Пенсионно осигуряване

А. Увод

Пенсионното осигуряване като част от системата на социалното осигуряване притежава редица индикатори отразяващи неговата същност.То е свързано с живота и възпроизводството на обективно нетрудоспособни, безработни и бедни; обективно присъщите за тях потребности; характерната за потребностите еластичност на тяхното задоволяване на минимално, нормално и максимално равнище; зависимост на степента на задоволяване от икономическите възможности на обществото, заетоста и работната заплата; структура на потребностите; характера, съдържанието и преспективите на възпроизводство. Същевременно пенсионното осигуряване има и специфични, отличаващи го от другите дялове на социалното осигуряване аспекти. За разлика от всички други “клиенти” на социалноосигурителната система пенсионерите трайно излизат от полето на труда, поради това тяхното възпроизводство се ограничава до потребностите за живот и не е необходимо да се задоволяват потребности, свързани с възпроизводството им като работна сила, квалификация, перспективно развитие от гледна точка участие в труда с отчитане на научно-техническия,социалня, културния и друг процес.
Спецификата на отчитане и управление на издръжката на пенсионерите се изразява в следното: измерване и отчитане на влиянието на типа модел на пенсионерското семейство, в началото на излизане от полето на труда то е преобладаващо двучленно, а в последствие постепенно се превръща в едночленно.Възниква значителна промяна в структурата на разходите, силно нараства относителният дял на общосемейните разходи ( отопление, осветление, данъци, подръжка на жилището, телевизия, радио, пералня, вътрешни и външни транспортни и други разходи), рязко се повишават разходите за лекарства и здравно обслужване. Засилено е влиянието на традиционността и консервативността в потреблението, което намалява адаптивността към нови, по-икономични методи, стоки, услуги. Потреблението се ограничава до жизненонеобходими стоки и тенденции към минимално задоволяване на духовните потребности. В системата на пенсионното осигуряване при неговото финансиране съществува така нареченият принцип за “договор между поколенията” при който, чрез плащането на осигурителни вноски от настоящо
поколение се финансират пенсиите на предходното за него поколение.













Б. Пенсионното осигуряване в световен мащаб.

Използване на опита на другите страни в областта на социалноосигурителната защита в частност - на пенсионното осигуряване е заредено с позитивна информация. Всяка една сиситема има критерии за оценка. Състоянието на дадена система и нейните параметри в друга страна, която е в по напреднал етап на развитие може да бъде в известен смисъл критерий за анализ и оценка.Един такъв кртерий в нашата страна би могъл да бъде сравнителният анализ на системите на по напредналите страни: Япония, САЩ, Великобритания, Германия и Франция.
Изборът на адекватен на националните условия и особености модел на пенсионното осигуряване е свързан с решаването на няколко предварителни въпроса: каква да бъде организацията на пенсионната система, какво да бъде участиети на държавата във финансирането на пенсинното осигуряване, как да се разпределят вноските, какво да бъде участието на останалите страни, каква да бъде организацията на фондовете и как да става тяхното образуване.
При решаването на тези въпроси е възможно да се изхожда от практиката на горепосочените страни. Разбира се, при усъваршенстване системата на пенсионнто осигурчване и приспособяването и към условията на пазарна икономика у нас е невъзможно приемането на готови чужди образци, защото организцията и структурата на всяка назионална система са резултат от:
1. особеностите на националната икономика и отрасловата структура на осигурените лица;
2. историческото развитие на традициите на всяка национална система;
3. степента на унифицираност на националната система с международнте документи и стандарти в областта на пенсионното осигуряване;
Дори когато пенсионние системи притежават общи белези и удовлетворяват демократичните правила, те запазват структурни различия.Тези различия са особенно характерни в периоди на обществена трансформация. Структурните разлики са продукт на специфично развитие на обособената общност, на специфично, исторически обусловенно влияние на едни или други социални сили.Развитите държави реагират по различен начин на едни и същи предизвикателства.Ето защо за да можем да разберем същността на прилаганите пенсионни системи като част от социално-икономическат система във всяка страна, е необходимо да разгледаме различните видове пазарно стопанство.
При американският тип развитието на производството се осъществява главно с цел получаването на по-голяма печалба. Ето защо социалните ориентири в обществото се определят като приоритетна грижа, първо, за акционерите, след това за потребителите и накрая за самите работници. В съответствие с тези приоритети на американската икономика е построена системата за социална защита. Най-напред и най-добре от страна на държавата са защитени потенциалните акционери, тъй като именно те са главният фактор на икономическо развитие.
Обратно, при японският тип развитието на производството се осъществява приоритетно за работниците, които са заети във фирмата и след това за клиентите и печалбата. Тази схема определя степенуването на социалните ориентири в японското общество, където цялата система за социална защита е изградена най-напред за самите работници, а след това - за потребителите, и най-накрая - за акционерите. Конкретно това се изразява в такива социални гаранции като: пожизнено наемане на работна сила, което до голяма степен решава един от основните социални проблеми на пазарнат икономика - безработицата; система на старшинство, при която работната заплата се намира в пряка зависимост от възраста на работника и автоматично расте, дава социална сигурност, че ще бъдат задоволени повишените с възрастта потребности на семейството; задължителната социална част в структурата на работната заплата която съставя средно 35% и с нея се цели осигуряване разходите за обучение на децата, за здравеопазване, за транспорт и т.н.;Така при японският тип социалноориентирана пазарна икономика функциите за социалната защита се осъществяват до голяма степен не от държавата, а от фирмата.
Европейският тип е среден между американският и японският тип социална защита в пазарнат икономика. Тук особенно внимание заслужават германската и шведската разновидности. Както в Япония, приоритет в социалната защита имат работниците, следвани от потребителите и акционерите, но самите функции се осъществяват на равни начала от държават и фирмата. В Германия в структурата на работната заплата и в съответната данъчна система се предвиждат специални дялове и отчисления за осигуряване на безработните.
При тези различия в развитието на икономиките и съответстващата им социална политика важно на този етап за България е какъв избор да направи, тъй като от този избор ще зависи не само изграждането на системата за социална защита и нейните приоритети, но и самата структура на пазарната икономика, заедно с необходимите за осъществяването й закони.Едва ли при днешното си състояния България може да се ориентира към американският тип пазарна икономика. Затова липсват както икономически, така и социални предпоставки и традиции. С липсата на традиции, както и със съществените различия в националните характеристики българите не биха могли да следват и японският тип пазарна икономика. За България не само поради географското й положение, но преди всичко поради вековната й обвързаност с европейската цивилизация изглежда възможен изборът на социалното пазарно стопанство - такова, каквото го виждаме главно в страните от Западна Европа.
Днес нито една реформа в пенсионното осигуряване не може да успее без предварителна подготовка, в това число и проучване на чуждестранния опит. Това особенно важи за страни в преход като България, които са с неукрепнала политическа стабилност и с висок относителен дял на пенсионерите в общия брой на населението.Изходни точки за сравнение и оценка са някой от следните показатели:
Демографско състояние:
През периода 1990-1998 г. населението на България е намаляло от 8 669.3 на 8 230.4 хиляди души. Като основни причини могат да се посочат изключително ниската раждаемост и емигрантската вълна след 1989г., която доведе до излизането извън страната на хора в работоспособна възраст. Кризата, в която изпадна българската икономика след 1990г., рязко понижи жизнения стандарт и създаде несигурност във възможностите за реализация на индивидите, което от своя страна допринесе за търсене на алтернативи в чужбина, както и до влошаване на условията за отглеждане на деца.От друга страна, увеличаващата се продължителност на живота и намаляващият брой на хора в трудоспособна възраст водят до нарастване на дела на хората на възраст над 65 г. в цялото население на страната (т. нар. демографски коефициент на зависимост). Продължителността на живота намира израз в увеличаването на частта на населението на възраст на 75 г. сред хората над 65 г. (Таблица 1) Тези демографски тенденции водят до изоставане на броя на внасящите в системата за социално осигуряване спрямо броя на получаващите обезщетения от същата система.

Таблица 1

Население
1997
2000
2005
2010
2015
на възраст между 18г. и 65г.
5 307 077
5 245 421
5 218 813
5 143 176
4 885 884
над 65 г.
1 209 133
1 265 980
1 272 964
1 254 149
1 302 456
над 75 г.
443 405
498 983
565 759
601 498
580 542
Коефициенти





Население над 65г. като дял от населението в трудоспособна възраст
22,78%
24,13%
24,39%
24,38%
26,66%
Население над 75г. като дял от населението над 65 г.
36,67%
39,41%
44,44%
47,96%
44,57%


Историческо развитие:
Началото на задължителното социално осигуряване за наетите работници е поставено през 1883г. В Германия. Изискванията на принципите на Бисмарк към пенсиите и системите за пенсионно осигуряване и най-вече към пенсиите за изслужено време и старост, са изградени преди по-вече от 110 години. Те са намерили добър прием в националните системи за пенсионно осигуряване на редица европейски страни, в това число и в Германия,Австрия, България и др. Нормативно определеното равнище на пенсиите е поставено в дегресивна зависимост от размера на работните заплати. Дегресията в развитието на пенсиите се определя по такъв начин, че осъществяването чрез нея целево предназначение на доходите от пенсии да не надхвърля предварително определени граници и да съхранява основните принципи и характеристики на пенсиите според Бисмарк, отнасящи се до връзката между размера на пенсиите, от една страна, и различията в размера на работните заплати (осигурителните доходи) и трудовият стаж, от друга. По този начин пенсионните системи, изградени на основа принципите на Бисмарк, били предпазвани от съществени промени по посока принципите на Бевъридж в социалното осигуряване, в това число - от прекомерно преразпределение на доходите и прекомерната проява на социалната солидарност. Независимо от своята специфика в съвременните системи за пенсионно осигуряване в развитите европейски страни се наблюдава обаче взаимно проникване и преплитане на принципите на Бисмарк и на лорд Бевъридж при запазване водещо място на първите.
Социално-икономически и политически фактори:
Икономическите кризи, безработицата и промените във формата на икономическа активност на населението намаляват финансоват стабилност на задължителните системи на пенсионното осигуряване.Особенно значение в тази група от фактори заемат брутният вътрешен продукт и темповете на икономически растеж. Върху финансовата балансираност на пенсионното осигуряване негативно влияние оказват също безработицата и инфлацията.
Социалнополитическите фактори в една или друг степен засягат размера на осигурителните вноски, размера на пенсиите или условията за пенсиониране, което на практика означава промени в обществения договор в полза на работещото или възрастното поколение. Независимо от начина, по който социалните проблеми влизат в политическият дневен ред и независимо от това колко са важни те за обществото, те стават обект на политическо регулиране и на самата политика. Политическите интереси влияят в една или друга степен при определяне отношението на социалните субекти към въпросите на социалната сигурност, в това число и към въпросите на пенсионното осигуряване.
Брутен вътрешен продукт (БВП):
Основен измерител за състоянието на националното стопанство и за икономическата мощ на страните е брутният вътрешен продукт. Той представлява сумата от пазарните цени и крайните стоки и услуги, произведени в страната за определен период от време - най-вече една година. Нарастване на обема на БВП при равни други условия създава възможности за отделяне на повече средства за социални разходи. При ефективн използване на тези средства могат да бъдат задоволени повече и по-разностранни социални потребности на населението. Освен това увеличаването на БВП влияе позитивно и върху икономическият растеж, подпомага стабилизирането в икономиката и позволява разширяване на базата за реално развитие на социалната и икономическата сфера. По този начин се създават възможности за повишаване на жизнения стандарт на населението и пенсионния потенциал на държавата, обществото и капитала.
Две са основните условия, които едно лице трябва да изпълни за да получи право на пенсия за изслужено време и старост във всички страни.Това са навършена регламентирана възраст за пенсиониране и период, покрит с осигурителни вноски - трудов стаж. Би трябвало да се подчертае, че населението на възраст между 50,60 и 65 години е със сравнително висока трудоспособност, с натрупан опит и в повечето случей с висока квалификация, което прави неефективно ранното му пенсиониране. Законоустановената пенсионна възарст в старните от Западна Европа е между 60 и 65 години и е еднаква за мъжете и жените. От тази гледна точка в нашата страна от 01.01.2000 се възприе модел на пенсиониране, адекватен на този в посочените развити страни, с потенциал да използва значителен разерв от активно население, което да се включи активно в производствената и другите видове стопанска дейност. Това съответства на тенденцията към увеличаване на задължителната пенсионна възраст поради тежестта, която демографското натоварване оказва върху финансиране на пенсиите.



В. Задължително пенсионно осигуряване

1.Пенсии за осигурителен стаж и старост
Задължителното обществено пенсионно осигуряване обхваща всички икономически активни лица /наемни работници, самонаети, еднолични търговци, земеделски стопани, лица, работещи без трудово правоотношение и т.н./. Условията за достъп се универсализират за всички групи лица, независимо от формата на икономическа активност, при еднакви условия за участие в осигуряването и еднакви права за получаване на пенсии. За военнослужещите и офицерите и сержантите от МНО, МВР, НСС и др. съществува отделен режим за определяне и финансиране на пенсиите, който се урежда в самостоятелен закон. Обособяването им в специален режим на пенсиониране произтича от спецификата на тези категории лица, които не са в трудови правоотношения, а на специфична “служба”. Такава е практиката и на почти всички страни по света.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година се умножи по индивидуалният коефицент на лицето. Той от своя страна се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляването на индивидуалният коефицент се определя: 1.) Съотношението между средноаритметичният осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996г. и средноаритметичната работна заплата за страната за същия период, обявен от НСИ; 2.) Съотношението между средномесечният осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.1997г. и средномесечният осигурителен доход за страната за същият период. Индивидуалният коефицент се определя като всяко от съотношенията се умножава съотвено по броя на месеците за които то е установено, и сборът на получените произведения се раздели на общия брой на месеците, установени и за двата периода. Така полученият коефицент умножен с средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година дава произведение от което за да получим размера на действителната пенсия е необходимо да умножим със сумата образувана от по един процент за всяка година осигурителен стаж.

Пенсията = Осигурителен стаж в години * 1% * Индивидуален коефициент * Среден месечен осигурит. доход от предходната година.


2.Пенсии за инвалидност.
Финансирането на средства за живот на лица, загубили пълно или частично своята работоспособност, в условията на производствена среда, гражданско-рискова ситуация или военна ситуация. В първия случей загубата на работоспособността и установената за тази база инвалидност е получена по време на работа или до две години след нейното прекратяване. Този период има медико-физиологични и професионални основания, поради това че някои видове загуба на работоспособноста са свързани с продължителен процес на крайно проявление. Като се регламентира за пенсиите “За някой болести, определени с наредба, този срок може да бъде по-голям.”; изискването инвалидноста да е настъпила по време на работа, не се отнася за слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа.
В зависимост от степента на загубената работоспособност и характера на труда при отделните професии инвалидността се дифиринцира така:
1.При загубена работоспособност над 90% инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за къкавто и да било труд; на лица с най-тежки телесни недъзи - по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, които могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия.
2. При загубена работоспособност от 71 - 90% се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили трудоспособността си както за своята професия, така и за друга професия, но могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия; на лица с тежки недъзи - по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, които могат да бъдат приспособени към професионален или друг труд при специално създадени за тях условия.
3. При загубена работоспособност от 50 - 70% се определя: на лица които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга от по-ниска квалификация или пък са променили или трябва да променят условията на труд в своята професия; на лица с телесни недъзи по списък определен от министъра на здравеопазването.
Видове пенсии за инвалидност:
1. За трудова злополука или професионална болест - независимо от продължителността на трудовия стаж. Определя се като средномесечният осигурителен доход за страната през предходната година се умножи по следният индивидуален коефицент :
· за лицата с намалена работоспособност над 90% - 0.4
· за лицата с намалена трудоспособност от 71 до 90% - 0.35
· за лицата с намалена трудоспособност от 50 до 70% - 0.3
2. За общо заболяване - отпуска се при изискван трудов стаж. Размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на единица за всяка година действителен осигурителен стаж. Когато няма изискваната възраст за пенсиониране, недостигът години се преизчислява за осигурителен стаж. Признатите години се умножават по следните коефиценти:
· за лицата с намалена работоспособност над 90% - 0.9
· за лицата с намалена трудоспособност от 71 до 90% - 0.7
· за лицата с намалена трудоспособност от 50 до 70% - 0.5
3. Гражданскоинвалидни - отпускат се на работници и служители, пострадали при изпълнение на граждански дълг. Пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задължения; учащи се, пострада ли през време на производствена практика или обучение.Размерът се определя както следва:
· за лицата с намалена работоспособност над 90% - минималният размер е не по малък от 159% от социалната пенсия
· за лицата с намалена трудоспособност от 71 до 90% - минималният размер е не по малък от 140% от социалната пенсия
· за лицата с намалена трудоспособност от 50 до 70% - минималният размер е не по малък от 115% от социалната пенсия
4. Пенсия за военна инвалидност - право на тази пенсия имат лицата, заболели или пострадали по време на наборна военна служба, на служба в запаса или в резерва.

3. Социални пенсии.
Социална пенсия се отпуска, когато лицето няма право на друг вид пенсия, независимо дали е осигурена. Разходите за издръжка на лицето се поемат от обществото (държавата), без да изисква предходно участие на индивида в натрупването на средствата на тези разходи.Социална е в смисъла на проява на обществена солидарност, основана на възможността лицето по друг начин да придобива средства за издръжката си.Тя не може да се получава заедно с друга пенсия и да преминава в наследствена.
Видове социални пенсии:
Социална пенсия за старост - отнася се за лица, навършили 70-годишна възраст, чието имуществено състояние и доходи не им позволяват да си осигурят издръжката.
Социална пенсия за инвалидност - отнася се за всяко лице навършило 16-годишна възраст с призната необходимост над 71% и над 90%.
Пенсии за особенни заслуги - тези пенсии не могат да се получават с други. Отпускат се от Народното събрание по предложение на Министерски съвет.
От гледна точка на мащабите на факторите, функциите и задачите, които изпълняват, социалната пенсия се характеризира:
1. Разнообразие на факторите:
· национални, в зависимост от обхвата и мащабите на заслугите към държавата и обществото;
· демографски, свързани с критични периоди в развитието и оцеляването на нацията;
· здравни, свързани с трудоспособността на бъдещата работна сила;
· медико - здравни, поемане от страна на държават грижата за тежко болни и инвалиди в домашна обстановка;
· възраст, в която хора, останали без доход, не са в състояние да се трудят и са подложени на риск за оцеляване;
2. Разнообразие на функциите:
· хуманна, като особенно важен индикатор за социално-ценностната система на държавата и обществото;
· признание от позициите на социалната политика на заслугите и постиженията на изтъкнати, известни и заслужили българи;
· изпълнява ролята на най-ниско възнаграждение;
· изпълнява ролята на финансов ограничтел за другите видове пенсии;
3. Регулатор в пенсионното осигуряване
· нейното получаване ограничава получаването на друг вид пенсия;
· не се допуска наследяването й;
· предоставя се на хора с крайно ниски доходи, лишени от възможността да ги увеличат;

4.Наследствени пенсии.
Личните пенсии могат да преминават в наследствени. Право на наследствена пенсия придобиват децата и преживелият съпруг, както и родителите му, ако са били издържани от него и нямат лични пенсии. Наследствена пенсия се получава, независимо от причината за смъртта на осигуреното лице, когато са изпълнени условията за съответния вид пенсия, следваща се на наследодателя.
Наследствената пенсия се определя в процент от следващата се лична пенсия на починалия:
- при един наследник - 50 на сто;
- при двама наследници - 75 на сто;
- при трима и повече - 100 на сто.

Наследствената пенсия се отпуска общо за всички лица, които имат право на тази пенсия и се разпределя по равно между тях.


Г. Задължително допълнително пенсионно осигуряване ( 2-ри стълб).

Основни принципи при осигуряването във втория стълб са използването на пенсионни схеми с дефинирани вноски, индивидуални партиди за всеки осигурен и капитало-покривни система. Цел на тази форма на пенсионно осигуряване е да се гарантира втора пенсия на всички осигурени и да даде възможност за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. Акумулирането на средствата за осигуряване и тяхното инвестиране и капитализиране ще формира ресурса на осигурения за пенсия. Така се преодолява преразпределянето на средства между поколенията и между самите осигурени, премахват се някои от основните проблеми при приходно-разходните схеми като демографско развитие на населението и необвързаност на пенсията с осигурителния принос, преустановява се натоварването на бъдещите поколения със сегашните пенсионни обещания.
Задължителното допълнително пенсионно осигуряване се осъществява в универсални и професионални пенсионни фондове, управлявани от пенсионноосигурителни дружества, лицензирани от Държавната агенция за осигурителен надзор по закона за Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, като се съблюдават следните основни принципи:

- задължителност на участието;
- юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество, на универсалните и на професионалните пенсионни фондове;
- прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
- разрешителен режим;
- задължителна периодична отчетности разкриване на информация.

Инициатива за учредяване на пенсионни фондове от втори стълб могат да имат работодателите, организациите на работодателите, синдикалните структури и пенсионноосигурителните дружества. Правилата при създаването на пенсионните фондове, изискванията, на които трябва да отговарят пенсионно осигурителните дружества, както и юридическото разделяне на фонда от управляващото дружество имат за цел да осигурят правилното функциониране на фондовете. Въведените процедури за включване в пенсионен фонд и минималния брой участници в един фонд имат за цел да предотвратят рисковете от появата на голям брой фондове с високи административни разходи.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се извършва от професионални и универсални пенсионни фондове.Те се създават за неопределен срок.
Универсален пенсионнен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на неговите органи за управление. Участието на осигурените лица става чрез подаването на индивидуално заявление до дружеството. За всички лица неизбрали универсален пенсионнен фонд, се извършва служебно разпределение по начин и ред, определени от НОИ и Държавната агенция за осигурителен надзор. Осигурените лица в универсален фонд не могат да бъдат по-малко от 30 000, като това не се отнася за първите две години от съществуването на фонда. Правата при осигуряване включват правото на:
· допълнителна пожизнена пенсия
· еднократно или разсрочено плащане на натрупаната по индивидуалната партида сума;
· еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице и на пенсионер при условията и по реда на този дял.
Професионален пенсионнен фонд се учредява от лицензирано пенсионноосигурително дружество с решение на неговите органи за управление. Участието на осигурените лица става чрез подаването на индивидуално заявление до дружеството. За всички лица неизбрали универсален пенсионнен фонд, се извършва служебно разпределение по начин и ред, Определени от НОИ и Държавната агенция за осигурителен надзор. Осигурените лица в универсален фонд не могат да бъдат по-малко от 15 000, като това не се отнася за първите две години от съществуването на фонда. Правата при осигуряване включват правото на:
· осигуряване на срочна професионална пенсия при ранно пенсиониране на работещи първа и втора категория труд
· еднократно или разсрочено плащане на натрупаната по индивидуалната партида сума;
· еднократно или разсрочено плащане на натрупаната по индивидуалната партида сума на наследниците на починал осигурен или на пенсионер на фонда.

Д. Допълнително доброволно пенсионно осигуряване ( 3-ти стълб ).

Основна цел на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е създаване на възможности и условия за повишаване социалната защита на населението чрез участие в спестовно-инвестиционни схеми за доброволно пенсионно осигуряване.
Допълнителните цели на доброволното пенсионна осигуряване са:
- Поощряване на спестовността на населението;
- Стимулиране на социалните инициативи на работодателите;
- Поддържане на по-тесни връзки с развитието на пазарите на ценни
книжа в страната;
- Подсилване на социалната насоченост на приватизацията;
- Сближаване на социално-осигурителните схеми на Република
- България с тези на социална Европа.
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се изгражда и развива при съблюдаване на следните принципи:
- Доброволност на участието;
- Детерминираност на осигурителните вноски;
- Източници на осигурителните вноски - лични средства, средства на работодателите и инвестиционни бонове;
- Капитализация на осигурителните вноски;
- Водене на индивидуални сметки за всеки участник;
- Разграничаване средствата на участниците от тези на акционерите, включително чрез юридическо обособяване на доброволния пенсионен фонд от пенсионноосигурителното дружество;
- Ясно и разбираемо формулирани основни права и задължения на участниците, в т.ч. :
· Правото им на пенсии за старост, за инвалидност и при смърт;
· Правото им на свободен избор на предлаганите “продукти“ - пожизнена пенсия; пенсия за определен период от време (в години); еднократно или разсрочено изтегляне на набраните средства по партидата, при условия, регламентирани в закона; право да закупят анюитет от живото-застрахователна компания.
· Право на прехвърляне на набраните средства по личните им партиди от един фонд за допълнително доброволно осигуряване в друг и от едно лице на друго при условия, регламентирани в закона.
- Функционално и ефективно държавно регулиране и контрол с цел защита интересите на участниците.
- Режим на лицензиране на административното, актюерското и инвестиционното обслужване на доброволните пенсионни фондове от пенсионноосигурителните дружества.
- Държавни преференции и стимули за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване.
- Регулиране на капиталовата адекватност и ликвидност на фондовете в пенсионно-осигурителните дружества.
- Лоялност на конкуренцията между дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
- Прозрачност в дейността на пенсионно-осигурителните дружества.
- Задължителна периодична отчетност пред участниците за дейността на фонда, състоянието и движението на средствата по личните им сметки.

В тази форма на осигуряване се очаква да участвуват около 1/3 от икономически активните лица и доходите им от пенсии ще зависят от индивидуалното им участие и социалните инициативи на техните работодатели. Тук няма гаранции за минимална доходност, а рискът се поделя между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества.