СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА КНИГАТА И ЧЕТЕНЕТО В
СЪВРЕМЕННАТА СОЦИОКУЛТУРНА СИТУАЦИЯ

д-р К.Недкова



Интеграционните процеси в съвременния свят сложиха своя отпечатък върху всички сфери на социалния живот, върху всяка човешка дейност и личностни измерения. Социологията също е подложена на значителни промени. Емпиричните социологически изследвания са насочени главно към актуална проблематика, продиктувана от конюнктурни съображения в политика, икономика, култура. Финансирането на задълбочени, с перспективен и дълготраен ефект изследвания, е силно затруднено. Един от изходите може да се потърси в интегриране усилията на изследователи и специалисти от практиката от различни страни. Отчитам трудностите в работата между партньорите в този случай, но ситуацията изисква и нови подходи и форми на дейност. В рамките на създадената Международна асоциация по библиология, в условията на създадените възможности за сътрудничество между френски и български изследователи на писмената комуникация, не можа да се осъществи по-тясна координация в областта на социологическите изследвания в тази проблемна област. Процесите на информатизация и автоматизация навлизат с различна степен на темпове и обхватност и с доста затруднения в различните отрасли. Книжовният сектор в България също изпитва немалко трудности, които се преодоляват твърде бавно. Проблемите и неблагоприятните тенденции бяха предмет на анализ в специален доклад, подготвен от Дейвид Кингам за отдела ”Културна политика и дейност” към Съвета за Европа (1998г.). Дистанцирането на държавата у нас от проблемите на книжовния сектор - плод на недооценяване мястото на книгата и библиотеките в културната сфера, в развитието на нацията като значим фактор за информация, образование, култура, комуникация, намират израз в липсата на недостатъчна подкрепа на този сектор, предоставяне на настоящето и бъдещето им почти единствено на пазарните сили Друг негативен фактор е липсата на нагласа и убеденост на ръководни кадри и специалисти в книжовния отрасъл в необходимостта от социологически изследвания у нас. Голяма част от тях (така както беше и в началото на интензивни социологически изследвания - през 60-те години на 20 век) си имат своя максима “Нямаме нужда от изследвания - ние всичко си знаем” Трябва да отбележим и още един неблагоприятен факт. Не са малко случаите, когато смело се ползва анкетният метод без консултация на социолози, с други думи - всеки счита, че може да прави анкети Този дилетантски подход трябва да се избегне, тъй като у нас има социолози с богат професионален опит в областта на книгата и четенето, а и немалко млади хора учат социология в различни висши учебни заведения. Посоченото явление може да сеобясни с психиката на голяма част от българите, които считат, че знаят и могат да правят всичко. Сред широката общественост у нас се е формирало мнението, че децата, юношите, младите хора не четат книги, че се интересуват само от компютри и Интернет. Този извод непрекъснато се тиражира и внушава и от медиите. Освен това в медиите недостатъчно присъстват книгата и библиотеката, пълната и разностранната картина на книжовния живот. Ще засегна някои аспекти на съвременната социокултурна ситуация, които имат колкото национален, толкова и глобален характер. На първо място това е изключителната динамичност на обществения живот и непознато бързите темпове на протичане на социалните процеси. Социологическите изследвания, за да бъдат в полза на общественото развитие, трябва своевременно да откликват на проблемните ситуации и новите явления. Така четенето и читателят в компютърната епоха могат да се разглеждат като индикатор на дълбоките социални и културни промени през 90-год. на 20 век и началото на новия век. За съжаление, у нас не се намериха институции и организации, които финансово да подкрепят социологическо изследване, представително за българския читател през 90-те години, с аналогична методика на изследванията през 70-те и 80-те години на 20 в (осъществени под научното ръководство на проф. Петър-Емил Митев, проф. Любен Николов и доц. Бернард Мунтян. Този факт отбелязвам, тъй като в нашата страна има достатъчно опит в изследванията на книгата и четенето, но след 1989г. и особено след закриване на вестника за книгата “А.Б.В.” в 1993г, се оказа твърде трудно продължаването на тази дейност в условията на продължителния и тежък преход към демократично, гражданско общество. Потърсена бе една друга възможност - социологически проучвания, осъществени от дипломанти в катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” в СУ “Св. Климент Охридски” и Колежа по библиотекознание и информационни технологии (бившият Полувисш институт по библиотечно дело). Към Съюза на библиотечните и информационните работници създадохме секция “Социологически изследвания”, но за съжаление, пак изпитваме същата трудност липса на финансови средства В периода от1994г. досега са осъществени сондажни социологически изследвания, най-голямата част от които посветена на темата “Книгата и децата”. Те очертават съществени проблеми и тенденции в релацията - “книга-медии-компютър-Интернет изкуство”. Не може обаче по този начин да се осигури представителна за децата и юношите от цялата страна информация. Пред 1994г. бяхме подкрепени финансово - но отново за сондажно изследване, от Фондация”Отворено общество”. Към Фондацията вече не функционира комисия за библиотеките, на която можехме да разчитаме. Необходимостта от задълбочени социологически изследвания на новите явления, проблеми, тенденции - достатъчно сложни и противоречиви, е заложена в обективните основания в ситуацията през последните години - по-широкото навлизане на новите информационни технологии и Интернет в социалното и човешкото битие В информационното общество книгата приема нови модификаци, създава се и нов тип култура - Интернет култура. Явления, които за съжаление, не са достатъчно изследвани, или пък ако има изследвания, те не са достатъчно популярни, независимо от новите форми на “реактивна” масова комуникация.

Процесът на четене се динамизира, създават се нови механизми на взаимовръзки и взаимодействия между книга - медии - Интернет - изкуство.

Обективният и кумулативен подход при изследване на тези процеси и явления изисква да се разкрият промените в ценностната система на съвременния човек, динамиката на неговите потребности, мотиви, вкусове, цели, качества. Това предполага ангажиране в социологическите изследования на екипи от различни по профил специалисти - социолози, книговеди, културолози, литературоведи, в библиотечно-информационните науки, медиите, новите информационни технологии, психолози, социални психолози, педагози

Свидетели сме на мрачни прогнози за бъдещето на книгата и четенето с появата на компютъра и Интернет. Подобна ситуация наблюдавахме, когато телевизията навлезе във всеки дом по света. Но постепенно се стигна до идеята за разумно сътрудничество под влияние на обективните процеси на взаимно стимулиране на интереса. В настоящето, когато особено децата, юношите и младите хора са силно увлечени по компютъра и Интернет и четенето е в криза, се търсят алтернативни нови модели за съвместно функциониране на книгите и Интернет в обществото. Създават се неправителствени организации (например, Асоциация “Деца в мрежа”)с такива цели, а и се правят успешни експерименти за превръщането на библиотеките в модерни информационни центрове, където се осигурява компютърно обучение.и достъп до Интернет. В този контекст не можем да не споменем най-новите документи на ЮНЕСКО и ИФЛА за съвременната мисия на библиотеката и равният достъп до информация на всички членове на обществото

Новите моменти в методиката на изследванията на книгата и четенето включват разкриването на общите характеристики в процеса на четенето и работата с компютъра и Интернет, анализирането и взаимодействието между тях; на предимствата и недостатъците на книгата и компютъра. Внимание заслужават и механизмите на взаимовлияния с медиите и изкуствата.

Трябва да се отбележи и новият много сложен обект на изследване - формиращата се Интернеткултура (от нейната съдържателна, психологическа, социокултурна страна) Нужно е съвременните изследователи да търсят нетрадиционни подходи и методи за изследване на известни и нееднократно изучавани явления. Що се отнася до изследване на четенето като многофакторен процес, който също е подвластен на динамиката на нашето съвремие, ще посоча някои нови специфики:

- динамика в насочеността на личността ( потребности, интереси, мотиви, цели, ценностни ориентации);

- промененото място на четенето в структурта на свободното време (обем и съдържание, материални условия, културна активност);

- динамика в четенето и ползването на различните по тип, жанр и тематика издания в съответствие с актуалните и перспективните потребности на обществото и личността;

- обогатяване на научната и научно-популярната тематика, поява на художествени жанрове синтез от вече познати жанрове в нови модификации;

-доминиращата роля на справочната литература;

- особености на печатното слово в средата на медиите и компютъра;

- комплексни форми за представяне на текста;

- авторът и литературните герои, като въздействащ фактор, техният престиж - силата на читателската мода;

- изискванията на съвременния читател към структурата и съдържанието на книгата (динамичност, логичност, оригиналност, нетрадиционност); към стила, справочния апарат, цялостното оформление;

- читателят като сътворец, съучастник,

Ще откроя още два принципно важни проблема:

- Видовете четене, обусловени от целите, конкретните задачи, начините на четене като щрих от личността на читателя. А целите на личността се определят от нейната дейностна насоченост. Тя се отличава с мобилност, естествено следствие от обективните процеси в глобален и национален мащаб, както и от социално-политическото, икономическото, духовно-нравственото състояние на обществото и отделната личност. Тя се променя под влияние на условията на живот, възможностите за реализация.

- Не бива да се подценява и взаимозависимостта “читател - автор - издател - библиотекар”.

Все още не е осъществено взаимодействие между специалистите от книжовния сектор - СБИР, Асоциацията на Българските книгоиздатели, и съюзите на писателите, Сдружението на издателите на българска литература, СБЖ и други неправителствени организации

В контекста на четенето не мога да отмина ролята на библиотеките. Колкото и да е традиционна и в някаква степен консервативна като институция, библиотеката и в нашето съвремие има решаваща роля като център за информация, култура и комуникации.

Тя е една многовариантна структура, която също търпи развитие вследствие на социалните промени. Много важен индикатор за ефекта от библиотечната дейност е в каква степен се удовлетворяват потребностите на различните групи читатели от информация (за деца и юноши до 18-19 г. в зависимост от възрастта и образователната степен , специалисти, хора с масови професии, безработни ,търсещи работа и др. възрастни читатели).

Формираната вече у нас система за продължаващата цял живот живот квалификация изисква и съответна готовност на общодостъпните библиотеки главно, да бъдат в синхрон с възникналата необходимост от литература. Няма да се спирам подробно на тематично-проблемните направления в съдържанието на библиотечните фондове, които трябва

непрекъснато да се актуализират в зависимост от динамиката в типологията на библиотечните читатели (реални и потенциални).

В секцията “Социологически изследвания” - към СБИР бе обсъждана идеята за мониторинг на библиотеките в страната като база за непрекъсната информация по основни показатели за състоянието, проблемите и тенденциите в различните дейности и отдели на библиотеките, за степента на координация между тях, а също и е с отговорните за библиотечната система. държавни органи, културни институти, неправителствени организации. Това е една много амбициозна, мащабна и скъпоструваща инициатива, тясно свързана с библиотечната статистика, по-точно включва като задължителен етап разработването на единни показатели за качество и ефективност на библиотечно-информационното обслужване.

Допитвания до библиотечните специалисти у нас открояват теми за изследвания, които могат да намерят своето естествено място, място, ако се избере този по-мащабен и задълбочен изследователски подход

Искам да предложа някои по-фундаментални и перспективни теми, които биха могли да се осъществят поетапно: “Читателската култура - важен компонент на информационната култура”, “Библиографската култура - задължителна съставка на информационната култура”, “Книгата и новите средства и форми за информация и комуникация”, “Погледът на младото поколение към перспективите на четенето”, “Свободният и равен достъп до информация в обществото”, “Законодателството в областта на книжовния сектор в информационното общество”, “Библиотеките, мисията на библиотекаря и непрекъснатата квалификация в информационното общество”. Резултатите от тези изследвания и опитът на отделни страни биха могли да бъдат повод за международни научни конференции, кръгли маси, дискусии, семинари с основните категории участници в книжовния сектор.

Такива изследвания могат да дадат възможност за сравнителни анализи по избрани признаци на читателската и информационата култура на българите с тази на други страни в контекста на интеграционите процеси в Балканския регион и Европейския съюз.

За ефекта от социологическите изследания се съди и по това доколко те стимулират целенасочени и последователно планирани начинания за преодоляване на откроените и разкрити негативни явления и тенденции. Могат да бъдат полезни като ориентир за усъвършенстване дейността на държавни институции, неправителствени организации и изследователи, които имат отношение към разглежданата проблематика. Същевременно социологическата информация ще предизвика обществен дебат , повод за обмен на идеи и становища с цел формиране на информационна политика и система, на национална стратегия на книжовния сектор в съответствие с новите реалности и изисквания на на ХХ I век Добрите идеи и проекти могат да станат реалност, ако се обединят потенциалът и усилията на институти, организации и специалисти както вътре в страната, така и в рамките на Балканския регион и Европейския съюз.