Тълкувателни решения на Конституционния съд

От основно значение за темата е установяването на външен контрол за конституционност на законите, това е в унисон с мисълта за правова държава.Става все по-ясно ,че законодателната власт не бива да бъде оставена самостоятелно , важен фактор е дали нейните актове съществуват или не в Конституцията.Суверената воля на народа е намерила израз в Конституцията и съдник за нейното спазване от законодателната влат не може да бъде законодателната власт.Това е причината за установяването на първите конституционни съдилища във времето между двете световни войни. Промяната е очевидна , но може да се окаже твърде дълбока, тя настъпва в мисленето,в теорията, в промяна в конституционните уредби, в практиката на институциите.Край на абсолютния суверенитет на законодателната власт, отказ от теорията за върховенството на парламента;ново модерно разбиране на функционирането на принципа за разделението на властите, при което функциониране участва с арбитрираща роля конституционният съд .Съдебният конституционен контрол се превръща в гаранция за взаимодействие и сътрудничество между властите.Създават се нови подходи към източниците на правото- Конституцията става неотделима от института на Юриспруденцията за конституционните съдилища , а законодателството като цялостна система – невъзможно без тълкувателните решения на КС .Конституционното правосъдие се превръща във висша гаранция на основните права на гражданите на правата на личността най-общо. Още в първите години след създаването на КС в България ,мнозина критикуват тази институция без да се осмислили ролята и значението на КС , неговия конституционен ранг и статус .Тези критики в голяма степен са неоснователни. Конституционното правосъдие у нас се въвежда без да е изстрадано, то не е логически завършек на идейно-теоретически битки “ за “ и “против” . Една съвременна правова държава има нужда от такава институция ( пример за обратното е Англия ). Налага се да се направи един по-сериозен поглед върху природата на конституционното правосъдие и легитмността на Конституционния съд, на конституционния съдуия в частност.Факт е ,че съобразно конституционната уредба(не само нашата) КС като орган не отговаря политически и юридически пред никого, че по силата на решенията му правнорелевантна може да се окаже волята на малцинството.Легитимността не се свежда до легалността , тя по-широко по-обемно и по-богато по съдържание понятие . Да се каже , че легитимността на КС , на решенията му , трябва да се търси в самия основен закон , е вярно , но съвсем не е достатъчно. За разлика от класическите институти на парламентарната декомкрация конституционните съдилища имат по-сложна и комплексна лигитимност. Конституцията е своеобразен обществен договор постигнат не само по-чисто мажоритарен път , а и с методите на споразумението , компромиса и консенсуса.Конституционното право от своя страна се крепи и на един неприсъщ на класическата демокрация принцип- а именно този на елитарността (отстояван още в древността-Сократ , Платон) .Конституционните съдилища , като правило се появяват при определени исторически обстоятелства – след разпрадането на недемократични и тоталитарни политически режими.Това е тяхната историческа предпоставка за създаване , ето защо посегателствата срещу тях се възприемат като опит за връщане към отречени методи на управление .Като заключение можем да добавим , че конституционното правосъдуе в никой случай не противоречи на принципите на демокрацията .КС се свъразва и съгласува с една демокрация ,която вече е конституционна демокрация. Традиционното мислене пречи на обективния поглед и върху правните последици на актовете на конституционната юрисдикция.Трябва да обърнем внимание на правни въпрос дали решенията на КС отменят законите.Тезата е ,че според Конституцията(чл.151,ал.2) обявените за противоконституционни закони не се прилагат , което съвсем не означава ,че те се отменят.Обявеният за противоконституционен закон продължава да съществува, той си остава част от правната система.КС не е овластен да отменя актове приети от НС , той може да констатира само противоконституциоността им.Последицата от това е, че актовете остават във висящо положение(суспендирани са) докато законодателният орган не се произнесе по създалото се положение спрямо с чл.22,ал4. от Закона за Конституционния съд(ЗКС).Текстът на чл.151 ал.2 е ясен: обявеният за противоконституционен акт не се прилага;Това означава , че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор, от този момент фактите на обективната действителност губят правната си релевантност , която той им е придавал- актът се обезсилва , губи действието си . В чисто теоретичен план, когато една законова норма престава да бъде в сила, да действа , тя престава да бъде източник на правото, като негово явление тя престава да съществува. Член 14 ,ал.,6 гласи че:”Решенията на Конституционния съд за задължителни за всички държавни органи.Може да не ги споделяме ,може да не сме убедени в тяхната конституционност , но сме длъжни да се съобразяваме с тях .По въпроса за правното действие на решението на Конституционния съд спрямо обявния за противоконституционен зкаон или законова разпоредба.Ставовището на КС в решение №22 от 31.Х.1995г., е категорично: решението с което закон е обявен за противоконстиуционен , е “равносилно” на отмяна на закона за НС (чл.81,т1. от Конституцията). Преди всичко Конституцията не възлага на КС правомощието да отменя закони,това което му възлага е да установява противоконституционността на законите и да я обявява.Упражнението на това правомощие от КС е неговият отговор на допитването ,което му е отправено чрез искането, и КС е ограничен от него –трябва да се установи противоконституционността на съответната норма(чл.149.ал1.т.2 Конст.). Установяването и противоконституционността на един закон и неговото обявяване е властнически акт на висш държавен орган, какъвто е КС ,това означава , че съответната норма е дълбоко опорочена поради несъответствието и с Конституцията.Това е силна правна последица , но все пак тя не е равносилна на отмяна . Конституцията не би могла да възложи на КС правомощието да отменя законите, това правомощие е най-силното спрямо един действащ закон и Конституцията го е запазила единствено и само за Народното събрание . Това е част от проявлението на законодателната власт на НС.Като се подчертава разликата между функциите на НС и КС и в същия момент трябва да се обърне внимание на задължителната сила на решенията на КС и спрямо НС и неговата законодателна дейност.Този въпрос придобива особена важност,когато става дума за правомощията на КС да дава задължителни тълкувания на Конституцията, от нея прозтича и задължителната сила на решенията му. По-своето естество тълкувателното решение на КС е надзаконов(има конституционна задължителност) , първичен(регулира поведението на правните субекти), пряк (защото съдът е длъжен да приложи тълкувателната норма) и неосновен( става придружител на тълкуваната норма) източник на правото. След обнародването им в държавен вестник тълкувателните решения на КС влизат в сила.Юридическото действие на тълкувателното решение по отношение на лицата е еднакво и спрямо останалите решения на КС .Съгласно чл.16 ал.6 от ЗКС решенията на КС “ са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани”. Стабилността на тълкувателните решения е необходима , за да бъде осъществена стабилността на самата на самата Конституция.Тя може да бъде гарантирана единствено от КС чрез подържане на неговата тълкувателна практика. Промяната на тълкуването е налице ,когато имаме две условия : да е изминал достатъчно дълъг период от първоначалното тълкуване и да е настъпила обективна промяна в социалния живот;КС да изложи достатъчно убедителни аргументи в мотивите си поради ,които се налага промяна на съществуващото тълкуване. КС принципно подържа стабилността на своите тълкувателни решения.Срещат се примери на промяна на тълкувателната практика , в които съдът изрично прогласява. Като пример можем да представим определение №1 от 1996г. по к.дело №31 от 1995г., КС , че той е винаги компетентен да се произнесе по въпроса дали един закон е съобразен с Конституцията ,без значение дали законът е приет преди или след Конституцията.Съдът изрично приема “че се налага да промени практиката си “ . Срещат се обаче случаи на мълчалива промяна на практиката ,които са далеч по-опасни.Върху подобни случаи “на пъзляща промяна” обръща внимание конституционният съдия Р.Янков. В свое особено мнение по к.дело №2 от 2003г.(обнародвано в Държавен вестник бр.38 от 2003г.)той се протипоставя на будещата силно претеснение практика на тълкувания на Конституцията по чл.149.ал1.т1 Видове тълкувания на Конституцията Тълкуването на Конституцията от КС въз основа на чл.149,ал1,т1. е една от възможностите за нейното тълкуване.Тази практикувана възможност се включва в широкото понятие за тълкуване на Конституцията. За да разберем особеностите на тълкуване произлизащи от този член , трябва внимателно да го съпоставим с другите видове тълкувания на основния закон действащ на територията на България. На първо място трябва да се изясни понятието “официално тълкуване на Конституцията”-такова е всяко нейно тълкуване , което е задължително за всички.От това заключение следва че официално е не само тълкуването на Конституцията което КС дава ,чрез тълкуването на чл.149.ал.1.т1. , но и тези тълкувания които КС дава при разрешаването на конкретни спорове.Тълкователните решения на КС също важи спрямо всички (чл.14,ал6 от ЗКС). Причината за задължителната сила на това решение се изразява в това ,че то е съвкупност от мотивите довели до вземането на решението (което разрешава конкретния правен спор) както и включва правомощието на КС да тълкува Конституцията.Разликата между двата вида тълкуване се състои в това ,че тълкуването обосновано от Конституцията(чл.149.ал1.т1. ) е абстрактно , което ще рече че то не възниква от конкретен конституционноправен спор и се съдържа в диспозитива на тълкувателното решение , докато при втория вид тълкуване на Конституцията се дава по конкретен правен спор и решението се съдържа в мотивите на на решението. При по-задълбочен анализ бихме достигнали до заключението , че съдържащите се и в двата вида тълкувателни съображения и изводи не се различават съществено. Към тези два случая на тълкуване, които разгледахме следва да се прибави (трети) официалното тълкуване , което Народното събрание би могло да даде на Конституцията , чрез авторитетно тълкуване на закона . Към този вид няма да се спрем подробно , но като заключение можем да кажем ,че в конкретния случай тълкуването ще бъде дадено със закон и ще е сходно с абстрактното тълкуване на Конституцията, давано от Кс чрез тълкувателно решение . Извън посочените тълкувания ,няма други познати официални тълкувания на Конституцията, останалите видове известни на съдебната практика спадат към графата на неофициалните източници . Този параграф се разделя на две групи – служебни тълкувания ( съдилищата и административните органи дават по всяко дело , за чийто изход непосредственото действие на Конституцията е от значение) и тълкувания от частен характер( тълкуванията на Конституцията , които се съдържат в статии,студии,монографии,курсове и коментари). За да бъде по-ясна материята относно практиката на КС по чл.149.ал1.т1.на Конституцията трябва на първо място да се изясни ролята на тълкуването в областта на правото .Много широко е разпространено мнението ,че предмет на тълкуване са само правните норми , но това твърдение в голяма степен е непълно и неточно. Предмет на тълкуване са не само нормативните , но и индивидуалните правни актове. След като направихме това уточнение следва да обобщим , че ролята на тълкуването на акта е да бъдат изведени и приложени неговите правни последици . Без оглед на техния ранг те се състоят в пораждане ,изменение или отмяна на правни норми .Затова те се окачествят с понятието източници на правото . Практиката на КС по постановяване на тълкувателни решения въз основа на чл.149.ал1.т.1 е забележително богата. Средното съотношение между спрямо общия брой решения и тълкувателните решения на КС е ? , най-голям е техният брой в първите години на съществуването му – 1992-1996г.(27 тълкувателни решения).Това е обяснисмо с факта ,че в началото на прилагането на Конституцията нуждата от нейното тълкуване е била най-голяма . От гледна точка на сезиране , най-много дела са образувани по искане на народни представители . Тълкователния принос на решенията на КС е огромен ! По-този критерии решенията на КС могат да се разделят на две групи.В първата група влизат решенията , които изясняват нормативното съдържание на тълкувания текст (текстове) от Конституцията. Втората група обхваща такъв диапазон от решения , в който съдържанието на нормата се тълкува и доразвива ( в най-честите случаи се допълва) . За да бъде по достъпна и разбираема за читателя тази констатация трябва да бъде онагледена с няколко примера . С решение №5 11.06.1992г по к.д №11/1992г. се изяснява че правото на ра вероизповедание включва право на свободен избор вероизповедание и право за свободното му упражняване чрез слово,печат и сдружаване , че основанията за неговото ограничаване са изчерпателно посочени в чл.13,ал.4 и чл37,ал.2 на Конституцията, както и че освен в тези случаи,държавната намеса в организационния живот на на религиозните общности и институции както и в тяхното обществено проявление е недопустима . С четири решения имащи за предмет чл.18 от Конституцията, те се изясняват , както следва: А) с решение №17 от 9.12.1993г. по к.д 14/1993г. се приема че спиртните напитки ,тютюнът и тютюневите изделия не попадат в категорията на биологично силно действащи вещества по смисъла на чл.18.ал.4 от Конституцията и относно тяхното производсвто не може да бъде установен държавен монопол; Б с решение №2 от 6.02.1996г по к.д №26/1996г. се приема че обектите ,които са изключителна държавна собственост и върху които държавата упражнява суверенни права, са изброени в чл.18,ал1,2 и изчерпатено изброение стопанските дейности в сферата на които държавата може със закон да установи монопол в ал.4 ; В) с решение №17 от 25.09.1197г по к.д 4/1997г. се изяснява че изразът “с национално значение” се отнася само до парковте, а с решение №18 от 30.11.1998г. по к.д №17/1998г., че суверенните права на държавата по чл.18,ал 2 и 3 предвид тяхната специфика могат да бъдат упражнявани както чрез предоставяне на концесия, така и чрез даване на разрешение , като законът определя кой режим да се прилага. Съществено по-голям е нормативният принос на тези тълкувателни решения , които доразвиват нормативното значение на тълкователните разпоредби и затова ще ги илюстирам по-долу с някои примери извадени от съдебната практика на КС. А) Според решение №6 от 12.07.1994г. по к.д №6/1994г., изключителната компетентност по чл.84.т.11 на Конституцията на Народното събрание да разрешава пребиваването или преминаването на чужди войски през или на територията на Република България важи , когато има военен или военнополитически характер.Когато този характер липсва, разрешението се дава от други държавни органи,определени със закон .Подобно ограничение на компетентността на Народното събрание изобщо липсва в чл.84,т11. То е внесено от КС и е разумно , защото на практика може да има случаи, при които няма време ,за да се получи разрешение от Народното събрание. Б)с решение №13 от 25.07.1996 по к.д№11/1996г. Кс даде тълкуване на чл.102,ал.1, във връзка с ал.2 и 3 на същия член ,като прие , че изброяването на указите на Президента ,които не подлежат на приподписване от министър председателя или от ресорен министър съобразно ал.3 на чл.102. не е изчерпателно и че указите Президента , с които той назначава председателя на ВКС, на ВАС или главния прокурор също не подлежат на придописване , защото тези укази спадат не в сферата на изпълнителната власт ,а в сферата на съдебната власт.Така броят на указите, неподлежащи на приподписване , беше увеличен с още три указа, които в ал.3 на чл.102 не фигурират. В)В прочита на чл.130,ал.4 на Конституцията , ще видим,че когато той забранява непосредственото преизбиране на член на Висшия съдебен съвет,той има предид само хипотезата на изтичане на петгодишния срок на мандата на този съвет.Като изхождаше от смисъла на тази забрана, а именно изборен член на съвета да не участва в два последователни мандата на съвета , КС с тълкувателно решение №16 по к.д №10/1999г. прие , че тази забрана важи при предсрочно прекратяване на мандата , независимо от основанието, водещо до прекратяването. Така към случая изрично визиран от чл.130,ал.4 бяха прибавени по тълкователен път още два:а)предсрочно прекратяване на мандата на отделен член(например- ползване на оставка) ;б) предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет.Така от непълния текст беше извадена пълната правна норма. Г)В своето решение №6 от 2000г. по к.д №8/2000г. КС определя понятието “национални далекосъобщителни мрежи” използвано в чл.18 ал.4 от Конституцията.като” всяка съвкупносто от взаимно свъразани възли , линии и съоръжения ,осигуряващи или осъществяващи на цялата територия на страната или на значителна част от нея пренос на сигнали чрез кабел ,електромагнитни ,оптически или други механични средства”. Чрез тази Юриспруденциална дефиниця конституционното понятие се дефинира и изяснява. Обединяващият подход на КС забелязан в предходните няколко примера се изразява в това ,че от една страна КС не прилага стриктно тълкуване на разпоредбите, а от друга страна държи сметка за пределите на тълкуването.КС не си позволява да пренебрегва ясно показаната воля на законодателя и още по-малко да се ангажира с тълкуване което изменя Конституцията.По отношение на начина по-който КС тълкува Конституцията можем да кажем , че използва всички познати на правото методи(вкл. аналогията) като се позовава на основните начала на Конституцията прогласени в нейния Преамбюл –глава първа на Конституцията. Като заключение към разгледаните методи на тълкувателната практика можем да допълним , че за да се пристъпи към тълкуване на Конституцията не е необходимо страна поискала това тълкуване да обяснява причината поради ,която го прави,този нейн интерес трябва да се подразбира.Въвеждането на изискване за доказване на интереса би ограничил полезния принос на КС чрез тълкуване на Конституцията да се обезпечи нейното правилно прилагане От голямо значение за съдебната практика е правното естесво на решенията на КС , с които той тълкува Конституцията, което следва от задължителната им сила спрямо всички. (със същата сила се ползват и нормативните актове).От гореспоменатото следва че тълкувателното решение има нормативно естество.Ако обърнем по внимателен поглед към решенията взети въз основа на чл.149.ал1.т.1 ще установим , че те са формулирани като разпоредби на нормативен акт.Тази неибежна и явна прилика между тълкуван и тулкуващ акт ползващ се със задължителна сила за всички е особено ярка когато Народното събрание дава тълкуване на издраден от него закон. Основната разлика между тълкувания и тълкувашият акт , е че тълкуващият акт е вторичен. , той предпоставя тълкувания акт, без него той не може да бъде издаден. Двата акта образуват едно цяло когато тълкуващият акт бъде издаден тази съвкупност в правото се бележи с темирна “нормативно единство”-образно казано тълкуващият се слива с тълкувания акт.След тълкуването изтълкуваният нормативен акт следва да се прилага , както гласи тълкуващият акт.Между двата акта съществува и друга връзка тя е естествена и общоприета и се нарича обратна сила на тълкуващия акт.За да притежава тази сила не е необходима специална нарочна разпоредба на нормативния акт , уреждащ задължителното тълкуване.Казаното важи и за тълкувателните решения на КС взети спрямо чл.149.ал1.т.1.От обратната сила на това тълкуване следва , че според разпоредбата на Конституцията предмет на тълуване и имал този нормативен смисъл който и дава тълкувателното решение на КС, от деня на нейното влизане в сила т. е от 13.07.1991 г. Опасения с оглед на правната сигурност и предвидимост на уредбата поради обратната сила на официалното тълкуване и които оправдават при тълкуване от законите нейното изключване при определени тълкувателни актове(вж ял.50 от ЗНА,който овластяваше Държавния съвет да изключи обратната сила на даденото от него тълкуване на съответен закон),нямат почва при обратната сила на тълкувателните решения на КС .Тази безпочвеност се дължи главно на особения предмет на отношенията , които регулира Конституцията. Основна функция на тълкуването е да съдейства ,за да бъде изградена ясна изчистена от противоречия и пълна система на конституционно правни норми, годна да регулира надлежно конституционно правните отношения. По този начин тълкуването допринася за ефективността на Конституцията и за превръщането й в едно живо(действащо) тоест прилагащо се право. В противен случай съшествува възможността тя да остане само на книга. Чрез системата от ясни безпротиворечиви конституционноправни норми, уреждащи пълно конституционноправни проблеми, тълкуването на Конституцията предотвратява нейното нарушаване от държавните органи, гражданите и юридическите лица. (например издаването на противоконституционен закон от Народното събрание , нарушаването на гарантираните от Конституцията права и свободи на гражданите и т.н.)В това се състои превантивната функция на тълкуванието.Тя спестява използването на санкционните правомощия на КС (пример- обезсилване на закон който противоречи на Конституцията), а това без съмнение е обществено полезно . Използвана литература: 1. Н. Неновски, в списание «Съвременно право: «Конституционно правосъдие - изпитание за традиционното правно мислене», бр. 6 от 1996 г., «Идеи за конституционен съдебен контрол в България», бр. 4 от 1997 г., «За понятието "конституционно правосъдие"», бр. 6 от 1997 г. 2. Проф. Живко Сталев -статия в сборника Правни изследвания в памет на проф Иван Апостолов», озаглавена: “Тълкуване на Конституцията от Конституционния съд въз основа на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията” 3. Васил Мръчков, в «Съвременно право», брой 6 от 1998 г: “За правната сила на решенията на Конституционния съд, които установяват противоконституционност на законите” 4. Баламезов, Боян «Конституционен съд Тълкувателни решения на Конституционния съд 1997-1999» 5. Мария Панолова, Списание «Съвременно право» , бр. 6 от 1991 г.: ”За статута и решенията на Конституционния съд” 6. Доц. Росен Ташев - “Обща теория на правото “,Тълкователните решения на Конституционния съд стр. 38-47. 7. База данни CIELA.