Инвестиционен портфейл

Инвестиционнит портфейл е неотменна част от инвестиционната практика от средата на 20 век. Тогва започва създаването на специфични комбинации от различни финансови активи, наричани портфейли. Научната мисъл по това време насочва усилията си към създаване на на практически модели за съставяне на портфейли. Различните автори обръщат различно внимание на една или друга страна на портфейла без той да бъде определен цялостно.
Една друга група автори подчертават, че портфейлът е инвестиция от множество елементи. На тази основа портфейла е определен като “вложение в ценни книжа от един индивид или институция”. Следователно портфейла е съвкупността от ценни книжа, притежавани от даден инвеститор, т.е. делът отактива на баланса на инвеститора, който се нарича финансов. Подходът за определяне на портфейла като съвкупност от някакви активи е противоречив, защото авторите не дават отговор на въпроса защо точно тези активи са включени в портфейла, а не другите.
Друга група автори акцентират не върху съставната част на активите в портфейла, а върху комбинацията им.Портфейла се определя като “,комбинирано вложение в повече от една акция, облигация, реална имущество или други активи”. Друго подобно определение за портфейла е, че той е “набор от инвестиционни носители, комбинирани за да удовлетворят определени инвеститорски цели”.
Трета група автори обръща внимание на управленския аспект на портфейла r и го определят като ”набор на различни инвестиции, извършвани по едно и също време”, т.е. обръща се внимание на технологичната характеристика на действията на инвеститора.
Четвърта група автори отделят внимание на връзката на портфейла с инвестиционния риск. Според тях портфейлът е форма на приложение на диверсификацията, посредством която се намалява несигурността или риска на доходите от инвестиции.
Очевидно няма единно и всеобхватно определение за същността на портфейла, което да характеризира напълно. Портфейлът има комплексна характеристика и същността му следва да бъде анализирана комплексно. От една страна портфейлът може да бъде разглеждан като вид инвестиция. От друга страна, той представлява специфичен източник на доходи. В същото време портфейлът може да се представи като средство за управление на инвестиционня риск. За да се даде цялостна характеристика на понятието обаче е необходимо да се анализира всяко от тези направления . Така на базата на различните гледни точки ще може да се определи комплексно същността на портфейла.

Портфейлът - специфичен вид инвестиция

С възникването на портфейлната практика инвестиционният портфейл се певръща в нов вид инвестиция, различаващ се от всички останали инвестиции по продължителността и характера си. Портфейла се превръща в инвестиция от нов тип, при която се извършва многопосочна и постоянна трансформация на активи, като този процес не е периодичен , а постоянно възобновяем;
Особинстите на портфейла ката вид инвестиция могат да се обобщят както следва:
1. За разлика от останалите видове инвестиции портфейлът включва в себе си множество разнообразни активи- както ценни книжа , така и недвижимо имущество, и безсрочни депозити. Всички те са с различна степен на ликвидност. На практика е невъзможно да се установи в какъв точно актив се трансформира даден ликвиден актив. Посредством множество опирации понякога противоположни по съдържание, портфейлът се формира като съвкупност от различни по същност активи.
2. При инвестирането в портфейл като цяло се наблюдава трансформиране на по-ликвидни активи, но заедно с това се извършва и трансформиране от по-малко ликвикни към по- ликвидни активи. Това се получава при постоянна трансформация и приструктуриране на портфейла през периода на съществуването му.
3. Всичкки останали инвестиции се характеризират с тава, че след извършване на трансформации от по –ликвиден към по-малко ликвиден актив следва единствено процес на амортизиране на инвестицията/ т.е. тези инвестиции вече са обикновенни активи/. При портфейлите се наблюдава тази пряка последователност. Така се наблюдава едно постоянно вътрешно амортизиране на инвестицията и вътрешно реинвестиране тъй като активите в него са двупосочни. Може да се отбележи, че процесът на инвестиране и амортизиране , който по принцип се разпростира върху целия баланс се съсредоточава единствено в портфейла. Отделно съществуват дейности по инвестиране и амортизиране между самия портфейл и останалата част от баланса.
4. Инвестирането в портфеил за разлика от останалите видове инвестиции се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от управление. На тази база възниква портфейлният мениджмънт. При останалите видове инвестиции всички инвестициони решения са концентриранипреди да се предприемат инвестиционните дейности. След осъществяването им инвеститорът малко или много остава пасивен и изчаква края на амортизирането на инвестицията или прикратява нейното съществуване. При портфейлните инвестиции мнаговариантността на възможните трансформации, постоянно променящите се показатели на активите , непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.
Следователно инвестиционният портфейл е специфичен вид инвестиция, характеризираща се с особена динамика и сложност и не просто съвкупност от ценни книжа.

Специфика на доходите от инвестицицонни портфейл

По своята външна форма инвестицицонни портфейл се възприема като съвкупност от финансови инвестиции. Следователно доходите, които той осигурява съдържат в себе си характеристиките на доходите от финансовата инвестиия. Основната черта на нветиционния ипортфейл е, че той е съвкупност от инвестициите, които носят доход от капитал. Следователно инветиционния портфейл е частта от богатството на икономическите агенти, която е инвестирана за да носи доход от притежаването на това богатство. Всички останали части на богатствота са вложени в един или друг актив с други цели- за потреблени или за производство и реализиране на печалба от него. Единствено инветиционния портфейл носи доход като капитал.
Във връзка с това е необходимо да се определи границата на портфейла, т. е. Активите, които следва да участват в него. Основната характеристика, която може да се използва като критерий за включване на един актив в инветиционния портфейл , е характерът на дохода, който той носи. Не може да се направи единен класификатор на характера на всички активи и доходите от тях. Използването на активите в реалният икономичиски живот е многообразно. Действително основната част на портфейла се формира точно от финансовите активи. Това е така, защото същността на тези активи е да носятдоход като капитал. Но същестува и възможност други по характер активи да се включат в портфейла поради това, че носят доход като капитал. Възможно е и чисто финансови активи да не се включва а в инвестиционния портфейл поради това , че носят доход с друг характер. По този начин е невъзможно да се определи инвестиционния портфейл като съвкупност от определен вид активи. По своята същност инвестиционния портфейл акумулира в себе си всички инвестиции, целящи реализирането на доход ката капитал.
Много често активите, включени в портфейла, носят и спекулативни доходи. Това дава основание понякога в портфейла да се формира част, наречена оборотен портфейл. В тази част обикновенно се включват активи, с които лесно могат да се правят спекулативни операции. Като изключение съществува възможност инвестиционният портфел да достави спекулативни доходи, на по своята същност той се стреми да да изключи спекулативни операции. Спекулативните доходи възникват на базата на пазарната несъвършеност. Поради това, че е възможно един субект да , разполагащ с допълнително информация или най-вярно очакване на за развитието на на пазара, да подаде един актив над неговата стойност или да купи такъв под стойността му като реализира доход от разликат между стойността и цената. В портфейла се включват активи след продължителен алализ за тяхната стойност и доходите, които носят тези активи.
Доходите от инвестиционния портфейл се характеризират с особената си връзка с риска. По своя произход доходите от портфейла са доход от капитала.По принцип инвестицията във финансови активи , без да бъде включена в портфейл, също наси доход от капитал. Това, което отличава портфейлната инвестиция от обикновената финансова инвестиция е именно връзката доходност –риск.








Портфейлът като средство за управление на инвестиционния риск

Портфейлът беше разгледан вече като съвкупност от инвестиционни носители. Посредством изграждането на портфейла се цели не само получаване на дохода от капитала и минимизирането на риска, но и неговото обективно управление. Портфелирането е особен вид метод за управление и минимизираене на риска, при което не важен е броя на обектите, в които ще се влага богатствота на инвеститорите, колкото тяхната взаимообвързаност за разлика от диверсификацията , при коята богатството на инвеститова се разпределя между колкото се може повече инвестиционни носители с цел разределяне на риска и неговота минимизиране. Изграждането на портфейл цели да се използва различната реакция на нормата на възвращаемост от различните инвестиционни носители към различното проявление на факторите влияещи върху нея. Като използва положителното влияние на риска върху няко обекти. По своята същност портфелирането се превръща в особено техника за управление на риска посредством взаимообвързаността на специално подбрани активи. Инвестиционния портфейл не бива да се разглежда като обикновена съвкупност от активи. Той е следствие на прилагането на портфелирането при инвестиционни решения