ПОЛИТИЧЕСКАТА СЪДБА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ ДО ОБРАЗУВАНЕ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

В периода от 377 до 453 г. прабългарите попад-нали под властта на хуните. Една част се засе-лили в Централна Европа и започнали да игра-ят важна роля в хунския племенен съюз. Не случайно в „Именника на българските ханове" за пръв владетел на прабългарите се сочи Ави-тохол (по всяка вероятност хунският вожд Атила). Прабългарите се славели със своето бойно умение и висок дух. Основната им военна сила била бързоподвиж-ната им и маневрена конница, с която нанася-ли светкавични и неотразими удари. Средновековният хронист Енодий (края на V и началото на VI в.) пише следното за прабълга-рите: „Това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ, при който бойно-то поле прославя рода, понеже у тях без коле-бание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сраже-ние..."
След разпадането на хунския съюз част от пра-българите се заселили в Панония. В последни-те десетилетия на V в. те действали като съюз-ници във войните и срещу остготите, а от на-чалото на VI в. започнали системни нападения на Балканския п-в. Някои от тези нападения бил извършвани съвместно със славяните. Прокопий Кесарийски разказва за едно голямо прабългарско нападение през 540 г., което обх-ванало земите между Адриатическо море и Константинопол. В ръцете на нашествениците попаднали 32 крепости и много пленници - над 120 000 души.
През средата на VI в. се активизирали прабъл-гарите, обитаващи земите северно от Кавказ. Особена известност придобили две племенни групи - кутригури и утигури, които се вплели в междуособна война. Кутригурите претърпели тежко поражение и част от тях се принудили да се заселят в Тракия със съгласието на импе-рията. След като се съвзели от удара, кутригу-рите предприели голям поход срещу Византия. През зимата на 558 - 559 г. те преминали през замръзналия Дунав и се отправили в три посо-ки. Предводителят им хан Заберган начело на отряд от 7000 войни обсадил Константинопол, но не успял да го превземе. Няколко години по-късно значителна част от кутригурите била включена в Аварския хаганат. Към края на VI в. прабългарите, които продължили да живеят в земите северно от Кавказ, били подчинени от западните тюрки.
Така началото на VII в. заварило прабългари-те значително разпокъсани в политическо от-ношение. Първи се раздвижили онези от тях, които се намирали под властта на Аварския хаганат в Панония. През 631 г. избухнала меж-дуособна разпра за власт между един аварски и един прабългарски претендент за престола. Борбата завършила с поражение за прабълга-рите. Част от тях напуснали Панония и пред-вождани от Алцек се отправили към земите на франкския крал Дагоберт. Отначало франките приели прабългарите и им предоставили убе-жище в своите селища. Една нощ обаче кралят заповядал на своите подчинени да избият но-вите заселници. В настъпилия погром от 9000 прабългари само 700 души успели да се спасят. По-късно те се заселили в Равенския екзархат с разрешението на лангобардския крал Гриму-алд.