране на търсенето. За тази цел той предлага други два инструмента за неговото регулиране: паричнокредитната и бюджетната политика. В основата на парично-кредитното регулиране лежи неговата теория за лихвата, представена като най-важен параметър, определящ “пределната ефективност на капитала”. Според него с помощта на едно държавно вмешателство на паричния пазар може да се регулира за по-продължителен период от време нормата на лихвата, т.е. според него е налице косвена, а не пряка намеса от страна на държавата.

Като анализира икономическата природа на цикъла, свързвайки го с внезапните изменения в “пределната ефективност на капитала”, определящи се преди всичко от субективни фактори, той прави извода, че паричнокредитната политика е неефективана като средство за преодоляване на кризите. Кейнс разчита твърде много на бюджетната политика, т.е. увеличаване на самите държавни разходи. “...Аз разчитам на това, че държавата, която е в състояние да увеличи пределната ефективност на капиталните блага от гледна точка на по-далечната перспектива и въз основа на обща социална изгода ще поеме върху себе си по-голяма отговорност за пряката организация на инвестициите”. Не бива обаче да се приема, че Кейнс е привърженик на такива форми на преки “социализации на инвестициите” като държавната собственост. Според него собствеността върху оръдията за производство е съществена за държавата. “Ако държавата е в състояние да определи общия обем ресурси, преднзначен за увеличаване на оръдията за производство, и основните ставки за възнагражденията на собствениците на тези ресурси, то би се постигнало всичко, което е необходимо”.

Кейнс е привърженик на реформите отгоре. Това намира отражение в препоръчваните от него методи за държавномонополистическо регулиране. Независимо от това, че тези методи са насочени към създаване на най-благоприятни условия за натрупването на капитала, те в същото време предполагат и едно стимулиране на платежоспособното търсене на трудещите се и запазването на условията, осигуряващи пълна заетост. Той, за разлика от неокласиците, стига до извода, че всички жизненоважни проблеми на капиталистическото общество трябва да се търсят и откриват не в ресурсите, а в “ефективното търсене”, осигуряващо реализацията на тези ресурси. Като отхвърля Закона на Сей, съгласно който предлагането автоматически поражда търсенето, Кейнс на първо място поставя въпроса за “ефективното търсене” и неговите компоненти – потреблението и натрупването. Това негово разбиране особено силно проличава в отношението му към спестяванията, разглеждани от него като висша добродетел в човешкото общество. Според него при никакви обстоятелства пестеливостта на членовете в едно общество не може да съществува без тяхната предприемчивост.
Дж.Кейнс свързва съществуването на реалните противоречия в индустриалноразвитите страни с психологическите закони , отнасящи се както до личното , така и до производственото потребление .
Днес кейнсианската теория продължава да бъде идейна и теоретична база на различните реформистки направления и икономическата наука .