“Структурна характеристика и роля на анти- тръстовото законодателство в модела на модифицираното пазарно стопанство - възможности и ограничения”
Структурна характеристика и роля
Значението на анти-тръстовото законодателство се изразява в това, че анти-тръстовите закони трябва да сведат до минимум отрицателните последствия от монополизацията на пазара. Те се стремят да ограничат концентрацията на икономическа власт в един отделен предприемач или компания, с цел запазването на конкуренцията като един от двигателите на икономиката.
През последните 20 – 30 години се наблюдава активизиране в това отношение. Правителствата започанаха да въздействат върху темповете и характера на конкурентните процеси особено с помоща на антитръстовото законодателство, както и с други форми на държавно регулиране, като парично-кредитна и данъчна политика, държавната поръчки, финансирането на научните изследвания и т.н., които обаче не са във фокусът на текущия анализ.
По- същество антимонополните закони забранявят бизнес практиката на лишаване на потребителят от печалбата, от конкуренцията, изразяваща се във високи цени на стоките и услуги с ниско качество.
Анти-тръстовите закони предпазват конкуренцията. Свободната и отворена конкуренция носи печалба за потребителите като им осигурява ниски цени и нови, по–добри продукти. В свободно конкурентния пазар всяка фирма главно се опитва да привлече клиенти чрез намаляване на цените и увеличаване на качеството на продуктите и услугите си. Конкуренцията с възможностите за печалба води винаги до стимулиране на бизнеса да открие новите, иновативните и по ефикасните методи за производство. Потребителската печалба минава през ниските цени и по–добрите продукти и услуги. Когато компаниите се съгласят на фиксирани цени, изкуствено повишаване на цените или разделяне на купувачите /allocate customers/, потребителите губят печалбата от конкуренцията. Цените, които са резултат от това, че конкурентите действат по този начин са изкуствено високи. Такива цени не действат пряко на разходите, а изопачават алокацията на обществените ресурси, което е в противоречие с целите на модифицираното пазарно стопанство и ограничаващо условие за устойчив и балансиран икономически растеж. Резултатът е не само загуба за американските потребители, а и за американската икономика.
Когато обаче конкурентната система действа ефективно, няма да съществува нужда от правителствена намеса, но е трудно да се докаже, че която и да е бизнес система е саморегулиращ се механизъм, игнориращ всички възникващи дефекти с по- голям прираст на ефектите от дейността. В този смисъл се появява държавата в модифицираното пазарно стопанство, в ролята си на регулаторен орган, отговорен за създаване на мотивация в икономическите субекти и предпоставки за по- добри резултати от действието на производствената функция на пазара.
Като институция на моделът, анти- тръстовото законодателство се характеризира с определена динамична структура заложена от закона Шърман и модифицирана от непрестанно възникващите обстоятелства в икономическата действителност.
Скелетът на анти- тръстовото законодателство е изграден от три главни федерални анти-тръстови закона: Закона на Шърман, закона на Клейтън, и закона на Федералната търговска комисия.
Закона на Шърман съществува от 1890 г. като основен закон, изразяващ “нашето национално обвързавне към свободната пазарна икономика. , в която освободената от частни и държавни ограничения конкуренция води до по- добри резултати за потребителите”. Когато се е гласувал законът конгреса се е чувствал толкова сигурен, че при гласуването е имало само един глас против.
Закона на Шърман обявява извън закона всички договори, съдружия и заговори, които безпричинно ограничават междущатската и международната търговия. Това включва съгласия между конкуренти за фиксиране на цени, изкуствено покачване на цени
/rig bids/ и разделяне на пазара. Закона прави, така че монополизацията на коя да е област на междущатската търговия да е незаконна. “Незаконен монопол съществува, когато само една фирма контролира пазара за стока или услуга и получава такава пазарна сила не защото нейният продукт или услуга е по-добър от другите, а защото подтиска конкуренцията с неконкурентно поведение. Закона не е нарушен когато мощната конкуренция на една фирма и ниските цени завземат продажбите от по-неефикасните конкуренти - тогава конкуренцията е лоялна”.
Нарушенията на закона на Шърман, включващи съгласия между конкуренти се наказват като углавни престъпления. Министерството на правосъдието е упълномощено да води криминални разследвания свързани чрез Закона на Шърман. Нарушителите могат да бъдат глобени до $350хил. и осъдени до три години федерален затвор за всяко действие. Корпорациите могат да бъдат глобени да $10 млн. за всяко действие, като при някои обстоятелства глобите могат да станат дори и по- високи.
Закона на Клейтън има граждански статут /няма наказателни разпоредби/, създаден е през 1914г. и променен 1950г. Законът на Клейтън забранява сливания или придобивания /acquisitions/, които водят до вероятност за по- малка конкуренция.
На основа на закона правителството предизвиква разследвания по тези сливания, които според икономическите анализи е вероятно да повишат цените за потребителите. ”Всички лица, имащи предвид сливания и придобивания по- високи от нормалните трябва да уведомят Анти- монополното поделение/ Antitrust Division / и Федералната комисия по търговията”. Закона забранява други бизнес практики, които при определени обстоятелства могат да навредят на конкуренцията.
Закона за Федералната търговска комисия/ФТК/, забранява нечестните методи на конкуренция в междущатската търговия, но няма наказателни разпоредби. Въз основа на него Федералната Комисия преследва нарушителите му.
Министерството на правосъдието често се бори с незаконните действия като използва други закони, включващи такива, които забраняват фалшиви изявления на федералните агенции, лъжесвидетелствания, възпрепятстване на правосъдието, заговори за държавна измама и такива по интернет и телефон. За всяко от тези престъпления има различни глоби и наказания, които могат да бъдат добавени към глобите и наказанията за нарушенията на антитръстовия закон.
Има три различни основни начина, чрез които федералният антитръстов закон влиза в сила: криминални и граждански действия прилагани от Антитръстовата комисия към Министерството на правосъдието, прилагане на граждански действия изпълнявани от Федералната търговска комисия и съдебни процеси възбудени от накърняването на интересите на частни обединения.
Министерството на правосъдието /МП/ използва множество инструменти в разследванията и преследването на криминални антитръстови нарушения. Адвокатите му често работят с агенти на ФБР или други агенции за разследване, за да се набавят доказателства, чрез телефонни подслушвания и при нужда - даване на имунитет. Гражданските сигнали и информация за щети, често са последвани от наказателни действия и разследване, които се определят с голяма доза ефективност.
Оказва се, че антимонополното законодателство на САЩ е една взимнообвързваща структура т.е. като част от държавното участие в алокацията на ресурсите свързва дори и иземва функциите на други институци - като регламентирането на правилата, включва се с административни мерки в борбата срещу асиметрията на информацията /Закона за Федералната търговска комисия/, частично засяга производството на обществени блага /от гледна точка на цена и качество/.
Освен функционалните аспекти на дейността на антимонополното законодателство, ролята му в модифицираното пазарно стопавство има и свое предисловие, което показва, че тя не е еднозначна във времето и подлежи на актуализации съобразно вижданията на администрацията, която я прави достояние на обществото. Историята дава примери за това:
“През 80 –те политическият консерватизъм във федералните действия допълни доктрината на Върховния съд за ненамеса. Администрацията на Рейгън намали бюджета на ФТК и МП, оставяйки ги с ограничени ресурси за действия.
Действителните усилия следваха точен дневен ред на прокурорските случаи, по външни ограничения и големи сливания от хоризонтален характер/ въвличащи фирми от един и същ отрасъл с една и съща степен на производство /.
Сливанията на компании в конгломерати от една страна, изглеждаха благоприятни, в годините 84 –та и 85-та, те регистрираха най -високите повишения на корпоративни приходи в националната история, докато върховният съд засилваше изискванията за докадзателства, щети и правото за иск, антитръстовите случаи станаха по- трудни за печелене от ищеца. Повечето решения през този период стесниха пъта към антитръста”.
В подкрепа на по- горе изложеното твърдение за динамичността на антитръстовото законодателство, и че антитръстовия закон никога не остава статичен, както и за нееднозначността на ролята му в модела са късните 80-те и ранните 90-те, когато настъпват много промени в управлението икономическите анализи и съдебната доктрина:
На щатско ниво в края на 80-те правителства атакуват сливания и ограничаващи действия. Върховния съд дава подкрепящи усилия в Калифорния, поддържайки възможността на правителството на щата да пречупи нелегалните сливания.
Друга тенденция идва от “академията” /Чикагската школа/, че подходящ анализ на ефективните цели би показал, че ефективността изисква по- строг антитръстов контрол, а не крайна ненамеса. Като от друга страна застъпват виждането, че високото равнище на концентрация на производството и капитала не е синоним на пазарна власт, а свидетелство за икономия от мащабите на производството и висока рентабилност. Съществува паралел между тези твърдения и възгледите на неокласическата школа за развитието на пазара – “голямата фирма вече не се третира като враг номер едно на конкуренцията, тъй като тя разполага с мощен потенциал за инвестиции във високотехнологичните отрасли и за развитие на НИРД.
След годините на Рейгън антитръстът се изостря във Вашингтон. Администрацията на президентът Джордж Буш осиновява голям брой активисти, действащи в примането на основни принципи при сливания, обсъждани през `92 от ФКТ и МП.
Президентът Бил Клинтон подслонява този активизъм, като назначи Anne K. Bingaman за глава на Атитръстовият отдел към министерството на Правосъдието. В последствие либералните преработки на теорията за обществения избор го критикуват, а потребителите го определят като разрушител на идеята за позитивно правителство.
Възможности и ограничения
В реалната икономическа практика на САЩ, анти- тръстовата политика на федералните органи на властта се определя не само от анти-тръстовото законодателство. Важен елемент от нея представлява съдът, който не само реализира на практика законите, но и в редица случаи дава тълкуване на степента, в която е нарушена конкуренцията. Съдът има право да решава кога и доколко са прилагани нечестни методи на кокурентна борба, кога и доколко е намалена конкуренцията на свободния пазар и т.н. Тъй като законът не съдържа точна формулировка за монопол, определението за това също попада в сферата на съдебното тълкуване и следователно зависи не толкова от строгото юридическо разбиране на антитръстовото законодателство, колкото от конкретната насоченост на антитръстовата политика за дадения момент.
Този динамичен подход при прилагането на антитръстовото законодателство, може да постави въпросите пред теорията за модифицираното пазарно стопанство:Първо- за възможността за вземене на правилни решения при възникване на спорове, които са в обсега на антитръстовото законодателство и второ за възможни дефекти в модела произничащи от дефект в една от неговите най- изявени институции /антимонополното законодателство/. Имам също предвид алокацията на ресурсите. По- конкретно, при невъзможно или умишлено недоказване на монополна практика/ породено от динамичното прилагане на закона/, което ще доведе до отклонение на ресурси от направленията към, които би ги насочил многообразния и бързоликвиден финансов пазар, характерен за моделът.
На мнение съм, че в самият закон е заложена теоритична вероятност, за това, която не много далеч от реалността. Пример за това са следните постановки в него:
1/Законън приема, че конкретните уговрки между фирмите могат да облагодетелстват потребителите позволявайки на фирмите да осъществяват конкуренция помежду си т.е с цел изследвания и развитие.
2/Законът не забранява всички съглашения между компаниите, а само тези, които заплашват с повишаване на потребителските цени и ги лишават от нови и по- добри продукти.
3/Но когато конкуриращи се фирми се съберат да определят цени, да си поделят пазара или да правят други неконкурентни уговорки, които лишават потребителя от печелба, правителството ще действа бързо в защита на интересите на американските потребители.
Мисля, че правилната дума в 1/ е не конкуренция помежду им а съглашение /забранено по закон/, и при всчки случаи от съвместни изследвания и развития на пазара излиза общ продукт, следствие от сливане на капитали, който обаче ако е новаторски не попада под ударите на закона. Съответно това съвместно производство завладява голям пазарен дял, който е по- голям спрямо установения праг или спрямо индексът на Хърфиндал. Ако продуктът не е новаторски съответната бизнес практика пак не попада под ударите на закона поради факта, че това е конкуренция с цел изследвания и развитие. Ако не определят фиксирани цени, не ги повишат или не свалят качеството по 2/ и 3/, пак не се случва нищо. Следствието е присвояване по теорията на потребителски излишък.
Описания по- горе случай представлява ограничение в модела, с възможност за предаване на дефекти към други негови институции.
По заложената в теорията постановка, че ”вниманието се концентрира не толкова върху пазарните дялове и концентрацията, а върху ефектите от функционирането на дадена пазарна структура, и че в отрасли с динамични технологични промени пазарите се разглеждат като състезателни /предполага се, че обединенията и стратегическите обединения могат лесно да бъдат разрушени от конкуренцията/”.
Случаят с Майкрософт дава противоречиво отношение към тази постановка. Компанията се развива в отрасъл с динамични технологични промени и пазарът на нейните продукти и услуги е състезателен. Какво тогава дава повод на Министерството на правосъдието да влезе в договорка с Майкрософт, тази компания и в настояшият момент държи в световен мащаб на големият пазарен дял на софтуерни продукти – пряко и косвено /много от софтуерните решения се правят под Windows/.
Най-важната антитръстова акция по време на управлението на президента Клинтън е провеждането на федерално разследване на компютърния гигант “Майкрософт”. В потенциала си на мащабна акция, това е било най-голямото антитръстово дело от тези, в които са били замесени АТ&Т и IBM насам. Конкурентите се оплакват че Майкрософт използва нелегални уговорки с купувачи, за да си осигури, това, че нейните настолни операционни системи ще бъдат инсталирани на около 80% от световните компютри. Последвали задълбочени разследвания от страна на ФТК и МП. В средата на 1994 г. Под заплаха от федерален съд, Майкрософт постановява указ за съгласие да увеличи достъпа на конкурентите си до пазара. Всички страни, замесени в тази акция - ищтците, Майкрософт и правителството – изразяват относително задоволство. Но през ранната 1995 г. федерален съдия отхвърля тази уговорка, цитирайки доказателства от други монополистични практики на Майкрософт. Чрез доста необикновен ход, Майкрософт и МП заедно обжалват решението. Несигурното бъдеще на случая носи със себе си заплахата от допълнителни действия срещу петата по големина индустрия на САЩ.
Линията между предимства и ограничения на антитръстовото законодателство в моделът на модифицирано пазарно стопанство е много тънка.
Изложеното по-горе виждане не представлява критика а опит да се открие смисъла в действията на много институции и косвените ефекти от тяхната дейност. Дейност характеризираща се със стратегически постановки облечени в мантията на закона. Става въпрос, че когато компания с преобладаващо американско участие и позиционирана в САЩ извършва съмнителни действия, тя сключва договорка с администрацията и проблемът е решен.
Когато, американски компании влизат в договорки с чужди такива и манипулират цените, антимонополното законодателство на САЩ действа с пълна сила и в международен план, защо, защото чужди компании генерират ползи от и в щатската икономика.
American consumer -- anyone who took a vitamin, drank a glass of milk or had a bowl of cereal -- ended up paying more so that the conspirators could reap hundreds of millions of dollars in additional revenues. The vitamins investigation led to the conviction of U.S., Swiss, German, Canadian and Japanese firms, among others, and a number of top executives went to jail. In fiscal year 1999 alone, over $850 million in fines was imposed on members of the vitamins cartel, including a record $500 million fine imposed on F. Hoffmann-La Roche, Ltd. and a $225 million fine imposed on BASF AG.
The imposition of unprecedented fines against foreign firms and jail sentences against foreign nationals residing outside of this country sends a powerful deterrent message that the United States is committed to vigorous antitrust enforcement against cartels that impact U.S. commerce, no matter where the participants may be found.
Истината се крие между редовете и тя е, че антимонополното законодателство представлява успешен лост на индустиалната политика на САЩ, като типичен представител на модела, за инвазия на американските капитали в световен мащаб.
Колкото по- хиперрегулирано става американското стопанство толкова повече фирмите ще търсят излаз на други пазари с цел генериране на повишение на корпоративните приходи. Това е точно възможността на модела да създаде предпоставки пред бизнеса за развитие на конкурентни предимства, не само в междущатската търговия а и в межднародната такава. Следствието е повишениято на същите такива на цялата национална икономика. Пряка е връзката и между разнообразните финансови институции, бързия кръгооборот и насочване на капитала, чрез другата характерна институция на модела – фондовата борса. В крайна сметка става така, че светът осъществява инвестиции в щатската икономика, за да може тя да го завладее /икономически/, и когато тя “кихне”, той да хване “пневмония”.
Мисля, че въпросът за възможности и ограничения се свежда до ограничения, създаващи предпоставки за развитие на възможности.
На следващ етап идва подходът към пазарите чрез развитие на концепцията за работещата конкуренция. Няколко нейни аспекта са: “За броят на фирмите основаващ се на изискванията за икономии от мащаба, умерена и чувствителна към цените диференциация на продукта, информираност на куповачите, липса на изкуствени бариери, да съществува обстановка на несигурност за реакции на контрагенти и конкуренти, правдоподобна рекламна практика, липса на агресивна и изключваща политика и т.н.”
Главният момент е стремежът към постигане на най- висока текуща печалба, който е “ движеща сила на модифицираната пазарна икономика”. Това оправдава стратегическите възгледи на американската администрация и визията и за световната икономика.
Въпросът е защо други страни представителки на другите два модела не могат да постигнат в пълна степен този успех, макар че примери от близкото минало доказват, че те са намерили други пътища за такава инвазия.
Отговорът:
В Европа антитръстовото законодателство се прилага по- меко и по-гъвкаво. Особенното в европейската практика, е че действия като предварително установяване на цени, разпределяне и преразпределяне на пазари, прилагане на различен подход към търговски партньори и др. не са забранени, когато допринасят за производството и реализацията на готовия продукт или за развитието на техническия прогрес. Това показва, че правителствата в Европейските държави на са толкова склонни да се придържат към правилата на закона, а към “здравия разум”. Различни форми на междуфирмени съглашения за цени или пазарни дялове, които САЩ законът на Шърман забранява, в Европа се допускат доста често. Широко е разпространено и междуфирменото коопериране. Поради по-малките размери на европейските фирми то не само, че не се счита за заплаха за конкуренцията, но се приема и като фактор за развитието на производството и иновациите. В Германия например легално съществуващите картели са основен елемент от пазарната структура в редица отрасли. Пример за проявяване на такава гъвкавост са икономическите групировки като “Фолксваген”, ”Сименс”, “Хьохст” и др., владеещи повече от приетия за праг на монополизъм 35% дял от пазара, но германското законодателство се интересува предимно от икономическата ефективност, която расте благодарение на интернационализацията на производството и международната конкуренция. Придържането към точно определен пазарен дял не може да бъде надеждна мярка срещу монополизма в съвременните условия. Силно преплетените структури на различните производствени и финансови групировки създават разнообразни възможности за господство на пазара. Това налага да се променят критериите за оценка на пазарната ситуация.
Както показва световният опит постоянното развитие на интеграцията в международната икономика води до известно смекчаване на действащото антитръстово законодателство. Тази тенденция е доста ясно изразена в Европа и особенно в Япония. Японските фирми имат голяма свобода по отношение на кооперирането /кейрецу/ или други съвместни дейности. В това отношение те се ползват с активната подкрепа на правителството /индустриалната политика, МИТИ/ особенно по проблемите на научните изследвания, внедряването на нови технологии или увеличаването на износа.
Един от изводите – “положението в световната практика, е че благодарение на засилването на международната конкуренция, рискът за потребителите от нарушаване на антитръстовото законодателство постоянно намалява”.
На втори план се застъпва твърдението, че антитръстът никога няма да изчезне, но също така никога няма да бъде достатъчно агресивен за да се срещне с потребителските нужди.
В антитръстовото законодателство на САЩ е вероятно да действа закона на Грешам, за междущатския пазар: ”По- силния антитръст избутва или подкрепя по слабия антитръст. Компаниите трябва да ограничат, за да се вместят в по- твърдото законоприлагане, което те очакват, а не в по- слабото”. А кой закон действа на международния пазар – разбира се законът на капитала /основополагащото начало/, във всеки от трите модела на пазарно стопанство.
Антимонополното законодателство в моделът на модифицирано пазарно стопанство, е крайъгълният камък, който може да възпре или да допусне развитието на индивидуалистичните интереси заложени по презумция в моделът, но като характерна институция то прилага дефиринциран подход с неясни аргументи към икономическите субекти, чиято главна цел е превъзхождащо положение над другите участници в бизнес системата. Важното, е че за момента дефектите и ефектите от неговото действие взаимно се припокриват и допринасят за сравнително устойчивия и балансиран икономически растеж на щатската икономика, което е и главната цел на модела на модифицирано пазарно стопанство.
Използвана литература:
1. Танова П. -Световното стопанство и българският избор, С.1995/стр.109-116/
2. Танова П. –Лекционен курс
3. Кунев К.– НСА на СА”Д.А.Ценов” – Монополи, конкуренция и държавно регулиране –1999, бр.3
4. Илиев П. – Алтернативи 1998 бр.10-11 –Антитръстовото законодателство и предотврятяването на монополизацията на пазара
5. 47th Annual Conference of the American Council on Consumer Interests, Washington, D.C.,April 7, 2001 Public Choice and Public Choices: Consumers and the Politics of Antitrust
6. U.S. Department of Justice Washington, D.C. 20530 Antitrust Enforcement and the Consumer
7. West's Encyclopedia of American Law
8. www.abanet.org
9. www.catalaw.com
10. www.findlaw.com
11. www.antitrust.org
12. www.congress.org
Структурна характеристика и роля
Значението на анти-тръстовото законодателство се изразява в това, че анти-тръстовите закони трябва да сведат до минимум отрицателните последствия от монополизацията на пазара. Те се стремят да ограничат концентрацията на икономическа власт в един отделен предприемач или компания, с цел запазването на конкуренцията като един от двигателите на икономиката.
През последните 20 – 30 години се наблюдава активизиране в това отношение. Правителствата започанаха да въздействат върху темповете и характера на конкурентните процеси особено с помоща на антитръстовото законодателство, както и с други форми на държавно регулиране, като парично-кредитна и данъчна политика, държавната поръчки, финансирането на научните изследвания и т.н., които обаче не са във фокусът на текущия анализ.
По- същество антимонополните закони забранявят бизнес практиката на лишаване на потребителят от печалбата, от конкуренцията, изразяваща се във високи цени на стоките и услуги с ниско качество.
Анти-тръстовите закони предпазват конкуренцията. Свободната и отворена конкуренция носи печалба за потребителите като им осигурява ниски цени и нови, по–добри продукти. В свободно конкурентния пазар всяка фирма главно се опитва да привлече клиенти чрез намаляване на цените и увеличаване на качеството на продуктите и услугите си. Конкуренцията с възможностите за печалба води винаги до стимулиране на бизнеса да открие новите, иновативните и по ефикасните методи за производство. Потребителската печалба минава през ниските цени и по–добрите продукти и услуги. Когато компаниите се съгласят на фиксирани цени, изкуствено повишаване на цените или разделяне на купувачите /allocate customers/, потребителите губят печалбата от конкуренцията. Цените, които са резултат от това, че конкурентите действат по този начин са изкуствено високи. Такива цени не действат пряко на разходите, а изопачават алокацията на обществените ресурси, което е в противоречие с целите на модифицираното пазарно стопанство и ограничаващо условие за устойчив и балансиран икономически растеж. Резултатът е не само загуба за американските потребители, а и за американската икономика.
Когато обаче конкурентната система действа ефективно, няма да съществува нужда от правителствена намеса, но е трудно да се докаже, че която и да е бизнес система е саморегулиращ се механизъм, игнориращ всички възникващи дефекти с по- голям прираст на ефектите от дейността. В този смисъл се появява държавата в модифицираното пазарно стопанство, в ролята си на регулаторен орган, отговорен за създаване на мотивация в икономическите субекти и предпоставки за по- добри резултати от действието на производствената функция на пазара.
Като институция на моделът, анти- тръстовото законодателство се характеризира с определена динамична структура заложена от закона Шърман и модифицирана от непрестанно възникващите обстоятелства в икономическата действителност.
Скелетът на анти- тръстовото законодателство е изграден от три главни федерални анти-тръстови закона: Закона на Шърман, закона на Клейтън, и закона на Федералната търговска комисия.
Закона на Шърман съществува от 1890 г. като основен закон, изразяващ “нашето национално обвързавне към свободната пазарна икономика. , в която освободената от частни и държавни ограничения конкуренция води до по- добри резултати за потребителите”. Когато се е гласувал законът конгреса се е чувствал толкова сигурен, че при гласуването е имало само един глас против.
Закона на Шърман обявява извън закона всички договори, съдружия и заговори, които безпричинно ограничават междущатската и международната търговия. Това включва съгласия между конкуренти за фиксиране на цени, изкуствено покачване на цени
/rig bids/ и разделяне на пазара. Закона прави, така че монополизацията на коя да е област на междущатската търговия да е незаконна. “Незаконен монопол съществува, когато само една фирма контролира пазара за стока или услуга и получава такава пазарна сила не защото нейният продукт или услуга е по-добър от другите, а защото подтиска конкуренцията с неконкурентно поведение. Закона не е нарушен когато мощната конкуренция на една фирма и ниските цени завземат продажбите от по-неефикасните конкуренти - тогава конкуренцията е лоялна”.
Нарушенията на закона на Шърман, включващи съгласия между конкуренти се наказват като углавни престъпления. Министерството на правосъдието е упълномощено да води криминални разследвания свързани чрез Закона на Шърман. Нарушителите могат да бъдат глобени до $350хил. и осъдени до три години федерален затвор за всяко действие. Корпорациите могат да бъдат глобени да $10 млн. за всяко действие, като при някои обстоятелства глобите могат да станат дори и по- високи.
Закона на Клейтън има граждански статут /няма наказателни разпоредби/, създаден е през 1914г. и променен 1950г. Законът на Клейтън забранява сливания или придобивания /acquisitions/, които водят до вероятност за по- малка конкуренция.
На основа на закона правителството предизвиква разследвания по тези сливания, които според икономическите анализи е вероятно да повишат цените за потребителите. ”Всички лица, имащи предвид сливания и придобивания по- високи от нормалните трябва да уведомят Анти- монополното поделение/ Antitrust Division / и Федералната комисия по търговията”. Закона забранява други бизнес практики, които при определени обстоятелства могат да навредят на конкуренцията.
Закона за Федералната търговска комисия/ФТК/, забранява нечестните методи на конкуренция в междущатската търговия, но няма наказателни разпоредби. Въз основа на него Федералната Комисия преследва нарушителите му.
Министерството на правосъдието често се бори с незаконните действия като използва други закони, включващи такива, които забраняват фалшиви изявления на федералните агенции, лъжесвидетелствания, възпрепятстване на правосъдието, заговори за държавна измама и такива по интернет и телефон. За всяко от тези престъпления има различни глоби и наказания, които могат да бъдат добавени към глобите и наказанията за нарушенията на антитръстовия закон.
Има три различни основни начина, чрез които федералният антитръстов закон влиза в сила: криминални и граждански действия прилагани от Антитръстовата комисия към Министерството на правосъдието, прилагане на граждански действия изпълнявани от Федералната търговска комисия и съдебни процеси възбудени от накърняването на интересите на частни обединения.
Министерството на правосъдието /МП/ използва множество инструменти в разследванията и преследването на криминални антитръстови нарушения. Адвокатите му често работят с агенти на ФБР или други агенции за разследване, за да се набавят доказателства, чрез телефонни подслушвания и при нужда - даване на имунитет. Гражданските сигнали и информация за щети, често са последвани от наказателни действия и разследване, които се определят с голяма доза ефективност.
Оказва се, че антимонополното законодателство на САЩ е една взимнообвързваща структура т.е. като част от държавното участие в алокацията на ресурсите свързва дори и иземва функциите на други институци - като регламентирането на правилата, включва се с административни мерки в борбата срещу асиметрията на информацията /Закона за Федералната търговска комисия/, частично засяга производството на обществени блага /от гледна точка на цена и качество/.
Освен функционалните аспекти на дейността на антимонополното законодателство, ролята му в модифицираното пазарно стопавство има и свое предисловие, което показва, че тя не е еднозначна във времето и подлежи на актуализации съобразно вижданията на администрацията, която я прави достояние на обществото. Историята дава примери за това:
“През 80 –те политическият консерватизъм във федералните действия допълни доктрината на Върховния съд за ненамеса. Администрацията на Рейгън намали бюджета на ФТК и МП, оставяйки ги с ограничени ресурси за действия.
Действителните усилия следваха точен дневен ред на прокурорските случаи, по външни ограничения и големи сливания от хоризонтален характер/ въвличащи фирми от един и същ отрасъл с една и съща степен на производство /.
Сливанията на компании в конгломерати от една страна, изглеждаха благоприятни, в годините 84 –та и 85-та, те регистрираха най -високите повишения на корпоративни приходи в националната история, докато върховният съд засилваше изискванията за докадзателства, щети и правото за иск, антитръстовите случаи станаха по- трудни за печелене от ищеца. Повечето решения през този период стесниха пъта към антитръста”.
В подкрепа на по- горе изложеното твърдение за динамичността на антитръстовото законодателство, и че антитръстовия закон никога не остава статичен, както и за нееднозначността на ролята му в модела са късните 80-те и ранните 90-те, когато настъпват много промени в управлението икономическите анализи и съдебната доктрина:
На щатско ниво в края на 80-те правителства атакуват сливания и ограничаващи действия. Върховния съд дава подкрепящи усилия в Калифорния, поддържайки възможността на правителството на щата да пречупи нелегалните сливания.
Друга тенденция идва от “академията” /Чикагската школа/, че подходящ анализ на ефективните цели би показал, че ефективността изисква по- строг антитръстов контрол, а не крайна ненамеса. Като от друга страна застъпват виждането, че високото равнище на концентрация на производството и капитала не е синоним на пазарна власт, а свидетелство за икономия от мащабите на производството и висока рентабилност. Съществува паралел между тези твърдения и възгледите на неокласическата школа за развитието на пазара – “голямата фирма вече не се третира като враг номер едно на конкуренцията, тъй като тя разполага с мощен потенциал за инвестиции във високотехнологичните отрасли и за развитие на НИРД.
След годините на Рейгън антитръстът се изостря във Вашингтон. Администрацията на президентът Джордж Буш осиновява голям брой активисти, действащи в примането на основни принципи при сливания, обсъждани през `92 от ФКТ и МП.
Президентът Бил Клинтон подслонява този активизъм, като назначи Anne K. Bingaman за глава на Атитръстовият отдел към министерството на Правосъдието. В последствие либералните преработки на теорията за обществения избор го критикуват, а потребителите го определят като разрушител на идеята за позитивно правителство.
Възможности и ограничения
В реалната икономическа практика на САЩ, анти- тръстовата политика на федералните органи на властта се определя не само от анти-тръстовото законодателство. Важен елемент от нея представлява съдът, който не само реализира на практика законите, но и в редица случаи дава тълкуване на степента, в която е нарушена конкуренцията. Съдът има право да решава кога и доколко са прилагани нечестни методи на кокурентна борба, кога и доколко е намалена конкуренцията на свободния пазар и т.н. Тъй като законът не съдържа точна формулировка за монопол, определението за това също попада в сферата на съдебното тълкуване и следователно зависи не толкова от строгото юридическо разбиране на антитръстовото законодателство, колкото от конкретната насоченост на антитръстовата политика за дадения момент.
Този динамичен подход при прилагането на антитръстовото законодателство, може да постави въпросите пред теорията за модифицираното пазарно стопанство:Първо- за възможността за вземене на правилни решения при възникване на спорове, които са в обсега на антитръстовото законодателство и второ за възможни дефекти в модела произничащи от дефект в една от неговите най- изявени институции /антимонополното законодателство/. Имам също предвид алокацията на ресурсите. По- конкретно, при невъзможно или умишлено недоказване на монополна практика/ породено от динамичното прилагане на закона/, което ще доведе до отклонение на ресурси от направленията към, които би ги насочил многообразния и бързоликвиден финансов пазар, характерен за моделът.
На мнение съм, че в самият закон е заложена теоритична вероятност, за това, която не много далеч от реалността. Пример за това са следните постановки в него:
1/Законън приема, че конкретните уговрки между фирмите могат да облагодетелстват потребителите позволявайки на фирмите да осъществяват конкуренция помежду си т.е с цел изследвания и развитие.
2/Законът не забранява всички съглашения между компаниите, а само тези, които заплашват с повишаване на потребителските цени и ги лишават от нови и по- добри продукти.
3/Но когато конкуриращи се фирми се съберат да определят цени, да си поделят пазара или да правят други неконкурентни уговорки, които лишават потребителя от печелба, правителството ще действа бързо в защита на интересите на американските потребители.
Мисля, че правилната дума в 1/ е не конкуренция помежду им а съглашение /забранено по закон/, и при всчки случаи от съвместни изследвания и развития на пазара излиза общ продукт, следствие от сливане на капитали, който обаче ако е новаторски не попада под ударите на закона. Съответно това съвместно производство завладява голям пазарен дял, който е по- голям спрямо установения праг или спрямо индексът на Хърфиндал. Ако продуктът не е новаторски съответната бизнес практика пак не попада под ударите на закона поради факта, че това е конкуренция с цел изследвания и развитие. Ако не определят фиксирани цени, не ги повишат или не свалят качеството по 2/ и 3/, пак не се случва нищо. Следствието е присвояване по теорията на потребителски излишък.
Описания по- горе случай представлява ограничение в модела, с възможност за предаване на дефекти към други негови институции.
По заложената в теорията постановка, че ”вниманието се концентрира не толкова върху пазарните дялове и концентрацията, а върху ефектите от функционирането на дадена пазарна структура, и че в отрасли с динамични технологични промени пазарите се разглеждат като състезателни /предполага се, че обединенията и стратегическите обединения могат лесно да бъдат разрушени от конкуренцията/”.
Случаят с Майкрософт дава противоречиво отношение към тази постановка. Компанията се развива в отрасъл с динамични технологични промени и пазарът на нейните продукти и услуги е състезателен. Какво тогава дава повод на Министерството на правосъдието да влезе в договорка с Майкрософт, тази компания и в настояшият момент държи в световен мащаб на големият пазарен дял на софтуерни продукти – пряко и косвено /много от софтуерните решения се правят под Windows/.
Най-важната антитръстова акция по време на управлението на президента Клинтън е провеждането на федерално разследване на компютърния гигант “Майкрософт”. В потенциала си на мащабна акция, това е било най-голямото антитръстово дело от тези, в които са били замесени АТ&Т и IBM насам. Конкурентите се оплакват че Майкрософт използва нелегални уговорки с купувачи, за да си осигури, това, че нейните настолни операционни системи ще бъдат инсталирани на около 80% от световните компютри. Последвали задълбочени разследвания от страна на ФТК и МП. В средата на 1994 г. Под заплаха от федерален съд, Майкрософт постановява указ за съгласие да увеличи достъпа на конкурентите си до пазара. Всички страни, замесени в тази акция - ищтците, Майкрософт и правителството – изразяват относително задоволство. Но през ранната 1995 г. федерален съдия отхвърля тази уговорка, цитирайки доказателства от други монополистични практики на Майкрософт. Чрез доста необикновен ход, Майкрософт и МП заедно обжалват решението. Несигурното бъдеще на случая носи със себе си заплахата от допълнителни действия срещу петата по големина индустрия на САЩ.
Линията между предимства и ограничения на антитръстовото законодателство в моделът на модифицирано пазарно стопанство е много тънка.
Изложеното по-горе виждане не представлява критика а опит да се открие смисъла в действията на много институции и косвените ефекти от тяхната дейност. Дейност характеризираща се със стратегически постановки облечени в мантията на закона. Става въпрос, че когато компания с преобладаващо американско участие и позиционирана в САЩ извършва съмнителни действия, тя сключва договорка с администрацията и проблемът е решен.
Когато, американски компании влизат в договорки с чужди такива и манипулират цените, антимонополното законодателство на САЩ действа с пълна сила и в международен план, защо, защото чужди компании генерират ползи от и в щатската икономика.
American consumer -- anyone who took a vitamin, drank a glass of milk or had a bowl of cereal -- ended up paying more so that the conspirators could reap hundreds of millions of dollars in additional revenues. The vitamins investigation led to the conviction of U.S., Swiss, German, Canadian and Japanese firms, among others, and a number of top executives went to jail. In fiscal year 1999 alone, over $850 million in fines was imposed on members of the vitamins cartel, including a record $500 million fine imposed on F. Hoffmann-La Roche, Ltd. and a $225 million fine imposed on BASF AG.
The imposition of unprecedented fines against foreign firms and jail sentences against foreign nationals residing outside of this country sends a powerful deterrent message that the United States is committed to vigorous antitrust enforcement against cartels that impact U.S. commerce, no matter where the participants may be found.
Истината се крие между редовете и тя е, че антимонополното законодателство представлява успешен лост на индустиалната политика на САЩ, като типичен представител на модела, за инвазия на американските капитали в световен мащаб.
Колкото по- хиперрегулирано става американското стопанство толкова повече фирмите ще търсят излаз на други пазари с цел генериране на повишение на корпоративните приходи. Това е точно възможността на модела да създаде предпоставки пред бизнеса за развитие на конкурентни предимства, не само в междущатската търговия а и в межднародната такава. Следствието е повишениято на същите такива на цялата национална икономика. Пряка е връзката и между разнообразните финансови институции, бързия кръгооборот и насочване на капитала, чрез другата характерна институция на модела – фондовата борса. В крайна сметка става така, че светът осъществява инвестиции в щатската икономика, за да може тя да го завладее /икономически/, и когато тя “кихне”, той да хване “пневмония”.
Мисля, че въпросът за възможности и ограничения се свежда до ограничения, създаващи предпоставки за развитие на възможности.
На следващ етап идва подходът към пазарите чрез развитие на концепцията за работещата конкуренция. Няколко нейни аспекта са: “За броят на фирмите основаващ се на изискванията за икономии от мащаба, умерена и чувствителна към цените диференциация на продукта, информираност на куповачите, липса на изкуствени бариери, да съществува обстановка на несигурност за реакции на контрагенти и конкуренти, правдоподобна рекламна практика, липса на агресивна и изключваща политика и т.н.”
Главният момент е стремежът към постигане на най- висока текуща печалба, който е “ движеща сила на модифицираната пазарна икономика”. Това оправдава стратегическите възгледи на американската администрация и визията и за световната икономика.
Въпросът е защо други страни представителки на другите два модела не могат да постигнат в пълна степен този успех, макар че примери от близкото минало доказват, че те са намерили други пътища за такава инвазия.
Отговорът:
В Европа антитръстовото законодателство се прилага по- меко и по-гъвкаво. Особенното в европейската практика, е че действия като предварително установяване на цени, разпределяне и преразпределяне на пазари, прилагане на различен подход към търговски партньори и др. не са забранени, когато допринасят за производството и реализацията на готовия продукт или за развитието на техническия прогрес. Това показва, че правителствата в Европейските държави на са толкова склонни да се придържат към правилата на закона, а към “здравия разум”. Различни форми на междуфирмени съглашения за цени или пазарни дялове, които САЩ законът на Шърман забранява, в Европа се допускат доста често. Широко е разпространено и междуфирменото коопериране. Поради по-малките размери на европейските фирми то не само, че не се счита за заплаха за конкуренцията, но се приема и като фактор за развитието на производството и иновациите. В Германия например легално съществуващите картели са основен елемент от пазарната структура в редица отрасли. Пример за проявяване на такава гъвкавост са икономическите групировки като “Фолксваген”, ”Сименс”, “Хьохст” и др., владеещи повече от приетия за праг на монополизъм 35% дял от пазара, но германското законодателство се интересува предимно от икономическата ефективност, която расте благодарение на интернационализацията на производството и международната конкуренция. Придържането към точно определен пазарен дял не може да бъде надеждна мярка срещу монополизма в съвременните условия. Силно преплетените структури на различните производствени и финансови групировки създават разнообразни възможности за господство на пазара. Това налага да се променят критериите за оценка на пазарната ситуация.
Както показва световният опит постоянното развитие на интеграцията в международната икономика води до известно смекчаване на действащото антитръстово законодателство. Тази тенденция е доста ясно изразена в Европа и особенно в Япония. Японските фирми имат голяма свобода по отношение на кооперирането /кейрецу/ или други съвместни дейности. В това отношение те се ползват с активната подкрепа на правителството /индустриалната политика, МИТИ/ особенно по проблемите на научните изследвания, внедряването на нови технологии или увеличаването на износа.
Един от изводите – “положението в световната практика, е че благодарение на засилването на международната конкуренция, рискът за потребителите от нарушаване на антитръстовото законодателство постоянно намалява”.
На втори план се застъпва твърдението, че антитръстът никога няма да изчезне, но също така никога няма да бъде достатъчно агресивен за да се срещне с потребителските нужди.
В антитръстовото законодателство на САЩ е вероятно да действа закона на Грешам, за междущатския пазар: ”По- силния антитръст избутва или подкрепя по слабия антитръст. Компаниите трябва да ограничат, за да се вместят в по- твърдото законоприлагане, което те очакват, а не в по- слабото”. А кой закон действа на международния пазар – разбира се законът на капитала /основополагащото начало/, във всеки от трите модела на пазарно стопанство.
Антимонополното законодателство в моделът на модифицирано пазарно стопанство, е крайъгълният камък, който може да възпре или да допусне развитието на индивидуалистичните интереси заложени по презумция в моделът, но като характерна институция то прилага дефиринциран подход с неясни аргументи към икономическите субекти, чиято главна цел е превъзхождащо положение над другите участници в бизнес системата. Важното, е че за момента дефектите и ефектите от неговото действие взаимно се припокриват и допринасят за сравнително устойчивия и балансиран икономически растеж на щатската икономика, което е и главната цел на модела на модифицирано пазарно стопанство.
Използвана литература:
1. Танова П. -Световното стопанство и българският избор, С.1995/стр.109-116/
2. Танова П. –Лекционен курс
3. Кунев К.– НСА на СА”Д.А.Ценов” – Монополи, конкуренция и държавно регулиране –1999, бр.3
4. Илиев П. – Алтернативи 1998 бр.10-11 –Антитръстовото законодателство и предотврятяването на монополизацията на пазара
5. 47th Annual Conference of the American Council on Consumer Interests, Washington, D.C.,April 7, 2001 Public Choice and Public Choices: Consumers and the Politics of Antitrust
6. U.S. Department of Justice Washington, D.C. 20530 Antitrust Enforcement and the Consumer
7. West's Encyclopedia of American Law
8. www.abanet.org
9. www.catalaw.com
10. www.findlaw.com
11. www.antitrust.org
12. www.congress.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар