Особености на заетостта в България в преходния период

Високото равнище на заетост е основата на всяка успешна социална политика. А успешната социална политика може да даде голям принос за поддържане на високи равнища на заетост в конкурентните икономики. Реципрочното взаимодействие е много комплексно и изборът на правилните преоритети и балансът са фундаментален проблем на политиката пред който се изправят натоварените с развитието на успешна пазарна икономика. Социалната пазарна икономика е подход към тази задача.
Процесът на трасформация доведе до рязък спад на регистриранат заетост, което оказа отрицателно влияние върху засегнатите хора. Направи ги социално изолирани, доведе ги до положение на срив на индивидуалните им и семейни доходи. От гледна точка на социално – икономическите рформи част от спада на заетостта бе неизбежен с оглед на преследването на средносрочни, социални цели. Неспособността на новия частен сектор да поеме значителна част от освободените от западащия държавен сектор работници е сериозен проблем, който изпрати странат ни на последно място по равнище на заетост в сравнение с останалите Източноевропейски страни.
Съотнасянето ни към групата на бедните или богатите общества, към държавите с ниска или с висока заетост се измерва чрез Брутния вътрешен продукт на глава от населението. Годишен доход на глава от населението в България (968евро) е над 3 пъти по – нисък от доходите на Централноевропейските страни (Унгария, Полша, Чехия), над 6 пъти по – нисък от доходите на човек в Словения и 8 до 26 пъти по – нисък от доходите на страните – членки на Европейския Съюз. Причини за това са ниската производителност, Високата безраборица и неефективното използване на трудовите ресурси.
Един от основните фактори за повишаване на равнището на заетост и намаляване на безработицата в България е подобрявянето на пригодността за заетост на населението. Тя изисква комбинация от развити способности на индивида за труд чрез системата за професионално образование и обучение и системата за заетостта съобразно потребностите на пазара на труда. Пригодността за заетост е резултат както от провежданата държавна политика по насърчаване на заетостта и по професионалната квалификация, така и от индивидуалната мотивация и възможности за заетост.
За да се постигне желаната заетост и за да се намали от части безработицата е необходимо съществуването на следните условия:
· Стабилен икономически ръстеж;
· Благоприятна вътрешна и международна конюнктура;
· Подобряване на бизнес средата, чрез нормативни, даначни и финансови облекчения;
· Увеличаване на възможностите за легална работа в чужбина;
Върху тях обаче силно влияние оказват:
· Масови съкращения като резултат от приватизацията;
· Реформите в образованието и здравеопазването;
· Загуба на умения на значителна част от индустриална заетост нъм земеделие;
· Ниското образователно и квалификационно равнище, изискващо значителен размер на финансови ресурси за обучение и професионална квалификация;
· Високата безработица сред по – възрастните граждани, като резултат от отрицателния демогравски прираст;
· Нарастване на производителността на труда и внедряването на нови технологии, водещи до икономия на труд и намаляване броя на заетите;
· Ниски доходи на населението, обуславящи търсенето на от учащи и пенсионери, както и от заети търсещи допълнителни доходи;
Състоянието на пазара на труда и съществуващите характеристики на работната сила в страната са достатъчни причини действията на държавата и социалните партньори да се насочат към елиминиране на отрицателните фактори, свързани с качествената характеристика и трудовата реализация на работната сила.
По региони, равнище на образование, възраст, етническа група, безработицата и заетостта са силно диференцирани. В селските райони – тя е 4 пъти по – висока от тази в градските. Средният доход на глава от населението в тези райони е под 60% от средния доход на градските жители.
Особено тревожна е безработицата сред ромското население. Вероятността човек да е без работа при тях е десетократно по – висока отколкото при българското население.
Сред икономически активното насление равнището на безработица през 2000г. надхвърля 18%. Общият брой на регистрираните безработни през май 2001г. в системата на Агенцията по заетостта е 678 528д. Година по – късно, броят на безработните е пак същия.
Продължителността е най – сериозният проблем на безработицата. При повече от половината от регистрирани безработни тя е продължителна (над 12 месеца), а за над 1/3 тя е над три години. Това означава обедняване за значителна част населението.
Продължителността води до “амортизация” на професионалните знания и умения, до маргинализация на индивидите. Нарастващата индивидуална несигурност и неувереност силно намаляват достъпа до заетост.
Доходите, които получават преобладаващата част от домакинствата не позволяват да се правят спестявания, а за една сравнително голяма част те са недостатъчни за финансиране на текущото потребление на стоки и услуги. Домакинствата изразходват средно около 50% от доходите си за хранителни стоки, като консумират главно шродукти от първа необходимост и по – малко или въобще за скъпи храни, като месо и млечни продукти.
Делът на продължителната безработица силно се определя от равнището на образование. Броят на постоянните безработни е по – голям сред хората с основно и по – ниско образование, в сравнение с тези притежаващи средно или висше такова.
Безспорно най – големи възможности за реализация на пазара на труда са безработните с висше образование. Определящо за ниската степен на безработица сред притежаващите високо образование е тяхната по – голяма професионална мобилност, готовността им за допълнителна подготовка и квалификация, както и възможността да се наемат на работа, изискваща далеч по – високо образование. Но това далеч не означава, че няма безработни сред по – образованите хора. Пример за това са младите вишисти.
Статичната и непредлагаща възможност за гъвкава заетост и иновативни професии неблагоприятната структура на пазара на труда оказва силно влияние върху неработещите млади. Голяма част от младите специалисти след изтичане на 3 или 6 месечн период на получаване на помощи от бюрата по труда попадат в групата на трайно безработните.
Главни причини за високата младежка безработица са липсата на професионален опит и умения, ниско образование и отсъствие на професионална подготовка. Наличието на общо образователна подготовка не дава конкретни знания и навици в търсените професионални сфери, което ги превръща в образовани, но ниско квалифицирани. Невъзможността да натрупат стаж поставя младите хора в неблагоприятни ситуации. Твърде рядко се изразходват средсртва и време за подготовка и обучение на млади кадри, залагат предимно на опитни специалисти. Но едва завършил образованието си човек не може да стане опитен. Липсата на трудово поле за изява на млади хора ги обрича на продължителното и тягостно търсене на работа или ги превръща във временни работници. Те попадат в един омагьосан кръг – не могат да бъдат назначавани, защото нямат трудов стаж, същевременно и не могат да натрупат такъв, защото трудно биват наемани на работа.
Последици от високата и продължителна безработица при младите намират израз и в увеличаването на престъпността, проституцията, наркоманията, в намаляващата брачност и раждаемост. Младежката безраборица до голяма степен влияе върху отрицателния демогарафски прираст и върху тенденцията за емиграция на младите хора.
Ниското предприемачество сред младите също е фактор за младежката безработица. Липсва достатъчно публичност на информацията за съществуващите делови възможности, липсва цялостна държавна стратегия за младежко предприемачество, практическа насоченост на икономическото образоване. На практика няма мотивация и опит за започване на собствен бизнес и за постигане на младежка заетост. Младежите са главен генериращ приток на работна сила. Пригодността им за заетост е важен индикатор за бъдещото състояние на заетостта. Ето защо е необходимо този проблем да се развива паралелно с образователната и законодателна реформа, регионалните програми за икономическо развитие и активно участие на гражданското общество. Изготвяне на законова рамка, регламентираща кредитни преференции за фирми, които назначават млади хора на първо работно място ще бъде важна крачка в ограничаването и намаляването на младежката безрабортица.
Провеждането на регионална политика в областта на реализацията на младите хора, оповаващя се на специфичните нужди от трудови ресурси в съответен регион е много важна крачка в борбата с младежката безработица. Създаването на центрове, които да осигурят специализирана помощ за младежи, срещнали трудности при намиране на работа, отдаването на приоритетно значение на насърчаването на младите хора, които възнамеряват да започнат дребен бизнес или да образуват кооперации чрез предоставяне на помощ под формата на помещения, оборудване или финансова помощ, са само част от дългата поредица от стъпки, която трябва да се направи, за да се справим с проблема в близко бъдеще. В този смисъл твърде важно е опосредстването на достъпа на максимален брой млади хора до наличната делова инфорамация, създаването на възможности за интегриране на работници, изложени на риска да бъдат изключени от пазара на труда, изравняването на възможностите на младите жени и мъже на пазара на труда, особено в области, където жените не са достатъчно представени.
Ниското равнище на заплащане, съществуващите бариери за наемане, експлоатациятя и забавянето на горе посочените мерки води до преориентирането на не малко млади хора в т. нар. “сенчеста”, “нелегална“ иконимика. Сивия сектор създава работа и доходи неоценими за онези, които на могат да си намерят работа в официалния сектор. Предимствата на заетите в “Сивата икономика’ са в неплащането на данъци и социални осигуровки.
Преодоляването на подобни проблеми изисква активна политика, отчитаща добре състоянието и тенденциите в нейното развитие, разглеждане и преоценяване на ниската ефективност на досегашните мерки и главно премахване на :
· несъответсвието между равнището на образование и професионалната подготовка с търсенето на труд и изискванията на икономиката;
· отсъствието в учебните заведения на система за професионално ориентиране и на информация за изискванията на пазара на труда по отношение на професионалните направления и изискваните качества;
· недостатъчната подготовка за предприемачество, инициативност и активно поведение на пазара на труда;
· недостатъчната информираност от предлагащите, но и от търсещите труд за нормативната уредба и стимулите за работа по отоношение на безработните младежи;
· недостатъчни мерки в активната политика на пазара на труда в полза на младежката заетост (стажове, ученически работни места, обучение, съчетано с професионална практика, и др.).
Високата възраст на икономическо активното население става все по – значим фактор за достъп на пазара на труда, “цената” и сигурността в заетостта. Тежкото състояние на пазара на труда не се ограничава само сред младите. Младежката безработица е само част от общата за страната. Високото равнище на безработица и силна ограниченото търсене на работна сила води до намаляване горната граница на предпочината от работодателите възраст за наемане.
Причини за нарастване равнището на безработните над 50 години са: преструктурирането на бедността и ликвидирането на неефективни производства. Това “изхвърли” много заети над 50-годишна възраст. Голяма част от тях, които до този момент са имали стабилна и сигурна заетост трудно могат да си намерят същата стабилна и сигурна работа, когато са на 50г. Сред причините да не се предпочитат безработните над 45-50 години е “високата цена” на техния труд, свързана със сравнително високите доплащания за трудов стаж и свързаните с нея високи задължителни осигурителни вноски.
Ниското равнище на социална сигурност на възрастните, на пенсионерите, и отсъствие на практика на законодателно ограничаване за горната граница на заетост в сферата на платения труд, т.е. законодателно регламентираната възмажност да бъдеш нает и да получаваш едновременно пенсия и работна заплата, прави “привлекателен” за работодателите труда на пенсионерите. За да получават възможността да бъдат наети те приемат работа без догоовор, без осигуряване, с по –ниско заплащане, което прави “атрактивна” цената на техния труд за работодателите. Наблюдава се парадокс на пазара на труда: “възрастни” икономически активните, на които им остават 10-15г. до пенсиониране са нежелани, а са предпочитани “младите” пенсионери на 50 и повече години. От казаното до тук става ясно, че възможностите за заетост на населението в България са значително ограничени. Средногодишният брой на заетите през 2001г. е по – малък от три милиона (2 940 285). В сравнение с 2001г. броят на заетите в икономиката на страната ни е намалял с около 40 000, като подобна тенденция се наблюдава и в други отрасли. Отрасъл, при който се наблюдава увеличаване на заетостта това е държавното управление.
Наблюдава се увеличаване на броя на заетите в частния сектор. Почти 74% от общо заетите работят в частния сектор. Но същевременно от регистрираните през последните години безработни над 2/3 са от частния сектор.
Това което би намалило би намалило равнището на безработица и увеличило доходите от труд е развитието на непълната или почасова заетост.
Високата осигурителна вноска (общо 42,7%) се счита, че е една от причините за несключването на трудови договори. От реално работещите в страната се оценява, че около 25-40% са без трудов договор и респективно социално осигуряване, което означава, че около 1 милион души губят години за осигурителен стаж. Поблем е също, че около 1/3 се осигуряват на минимална работна заплата. Това има няколко важни последици за настоящето, за близка и по – далечна перспектива. Но тя е все още слабо развита у нас.
· Поддържане на несигурност за осигурителните фондове. Почти всички от тях периодично изпитват затруднениня, не могат да изплащат ганантираните обезщетения или други разходи, ползват кредити или променят схемата на осигуряване. Това на свой ред поражда недоверие в осигурителните системи и доброволен избор на работещите да се съгласяват с предложението на работодателите да не сключват договори и да не се осигуряват.
· По – ниско търсене на труд. Неразкриване на нови работни места, а използване на други възможности за задоволяване на възникващите потребности от труд: несключване на трудови договори; работа с неопределено по продължителност време; удължено работно време; извънреден труд.
· Осигуряването върху доходи около мимималната работна заплата обрича на бедност много от заетите, а работата без договори и осигуряване (сравнително широко разпространена през последното десетилетие) – на отсъствие на пенсия и висока несигурност и задълбочаваща се диференциация в населението.
Значителен е броят на работещите в частния сектор без сключени договори, т.е. неотчитещи се на практика като заети, нямащи статус на наети.
С направените изменения в Закона за уреждане на колективните трудови спорове преди година се предвиди изграждането на трипартитна основа на Национален институт за помирение и арбитраж при Министерството на труда и социалната политика. Новото правителство досега не е постигнало много с политиката и практиката си за социално партньорство и особено в изграждането на необходимите институции в т.ч. и изграждането на институциите на трудовия арбитраж присъщ за практиката на повечето развити страни.
Като приоритет на социалната си политика правителството не веднъж е декларирало запазването и увеличаването на заетостта и намаляването на безработицата, както и осигуряването на функциониращ пазар на труда при балансиране на процесите на търсене и предлагане на труд.
Но до този момент това остава все още в сферата на добрите намерения. Водещ приоритет в тази политика е необходимо да бъде по – високата степен на нейната реализация, намирането на оптимума между социалната и икономическата й ефективност, между развитието на вторичен и първечен пазар на труд.
За да се изгради добре функциониращ пазар на труда, който да гарантира висока степен на заетост на трудоспособното население е необходимо е да се премахнат бариерите пред развитието на фирмите и бюрократичните стъпки, чрез ограничаване на сложната нормативна уредба. Необходимо е средствата за активна политика да се насочат към развитие на предприемачеството и стимулиране на субсидираната заетост.
Като много важна част от процеса на преодоляване на безработицата е прибягането на нов индивидуален подход нъм всяко безработно лице. Ефективността на посредническите услуги при търсене и осигуряване на заетост значително се увеличава след идентифициране на потребностите – както на работодатебите, така и на безработните. Прилагането на подобен подход ще даде възможност системно да се проследи целия процес по търсене и осигуряване на работа. Чрез този план за действие се цели не само безработните грагждани да бъдат включени в някаква форма на цаетост, но и в последствие те да запазят работата си. Това може да се постигне чрез избиране и комбиниране на най – подходящите форми за обучение и преференции на заетост, предвидени в закона за насърчаване на заетостта. Необходимо е да се търсят механизми за създаване на смесени схеми за финансиране на квалификационни програми между държавата и работодателите.
За преодоляване на последиците от структурната безработица е небходимо хората без работа да бъдат насочвани към подходящо обучение, за да придобият професионално-квалификационни характеристики, съобразени с новите изисквания на работодателите. По-високо качество на квалификационното обучение и по-голяма ефективност от него следва да се гарантират чрез увеличаване на продължителността на учебния процес и на средствата за финансирането му, с което респективно ще бъде постигнат и по-висок процент устроени на работа.
С цел превенция на безработицата и постигане на адаптивност на работната сила, включително в предприятия и фирми с преструктуриращи се дейности, заетите лица също трябва да бъдат квалифицирани, така че да поддържат на висота своите умения, както и да удовлетворяват по-високите изисквания на работодателите. Това може да се постигне чрез периодично обучение на наетите лица.
Към мерките за повишаване на пригодността за заетост на определени групи безработни лица, правителството е изготвили следните Програми.
· Национална програма “Компютърно обучение на младежи”;
· Национална програма “Повишаване на пригодността за заетост и насърчаване на предприемачеството на младежите”;
· Национална програма за образователна и трудова интеграция на младежите, отпаднали от системата на средното образование;
· Национална програма за ограмотяване, квалификация и заетост на ромско население;
· Национална програма за осигуряване на заетост в мероприятия за подобряване на екологичната обстановка;
· Национална програма за осигуряване на алтернативна заетост заетост на съкратените лица от приватизацията на големи фирми и монополи;
· Национална програма “Красива България;
· Стимулирането на предприемачеството е много важно.
Осъществяването и реализирането на подобниподобни програми би разкрило нови работни места. За да бъде успехшна тази дейност трябва да се насърчават в максимална степен консултантските услуги по време на стартиране и развиване на бизнеса.
Необходимо е да се реализират програми, насърчаващи предприемачеството в традиционните местни занаяти и производства. За тази цел трябва да се използват в оптимална степен възможностите на Бизнесцентровете и Бизнес инкубаторите, които способстват за трайна заетост. Добри инструменти за изграждане на функционираща бизнессреда са и създадените Агро-бизнесцентрове и Информационни бизнесцентрове по проекта “Заетост чрез подкрепа на бизнеса - JOBS”.
За улесняване стартирането и развитието на малкия и среден бизнес максимално трчбва да се разшири обхватът на “Гаранционния фонд за микрокредитиране”. Освен това се дава възможност на кредитираните лица с намалена работоспособност да бъдат включени в Националната програма “Насърчаване предприемачеството на лицата с намалена работоспособност”, чрез която да бъдат подпомогнати при изплащането на лихвите по получените кредити.
За икономическа реинтеграция на безработните лица, а така също и с добър ефект за общините е прилагането на програми, насочени към инфраструктурни обекти, в резултат на което се създават предпоставки за бъдеща устойчива заетост.
Сред хората в неравностойно положение (младежи, жени, лица с намалена работоспособност, самотни майки, майки с деца до 3 годишна възраст, сираци, продължително безработни, без квалификация и с основно и по-ниско образование, безработни над 50 годишна възраст и др.)се наблюдава най – ниско ниво на заетост. Субсидираната заетост е начин да се справим с този проблем.
Насочени към определени групи безработни лица с приоритет в политиката на правителството са например следните програми:
· Национална програма “От социално попомагане към трудова заетост”;
· Национална програма за безработни лица 1 година преди пенсиониране;
Очакванията на големи групи от населението за повишаване на доходите, намаляване на безработицата и подобряване на сигурността и стандарта на живот не бяха оправдани от действията на правителството. На лице е несъответсвие между политическата активност в областта на нормативната уредба, институциите, плановете и програмите и реалните резултати, намиращи израз в нивото на безработица и бедност на населението.
Това, кето правителството направи в тази област е:
· Приемане на нов Закон за насърчаване на заетостта ( в сила от 1. 1. 2002г.), имащ за цел активната политика за заетост и по – добро функциониране на пазара на труда, да осъществи разделянето на средствата за осигуряване на безработните и за финансиране на активната политика по заетостта;
· Приемане на Национален план за действие в полза на заетостта, за формиране на координирана политика и разработване на национални стратегии и планове, подчинени на нея, за повишаване заетостта на отделните групи от населението, за намаляване на безработицата пре младите хора и жените, повишаване на адаптивността и подготовката им към изискванията на икономическите субекти;
· По – натъшно осъществяване на започнатата цялостна реформа в областта на социалното осигуряване и социалната защита Продължение на изграждането на трите стълба на пенсионното осигуряване, изграждането на универсалното допълнително задължително осигуряване, с което ще се повиши социалната сигурност на родените след 1.1.1960г.
· Третият Закон за семейните помощи за деца цели да се повиши степентта на насоченост на помощите към действително нуждаещите се деца и те да се обвържат по – непосредствено с доходния статус на семейството;
· Продължилото развитие на институциите и укрепване на капацитета на социалните партньори и тяхното реално участие при подготовката и реализирането на трудовото и социално законодателство и политика;
Предстои приемането на закон за предотврътяването на дискриминацията (по отношение на равното третиране на жените и мъжете, премахването на дискриминацията по отношение на някои малцинствени групи и лица с различна сексуална ориентация). Трудно е обаче в един закон да се намери ефективно решение на сложно преплетените проблеми на толкова различни групи от населението. Поради това преодоляването или същественото ограничаване на дискриминацията на жените, които са по – голямата част от населението, се нуждае от самостоятелен закон за равно третиране на жените и мъжете.
Положителен аспект в политиката на правителството по заетостта е нейното по – голямо децентрализиране. Създадените Регионални съвети по заетостта подпомагат държавната политика в тази област и обучението за придобиване на квалификация по региони, като обвързва дейността си с приоритетите на Националния план за икономическо развитие, Националния план за ргионално развитие, Националния план за действие по заетостта, Областния план за развитие и общинските стратегии. Главната цел на регионалната политика за развитие на човешките ресурси и пазара на труда е съцдаване на условия за изграждане на конкурентен пазар, който да удовлетворява потребностите от работни места.
Най – добрата социална политика е пълна заетост. Предизвикателство за политиците е да признаят своята отговорност аз провеждането на изобретателна политика, която да съдаде реални “работни места” в достатъ1но широк обхват, за да се съчетае ниската безработица с прехода. Това изисква да продължи процеса на трансформация както по линия на търсенето, така и по линия на предлагането. По линия на предлагането от особено значение са образованието и квалификацията, политиката на активен пазар на труда , както и вниманието към социалната консолидация. От гледна точка на търсенето фундаменталн значение за създаване на работни места и за икономическа модернизация има постигането и продължаването на икономически растеж. И двата аспекта на политиката на заетост трябва да се реализират в среда, характеризираща са и с регионална и с глобална интеграция.