С В О Б О Д Н И Б Е З М И Т Н И З О Н И И С К Л А Д О В Е

Митническото производство се разглежда в три последователни фази - предварително, същинско и изпълнително митническо производство. Критерий за направената класификация е същността и характера на действията на митническите органи и лицата, които въвеждат стоки на територията на РБ и поставянето им под различно митническо направление и режим.

Предварителното митническо производство е първата фаза. По същество то представлява базата, върху която възникват и се развиват материалноправните и процесуалноправните митнически правоотношения.

Предварителното митническо производство започва от момента на въвеждане на стоката на митническата територия на РБ, преминава през определяне на митническото направление и завършва с определяне на митническия режим.

Първият стадий на предварителното митническо производство е въвеждането на стоките на митническата територия на РБ. Този стадий се характеризира с възникване на права и задължения както за вносителите на стоката, така и за митническите органи. Основните задължения на вносителите на стоката е да представят същата на митническите органи, да я манифестират и разтоварят. Задължение на митническите органи е да дадат митническо направление на стоките, които са им представени.

Вторият стадий на предварителното митническо производство обхваща съвкупността от действията на вносителите и митническата администрация по искане и издаване на митническо направление. Той започва от момента на подаването на молбата за издаване на митническото направление и завършва с определянето на направлението и неговото реално осъществяване.

Според параграф 1, т.8 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците такива направления са:
- поставяне на стоките под митнически режим;
- внасяне на стоките в свободните зони и складове;
- реекспортиране на стоки извън митническата територия на РБ;
- унищожаване на стоките;
- изоставяне на стоките в полза на държавата.

Понятието “свободни зони” и “свободни складове” могат и трябва да се разгледат от фактически и правен аспект. Според законодателят “свободните зони и складове” са особена част от територията на РБ и помещенията върху нея, т.е. в държавните границите на РБ, които съвпадат с границите на митническата територия, са обособени самостоятелни части от територия или самостоятелни складове върху нея. Свободните зони са част от територията на страната с определено целево предназначение – складиране на чуждестранни и местни стоки, следователно свободните зони трябва да бъдат обградени и да имат специални входно-изходни контролно пропускателни пунктове. Строителството в тях се съгласува с митниците, за да бъде гарантирана възможността за упражняване на митнически контрол и надзор.

С указ №2242 (ДВ бр.26/1996) се урежда реда за създаване на свободни безмитни зони на територията на РБ и условията за извършване в тях на производствена, търговска и други стопански дейности. Свободните безмитни зони се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производство на стоки, извършване на услуги, търговски и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа. Тази дейност може да се осъществява от чуждестранни юридически и физически лица, както и от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица.

Свободните безмитни зони са особена част от територията на страната, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита. Тези зони се ограждат и обозначават, а когато се състоят от няколко отделни части , всяка част се огражда и обозначава по отделно. Те се създават в морски или речни пристанища, международни летища, транспортно-спедиционни центрове, по основни транспортни магистрали и в отделни промишлени и други стопански райони. За задоволяване нуждите на туризма те могат да се изграждат и в други части на територията на РБ. Плащанията за дейностите, извършвани на територията им, се правят в свободно конвертируема валута. Имуществото на чуждестранните юридически лица в зоните не подлежи на изземване или конфискация по административен ред. Но временно пребиваващите и работещите в зоните чужденци са длъжни да спазват законите на РБ.

Предложението за създаване на свободна безмитна зона трябва да съдържа обосновки за дейностите и съображенията за икономическата и валутна ефективност, както и за източниците на средства в левове и валута, необходими за нейното изграждане. Към предложението се прилагат идеен, архитектурен и инженерен проект за разположението и устройството на зоната, ограждането и обозначаването й. Свободните безмитни зони се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. Общото ръководство, координацията и контролът на дейностите в свободните безмитни зони се осъществява от Министъра на търговията и Министъра на финансите. С акта на Министерския съвет се определят местоположението и границите на зоната, утвърждава се нейния статут и се образува предприятието, което ще организира и ще извършва стопанисването й. С този акт се определя и административното управление на зоната, чрез което се осъществява административното обслужване и контрол, включително пропускателен, данъчен и митнически, по отношение на извършваните дейности с оглед спазване на режима на свободните зони. Стопанското предприятие, което организира изграждането и стопанисването на зоната, трябва да е юридическо лице на пълно самофинансиране, като то може да е и валутно. Същото предприятие отговаря за изграждането на инфраструктурата на зоната - транспортна, енергийна, съобщителна, както и на стопански и със социално-битово и културно предназначение обекти, самостоятелно или чрез български стопански организации и банки на договорна основа. Терените, сградите и другите обекти се ползват като се отдават под наем или друга форма на временно ползване по договор между Предприятието и заинтересуваните чуждестранни юридически и физически лица, смесени сдружения и български самоуправляващи се стопански организации. Наемите, таксите и цените на предоставените услуги се определят в конвертируема валута и се събират от Предприятието. Работниците в зоната са само български граждани и трудовите отношения и общественото им осигуряване се уреждат от българското законодателство. Разрешенията за пребиваване и за работа на чуждестранни граждани в зоните се издават от компетентните органи с предимство, в съкратени срокове и при условията на Закона за пребиваване на чужденците в РБ. За създаваните в зоната предприятия, сдружения и банки се води специален регистър в администрацията.
В свободните безмитни зони се насърчава производствената, търговската и други стопански дейности за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените услуги от и за чужбина, предмет на тази дейност в зоните, се освобождават от мито. Това се отнася и за обмена на стоки и услуги между свободните безмитни зони на територията на РБ. Освобождаването от мита по чл.13, ал.2 Указ 2242 за свободните безмитни зони, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в другите закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалите части от територията на страната. По време на престоя в зоните стоките подлежат на митнически надзор. Вносът на стоки и услуги от зоната в страната се извършва на договорна основа в конвертируема валута и в съответствие със законодателството. Износът и вносът от зоната задължително се обявява пред митницата. В свободните безмитни зони не се допуска извършването на дейности, които:
v са забранени от законодателството на РБ;
v противоречат на международното право и обичаи;
v са несъвместими със санитарните изисквания или изискванията за опазване на природната среда в страната;
v са несъвместими с международни конвенции, в които участва РБ;
v са несъвместими с приетите от страната препоръки на международни организации в хуманитарните и екологичните направления.

В свободните безмитни зони могат да се извършват производствени, търговски и други свързани с тях стопански дейности и по-специално:
v организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;
v товарене, разтоварване и транспортна обработка на не обмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;
v складиране и съхраняване на внесени не обмитени стоки, предназначени за износ;
v обработка на не обмитени стоки за износ – сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване;
v търговска дейност, представителство и посредничество;
v зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози;
v банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества.

Временният безмитен внос на стоки от зоната в страната се разрешава при ремонт, преработка и други специализирани услуги, както и за организиране на изложби и рекламни мероприятия.

Внасянето на стоките в свободните безмитни зони и складове не изисква представяне на стоките и тяхното деклариране пред митническите органи. Представянето на стоките при внос в тези зони пред митниците е винаги задължително, когато са поставени под митнически режим като той се прекратява с внасянето на стоките в свободната зона или склад. Този режим важи и за стоките, за които има процедура за възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове или подлежат на облагане с износни митни сборове.
Въз основа на разпоредбите на Закона за митниците, стоките от свободните зони и складове могат да бъдат изнесени. Предвидени са две възможности. Това е допустимо, когато стоките ще бъдат изнесени или реекспортирани извън митническата територия на страната или са въведени в останалата част от митническата територия на страната.

Престоят на стоките в свободната зала или склад не е ограничен. В този период от време могат да бъдат извършвани всякакви действия от промишлен или търговски характер със стоките въз основа на правилата на Закона за митниците. Това са операции, които могат да бъдат извършвани при митнически режим на “активно усъвършенстване” или “пасивно усъвършенстване”. Забраната да бъдат извършвани посочените операции зависи от естеството на стоките и възможността да се упражнява митнически надзор.

Чуждестранните стоки, намиращи се в свободни зони и складове могат да бъдат поставени под един от видовете митнически режими и направления, който е задължителен за тях. Местните стоки могат да бъдат предмет на операции по тяхното съхраняване.

Операциите извършвани със стоките, намиращи се в свободната зона или склад се отразяват в счетоводната отчетност на лицата, извършващи посочената дейност от момента на въвеждане на стоките до момента на тяхното изнасяне. В този процес се упражнява и митнически контрол.

Освен посоченото направление, митническите органи имат правото да издадат и други направления. Те са реекспорт, унищожаване и изоставяне в полза на държавата на стоки. Тези направления спазват режима на изнасяне на стоките. Когато се касае до унищожаване на стоките митническите органи трябва да бъдат уведомявани предварително. Унищожаването и изоставянето на стоките са митнически направления, които подробно са уредени в Правилника за прилагане на Закона за митниците.

Според Правилниците за управление и стопанисване на свободните безмитни зони, които са изцяло съобразени с Указ №2242 за свободните безмитни зони, на тяхната територия се извършват:
v товарене, разтоварване и транспортно обработване на не обмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;
v складиране и съхраняване на внесени не обмитени стоки, предназначени за износ;
v обработване на не обмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.)
v търговска дейност, представителство и посредничество;
v организиране производството на стоки за извършването на услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;
v транспортна дейност, зареждане на кораби и други транспортни средства, които извършват международни превози;
v банкови, кредитни и други финансови операции
v застраховки и презастраховки.

В зоната не може да се извършва дейност, която:
v е забранена от законодателството на РБ;
v противоречи на международните договори, по които РБ е страна;
v противоречаща на международния обичай в международната търговска практика;
v противоречи на приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологични области;
v е несъвместима със санитарните изисквания и изискванията за опазване на природната среда.

Проектирането, изграждането и поддържането на основната инфраструктура на зоната – сгради, пътища, жп линии, кейове, складове, обекти със стопанско, производствено, административно, социално-битово и културно предназначение, се организира от фирмата. Проектирането, изграждането и поддържането на електроснабдителните, водоснабдителните, съобщителните, топлофикационните съоръжения и инсталации се извършват от съответните специализирани български фирми. При сключване на договори между фирмата и клиентите на зоната за създаване на територията на зоната на фирми, филиали, агенции и банки задължително се посочват характерът на производството, необходимите открити площи, сграден фонд, трудови и материални ресурси, пазарна насоченост и други. Тези договори се сключват с разрешение на министъра на външните работи.

По искане на своите клиенти фирмата им представя необходимите трудови ресурси – работници и специалисти – български граждани. В зависимост от сложността на стопанската дейност клиентите на зоната могат по договореност с фирмата да наемат на работа квалифицирани специалисти – чужди граждани. В представителствата броя на чуждите граждани не може да надвишава 50% от служителите в тях. Клиентът на зоната заплаща на фирмата за наетите от него работници и специалисти – български граждани, трудово възнаграждение в конвертируема валута, което се определя в договора. На работниците и специалистите – български граждани, фирмата заплаща трудовото им възнаграждение в левове.

Клиентите на зоната сами осигуряват своето материално-техническо снабдяване като не е изключено съдействие от фирмата на зоната. Фирмата предоставя по искане на клиентите на зоната за стопанската им дейност електроенергия, вода, пара за промишлени и домакински нужди, канцеларски материали, както и технически средства за връзка, комуналните и другите услуги.

Управителят на зоната организира и осигурява съгласувано със съответните държавни органи вътрешната и външна охрана. В зоната се установява пропускателен режим за влизане и излизане във и от зоната, отнасящ се за всички работещи в нея и за всички видове транспортни средства. За достъп в зоните се осигуряват поне два входа и специални пропуски с отличителни знаци, като се издават по предложение на ръководителя на фирмата. Управителят на зоната съгласно с компетентните държавни и стопански органи издава инструкции за реда за предоставяне и отнемане на пропуски.

Клиентите на зоната съгласувано с управителя осигуряват охраната на своите обекти. Противопожарната защита се осигурява от управителя. Зоната е под митнически контрол и влизащите и излизащите физически лица се контролират съгласно митническите нормативни актове. За внасянето и изнасянето от зоната на стоки притежателите на стоките и техните пълномощници представят на митническото бюро, обслужващо зоната, митнически декларации по образец, международни превозни документи и спецификации. Митническата декларация трябва да се счита и като документ за съхраняване на стоково-материалните ценности, когато в зоната се предлагат услуги, които не довеждат до промяна в тарифните номера на Номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество или по Хармонизираната система за клиентите, чиито страни са се присъединили към Хармонизираната система.

Изнасянето на стоки от зоната и внасянето им в РБ за участие в панаири, изложения, симпозиуми и други инициативи се извършват в съответствие с митническите конвенции, по които РБ е страна. В останалите случаи – за транзит, нов износ, временен износ или временен внос, се прилагат действащите митнически нормативни актове на РБ. За извършване на тези формалности клиентите на зоната правят писмено искане до управителя на зоната. При продажба на внесени в зоната машини, стоки или суровини между клиентите на зоната писмено се уведомява управителя. Клиентите на зоната, които установят липси, повреди или промени в качеството на внесените в зоната стоки или такива липси бъдат установени по друг ред, писмено уведомяват управителя на зоната, който взема отношение по тези констатации. Управителят на зоната може да назначи комисия с участие на представител на клиента, представител на застрахователя и митнически инспектор за извършване на проверка.

Стоките, суровини и субстанции, които са на склад в зоната и могат да се употребяват за изработване на инкриминирани стоки, остават собственост на клиентите. Собствениците на стоките са длъжни да ги изнесат от зоната в срок, определен им от управителя. Ако в определения срок стоките не бъдат изнесени, те се считат за изоставени. Изоставените в зоната стоки се предават от управителя на зоната на Митницата по установения ред. Не подлежи на митническо облагане стоките и предметите, внесени от страната в зоната за строителни мероприятия и облагородяване на зоната, за задоволяване социални потребности на български граждани, работещи в зоната, за отдаване под наем на клиенти, за изпълняване на други задължения на фирмата. Ръководителят на фирмата е длъжен да уведоми управителя на зоната писмено.

При нарушения спрямо виновните лица се прилагат санкциите, предвидени в българското законодателство. Действията на управителя на зоната, свързани с митнически контрол, може да се обжалва пред Агенция “Митници” в седемдневен срок от деня на получаване на писмено уведомление за решението на управителя на зоната.

Свободните безмитни зони се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа и постигане на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството, при спазване на условията и реда, установени със Закон за митниците,Правилник за прилагане на Закона за митниците, Указ № 2242 за свободните безмитни зони, Правилника за прилагане на Указ № 2242 и Правилниците за управление и стопанисване на свободните безмитни зони.








Използвана литература:



1. Кучев Стр., “Митническо право”, С., 1998г.

2. Закон за митниците

3. Правилник за прилагане на Закона за митниците

4. Указ № 2242 за свободните безмитни зони

5. Правилник за приложение на Указ № 2242 за свободните безмитни зони

6. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона – Бургас

7. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона – Видин

8. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона – Русе

9. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона – Пловдив

10. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона – Свиленград