Безработица

Безработицата е сложно икономическо и социално явление, което дава отражение както на самите безработни , така и на обществото като цяло.
Безработицата , като явление в България за първи път се появява през 1990 г. От тогава насам тя присъства трайно в обществения живот на България.
Според Международната организация на труда за безработни се приемат всички лица над определена възраст /16 години/, които за определен период принадлежат към следните категории:
· трудоспособни лица , чиито трудови договори са изтекли или прекъснати и са без работа и съответно без трудово възнаграждение, търсещи работа;
· трудоспособни лица без работа в период на преквалификация с оглед намиране на нова работа;
· хора , работещи случайно от време на време срещу възнаграждение.
Съвременната безработица в преобладаващата й част се дължи на модерни автоматизирани технологии. За развитите икономики е характерна безработица, варирища обикновено между 3-10% от икономически активното население. За страни от Централна и Източна Европа , включително и България, в периода на преход към пазарно стопанство е характерно непрекъснато покачващо се равнище на безработицата , достигащо критични стойности. В тези страни безработицата има висок относителен дял спрямо заетото население, както и многократно превишаване на търсенето на работни места, спрямо предлаганите такива.
Безработицата е част от социалната цена, която обществото заплаща за възприетия модел на икономическо развитие, за технологични и структурни промени на производството. Тази цена е различна за наемните работници и за обществото. За хората без работа тя води до влошаване на икономическите и социални условия на живот , до намаляване на жизнения им стандарт . Продължителното отсъствие на работа води до загуба на професионална квалификация, знания , навици.
Безработицата е причина за социално - психологическо травматизиране, за социални деформации и води до социални конфликти.
От гледна точка на обществото се получават загуби и се правят разходи, имащи икономическо измерение.
Загубите от безработицата произтичат от намаляване производството, на брутния вътрешен продукт, от тук следва намаляване на жизнения стандарт, ограничаване на възможностите за инвестиции.


Община Тервел е разположена в Североизточна България , най-северната част на Добричка област с обща площ 579 570 дка. Граничи с Добричка , Силистренска и Шуменска област .
Населението на общината е около 19739 души , живеещи в 26 населени места - гр. Тервел , Зърнево, Орляк, Жегларци , Кочмар, Нова Камена, Градница, Главанци , Кладенци, Каблешково, Професор Златарски, Честименско, Полковник Савово, Бонево, Божан, Поп Груево, Гуслар, Мали Извор, Коларци, Ангеларий, Балик, Оногур, Брестница, Войниково, Безмер , Сърнец.
Общинския център на общината е град Тервел , с население 7 625 души. Град Тервел e на 45 км от областния център - град Добрич и на 50 км от град Силистра. На територията няма изграден жп транспорт. В общината има добре развити комуникации.
Община Тервел е с традиции в обувната и шивашката промишленост. На нейната територия в близкото минало са изградени цехове на бившите заводи Орлов и Добрич , чиято материално техническа база стои неизползвана. Работниците , обслужвали това производство са с висока квалификация .
Общината има традиции и в машиностроенето . Завод “Хан Тервел” има сграден фонд в шест села на общината .
Друга силна страна на общината е химическата промишленост представена от “Пластхим Т”АД и “Фамтекс”ООД . Това са фирми с традиции и завоювани пазари - наши и чужди , които се явяват в момента едни от най-големите работодатели в Общината.
Други силни страни са ловното стопанство , традициите в ловния туризъм, музейното дело , сградния фонд на банките.
Една от слабите страни на община Тервел е , че е гранична и отдалечена от големите центрове на развитие. Тя е изостанала в социално - икономическото си развитие. Натрупани са сериозни проблеми, свързани със заетостта, развитието на производството, социалната и пазарната инфраструктура. Развитието на строго ограничен брой отрасли и малката численост на населението създава допълнително проблеми , тъй като поставя икономиката на общината в силна зависимост от пазарната конюнктура.
Това генерира социални проблеми в общината - закриват се производства, повишава се ръста на безработица. Реформата в здравеопазването и образованието засилва този ефект. Това се допълва и от периферното разположение на областта , която е в известна степен в транспортна изолация , с недостатъчно добре изградена инфраструктура.
Съществено е намалението на селското население. Бъдещото намаление на населението е непредотвратимо.
Висока е миграцията и смъртността.
Не се използват добре специалистите от общината , по голяма част от които я напускат. С настъпилите обществено икономически промени община Тервел е изложена на силен икономически упадък. Изброените по-долу факти са следствие от това:

· значително намаляване на икономическата ефективност в много сфери.
· официален ръст на безработицата за 2001г.- 27 %.
· силно намаляване на приходите от данъци за общината
· недостиг на средства за социално подпомагане

Тъй като понастоящем няма признаци на чувствително подобрение , то положението може да бъде определено като критично . Голяма част от населението бедства.

На фона на тези нерешени проблеми в община Тервел , която е на 162 място сред другите 182 общини в България , най - важен от тях е проблема с безработицата.
Структурната реформа в икономиката през 1999 г. доведе до съществено увеличение на броя на регистрираните безработни. В края на 2002 г. общо регистрираните безработни са 2716 души , което е с 592 души повече в сравнение с 2001 г. когато те са били 2124.

Разглеждайки структурата на регистрираните се установява увеличение на общата численост на безработните, а така също и увеличение броя на регистрираните според режима на регистрация , а именно :
· увеличил се е както абсолютния брой , така и относителния дял на регистрираните с право на обезщетениея от 401 или 18,8% на 575 или 21,2%
· увеличил се е абсолютния брой на регистрираните без право на обезщетения от 1723 през 2001г. на 2141 души през 2002г. Увеличението е с 418 души. Намалил се е обаче относителния им дял от 80,8% през 2001г. на 78,8 през 2002 г.

Основен източник за увеличение на безработните с плащане са промишлеността , селското стопанство и строителството , като в процентно отношение нещата изглеждат така :
· промишленост - 40%
· селско стопанство - 13,6%
· строителство - 0,5%

От промишленоста с най съществен относителен дял е обувната промишленост с 42,2 %, следвани от каучуковата и шивашката промишленост с 7,5% , машиностроенето с 5,1%, химическата промишленост с 2,7%.

Най-значителен принос в увеличението на броя на регистрираните безработни с парични обезщетения от непроизводствената сфера имат освободените от сферата на образованието - 36 души или 47,4%, следвани от държавното управление 22 - 28,9 %, търговия 7 - 9,2 % , бизнес услуги и други.

Полово възрастовата структура на входящия поток от безработни през 2002 г. се характеризира със следните промени :
· увеличава се както абсолютния брой така и относителния дял на новорегистрираните жени от 35,1% през 2001г. до 46,1% през 2002 г.
· намалява делът на новорегистрираните младежи до 24 години от 26,5% на 21,7% през 2002г.

Анализирайки регистрираните безработни по професионална структура се наблюдават тенденции на леко увеличаване на регистрираните без специалност от 72,5% на 75%. Увеличението тук е с 2,5%.



Групи
2001
2002
Общо
1955
2810
С работническа специалност
387
436
Специалисти
151
267
Без специалност
1417
2107

При регистрираните специалисти наблюдаваме увеличение както на абсолютния брой, така и на относителния дял, съответно с 151 души или 7,7% на 267 или 9,5% . Увеличението тук е с 116 души или 1,8%. При регистрираните безработни с работническа специалност наблюдаваме увеличение на абсолютния брой от 387 на 436 - с 49 души , но относителния им дял намалява от 19,8 през 2001 година на 15,5% през 2002г.

Изходящият поток безработни през 2002 г.обхваща общо 2363 души с 249 повече в сравнение с 2001 г. , когато те са 2114 души.
Причините за прекратяване на регистрацията са следните :
· постъпили на работа - 50,7%;
· отпаднали поради отказ и изтекъл срок - 1,8%
· неявяване в Бюрото по труда - 42,2%;
· други причини - 5,3%;
Съответно за 2001г. те са 33,1%, 3,2%, 51,4%, и 12,3%.

Положителна тенденция е увеличилият се относителен дял на прекъсналите регистрация поради постъпване на работа.
Увеличението през 2000г.е с 17,6%. Намалява относителния дял при другите три групи отпаднали от регистрация през 2000г. като отпадналите поради откази и изтекъл срок намалението е с 1.4%.

Наблюдава се намаление на относителния дял и на отпадналите по други причини със 7 %.

При анализиране на разпределението на безработните в зависимост от показателя “поредност на регистрация “ се наблюдава запазване на тенденцията от 1999 г. , състояща се в намаляване на процентното отношение на новорегистрираните , за разлика от тези с две , три и повече регистрации.

Увеличаващият се дял на безработните с повече от една регистрация се дължи на цикличния характер на някои производства. Едно от тези производства е селското стопанство , при което след приключване на есенната кампания по прибиране на реколтата почти всички земеделски кооперации освобождават по-голямата си част от своите работници .
Голямо влияние оказва и Програмата за временна заетост , при която след приключване на срока на работа лицата отново се регистрират в Бюрото по труда.

Регистрираните за първи път през 2002 г. са 1331 души и представляват 49% от общия брой регистрирани. За 2001 г.те са били 1273 или 59,9%. Намалението тук е значително - 10,9%.

Разглеждайки структурата по пол и поредност на регистрация се установява следното :
· Увеличава се както абсолютния брой, така и относителния дял на регистрираните за първи път жени през 2002 г., когато те са били 723 души - 54,3% в сравнение с 2001 година , когато те са били 652 души или 51,2% . Увеличението е с 71 души - и 3,1%.
· При регистрираните за втори път жени наблюдаваме същата тенденция на увеличаване . Общо регистрираните са 337 - 42,4% в сравнение с 2001 г. , когато те са били 211 - 36,8%. Увеличението тук е с 126 души - 5,6 %.
· Увеличава се броят на регистрираните жени над два пъти от 73 през 2001 година на 177 през 2002 година с 104. Увеличава се също така и относителният им дял от 26,3% през 2001на 30% през 2002г. Увеличението тук е с 3,7%.

Сравнителен анализ на безработните по “поредност на регистрация и възраст”:



Регистрация за първи път
Регистрация за втори път
Регистрация за трети път
Възрастови групи
2001
2002
2001
2002
2001
2002
До 24 г.
23,3
17,2
16,7
19,9
8,8
12,7
25-44 г.
53,4
56,3
57,8
56,9
61,1
56,4
44-49 г.
11,8
23
10,6
19,6
13,9
24,4
Над 55 г.
11,3
3,5
14,9
3,6
16,2
6,5

· при групата на младежите до 24 г.наблюдаваме намаление на регистрираните за първи път с 6,1% и увеличение приа другите две групи с 3,2% и 3,9%;
· при регистрираните от 25-44 години имаме увеличение също при регистрираните за първи път с 2,9% и намалениние при другите две групи , съответно с 0,9 и 4,7%
· при групата възраст от 45-54 год. имаме увеличение и при трите вида регистрация съответно с 11,2 и 9%, 10,5%.
· При регистрираните на възраст над 55 години наблюдаваме намаление при трите вида регистрация съответно с 7,8.11,3 и 9,7%

Разпределението на на безработните според степента на образование:


Регистрация за първи път
Регистрация за втори път
Регистрация за трети път
Степ. На образов.
2001
2002
2001
2002
2001
2002
Висше
1,1
1,9
0,7
1,1
0,5
0,5
Ср.спец. СПТУ
10,1
14,6
10,2
13,1
14,3
17,8
Средно общо
2,4
3,2
2,4
3,0
2,6
2,6
Основно и по ниско
86,4
80,3
86,7
82,8
82,6
79,1


· при групата на висшистите наблюдаваме увеличение и при трите вида регистрация , съответно с 0,8 , 0,4 и 0,2 %.
· при безработните с средно специално и СПТУ има увеличение при регистрираните за първи и втори път и намаление на групата нарегистрираните над два пъти.
· при безработните със средно образование наблюдаваме увеличение при регистрираните за първи и втори път . не се наблюдава промана при безработните с над две регистрации.
· най голям е делът на безработните без образование , въпреки че при тях се наблюдава намаление при първите две групи и увеличение при третата група.

Продължителност на регистрацията

Анализирайки структурата на регистрираните в Бюрото по труда безработни по показателя “Продължителност на регистрация” трябва да се отбележат следните тенденции.
· увеличение в групите 1-3 м; 4-6 м. и 7-12 месеца, изразено в проценти то е съответно 11,2%, 3,6% и 9,7% ;
· намаление в групите 1 месец; 1-2 години и над 2 години ;


Броят на регистрираните безработни по групи е както следва:




2001
2002

Брой
Относителен дял %
Брой
Относителен дял в %
До 1 месец
249
11,7
158
5,8
От 1 до 3 месеца
225
10,6
592
21,8
От 4 до 6м
191
9,0
343
12,6
От 7 до 12 м
308
14,5
657
24,2
От 1 до 2 г.
443
20,9
327
12,0
Над 2 год
708
33,3
639
23,5

Един от основните проблеми на трудовия пазар в региона е продължителната безработица. Броят на трайно незаетите през този период е 966 или 35,5 % от общата съвкупност на безработните. При тази група безработни наблюдаваме положителна тенденция на намаляване с 18,7% спрямо 2001 г.

Разглеждайки половата структура на регистрираните по показателя продължителност на регистрация установяваме че сред безработните жени с най-голям дял са групите с продължителност на регистрация 6 месеца-1 година; 1- 4 месеца ; над 2 години.

Полова и възрастова структура

Разглеждайки състоянието на безработицата по полова структура трябва да отбележим , че в Община Тервел през 2002 г. безрботните жени са 1237 , което представлява 45,5% от общата съвкупност в сравнение с 2001 година , когато те са били 936 - 44,1%. Отбелязваме тенденция на увеличение както на абсолютния броя , така и на относителния дял съответно с 1,4%.

При възрастовата структура безработните жени с най висок относителен дял са групите 25-44 г. и 45-54 г. Младежите са общо 462 души или 17%. От тях 403 или 87,2% са без специалност и с основно и по-ниско образование, което прави реализирането им на трудовия пазар невъзможно, като единствена алтернатива за тях остава включването им в програмата за временна заетост.

Професионална и образователна структура

Разглеждайки регистрираните безработни по професионална структура се наблюдава следната тенденция:
· увеличава се относителния дял на регистрираните с работническа специалност;
· увеличава се делът на специалистите ;
· увеличава се абсолютният брой на регистрираните без специалност;


2001
2002
Професионална структура
Брой
Относителен дял %
Брой
Относителен дял в %

С работническа специалност
184
8,7
292
10,8

Специалисти - общо
95
4,5
163
6,0

Без специалност
1845
86,8
2261
83,2


В образователна структура през 2002 г. се наблюдават следните тенденции:
· увеличава се относителния дял на регистрираните с висше образование от 0,9% на 1,3%
· увеличава се делът на регистрираните със средно специално образование и със СПТУ от 10,9% през 2001 на 14,2% през 2002 г.
· увеличава се делът на регистрираните със средно общо образование ;
· намалява делът на регистрираните с основно и по ниско образование от 85,7% на 81,5%;

От регистрираните висшисти с най-голям дял са тези с хуманитарно образование - 16 души , следвани от тези с инжинерно - техническо - 9 и с икономическо образование - 7 души.

Разглеждайки отрасловата структура на безработните с най голям дял са освободените от промишленоста - 719 души , селско стопанство - 603 , строителство - 5 души, освободените от непроизводствената сфера - 683.

Картотекираните фирми и организации през 2002 г. са 112. С най-голям дял до момента са фирмите от частния сектор - 57 %, следвани от други фирми и организации - 33,9% и от държавния сектор 15,7%.

Мерките за защита на безработните които Бюрото по труда предприема са следните :

· Програмата за временна заетост ;
· създаване на условия за минимална трудова заетост на младежи;
· създаване на заетост на лица с трайно намалена трудоспособност,
· насърчаване на работодатели да наемат безработни на непълно работно време;
· програма от социални грижи към заетост;
· професионална квалификация и преквалификация на безработните ;
· специализирани услуги за самостоятелна заетост.

Програмата за заетост в общополезни деиности включва в себе си две отделни програми - Национална програма за временна заетост и Програма за временна заетост-зима. Интересът към тях не е намалял от страна на безработните , тъй като за по-голяма част от тях това е единствената алтернатива/безработни без образование и квалификация/. Определената квота за общината е 74 работни места, от които са усвоени едва 39. Причината е липса на средства от страна на общината за здравни осигуровки.

На територията на Община Тервел работи Регионално дружество за трудова заетост и структурно развитие, чиято цел е осигуряване на заетост на безработни лицав общополезни дейности, професионална квалификация, насърчаване и подпомагане на самостоятелна заетост при преструктуриране и ликвидиране на производства. През 2000 г. са насочени 84 безработни за работа към дружеството. Преобладаващ интерес от страна на работодателите е при едноличните търговци и кооперации. Към момента дружеството има сключени договори с 26 възложители.

Чрез националната програма “Гъвкави форми за заетост” са проведени 107 консултации с безработни, които са информирани за условията за участие в програмата. Проведени са 19 срещи с работодатели, на които подробно са разяснени условията за участие и възможностите , които се предоставят за включване в заетост и обучение за професионална квалификация, ако това изисква работното място.
Предлаганите услуги за преквалификация и повашаване на професионалната квалификация помагат на безработните лица да се адаптират в условията на пазарно стопанство. През изтеклата година са консултирани 78 безработни за професионално ориентиране и 374 - за включване в курсове по преквалификация .

Образователна структура на консултираните безработни



Консултирани общо
Висше
Средно проф. и средно спец.
Средно общо
Основно и по ниско
452
5
154
34
259


Все повече регистрирани безработни с обезщетение желаят да развиват самостоятелна стопанска дейност. За 2002 г. са сключени 6 договора по условията на чл.54 от ЗЗБНЗ – Закона за закрила при безработица и насърчажане на заетостта. В образователна структура проебладава делът на тези със средно образование.

В условията на пазарно стопанство и при нарастващата самоотговорност на общините, Община Тервел е разработила своя концепция за регионално развитие , с която се определят стратегическите цели и се създават изгодни рамкови условия за стимулиране на частната инициатива на свободното предприемачество. В нея се разглеждат дадености и аспекти, които са от съществено значение за планираното икономическо развитие на общината.

Общинският план за регионално развитие на община Тервел за периода 2000 - 2006 година се разработва в съответствие с Областния план за регионално развитие , съгласно изискванията на Закона за регионално развитие . Целта е да се засили ролята на местното самоуправление , а държавата да подпомага местното развитие чрез предоставяне на финансова подкрепа. Подчертана е ключовата позиция , която има общината при планирането и реализирането на плановете за регионално развитие като основен генератор на идеи , инициативи и инвестиционни проекти.

Регионалната програма за съхраняване и увеличаване на заетостта в област с административен център Добрич е разработена с цел създаване на условия за добре функциониращ регионален пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на трудоспособното население и намаляване на безработицата в областта. Тя е резултат от взаимодействието на всички заинтересовани институции - Областна администрация, 8-те общини от областта, регионалните структури на национално-представените синдикални организации и организациите на работодателите, бюрата по труда, Териториалното статистическо бюро, Държавен фонд “Земеделие гр. Добрич, Регионална инспекция по околна среда и води - Варна и неправителствени организации, работещи по проблемите на заетостта.

Програмата се разработва в съответствие с: глава пета “Специални програми за увеличава на заетостта” на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта” (ЗЗБНЗ), която дава възможност на Министерски съвет, отделни министерства и ведомства или областни администрации, съвместно с Националната служба по заетостта да разработват и реализират програми, с които се увеличава заетостта; чл. 31, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗБНЗ; принципните постановки визирани в Правилата за разработване и реализиране на програми за заетост, одобрени от Министерския съвет с протокол № 57 от 1998 г.; Методическото ръководство за разработване на регионална програма за заетост на Министерството на труда и социалната политика.
Водещо е разбирането, че заетостта е обща грижа и следователно всички заинтересовани институции и организации ще се отнасят към насърчаването на заетостта като към въпрос от общ интерес и ще координират своите действия.

Основен принципен механизъм при разработването и реализирането на Програмата е принципът на трипартизма. Тя се разработва съгласно техническо задание, одобрено от Регионалния съвет по заетост - Добрич.

В разработката са използвани: Управленската програма на правителството “Хората са богаството на България” в частта “Социална политика и пазар на труда”; Националния план за регионално развитие 2000 - 2006 г.; Национален план за действие по заетостта през 2001 г.; Областния план за регионално развитие на област с административен център Добрич 2000 - 2006 г.; Стратегиите за развитие на общините от областта; статистически и аналитични материали за пазара на труда и други.

Регионалната политика по заетостта включва анализ на ресурсите, потенциала, дефиниране на целите и възможностите за развитие на икономическата, социалната и инфраструктурната среда. Предполага избор на механизми за въздействие, структуриране на целите, обобщаване и оценка на конкретни проекти, прилагане принципите на активно партньорство между публичен и частен сектор, международни организации и граждански сдружения. Резултатите от анализа стоят в основата при определяне състоянието, тенденциите и приоритетите в регионалното развитие, които влияят върху пазара на труда.

Разработването и реализирането на Регионална програма за заетост насочена към активизиране на работодателите и към неравнопоставените на пазара на труда групи безработни, ще намали социалното напрежение и ще подпомогне развитието на малкия и среден бизнес в областта, което би създало устойчива заетост.

Залагането на мерки с краткосрочни и дългосрочни действия ще бъдат насочени както към регламентраните в ЗЗБНЗ програми и мерки, така и към реализация на микропроекти, финансирани от фонд “ПКБ” или други източници.
Тези констатации дават основание в предлаганата Регионална програма за заетост да се планират действия по две направления:
· Изпълнение на регламентираните в ЗЗБНЗ програми и мерки за заетост.
· Реализация на микропроекти, финансирани от различни източници.



Дългосрочна цел е създаване на условия и координиране на усилията за намаляване натиска върху пазара на труда, ограничаване и съкращаване продължителността на безработицата и намаляване на социалното напрежение чрез:
· стимулиране развитието на ключовите икономически процеси за запазване на съществуващите и разкриване на нови работни места;
· увеличаване на възможностите за заетост на различни групи търсещи работа, поставени в неравностойно положение;
· разработване на дейности насочени към осигуряване на заетост /временна и алтернативна/ в отделни приоритетни за областта сектори на икономиката;
· стимулиране на безработните към активно поведение на трудовия пазар - развитие на семеен бизнес, самонаемане и други.

Непосредствените цели са : запазване и/или увеличаване равнището на заетост и намаляване на безработицата чрез реализиране на Областния план и общинските стратегии за развитие; реализиране на мерки за намаляване на продължително безработните за облекчаване на общинските бюджети; осигуряване на повече работни места за жени; ограничаване на младежката безработица; осигуряване на заетост чрез разкриване на нови работни места;запазване на работни места чрез изпреварваща квалификация; насърчаване на предприемачеството.


Задачи:
· насърчаване на работодателите да инвестират в Професионално обучение и квалификация;
· мотивиране на търсещите работа да се обучават;
· координация на квалификационната политика в областта;
· квалификация и преквалификация на заети лица с цел запазване на работните места;
· обучение на групите поставени в неравностойно положение на трудовия пазар с цел по-бързата им реализация;
· въвеждане на нови форми на обучение - дистанционно, модулно и др.

Създаване на заетост на неравностойно поставени групи на пазара на труда - лица с намалена работоспособност, жени, предстажители на малцинствени групи, продължително безработни, самотни майки, лица от социално слаби семейства, младежи. Това може да бъде постигнато чрез мотивиране на работодателите (от публичния и частния сектор, както и от преструктуриращи се сегменти на икономиката и такива с новостартиращи производства и дейности ) да наемат именно хората, принадлежащи към групите в неравностойно положение.


Инициатори на отделни микропроекти в рамките на Регионалната програма за заетост могат да бъдат всички физически и юридически лица извършващи своята дейност на територията на областта.

Действащи и нови програми и мерки за преодоляване на безработицата в общината са:

1. Програми и мерки, регламентирани със ЗЗБНЗ и финансирани от фонд “ПКБ”

1. 1. Стимулиране развитието на самостоятелна стопанска дейност.

1. 2. Програми за заетост в общополезни дейности


1.3. Програма “От социални грижи към заетост”

2.Проекти, действащи на територията на областта

2.1. Почистване на коригирано дере на р. Добричка и прилежащи зелени площи гр. Добрич.

2.2. Канализация на ЖК"Изгрев" гр. Добрич

2.3. Проект за реконструкция на Градски парк в частта си на паметник на културата гр. Добрич

2.4. Изграждане на Социален квартален център за обслужване на населението гр. Добрич.

2.5. Проект за обучение в предприемачество на трайно безработни и социално слаби за повишаване на социалния статус чрез придобиване на квалификация в нови строителни технологии, обезпечаващи висока степен на енергийна ефективност /зона за социални жилища с висока степен на енергийна ефективност/ гр.Тервел.

Чрез реализиране на Регионалната програма за заетост, обхващата осемте общини намиращи се на територията на област, с административен център град Добрич, се очаква да се активизира политиката на пазара на труда и да се съхранят съществуващите и се разкрият нови работни места.
Както чрез прилагане на мерките, залегнали в ЗЗБНЗ, така и чрез реализирането на микропроектите залегнали в Програмата да се намали натискът и да се регулират процесите по формиране и по-ефективно функциониране на трудовия пазар.

Очакваните резултати от приложението на тази Програма са:

· Преодоляване на негативните последици свързани с преструктуриране на регионалната икономика;
· Съхраняване на съществуващите и разкриване на нови работни места;
· Намаляване натиска на трудовия пазар и понижаване равнището на безработица в областта;
· Повишаване квалификационното ниво на безработните и тяхната конкурент- носпособност;
· Подпомагане развитието и стабилизирането на малкия и среден бизнес в региона;
· Социална и трудова интеграция на лица и групи в неравностойно положение на трудовия пазар;
· Намаляване престоя на безработните на трудовата борса;
· Ограничаване на бедността и намаляване на социалното напрежение;

Регионалната програма за заетост е отворена и може да се допълва с нови микропроекти, засягащи различни дейности и групи безработни.

Предвидените в Регионалната програма за заетост в област Добрич мерки и микропроекти за насърчаване на заетостта се финансират съгласно разпоредбите и изискванията на ЗЗБНЗ и Правилника за неговото прилагане.

Финансовия план се актуализира с разходите, необходими за изпълнение и на нови микропроекти.


Регионалната програма за заетост се наблюдава и оценява по степента на изпълнение на основната и непосредствените цели. За микропроектите в нея се прилага внедрената от ЦУ на НСЗ през 1998 година “ Система за наблюдение и оценка на програмите и мерките на пазара на труда”. Мониторингът се осъществява по метода на интервюто по определена представителна извадка от включените в микропроектите лица и чрез административната статистика на НСЗ. На база предварително определени показатели за оценка се определя ефективността от реализацията на отделните микропроекти и постигането на очакваните резултати.

Наблюдението, контрола и оценката на изпълнението на микропроектите са необходими за осигуряване на ефективното изразходване на финансовите средства, за тяхната целесъобразност и законосъобразност.