Философия - лекции

1.

Философията е ядрото на всяка култура, затова степентта й на развитие е степен на развитие на културите. Езика на философията е категориален, датира от IV в.пр.н.е.
I класификация на категориите на Аристотел:
n света е подреден, цялостен
n същност (кон)
n колко
n какво (бяло, умее, да чете и пише)
n по отношение на какво
n къде (в Никея)
n кога (вчера)
n намира се в някакво положение (лежи)
n притежание
n действие (реже)
n претърпява (него да го реже)
Тази класификация е условна. Чрез категориите се създава система, която дава възможност да се разглежда този свят.

II др.класификация - Конт, Хегел

Стилове и форми на философските текстове, пословици, басни, истории върху историята на великите митове. Системи съчинения от различни учебни пособия - доклади, трактати.
Историческо формиране на философ.съчинения
гноми - отделни изречения
поеми - силен философски текст
диалози
афоризми - Ницше
есета - Албер Каби
трактати - Аристотел, Хегел - математически
изповеди - Русо
романи - Достоевски

Философията е теоретическо описание на света, защото човек със своята дейност изменя и преобразува както природата, така и себе си. Човека създава историята и собств.свят. Човека не е независим от природните закони, той се стреми да ги усвои. Доколкото човек сам твори историята, той създава свои цели и се стреми да ги стигне.

Трансцедиране - човек да излезе от себе си и да се погледне от вън. Това самонаблюдение е много важно за да коригира своята дейност. Философски плурализъм (многовариатност). Щом има избор, можем да говорим за свобода. Тя е осъзната необходимост. Човек е свободен, когато познавайки природните закони, той избира онзи който задоволява неговите потребности.

Осъръзмеряване:
Философското мълчание и общуване се допълват взаимно. Философското общуване има за цел да провокира човек към вътрешен диалог.

Възниква въпрос - как практически философът проблематизира реалното съществуване на човека?
Отговор: свежда се до факта относно непосредственото облагане на многообразието. Философията не дава готови рецепти, тя само провокира човека да осмисли своето съществуване. Нито една философия не може да реши конкретните проблеми на човечеството, но може да стимулира неговата духовна активност. А когато човечеството започне да си задава въпроса за своето съществуване, той започва да философства. Затова философията е присъща на всекиго и по всяко време, а да мислиш означава да бъдеш човек.
Във Византия - всички науки се обединяват под общо название (диалектика) - шест най-важни опредления на философията:
1. философията е знание за природната същност
2. философията е знание за божествените и човешките дела, т.е. за всичко видимо и невидимо
3. философията е упражнение в смъртта.
4. философията - оприличаване на Бога чрез помощта на мъдростта, справедливостта
5. философията е начало на всички изкуства и науки
6. философията е любов към мъдростта

Доколкото истинската мъдрост - това е Бог, то любовта към Бога е истинската философия. Философията - синоним на зараждащата се теоретическа мисъл.
Константин Кирил Филсоф - "философията е разбирането на Божиите и човешките дела, и до каква стешен ще се доближи до Бога, който го е създал"
- познание божиите ………
- етически проблеми

Хегел - философията се изпразва от съдържанието си в един момент.
Доверие в науката и самите себе си, вярата в могъществото на духа е първото условие за философията.
Философията е една и може да бъде само една, защото разума е един. Философското познание е функция на живота. То е символика на духовния път, отпечатва върху себе си всички житейски противоречия и не бива да се опитваме да ги заличаваме, защото философията е борба
"Опитът е мъдрост" - Кант

























Философията в духовната култура на човечеството
1. Що е философия и философстване. Как се прави философия?
2. Ползата от философия. Специфика на философското мислене. Стил, метод и език.
3. Философски смисъл на живота. Философията като теоретично осмисляне и проблематизиране на човешкото битие.

Човек в своя живот натрупва множество знания и мисли, как е устроен света, за съдбата на човечеството, за смисъла на живота, но най-вече за живота и смъртта.
Как е устроен света?
Хаотичен ли е или не?
Как се отнасят в този свят материалното и духовното?
Случайността е форма на закономерността.
Смисълът на човешкия живот.
Що е истина?
Що е справедливост, добро и зло; съвест и чест?
Що е свобода? - израз на необходимостта; осъзната необходимост, свободата е избор
Какво е мястото на човека в цивилизацията?
Тематиката на тези въпроси е да определят потребностите на човека, от общата му ориентация към света.
Светогледът разработва и вълнува хората с въпроси и вън от философията.
Философския анализ помага на хората да преодолеят грешността на едни или други позиции, да подтикне човек към преосмисляне. Философията помага да се преобразят стихийно възникналите у човека възгледи в много по прецизно мислене, обосновано от светогледа.
Светогледът е многомерно явление. То се формира в различните области на човешкия живот, на практиката и културата, към духовното преобразяване. Причислено към светогледа се отнася философията. Светът е необходима съставна част от човешкото съзнание. Разнообразни знания, убеждения, мисли, чувства, стремежи, надежди съединявайки се в светогледа, представлява цялостно разбиране на света от страна на хората. Остава проблема, че живота на хората носи исторически характер. В реалния човешки живот света се формира в съзнанието на обикновените хора. Светът на всяка епоха живее и действа чрез множеството (отделните хора), то не е чисто сумарно, механично.
Светогледът като интегрално явление включва жизнено-практически, професионални, научни знания. В света се омисля целия запас от знания за човешкия живот. Насочеността на човешките действия има две основания:
1. ценности
2. знание (стремежът за постигане на истината за реалния свят)
Особеното отношение на хората към всичко, което би било в съотвествие с техните интереси и потребности.
Светогледът е комплексна форма на
на различни пластове на човешкия опит.
Светогледът е съвкупност от оценки, принципи, определящи разбирането за света, място на човека в него, както и програма на действие на хората в бъдещо действие.
В светогледа различно са представени интелектуалния и емоционален опит на хората.

Светоусещане - емоционалната психологическа страна в светогледа на равнището на обичаи, настроения, чувства и други.

Светоразбиране - свързано с формата на познаваните образи за света с използването за нагледни представи за него.
Свет. е сложно взаимодействие на интелект. и емоц. комп. на светоусещането и светоразбирането като елементи на свет. Светоразбирането и светоусещането имат две равнища: 1 - жизнено - практическо (нееднороден компонент - неговият носител е нееднороден - човекът), нееднороден се определя от образ. интелигентност, духовната култура, традиции ); 2 - теоретическо (ф. - системно-концептуално обобщено теорет. познание )

1.Източник за появата на философията е митологията (форма на общественото съзнание, характерна за ранните стадии на общественото развитие). Митовете са посветени на космическите теми за устройството на света; за безсмъртието на боговете и др.
Митовете са най-ранната форма на духовната култура на човечествтото, обеднили в себе си зачатъци на знание (религиозни, политически възгледи, философски). Митът се проявява като единна универсална форма на знанието, изразява светоусещането и светоразбирането на епохата, в която се създава. В митовете се сближават явленията на природата и културата, човешките черти се пренасят върху обкръжаващия свят, а космоса се пренася на земята. В митовете отсъства разграниченост на света и човека между знанията и художествените образи, субективното и обективното. Има въпроси от митовете, които се онаследяват от религията и философията.

2. Источник - "религията" - светът на религията по своемото отразява реалния опит на човечеството с помощта на празничната обредност. Религията формира доброта, състрадание, съвест, дълг, справедливост, стремейки се да ги свърже със свещеното. Те не трябва да се противопоставят (Хегел). Предмета на релегията съвпада с предмета на философията, тя се интересува от същността на Вселената, на природата и духа, на отношението на човека към духа. Философията също се интересува и изследва човека и неговата същност. Според Хегел основата на религията и философията се състои в мисленето. За човека мисленето служи като основа на религията.
Различията на философията и религията не трябва да ги противопоставя на мисленето, а в рамките на мисленето. Религията е сферата на човешкото съзнание, в което са решени всички загадки. Религията е сфера на вечната истина, покой, светоразбирането за човека прави мисълта конкретна в качеството на човешкия дух.

Философия - пръв използва думата "философия" Питагор - VI в.пр.Хр. В научен смисъл пръв я използва Платон - IV в.пр.Хр.
Любомъдрите - включва най-ценните достижения на духовната култура. Раждането на философията си остава остава едно велико достижение на древна Гърция ( VIII - V в.пр.Хр.) Думата философия беше синоним на зараждаща се теоретична мисъл.
Аристотел - IV в.пр.Хр. - начало на философстването "преди и сега изумлението подтиква хората да философстват". Защо философстваме? За да направим свой свят и да го опознаем
Как се прави свят във философията? - теоретично, философията е идеално възпроизвеждане на универсума.
Как се прави философия? - с категории.
Кой прави философията? - гения (отделния човек). Той създава парадигма (модел на света), създава и школа - разпространяване на идеите. Традицията съхранява модела на Гения. Направление парадигматичните принципи във времето. Философията не е професия, тя е част от живота като такъв. Ние живеем с хората и сред хората.
Философията е елемент на човешкото съзнание, тя е публично съзнание. Философът е беззащитен сравнен например с поета или драматурга. Той може да говори само от свое име.
Мъдростта позволява да се вземат решения и като ръководство на човешкото поведение, да привежда съответсвие знание и действие. Философстването не е дело на учени, а е дело на човека при всички условия и обстоятелства. Философията е присъща на човека по всяко време, защото да философстващ означава да мислиш. Смисълът на философстването е съвремието. Философското изследване започва на границата, където свършва знанието.
Философията има незавършен характер, чиято същност се състои в постоянното търсене на истината. Да философстващ означава да се учиш и да умираш. Ако философията значи да се учиш, да умираш, то да знаеш да умираш значи да знаеш да живееш.
Хегел - "философията е една и може да бъде само една, защото разумът е един"























След природата философията изследва обществения живот на хората.

1. Природа
2. Обществен живот
3. Човек

Сократ - смисълът на човешкия живот, смъртта и безсмъртието - антропология. Той олицетворява философията. Тя напуска Олимп и слиза Атинския пазар.
Жан-Пол Сартър - изоставя Сорбоната и влиза във френските кафенета.
Предмет на философското размишление със природата, обществения живот и човека. Философията има теоретичен характер.
Ницше - "философът сам трябва да бъде историк, догматик, поет, гадател, за да може да погледне от високо, той трябва да създава ценности. Формата на философията не се свежда нито към митологията, нито към религията, нито към науката.
Аристотел - пръв опит да отдели философията. Тя изучава най-общите принципи на познанието - гносеология.
Най-близко до Аристотел - Кант. Той смята, че философията е преди всичко универсално теоретично знание. Философията е наука за отношението на всяко познание към същинските цели на човешкия разум (Кант)


Чрез тази схема на знанието човешкия интелект уморително постига света в аспект, който не е даден в опита. Кант извежда на преден план практическия разум. Активния характер на светогледа стои в основата и начина на действие.
Към мъдростта води науката. Невежеството на никого не е помогнало.
Потребна ли е философията за всяка възраст? - старецът, макар и остарявайки - вътрешно млад от изживяното, а юношата - зрял, непознавайки бъдещето (познавайки философията).
Солон: "тайната на вечната 'мъдрост' е да се учи всеки ден по нещо ново, защото живота е безкраен процес на самооткритие."
Съзнанието (субективното и духовното) е насочено към самия човек.
Насоченост навън - в стремеж да изучи природата, човека се отличава със способността да мисли, да желае, да тъгува и др.









схема 1

- кое от двете е първичното
- в състояние ли е съзнанието да опознае битието.
Философията е многоструктурно явление. Тя включва науката, житейска мъдрост и културен феномен.
Зенон - физика, етика и логика.
Клеант - диалектика, риторика, физика, политика, теология
Декарт - дърво, корени, метафизика
механика - стъбло - физика
медицина - клони - науки
морал

схема 2

Под морал Декарт разбира най-възвишения морал, който предполага пълно познаване на останалите науки, най-висшото стъпало на мъдрост.
Философията се разпростира върху всичко, което човешкия дух може да познае.
Единствено философията ни отличава от най-дивите и най-варварските народи.
Един народ е толкова по-възпитан, колкото по-добре знаят да философстват хората в него.
Философията е социално-културен феномен и тя може да бъде определена като култура на духа.
Алберт Швайцер - (етнолог) - с термина култура трябва да се означи сумата от всички достижения на отделните лица и цялото човечество във всики области, в онази степен в която те съдействат за обществения прогрес и духовното осъвършенстване. Колкото по богата е философската концепция, толкова е по-широко полето на културата.
Културата е преоценка на ценностите.
Ценност - тези математически и духовни обекти, които са способни да удовлетворяват всички потребности на човека и обществото, служейки на техните интереси и цели.
Появата на философията и раждането на особено, вторично по тип обществено съзнание, насочено към осмисляне на сложните обособили се форми на практиката на културата изобщо.
Формация на философията - използването и приложението на философските принципи, категории в научната и социалната практика.
1. Светогледна формация - система от знания, оценки и убеждения за отношението човеко-човешки свят, закрепени в човека като принципи на поведение. Всеки светоглед е форма на обществено съзнание и обратно.
Всяка наука има своя светогледна формация. Светогледната формация - дава знания за политическите, естетическите, правните и други идеали на обществото като цяло.
2. Философията дава логика на …………………………………………………………………
……………………………………………………………….
3. Социално-приложни - осъществява се като преобразувателна и управленческа дейност. Философията индуцира (провокира) човешкото мислене. Тази философия е доразвиваща принципа на историзма. Философията е призвана да резюмира миналото, да преодолее настоящия проблем и да се насочи към бъдещето. Човешката история е реалност от особен род. Човекът е този, който има съзнание, а той е най-уникалната форма на материята. Историята е сложно съчетание от обществения живот на хората. Всички предмети, създадени от хората - обществем труд.
Творчесвтото е единство от продуктивна и репродуктивна дейност.
Философията има субективно-обективен характер.
Противоречието според Хераклит е единствения нерв на развитието. Философската наука - науката се прави от хората.
Конкретните науки приключват в определен мислителен инструментариум.
Частните науки не могат да обособят себе си в ценностно отношение.
Сументизъм - научно, вярно знание дават само частните науки.








Схема 3

Частните науки се изграждат върху експерименталната философия в самостоятелна област на духовните знания. Философията е интерпретатор на достиженията на частните науки.
Философията е сродна с всички частни науки, но взета в интегрален вид.
Научен метод - знание, отношение на човешките представи, понятие, категории взети в своята съвкупност, формата на човешкото мислене (детерминирана).
Метафизическия - вече е ненаучен.
Диалектически метод - за първи път Сократ (спор) там където има борба на идеи
Философията е социално-културен феномен. Тя е най-универсалната интегрираща връзка между частните науки и всички останали духовни области.
Клеобул
Периандър
Бимант
Талес
Хилон
Питак
Солон - нищо прекалено. Помни края на дните си.
Най-лесно - даваш съвети, най-трудно - да познаеш себе си.







































Антропологическо направление - софистика - древногръцко посвещение. Разпространението на знанието е важен момент. Риторика - средство за убеждаване (важно място).
Протагор - човечеството е мярка на всичко съществуващо.
Сократ - завой от природата към човека. Той не признава боговете. "Аз зная че нищо не знам" - мъдростта е съзнанието за ограничаване на знанието. Съмнението в средство за усъвършенстване на научни знания "познай себе си" - самозн. означава откриване в отделните постъпки на хората възможност за постигане нормите на човешките действия.
"Познай себе си" - предпоставка за познаване на другите. Основна категория - добродетел (при Сократ). Добродетел съвпада със знание. Основни форми на човешката добродетел - справедливост, храброст, умереност и благочестие.
Извод: от всички добри неща на света най-добро е познанието и едно зло - невежеството.
Диалектиката се определя като:
- изкуството за разискване
- теория за спорене
- умение да се води правилно беседване
Приоми на Сократ:
- ирония, форма на диалог. Възможността на събеседника да открива своето незнание без да бъде предмет на високомерно отношение
- маефтика (акуширане)
- индукция - от единичност към общото
- определение - то завършва беседата

Платон - (академия)
Основна категория - идея. Тя се отнася до множеството еднакви неща. Тя е същност на нещата. Тя е безотносителна във времето същност. Тя е извънпространствена природа, която изразява нейната трансцедентност. Тя е сетивно невъзприемаема. Тя не е отражение на обществените свойства, а е тяхната същност. Идеята е дадена сама по себе си.
Два свята - на идеите - идеален
- свят на несъвършенните сетивни неща

Идеите са модела на сетивно-възприемаемите неща.
Теза: във вечния свят на идеите пребивава и човешката душа. Безземната душа отрича познавателната сбособност на усещането.
Гносеология - форми
- мнения - сетивни данни
- разсъдък - света между сетивните неща, идеите за тях
- разум - реализира самоактивирането на познавателната способност, изучава идеите като такива.
- световната душа се намира в центъра на света. Света е единство от битие (идеята), небитие (материята), сетивни неща и числа(Платон)
Световната душа придава движение на Вселената ( Платон ). Движението на звездите и планетите се предава от техните души.
Между елементите на космоса, той (Платон) отделя вода, въздух, огън и земя. Основни са огън и земя, между тях поставя въздуха и водата. Благодарение на огъня виждаме космоса, благодарение на земята усещаме космоса. Космоса е единен, краен и представлява кълбо. Той е привърженик на глоцентричната теза.

Създадена теория са структуиране и класификация на древните форми на управление.

Идеална държава

А. Аристокрация - аристократична република
- аристократична монархия

Б. Нисходяща йерархия
1.Тимокрация - д-ва на честта и ценза
2. Олигархия на търговията
3. Демокрация - власт на сгантта
4. Тирания - диктатура против властта на аристокрация

Емперокъл - въвежда категорията закон.
Платон - земеделци и занаятчии - производство
- войници - безопастност
- философи - управление на държавата

Теория за Ерос ( Платон ) - лирическия ерос - индивидуални влечения
- космическия ерос - творческия ерос "страст, чужда към ума, влачеща към удоволствието от красотата и силно укрепваща се от съединението с другите. Тази страст е любов. Чувствената любов е безусловно необходима за човешкото съществуване.
Двата ероса той ги възприема - лирическия - съединение на душите; космическия - светопреобразуване.
(Отговор на някакъв въпрос за еросите) - С възприемането на ероса като роден в красотата. Истинския ерос е ероса на вселенското единство.

Въпрос 4

Този който синтезира цялата мъдрост на античността - Аристотел - телепатическа школа
Създава система на науките.
- теоретически - физика, математика, метафизика
- практически - етика
- творчески - гносеология

Аристотел - отрежда място на материята. Тя е субстрат (основа) на всичко съществуващо. Той въвежда понятието форма. Тук се характерезира съдържание, обективен предел и цел. Тя е свързана с материята.

връзка между материята и форми
хилеморвризъм
мат. форма

Обективния смисъл на формата - ентилехия.
Бог е форма на всички форми. Стремеж на Аристотел към абсолютната форма. Идеята за движението обяснява връзката между математиката и формата. Движението може да бъде възникващо умножаване, намаляване, увеличаване, превръщане, преместване. Може да се срещне във всяка форма на преместването като негов момент.
Покой - относителен и абсолютен.
Движението е вечно, трябва да съществува нещо, което да привежда в движение всяко тяло.
- първия двигател - той не се нуждае от други тела, сам той е енергия, той е чиста форма, не притежава материя, той е цел, т.е. - Бог.
Аристотел изгражда формалната логика, формулира два закона :
- закон за противоречия
- закон за изключеното трето
Политическа философия - форми на древното общество.
1. Монархия 4. Тирания
2. Аристокрация 5. Олигархия Отлонение
3. Полития 6. Демокрация

Полития - властта се упражнява от средно имуществени слоеве на обществото ( идеал според Аристотел)
Никомахова етика - произведение на Аристотел. Той атакува тривиалните представи за живота превежда човека от собствената му ограниченост.
"Знанието облагородява духа!"
Понятието добродетел - знание, което очертава пътя за достигането на високи морални ценности.
Евдемонизъм - щастие - добро като обект на човешките желания и знания. Щастието е възможност, ако се използват трите вида блага.
- душевни
- телесни
- въшни
Два вида добродетел:
- дианоетически - разум
- етически - чувства
"Най-престижната добродетел е мъдростта!"

Въпрос 5

Епикур
Човека в римската философия
Сенека - човешката добродетел е основно качество на човека. Тя се подчинява на съдбата на човека. Няма нужда от молитви. Човкът е най-висшото звено от природата. Живота сам по-себе си не е благо, благо е добрия живот. "По-добре да се мре, отколкото да се живее лошо"
Живота е естествено учереждение, в което трябва да са братя.
Дълг на всеки човек - да не причинява вреда на членовете на обществото.

Епиктет - доведен в Рим като телохранител на Нерон - "Философията е своего рода медицина, предназначена за лекуването на болната човешка душа."
"Не желаеш ли да бъдеп роб, не търпи и робство сред себе си"
"Свободата е правото на свой избор и собствено мнение"

Марк Аврелий - човеколюбие, доброта, философията е предимно нравоучение. Бог е първооснова, Бог е всемирния разум. Човешкия живот е един бързо преминаваш миг.


Въпрос 22 (без философи)

Обективната истина не означава истина. По-старите истини обикновено не се отричат, а се включват в новите случаи. Абослютната истина е пълно и изчерпващо знание за света като цяло. Всяко отричане на абсолютната истина води до отричане на света. Човешкото мислене е толкова суверенно, колкото е несуверенно плюс човешкото познаване. Човешкото познаване - способност е толкова неограничена, колкото и ограничена. Несуверенно плюс ограничение - конкретно проявление. Относителната истина е част от абсолютната истина.
Има ли вечна истина? - да има.

По степен на приближаването на субекта към обекта.

истина

[относителна] [абсолютна] [конкретна]
при степен на истината на условия
приближаване на субекта

Човешкото взаимодействие е човешката действителност. Практиката е една от формите на всеобщото взаимодействие в света. Характерно е съзнателната целенасоченост и упротреба на оръдия на труда. Човека очовечава средата. Човешката практика е двустранно взаимодействие между човек и човека. Ролята на практиката е в познанието. Тя е основа, определяща цел и критерии на познанието. Практиката стои по-високо от теоретичното познание, критерият на практиката е относителен, не може да бъде абсолютен. Той е и неопределен. Освен практиката и логиката може да е критерий на познанието. Практиката и теорията се намират в единство - два възможни варианта.
1. Практиката е основна определяща цел на познанието
2. Ролята на теорията за практиката.

Вярно е, че теорията има своята специфика, знания оказващи еврестичната сила на хората, изпреварващите и функции, всякога да се отчита както ролята на практиката за познанието, така и ролята на познанието в практиката. Докато практиката е основа и изходен пункт, то във функционален пункт познанието насовчва самата практика. Значение за практиката имат две функции:
- регулаторна - обезпечава управлението на самата практика
- прогностичната - обезпечава целеобразуването

Извод: в диалогът теория-пракиката се изменя, коригира, обогатява, както теорията, така и практиката. Творческата активност е активност на мисълтта.
Заключение: "Нищо не е по-старо от истината" (Декарт)
(Хелепид) - "Истината е върховния водител в работното поле на философията и жизнената практика

Въпрос 23
Тема "човекът и обществото" като философски проблем
Човекът като философски проблем, човешката личност, общество, за смисъла на човешкия живот, смъртта и безсмъртието.
Човешката култура, цивилизация, обществото като обект на човешкото познание.

В исторически план не всички философски системи са успявали да "прихванат" познание и полезрение в твърде широката тема на човешката проблематика. Едни са обръщали внимание на свободата на човека, възвеличавали социалната природа на човека. Човека е носител на уникалност - способност да отразява както етноса (външно действие), така и субективна реалност (психика, разум) и творчески да ги преобразува. Според Видро човекът е висша ценност, единствен създател на високите постижения на земята, разумен център на Вселената.
В античната философия ч овек се разглежда като част от Космоса, човек е микрокосмос.
В християнството човек се разглежда като дух и тяло. Те са качествени противоречия, като възвишено и низшо.
Във философията на новото време (от Декарт досега) - вижда в човека неговата духовна същност.
Голяма заслуга е свързаното изследване на Кант и Хегел (19-20в.) - човек до разумното начало и към ирационалното начало, научното разбиране на човека е един незавършен човек, тъй като човешкото съществуване е крайно многообразно (разум, воля, характер).
Човек се ражда, живее, стреми се към нещо ново. През 20 век Владимир Соладьов - човек е същество, призвано да събира и добро, и зло - характерни черти - срам, състрадание, благоводение. Те очертават богатството на духовния живот на индивида. Чувството за срам безусловно разграничава човека от животинската природа. "Аз се срамувам, следователно съществувам"
В процеса на труда човек непрекъснато изменя своето съществуване. Чрез труда създава материалистичния дух, култура, труда - колективен социален феномен. Развитието на трудовата активност глобално изменя природната същност на човека.
Появява се нов биологичен вид - човек с формирано вече съзнание, който се нарича "Хомо Сапиенс", човек се отнася към единичния човек и към рода. Един човек не съществува и само в това отношение човек и човечество в пълния смисъл. Детето се ражда с цялото физиологично богатство (генофонд) натрупано от човечеството. Детето, което не е усвоило в себе си културата на обществото, се оказва неприспособено.
Извод: Човека е разумно същество
Социалната природа на човека не отрича неговата биологична природа, която също има универсален характер. Биологично измерение на човека се проявява в морфологичното явление, както и в нервно-мозъчните процеси на човешкия организъм. Психологично измерение се разбира, като вътрешен духовен свят на човека. Това са съзнателните и безсъзнателните процеси (воля, характер). Човек е разумно същество. Неговото мислене се явява сложен опит от емоционална и интелектуална сфера. Човек се разглежда в три аспекта. Закономерностите са ориентирани към саморегулирането на вещественото на човека, но човек преди всичко е субект на обществените отношения. При разглеждане на личността на човек се имат в предвид такива свойства, които могат да бъдат описани чрез соц.-психологически термини. Измерението на човека от библейска и социална страна има във философията отношение към човешката личност. Библейското е главно чрез наследствеността. Социалното чрез непросредствено издигане на човека. Човека в културно-историческия процес на социума. Нито библейската, нито социалната могат да ни доближат към същинското в човека, но тяхното единство може да ни сближи до човека. Любопитсвтото е социално качество.
Извод: Човешкото представлява цялостно единство на библейските, психоологически и други нива, в които се формира природното и социално-жизнено придобитото.
Средата в която човек живее е и природна среда. Ако човек е оставен в безмагнитна среда, той загива.
Биомасата на всяко живо същество притежава особено биополе. Някои животни снемат стресовото състояние на човека. Душевното равновесие на човек е възможно при условия на физиологична и психологична адаптация. Всички животински организми взаимодействат с Космоса. Ние живеем в унисон с цялата космическа среда, затова космическите ритми оказват голямо влияние върху растенията и животните. Битието изобщо е конкретно единство на общественото битие и социално неустоената природа. Човек е реалност сред реалностите. Той се ражда, живее и умира в битието. Човек не е свободен от битието, а е свободен в битието и е детерминиран факт в него. Човек не може да се откъсне от битието, отиването в небитието е начин за връщане в битието, но в друга форма.

Човекът се развива и по своя биологична програма. Всичко родено съществува след биологична амортизация. Естествено отпада от живота в определени времеви граници. Властта на природата е тиранична (Хегел), защото всеки човек умира. Разбирането на смъртта се състои в това, да се разбере смисъла на живота, как трябва да се живее.
Гьоте - смъртта е художествен начин за възпроизвеждане на живота.
Живота и смъртта са вечните проблеми на човека. Човек е тяло сред телата. Той се изменя. Близостта към смъртта повишава цеността на живота.
Живей и действай всеки път сякаш е последен (Марк Аврелий)
Жаждата за безсмъртие, определен вектор на човешкото битие.
Платон - тялото е тъмница, смъртта е източник на радост и жажда
Епикур - живота и смъртта са паралелни плоскости - не се пресичат.
Индивудалната смърт се компенсира от безсмъртието на рода. Човек е безсмъртен със своите дела. Не само е смъртен, но и човечеството. Ако е вярно че индивида се съхранява в рода, то е вярно че рода умира в индивида. Живота е уникален, единствена нравствена добродетел е съхранението на достойнството на човека пред лицето на смъртта.
Смъртта и нейния нравствен статус е необичайно висок.
Тацит
Планиий - предсказвам, че твоята история ще е безсмъртна, за това аз силно желая да бъде включен в нея. Безсмъртието е проекция в бъдещето. Живота става висша ценност, независимо че живота Ерос и смъртта Танос вървят ръка за ръка. В живота на човека може да настъпи момент, в който смъртта е по-действена според главните си цели отколкото живота.
Смисъла на смъртта е свидетелство, че безсмъртието на човека следва да се желае от потомците.
Диалога "Ферон" - последната нощ на Сократ. Изработва достойно за себе си отношение към смъртта.
Сенека - "Най-жалкото, това е загубване мъжеството да умреш"
Безсмъртието - биологично, творческо, теологическо, натуралистическо.
Смисъла на смъртта е обратната страна на смисъла на живота.
Само лице в лице със смъртта - истинска стойност на живота.
Ларош Фуко - "не трябва да се гледа направо на смъртта и на слънцето".
Смъртта на малките хора, тихата смърт
Евтаназия - блажена смърт, доброволна смърт.
Умрелия човек след смъртта се превръща от обект в обект на манипулация (потребление и др.)
Човек има право на живот, но и на смърт.
Естетически права: на живот, свобода, собственост (чрез труд - Лок)
Т. Ман - смъртта е велика сила, в близост с нея човек сваля шапката и се предвижва на пръсти. Разума стои като глупец пред нея.
Морис Маро (Сорбоната) - без смъртта на човека, нямаше да има нито история, бъдеще, общество, надежда.
Хераклит - смъртта на един е живот на друг. Смъртта открива път на следващото поколение
Жорж Батай - "еротизъм" смъртта е младостта на света, и само превръзките на очите ни пречи да видим че смъртта единствено осигурява избликването на живота.
Последната минута е тази, която е равносметката на човешкия живот.
Агонизиращият е още присъстващ биологичен живот, но съзнанието му е изпълнена с представата за един свят, който един жив човек не би могъл да познава. Надеждата за живот не престава до самия край. Последния миг, когато е твърде късно за думите, тишината и мълчанието казват повече. Смъртта е събитие, което е абсолютно, последно в човешкия живот, безкрайна дистанция между последния миг и нищото. Смъртта за отделния човек си остава уникална. Посления миг е за умиращия пръв (нищо подобно не е преживял) и последен, защото след него субекта престава да бъде.
Последния миг е кристализирала диалектиката на живота и смъртта.
Доколкото часът на края е края на човешката надежда.
Перикъл - тайната на живота е в щастието, тайната на щастието е в свободата, а тайната на свободата е в мъжеството. Когато човек мисли и говори за своята смърт, на човека са необходими любов и свобода, за да може да има мъжество да се изправи срещу смъртта, да я отложи, да я предотврати. Този който не умира, той не живее. Да философстващ значи да се научиш да умираш. Проклет би бил живота без смъртта.
М.Хайдигер - феноменът страх от смъртта. За Хайдигер страховете са фундамета на съществуването. Смъртта не е червеят който разяжда плода, а същинското ядро на живота.
Щом някой вече е роден, то веднага вече е достатъчно стар за да умре. Смъртта е самата структура на живота, който живот е битие за смъртта. Смъртта винаги е самотна и уникална.
Антропологическа инадаптация - Хайдегер - препокриване.
Страх от смъртта е върховното последно бъдеще
Монте - смъртта ни държи будни, обути и готови за път.
Смъртта ни индивидуализира, но и предизвиква инфантилни реакции, тъй като смъртта е единственото нещо, което е извън силата на човека.
Солон - помни края на дните си, това вероятно би те направило по-хуманен. Човешкия живот няма еквивалент.
Йосиф Херпет - никой няма право да отнема човешки живот.
Бергсон - разбира под живот непрекъснатото творческо развитие. Светът представлява нещо единно, развиващо се - жизнен порив. Благодарение на жизнения порив човечеството продължава настъпателното си поведение.
Б.Франклин - трудещ се човек - интуиция, постигаща самата същност на живота.
Бергсон - три основни въпроса - от къде сме дошли, кои сме ние, накъде отиваме. Човешкия живот и човешкото познание са свързани с философията на историята.




























Авалд Шпенглер - историята се разпада на редица неповторими култури. Цивилизацията е старост на културата, нейно постепенно умиране. Симптомите са материализмът, атеизмът и др.

Три типа култури - антична (Аполонова душа - сетивното тяло), европейската - душата на Фауст (безпределното пространство и всеобщата динамика), арабска - магическата душа - строгия дуализъм между душата и тялото, и магическото взаимодействие между тези субстанции.
Н.Бердеев - култура - съвкупност от всички видове преобразувателни дейности на човека и обществото, и резултатите от тези дейности.
Културата е осъществяване на нови ценности. Динамично движение вътре в културата. С нейните кристални форми тегли към изход извън културата, към живота, към практиката, към силата.
Човечеството създава цивилизация за да се освободи от стихийните природни сили. Човечеството е измислило оръдия на труда, които е поставило между себе си и природата.
Леонитиев, Досоевски - разлика между културата и цивилизацията. Цивилизацията е по-стара и първична от културата. Изобретение на най-елементарните оръдия на труда е цивилизацията. Цивилизацията е всеки социализиращ процес. Цивилизацията означава социално-колективен процес, а културата е процес по индивидуално-протичащ в дълбочина. Цивилизацията сочи по-висока степен на обективизация и социализация, а културата е природно свързана с духа и природата на човека.
Волята за могущество на всяка цена е цивилизаторска идея в културата. Цивилизацията е преминаването от култура към отдаване на стремителния поток на живота. Цивилизацията непременно господства икономизма, тя по природа е технична. В цивилизацията колективния труд измества индивидуалното творчество, тя обезличава.
В криза ли е цивилизацията (Шпинхер)?
Р.Джордж Колингууд - признава кризата в цивилизацията. Тя е в следствие от постоянния откъс на вярата в разума, като база на организация на целия социален живот. Симптомите той вижда във философията и рационализираща и неговия политически израз - фашизма (съзнателен антагонист на цивилизацията)



Въпрос 25, 26 и 27

А.Тойнби - вижда алтернативата на съвременните цивилизовани ценности в християнството. Той признава, че съвременната цивилизация съществуват симптомите на криза, но той не е песимист. Спасението може да дойде чрез единението на духа, въз основа обединяването на световните култове. Той възприема идеята за културната приемственост. Световната цивилизация е резултат от историческия процес, а не е предпоставка.

Ларош Фуко - цивилизацията е етнология на културата, обществената отворена висша най-сложно организирана система. Обществото и цивилизацията имат една и съща по времетраене темпорална характеристика в историческия процес.

Кобс, Ж.Русо, Кант - възниква договорна теория
Хората са създали обществото на своето естествено състояние към ново гражданско състояние.
Кобс - естественото състояние на хората е война на всички против всички. Индивидите са застрашени от взаимно изтребление, отъждествуващи обществото с действията, и те са плод на човешкия разум.
Русо - отъждествувайки обществото и действията, той смята че в естественото състояние на хората те не са били организирани в обществото и затова по силата на договор те мълчаливо се обединяват в асоциации. Обществото е обществена личност със своя воля, съставена от съзнателно обединяване на индивидуалности.
Кант - три силни естествени наклоности, които отблъскват хората един от друг - честолюбие, властолюбие и любов към собственото.
Нашето познание представлява система от възприятия, но те имат субективен характер.
Хегел - обществото възниква веднъж. Обществото е продукт не на разума, той е ирационален психологизъм.
Инолит Тен - нормалното душевно състояние на хората представлява състояние на халюцинации, но понякога могат да успеят
Габриел Тард - подражание - въз основа на него възниква обществото. То обединява, уеднаквява хората. Социалните връзки са трудовите връзки. Трудът е създал човека в процес на отделяне от природата и обеднияването им в общества. Трудът и езикът са двата мощни фактора, за формиране на човека.

Неокантианство - отрича ролята на географския фактор. Обществения живот е безпричинен, и не се ръководи от никакви закони. Географската среда - основа за формиране на обществото.
Ш. Монтескьо - най-важно - климатът. Тази теза е лесно опровержима. През 19 век - Х.Бокъл - 4 елемента са в основата на възникването на обществото - климат, почва, храна, общ вид на природата. Те не могат да дадат научен отговор за възникването на обществото.
Хегел - топлината е достъпна за формиране на обществото. Историята си има своя вътрешна логика.
"Мекият йонийски климат многоспособства за да бъде създадено изящество на поемите на Омир, но само климатът не може да създаде такива автори"
Мечников - водната среда е най-важния фактор за развитие на обществото.

Три периода за развитие на обществото:
- речников - Нил, Тигър и Ефрат, Гана, Хуан-хо
- средиземноморски - на финикийци, римляни и др.
- океански - откриване на Америка

Няма общество, което да не се намира върху една или друга среда, но влиянието и е относително.
Некултурен човек няма при философията, защото той не може да съществува вън от обществото, а общество без култура няма.
В диалект. инд. - общество основна роля изграе социалния характер. То се поражда от динамичната адаптация на специфичните свойства на човешката природа към определяне на социалните условия при които възникват различни форми на отчуждение. В този процес на отчуждение се подтискат основни потребности на личността (любов, творчество, индентичност), а това поражда патологичност и неврози.
Е.Фром - в съвременната епоха се поражда противоречие в човешката природа - конфликт между интелектуалната - техническата зрялост и емоционалната примитивност. Научно-техническия прогрес, техническите новости и емоционалните примитивности на хората си противоречат. Хората трудно приемат тези новости и затова бягат. Всичко това поражда безсъзнателно напрежение при социални промени.
Това създава предпоставки за възникването на авторитарни и тоталитарни системи, при които индивида се привръща в безличие.
Х.О. Игъсет - "човек е призван да бъде творец на светогледа и той изпада в една битийна драма". Човекът е футористичен - той живее обърнат към бъдещето.
Съвременната епоха е белязана от най-острите кризи - европейската криза на културата и соц., която се пораждата от бунта на масите. Те притежават силата на обществената и европейска история, зависи от масовия човек (безличен, бездуховен индивид).
Човекът (маса) - на собствените идеи, а притежава само формален и механичен комплекс от общо приети частни представи и възгледи. Трагичното е това, че човекът "маса" смята себе си за съвършен. Той налага своята липса на култура, своята духовна ограниченост, като образец. Масите нахлуват във всичко и винаги с насилие.
Изход - култивирането на интелектуалния елит. Елементарния човек не се стреми към егоистични облаги за себе си, а се посвещава на утвърждаването на хуманни, социални норми. Кризата не може да бъде преодоляна само от една европейска страна и нейния духовен елит. Необходимо е обединяване на всички страни и с общи усилия ще могат да преодолеят кризата.
Типове общество - (А.Бергеон)
- първия тип - затворено общество - господства затворената религия и затворения морал (жертва на индивида в полза на общата). То осигурява своята стабилност чрез подтисничество, свеждащо всички индивидуални воли до една цел.
- втори тип - открито - открита религия, даваща възможност за свобода и творческо отношение към сферата на духовния, открития морал (освободен човек от национални предрасъдъци). Стреми се да преодолее националните граници и да обедини хората на основа на толерантността, свободата и любовта.

Космолитно обединение на хората и усъвършенстването им води до път към открито общество.

(Попър) - От начало е приемал марксизма - "откритото общество и неговите врагове" - разочарован от марксизма, защото той не отговаря на принципа на деморкацията, защото той не подлежи на фалшивируемост и следователно той е псевдонаука. Марксизмът е политическо затворено общество. Попър изтъква предимствата на откритото общество. Неговото развитие се определя от конкурентната соц.политика. Теории и свобода на националната критичност. Той е във състояние да преодолява своите недостатъци, чрез различни реформи, чрез различни социални общества. Типична е рационалната нагласа. За затвореното общество е характерно неизменчивост на законите на функциониране, тоталитарност, лична безотговорност, идеен догматизъм, приоритет на обществото пред индивида - трайбалистно общество (приличащо на първобитно общество). Попър преди смъртта си: "ако искаме да останем хора, пред нас има само един път и това е пътя на отвореното общество"

Въпрос 2

Антична философия

Основните идеи в развитието на античната философия заемат важно място в развитието на философската мисъл. Постиженията на древногръцките мислители представляват цяла епоха. Идеите са най-плодоносните. Античната философия е историческа реалност, очертаваща основните направления във философската мисъл. Тя е богат спектър от теории и идеи, засягащи богат спектър от познанието. Античната философска мисъл обхваща няколко периода.
1 период VII - VI в.пр.Хр. - развива се в Мала Азия и в Италия, на исток в Йония (област в Мала Азия) - два центъра на философската мисъл - Милет(Талес), Анаксим(Анаксиман), в Ерес(Хераклит) - VI - V в.пр.Хр.; на запад Велика Гърция (Южна Италия и о.Сицилия).
Основни школи - Питагорската(VI в.пр.Хр) и Елейската (Ксенофан, Парменид и Зенон)

2 период V - IV в.пр.Хр.

Мала Азия à Атина ß Южна Италия

Синтезна
Йонийска
Италианска
(философия)
Основни школи - натуралистическо à Емпирокъл
à Анаксагор
à Демокрит

3 период - III - I в.пр.Хр. -
Теораст IV - III в.пр.Хр.
Стратон
Епикур 381 - 370 пр.Хр.

4 период - Римски I в.пр.Хр. - V в.н.е.
- Тит, Луреций, Кар
- стоицизъм - Сенека
- емпиричен скептицизъм - Емпирик
- Платон III в.
- Аврелий Августин

Йонийска школа - първите философски учения възникват в градските полиси. Със своето граждански устройство предлага блахоприятни условия. Той е административен и културен център. Философите живеят в градовете и там те философтсват.
Извод: античната философия е феномен на градската кулура. Гръцкия философ е свободен гражданин, докато римския може да бъде и роб (Епитер), може и да е император.
Освободените от непосредствено участие в материалното производство свободни и заможни членове, в робовладелческото общество имат възможност да се отдадат на ползотворни занимания в областта на науката и други. Упражняването на труда в духовните сфери не е средство за препитание. Философите са творчески личности.
VII - V в - насоченост à философската мисъл представлява една натур. философия. Нейни основни положения имат за предмет природните явления. Главния проблем е въпроса за единното начало и неговото многообразие.
Талес - водата е източник и основа на всяко същество, свеждаща многообразието до едно начало, и схващането за поява на единното във външната форма на реалния свят, са първата форма на философската абстракция.
Анаксимандър (Аполония) - географският слънчев часовник, карта и други.
Основа за поява на света - так.нар. апейрод (неопределена материя), безпределен по своята природа и безкраен. Той е отрицание на идентичността
Анаксимен - Слънцето, звездите, луната водят началото си от Земята, а въздуха е обща среда за тяхното съществуване, основна идея за единството и многообразието в света - въздуха като начало и основа за всичко съществуващо. Въздуха е конкретната форма на материята.
Хераклит - огън - знанието се свързва с огъня (основа). Пътят надолу - възникването на многообразието (умиротворяването на огъня). Пътят нагоре връща многообразието към единното начало. Природният процес е едновременно създаване и унищожаване на природата.
Човешката душа - разновидност на огъня. Всичко тече - като образ на реката. "Всичко тече, всичко се променя" - Пантарей
Например отношението между смъртно и безсмъртно (противоположност) - причина за самото движение. Противоречието може да бъде осъществявано когато имаме противоположност.
Извод: ранните мислители творят някакво начало, от което всичко е произлязло. Водата и огъня са своего рода метафори. Тези възгледи са първото теоретично възражение на митологията. Първите гръцки философи са ги наричали физици (природна физика). Те мислят за философията като наука за приключването и началата на всичко съществуващо (античната философия като теория на космоса).

Италийска философия - идеята за числото (Питагорейството)
Той е специфичната антологическа реалност. Закономерностите се изразяват посредством числа. Числото не е откъснато от природата. Числото има двойствен характер. Питагор въвежда категорията филсофоия като космос. "Отношението между небесни тела и космоса изобщо" - теза: света е жив огранизъм и хармонично единство, подчинени на собствените си закономерности. В центъра на света стои огъня, около който стоят 9 тела - Марс, Венера, Земя, Слънце, Млечен път, Антилгон. Земята се върти около централния огън. Звездите от движението на отделните планети създават вселенска мелодия, доловима само от Питагор. От тук той извежда принципа - Монохорда (зависимост между височината на тона и дължината на струната)

Елейска школа - насочва своите цели за преодоляване ограничеността на сетивността. Ксенофан - единното като единствено съществуващо. В духа на пантеизма (Бог = природа) единното се оказва идентично с Бога. Единното несетивно възприемана природа. "Божието същсествуване е кълбообразно", т.е. единното се изобразява във вид на кълбо, с което се подчертава неговото съвършенство.
Парменит (ученик на Ксенофан) - излагащ възглед в стихове. Идеята за битието - във форма на кълбо. То няма начало и край. Изтъква непрекъсната противоположност между битие и небитите. Тъждествуваща на битието е мисленето - неговата кардинална идея. Първо основно определяне на основния философски въпрос.
Въпросите са стихийно изразяващи диалектическа представа за света à схващане за единството на материята и движението.
Хераклит - "крайно и безкрайно"; догадка за противоположността и преминаването им една в друга
Извод: освен проблема за космоса, важен момент е проблема за движението и самодвижението.
Апорпи- трудности. Зенон не е имал намерение да отрича движението.
Изменчивост на заобикалящия ни свят е заблудата и тя може да се преодолее само с помоща на разума.
апорпия - Ахил и костенурката

Ахил à
А ------------------------------à В
костенурка à

Той не отрича сетивното движение. Той констатира несъотсветствие между времевите и пространствените характеристики на телата. Движението е движение в пространството и времето.

Философията е наука за битието и за познанието.
Атина става център на елинската мъдрост

Натуралистическо течение - създава най-обща картина на света.
Емпидокъл - основна представа, къде да намери корените на нещата, вода, огън, въздух, земя

Анаксагор - идея за съществуването на так. нар. семена на нещата. Те са материални частици. Веществата не са количествено неизменни стихии. Полага принципа за количествената характеристика на първонещата. Нещата имат качествена - количествена характеристика (Нус (ум) в качеството му на източник за първоначалното движение)

Демокрит - защитава монизма (едно начало) - атомната хипотеза за неделими и неизменни електрони на нещата - атоми. Първото начало - битие, небитие - пустото - началото. Всичко в света е атоми и простота. Тази идея се запазва до 1897 - Томсън - електрона. Идея за движението - то е възможно защото е свързано с материята. Идея - от повърхността на телата се отделят атоми със същата форма и попадат в окото, които дават образ на нещата.
Подчертава обективната детерминираност. Образите Демокрит нарича идоли.






























20 и 21

Съзнанието съществува в непосредственост с езика. Целта на философската херменевтика е да се разкрие общото за всяко разбиране и как е възможно самото разбиране. Разбирането може да носи в себе си универсално определение за съществуването на човека.
Херменевтика (разбиране )

Универсална философия - има за задача да покаже, че се решава фундаменталния въпрос - битието и живот. Езика се явява посредник между битието и знанието за него. Битието и знанието за него се намират в корелативна взаимозаменяемост, свързана с т.нар. фигура на херменевтическия кръг.
Фактори, обуславящи възникването на съзнанието са езика, трудовата дейност
Езика е най-сложния и най-многообразното явление в света.
Съзнанието е осъзнато битие, а битието е реалния процес на човешкия живот. Съзнанието е отношение. Моето отношение към моята среда е моето съзнание. От една страна съзнанието е онтологически факт (наука за съзнанието). Съзнанието е субективна реалност; и гносеологическа страна на съзнанието. Съзнанието е субективно (присъщо, зависещо и има значение за субекта), то е идеално (не може да се види, то е резултативна дейност), то е и вторично (без мозъка няма съзнание). Съзнанието е и самосъзнание.
Интернационализация - излизане от собственото аз и наблюдаване отвън.
Човек сам прави своята жизнена дейност. Съзнанието, неговата цел е да разширява познанието на човека, но не задоволява потребностите.
Човек има вечни цели и непрекъснато се стреми към създаване на нов трудов процес за достигане към нещо ново.



Създава модел за един трудов процес, убеден че този модел ще му донесе постигане на цели. Моделирането е присъщо на човека - мисленето е моделиране.
Съзнанието - най-висша форма на психическо отражение. Психиката на човека е свързана с различните възприятия. Животните имат психика, но нямат съзнание. Човешката психика включва: съзнателното; безсъзнателното.
Съзнателното - усещане, възприятие, памет, мислене, въображение.
Безсъзнателно - навици, инстинкти, привички
Между съзнателното и безсъзнателното е емоцията.
Безсъзнателното е присъщо и за животните.

Елементи на съзнанието са: усещане, възприятие, памет, хипотези и знанието. Човешкия свят детерминира и определя елементите на човешката дейност.
Съзнанието според Ханс Гютемберг е знание философско, което трябва да бъде съединяващо всички други видове знания.
Съзнанието на човека отразява обективния свят, но го и създава. Света не задоволява човека, и той решава да го измени. Съзнанието моделира и създава нещо ново, което природата не го създава.
Творчеството - съвкупна дейност на човека, протичаща в историч. определени форми и представлява единство от материална и духовна дейност. Творчеството е единство в продуктно и репродуктивно отражение. Репродуктивността отразява устойчивостта на предмета. Изменчивостта на обекта се отразява от продуктивното отражение.

Човека мисли с помоща на мозъка. Човека прави човека - такъв, какъвто иска да бъде, но е подчинен на социалните закони. Мислеща машина може да се създаде при условие, че това което създава трябва да се вложи от човека.

Познанието като предмет.
Субект на познанието е човека. Субективно е всичко, което зависи и е свързано със субекта.
Субективистично - абсолютизиране на дадено мнение
Обект на познанието не е тъждествен с обективните реалности (всичко, което ни заобикаля).
Обективистично - даден обективен факт, несъвместим със субективното познание и е натрапен.

Познавателния образ е идеал и не може да съществува извън човека. Идеалистическия образ възпроизвежда предмета без да включва физическите му качества. Той е единство от обективния образ и субективното
Предмета, който човек възприема не влиза нито частица в нас, но знанието за него остава в нас. Всеки човек принася от себе си в този образ емоционален тон, опит, въображение. Всеки има своя индивидуалност. Един и същи предмет, възприет от различни хора може да се използва по различен начин. Този образ е осмислен "подвижен" - гъвкав, предмета се изменя. Движението е форма за съществуване на материята. Не може да живеем с вчерашните знания, днес и утре. Обективния предмет е материален, неизчерпаем.
Познавателния образ не се подава на усетно възприемане. Той непрекъснато се задълбочава.

Двустранен процес: 1 - сетивна степен, 2 - рационална или логическа степен на познание. Те имат форми:
1 - усещане, възприятие, представа
2 - понятие, съждение, умозаключение

Усещането - психич. процес, при който се отразява св. на предмети и явления (форми на движение). Превръщане на енергията на външно дразнене във факт на човешкото съзнание.
Теорията на познанието - най-първо ни се явява усещанетом а чрез него и самото качество

Възприятие - психич. образ за обекта като цяло, избира и осмисля обекта.

Представа - нагледно познавателен психич. образ от минало възприятие. Тя се отличава с бледост.

Сетивното познание е най-първо, но може да ни подведе.
Йохан Мюлер - всяко сетиво на човека има специфична енергия (не е вярно)
Биологическа ограниченост на човека, долна и горна граница на сетивата.

Въпросът за познанието е централен въпрос във фиолосфията и неговото обяснение е свързано с основния въпрос за човека и битието. Ориентацията на човека в света предполага адекватно отражение на действителността. А това представлява същността на познавателното отношение на човека към предметната дейност. С развитието на практиката се развива чов.самосъзнание. Познавателната дейност на човека е свързана с неговото съзнание, вяра, грешки, илюзии, но същността се заключава в изработване на адекватни механизми за възпроизвеждане на действията, без които е невъзможна ориентацията на човека в света и неговото обществено преобразуване.
Особеното място на съзнанието

1. То е пределно общо понятие на философията
2. Като такова, то е особено странно явление и не можа да се представи като вещ. За него не може да се построи теория. Използва се езика на описанието
Съзнанието е най-висша форма на субективно отражение на обективната действителност, трябва да се дадат граници.
Всяко отражение е процес на възпроизвеждане (инвариантно или “кодово”) на структурата, ( а чрез нея и на съдържанието, което винаги се “кодира”), на една система в друга в резултат на тяхното причинно-следствено взаимодействие. Тясна връзка между отражение и информация.
Същността на информацията е подредеността, организираността, отрицателната ентропия, многообразието в обективната действителност. Тя е типично отражение, но това съвсем не означава, че всяко отражение е информационно. Това е така, защото информацията е онова отражение, което води до запазване динамическата цялост на системата, води до нейното развитие, усъвършенстване и възпроизвеждане. Благодарение на информацията, управлението води до намаляване на ентропията (хаоса) и увеличава организацията в системата.




Форми на отражение:
1. Отражение в неживата природа - отразява външната действителност чрез физико-химически следи и реакции. В неживата природа няма нищо повече от механо-физико-химически форми на отражение.
2. Отражение в живата природа - свързано с появата на живот. Белтъците на определен етап развиват ск.живот. Те имат свойства да се регулират, самовъзпроизвеждат, осъвършенстват и се появава живота.
3. Биологическото отражение - появата ма живота, неговата форма е дразнимостта. Дразнимостта е налице много преди появата ма клетката (там, където е налице белтък). Проява на дразнимост: таксиси(микроорганизми) и тропизми(растения), геотропизъм - насочени корените на растенията към земята. При животните - условни и безусловни рефлекси, появява се поведенческата дейност. Биосфера - поява на живота на земята, а с появата на човешкото общество биосферата преминава в ноосфера (мислеща материя). Съзнанието - преход от биологична към социална форма на отражение на света. Дейност е свързано с преход от животинско-стадно съществуване към групово-обществено. Колективния труд е създал човека - това е фактор за преход от мислеща материя към човешко съзнание. Езика е непосредствено съзнание на мисълта. И само мисъл, изказана с думи е реална мисъл.
Ханс-Георг Гадамер - идея, че в стихията на езика, човека не само опознава света и себе си, но и хората се разбират помежду си. Диалога между различните култури се реализира чрез търсенето на общ език.
Херментевтика (Ханс-Гадамер) - наука за разбирането