понеделник, 31 декември 2007 г.

ФАКТОРИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. Основни фактори на производството
а) земя в) капитал (К)
б) труд г) предприемачески дейности
2. Кръгооборот и оборот на К
а) кръгооборот
- 3 стадия
- 3 функционални форми на К
б) Оборот на К
- време
- основен К
- оборотен К
3. Производствен метод и функция
1. В икономическата литература, съществуват 2 основни гр. Становища относно факторите на производство.
Според Маркс и неговите привърженици същ. 3 прости момента на трудовия процес.
Това са: средства, предмети на труда и работна сила. В условията на стоково производство 3-т3 прости ел. се превръщат в К. От гледна точна на създаване на потр. Ст-ст на с/ката този К се дели на основен и оборотен, а от гледна точка на нарастването на ст-ста този К-капитал се дели на постоянен и променлив. Според неокласиците /съвремените/
4 са ф-рите на производ.
Всеки един от тези фактори носи доход на своя собственик.
Земята е дар от бога, не е рожба на човешкия труд. В условията на стокопроизводство тя е обект на покупко-продажба и е основен фактор за производство при покупко-продажба цената не е истинска, а се нарича ирационална.



Земята носи както У-доход както на своя собственик, така и на предприемача. Собственика на земята получава У под формата на печалба, когато сам или с наемен труд орг.производствения процес. Когато земята се отдава под аренда, наем на др.лица – тя носи У на своя собств. Под формата на рента и носи У на арендатора под формата на печалба.
Трудът е фактор и целесъобразна дейност, която е насочена към материални блага. Трудът като фактор носи У на своя собственик. Това е работна заплата.
Капитал – той е благо, рожба на човешкия труд е с/ка на нещо повече от с/ка
Пари- стока – пари прим
П – С – П`

К се връща в по-голяма стойност
К е самонарастваща стойност, която се намира в постоянно движение.
Първата форма на К е лихварския. В условията на развито стокопроизводство последователно се обособяват следните видове К: Търг. К – неговата основна форма на движение е П – С – П`
Производителен К – включва обръщението и сферата на производство
Заемен К – най-завоалираната форма на движение П – П`
Разглеждаме като действителен К. Той се разглежда като физич.форма на К.
Фиктивен К – акции, облигации, ценни книжа т.е. акционерен К
Предприемачеството – 4 фактор на производството. При равни технологични условия орган. Е различни

2. Кръгооборота на К-капитал представлява последователното преминаване на К от 1 стадии в друг и едновременното му пребиваване в съответните му функц. Форми

К
П – С
L - труд
Покупка на произв.фактори
Тук собствена на нар. К трябва да прецени колко L и К са му необходими, за да започне производствен процес, затова се съпоставят К и L, за да се очертае границата производство и възможности в бъдещото производство.

2 стадии - производство
К
С Произв. С - готова продукция
L стоков К

3 стадии С` - П` Покупка-производство-продажба

Парична форма на К
К
П – С Произв. - С` - П`
L

Производствена форма

К
Пр … С` - П` - С …. Пр`
L

Стокова форма на К
К
С` - П` - С …. Пр …..С”
L

К съществува в 2 единна форма като блага, фактори, физ. К и в парично изражение

Оборотен К - кръгооборота на К разглеждан не като еднократен акт, а като непрекъснато повтарящ се процес представлява оборот на К
Един оборот на К протича във времето и това време на К се състои от 2 части
1. първи елемент – време за производство във време за обръщение
- време за произдство
- работен период – онази част от времето за производство, при която работната сила непосредствено въздейства чрез средствата на L върху предмета на L

2. Латентен период или време за прекъсване на производството
3. елемент
Време за производствени процеси – за да се осигури време за производствени
Запаси
Производствените запаси трябва да се оптимизират непрекъснато на произв.просеца. Трябва да осигури с капитали, размерът на произв. Процес
Трябва да се прецени
Време за обръщение се състои от време за закупуване фактори за произв. И време за реализация на готовата продукция

Оборот на ОК-основен капитал - К които многократно участва в произв. На части, пренася своята стойност в стойността на готовата продукция
ОК това са ДМА
Различаваме физически, икономически и морално изхабяване на ОК. При физически – се намалява полезността /потрб. Ст-ст/
Икономическо изхабяване – амортизация /А/ - пренасянето на стойността на ДМА върху стойността на готовата продукция и чрез нейната реализация в специален амортизационен фонд.
В резултат на научно техническия прогрес на пазара на производствени фактори се появяват нови с по-висока производителност или стари с по-ниска пазарна цена. Когато ДМА запазват технол.даденост, а имат по-ниска пазарна цена говорим за морално изхабяване от 1-ви род, а когато на пазара се предлага много по-произв. Техника, колкото е функционално, говорим за морално изхаб. От 2 род. При моралното изхабяване ДМА губят както полезност, така и стойност за това моралното изхабяване е икономически неизгодно и влече след себе си загуби за бизнеса.
При морално изхабяване от 1 род загубите могат да бъдат теоретически – първоначална стойност на ДМА
При 2 род загубата на стойност може да бъде по-голяма от стойността на първоначалното К

М = (Ро – Р1) . Q . t Ро – стария актив
Р1 - новия актив
Q - количество. На новия актив
T – време от въвеждане на новия струг,
до края на втория струг

Налага се всеки един собственик да се пази от морално остаряване и да въведе ускорена А

Год. А - А = t Wо - първ.стойност на ОК
T - тяхното функциониране
А` - норма на А

А` = А . 100

ОК – оборот на оборотния К
Оборотен К – еднократно участва в производството и изцяло пренася своята стойност в стойността на готовата продукция. Оборотен К преминава от сферата на обръщението в производството. Съвкупността на ОбК в производството и обръщението се нарича оборотни средства. Определението на 1 оборот на оборотни средства става чрез =

= дните в годината
Броя на оборотите, правени от ОК

Колкото е по-голям оборота на ОбК толкова е по-ефективно производството, тъй- като с един и същи пар.средства обърнати повече пъти се произвежда готова продукция.
Производство на функцията, - или своето функциониране К седи /цели/ с минимални разходи се постига максимална печалба.
Производствената функция може да се изрази:
Двуфактор. на произв


Дефиниране и класификация на производствените разходи

1. Същност
2. Видове производствени разходи
3. Графики за изразяване производствените разходи
4. Стъпки за опр. на минимизиране на производствените разходи

Същност на производствени разходи
Онова, което струва стоката на производството т.е. на него самия се измерва чрез себестойността или производствените разходи.
Паричният израз на разходите на производство и реализация на продукцията = производствени разходи
С = ……



Когато се променя старата стойност, като елемент на производствени разходи в същото направление се променя цената на стоката.
Промяната в променлива стойност V на производствените разходи не изменя Р на стоката.
Структурата на производствените разходи и по елементи на калкулация. Целта е да се види кой компонент заема най-голям дял.

Видове производствени разходи:

Най-общо определяне производствени разходи като основни и допълнителни. Основни са онези, които са свързани с конкретни производствени дейности, а допълнителни производствени разходи които спомагат, но не участват в нея.

Експлицитни /явни/ и имплицитни /неясни/
FI -
Фиксирани разходи – не зависят от обема на производство

Променливи разходи – зависят от размера на производство
FС + VІ = ТС
Общи разходи
АС – средни разходи
МС – пределни разходи – разходите за производство на единица допълнителна продукция Q
Алтернативни разходи – за производство на алтернативи на същия вид продукция ALC
Всички разходи имат „У” образна крива на изразяване


Графика за изразходвани разходи




Първия min достига МС
Втория min достига МС х VС
Третия min достигат МС х ТС




МС > VС; ТС увеличават разходите
МС = VС; неутрално, загуба качеств
МС < VІ; ТС намаляване разходи

Минимизиране на разходите и определяне физическия обем на производството за кратък и дълъг период.

Минимизиране за кратък период
Минимизиране за дълъг период
Дейността на фирмата протича в 2 периода
Кратък – до 1 год. Дълъг – над 1 год.
Краткия проследява в една от факторите за производство, за това за кратък период от време при опростен двуфакторен модел – променлив фактор е само L, К е фиксиран. Целта е да се разбере, кой е пределния работник след който фирмата не трябва да приема допълнителни работници. За да се открие пределния работник е необходимо величината на РЗ = V да се изравни със стойността продукция, произвеждана от пределния работник.
Минимизиране на разходите за дълъг период – всички са променливи, да очертаем границата на производствената възможност на фирмата.





МР – пределни производства

Няма коментари: