История на икономиката. Икономически теории.

Тема 1
Ант.общество е общ.на робовладелски строй. 1- в него доминира натур.икон.в к’ произв.разпред.и потреб.не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон.в семейното произв.членовете на домакинството произв.сами всичко к’ е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича - робите. Съществува пряка връзка м/у произв.и потреблението. Контролът в/у произв.и потребл.е в едни ръце на собствениците на факторите на произв.сем.стоп.няма активни хоризонт.връзки с други икон.субекти. в натур.стоп.се развива и сток-пар.отнош.предимно на търг. В ант.стоп.доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за дом.стоп.се нар.ойкономия. освен за дом.стоп., ик.мисъл се интересува и от въпросите за оргенизи управлението на държ.-град с името полис. ДР. Г-Я - Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на светаи отрича саморазвитието на битието. Признава земед.за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увелич.на доходите е рац.обработване на земята спестовноста. Сел.стоп. лежи в основата на съществ.на нацията. Парите - средство за размяна и съкровище. Отнася се отр.към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физ.и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държ. В нея съществуват 2 държ.на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо дасе прекрачи имущ.неравновесие м/у господст.класа и своб.население. проблемът за справедливоста - всеки чов.трябва да ес занимава само с един вид дейност. Пл също сазяга проблема за разделение на труда. Разделя общ.на соц.групи на к’ определя съотв.функции: управл; войните земед.и търг.к’ принадлежат към свободните хора. Робите са говорящи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 ф-ии: мярка на стойноста; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Ар лавира м/у идеализма и материализма. Присъствие на метафиз.подход в областа на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собств.в дом.стоп. Смята че то включва предм.за лично потребл.и оръди яна труда. Той формулира принцип , к’ да обясни робств.кат ообект.явление. този принцип се основава на 1 факт - ест.неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Х-ка на ик.и хрематистиката (хрема - имущество). При ик.богатството се измерва с колич.притежавани вещи. При хремат.бог.се отъждеств.с парите. При ик.богатството расте ограничено,а при хремат.неограничено. зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназн.и не по предназн.(за размяна). Разменното отнош.предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В ик.стока с/у стока. В хремат.стока-пари-стока. ДР. РИМ - рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема гол.размери. робите са стояли по-високо от земляните - поети, худ, лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентаб.зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стоп.до града; 2- добрите пътища и съобщ.средства. формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организ.на земед. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. трудът се реализ.по сист.на колоната. А причината е недостига на раб.ръка. той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.
Тема 2
феод.минава през 3 периода: ранно Ср; късно Ср, когато се постига разцвет на феод.; епоха на първонач.натрупване на кап-ла - разлагане на феод. Феод.има за ос­но­ва феод.форма на собственост в/у зе­мя­та и личната зависимост на селя­нина. При феод.съществува едно­лич.зана­ятч.собственост и правото на собст­ве­ност в/у произ.от личният труд. За­вис.се­ляни плащали 3 вида рента: отра­ботъчна; натур; пар. Осн.белег на Ф е власт в/у земята. 3 вида власт в/у земя­та: на короната; на духовенството; на по­зем­лената арист. При Ф не се оправдава физ.унищож.на селяните. За укрепване на Ф допринася катол.църква. занаятч.се обособява предимно в град­ските центрове. Задълбочава се прин­ци­път на разделение на труда. Размяната на стоки (търг.) е регламентирана с разпоредбите на гр.управление. Авг.Бла­женни - огромно влияние тогава оказва кат.църква и канонич.доктрина. възгле­дите на канонистите са придържат към нормите н аобщото право. частната собственост е благо за к’ всеки чов.е отговорен пред бога. Истински ф-ри на произв.са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата позеблена собс­т­веност в/у основата на к’ се гради ко­ло­натната сист. Соц.несправедливост - на­ли­чието на голям брой бедни, според него, е дадено от бога - наказание за греховете на чов.род. той представя едрият земевлад.като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физ.труд за необходимост на всички хора. Виз­шите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държ.служби. Тома Аквински - дава класич.тълкуване на ка­нон.учение. не приема стремежа към соц.равенство, тъй като обществото е изгра­дено на принципа на йерархията. Оправдава керпостн.сист.като безпорно явление. Подкрепя частната собстве­ност - тя е необходима и за общия и за личният интерес. Издига тезата за спра­ведливата цена. Развиват се проти­во­речия м/у града и селото поради съотнош м/у цената на градските стоки и селските произв. Под това се разбира такава цена к’ да възтанови разходите в произв. Парите - средство за обръщение и мярка на ст-ста. ТА осъжда лихварст­во­то и защитава интересите на феод. Ереси - представляват опозиция на църк.фе­од. осн.идея е за равенство, за отмяна на феод.такси и данъци. В българия това са богомилите. Искали са соц.справедливост, раздел.на църк.имо­ти, отхвърля се разкоша.
Тема 3
терминът М - мерканти - търгвски. М има за предпоставки няколко събития: освобожд.на ик.и соц.мисъл от църк.за­ви­симост; разширяване на представата за света в резултат на ВГО. В сферата на ик.анализ се прави нова стъпка към преодоляване на канон.подходи и преми­на­ване към аналитични подходи. Осн.ик.пос­ле­дици от ВГО: 1- извършва се голям об­рат в евр.търг., разширява външ.търг.; 2- обогатява се сток.състав на външ. търг.; 3- ВГО съдействат за по-ната­тъч­но разделение на труда; 4- решава се проблемът с доставка на зл.и сребро; 5- превръщане ва зап.евр.морки държ.в ли­де­ри на търг.; 6- активизират разлагането на феод.стоп.и съдействат за разширя­ване на сток-пар-отнош. А Макиавели - изказва се за централна власт като не­об­ходимост за управлението на цен­тр.дъ­рж. това е свързано с изграж­дането на редовна армия, администр. Поя­вява се нова форма на търг.пред­прием.и индустрията при дом.условия. тя излиза на нац.и м/унар.пазари. появява се нуждата от кредити. Учредява се Ам­стер­дамска банка. Отправен момент в ик.на М-тите е изуч на паричното стоп. Те приемат че ефект.функциониране на сф.на обръщение е извор на умножаване на парите. С това се свързва и методът на изследването. Следните черти са: 1- сф.на обръщение е най-благодатната за наблюдение анализ и обобщение защото тук стоп.дейност се представя от към видимата и страна; 2- М-тите изучава реални процеси. Използват статист.дан­ни, извличат сравнителе анализ; 3- та пос­тавят реалните факти за критерии на познанието. 2 слаби страни - те не вник­ват в причините за процесите и яв­ленията; не стигат до разбиране на връз­ката м/у сф.на обръщение и произв. Осн.идеи: 1- идеята за богатството - то се състои от пари или благ.метали. пари и богатство са синоними. 2- источник на богатството е сф.на обръщениезащото стоките се превръщат в пари. 3- не всяка размяна е источник на богатство. Нац.забогатява ако износът превишава вносът. 4- държ.трябва да бъде активен ф-р в ик. Трябва да води агресивна пол­ит.за отстояване на интересите си. Ра­нен М. М-тите признават че ф-иите на па­ри­те са образ на съкровище , разменно средство. Те препоръчват въздържане на покупки к’ биха отклонили парите към други държ. Това лежив основата на теорията за пар.баланс. забрана износа на зл.и сребро, повиш.курса на чужде­ст­ранната валута за да направят местни­те стоки по.конкур. късен М - той е по-гъвкав от рания. Мащабът на цялата ик.трябва да осигури активно търг.сал­до. Това отвежда късните М-ти до тео­ри­ята за търг.баланс. те оценяват пари­те като мярка на ст-ста, средство за натрупване и средство за обръщение. Сми­сълът на парите е дасе използва по формулата пари-стоки-пари. М в Италия - натрупаните пар.средства се отпускат като заеми. Интересът е насочен към пар.кредитните проблеми. Банкерът Га­рсели Саруфи предлага организ.на м/у­нар.кон­фер. за договаряне на единна общ­ностна монета със съдържание на зл.и сребро 1:12. Антонио Сера - разглежда 2 вида средства за набавяне на зл.и сребро-Ест.(рудници) и изкуствен (вън­ш.тъ­рг.) М в Испания и Португалия - стра­ни в к’ се прилага класич.ранен М (теория на пар.баланс). те се възползват от ВГО и със сила налагат своите интереси. Те са собственици на морския път до колониите. Търг.им полит.се кре­пи на военната им мощ. Оливарис и де Сантис - задрана на износа на зл.и среб­ро. Едностранно се стимулира външ.тъ­рг. 1578 - битка м/у анг.и Исп.флот. Исп. гу­би търг.с колониите. Френки М - не уча­в­ства дирактно в ВГО. Жан Боден обръща внимание държ.да насочи усилия за развитие на индустриалното произв. Полит.на Ж Колбер - високи вносни мита на чужд.стоки; изграждане на инфрастр.; стимулиране корабостр., корабоплав.и ко­лон.ек­спанзия; училища за подготовка на изпълнителни кадри. Ф-я се превръща в колониална държ. Осигур.+ търг.баланс. Англ. М - най-развит вид на М. А става водеща колониална държ. Развива се учение на теорията за търг.баланс. Том­ас Ман - съществуват 3 пътя за обога­тя­ване на нацията - дарове от др.стра­ни; гехния грабеж; външ.търг. най-ефек­тивен е 3ят. Той е с/у забраната за из­но­са на пари и дава убедително доказ.че неговият ефект не трябва да се свързва с единичната сделка. Препоръчва да се развива и корабоплаването. М в Русия - М там се явява по-късно. Причини: забавено стоп.развитие; доминира дълговреме нац.стоково отнош. Едва в началото на 17в се пар.разменяне. Ордин вижда причината в недостига на кап-л. Той разграничава правата на руски и чужди търг. Юри Кр.е за укрепване на пар.сист, забрана износа на суровини, стимул на пром.и селското стоп.и разв.на външ.търг. При Петър I мерките са следните: протекция на пром.; разширяване на местното произв.; предоставяне на моноп.права на компании за произв.на стоки от даден вид. Той прилага полит.на търг.баланс. активизира търг.баланс, но със забрана изн.на бл.метали.
Тема 4
Ик.предпоставки се коренят в Фр ик.к’ е аграрна. Стоп.е в тежко положение. По времето на Луи 14 Фр води войни к’ изискват огромно финансиране. Фр губи колониите си. Упадък на продуктивноста на отраслите. Франсоа Кене - побликува “Физиокрация или същноста на устройството на най-изгодното управление”. Методология на физиократите (Ф) - идеята за ест.редв ик.и соц.живот включва няколко пункта: 1- ред на общ.закони; 2- ест.закони са обективни з-ни; 3- знанието за ест.ред е нужно но не е достатъчно. Общ.е длъжно да се съобразява с него. 4- ест.ред има и друг смисъл - всеки трябва да съдейства за постигане на общото благо. Този проблем става основа за идеите на АС. От идеята си за ест.ред Ф насочват вниманието си към сел.стоп., защото в този отрасъл най-ярко се отразява общ.ред. Изводът на Кене е че земята е единственият источник на богатство и само земеделието го умножава. Ик.възгледи на Ф. - централно място заема учението за честият продукт. Той е прирастна величине к’ се създава в сел.стоп. в останалите отрасли, според него, само се премества създаденото от сел.стоп.без да се увелич.произв. Чистият продукт приема вида на дар от природата. Кене -учение за еквивалентната размяна - в сферата на обръщение се разменят равни ст-сти. Под ст-ст той разбира произв.разходи, приема ч в размяната никой не печели, нито губи. Конкур.уравновесява цените. К е против теорията за акт.търг.баланс. той приема парите като средство за обръщение. Печатането на пари е с негативни последици за ик. К определя 3 класи: на собственици (монарх, арист., духовенство); произв.класа (арендатори, сел.стоп.раб.); безплодна класа (всички лица изпълняващи разл.видове труд извън сел.стоп.) възгледи за кап-ла - дава схема за класиф.на капит. Учението за кап-ла е изведено от учението за чистият продукт. Кап-лът горазделя на 2: първонач.разходи и аванси; ежегодни аванси или разходи. Анализ на общ.възпроизв. - тук Кене поставя проблема за произв.,разпред.и обръщение на год.продукт на нацията. Разпред.на год.продукт става м/у класите. Ик.прог.на Ф - аграрна прогр. Стимулира се развитието на фермерския предприем.сектор в ик. Искане за свободна и неогр.конкур. препоръки за дан.облагане- идея за единен поземлен данък к’ да се взема от чистият продукт. Ф са за гарантиране на частната собственост. Тюрго - “Размишление за създаване и разпредел.на бог.” 1- по-определно обяснява чистият продукт. чистият продукт к’ се присвоява от собствениците на земя е резултат на онази част к’ я произв. 2- Тюрго добавя още 2 класи - капиталисти и раб.; 3- дава най-пълно обяснение за РЗ - посочва че тя е = на мин.средства за поддържане на живота; 4- родоначалник на възгледа за появата на кап-ла споре к’ пестеливоста и въздържането лежат в основата на този процес. 5- Обяснения на печалбата - доход на предприем.за вложеният труд, изкуството да управлява и риска. Тя е лихва за вложеният кап-л.
Тема 5
предпоставка за упадъка на М са създадени с развитието на манифак.стадий на произв. Осъзнава се че за развитиена нац.все по-голяма роля започва да играе заетите в паниф.произв. завършва и епохата на първонач.натрупване на кап-ла. Търг.и промишлениците разбират черагламентацията на тяхната дейност е пречка за предприемачество. От тук възниква и меобходимоста от нова интерпретация на ролята на държ. Създават се предпоставки за зараждане на класич.полит. икономия. Появява се ново мислене. Фр Бейкън - фил.материалист. издига принцип - да овладява природата може само този к’ изхожда от нейните закони, а не и налага свои. Силно влияние в/у общ.науки оказва Томас Хобс. Той развива идеи к’ поставят началото на учение за природата на чов.като причина на общ.феномени и ест.закони. Уилям Пети - става автор на трактат за данъците и таксите. Разглежда широк кръг от въпроси в областа на данъците, таксите, ст-ста, РЗ, рентата, лихв.%. той вижда като полит.тяло съвременото общ, с неговата ик. Задача на полит.аритметика е изучаването на населението, кап-ла, земята, търг.и др. Прави извод че предмет на полит.ик-мия е съвременото общ.и ик.на това общество. Анализ на ик.категории: 1- възгледи за ст-ста. Обръща внимание на ст-ста на стоките и прави разлика м/у вътрешна и паз.ст-ст. Естествената цена - ст-ста на стоката. Полит.цена - пазарната цена на стоката. Той твърди че ест.цена зевиси от произв.на труда. Според него не всеки труд създава ст-ста на стоката, а само този к’ се използва за произв.на пари. 2- разбиране за богатство - бог.има 2 источника: трудът е бащата, а природата майката на бог. 3- катег РЗ - по негово време РЗ се е определяла от държ. Той доказва че РЗ - ст-ста на продуктите необходими за поддържане на живота на раб. При такава ситуация раб.може да стане произв.на печалба. 4- поземлена рента - разгл.я като категория на произв. Счита че в сел.стоп. РЗ и ст-ста на семената образуват произв.разходи. Остатъкът след приспадане на произв.разходи представлява рентата. 5- цена на змята - земята влиза в паз.оборот. той приема че един поземлен участък к’ носи на собственика год.рента от 1000, се продава за 20000. Цената на земята е = на сумата пари к’ са необходими за преживяване на 3 поколения. 6- държ.разходи - той е за стабилно данъчно законод., добра оргениз.сатитс.отчетност, данъците да са спарведливи и да се определя ясно време за за тяхното плащане.
Тема 6
АС се изявява преди всичко като преподавател по нравствена фил. Моралните принципи са в остновата на общ.отнош. установява ч в обществото могат да съществуват не само морални но и др.мотиви за поведение (ик.интереси). Идеята тук е че поведението на индивидите на трябва да се управлява от орагниз.като фигури на шахматна дъска. АС също се придържа към ест.ред както и Фте. АС основава своята методология на учението за ест.право (суверинитет на народа, ест.право на чов., свободата като ценност). От тук той стига до извода за уникална приложимост на ик.закони. АС извежда принципа за индивидуализма, поставя в центъра на ик.анализ индивида и автономноста на неговото поведение. Така той достига до сист.за ест.свобода. методът му се х-ризира с двойнственост. Той се придържа към нова концепция за познението с/д к’ има 2 источника за възприемане на истината: чувствено възприетият опит; самовъзприемане - извън опита. ч/з тези 2 метода АС се стреми да се движи по пътя на описанието и да двниква във връзките в самите процеси. Но той не достига до извода че трябва да се слага знак за = м/у външната среда на ик.процеси и тяхната същност. В своя труд к’ пише в продължение на 10г “Изследване за причините за богатството на народите” обществото е представено като сума от отделни индивиди. човек по своята природа е егоист със свои лични интереси за осъществяването на к’ се нуждае от др.хора. като егоисти хората си оказват взаимни услуги - тяхната форма е пазарната размяна. АС извежда сток.размяна от природата на човека, така той изпуска обстоятелството че тази размяна е продукт на исторически условия. Това става обект на сритика от др.школи. АС най-пълно анализира ик.закони като закони на ест.ред. той поставя началото на нов подход към разбирането на полит.ик-мия. Разкривайки механизма на ик.АС разбира че тя е и нормат.наука. това е един минус в теорията му.
Тема 7
за условията на маниф.произв.главният ф-р за нарастване на произв.е разделението на туда. Затова АС започва ик.анализ с изследване на разделението на труда. АС се интересува от какво зависи разделението на труда - от специализацията и разчленяването на трудовите операции. Той констатира че разделението на труда е по-силно застъпено в пром.отколкото в сел.стоп. той свързва разд.на труда и неговият растеж от мащабите на пазара - колкото е по-голяма степента на разделение на пазара на даден район, толкова по-благоприятни са възможностите за разделение на труда (РТ). РТ предполага масово произв., а то голяма поглъщаемост на азара и обратно. Размяната на пари е пряко свързана с РТ. АС -Парите - всеобщо средство за търг. той ги разглежда като стока, к’ се отделя от останалите в резултат на развитие на размяната. Стойност и цена - той се интересува от какво зависи способноста на стоката да се размени и това е ст-ста. С/д него има 2 значения: потребителна (полезност) ст-ст; разменна (възможноста да се придобива стока). Изучавайки разменната ст-ст стига до извода че има зависимост м/у труда и ст-ста. За АС трудът е источник на ст-ста на стоката. Само в условията на др.сток.произв, трудът е источник на стоката. Ст-ста на стоката предполага да се изясни участието на труд, кап-л и земя. Той отъждествява ст-ста с произв.разходи. РЗ, печалбата и рентата са 3те источника на всяка разменна стойност. В процес на размяна стоката се отличава със своята цена: естествена цена (неин предмет е разменната ст-ст); пазарна цена (действителната по к’ се продава). АС дава прецизна х-ка на класите: наемни раб.; капиталисти; едри земевладелци. Те живеят от РЗ, печалба, рента. РЗ - трудов договор чиято величинатрябва да е достатъчна за раб.и неговото семейство. Той е за щедро стимулиращо възнаграждение. 2 вида ф-ри влияещи в/у РЗ: пазарни; непазарни (усл.на труд, квал-ята, разходи за квал-я). Печалба - 2 разбирания: 1- тя е присвоена от собственика на кап-ла, принаден продукт; 2- вид доход получен от поетият риск и труда на предприемача. Рента - тя е принаден продукт (отдръжка от труда на раб.); естествено възнаграждение за ф-ра земя; тя е продукт на сферата на обръщение като ест.монополна цена.
Тема 8
год.продукт на нацията може да расте с нарастване на нейните произв.работници. Съотнош.м/у произв.и непроизв.труд (трудът въплатен в услуга к’ ке консумира в момента на произв.се нар.непроизв.труд) да се поддържа да не бъде в ущърб на натрупване на капитала. Интересите на обществото диктуват съкращаването на непроизв.разходи и на разсроченото потребление. За същноста на кап-ла той има 2 разбирания: 1- кап-ла се свързва с възникване на печалбата. Кап-ла е нарастваща ст-ст носеща пари на неговия притежател; 2- АС идентифицира кап-ла с понянието запас. Създава се запас за потребление иза произв.на нови стоки - именно това е кап-ла. Той групира кап-ла на основен и оборотен. Осн.кап-л носи мечалба без да сменя собственика си, а оборотния - носи печалба със смяна от един на друг собственик. Натрупване на кап-ла. Причина за натрупване: пестеливоста. Дава предпочитения на натрупване на частния кап-л. Външ.търг. - всяка страна може да се възползва от външ.търг. стига да може да използва своите абсолютни предимства. Учение за пазара и своб.търг. - оформя чертите на свободния пазар - този пазар възниква стихийно но нормално. Свободният пазар съществува на принципа на своб.конкур. той има способност да се самоадаптира към условията. При режима на свободният пазар личният интерес съвпада с обществения. Този ик.и соц.феномен е невидимата ръка на на пазара. Своб.пазар и държ - АС не е против държ.намеса. дейности к’ не носят пари се управляват от държ. Разгл.държ. относно публичната фин.полит.

Тема 9
Д Рикардо - “ принципи на дан.облагане”. при него дефиниция на понятието екви­ва­лент: 2 стоки или пари и стоки са ек­вив.когато за тях произв.е изразходвало еднакво Q труд. Оттук - естествената цена се определя от ст-ста на стоките и ст-ста на перите. Промените в ест.цена трябва да се търсяти от стра­на на стоките и от страна на парите. Той е един от създателите на ко­лич.теория на парите. Той я развива в/у теорията за ст-ста. Ест.цена е право­проп.на ст-ста на стоките и обратно­пропорц.на ст-ста на златото и среброто. Учение за разпределение - цен­трално място в него има категорията поземлена рента. Рентата се основава в/у теорията за ст-ста и само в/у нея. Отхвърля всяко предположение за учас­тие на природата в създаването на рен­тата. Рентата ще възникне когато нуж­дите на хората нарастната и те се при­нудят да обработват земи с по-лошо качество. Така общяството ще прави по-големи разходи за произв.на единица про­дукция. Изводите му от тази теория са: 1- теорията за рентата обективно по­каз­ва че в обществото съществуват твър­де противоречиви интереси - теза­та за ест.ред не е безспорна. Класата на едрите земевлад.нямат интерес да развиват земевлад.наука. Р е привър­же­ник на принципа на своб.търг. при него доминира принципа на егоизма. 2- оценка на дохода на земевл. - той не е основан в/у труда, а по този начин учението за рентата компрометира правото на частна собственост. РЗ. - според него на­ра­ст­ването на населението и позе­мл.рен­та ще водят до нарастване на ре­ал­ната РЗ и повишаване на цените. Номи­налната РЗ може да расте но ще изостава от разтежа на цените и така жизненият стандарт ще спада. Броят на наетите раб.трябва да съответства на нуждите на индустрията. Само тогава РЗ може да стиге за нормално съще­ству­ване на раб. Съществува противоречие м/у раб.и земевлад. - всяко повишаване на РЗ води до намаляване на печалбата и обр. Основна причина за образуване на печалба е произв.на труда, но тя вияе не пряко а ч/з РЗ. Норма на печалба - с/д Р усвояване на нови земи ще става с преход към по-лоши участъци земи, така цената на сел.стоп.продукция ще расте. Това ще предизвика нарастване на РЗ, к’ ще поглъща по-голяма част от размен­на­та ст-ст на стоките и печалбата ще спа­да. Закон за търг.баланс. осн.идеи: ако в една страна се установи неблаго­при­ятен търг.баланс оценен на 1 млрд, това означава че парите се насочват към чужбина. Парите стават оскъдни, ст-ста им се покачва а цените спадат. Но това стимулира чуждестранните търг.да увеличат купуването на стоките на тази страна и парите се връщат постепенно в страната. Така се дава теорията за автомат.регул. на търг­овсият баланс. Р също разглежда и проб­лема за реализацията на БНП. Той мисли че е невъзможно общо свръхпроизв.
Тема 10
След АС се появяват икономистите к’ не приемат безрезервно неговият оптимизъм. Те очертават тревожни явления . тези икономисти са нар.икономисти песимисти, така както са привели твърде много аргументи и против възгледа за инидв.и общ.интереси. те считат че има антагонизъм м8у земеделци, пром.предприемачи и раб. Сред тези икономисти е Томас Малтус. Той е автор на книгата “опит на закона за природонаселението”. Тук той поставя проблема за това че населението расте в геометр.рогресия, а произв.на средствата за съществуване в аритмен.протгресия. (геом.прогресия - 1,2,4,8,16,32,64,128,256; аритм.прогр - 1,2,3,4,5,6,7,8,9). М предполага че всеки член на прогресията съответства на период от 25г. В тази таблица последната цифра свидетелства за нарастване на населението 28 пати по-вече от цифрата илюстрираща нарастване средствата за съществуване. На тази база М извежда своя закон. Смисълът е да се докаже че тежкото положение на някои слоеве от насел.се дължи на природни причини. Идеято от втората прогресия е че прираста на продукцията от земята има своя физ.предел к’ се обяснява с закона за налмаляване на плодородието на почвата. Причините за това са, епидемиите, смъртноста, войните. Той допуска че м/у народонаселението и средата за съществуване може да се въстанови равновесието с по-хуманни средства и те биха могли да се прилагат и в цивилизирани райони. Те могат да използват привантивни средства за да се противодейства на прекомерната раждаемост. Той говори за морално обуздани хора под к’той разбира отсрочване на брака, ако не може да оситури фин.семейство. той смята че трябва да се наблюдава равновесие м/у природните ресурси и прираста на населението. Учението на малтус поставя проблема за замърсяване на екосист.т.е такова взаимодействие м/у чов.и природата к’ да не развива екосист. Реализ.на БП - М счита че един от големите проблеми за реализ.на БП е как се реализира печалбата. Той приема че тя е съставна част от произв.разходи. когато пром.предприем.продават един на друг стоки, това к’ единият печели като продавач ще губи като купувач. От тук следва че при продажба на стоки никой не печели. Но когато купувачи са раб.те само купуват. Когато купуват с РЗ те реализират част от печалбата но не цялата.
Тема 11
както в Англия така и в Ф-я ик.либерализъм (Ик.Л) се формира в борбата с/у Меркантилизма. Против него се обявяват и физиократите к’ са първите привърженици на ИкЛ, но те се противопоставят на средновек.ик.отнош. В края на 18 и нач на 19в ИкЛ в Ф-я придобива нов облиг. През 1789г биват напълно отстранени едрите земевладелци к’ вече не са ик.сила, с к’ да воюват едрите капиталисти. В А-я е точно обратно. Там има борба м/у интересите на едрите капит.и едрите земевладелци. Френската протекционистична полит. - 2 вида интереси на едрата боржуазия: 1- работят на вътрешни пазари, искат защита на родното произв.; 2- работят с експортни стоки и искат да се премахват всички отнош. От това противоборство се проявяват особеноста на ИкЛ. Жан Батист Сей - осн.труд “Тракта по полит.ик-мия”. Той е първият к’ се опитва да систематизира учението на АС. Той дава една оригинална структура на полит.ик-мия в 3 части: 1- произв. (основава се на 3 ф-ра: труд, земя, кап-л. Той счита че в произв.не се създава материя, а полезност. Неговите разсъждения са: че всеки труд, к’ създава полезност, олицетворява определен вид произв. Не приема делението на АС на прозв.и непроизв.труд. Х-ка на категорията ст-ст - полезноста това е основа за формеране на ст-ста, респективно на цената.); 2- разпределение (разглежда се като доход на ф-ра труд. Печалбата също се разглежда като ф-рен доход - услуга за ползване на кап-л. Приемайки че печалбата е услуга за кап-л и внася една детайлизация в интерпретацията съотнош.м/у печалба и лихва. Сей приема ливата за доход на кап-ла а печалбата като предприемачески доход за труда и риска на съответният ик.субект. Сей определя печалбата като възнаграждение за предприемчивоста и страданиет она земевлад.); 3- потребление. Участие за реализация - в основата на възгледите му реализацията е поставено схавщането, че продуктите се разменят за продукти. Това е известния закон на Сей за реализацията. Правят се 3 извода: 1- във всички държ.колкото повече са произв.и по многобройно е произв., толкова по-разнообразен и по-обширен е пласмента на продуктите - теза за невъзможност на свръхпроизв. 2- вноса на чуждестранни продукти е благоприятен за износа на местните продукти; 3- потреблението има за свой предмет да поражда нови продукти. С нищо не съдейства за богатството на нацията от където следва че произв.само създава свои пазари и реализацията не се нуждае от трети лица. Той е насочен против прекаленото набъбване на държ.апарат. няма опастност от свръхпроизв.на стоките т.е м/у Д и S има равновесие к’ се самовъзпроизвежда. Фредерик Бастиа - той е за свободна търг.без тежки ограничения. Осн.труд е “Ик.хармония”. в това произведение той е един от най-добрите защитници на срет.търг. ФБ фокусира своето внимание в сферата на размяната, там съществува хармония на интересите, но само когато има свобода на търг. в основата на възгледите на ФБ за ИкЛ са неговите разсъждения за сферата на размяната, в к’ той открива съществуването на хармоничен обективен механизъм. В размяната индивидите оказват един на друг услуги. От ст-ста като израз на полезноста на вещите не могат да се правят никакви изводи относно хармонията в чов.общество. ФБ счита че ст-ста не може да се свежда нито към труда, нито към вещите, той я свежда към услугите оказани на хората един на друг. Една услуга служи като възнаграждение за друга. Така в неговото съчинение той достига до обобщението, че ст-ста респективно цената, е отношение на 2 разменни услуги. Той приема че съществуват 2 измерителя на услуги к’ са тъждествени: 1- усилиута и напрежението на лицето к’ прави услугата; 2- усилието и напрежението от к’ се освобождава лицето когато я ползва. Според него проблема е за гаранцията, че усилието и напрежението на 2те лица учавстващи в размяната ще бъдат равностойни. Никой не може да бъде заставен да извършване незигодни сделки, а изгодноста на сделките за двете страни свидетелства, че размяната се основава на еквивалентноста. Еквивалентният обем е справедлив, защото в еднаква степен отстоява интересите на учевстващите в размяната лица - в общ.съществува хармония.
Тема 12
Джон Сгюард Мил - той се смята за автора к’ наю-добре систематизира и представя ик.произзведения до негово време. 1835 - в А-я се въвеждат житните закони. Те забраняват или ограничават с много вносни мита вносът на зърнени храни. Тези закони поддържат изкуствено високи цени на зърнените храни, от тях печелят единствено едрите земевладелци. През 1838г - гр. Мачестер - лига против житните закони. ч/з мощна агитация успяват да убедят населението, че тези закони пречат на всички освен на едрите земевл. 1846 - парламента ги отменя и Навигационният акт. През 2рата четвърт на 19в се наблюдава едно странно явление - индустр.мощ расте, но има ускорено обедняване на Англ.нас-ние. Въпросът за бедноста остава основен предмет на общ.дискусия. появяват се провсъюзите. Мил прави опит да съгласува идеите на класите и исканията на провсъюзите. Осн.му труд е “Принципи на полит.ик-мия”. Методология - той дава разл.тълкуване на законите за произв.и разпределението. То е дело на чов.отнош. ако законите на произв.са обективни, то законите за разпределението са продукт на чов.желания, затова не могат да бъдат дефинирани като универсални. Мил включва в анализа си ф-ра време. Говори за статично и динам.състояние на общ. Трудът му - най-важна особеност на работата му е че той свързва теорията с практиката. Мил внася редица утачнения в ик.мисъли, допринася за нейното развитие. Общ.богатство - Мил изразява свое отнош.към богатството. То се разбира като материални блага. Нов момент тук е че включва разбирането на богатството, като съвкупност от предмети съчетаващи полезност и способност към натрупване. В контекста на това долавяме ролята на произв.труд за нарастване на произв.ч/з натрупване на кап-л. Натрупването на богатството налага да се акцентира в/у трайноста на благата създадени от произв.труд. той твърди че към богатството трябва да се отнесе както квалифик.на РС, така и всички потенциални способности на индивида, т.е чов.кап-л. Д,S, цени (Р) - Мил прецизира в взаимна връзка м/у Д,S,Р в вободната конкур. Той се опира на положението че Р се измяне в пряко отношение към Д и в обратно към S . към това положение той добавя че: цената променя Д и S; взаимната връзка м/у Д и S трабва да се интерпретира като равновесие, а не като съотнош. Така той достига до проблема за ценовата еластичност. Мил разграничава временна (пазарна) и постоянна (ест.ст-ст на стоките). Ест.ст-ст е центъръг около к’ се колебаят пазарните цени. Пазарната ст-ст се определя от Д и S. мил приема че тя се определя от произв.ф-ри. Конкуренцията - това е възможно най-добрият стимул за развитие на индивидуалните способности. Тя премахва лесноста, пасивноста, и превръщането на хората в роби на привичките. Всяко огранич.на конкур.е зло, а нейното разгръщане почти винаги има благоприятни резултати. Едро произв.и икономии то мащаба - Мил задълбочава изследването си в/у едвото и дребното произв.и е един от първите к’ изяснява зависимоста на ик-мията от мащаба на едрото произв. Той установява че тенденцията към окрупняване на произв.създава опасност от монополизъм на дази основа в отделни сфери на ик.крупните предприятия могат да се договорят по м/у си и по този начинда ограничават огранич.конкур.и деформират пазарният механизъм. Ако се появят такива тенденции Мил приема да се приеме и признае общ.х-р на такива крупни монополни структури и ако правителството сметне за изгодно може да извършва одържавяване. Печалба - при нейният анализ Мил възприема теорията за въздържането. Съгласно нея печалбата е възнаграждение за жертвата на капиталиста, к’ се въздържа от потреблението за собствени нужди на намиращият се у него кап-л, за него той изка компенсация - печалба. По същият начин обяснява и категорията лива. Новото тук е зясняване на мотивите на въздържане. Всеки пнритежател на кап-лен ресурс е готов да се въздържа в настоящето време о използването му за лично потребление ако е убеден, че за в бъдеще ще има възможност да потребява повече. С тези разсъждения се изказва идеята за времевото предпочитение. Данъчно облагане - наговите възгледи за дан.облагане имат соц.ик.съобръжения. с първите, той се стреми да съгласува дан.облагане с справедливоста, а вторите използването на данъци за ик.стимулиране. М приема за несправедлив какъвто ида е подоходен данък в/у спестяванията. За Мил спестяванията са источник на натрупване.
Тема 13
Самсонд ди Симсонди. Отначало започва своята дейност като привърженик на АС. Но по-късно написва “Нови начала на полит.ик-мия или за богатството в неогранич.отнош. към народонаселението” в к’ си личи различието от това на класиците. Предмет и метод - за него изследването трябва да реши как правителството да ръководи създаването, обръщението, разпределението на богатството. Предмет на полит.ик-мия е матер.благосъстояние на хората, доколкото то зависи от държ. С това той слага знак за = м/у полит.ик-мия и стоп.полит., стига до извода че полит.ик-мия е управление на народното стоп. Счита че полит.ик-мия е наравствена наука к’ учи как да се строи щастието на хората. Пледира за ик.полит.к’ осигур.на труда достатъно възнаграждение , стимулира духа и надеждата. Метод - неговият метод е абстрактен така както счита че полит.ик-мия достига целите си само когато се съобразява с чувствата и страстите на хората, а те са от субективно естество. Учение за разпределението - от всички доходи единствено РЗ е трудов доход. При неговото формиране обаче ч/з договарянето м/у наемател и наем.раб. първият има предимства, а вторият не. Ето защо искането на раб.не може да влияе при договирянето и да получи това к’ желае. Приема че конкур.м/у раб.е реалност к’ ги принуждава да се подчиняват на всякакви условия. Печалба и рента - не ги приема като фактически доходи, а като отдръжка от труда на раб. Теория за кризите и реализацията на БП - счита че когато има съкращаване на Д не настъпва автомат.съкращаване на произв.к’ да повлияе в/у Д и S. не е възможно веднага раб.да се преквалифицира и да започне нова работа. Именно понижаване на произв.принуждава раб.да се съгласи с по-ниска раб.заплата. приема за нейзбежни кризите и проблема за реализацията. За осн.причина за кризите приема диспропорцията м/у произв.и потребление. Изходът е да се намерят вънни пазари и др.стокови произв. Той е против собственоста да се концентрира в малко на брой предприятия. Запазване на занаятите в градовете, предоставяне на раб. Права на собственост в предприятията където работят и участие в разпределение на печалбата, установяване на мин.РЗ. Пиер Жозеф Прудон - осн.труд “Сист.на ик.противоречия или фил.на нищетата”. В него той се стреми да разкрие кои са истинските закони на общ.и ик.развитие. Методология - разглежда ик.в непрекъснато движение. Но тази динамика има идеалистически х-р защото става дума за движение на идеи извършващи се в разума. Той представя ик.категории като израз на разума, а не на обективните ик.процеси. в това той вижда ик.еволюция. всяка категория за него е ик.фаза или епоха. 10 фази: разделение на труда; машина; конкур; монополи; държава; търг.баланс; кредит; собственост; комунизъм; население. Осн.момент в неговата ик.теория е че той вижда насправедливост в отношенията м/у труда и кап-ла и причината за това е капиталист.собственост, к’ носи не трудови доходи и се нарушава ест.зако за размяната. Ст-ста - раздвоява се на потребителска и разменна ст-ст к’ взаимно се изключват. Дава определение за конституирана и синтетична ст-ст. Синтет.ст-ст - той изразява примирения на противоположноста м/у потребителна и разменна ст-ст. Констетуирана ст-ст - сливането на отделни елементи на богатството в единно органич.тяло. парите - той смета че те са стока и винаги са конституирана ст-ст. За разлика от тях всички останали стоки стават конституирана ст-ст дотолкова доколкото са обхванати от размяната. Той предлага премахване власта от парите като се създаде една разменна банка к’ ще приема всички стоки к’ се доставят, ще определя тяхната ст-ст, к’ ще се нанася в/у квитации. Тзи к’ притежава такива свитанции ще може да закупува всякакви стоки.
Тема 14
Сен Симон (Французин), Шарл Фурие (Французин), Робърт Оуен (англ) имат някои общи черти: 1- те се отнасят критично съм капит.сист. утопистите се придържат към това че капит.ик.отнош. са неестествени - противоречат на идеите за равенсто и са неразумни. 2- те се придържат към истор.метод на познанието. Така те достигат до обобщението че капит.строй е историч.преходен. 3- те порви поставят ръпроса за нова организ.на общ.произв. 4- те разчитат на агитацията и пропагандата на техните идеи. 5- стремят се да експериментират своите идеи. 6- отриц.се отнасят към борбата м/у класиците. Сен Симон - според него произ.на полезни неща е единствената разумна цел к’ могат да си поставят полит.общества. същевременно тойразкрива че хората са щастливи във физ.отнош.в тази страна където те най-добре се хранят и обличат, имат най-хубави жилща, могат леснода пътешестват. Целта на бъдещият обществен строй е удовлетворяване на чов.потребности. Основа на бъдещото социалистическо общество според него е пром.-научната сист.к’ се основава на планово ръководство на нар.стоп. и повишаване на произв.на труда. Обществото според негоима 2 класи: паразитни собственици и промишленици. Към първата - рентиери, едри поземл.собственици к’ не учавстват в произв.процес. към втората са всички к’ извършват полезна за общ.дейност. Шарл Фурие - един от осн.моменти в неговото творчество е че той очертава появата, развитието и краят на отделни истор.формации. прави следната периодизация на общ.развитие: 1- период на първобитно общество и дивачество; 2- период на раздробено и отблъскващо произв.; 3- социатарно произв. В своите произв.под името цивилизация Ф прави кртика на капитализма. Той твърди че цивилиз.е несправедлива по отношение на нещастните и слабите. В режима на цивилиз.той вижда господство на насилието, коварството и неправдата. Но той смята че цивилиз.играе и полож.роля защото подготвя матер.и духовни предпоставки за прехода към хармонично общ. Монополите - той е за унищожаването им. Своб.конкур.води до възникване на монополите а те са противоположност на своб.конкур. Робърт Оуен - сам организирва експеримент на своя проект. В 1800г застава на чело на фабр.селище от няколко фабрики. Там той съкращава раб.ден от 14 на 10h, въвежда тех.усъвърш.на машините, избира за свои помощници най-издигнатите раб., открива магази за снабдяване на раб.с кач.стоки к’ се продават на себестойност. Организира жилищно строителство за да осигури квартири на семействата. Така той спечелва доверието на раб. Този експеримент продължава 25г. Своите наблюдения оформя в своя труд “От очерци за образовението на чов.х-р”. О предлага план за ликвидиране на безраб. Осн.идея е организ.на коопер.селища като им се предостави в дългосрочна аренда определено Q земя. Всяко селище ще произв.стоки за потребление, а излишъка ще се продава. Неговото име се свързва с формирането на коопер.сдружения. През 1830г в А-я вече има 300 такива сдружения. Появяват се коопер.списания и вестници.
Тема 15
Марксизма възниква пре 40те год.в Г-я. През 30-40г.станали големи проблеми в произв.на ик. Била създадена жпмрежа в А-я и в др.зап.евр. страни. Развиват се пром.отрасли а с тях и броят на раб. Разширява се нац.и м/унар.пазар. През 1825-36-47г възникват 3 циклични пром.кризи. появява се резервна армия от раб. През 30тег се развива в А-я мощно раб.движение - черчизъм. Пре 1834г избухва въстание на силезийските тъкачи в Г-я. Осн.труд на Маркс “Капитала - критика на полит.ик-мия”. В 3 тома + “теория на принадената ст-ст”. Предмет на М-ма - полит.ик-мия е общ.наука. то цялата съвкупност на общ.отнош., тя изучва само тази част к’ изразява отнш.но хората в процеса на произв.на матер.балага. Маркс разглежда произв.отнош.като основополагащи, като ядро на сист.на общ.отнош. Полит.ик-мия е наука к’ изучавапроизв.отнош.на хората, разкрива технолог.закони, к’ управляват произв., разпределението, размяната и потреблението на матер.блага през различни степени на развитие на чов.общ. Метод на полит.ик-мия - при изследване на пориз.отнош.се прилага диалектико-материалис.подход, използван при изучаване на общ.и ик.и представлява истор.материализъм. Инструменти на метода - 1- анализ и синтез - всеки предмет к’ се изучава е съвкупност от принаци , свойства, черти. За да се проникне в неговата същност той трябва да се разложи на съставните му части, като се изучава всяка една от тях и разкрие ролята в общото цяло. 2- научните абстакции - при анализа на ик.форми не може да се използва нито микроскоп, нито хим.реакции. Това можеда стане ч/з абстракцията. Научните абстракции дават възможност по-дълбоко да се разбере действителноста, да се отвличаме от второстепенни свойства и да се види главното. Тези абстракции се нар.ик. категории. Всяка категория изразява една страна на произв.отнош. (лихва, печалба, цена). Взети в единство тези категории х-ризират цялата сист.на произв.отнош. според М тези категории трябва да се изучават като постоянно изменящи се. 3- съотнош.на логич.и истор.подход в процеса на познанието. Истор.подход следва логиката на историята и дава описание така, както е развитието. Логич.подход отразява също действителноста но не всякога е точно копие на истор.развитие. Търг.кап-л е най-старата форма на кап-л. Въпреки това при аналеза на факторите на кап-ла изследването започва с разкриване и ролята на пром.кап-л. При М стоката има 2 страни: потребит.ст-ст; разменна ст-ст. Има и 2 видатруд к’ създават стоката: конкретният труд създава потребит.ст-ст на стоката; а абстрактният труд създава разменната ст-ст. Принадената ст-ст на стоката е всичко онова к’ остава сляд заплащане на труда. При М кръгооборота на кап-ла се разделя на 3 стадия: 1- предприемача е собственик на кап-ла; 2- процеса на произв.; 3- реализацията на стоката. Непрекъснатия кръгооборот образува оборота на кап-ла.
Тема 16.
Истор.школа се формира в Г-я. Предшественици са Адам Мюлер и Фридрих Лист. И двамата се противопоставят на клас.школа и ик.либерализъм. тази школа преминава през 2 фази: стара и нова ист.школа. Мюлер - очертава етичните и религиозни ф-ри за разв.на стоп.и ролята на държ.като главен источник. Приема че с физ.кап-л съществува и духовен к’ се състои от културен и правен ред и той се разглежда като продукт на държ. Ф Лист - осн.труд “нац.сист.на полит.ик-мия”. В този труд се критикува клас.полит.ик-мия затова че тя игнорира нац.особености на стоп.развитие, обвинява се в космополизъм. Централно е понятието нац.стоп. той говори за нац.икономия. Лист обръща голямо внимание на разделението на труда. Разграничава разделението на труда в нац.и свет.стоп. Той е против силното разделение на труда м/у отделните държави. Осн.задача на нац.икон.е да съдейства за развитие напроизв.сили на дадена нация. Лист мотивира и учение за стадиите на стоп.развитие. 5 стадия: 1- стадий на дивачеството; 2- скотовъдство; 3- земеделие; 4- земеделие и индустрия; 5- земеделие, манифактури и търг.стадий. Това е отрасловият критерий за квалификация. От схемата си Лист прави извод за полит.на възпипателен протекционизъм чиито основна задача е възпитанието на нацията. Стара ист.школа - рошер, Хилдебрант, К Книс. Те взаимстват с Мюлер и неговите критични идеи с/у материализма на класиците. Важни критични идеи са: 1- критикува се учението на класиците за ест.закони. приема се че стоп.живот се определя от влиянието на 2 ф-ра: реален и личен ф-р. Книс противопоставя един на друг природата и общ. В природата янма никакво развитие, докато в общ.има. 2- критикува се космополитизма на клас. Истор.школа отрича наличието на общи закони валидни за всички страни, т.е отрича съществуването на общи закони на стоп.развитие. 3- абстрактният метод на класиците - приемайки че негов осн.недостатък е абсолютизиране на всички категории и закони, неразбиране на техният истор.х-р. Критикувайки това истор.школа се отказва от теорет.анализ на ик.живот. истор.школа дава свои схеми на стоп.развитие. Нова истор.школа - възниква през 70те год на 19в. През 1871г завишава се обединението на отделни държ.в единна държ.и даване на единен нац.пазар. Г-я осигур.пром.си развитие, създават се монополни обединения, увелич.се хората от наемният труд. През 1872 се учредява съюз на соц.полит. на първият си конгрес той поставя ударение - бъдещето на Г-я зависи от това как ще се изграждат соц.отнош. Той се изказва за създаване на конкретна програма за соц.мероприятия: мерки за застраховане на раб.от болести; разгръщане на фабрич.законодателство; охрана на труда; развитие на жилищни кооперации и др. Предсавители на тази школа са Карл Бюхер, Густав Шмолер. На мястото на абстрактният метод се поставя емпиризма. Този автор също се занимава с класиф.на стоп. 1- примитивно ядро; 2- феодално ядро; 3- градско стоп; 4- териториално стоп.;5- народно стоп.; 6- световно стоп.

Тема 17.
През 70-те, 90-те год.на ХIХв.се появи ново направление - марженализма. Негови родоначалници са: Карл Менгер, Уилям Девънс Валгаре в Швейцария. Адъм Смит е родоначалник на концепцията труд-стойност, полезност-стойност. Поставя се начало на теорията за полезната пределност. Този момент се появи в три страни различаващи се с нееднакво ниво на стоп.развитие, става въпрос за една нова рев-ция, а именно маржинализма. Независимо от това направлението има няколко общи метеорологични принципа: 1)М-ма критикува истор.школа и счита за недопустимо свеждането на пол.ик-я към стоп.истор. недопустимо е пренебрегването на общите закономерности на ик.развитие; 2)М-ма пледира за неутралност на ик.анализ. Според м-стите превръщането на полит.ик-я в наука се предполага освобождаването и в идеология и превръщането и в чиста теория. Те предлагат да се замени пол.ик-я с термина икономикс; 3)С идеята на мистата теория, непосредствено се създава и ревизиране на предмата на изследване. За това се приема извън истор.проблем за рационално разпределение на ограничените ресурси; 4)М-ма изхожда от предположението, за дадено рав-ще на производството, като се ръководи от разбирането, че продукта съществува в готов вид, неизвежда осн.ик.зак-ста от анализа на размяната. Това което се продава е сигнал за производствмото; 5) Като обръща приоритетно внимание към размяната. Не се занимава с анализ на поведение на класите в процесите на произв., размяната и потреблението; 6)М.прилагапсих.обяснение на ик.явления. в разбирането на М.всеки субект действа изключитерно от позициите на собств.интерес, осъществява свободен избор. Опрени на тези по-важни принципи материалистите създават цялостна теория и поставят начало на ново направление, именно неокласическо което приобщава водещи позиции в зап.европа. В разв-то си М.има няколко етапа: 1)период до 70-80год.на ХIХв. Той е свързан с изграждане идеите на М.в трудовете на австрийски икономисти. През този етап голямо признание получават възгледите на австрийците формирали т.нар.австр.школа на м-ма. Прието е това да се нарича субективно течение на пол.ик-я. За централна теория приема се теорията за пределната полезност; 2)започва през 90год на ХIХв. Япредставителите на м-ма започват да се оценяват като приемници на класическа пол.теория и се наричат неокласици. Н.- голям приност в този етап имат Алфред Мршол в А-я, Джон Беист в САЩ, Парето в Италия.
Тема 18
австрийската школа е създадена от Карл Менгер - “основи на полит.ик-мия” 1871г. Други автори са Евгени Баверк; Фридрих Вицер. Методология - отличава се с няколко момента: 1- за изходен момент се взема психологията на стоп.човек; 2- характерен е индивидуализма; 3- методологията е, че се игнорира произв.и се извежда идеята за върховенството на потреблението, в осн.на анализа е индивида и доколкото той има определени потребности к’ играят решаваща роля.; 4- аристоризма на школата, т.е отсъствието на историята в анализа на ик.китегории. Относно предмета на полит.ик-мия, школата счита, че то е изучаването и прочесите в индивидуалното стоп. В тази връзка школата поставя въпроса за това какво е критерият на ик.и какви явления са необходими за да съществуват ик.процеси. Според школата са 2 признака на ик.: 1- наличието на потребление у хората; 2- ограниченоста на матер.блага. сощноста на разбирането за предмета на полит.ик-мия са свежда до това че нейните проблеми идват от несъответствието м/у потреблението от хората и ограничените запаси. Обръща се внимание на въпроса за ст-ста. Обяснява се ст-ста с полезноста на стоките. Австр.школа свързва ст-ста не с полезноста изобщо а с пределната полезност. Школата приема че ст-ста респективно цената следва да се основава на закона за намаляващата пределна полезност. Самата пределна полезност зависи от 2 ф-ра: от степента на потребностите на даден предмет и оскъдноста на този предмет. ч/з съответният анализ на тези теоретич.положения Баверк достига до извода: ценноста на веща се измерва с величината на пределната полезност на тази вещ. Той счита че това е централен пункт в неговата теория на ст-ста. Колкото едно благо е оскъдно толкова по-голяма е неговата ценност (ст-ст). Австр.школа различава субективна и обективна ценност. Главната идея на теорията на полит.ик-мия е че ценноста е субективна категория съществуваща само в съзнанието на човека. Субективна ценност - значението което индивида дава на съответната вещ; обективна ценност - полезноста на веща да се разменя с др.блага. Цената - субективна оценка на продавачите и купувачите. Австр.школа дава обяснение на произ.разходи като се стреми да съгласува 2 положения: цената е зависима от пределната полезност на продукта; тя е зависима от произв.разходи. Издига учението за потребителски и произв.блага. това учение се използва за да се докаже зависимоста на цената от пределните разходи с признаването на решаващата роля на полезноста. Теория на печалбата и лихвата - с/д Баверк всички продукти се делят на 2 групи: настоящи и бъдещи. Едните се използват сега, а др.по-късно. Към настоящите се отнасят предмети за потребление, а към бъдещите - средства за произв.нуждаещи се от преработка за да се трансформират в предмети за лично потребление. Индвида цени повече настоящите от колкото бъдещите блага. Има психол.закон к’ се нар.закон за недооценяване на бъдещите блага. Този закон се използва за да се обясни самата печалба и отбелязва че капиталистът купува труд за 10 единици, но то е бъдещо благо, к’ още трябва да се опотреби за да се произв.готов продукт. Печалбата е разлика м8у по-високата оценка на настоящето благо и по-ниска от бъдещите блага. По същият начин се обяснява и лихвата. Ако някое лице дава пари за наем то за него те се превръщат в бъдещи блага и той трябва да получи разлеката м/у настоящето и бъдещото благо и тази разлика е лихвата.
Тема 19
Кеймбричката ш-ла е основона от А.Маршал. Негови последователи са Артур Пигу и Д.Робертсон. икон.възгледи на М.- той се стреми да е приемник на Рикардо, к`не е прекъснал връзките си с класиците. М.побликува “Принципи на икономикс” в три тома. Счита че това произведенвие поставя началото на неокласическото направление в ик.теория. според ннего предмет на изследването на ик.теории са главно тези мотиви които н.-силно и остойчиво действат върху поведението на човека в стоп. От тези позиции се третират и ик.закони. според него тези закони са общностни закони, к`се отнасят към тези области на поведение на човека в к’ действащи на техните мотиви могат да се измерят с паричната маса. Анализирайки производството М. Приема че почти всеки труд е производителен, създавайки полезност без оглед на това в каква среда се прилага. Автор е на книгата “Ефективно търсене”- търсенето на купувача когато цената, к’ е съгласен да прати достига равнище до което продавача е съгласен да продава. От количествена точка ст-та е сведена до произв.разходи. до голяма степен категорията ст-ст се свежда от М.от категорията равновесна цена. М.въвежда общо правило: колокто е по-кратък разглеждания период толкова повече трябва да се взема предвит влиянието на търсенето в/у ст-та, а при продължителен период - влияние на произв.разходи в/у ст-та. М.различава дългосрочен, краткосрочен и моментен период. Разглежда търсенето и предлагането като равнодействащи фактори в/у развитието на цената. Той първи изучава еластичността на търсенето в зависимост от изменението на цената. Той въвежда понятието пределян работник под к’разбира работника чиято заплата е равна на чистия продукт създаден от неговия труд.
Тема 20
В края на 19в се развива др.вариант на теорията на пределната полезност чиито създател е амер.икономист Джон Б.Кларк. Автор е на няколко труда сред които е изданието “Разпределение на богатството”. Разделя ик.наука на 3 дяла: 1- търсенето на универсални закони, той заявява че е въвел 3 универсални закона: закон на пределната полезност; закон на специф.производителност; закон за намаляващата производ.; 2- разглежда ик.в стат.състояние; 3- нейната динамика. Кларк има значителни приноси в неоклас.теория но най-значителни от тях се отнасят до теорията за разпределението. Разширява се дейноста на закона за намаляващата пределна полезност в/у позиционното на произв.ф-ри. Той счита че дохода се формира от кап-ла, а разходите от пределният продуктна труда. Теорет.обяснение на равновесието на фирмата се опира на учението за пределните разходи. С/д К най-напред при повишаване на произв.на труда пределните разходи намаляват и след като достигат мин.равнище се развива обратният интерес на повишаване. Следователно от известен момент започва да действа закона за намаляващата възвращаемост. Фирмата повишава обема на произв., тогава докато се развива инетересът за намаляване на пределните разходи. Фирмено равновесие се постига при този абем на продукцията при к’ епостигнато най-голямо равнище на труда и минимизиране на пределните разходи. Лозанска школа - възгледи на Леон Валрас - теория на общото ик.равновесие чиито осн.положения са: 1- всяко паз.стоп.се стреми към равновесие във вид на тенденция. 2- принцип на взаимна зависимост на осн.елементи на паз.ик. к’ осигур.единство на сист.и въздейства в/у осъществяване стремежа към равновесие. 3- анализът на равновесието е изучаване размяната м/у производители и потребители к’ се базира на взаимната изгода и еквивалентноста. 4- общо пазарно равновесие се основава на концепцията за чиста и съвършенна конкур. Възприемането на това предположение той се стреми да отговори и изкаже че стози пазар е по-ефективен отколкото др.видове пазари. Пазара се саморегулира и не се нуждае от външна подкрепа. Моделът на общ-то паз.рав-е се основава на няколко хипотези: 1)свързана с възприемане на концепцията на чистата и съвърш.конк-ция; с теорията ст-ст - полезност; с поведението на потребителя т.е.че неговите предпочитания са независими от предпоч-та на др.субекти; 2)свързана с следващите допускания: неутралност на парите; фиксирано рав-ще на производителност. Няма икономии от мащаба и с гъвкави цени. При анализът на модела се прилагат от 1 страна статичен подход т.е.равновесието е статично, а от др.подходът е микроикон.,т.е.като се следва логиката на общото равновесие функциите на търсенето и предлагането се получават ч/з събиране. Извод: Представената от В-сконцепция за общественото равновесие е твърде идеализирана, за да отговаря на реалните условия на пазара. Но в използването на с-ма ур-ния може да покаже, че подобна с-ма е възможна като идеал към, к’ паз.икон.се стреми. Не е възможно да се реши с-ма от урав-ния с цялата маса търсени и предлагани стоки. Икон.възгледи на Вилфредо Парето -др.представител на Лазанската ш-ла, доразвил учението за общ-то рав-сие решавайки нов проблем - оптималността на това равновесие. Проблемът е дали общото рав-сие на Валрас е в същото оптим.разпределение на ресурсите и стоките. След съответен анализ, той прави оценка и изяснява критерия на общ-та полезност като достига до извода: Оптимален следва да се счита този случай когато при дадени у-вия никой не може да подобри положението си, не вложвайки при това полож-то на никой др. Доколкото ресурсите са ограничени, достигнатите положи и възникващите загуби на др.гр.в съответствие на принципа на обществената изгода и съв-та еф-ст трябва да се конпесират по пътя на възст-не на вреда. Равновестното състояние, при к’ увеличаване на произ-то на едно благо, не предизвиква намаляването на някакво др.благо е прието да се нар.оптимум на Парето.

Тема 21
Теоретична с-ма на Кейнс - Отправен пункт н кейнсианството се взема едно сравнение. До кейн-та ик.т-я господства микроик.подход към анализа на ик.процеси. В центъра на изследването на отделната фирма , тя функционира в условията на своб.конк-ция. Ефективността на функцията се свързва с ефект-то функц-не на цялата икон. Не се допуска продължителна безработица. Но този подход К.противопоставя макроик.подход, изследване на зависимоте м/у съвкупностни стоп.величини - ВП, НД, съвкупно търсене и предлагане. Макроик.подход предполага, че условията на процъф.на икон.като цяло. М/у тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроик.равно-сие м/у търсенето и предлагането. К.решава проблемите на икон. трябва да се търси от страна на търсенето осигур.реализ. заетостта като обект на анализ - в труда си К.пише:”Н.-голямата грешка на икон.общество, в к’ живее е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също произ-то и непроизв.разпределение на богадството и доходите”. Поставя въпроса за заетостта, к’ изучава предлагайкикомплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализа на закономер.в развитието на ефект.търсене и прирастта на нац.доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търдсене се образува от 2 елемента - от очакваното равнище на потребление (потреб.разходи) и на инвестиции( инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната икон. Изучават се факторите от които зависят потреблението и инвестициите и равновисието пом/у им . В теорията на К.важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него м/у прирастта на инвестициите и нац.доход има устойчиво съотношение, основано на това че всеки расход на инвестиции или други афтономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва к’ се превръщат във вторични доходи и т.н. колкото по голяма част от разходи се потребява толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационния ефект. Икон.пол. на кейнсианската теория - дър-та трябва да се намества в икон.за да поддържа пазарното равновесие. С помоща на дър-та трябва да се гарантира устойчивост и на прирастта на инвестиции . К.използва два лоста: парично- кредитна и бюджетна политика. За него брутния продукт е главен лост на реголирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране но само в периоди на реmcесия