Технически Университет - София



РЕФЕРАТ
по“Бизнес икономика”
Тема: ”Структура на капитала”


изработил: курс: група: фак.ном.:



София2000гКакво представлява пазарът? Едно от многото икономически интерпретации за това понятие е, че той представлява съвкупност от настоящите и потенциални потребители на фирмените продукти, които имат едновременно възможност(финансова, физическа, юридическа) и желание да закупят определен продукт, защото се нуждаят от него. Обект на този реферат е изясняването на ефективността на пазарния механизъм, критериите за икономическа ефективност, характеристиката на пазарната структура.Една от ключовите концепции на изследването на пазарите е тази на пазарната структура. Различаваме 4 основни типа пазари: съвършена конкуренция, монопол, монополоистична конкуренция и олигопол. Това дава възможност да бъде обяснено поведението на фирмите, които продават продукцията си на даден пазар и да се правят прогнози за вероятните реакции при промяна на пазарните условия. Понятието пазарна структура отразява тези характеристики на пазара, които влияят върху поведението на фирмите и определят взаимовръзката между тях.Пазарната структура може да бъде описана чрез множество характеристики. Според икономическата теория определящи са броят на продавачите и природата на предлагания продук. Освен тях трябва да бъдат отчетени още възможностите на фирмите за влизане в и излизане от отрасъла, природата и броят на купувачите на продукцията и възможността на фирмата чрез рекламна дейност да влияе върху търсенето.Всяка пазарна структура се характеризира с определена степен на конкурентност, която отразява степента на влияние на отделните фирми върху пазара - възможността да се въздейства върху цената и на другите условия, при които се продава техния продукт. Колкото по малко е влиянието на индивудалната фирма върху пазара на който тя продава продукцията си толкова по конкурентна е структурата на пазара.Съвършенна конкуренция.За да бъде определен пазарът като съвършено конкурентен трябва да са на лице няколко важни условия, които засягат поведението на индивидуалната фирма и природата на отрасъла, в който тя функционира. Приема се че фирмата е “получател на цената”. Това означава че тя може забележимо да повишава или понижава нормата на производство и продажбите без това да има значим ефект върху цената на продаваната продукция. Отделната фирма не може да определя пазарната цена на своята продукция.Предполага се че в отрасъла може свободно да се влиза и излиза. Предположението за свободен вход включва, че действщите в отрасъла фирми получават значителни печалби, което привлича нови предприемачи. Няма бариери, които предпазват първоначално установилите се в отрасъла фирми. Когато фирмата излиза от отрасъла тя просто престава да произвежда или защото печалбите са недостатъчни или защото понася загуби.При съвършената конкуренция фирмата е получател на цената и няма пазарно влияние. Това следва от предположенията че съвършено конкурентните отрасли са съставени от много фирми, всяка от които е малка съотнесена с размера на отрасъла и че всяка от тях произвежда точно същия или хомогенен продукт.Поведението на всички фирми при съвършената конкуренция е подчинено на максимизирането на печалбата, като разлика между общия приход и общите издръжки.При съвършената конкуренция пазарния механизъм води до оптимално разместване на ограничените ресурси в икономиката. Оптималноста се проявява в това, че продуктите се произвеждат при минимално възможнио издръжки, потребителите плащат възможно най-ниска цена, предприятията се използват при пълен капацитет и фирмите печелят само нормална печалба.Моделът на съвършената конкуренция представлява еталон с който се сравняват реално функциониращите пазари. В действителност пазарите се характеризират с редица несъвършенства или пазарни дефекти.Несъвършена конкурнция.На различни етапи от развитието на пазарната икономика механизмите на междуфирмената конкуренция се изменят и модифицират. В развитите страни, в края на миналия век и в началото на настоящия век съвършената конкуренция постепенно ражда своя антипод - несъвършената (неперфектната) конкурнция. В стопанската история това е бил постепенен процес, следващ количествените и качествени изменения на пазара. Тези изменения се изразяват в значително увеличаване броя на стопанските агенти при едновременна конкуренция и централизация на производството. Някои фирми набират икономическа мощ, позволяваща им да нарушават “правилата на играта” и да извличат по-високи печалби за сметка на конкурентите и купувачите.
Несъвършената конкурнция не може да се разглежда като резултат от преднамерено нарушение на принципите на съвършената конкурнция. Следователно тя е закономерен резултат в икономическото развитие, произтичащ от неговата вътрешна логика. Но този резултат не винаги и не във всички случаи е желан. Затова държавата въвежда юридически ограничения и условия за сливането на фирми по отношение на ценовата политика, стандартите и др., които се включват в антитръстовото законодателство.Монопол.Една от формите на несъвършената конкуренция е монопола. Дадена фирма може да бъде определена като монопол ако тя е единствен продавач или купувач на даден продукт(стока или услуга), която няма адекватни заместители. За да се разграничи, монопола продавач от монопола купувач е прието втория да се нарича монопсон. Такъв монопол който контролира 100% от пазара се нарича чист(абсолютен) монопол.В реалната практика чистите монополи са изключение. Дори при непълна ребларизация на внос и износ, националните “монополи” срещат конкуренция на чужди фирми прио закупуването или продажбата на инвстиционни или потребителски стоки. Това налага приемането на критерии, на основата на които да класифицираме стопанските агенти, като монополисти и немонополисти. Един от надеждните критерии е пазарната мощ, изразяваща се във възможноста на фирмата да влияе върху пазарната цена. Степента на това влияние зависи от пазарния дял на фирмата, предлагането на съответната стока или група от стоки.Колкото този дял е по-голям толкова потенциала за въздействие е по-широк. Посочената зависимост произтича от факта че увеличаването на пазарния дял обозначава ограничаване на броя и силата на конкурентите. Във всеки случай фирми, контролиращи 70-80% от пазара, могат да бъдат причислени към монополистичната структура.От гледна точка на форматана собственост, монопола може да бъде държавен, частен или със смесена собственост. Типичен държавен монопол са електрическата компания, железниците, повечето пощенски услуги, газоснабдяването идр.Когато причисляваме една фирма към монополистическия или немонополистическия сектор, трябва да има предвид две важнои обстоятелства. Първо, продуктът на дадена фирма не може да е монополен ако тий има заместители със същите потребителски свойства и приблизително същите разходи за производството. Ако ЖП компанията повиши съществени цените на билетите на пътническите и товарните превози, пътниците и превозвачите ще се насочят към автомобилния транспорт. Второ, в повечето случаи една фирма произвежда няколко вида стоки. Големите корпорации произвеждат стотици видове продукти, между които често няма никаква технологична или потребителска връзка. В този случай дефиницията фирмен монополоист може да се използва само с известни уговорки.Възможно е производителя да има монополно положение само за една или за няколко стоки - уникално лекарство или диагностична апаратура, софтуерен продукт, компютър от ново поколение и т.н. От тази гледна точка в редица случаи е по-целесъобразно да се използва понятието “монопол на продукта” вместо фирма монополист.Монополнообразуващи фактори са:Сигурна защита срещу потенциалните конкуренти е патентът върху иновационните продукти, които осигуряват юридическа защита на икономическите предимства на фирмата, придобити чрез собствени научно приложни изследвания.Друг фактор, предполагащ монополизация на пазара е ефекта от мащаба ма производството.Представените производствени лицензи, в това число системата на Франчайзинк, също са защитна бариера за монопола.Монополистична конкуренция.Съвършената конкуренция и чистия монопол са двете екстремни състояния на пазара. Но те никога не съществуват в чист вид. Дори и в разцвета на свободния пазар(средата на 19 век) са съществували производства с достатъчно висока степен на монополизация. Индустриалната структура на съвременното пазарно стопанство е силно модифицирана. И все пак определяща е ролята на монополистичната конкуренция и на олигопола. Между монополистичната и съвършената конкуренция има много общи принципи в това число голям брой фирми и отсъствие на значими бариери за свободен достъп в бизнеса. И все пак налице е съществена разлика. При съвършената конкуренция фирмите предлагат на пазара стоки с едни и същи качества. В условията на несъвършена конкуренция стоките са с еднакво предназначение, но диференцирани съобразно особеностите на пазарните ниши.Олигополът е широко разпространен пазарен феномен. Представлява индустриална структура, при коато няколко фирми контролират целия пазарен сектор. Броя на фирмите, образуващи олигопола зависи от особеностите на отрасъла и стопанското законодателство. Те могат да произвеждат както хомогенен, така и диференциран продукт. Монополизираната индустрия притежава следните възлови характеристики: достатъчен брой фирми, свободен достъп до стопанска инициатива, диференциация на продукта.Олигопол.При олигопола, който е специфична форма на монополистична конкуренция няколко мощтни фирми контролират пазара. Особеното е , че пазарното поведение на всяка фирма олигополист зависи от управленските решения на другата. Така пазарното поведение на фирмите олигоополисти става взаимозависими. Общото между монопола и олигопола е наличието на пазарна мощ. При монопола тя е абсолютна, а при олигопола - достатъчна.Основна организационна форма на съглашение между олигополите е картелът. До въвеждането на антитръстовото законодателство това е бил официален договор, в който страните по него са се договаряли за максималният обем на производство (квотите), цената и мястото на реализация, като са запазвали юридическата си самостоятелност. Нарушаването на договора е било санкционирано от съда. Нарушителят на съглашението е трябвало да плаща не само загубите, но и пропуснатите ползи. Практиката показва, че за щастие такива споразумения не траят особено дълго.Структурата на монополистичният и немонополистичния сектор на икономиката не е обезателно деление на едри и дребни фирми. Конгломератът е пазарна структура, в която единодействат мнойество средни и по-малки фирми. Те разполагат с голяма производствена , научноизследователска и финансова мощ. Целта на такова обединение е диверфикацията на производството и повишаване ефективноста на мениджмънта. Чрез диверфикацията значително се подобрява стабилността по време на структурни кризи. Тъй като производствата в рамките на конгломерата обхващат широк спектър от стоки и услуги, затрудненията при една група стоки се компенсират с печалбите от друга. Равнопоставеноста между фирмите формиращи олигопола е по-скоро изключение, откокото правило. Обикновенно една от компаниите доминира. Ценовото лидерство се изразява в това, че една фирма определя равнището на цените, а другите стриктно я следват. Не е необходимо да се организира картел под каквато и да е форма, още повече че това е строго наказуемо. Обикновенно се осъществява т.нар. съзнателен паралелизъм, който по същество е грубо нарушение на принципите на конкуренцията, но по начина реализация не е нарушение на закона.Заключение.В съвременното пазарно стопанство основна форма на конкуренция е монополистичната. Тя произтича от закономерните тенденции към пазарна концентрация и възникването на пазарна мощ у отделните фирми. Монополистичният сектор включва както естествени монополи , така и фирми от олигополен тип. Оптимизацията на тяхното поведение(обем на производството и продажни цени) е различно в краткросрочен и дългосрочен период. В редица случаи целта не е максимална печалба, а оцеляването. Доколкото монополът и олигополът са отрицание на пазарната конкуренция, те се намират под контрола на антитръстовото законодатлство. Чрез него се цели, от една страна, максимално да се използват потенциалните възможности от мащаба на производството, а от друга да се запази конкурентното начало, без което не би имало икономическо развитие. Затова картелите и конгломератите са обект на специален контрол. В повечето страни всяко явно или скрито съглашение между компаниите с цел максимизиране на печалбите за сметка на потребителите се поставя извън закона. Определените от държавата “правила на играта” стимулират ценовата и неценовата конкуренция. Ролята на неценова конкуренция(качество, имидж, сервиз, гаранционен срок, потребителски кредит, реклама) непрекъснато нараства. В същото време пазарната цена в отраслите с по-висока степен на концентрация на производството и капитала се определя от т.нар. ценови лидер. Но доколкото съотношението в мощта на водещите компании е променлива величина, в отделни периоди лидерската позиция се заема от различни фирми. Монополистичната конкуренция не е отрицание, а форма на пазарна конкуренция.