ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

ТЕМА № 1
А. Същност и основни цели на ФСА
Понятието анализ има гръцки произход, означава разделяне, разчленяване. Следователно анализ в тесен смисъл на думата означава разчленяване на дадено явление или предмет на основните му елементи за изучаването им като част от цялото. Това позволява изследваното явление (предмет) да се разбере неговата вътрешна същност и да се определи ролята на всички елементи.
В зависимост от изучавания обект, сложността на неговата структура и използваните способи за изследване, анализ се прилага в различни форми в естествените и обществените науки. Като например: химичен анализ, математически анализ, финансово-счетоводен анализ и други.
Под финансово-счетоводен анализ се разбира процес на селекциониране, сравнение и оценка на счетоводната информация, с цел установяване на съществени връзки, взаимоотношения и тенденции в дейността на предприятието, които са необходими за вземане на управленски решения.
Счетоводството е специфичен процес, чрез който се отразяват всички факти, явления и събития, които са настъпили и протекли в предприятието. То ги систематизира и обобщава чрез свои способи в определени показатели, които характеризират състоянието на предприятието.
Чрез съпоставянето им в различни периоди от време се очертават тенденциите в развитието на предприятието. Направените изводи служат като основа за вземане на управленски решения с цел насочване на усилията на ръководството за осъществяване на оптимално въздействие върху операциите, обектите и провежданите сделки. С осъществяване на ФСА могат да се преследват разнообразни цели, като например:
1) изследване на определен брой съществени (ключови), най-често информативни показатели, които дават обективна и точна картина на дейността на предприятието за част или за целия отчетен период.
2) установяване на основни фактори, предизвикали изменения на фактическите показатели в сравнение с предходни периоди или с плановите разчети.
Понятия: показатели
фактори
3) определяне на очакваните параметри на темповете на развитие на предприятието за близката и за по-далечната перспектива от позициите на финансовото осигуряване.
4) вземане на решение за покупко-продажби на дългосрочни или краткосрочни инвестиции.
5) оценка на целесъобразността от привличане на дългосрочни или краткосрочни пасиви.
6) проучване опита на предприятия със сродна дейност с оглед прилагане на положителния опит в тяхната работа.
Целите на ФСА се постигат чрез решаване на определен взаимосвързан брой от аналитични задачи. Аналитичната задача представлява конкретизация на целите на анализа, съобразно съществуващите организационни , информационни, технически и методически възможности за провеждане на анализа.
Основно условие за провеждането на качествен анализ се явява обема и качеството на изходната информация.
От гледна точка на анализа счетоводната информация е все още сурова информация, която е формирана в хода на изпълнението на отчетните процедури, затова тя трябва да бъде уместно подбрана, оценена и обобщена, т.е. налага се да се извърши аналитично прочитане на изходните данни в зависимост от целите на анализа.
Основен принцип на аналитичното четене на счетоводната информация е прилагането на дедуктивният метод, т.е. изследване от общото към частното. При анализа той следва да се прилага многократно. Чрез този метод става възможно възпроизвеждането на историческата и логическата последователност на фактите, събитията и явленията, както и определяне на насоката и силата на тяхното влияние върху постигнатите резултати.
В учебната и научната литература ФСА се подразделя на вътрешен и външен. За вътрешния анализ е характерно:
1) ориентирането на резултатите му за нуждите на ръководството;
2) интегриране на отчитането, анализа, планирането и приемането на решения;
3) максимална закритост на резултатите от анализа с цел запазване на търговската тайна.
Външният анализ се характеризира с голям брой субекти на анализа, които ползват информация за дейността на предприятието.
Целите и интересите на тези субекти са разнообразни. Резултатите от анализа са максимално открити.
Съществуват още две основни различия между двата анализа. Те са свързани с:
1) широтата и достъпността на привлечената информация;
2) степента на формализация на аналитичните процедури и алгоритми.
Външният анализ се опира главно на годишния счетоводен отчет, т.е. на публичната външна отчетност.
Информационното осигуряване на вътрешния анализ е твърде по-широко, т.е. е възможно привличането на всяка необходима информация, включително и тази, която не е достъпна за външни анализатори. Следователно методиката на външния анализ се изгражда от предположението за информационна ограниченост.
Второто основно различие се предопределя от състава и структурата на изходната информация, с която разполагат анализаторите. Тъй като за вътрешния анализ могат да се използват различни вътрешни отчети и форми, които не са задължителни за всички предприятия, много от провежданите аналитични процедури предварително не са определени, а самият анализ е по-творчески и в известна степен има импровизационен характер. Тъй като при външния анализ основен информационен източник е ГСО, неговите елементи са типизирани, което създава условия и възможности за унифициране на процедурите и алгоритмите на провеждания анализ.


ТЕМА № 2
Б. Потребители на резултатите от ФСА.
На практика всички потребители използват резултатите от ФСА за приемане на решение за оптимизиране на техните интереси. Субектите на анализа са заинтересовани от дейността на предприятието както непосредствено, така и опосредствано. Към първата група се отнасят собствениците, клиентите, данъчните органи, персоналът на предприятието и неговото ръководство.
Към втората група се включват потребителите, които, въпреки че пряко не са заинтересовани от дейността, по договор трябва да защитават интересите на първата група потребители – такива са одиторите, юристите, дилърите, синдикатите и др.
Собствениците, които са вложили средства в капитала на предприятието изпитват най-голяма потребност от информация от всички останали лица. Интересът към предприятието, което притежават, засяга много направления, т.напр. полученият доход оказва влияние върху всички останали аспекти от дейността на предприятието. Т.напр. притежателите на акции в едно АД се стремят да извлекат от своите акции три основни изгоди – текущи дивиденти, специфични привилегии във вид на фиксирани права в дружеството и пазарната стойност на акциите в някой бъдещ момент за принос на определен доход. Размерът на очакваните дивиденти зависи от печалбата и дивидентната политика. От своя страна последната зависи от финансовото състояние на дружеството, структурата на капитала и потребността от привличане на още капитал сега и в бъдеще време.
В ролята на основни елементи, служещи за оценка на пазарната стойност на акциите се използват текущата печалба, натрупаната неразпределена печалба, резервът, както и бъдещата печалба. Следователно собствениците са заинтересовани от бъдещата способност на предприятието да реализира печалба, от която в най-голяма степен зависят бъдещите дивиденти и измененията в котировките на акциите на фондовия пазар. Това се отнася и до потенциалните акционери или съдружници, които изучават целесъобразността от закупуване на акции (АД) или дялове (ООД). Ръководството на предприятието проявява интерес към всички получени резултати от анализа. Самият анализ може да се осъществи постоянно, тъй като ръководството има неограничен достъп до цялата информация. Този анализ обхваща измененията в тенденциите на основните показатели, характеризиращи дейността на съответното предприятие. Чрез изследване на размера и амплитудите на изменение на наблюдаваните показатели се създава условие за осмисляне на най-важните промени във функциите на предприятието. Във връзка с това ръководството на предприятието е целесъобразно да се ръководи от няколко основни принципа:
1) нито едно събитие, факт или явление в бизнеса не протича изолирано. То е причина или следствие, т.е. то е част от веригата на други събития. Следователно е нужно да се определи мястото на това събитие и неговата роля в разглежданата ситуация.



ТЕМА № 3
О Р Г А Н И З А Ц И Я Н А Ф С А

С оглед успешното прилагане на ФСА и изпълнението на поставените пред него цели се налага да се спазват редица принципни положения, по-важни от които са следните:
1) анализът да бъде конкретен – това означава, че той следва да се опира на реални данни съобразно наличния обем информация , а резултатите му трябва да получат числено изражение;
2) анализът трябва да бъде обективен – това предполага изследване на реални стопански явления и процеси, на причинно-следствените връзки между тях, на базата на достоверна информация. Тази информация следва да се изучава критично и безпристрастно;
3) анализът трябва да бъде действен – бързо и точно да се изпълняват поставените пред него задачи. Действеността означава още резултатите от анализа да се предоставят своевременно на ръководството с оглед вземане на подходящи решения;
4) анализът трябва да бъде системен – трябва да се провежда въз основа на органическата взаимовръзка между отделните показатели и факторите, които им оказват влияние;
5) анализът трябва да бъде комплексен – трябва да обхаваща всички по-важни страни и звена от дейността на предприятието. По този начин се дава една обективна оценка с помощта не на един, а на система от показатели;
6) анализът трябва да бъде икономичен – разходите по провеждането му по възможност да бъдат сведени до минимум, без това да води до влошаване на организацията и самото изпълнение на аналитичните процедури.
Спазването на тези принципни положения до голяма степен зависи от организацията на аналитичната работа. Затова в литературата са формулирани различни правила, към които е целесъобразно да се придържаме при провеждането на анализа.
Три от тях имат съществено значение:
1) Последователността на аналитичните процедури трябва да бъде така структурирана, че и за анализатора, и за потребителя да бъде ясна философията на провеждания анализ;
2) Аналитичната работа винаги трябва да се изгражда на принципа от общото към частното, т.е. да се прилага дедуктивният метод – отначало е необходимо вниманието да се съсредоточи върху анализа и оценката на показателите, които дават най-пълна представа за изследваните обекти. При необходимост се налага детайлизация на тези обекти;
3) Необходимо е да се отдели особено внимание на различните по вид констатирани изменения на показателите, независимо от техния характер – положителен или отрицателен. Т.напр. ако отклонението от плановите или нормативните значения на някои показатели са благоприятни, но относително големи по размер е необходимо да се направи подробно проучване, за да се разбере дали тези отклонения са обосновани и са резултат от ефективната работа или са допуснати грешки в процеса по планирането или нормирането. Конкретната организация на ФСА включва три основни етапа:
1. Подготвителен
Включва всички подготвителни аналитични процедури, свързани с провеждането на анализа. Най-напред се уточняват целите и обектите на анализа. С определянето на целите се елиминира ненужната работа. Затова изясняването им е задължителен елемент на полезния и рационален анализ. Той е полезен в смисъл, че знаейки подробностите, анализаторът съсредоточава своите усилия към изучаването на най-важните обекти. Той е рационален, защото анализът се осъществява с максимална икономия на време и сили. Важен въпрос е установяването на изпълнителите на анализа. Засега на практика той се организира (ръководи) от главния счетоводител, който разпределя работата между останалите изпълнители. Определят се сроковете на изпълнение отделните задачи; разработва се система от показатели, която характеризира всеки обект на анализа; събира се и се подготвя за анализ необходимата информация. Същевременно проверява се нейната точност, привеждат се в съпоставим вид необходимите данни и други подобни процедури.
Трябва да се има предвид, че рядко могат да се съберат всички данни, които интересуват анализатора. Голяма част от аналитичните изследвания се извършват на базата на непълни и несъгласувани данни и факти. Затова ФСА може да се разглежда като процес на съкращаване на тази неопределеност, която обаче никога не може да бъде отстранена.
2. Основен
В зависимост от целите и обектите се прилагат различни способи за обработване на необходимата информация. Съставят се подходящи аналитични таблици; извършват се разнообразни аналитични пресмятания; разкрива се влиянието на факторите върху изследваните показатели; установяват се тенденциите в развитието на същите показатели.
3. Заключителен
Обхваща обобщаването и оформянето на резултатите от анализа, на конкретни изводи за състоянието на анализираните обекти; вземане на мерки за преодоляване на констатираните слабости и др. Това е най-важният и най-труден етап, който изисква опит и значителни усилия. Трябва да се направи подходяща интерпретация на данните и показателите, които са събрани в качеството им на база за вземане на решения. Оформянето на резултатите може да стане по различен начин, в зависимост от поставените цели. Един от елементите на ГСО е отчетът на управлението. Той трябва да бъде разработен въз основа на подробен и задълбочен ФСА. Аналитичната част на отчета следва да бъде обоснована и конкретна по стил. Тя може да съдържа аналитични изчисления, таблици, графики, диаграми и прочие. При нейното оформяне особено внимание е нужно да се отдели на предложенията, които се внасят в резултат на анализа. В отчета не бива да се използва двусмисленост или уклончивост с цел избягване на отговорност или отклоняване от изводи. Когато анализът е тематичен, г.е. когато се отнася за един или няколко обекта на анализа (напр. анализ на МДА), резултатите могат да се оформят със справка или заключение. Тяхното съдържание следва да бъде по-конкретно, да се акцентира върху слабостите и постиженията, да се посочват резервите и начините за усвояването им. Възможно е безтекстово оформяне на резултатите от анализа. Тази форма представлява постоянен масив от типови аналитични таблици или не съдържа обяснителен текст. Таблиците трябва да бъдат нагледни и удобни за използване. Такъв ред на оформяне на резултатите намира напоследък все по-голямо приложение. Затова той е предназначен главно за висококвалифицирани специалисти, които могат бързо да се ориентират в обработената и систематизирана информация и да вземат необходимите решения. Тази форма е за предпочитане и поради факта, че с нея се повишава действеността на анализа, тъй като значително се съкращава времето между неговото изпълнение и използване на направените изводи и предложения.

ТЕМА № 4
Основни източници на информация за ФСА.
За осъществяване на всеки аналитичен процес е необходимо голямо количество информация. ФСА се извършва главно на база на счетоводната информация. Характерно за нея е, че тя съдържа преди всичко факти, които са конкретни и количествено измерими. Свойството измеримост придава на тази информация още една важна особеност- тя използва паричния измерител, което позволява данните да се сумират и комбинират, да се сравняват с други данни или да се извършват различни манипулации с тях. Счетоводната информация обаче е приблизителна, а не абсолютно точна. Причините за това са , че тя се основава на предполагаеми оценки, условни класификации субективни обобщения и разпределения по случайно избран понякога признак. Затова всеки, който извършва ФСА трябва много добре да познава счетоводната система, нейната терминология, както и характерните за нея условност, ограниченост и несъвършенство. При счетоводната информация първостепенно значение имат периодичните отчети, които се подразделят на годишни и текущи. Според Закона за счетоводството ГСО включва няколко елемента:
а) Счетоводен баланс – представя в обобщен вид финансовото и имущественото състояние на предприятието в парично изражение към 31.12. на съответния отчетен период. Разглеждан като източник на информация за ФСА, СБ притежава две важни характерни черти:
1) в него се съдържа информация за предходния отчетен период, което дава възможност за директна съпоставка с текущия период;
2) в него капиталът е представен двуаспектно. Веднъж според изпълняваната функция в стопанската дейност (в актива на баланса) и втори път – според неговия произход (в пасива на баланса). При изготвянето на СБ предприятията могат да избират между два варианта: в едностранна и в двустранна форма. При двустранната форма е спазен принципът на ликвидност при изграждането на актива и принципът на изискуемост при изграждането на пасива.
При едностранната форма, (която е посочена в НСС приложение № 1) е възприета по-особена схема на подреждане, т.е. последователността е следната: ДА, КА, дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви, приходи за бъдещи периоди, финансирания, собствен капитал. Малките предприятия, както и средните, могат да съставят и съкратен двустранен баланс (НСС прил.4). Характерно за него е, че е съставен по групи и раздели, като само краткосрочните вземания са посочени по балансови статии.
б) ОПР представя в обобщен вид получения финансов резултат за отчетния период чрез съпоставяне на начислените приходи и разходи. От гледна точка на ФСА за него е характерно следното:
1) подобно на СБ в него се съдържа информация за предходния отчетен период;
3) разходите за дейността са детайлизирани според еднородното им икономическо съдържание. И при него предприятията могат да избират между два варианта – двустранна пълна и едностранна. От своя страна едностранната форма е също в два варианта(прил.2 и 3 към НСС 1). Общото за тези два варианта е, че показателите за приходите и разходите са представени един под друг, като са групирани по видове операции, а именно – от дейността, от финансовите операции и от извънредни операции. Една от основните разлики е, че първият вариант е пълен както при двустранна форма, а вторият е специфичен по своя замисъл. Тази съкратена едностранна форма (прил.№ 3 към НСС1) обхваща само приходите и разходите от продажби и представя счетоводния финансов резултат след като резултатът от продажби се коригира с разходите за организация и управление, разходите за продажби, финансовите и извънредните приходи и разходи. Всичко това показва, че счетоводната печалба (загуба) се формира по принципно различен начин в сравнение с пълните форми на ОПР. Малките и средни предприятия при съставянето на ОПР могат да използват всички варианти, посочени дотук, включително още един – а именно двустранна съкратена форма (прил.№ 5 към НСС1). Тя се характеризира с някои особености: т.напр. разходите по икономически елементи са посочени само с едно перо. Изводът е, че от гледна точка на нуждите на ФСА като най-удачна се очертава пълната двустранна форма, където е налице значителна детайлизация на разходите и приходите и има възможност за диференциране на финансовия резултат като такъв преди данъчното преобразуване, а това е счетоводната печалба (загуба) и като резултат след начисляването на данъците (балансова печалба(загуба)).
Останалите едностранни форми и съкратената двустранна форма представят по-малък обем отчетна информация.
в) Отчет за паричния поток
Съдържа информация за паричните постъпления и плащания в предприятието през текущата година. Чрез него се добива представа за способностите на предприятието да генерира бъдещи парични постъпления, да изплаща финансовите си задължения и полагаемите се дивиденти, необходимостта от външно финансиране и други. Предприятията могат да избират между пълната форма, която се изчислява по пряк и косвен метод и съкратената форма на ОПП. За предпочитане е използването на информация от пълната форма.
Основно различие между двата варианта от пълната форма е в начина на отчитане на паричните потоци, свързани с оперативната (т.е.основната) дейност.
г) Отчет за собствения капитал
За разлика от другите елементи на ГСО той е под формата на таблица – с шахматната. Така се осигурява по-подробна информация не само за изменението на капитала, но и за съставните му елементи. Чрез него се получава представа за направленията и използването на финансовите резултати, формирането на резервите и направленията на използването им. Както и на приноса на собствениците по отношение на осигуряването на допълнителни ресурси за предприятието.
Важно значение за ФСА има информацията, която се съдържа в приложенията на ГСО. В отделните елементи към тях има допълнителна информация за имущественото и финансовото състояние на предприятието, която не се съдържа в разгледаните дотук елементи на ГСО (движение на ДМА; детайлизиране на вземанията и задълженията; разшифровка на извънредните разходи и други).
Текущо през годината предприятието не е задължено да съставя пълен ГСО за определени адресанти. За нуждите на ръководството е възможно съставянето на СБ или ОПР. Сроковете им се определят от ръководството.
Много богата информация има в текущото счетоводно отчитане. Основни източници са: оборотната ведомост за синтетичните и аналитичните сметки; счетоводните регистри; първичните и вторичните документи. Т.напр.на база на счетоводните регистри и приложените към тях документи може да се добие пълна представа за причините при допуснати преразходи, наложени глоби и неустойки и други, както и да се провери законосъобразността, целесъобразността и ефективността на извършените стопански операции.
В отделни случаи се налага използването на информация от някои планове, вътрешни нормативи и от статистическите отчети.
Съществуват и други източници на информация:
– към тях се отнасят: данни от извършени проверки на данъчни и финансови лица;
- доклади на одитори;
- решения на общото събрание.

ТЕМА № 5
Проверка на достоверността на информацията за анализ

Преди да се пристъпи към използване на счетоводната информация се налага решаването на два въпроса:
1. Доколко представената информация отразява вярно и точно имущественото и финансовото състояние на предприятието?
2. Доколко тя трябва да се коригира с оглед на точността, която не е и не може да бъде пряко отразена чрез тази информация?
Първоначално трябва да се направи визуална проверка на изходната информация по формални признаци и по същество (съответствие на отделните елементи на периодичните отчети спрямо утвърдените форми; пълнота на представените отчети; приемственост и съпоставимост на отчетните данни с тези от предходния период; пълнота, качество и срокове на провеждане на инвентаризацията на активите и пасивите и правилно отразяване на получените резултати и други.
Елементите на ГСО са комплекс от взаимно свързани показатели за дейността на предприятието през отчетния период. На тези елементни е присъща както логична, така и информационна взаимовръзка. Същността на логическата връзка се заключава във взаимно допълване и кореспонденция на отчетните форми на техните раздели и статии. Някои от най-важните статии се разшифроват в приложенията към ГСО. Информация за дружеството в счетоводния баланс е детайлизирана в елемент 4 от приложенията – справка за участието в капиталите на друго предприятие. В него е посочен размера на съучастие, така и процентът на съучастието поотделно в дъщерни, асоциирани и други предприятия у нас и в чужбина.
Логическите връзки се допълват от информационните, които се проявяват в преки и косвени контролни съотношения между отделните показатели на елементите на ГСО. Пряко контролно съотношение значи, че един и същ показател е посочен едновременно в няколко отчетни форми.
Балансова печалба в ОПР и в СБ – същия размер трябва да има и като кредитно салдо по с/ка 123.
Косвеното контролно съотношение означава, че няколко показателя от няколко отчетни форми са свързани помежду си чрез несложни аритметични действия. Показателят за балансова стойност на МДА и НМДА в общия баланс с обща сума е свързан с показателите за отчет и амортизация в елемент 1 към приложенията в СБ.
Познаването на тези контролни съотношения помага да се навлезе в структурата на ГСО, да се провери правилността му по пътя на визуалната проверка и аритметичните съотношения между тях.
Друго важно условие, което трябва да се съблюдава е осигуряването на съпоставимост. Тъй като могат да се сравняват качествено еднородни величини, трябва да се спазват следните изисквания:
1) единство на периода от време и момента на време, за който са били изчислени тези показатели;
2) съпоставимост на изходните условия – технически, природни, климатични и други;
3) единство на методиката на изчисляване на показателите и техния състав. Съпоставимостта на показателите може да се постигне, ако вместо абсолютни величини се използват средни или относителни. С особено внимание трябва да се постъпва по отношение на методическите несъответствия на показателите. То може не само да изопачи резултата, но и да измени неговия смисъл.
Рентабилността се изчислява при различни бази-приходи от продажби; реални активи; разходи и други. Затова е нужно да се провери методиката на дадения показател през текущия период /година/ и през предходните отчетни периоди, тъй като може да се получи неточна оценка за динамиката на показателя.
Не бива да се допуска показателите да са нееднородни по състав на разходите, по групи на отчитаните обекти и т.н. (няма смисъл да се сравнява съкратена с пълна себестойност; счетоводна с балансова печалба и т.н.).

ТЕМА № 6
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА АНАЛИТИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Всеки показател, който се използува при провеждането на ФСА дава количествена или качествена характеристика на определена страна от дейността на предприятието, взаимосвързани с други показатели, не ги дублира и притежава свойствата сводимост и делимост. Последното свойство дава възможност анализираната страна от дейността на предприятието да се изучи с необходимата степен на детайлизация. В процеса на обработката на информацията броят на показателите по принцип може да се увеличава практически безгранично по пътя на тяхната диференциация или интеграция. При уточняване на използуването на съответните показатели в процеса на анализа е нужно да се спазват няколко изисквания:
Ø Те трябва да са независими, т.е. всеки един от тях трябва да осигурява полезна информация, без да се дублира с други показатели;
Ø Те трябва да са важни, т.е. да отразяват съществени страни от дейността на предприятието;
Ø Те трябва да са необходими, т.е. без съответния показател анализът да се счита за непълен;
Ø Изчисляването на показателите да бъде практически възможно, т.е. да се разполага с необходимата информация за изчисляването му.
2. Класификация на аналитичните показатели. Използуват се различни признаци, което позволява да се разбере природата на този показател, както и принципите на неговото изчисляване. По този начин се създава възможност за подбиране на подходящ кръг от показатели, необходими за конкретния анализ.
В зависимост от съдържанието им:
Ø Абсолютни;
Ø Относителни.
Абсолютните показатели отразяват размера, величината на обекта. Те се изразяват в стойностни, натурални или трудови измерители.
В зависимост от реда на тяхното изчисляване:
Ø Интервални;
Ø Моментни;
Ø Средно-хронологични.
Интервалните показатели характеризират величината на обектите за определен период от време (ден, месец, тримесечие, година). Например: произведена продукция за м.01.2001г.; счетоводна печалба за 2000г. и др.
Моментните показатели отразяват величаната на стопанските ресурси на определена дата – напр.: брой на персонала на 01.01.; наличност на машините на 30.09. и др.
Средно-хронологичните показатели отразяват средния размер на ресурсите за определен период от време. Те се изчисляват на база на моментните показатели чрез средна претеглена.
Относителните показатели са предназначени да характеризират съществени особености на обектите, тяхната икономическа ефективност и целесъобразност. Те се изчисляват на база на информацията от счетоводната отчетност и от периодичните отчети, или в хода на анализа като частно от деленето на две взаимно свързани, но различни абсолютни показатели.
В зависимост от характера на използуваните абсолютни показатели при изчисляването, относителните показатели биват коефициенти, проценти и други показатели. Някои от тези показатели могат да бъдат изчислени в два варианта: пряк и обратен, различаващи се помежду си по това, че числителят на единия е знаменател на другия и обратно. Така напр. според НСС 13 степента на финансова независимост на предприятието се изчислява чрез два показателя:
Кфа= Кз = ,
Където: Кфа - коефициент на финансова автономност;
СК – собствен капитал;
П – пасиви
Кз – коефициент на задлъжнялост
Отношение на част към определено цяло – структурен показател. Например: Размерът на разходите за материали в себестойността на продукцията.
В зависимост от степента на синтезиране на анализирания обект:
Ø Обобщаващи;
Ø Локални
Обобщаващите характеризират този обект изцяло, а локалните – само негови отделни страни. Например: наред с обобщаващия показател за себестойност на цялата продукция се прилагат показатели за себестойност отделните изделия или за отделните видове разходи, формиращи себестойността.
Зависимост от ролята им в управлението:
Ø Планови
Ø Отчетни (фактически)
Ø Аналитични
Плановите показатели са по-малко на брой, отколкото отчетните, тъй като те формират първоначалния модел на функциониране на обекта, който е неизбежно по-беден и по-прост, отколкото действителността. Т.напр. не може чрез планови показатели да се предвидят такива изменения на обектите, които са предизвикани от природни бедствия, кражби, разхищения и други.
Аналитичните показатели се изчисляват по време на анализа, в зависимост от неговите цели.
Според това каква страна от обектите се изследва:
Ø Количествени
Ø Качествени
Първите отразяват протичащите в анализираните обекти количествени изменения, които могат да бъдат изразени чрез стойностни или натурални измерители. Такива са например различните видове ДМА, продажбите, финансовият резултат и други.
Качествените показатели показват съществени особености и свойства на изучаваните обекти. Такива са например обращаемостта на материалните запаси, рентабилността, себестойността на 100 лева продукция и други. По принцип те се изчисляват като отношение на два количествени показателя.
При изучаване на причинно-следствените взаимоотношения, показателите се подразделят на:
Ø Факторни
Ø Резултативни
Ако даден показател се разглежда като резултат от въздействието на една или няколко причини и се използува като обект на изследването, той се нарича резултативен.
Показателите, които определят поведението на резултативния показател и се разглеждат като причини за изменението на неговата величина, се наричат факторни.
Тази групировка е диалектическа. Тя зависи от конкретната ситуация. Т.напр. себестойността е фактор за изменението на печалбата. В същото време себестойността представлява резултативен показател, тъй като зависи от голям брой производствени фактори.

ТЕМА № 7

Традиционни /класически/ способи, използувани при анализа

І. Групировки
Използуват се широко за подготовка на необходимата информация за анализ. Те позволяват от цялата съвкупност да се отделят най-характерните моменти, фактори или тенденции. В някои случаи се използуват общоприети групировки, които намират отражение в елементите на ГСО. Например групировката на разходите:
- разходи за дейността;
- финансови разходи; от ОПР
- извънредни разходи.
В други случаи обаче е необходимо да се разработят и други групировки, съобразно нуждите на анализа. Това се отнася най-вече при консолидираните отчети. В зависимост от целите на анализа, групировките се подразделят на:
1. Типологически – предназначени за разчленяване на цялата съвкупност от данни на еднокачествени групи. Например: групировката на разходите за работни заплати по категории персонал.
2. Структурни – използуват се за изучаване на вътрешния строеж на определен обобщаващ показател. Например: персоналът може да се групира в зависимост от образованието, стажа, квалификацията и др.; структурата на произведената продукция може да се групира по видове и асортимент.
3. Аналитични – обхващат по същество типологичните и структурните и са предназначени за установяване на взаимовръзките, взаимозависимостите и взаимодействието между изучаваните показатели.
Тези групировки се построяват от взаимно свързани показатели, като единият се разглежда като фактор, а другият – като резултат от влиянието на фактора.
Трябва да се има предвид, че взаимозависимостта и взаимовлиянието на факторния и резултативния признак за всеки конкретен случай могат да се изменят, т.е. веднъж единият фактор, а другият – резултат и обратно.
Обикновено групировките се оформят в таблица. Те могат да се построяват по един признак /прости групировки/ и по няколко признака /комбинирани/.

ІІ. Детайлизация
Обикновено анализът започва с изучаването на общите показатели. Това обаче съвсем не е достатъчно, защото е необходимо да се разкрие характерът и величината на влиянието на факторите върху тези показатели. Освен това чрез обобщаващите показатели понякога се отразяват противоположни тенденции, които взаимно се погасяват и не се получава пълна представа за настъпилите изменения. Детайлизацията спомага за преодоляване на това затруднение. Тя може да се извърши по няколко признака:
1. По съставни части – необходима е за установяване на структурата на стопанските процеси; за определяне ролята на отделни части при формиране на сложни показатели и при тяхното изменение.
2. По място на възникване на стопанското явление, цех, отдел, служба, работно място и др. е насочена към определяне значението и приноса на отделното звено на предприятието в обобщаващите резултати – за установяване на водещите и изоставащите участъци на производството и други. Прилагането на този способ позволява да се установи степента на участие на всяко звено във формирането на обобщаващия показател и степента на отговорност /определянето й/ и други.
3. Детайлизация по време /по хронологически периоди – месеци, дни/ - позволява да се определи тенденцията в развитието, динамиката и ритмичността на стопанската дейност.
Пример: при анализ на договорите на предприятие, сключени с различни субекти за годината се оказва, че всичко е наред. Но при по-детайлно анализиране на договорите по отделни периоди се оказва, че по един договор има просрочие по плащането от десет дни.
Степента на детайлизация зависи от поставената задача на изследването, от наличието на достоверна информация, както и от възможностите за разчленяване на цялото на отделни съставни части. Важно при използуването на този способ е прилагането на принципа на постепенно разчленяване на обобщаващия показател.

ІІІ.Средни величини
Средните величини се използуват за получаване на обобщена характеристика на отделен показател. В зависимост от поставените задачи се подразделят на две групи:
q прости средни, които са изчислени без да се вземат под внимание относителното тегло, характеризиращо значимостта на всеки елемент в общата съвкупност;
q средни претеглени – при тях е взето под внимание относителното тегло на анализираните елементи.
В зависимост от характера на изучаваните явления се изчисляват: аритметични, хармонични, квадратични, геометрични и хронологични средни величини. При използуването им трябва да се отчита конкретното съдържание на показателите и да се осигури еднородност на показателите, за които се изчисляват средни величини. Например: изчисляване на средна себестойност на изделията, произвеждани чрез различни технологии няма икономически смисъл.
Ако еднородните показатели имат вътрешни различия, наред с общата средна е целесъобразно да се изучат детайлизираните средни по структурни групировки.

ІV. Относителни величини
Относителните величини дават възможност да се разкрие качественото съдържание на абсолютните величини.При анализа най-често те се използуват във вид на проценти, коефициенти и индекси.
Процентите се използуват за определяне степента на изпълнение на плановите задачи, структурата на изучаваните показатели, равнището на разходите и други. Като се има предвид, че абсолютното значение на всеки процент през отделните отчетни периоди значително се изменя е целесъобразно в повечето случаи процентите да се използуват в съчетание с абсолютните величини.
Коефициентите отразяват математическо отношение на едно число към друго. Изчисляването им представлява просто аритметично действие, но интерпретацията на неговото значение е доста по-сложно. Коефициентът трябва да изразява значимо съотношение. Например: отношението на печалбата към нетния размер на приходите от печалба е ясно и разбираемо. Така полученият коефициент за рентабилност ще бъде значим:
К = - на един лев приходи какъв е размерът на печалбата
Желателно е в числителя да се използува балансовата печалба. При използуване на счетоводната печалба в числителя /на брутната печалба/ - получава се друг показател – т.нар. продуктова листа, свързана с жизнения цикъл на продукта.
От друга страна, съотношението между разходите за външни услуги и краткосрочните инвестиции е незначимо, защото между тях не съществува никаква връзка.
Коефициентите са инструмент за анализ, чрез които се дава възможност да се изяснят симптомите на важни проблеми в предприятието. Правилното интерпретиране на коефициентите могат да насочат анализатора към области, които трябва да се изследват по-задълбочено. Анализът на коефициентите може да разкрие условни тенденции, които не могат да бъдат разкрити, когато се разглеждат отделни компоненти на коефициента.

V. Индекси
Индексите се използуват за изследване на динамиката на показателите. Различават се базисни и верижни индекси.
Базисните се използуват при сравняване на отделни данни за редица периоди с един показател, който е приет за база. По този начин се проследява пътят на развитието на определен показател







ТЕМА № 8
СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ЗАДАЧИ НА ФАКТОРНИЯ АНАЛИЗ

Протичащите явления и процеси в предприятието се намират във взаимовръзка, взаимозависимост и обусловеност. Едни от тях са пряко свързани помежду си, а други – косвено. Всяко явление или процес може да се разглежда и като причина, и като резултат. Поначало резултативният показател зависи от многобройни и разнообразни фактори. Факторът е едно от основополагащите понятия в анализа. Той се прилага в две взаимно свързани значения:
Ø Като условие за извършването на определена стопанска операция;
Ø Като активно действуваща сила, която е причина за изменението на определен резултат.
Колкото по-детайлно се изследва влиянието на факторите върху величината на резултативния показател, толкова по-точни са резултатите от анализа.
Под ФА се разбира методика за изучаване и измерване въздействието на факторите върху величината на резултативните показатели.
Различават се няколко вида ФА:
Ø Детерминиран (функционален);
Ø Стохастичен
Детерминираният ФА представлява методика за изследване влиянието на факторите, връзката на които с резултативния показател има функционален характер, т.е. резултативният показател може да бъде представен във вид на произведение, частно и ил алгебрична сума от фактори.
Стохастичният анализ е методика за изследване на факторите, връзката на които с резултативния показател е непълна, вероятностна (корелационна). Ако при функционалната зависимост с изменението на аргумента винаги произтича съответствуващо изменение на функцията, то при корелационната връзка изменението на аргумента може да даде няколко значения на изменението на функцията в зависимост от съчетанието му с другите фактори, влияещи върху дадения показател.
Ø Пряк (дедуктивен);
Ø Обратен (индуктивен).
При Прекия ФА изследването се извършва чрез дедуктивния способ (от общото към частното).
Обратният ФА осъществява изследването чрез индукцията (от частните, отделни фактори към резултативния показател).
Ø Едностепенни;
Ø Многостепенни.
Едностепенният ФА използува при изследването само едно равнище, една степен на подчинение, без да се детайлизират факторите на съставните им части. Например: у = а.в (у – резултативният показател).
При Многостепенния ФА се извършва детайлизация на факторите А и В на съставните им елементи с цел изучаване на тяхното поведение. В този случай се изучава влиянието на факторите на различно равнище на съподчиненост (субординация).
Ø Статичен;
Ø Динамичен.
Статичният ФА се прилага при изучаване влиянието на факторите върху резултативния показател на определена дата, към определен момент.
Динамичният ФА представлява методика за изследване на причинно-следствените връзки в динамика (за няколко последователни периода от време).
Ø Ретроспективен;
Ø Перспективен.
Ретроспективният ФА изучава причините за изменението на резултативния показател за изтекли (изминали) периоди от време.
Перспективният ФА изследва поведението на резултативния показател в перспектива (в бъдеще време).
Основните задачи на ФА се свеждат до:
1. Подбор на факторите, които влияят върху резултативните показатели;
2. Класифициране и систематизиране на същите фактори;
3. Определяне формите на зависимост между факторите и резултативния показател;
4. Моделиране на взаимовръзките между резултативните и факторните показатели;
5. Изчисляване влиянието на факторите и оценяване ролята на всеки един от тях в изменението на величината на резултативния показател.


ТЕМА № 9
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФАКТОРИТЕ

Класификацията на факторите представлява разпределение на същите по групи в зависимост от техните общи признаци. Те позволяват по-точно да се оцени мястото и ролята на всеки фактор във формирането на величината на резултативните показатели и на тяхното изменение.
В зависимост от степента на въздействие върху резултативния показател/
Ø Основни;
Ø Второстепенни.
Към основните се отнасят тези, които оказват решаващо въздействие върху показателя при конкретно формиралите се обстоятелства. Те следва да бъдат изучени първи. Всички останали фактори са второстепенни.
В зависимост от обстоятелствата един и същ фактор може да бъде и основен, и второстепенен.
Според дейността на предприятието, факторите се подразделят на:
Ø Вътрешни;
Ø Външни.
Най-голямо внимание трябва да се отдели на изучаването на вътрешните фактори, на които предприятието може да въздейства. В много случаи обаче върху дейността на предприятието оказват влияние и други фактори, каквито са например: равномерност и своевременност на доставките от суровини и материали; конюнктурата на пазара; инфлационните процеси и други – това са външни фактори.
В зависимост от характера на въздействие факторите биват:
Ø Обективни;
Ø Субективни.
Обективните не зависят от волята и желанието на хората. Например: природните бедствия. Вторите зависят от дейността на хората. Например: ефективното използуване на материалните ресурси.
В зависимост от времето на въздействие факторите биват:
Ø Постоянни – които оказват непрекъснато влияние през целия период от време;
Ø Временни – чиито въздействия се проявяват периодично. Например: усвояване на нова техника, нова продукция и др.
В зависимост от формата на влияние върху показателите факторите биват:
Ø Положителни;
Ø Отрицателни.
Отрицателното въздействие на едни фактори може да намали или да доведе до минимизиране положителното влияние на други фактори.
В зависимост от обхвата на действие се различават:
Ø Общи;
Ø Специфични.
Към общите се отнасят тези, които действуват във всички отрасли. Към тях се отнасят: състоянието на материално-техническата база; осигуреност с ресурси и ефективното им използуване и др.
Специфичните действуват само в даден отрасъл или предприятие. Например: месторазположение на предприятието; отдалеченост от жп линии и други пътища и т.н.
Ако в процеса на анализа е поставена целта да се измери влиянието на всеки фактор върху резултативните показатели, те се подразделят на:
Ø Сложни и прости;
Ø Преки и косвени;
Ø Измерими и неизмерими.
Повечето от изучаваните фактори се състоят от няколко елемента. Оттам факторите се подразделят на сложни или комплексни и прости или едноелементни. Пример за сложен фактор – производителност на труда; прост – брой на работните дни през отчетния период.
Едни фактори оказват пряко влияние върху резултативния показател, а други – косвено. Оттук се различават фактори от първи, втори, трети, n-ти ред на подчинение. Към факторите от първи ред се отнасят тези, които пряко влияят върху резултативния показател. Те се изучават най-напред. Факторите от втори ред се проявяват чрез факторите от първи ред и т.н.
Въздействието на отделните фактори в много случаи може да се определи количествено. Това количествено измерване на факторите позволява правилно да се оцени влиянието им върху съответния показател. Ако това е невъзможно, желателно е поне да се посочи насочеността на тяхното влияние.


ТЕМА № 10
АНАЛИТИЧНИ ФАКТОРНИ МОДЕЛИ

В процеса на анализа възниква необходимостта от взаимно свързано изучаване на факторите с отчитане на техните вътрешни и външни връзки, взаимодействия и взаимоподчиненост. Това се постига с помощта на систематизацията им. Един от най-често използуваните способи на систематизация е създаването на детерминирана факторна система. Нейната същност се заключава в представяне на изучавания показател във вид на алгебрична сума, частно или произведение от няколко фактора, които въздействуват на неговата величина и се намират с него във функционална зависимост. Развитието на детерминираната факторна система се постига като правило чрез детайлизация на комплексните фактори. По принцип едноелементните не се детайлизират, тъй като по съдържание те са еднородни. С развитието на системата, комплексните фактори постепенно се детайлизират на по-малко общи, като последните постепенно се приближават по аналитично съдържание към едноелементните.
Една от задачите на ФА е моделирането на взаимовръзките между резултативните показатели и факторите, които определят техните величини. Същността на моделирането се заключава в това, че взаимовръзките на изследвания показател с факторите се изразява във формата на конкретно математическо уравнение. Във ФА се различават детерминирани и стохастични модели. На практика по-често се използуват първите. С тях се изследва функционалната връзка между резултативния показател (функцията) и факторите (аргументите). При моделирането на детерминираните факторни системи е нужно да се спазват няколко изисквания:
Ø Факторите, които са включени в модела трябва реално да съществуват, а не да бъдат абстрактно измислени величини;
Ø Факторите, включени в системата следва да се намират в причинно-следствена връзка, т.е. изградената факторна система трябва да има познавателна ценност;
Ø Всички показатели на факторния модел трябва да бъдат количествено измерими, т.е. те трябва да имат единица мярка и да имат информационна осигуреност;
Ø Факторния модел трябва да осигурява възможност за измерване влиянието на отделните фактори. Това означава, че в него следва да се отчита съразмерността на изменение на резултативния показател.
В детерминирания анализ могат да се разграничат няколко типа най-често срещащи се факторни модели:
q Адитивни – използуват се в случаите, когато резултативният показател представлява алгебрична сума от няколко факторни показатели:
у = х1+х2+х3+....+хn
(у – резултативен показател);
q Мултипликативни – прилагат се, когато резултативният показател представлява произведение от няколко фактора:
у = х1.х2.х3...хn;
q Кратни – прилагат се, когато резултативният показател се получава чрез разделяне на един факторен показател на величината на друг:
у = х1/х2
q Смесени (комбинирани) – съчетание в различни комбинации на предходните модели:
; ; y = (a + b).c и т.н.
Моделирането на адитивните факторни системи се осъществява по пътя на последователното разчленяване на един или няколко от факторните показатели на неговите съставни елементи.
Например: åР = РД + ФР + Изв.Р - адитивен модел;
åФР = РЛ + РОИ + РВО + ДругиФР,
където: åР – сума на разходите; РЛ – разходи за лихви
РД–разходи за дейността; РОИ–разходи по операции с инвестиции
ФР–финансови разходи; РВО–разходи с валутни операции
Изв.Р – извънредни разходи
Тези модели отразяват процеса на детайлизация на изходната факторна система от адитивен вид и разширяването й за сметка на събираемите комплексни фактори. Степента на детайлизация и разширяване на модела зависи от целите на изследването, а така също от възможността за детайлизация в рамките на установените правила. По същия начин се осъществява моделирането на мултипликативната факторна система – чрез последователно разчленяване на факторната изходна система на съответните фактори – множители.
При кратните модели се използуват няколко способа за тяхното преобразуване: удължаване; формално разложение; разширение и съкращаване.
Първият метод (удължаване) предвижда удължаването на числителя на изходния модел чрез замяна на един или няколко фактора със сума от еднородни показатели.
Например: себестойността на единица продукция може да бъде представена в качеството й на функция от два фактора – сумата на основните производствени разходи и обема на произведената продукция. Изходният модел на тази факторна система има вида:
С = ОПР/ОПП , където
С – себестойност на единица продукция;
ОПР – основни производствени разходи;
ОПП – обем на произведената продукция.
Ако общата сума на разходите се замени с нейните отделни разходи по икономически елементи, то детерминираният факторен модел ще добие вида на адитивен модел с нов набор от фактори:
РМ – разходи за материали;
РВУ - разходи за външни услуги;
РА – разходи за амортизации;
РЗ – разходи за заплати;
РСО – разходи за социални осигуровки;
ДрР – други разходи;
ОПП – обем на произведената продукция.