Прогнозиране и планиране

Тема 1
Всяка съврем.икон.сист.се нуждае от управл.чрез за да се обезпечи ефективно присъствие на нац.и междунар.пазар. Необходимо е да се реализират системно всички ф-ии на управлението: ръководство, организация, координация, планиране, контрол и др. Особенно място заема икон.планиране. Тя може да се определи като целенасочена организирана дейност чрез к' трайно и с времеви хоризонти да бъдат отправени към различни потребители на разл.пазари с цел постигането на макс.икон, социален и еколог.ефект. Пл.може да се счита за обективно необходима дейност ориентирана към външната среда на икон.сист. Проф Ян Тимберген 1 говори за Пл. неговия модел извежда 4 елемента: 1- колич.страна: произв.,потребление, натрупване, външни операции, разл.отрасли, подотрасли. 2-качествена страна. На макроравнище това е максимизация на брутния продукт, нац.доход, дохода за потребление, заетоста и др. На бизнес равнище към продажбите, дялът на пазара и и прираст в обема на печалбата. 3- балансиращи зависимости: балансиране в развитието на отделните параметри в икон.сист. С разл.ресурси от разл.х-р. 4- условие за неотрицателност: обемът на произв.да има прираст през съответният период. Модел на Вайцмен. Пл се реализира на няколко равнища: 1- макроравн: раздробяване и реализация на нац.комплексни програми, макроикон.стратегия.2- териториално ниво: трябва да осигури комлексност, максимизация в приходите на общинските бюджети, стимулираща среда на развитието на бизнеса. 3- бизнесравнище: Пл се реализира тотално във всички времеви хоризонти: като оперативно, средно, дългосрочно, функционално и Пл по отношение на използването на всички видове ресурси. Икон.Пл като наука е единство м/у теория и практика. Теория - да предлага инструментариум ч/з к' по адекватно да присъства на пазара и да реализира по-висока ефективност на развитието си. Да се предлагат и реализират ефективни подходи в икон.Пл, като сред многото особенно е необходимо да се даде представяне на системния, комплексния, мултипликационния и програмния подход. Да бъде силно развит инструментариума на прогнозната дейност. Да се разработи и реализира нова съвкупност от принципи на ик.Пл: целесъобразност; ефективност; координация; децентрализация; инпровизация; диспозиция; ефективна организация.
--Прогнозирането е процес свързан с предвиждане на състоянието и поведението на интересуващите ни процеси и явления в бъдеще. Има ориентировъчен ф-р но много фирми прибягват до него следователно то е разглеждано в тесен и в широк смисъл на думата. Когато прогнозата се разработва само заради самият процес , тя е в тесен смисъл. Ако се разглежда като част от процеса - в широк смисъл. Планирането - определянето на определени цели и задачи за определен период от време. Ако прогнозата се окаже реална, означава че планът е възможно да бъде в оптимален вид, а ако не е реална - създават се трудности при планирането. Връзката м/у планиране и прогнозиране е много тясна. Програмирането - процес сходен с планирането, но той решава отделни проблеми докато планирането е с по-комплексен х-р. В страните с по-силна държ.намеса е характерно повече планирани икономики с по-либерален х-р а от тук и повече програмиране. Това е на равнище национална икономика. Регулирането - държ.намеса в икономиката. Ч/з него държ.определя икон.условия в к’ фирмите могат да осъществяват дейнстите си. Условията са данъци, мита, тарифи, лихви и др. Икономики к’ са по-неразвити имат по-голяма нужда от държ.регулиране. според цикъла рецесия - икон.бум се определя как да се налага държ.намеса.
Тема 2.
ч/з икПл по отношение на пазара и промените в него трябва да се реализират 5 вида въздействия в/у пазара. 1- производстветна реакция на Ипл - свързва се с планиране на производството, на произв.капацитет, продажбите, доставките, различните видове запаси. Ч/з тази произв.реакция Пл отговаря на търсенето и промените в него, при това на различни стоки, услуги, дейности, пазари. 2- маркетингова реакция - покрива се с разработването и реализирането на маркетингови планове. Основно тук е съобразно промените в пазара да се променя продуктовата структура, техн.обновление, пазарно позициониране на предприятието и неговите продукти и присъствието на различни видове пазари. 3- финансова реакция - свързана с фин.Пл. Акцентира в/у планирането на паричните потоци, предвиждания за ретабилноста, промените в икон.самостоятелност и равнището на риска. Кс = Сприходи / Сразходи. 4- страт.реакция - свързана с изборът на страт.на развитие и реализиране на икон.план в развитието на икон.сист. Този план е ориентиран към формулирането на икон.сист. Акцентът на тази реакция пада в/у конкурентно образуващ блок, като той включва: цена, качество, мощности на търг.и дистрибут.мреж, времето за придвижване на стоката до мястото на потребление, делът на пазара. 5- административна реакция - планира дейноста на админ.и дава оценка на тяхната ефективност; основен показател в/у к' се изчислява администр.ефект Адм% = адм.разходи/ обем продажби. Въз основа на тези реакции ч/з Ипл пазарът, към който е ориентирана тази дейност предопределя необходимоста както от комплексност така и от конкретно Ипл. От тази гледна точка пазарът се разглежда като 1) видове среди на пазара към к' е насочено Ипл - /едно в друго/ външна среда на фирмата, интернац.среда, макросреда, мезо и микросреда, фирма. Макросредата си взаимодейства с икон.план ч/з икон.условия, нормативни и регулаторни, които са общовалидни за всички (данъци, осн.валут.курс, осн.лихв.%, регулации на някои видове цени). Микросредата включва продуктите, потребителите, конкуренцията, пазарните отношения. Пазарите биват - пазар на потребителите; на производителите; на посредниците; на държ.; на ресурси от различен х-р.
Тема 3
Икон.Пл се реализира на 3 равнища на управление: теритариално, нац., бизнес ниво. И на 3те нива ИПл се свързва с разработването и реализацията на множество и най-разнообразни среди и форми на тази дейност. Тук се включват следните средства за Ипл: комплексни програми; страт.; концепции; прогнози; различни видове нац.диагностики; планове; целеви ориентации. Субординация - взаимодействие, взаимовръзка. Разработването на деловия комплекс е стартиращият елемент в Ипл. ч/з него се се внася целенасоченост. Целевата ориентация трябва да се осъществява на базата на икон.индикатори. Като за макрониво в целевата ориентация най-често се включва БВП, национ.доход, размерът на инвестициите, спестяванията, потреблението, личният доход за потребление, бюджетният дефицит, нетен износ и др. На бизнесравнище ориеттацията е сред показатерите: равнище на рентабилност, темпът в прираста на продажбите, на печалбата, размера на капитала, численоста на персонала,броя на терит.подразделения и др. Държ.поръчки се възлагат на правителството, министерствата, обществени организ.като принципа на тяхното възлагане са: незадължителност, стимулиращи цени, диалогов режим, взаимен икон.интерес. В този пазар могат да учавстват равностойно бълг.фирми, частния бизнес, чуждестранни предприятия, смесени организ. Интензивноста на конкур.се увеличавапри намаляване броя на конкуриращите се. Прогнозно-плановата дейност произтича обективно от промените в пазара и е изцяло ориентирана да отговори на тези промени чрез произв., предлагане на стоки, услуги, дейности, адекватни на пазарното търсене. Ч/з Ипл трябва да предвидим икон.условия за развитието на бизнеса и да изведем най-доброто съотношение м/у разходи, печалба, зони на реализиране и равнище на рентабилонст. Ч/з Ипл трябва да предвидим промените в пазарното търсене и да осъществим продуктовите технологии и други обновления. Смисълът е да се създаде мултипликациони връзки. 3 мултипликатора: на заетост; на дохода; -----. Има 3 начина на разработване на целева ориентация (ЦО).1- ЦО по Питър Дракър: показатели - рентабилност ( R = чиста печалба / продажби или капитал .100); производителност; отговорност пред обществото; нововъведения; положения на фирмата на пазара; материални и фин.ресурси; състояние и резултативност на ръководството. 2- ЦО в зависимост от използването на рзлич.видове ресурси и тяхната ефективност: цели по използване на матер.ресурси; на фин.ресурси; на тех.ресурси; на валутния ресурс; на резерви и запаси; на персонала. 3- ЦО въз основа на формиране на цели с размери на дължина на проекцията: оперативни цели (до 12 мес.) - цели по продажби, по разходи, постъпления; средносрочни цели (до 18 мес.) - цели по частично продуктово обновление, промени в организацията на произв., перонала и др.; дългосрочни цели - значително продуктивно и тех.обновление, въвеждане на нови произв.мощности, промяна в амортизационната полит., стратегия излизане на нов пазар, промяна в партньорството.
Тема 4
Прогнозите са основно средство за ик.Пл. Те се разработват в няколко варианта, не се изисква да бъдат балансово обвързани, нямат задължителен х-р. Прогнозите са научно обосновани предвиждания за бъдещото развитие на интересуващи ни процеси и явления с които се намалява елементът изненада в управлението, планирането и развитието на съответната дейност. П се извършва на 3те равнища на Пл. Основни обекти са: на макрониво - 1- ик.растеж, представен ч/з националния доход, БВП и техните ежегодни темпове на прираста и нарастването; 2- ф-ри на ик.растеж - инвестиции, заетоста, численоста на персонала, произв.на труда и др.; 3- дохода и неговата структура - дохода на разположение, потреб.разходи и инвестиции и държ.трансфери; 4- промени в бюджетният дефицит и определящите ги ф-ри. На териториално ниво - същите но се изчисляват по отношение на съответните територ.единици. На бизнесниво - обособяват се направления - П на маркет.дейност; на поведение на произв.; на доставки и запаси; на финансите и осн.документи на счетоводство; на покупките; на научноизслед.дейност; на еколог.ефекти. П се извършва в 4 времеви интервала: 1) непосредствено до 30 дни: 1- маркетингово - продажби по геогравски равнища, по отделни потребители; 2- за произв- търсене на всеки продукт, натоварване на произв.мощности. 2) от 1 до 3 мес. 3) от 3 до 24 мес. 1- прогнозират се общите продажби, промяната в маркетинговият микс, промяната в общите ик.условия; 2- разходи, разпределение на бюджета, ново обурудване, равнище на заетост; 3- доставчици и обекти на доставки; 4- разпределение на бюджета, паричния поток; 5- определяне на потребноста от отделни продукти; 6- въвеждане на нови продукти, въвеждане на нова тех.; 7- еколог.ефекти от действащите технологии; 8- потребноста от общите продажби. 4) над 24 мес. П са първостепенен источник на инф.в Ипл и се използват за страт., оперативно планиране, за вземане на управленски решения за промяна на полит.на продажби и др. класификация на прогнозите: ик.; демогравски; климатични; в областа на науката и научните изследвания. ик.П на пазара и пазарни потребности; на ресурси и ресурсен потенциал; на научно тех.развитие; на соц.условия и изследвания. Трябва да се предвиждат 3 вида ефекти: 1- ик.ефект - изразява се в прираста на продажби, доход; 2- соц - процент на нарастване на заетоста, разполаг. Доход; 3- еколог. - степента на увреждане (въстановяване на пораженията от стоп.дейност.
Тема 5
Етапи в методиката на разработване на прогнозирането: 1)да се опред.обекта на прог.(конкретен показател, пазарът, ик.с-ма като цяло или др.); 2)да се събере и анализира инф.за обекта на прогн. Тук работи статистическото право с такава продължителност на инф-та, с каквато ще изследваме т.е толкова назад колкото дълъг е периодът на прогнозиране (напр.-за 15м напред =15м назад.); 3)анализ на инф-та за сегашното състояние; 4) да се избере метод на прогн.(според оценката на тенденцията); 5)да се разработят варианти за прогноза на обекта на П. Обикновено те са три: песимистичен - развива се във възм.най-неблагоприятна среда - цени, ниска възвращаемост; оптимистичен - най-благоприятна обстановка; осреднен.комбинация от първите два. Вариант на Иптър:" Ако много необх.неща биха могли да се случат, те се случват".; 6) избор на оптимален вариант на прогн (трипунктово прогнозиране - разработва с най-оптимист., най-песимист.и най-вероятна прогноза; метод на експлоатация - пренасяне на съществуващите тенденции от миналото в бъдещето); 7)разработване на с-ма за контрол и реализация за прогнозите.
Тема 6
Методите на П.са изключително много(380). Ерих Анг(австриец): методите могат да се разделят на:проучвателни; нормативни; интуитивни; методи за П чрез обратни връзки. Според известния учен Даниел Бел: методи на екстраполацията; кибернетични методи; методи на панелната техника. Според проф. Денка Георгиева: количествени методи; качествени методи. Към качествените методи отнасяме метода на моделиране( на базата на конструиран модел), експертната оценка( може да се реализира чрез 2 варианта - един експерт или група експерти, които осъщ.прогноза), метода на Делфи, метод на мозъчна атака (главна задача е да не се елеминира нито едно виждане, дори н.-невероятното). Към количествените отнасяме екстраполационните - необх.е да се знае какъв е размерът на темповете на нарастване и темпът на прираста за съответните показатели.: а) темпът на нарастване =Vtn/Vto x 100 =%; б) темпът на прираст =Vtn - Vto /Vto x 100=%; а) + б) са средни темпове в разв-то на обекта П; съответно с отчитане и без отчитане на базовото равнище. Vприраст =Vнараств. - 100 базово равнище; Vtn, Vto –предвидено равнище; Vtn+1 = Vto + Tнараств; степен на прираста: Vtn+1= Vto+Vto x T прираст. Съществува и модел на линейна ф-ия. Като втора самост. подгрупа към колич.методи са т.нар.балансиращи техники за П. Те позволяват да се прогн.произв., онази част от него , която е обект към самопотребл., на външноик.операции, на промените в запасите и държ.резерви, на равн.на дебалансираност м/у общото търс.и предл., м/у потребностите и ресурсите на съотв.етапи. Моделът може да се предст.на 2 равн.: на макроик.връзки и на конкретен бизнес. Метода на моделирането е самостоят., защото често днес при непознатост на условия ние прогн.разв.на 1 ик.с-ма, като имаме предвид някакъв модел. Той преминава през следните етапи: 1)опред.целта на моделиране; 2)установяване на обхвата на модела, неговата локализация и предназначение; 3)опред.на времето за разработване и за действие на модела; 4)избор на критерии за оптималност и ограничаващи условия;5)формализация на задачите на модела (да опр.ресурси и възможностите за приходи); 6)експериментиране. В редица случаи се налага да коригираме предварително разработена прогноза. Това произтича от невзети под внимание промени на цените, конкур-та и др. За целта могат да се използват всички техники на П. Следващата е по-подх.за стоп.орг-ции. Акцентът е в/у продажбите, печалбите, възвращаемост на разходите и др.
Тема 8
Един или друг подход на ик.Пл определят различните модели на Пл. Х-рно е че при тях е дадена х-ка на развитието и проявлението на х-ра на планово икон.връзки и средствата ч/з к' се реализира 1 или друг модел. 1- модел при условията на чисто пазарно стоп.; 2- на централизирано управление; 3- на смесен тип икон.; 4- реализиран по схемата от долу нагоре. 1ят има няколко предварителни качествени х-ристики: а)този модел се реализира при условията на 100% предприемаческа активност; б)при него отсъстват държ.инвестиции и трансфери, т.е отсъстват приоритетни зони на планирането; в) правителството не учавства изобщо в управлението на икон.и соц.продукция. При 1ят ик.Пл се проявява единствено на равнище на предприемаческа дейност, представлява абсолютно самостоятелен процес под въздействието на търсенето и предлагането, като единият критерий е максимизацията на печалбата във всички случаи. 2ят може да се х-ризира с: а)доминираща или 100% държ.намеса; б)държ.в лицето на правителството и на спец.органи в дейноста на ик.Пл, министерство по Пл, комитет по Пл идр осъщесвява тотално системно планиране на всички равнища, осъщестяващо се в приемането на държ.план. При този мотел Пл се трансформира в административна д-ст със сложен бюрократичен апарат. 3ят а)икон.е от смесен тип т.е на пазара съобразно законовият уредба равностойно стои предприемаческият сектор, държавни, смесени и чуждестранни предприятия. б) държ.е участник на пазарната среда в к' ще действа бизнесът ч/з законови уредби; в)определят се области на нац.приоритети к' са обект на Пл и регулиране ч/з нац.комплексни програми. Регулатори: данъци; основен валутен курс; осн.лихв.%; държ.поръчки; регул.на експорта и импорта; мин.раб.заплата; мин.пенсия; регул.в покачване на раб.заплата. 4ят –Пл дейност на предприятието е осн.равнище в сист.на ик.Пл, при което представлява самостоятелен процес на равнище на предприятията, к' се реализира в краткосрочна и дългосрочна переспектива - планове с оперативно предназначение и стратег.планове. Централно място в тяхното развитие заемат: икон.регулатори; сист.от доходи; потребностите на пазара и промените в тях; държ.поръчки к' организ.би могла да получи в резултат на конкурс т.е предлагане на оферта. Основни документи на планирането са прогнози; комплексни програми (съвкупност от мероприятия насочени към постигане на предварително определената цел); концепции (схващане, виждане за достигнатото равнище и възможности за бъдещо развитие.
Тема 9
системен подход - при него на икон.Пл.трябва да се гледа като на цялостна дейност, к' се развива под влиянието на външни и вътрешни ф-ри и трябва да обхване директни и индиректни прави и обратни връзки в обекта на икон.Пл. Той изисква обектът да се разглежда в единство от гледна точка на неговата икон., соц, псих.ефективност. Икономически подход - 1- ик.Пл е дейност изцяло ориентирана към пазарните промени; 2- то активно използва основно пазарни индикатори за оценка на резултатите от реализацията на разл.планове, програми и проекти, като акцентът е печалбата. 3- ик.Пл е ик.дейност к' e неадекватна относно админ.механизми в нейната организация. Мултипликационен подход - изисква планирането да отрази мултипликационните връзки в една икон.сист., к' точно дефинира мулт.ефект, мултипликаторите и самия процес на мултипликация (да се обособят произв.,технол, външноориентирани инженерингови и други вериги ч/з к' да се максимизира ефектът. Той предполага че ако някъде с цел бъде създаден някакъв ефект, то този ефект да се разпростре в/у цялата икономика но в умножен размер. Умноженият ефект се установява като се сравни сумата на локалните ефекти с крайният ефект в/у икон.като цяло.Териториален подход. Отраслов подход - има широко приложение в икон.Пл. Х-рно е че процесът на ик.Пл започва с цели и задачи, свързани с развитието на определен отрасъл, група подотрасли или определени произв, при к' ик.Пл се х-ризира с: 1- процесът на планирането върви от единичното към общото; 2- основава се на балансиране м/у определени потребности и ресурси, като винаги потребноста от определени ресурси е по-голяма от общият размер на ресурсите за определен период от време; 3- системно се проявява ситуацията на небалансираност, на крупни връзки м/у материални, финансови и валутни ресурси; 4- приоритет имат индустр.потребности (домакинските потребности се включват много късно в процеса на балансиране. Програмният подход - подход в ик.Пл, при което се разработват и реализират различни програми, к' могат да имат икон., соц., екологична и пазарна насоченост. Програмите могат да се разработват на 3 равнища: 1- национално - като нац.целеви комплексни програми; 2- териториални - като териториални целеви комплексни програми; 3- бизнесравновесие - програми за стартиране на бизнеса, със инвестиционно значение. На нац.ниво комплексните програми покриват определени приоритети, съвкупноста от тях формират т.н макроикон.стратегия и определя областите на държ.
Тема 10.
На макроравнище планирането борави с показателите БНП, БВП, потенц.БП (при пълна заетост и пълно натоварване на произв.мощности), луфт на БП (разлика м/у потенциалният и реалният продукт), обем на общата произв.продукция, степен на инфлация, заетост на раб.сила, лихвени проценти, мин.раб.заплата и данъчни ставки. На отраслово равнище - дял на отрасъла в БВП, обем на продукцията в отрасъла, брой заети в отрасъла (отнесени към общата заетост), относителен дял на продукцията за износ и т.н. На фирменно равнище - стокооборота (равнище на продажби), обем на произв.продукция, печалба, степен на възвращаемост, рентабилност, произв.на труда. Друга класификация - показателите са количествени и качествени, като колич.се подразделят на обемни и мрежови. Обемни - обем на произв.проукция; мрежови - мрежата от заведения в непроизв.сфера (брой ученици в класна стая, брой болнични легла и др.). Качествените се подразделят на техникоикономически (енерговъораженост, механовъораженост, степен на използване на произв.мощности) и икономически (печалба, рентабилност, произв.на труда и др.). Пластови и отчетни показатели. Натурални показ - условнонатурални (конска сила), непосредственонатурални (брой, килограм и др). Стойностни показ - по текущи цени, по съпоставими цени. Трудови показатели - човешки трудов ден.
Тема 11.
Икон.растеж е основен критерий за ефективност на икон. Той характеризира динамиката в развитието на икон. Икон.като цяла има растеж и във фирмата т.е на микроравнище. Използват се някои осн.показатели. На макроравнище са обща пром.продукция а на микроравнище - стокооборота. Измерители на ик.растеж са: темпа на нарастване; темп на прираст; средногод темпове на нарастване. Темповете на чистият растеж биват интензивни и екстензивни,като при последните нарастването на продукта става за сметка на допълнително вложени ресурси. Интензивният темп - увеличаването на продукта е за сметка на увеличаване на произв.или на др.матер. фактори. Няма чисто екстензивен или чисто интензивен растеж. Ф-ри влияещи в/у ик.растеж - постояненен капитал, раб.сила, тех.прогрес за повишаване на произв.и ефективноста на прозизводстовото. Модел на Коб-Дъглас - У=А.2в1:Св2 (у - обем на произв; 2- раб.сила; С - капитал; А - х-ризира влиянието на неидентифицираните ф-ри; в1 в2 - х-ризират еластичноста на обема и динамиката на продукта или дохода от обема и динамиката на ф-рите за произв. Модел на Дамар - препоръчва да се увеличава както инвестициите, така и доходите ч/з сист.мерки на държ.регулиране. Поставя въпроса за пълната заетост. Математ.уравнение за пълна заетост е: Рt+1 - Рt = Уt+1 - Yt (Рt+1, Pt - произв.възможност на ик.сист в съответствие в момент t+1 и момент t). Ако се изхожда от ситуация на пълна заетост може да се получи ик.развитие х-ризиращо се с постоянство на пълната заетост, само при условие че инвестициите и доходът растат постоянно с величина равна на произведението на пределната склонност към спестяване и средната произв.на капитала. Модел на Харод - той предполага че предприемачите планират своето предлагане въз основа на това к’ е станало в непосредствено предшестващ период. Ако напр.в този предшеств.период прогнозата на предприемача за относителното изменение на търсенето са се оказали верни, а съвкупното търсене е погълнало предлаганото количество, те ще планират същият темп на предлагане. Ако обаче планираното предлагане се окаже недостатъчно по отношение на търсенето, предприемача ще планира по-висок темп на растеж на планирането. По отношение на търсенето Харод предполага постоянство в пределната склонност към потребление предприемачът след като определи параметрите на произв., осъществява инвестиции в такъв обем к’ да приведе в съответствие новите условия на предлагане.
Тема 12
има 3 групи модели (техники):
а) еднофакторни; б) двуфакторни; в) многофакторни. а) - използват се 3 елемента на план на растежа: базово равнище к' премаме за план; средния интервален темп на прираста и на нарастването. DDtn=Dto x Tнарастването; DDtn=Dto + Dto x Тприраст ( DDtn-планиране на растежа за съответен период; Dto-съответния показател; Тнар и Тприр- отчитат и не отчитат базовото равнище). б) - използват се показателите произв.капитал, численост на заетите, коефициент на капиталоотдаването, равнище на предвидена произв.на труда. DDtn=Qtn x qtn ; DDtn=Ltn x Пtn. Qtn- динамика в произв.капитал; qtn-коефициент на капиталоотдаване, к' показва нарастването на обема на дохода; Ltn- предвидена численост на персонала; Пtn- предвидено равнище в произв.на труда. в) включва следните по-точни модели: 1-произв.ф-я на Коб Дъглас; 2- модел на Джон Нойман; 3- модел отчитащ науч.тех.ф-р; 4- многоф-рни оптимизационни модели. 1- DDtn=К х Q x L (Q-размер на произв.капитал; L-численоста на заетите; К- коригиращ коеф.играещ ролята на множител и се вързва с мащабноста на икон.сист.) 2- при него се максимизира ик.резултат и се минимизират разходите. Използва се матрицата INPUT-OUTPUT. Има следният вид: DDtn=еcij - aij x (еBij / еAij) , където cij- максимизация на обема на произв.продукция; aij- разходите за произв.на единица продукция; еBij-матрица на произведеното; еAij- матрица на разходите. 3- модел с отчитане и неотчитане на науч.тех.ф-р (в зависимост дали се придвиждат или не инвестиционни разходи). DDtn=К х [Ltn x Пtn + Qtn x qtn]x Ee. Тук задължително трябва да се използва матрицата INPUT-OUTPUT. 4- матрица на базата на потреблението. DDtn®y=C+Nx+I+G (y-максимизация на потреблението; С- подребителски разходи; Nx- нетен износ; I- инвестиции; G- държ.разходи).
Тема 13
Общо понятие за балансираност: същност, х-ка и осигуряване на балансираността(б-та): тя е 1 от главните обекти на икон. Пл както на равнище макроикон., така и на равн.територ.упр-ие, така и в развитието на всяка стоп.единица. 1)Б-та може да се разгл.като целенасочено поведение в Пл на ИС, чрез които се стремим да постигнем равновесие, пропорционалност и б-ст в разв.на съставните части на факторите на развитие и на очакваните ефекти от разв.на ИС. Това определение на това какво представлява б-та показва, че ч/з нея осигур.пропорционалност в развитието на отделните части на обекта на планиране под влиянието на външни и вътрешни ф-ри на развитието и отчитайки очакваните икон., соц.и еколог.ефекти; 2) б-та е онова състояние в развитието на ИС, при к' се осигур.системна материална, финансова, валутна, технолог.и трудова обосновка на ценовата ориентация и на задачите по развитие на ИС. Това определение дава акцент на различните видове б-ст, к' трябва да се осъществи ч/з икон.Пл. И двата типа разбиране за б-та трябва да отчитат постоянната промяна в заетоста, инф-та, външния дълг, вътрешният дълг и растежа в развитието на ИС, к' е различно за различните периоди. Б-та като обект на ик.Пл може да се реализира конплексно цялостно по отношение на всички елементи и съставни части на една икон.сист.; и като частична б-ст, т.е да има състояние на б-ст само в определени области, производства и дейности, а в други да има състояние на деб-ст. Б-та може да се реализира и като статична и динамична. Статичната б-ст е балансираност м/у потребности и ресурси при предварително зададени условия и параметри, к' приемаме за неизменни: инвестиции, потребление, цени и т.н.- тя не отчита редовни реални процеси в ИС. Техниките със стат.б-ст са по разработени. Динамичната б-ст е тази к' отчита реални промени в вътрешни и външни ф-ри в произв.на ИС. Освен тази х-ка на б-та при икон.Пл особенно значима привеждането на ИС от 1 в друго качествено съст.на б-ст. То може да бъде свързано със стациониране, намаляване или увеличаване на темповете на растежа. В този процес на преход ч/з ик.Пл от особенно значение е решаването на 3 въпроса 1- кои са параметрите, по кое ще търсим и осигуряваме б-ст? 2- кои величини ще приемем за предварително дадени, установени? 3- кои показатели ще действат възможно най дестабилизиращо при осигур на б-та? При б-то можем да получим няколко резултата: 1- икон.: изразява се в обезпеченост и производството на нац.програми за развитие, ч/з к' се разкрива темпът на нарастването на конкретните икон.резултати; 2- соц.: изразява се в определени раб.места, определени доходи и удовлетворено потребителско търсене; 3- организационен: изразява се в разработването на целеви територ.,нац.и други програми за развитието на икон.и на отделни нейни сектори.
Тема 14.
Един от главните обекти на ик.Пл на национално равнище е поддържането на определена зависимост м/у произв., равнището на цените, заетоста, лихвените проценти, спестяванията и др. променливи величини. Тези тъждества са винаги верни, тъй като изразяват зависимоста на една величина от др.такава. Те могат да се записват ч/з своите инициали като счетоводни сметки. На тази основа те са известни още като национални сметки (национално счетоводство) като един от методите за балансирано развитие на ик. В основата на този метод е поддържането на определени съотношения в системата национален доход-разход. Другият метод, к’ се използва за балансирано развитие на ик.е методът основаващ се на баланса на националното стопанство. Системата за националните сметки (СНС) е специфичен вид балансови построения при к’ ч/з синтетични показатели са х-ризира произв., разпределението и крайното използване на общественият продукт. При х-ризирането на тази сист.следва да се отбележат най-малко 2 момента: 1- различните структури на стоп.дейност са представени във вид на сектори към к’ отнасяме: а) в сектор “бизнес” са включени всички предприятия, организации, учреждения к’ функционират на търг.принципи, т.е те реализират своята продукция на цели к’ покриват произв.разходи и реализират печалба; б) сектор “домакинства” - в него освен населението като потребители са включени нетърг.организации каквито са синдикатите, училища, болници и др.; в) сектор “правителство” - в него се включват всички учреждения от културата, образованието както и държ.апарат к’ се финансират от държ.бюджет; г) “външноик.сектор” - отчита се чистият експорт. Кръговият х-р на доходи и разходи показва че БВП = пълният доход = пълният разход. Показатели к’ се използват са: У- общодобавена ст-ст; у- брутни инвестиции; I - внос; К’- прираст на активи; F- превишения на получените фин.активи над сумата на поетите задължения; К- преоценки на; С- потреб.разходи; Е- износ; S- спестявания; А- потребл.на осн.фондове; Т1- чисти текущи трансфери; Т2- чист факторен доход от чужбина. Зависимостите к’ се поддържат на нац.равнище изискват използваните показатели да се познават много добре като съдържание. Тези показатели к’ се използват са БНП; БВП, к’ се изчислява по нац.цени; номинален БВП к’ се изчислява по действащи цени, като размерът му зависи от обема на произв.и промените в цените; реален БВП, като се изчислята по изкупни цени спрямо определена год.цена; нетен нац.продукт, к’ се получава като от нетният вътрешен продукт извадим БВП и амортизацията; НД, като той се създава от съдържащата се в него раб.заплата, от доходите от собственост на малки частни предприятия и фирми, от рентни доходи на физ.лица, кооперации и частни доходи, както и от доходите от чисто заплащане на лихви. За да се премине от нац.доход към личният доход е необходимо от нац.доход да се извади корпоративната печалба, чистото заплащане на лихви както и вноските за соц.осигур., и се прибавят доходите на домакинствата получени като соц.вноски от държ., лихви получавани от населението, от държ.дълг, дивиденти, частни трансфери от чужбина. Не целият личен доход е на разположение на семейството. Този размер на разполагаемият доход се получава като от личният доход се извадят данъците в/у дохода и в/у наследството. Този доход се използва за спестяване и потреб.разходи. СНС е представена като сфера на стоп.дейност в к’ сфера са свързани материални и финансови потоци. Основните сфери, к’ са обект на балансиране са произв., потреблението, натрупването, вътрешните операции. Запасите на к’ се основава ик.активност са отразени в активи и пасиви в началото и краят на даденият период. Всяка една от 4-те осн.сфери може да се представя ч/з съответните балансиращи зависимости и съответните им салда. Това става ч/з представянето им в матричен вид.
Сметка Производство - дебит: 1- добавена стойнст (Y); 2- внос (I). кредит - 1- произв.на потреб.стоки (С); 2- произв.на инвестиционни стоки (G); 3- износ (Е). Сметка Потребление –дебит - 1-покупка на потребителски стоки (С) 2- спестяване (S) 3- чисти покупки от чужбина (Т1); кредит 1- брутни доходи (y) 2- резерв за потребление на основния капитал (А) 3-чисти факторни доходи от чужбина (Т2) . Сметка Натрупване - дебит 1- покупка на инвестиция (У) 2- резерв за потребление на основни капитали (-А) 3- чисто кредитиране на нерезиденти (F) кредит 1- спестяване (S). Сметка Външни операции (в друти страни) - дебит 1- закупуване на износа (Е) 2- чисти разпределени доходи от чужбина (Т2); кредит 1- продукция на вноса (I) 2- чисти текущи трансфери (Т1) 3- чисто заемане на средствата (F).
Тема 15
БНС: подход за осигур.на б-ст, при което има няколко важни х-рни черти: 1- вниманието е насочено главно към т.нар.статично б-не, тъй като при него са елиминирани до голяма степен пазарът, пазарните ф-ри и конкуренцията; 2- б-та се осъществява тотално, системно и на 3те равнища на планиране ч/з разработването на много баланси. Това предлага формирането на специално ведомство (министерство на снабдяването и държ.резерви, министерство на планирането и др.); 3- ангажира се изключително голям персонал и в б-та силно се реализира елемент на администриране. БНС не е хомогенен документ, а се състои от няколко самостоятелни части: 1- обобщен финансов баланс, за обединение на всички финансови баланси (включ.и държ.бюджет) и осигур.финансова обвъзка на разделите и показателите на държ.план; 2- баланс на общия продукт: включва всички материални баланси и осигур.материално веществено обръзка на разделите и показателите на държ.план; 3- общ баланс на трудовите ресурси, който обединява всички трудови баланси, включително и по отношение на раб.време и осъществява трудова обосновка на разделите и показателите на плана; 4- баланс на м/уотрасловите връзки к' формира и оптимизира отношенията м/у основните производства, подотрасли и отрасли в икон. БНС е научно издържана методика за осигур на б-та на икон.развитие. протича в условията на постоянна ресурсна недостатъчност. Със задвижването на пазарните ф-ри тази сист.не може да осигури б-ст.
Тема 16
Баланс - м/уотрасловите връзки(БМВ): БМВ матрицата е един от средствата за осигур.на б-ст и на оптимизация в макроик., вътрешноиндустр.и територ.връзки. INPUT –OUTPUT- матрицата се използва активно и в двете техники за осигур.на б-ст. Матрицата се прилага широко в свет.практика, като у нас се използва от 1964г. Разраб.се в следните видове: А) Натурална форма на матрицата, която съд. 3Зони:1)всички на произв. И произв.потребление;2)крайното потребление;3)общият обем на произведеното и създаденото в икон. б) стойностна форма - тя е в 4 форми: 1- показва процеса на произв.и потребление на ограничено произв.; 2- показва извънпроизв.потребление известно като в които се включва натрупването, личното и домакинското потр-ие, инвест-те, размера на износа; 3)показва формиранито на новосъздадената ст-ст:размера на раб.заплата и размера на печалбата; 4)показва размера на раб.заплата и печалбата в соц.- ориентирани д-сти(от тип"нон-профит"). Ако вкл.амортизацията като самост.зона, то в стойностнато ф-ма на БМВ ще се оформят в зони. 8 зони има при вкл.на външноик.операции. В) Статичен модел на матрицата - предварително са дадени някои елементи на крайния продукт, поради което трудно се реализира оптим.реш-ие. Г) Обвързват се в ик.матем.връзка измененията в всичко на произв.и ф-рите за неговото разв. Д) Натурална форма на матрицата. Е)Продукто-трудова форма на матрицата. Ж) Териториален модел на матрицата. З)Екологичен модел на матрицата.

Леонтиев 1836 разработва матрица отразяваща връзките м/у отраслите и получава нобелова награда. При разработването на баланса се борави с 2 понятия: междинен и краен продукт. Междинна е продукцията к’ се произвежда и потребява в рамките на материалното произв., не напуска произв.сфера; крайната продукция се употребява извън рамките на материалното произв. Балансът се осъществява в 2 форми - натурална и стойностна. Натуралният вид има следната форма: I - този натурален вид има няколко недостатъка: 1- поради несъизмеримост на измерителите, не е възможно да се извърши сумиране на колони; 2- поради изключително големият брой на продуктите не всички могат да бъдат включени (изведени на отделен ред), а се включват в перото на “други”. Тези и други недостатъци са преодолени ч/з разработването на стойностната форма на връзките: (II) и се оформят 4 квадранта: I кв - връзките м/у отраслите в материалното произв; II кв - отразява използването на крайният продукт; IIIкв - показва създаването и първичното разпределение на нац.доход; IV кв - показва преразпределение на нац.доход.
Тема 17.
Планирането на фирмите трябва да се разглежда във връзка с пазарният баланс. Главна задача на планирането е да се определи и такава цена на продажбите к’ да осигури максимална печалба на фирмата. Балансирането на фирмата на пазара се разглежда като краткосрочно и дългосрочно. Разликата е че докато при краткосрочното, броят на конкурентните фирми е неизменен, то при дългосрочното броят им непрекъснато се изменя. При дългосрочната балансираност трябва да се отчитат и промените в капацитета на действащите фирми. При краткостр.ба-ност времето е прекалено кратко за да се осъществи навлизане на нови фирми в нов сегмент на пазара затова е много важно определянето на правилно съотношение м/у цената и обема на произв. Централен въпрос при планирането е въпросът за планиране на разходите. Постигането на мах печалба може да стане ако махР = БрП (приходи) - БрР (разходи). При съвършенна конкур.може да се постигне мах речалба когато фирмата излиза на пазара с такъв обем продукция при к’ пределните разходи са точно = на цената. При тези условия фирмата може да се намира в състояние на краткострочна ба-ност ако формира произв.програма и план за реализация при к’ пределният разход да е равен на пазарната цена. При дългосрочната бал-ност: обемът на продукцията е променлива величина; наблюдават се навлизания и излизания на фирми от пазара. Запазва се условието за мах печалба (важи същата формула). Има 3 вида състояние на балансираност: 1- статилен баланс - под въздействие на пазарни фактори цената държи курс към балансирана ст-ст; 2- мобилен баланс - под въздействието на пазарни ф-ри цената се отдалечава от баланс.ст-ст.; 3- частичен б-нс - фирмата е балансирана на един пазар но се намира в състояние на дебаланс по отношене на друг пазар. На състояние на дебалансираност фирмите реагират по следният начин: 1- подход - условие на Валрас - то се диктува от промяната в цената. Ако D>S производствените цени растат и обратно; 2- условие на Маршал - фирмите реагират ч/з промяна в количеството. Ако потребителите дават по-висока цена от обикновенната, фирмите производителки повишават предлаганото количество и обратно. При тази реакция трябва да се отчита бързината на промените, фирмата да разбере как се преследва разумна печалба.
Тема 19
различни способи за овладяване на кризистни ситуации, висока безраб., или силен спад на БВП могат да бъдат преодолени ч/з 1 експанзивна парична или фикс.полит., трудностите произтичат от конфликта к' съществува м/у поддържането на пълна заетост и целта да се ограничи инфл. Експанз.полит. Либерализира цената но това води до покачване на инфл. При икон.криза са х-рни 2 основни тенденции: 1- недостиг на пар.маса - води до безраб., неизползван капацитет произв.загуби; 2- прекомерно пари в обръщение - води до инфл. При стабилиз.полит.се използват понятията потенциален продукт, продукта к' може да се произв.при пълна заетост и при пълно използавен на произв.мощности; луфт на БВП - разликата м/у потенциалния и действит.ВП; потенц.бюджетен остатък - отразява ролята на изисквания на бюджета като ф-р в стабил.полит. Проблемите при прилагането на стабил.полит.са : несигурноста от получения ефект; забавяне на ефекта идр. Обща х-ка на стабил.програми: 1- подчинени са на системният подход с к' се дава предимство на вътр.пазар; 2- програмата не е централизирана около 1 задача, а е за разрешаване на разнопосочни задачи; 3- предвижда се крупно преструктуриране за кратки срокове при наличието на приоритети (изкуствени), като се акцентира на икон.на валутата от 1 страна основно ч/з админ.средства. 4- съсредоточава се в/у наличните и неизползвани ресурси; 5- запазване на жизненото равнище. Елементите на стаб.програма са: 1- преорентация на ик.полит във външноикон.отношения, девалвация на лева, либерализъм на платежния режим, насочване на търг.потоци извън страната; 2- дефинансиране и преструктуриране на външния дял. Направления: а) приток на външни средства; б) разсрочване на външния дълг. 3- премахване огранич.на основната маса от субсидиите; 4- освобождаване на лихв.%. Токовият ефект трябва да въздейства в/у инфл., платежен баланс, валутен резерв. В краткосрочен план държ.трябва да се ориентира към 1- приватизация; 2- пар.реформа и свободно обръщение на чужда валута; 3- либерализиране на цените и общо регул.на фонд раб.заплата; 4- частична соц.защита; 5- данъчна реформа въвеждана на данъчни нива; 6- закон за търг.и съвместните предприятия.
Тема 21.
Корп.Пл - необходима дейност както за една бизнес организация, така и за организ.и институции с нестоп.цел. на него може да се гледа като на сист.подход, за осигуряване на дългосрочен растеж, както за организиране на дейноста и развитие на фирмата. С него се повишава ефективноста на процеса за вземане на стратег.и тактически решения. Цели се да се постигнат конкурентни предимства и условия за успешно конкуриране. Пл е основна мениджеска дейност, неговите разработки са насочени към бъдещето. Корп.Пл може да се разглежда като обективна дейност, като важно и необходимо условие за оцеляването на фирмата, за нейното бъдещо функциониране. Отсъствието му прави развитието на фирмата много трудно и неефективно. К.Пл се определя като процес к’ започва с виждане къде да бъде бизнес организацията, след това да се търси отговор на въпроса как да се стигне до там. К. Пл включва следните компоненти: 1- избор на стил и тип на К. Пл.; 2- корпоративен плановик; 3- планови документи; 4- организация на плановата дейност. Сист на К. Пл може да се представи като модел на дейностите на документите на фирменото Пл. Този модел може да включва следните компоненти: 1- предпланови дейности и документи; 2- стратегически процес; 3- операционализиране на дейноста, свързани с реализацията на стратегиите и страт.план; 4- изработване на планови разчети и показатели;; 5- разработване на страт.и бизнес план; 6- реализиране на бизнес плана. Видове К. Пл. - една фирма си поставя следните въпроси: 1- къде какъв тип пл.да се насочи организ.; 2- каква планова институция да се създаде; 3- какви да бъдат целите и отговорностите на институцията, к’ разработва плановете. Оргинз.ще се насочи към такъв тип или комбинация от планиране, к’ най-точно съответства на особеностите на организацията, както и на конкретните условия в к’ тя функционира. Могат да се изведат следните основни типове К. Пл: 1- комплексно - обхваща важни страни от формирането и развитието на бизнес организ.като цяло.; 2- стратегическо - то търси по-добра обвръзка м/у продуктите и технологиите при непрекъснато нарастваща несигурност на фирмените пазари. Нуждата от стратег.пл.и неговият обхват се определят от следните ф-ри: а) размера на формата и разнообразието на нейните подсист.; б) от рентабилноста; в) х-ра на бизнеса; г) природата на пазар; д) при съществуването на заплахи от страна на околната среда. 3- дългосрочно пл - в много случаи се основава на договори за реализация и доставка, сключени за големи периоди от време. 4- маркетингово пл - отразява взаимоотношението м/у бизнес портфейла и пазара на една организ.; 5- портфейлно пл - част е от маркетинговото планиране и идеята к’ лежи в неговата основа е че една фирма к’ предлага различни продукти може да ги сравнява по няколко ключови параметъра. 6- произв.пл - продължение и детайлизиране на генералната и маркетинговата стратегия на фирмата, както и на самото страт.пл в организ. Като процес на ресурсно трансформиране то следва технолог.процес в организ. На този вид планиране се гледа като на средство за продъжаване живота на организ.
Тема 22
Стратег.Пл: то е осн.в корп.Пл и водещо в цялостното разв.на стоп.единица. Свързано е с разраб., въвежд.и изпълн.и контрола по реал-та на стратегия и страг.план за разв.стоп.единица. Необх-та от страт.Пл в управл.на различни бизнесорг-ции, на нестоп.орг-ции, и на ик.с-ми като цяло се налага поради: 1)нарастваща динамичност, неопределеност на външната среда на орг-те, които изисква да се опр.онези направления, продукти, пазари, на която фирмата трайно ще разчита; 2)нарастваща конкур.на външ.пазар - свързана е с появата на нови конкуренти, произвроизводители, заместващи продукти, които изисква орг-та да избере стратегия за разв., което да й осиг.конкур.преимущество на пазара; 3) страг.Пл е д-ст,която трябва да елиминира преимуществата на конк-те и да навлезе в пазари на конк-та, като расте своя пазарен дял; 4)страт.Пл е ориентирано към перспективни потребности с оглед осиг.на перспект.рентабилност. Стратег.Пл - махР=еКК1 х Р1/(S1xQ1) x T1 + КК2хР2/(S2xQ2) х Т2 +....+ККп х Рп/(Sn x Qn) х Тп.
Максимизацията на мечалбата зависи от множеството предлагани Р1...Рn - очакваната печалба от произв.и реалноста на съответните продукти. S1...Sn - съвкупните едновременно разходи при произв.и реалноста на съответните продукти.Q1..Qn - коефициент на ефективност от използваните съвкупни едновременно разходи. Т1..Тn - обемът на реализираните продажби в натуралните измрители. Стратег.Пл трябва да се насочи към конкурентно образуващите ф-ри на стоп.единица: доходи, разходи, цени, продуктов портфейл, реклама и рекламен бюджет, маркетинг и маркетингов микс. Стратег.план.има своя еволюция: 1- финанс.Пл - целта е да се максимизира продажбите на базата на унификацията на потреблението; 2- стандартно Пл - према се че бизнес средата не се променя съществено и може да се следва т.н спокойна логика; 3- ориентиране на Стр.Пл.към решаването на изненади; 4- Спл. Ориентирано към конкретен проблем.
Тема 23
Стратег.анализ може да се извършва чрез един от методите: техника на портъровия анализ; портфейлния анализ; анализ на базада на БКГ; анализ за базата на матрицата на Макинзи; техника на PEST анализа; техника на PIM анализа; техника на SWOT аналига; техника на анализа на жизнения цикъл на предприемачеството. Техника на жизнения цикъл на предприемачеството: на базата на показатели за обема на продаж бите, размера на печалбата, на активите и др.позволява да се определи равнището на предприемачеството за по продължителен период от време като се открият фазите на влизане на пазара, развитие на предприем., фаза на ускореното разв., етап на насищане на пазара. На това съответства и стратег.на разв. Една модификация на този начин включва: оценка на предмета на дейност(неговата широта) и средствата за конкуренция при средствата за стратегия. За предприятие с тесен предмет на дейност трябва да считаме предприятие при което над 90% от обема на продажбите се реализира от един единствен продукт или група свързани продукти, а когато един продукт държи над 95% тази фирма е еднопродуктова. Предприятие с широк предмет на д-ст - до 50% от един продукт или група свързани продукти. Техника на SWOT-анализа: при страт.избор SWOT-анализа се разраб.в 2 варианта: 1)SWOT-ан-з на фирмата като цяло за опр.период от t или към опр.дата. Оценяват се силните кач-ва; слабостите; благопр.възм-те; опасностите. Въз осн.на параметризация на тези 4 кач-ва при страт.анализ, можем да изберем тази стретегия, която съотв.в н.-голяма степен на б-нето на кач-ва на предприятието. Стратегии: I зона - 1- развитието на продукта: по отношение на определени потребностни сегменти с определени потребностни качества (пакетиране, насочване към определени клиенти); 2- иновация: обновление на продукта, оборудването и т.н.; 3- концентрична диверсификация: продуктово обновление ч/з различни пазари, отрасли и дейности. II зона: 1- вертикална интетрация: интегрираме се с различни организации по посока на продукта и на суровината; 2- конгломерантна интеграция: търсим ефекта в цялото поле на действието на предприятието. III зона: 1- стратегия на икономии - от инвестиционни разходи и от разходи за персонал; 2- отделяне - обособяване или извеждане на силно рентабилни или губещи дейности; 3- оттъргуване (продажба) - получаване на най-висока цена от продажбата на активите на предприятието. IV зона: 1-хоризонтална интеграция; 2- конгломератна интеграция; 3- стратегия на съвместните предприятия.
Тема 24
Първи етап в страт.Пл.
Изборът на стратегии може да се търси в рамките на едно изклчително голямо разнообразие. Възможна класификация на тези стратегии: I базови стратегии: 1- стратегии на ниската цена; 2- стратегии на концентрацията на бизнеса; 3- стратетията на специализацията. II алтернативни страт.(по отношение на промяната във външната среда) 1- страт.на вътрешно фирменото развитие (по посока на продукта или на пазара) 2- страт.на диверсификация (проста - без излизане от основния предмет на дейност, сложна); 3- алтернативна страт. (дане се променя линията на поведение на предприятието). III функционални страт.: 1- маркетингова; 2- финансова; 3- произв.; 4- иновеционна; 5- по отношение на персонала и др. IV бизнес страт. (отразяват спецификата в развитието на всеки един бизнес): 1- страт.на продуктивната номенклатура; 2- страт.на санирането; 3- страт.на кризисното управление; 4- страт.на партнирането.
Втори етап в страт.Пл осъществява следнине дейности: 1- привеждаме ресурсите на предприятието в съответствие с избраната страт.; 2- привеждаме организационно управленската структура в съответствие с избраната страт. Осъщесвяване новата мотивация на персонала към страт. (възнаграждение, набиране, набиране на персонала, развите на персон., договори на персон., длъжностна х.ка на персон.). 4- териториално разположение на произв. 5- привеждане на първоначално избраната страт.в съответствие с променената външна среда. Тук едно от първоначалните изброени базови страт.може да се трансформира в алтернативна, като приливанията вървят така: страт.на ниската цена - страт на вътрешно финансово развитие (по посока на продукта); страт.на концентрация - страт.на вътрешно финансовото развитие (по посока на пазара) и страт.на диверсификация; страт.на специализация - страт.на проста диверсификация. Съдърж.на страт.план: I - резюме. II - изложение. 1- мисия на фирмата (клиенти, философия на фирмата, мото на фирмата, ценностна сист.) 2- цели на фирмата - дългосрочни и краткосрочни. 3- анализ на средата. а) анализ на ик.сектор (клиенти, конкуренти, доставчици, инвеститори); б) политико-юрид.среда (разпореждания на местни и чужди правителства, лихв%, инфл.безраб.,валутен курс, данъци и др.) в) соц.среда (населението като потребител и раб.ръка) г) технолог.среда) д) анализ на вътрешната среда (анализ на ресурсите, SWOT анализ).
Тема 25
Това планиране е част от корпоративното планиране и стратегическия план. Отговаря на част от изискванията за стратегичския план. Има обаче по-ограничен обхват и оптимизира прогнозирането, систематизирането и контрола на маркетинговата стратегия. Самата марк.стратегия е основна функционална стратегия на ф-мата. Заедно с производствената, технологическата и научно изследователски стратегии служи за реалициране на целите и стратегиите на отделните стопански единици и ф-та като цяло. Фирмата може да произвежда и предлага значителен брой продукти, като всеки един се реализира на различни пазари и при наличие на специфична или различна конкурентна ситуация. Това налага разработването на отделна маркетингова стратегия и маркетингов план за всеки по-важен продукт или група продукти като цяло. Разработването на маркетингов план включва слледните неща:1)анализ на продуктове, пазарната ситуация и определяне на силните и слабите страни на маркетинговата дейност; 2) определяне на маркетинговите цели; 3)формулиране на маркетивгови стратегии; 4) изисквания към маркетинговия микс; 5)изготвяне на едногодишна оперативно тактическа програма; 6) реализация. Анализа включва диагностика на досегашното състояние на ф-та, на съществуващото състояние в момента на разработване на сценарий за бъдещо развитие на пазари, конкуренти, потребители. Свързано е с разработването и следенето на определен брой показатели. Въпреки спецификата могат да се изведат следните групи показатели: 1- показатели за потребители - поведение и изисквания на съществуващите потребители, изисквания на потенциални потребители; 2- пазарни показатели - обем на пазара, пазарен дял на фирмата и основни конкуренти по групи продукти или отделни продукти, пазарни бариери, шансове за нови пазари; 3- показатели х-ризиращи дейноста на конкурентите - маркетингова страт.на конкур., ценова политика, силни и слаби страни на конкур.продукти, канали за реализация. Анализа на продуктово пазарната ситуация може да се осъществи ч/з маркет.инф.сист. функционираща в рамките на общата управленска инф.сист. тази сист.се използва и да подпомогне процеса за вземане на решения за маркетингови цели и стратегии. Маркет.план се разработва за отделните групи продукти. Анализа на продуктово пазарната ситуация предоставя реализация на провеждания анализ на околната среда на фирмата. Ч/з анализа на продуктово пазарната ситуация се разкриват както шансовете така и рисковете за разглежданата група продукти, което е предпоставка за актуализация на маркет.цели и стратегии. Определянето на силните и слабите страни на маркет.дейност е свързано с оценка на квалификацията на ръководителите и специалистите по маркетинг и планиране, на материалната база, к’ използва маркетинга както и фин.средства за провеждане на маркетингова дейност, така също и с наличието и степента на развитие на маркет.инф.сист. Подобно отчитане на силните и слабите страни е необходимо да се извършва на всеки етап от маркет.план. Определяне на маркет.цели - въз основа на анализа на продуктово пазарната ситуация като основно се определят по отделни конкретни продукти. Тези цели са насочени към достигане целите на маркет.ситуация и най-често се отнасят до степента на възвращаемост, печалбата, равнището на продажбите, пазарният дял на фирмата, пазарният ръст, канали за реализация и т.н. Специалистите препоръчват да не се формират мовече от 5-6 марк.цели, к’ позволява при изготвянето на оперативно тактически програми, вниманието да се насочи в/у разработването на мероприятия за тяхната реализация. Изпълнението на основните цели се следи в рамките на маркет.план, а подробният контрол се осъществява от общата сист.за управленски контрол на фирмата. Разработване на марк.стратегии - за всички продуктови групи марк.страт.може да е специфична за отделните продукти. Пример: увеличаване на пазарният дял на продукта Х с 5% ч/з подобряване на опаковката на този продукт или чрез нови канали на реализ.в зависимост от разработения сценарии за разв.на продуктово-пазарната ситуация. Тези стратегии са за период от 3 до 5год.като подлежат на периодично актуализиране. Конкретизациятана на м.стратегии се осъществява ч/з определена продажна и ценова политика, каналите за реализация и промоцията. В рамките на марк.планиране, провеждането на продуктова полит.може да се осъществи със следните неща: 1- подобряване на качеството; 2- продуктова диференциация, стандартизация; 3- коопериране; 4- въвеждане и защита на фирмен знак; 5- подобряване на опаковката; 6- предлагане на допълнителни услуги; 7- подобряване на потреб.консултиране; 8- дизайн и др.
Тема 26
дейност непостредствено свързана със страт.и М. Изпълнението на плана за продажбите дава не само възможност за съществуване на организ., а и да разшири действията коопериране, включване в страт.съюзи и др. 1- Задачата е реалистично да се придивиди динамиката в продажбите като се отчита фин.състояние и промяната в потреб.търсене. 2- стуктуриране на отделните продуктови групи, продукти и услуги, за задоволяване на точно определено потреб.търсене. 3- Анализа на продажбите да се свърже с рентабилноста на фирмата. 4- да се осъществява системно проучване на пазарното търсене и промяната по разл.пазари и потребители. 5- изпълнение на произв.програма. 6- предвиждания за размера на нереализ.продукция с пряко влияние в/у продажбите и рентабилноста. 7- продуктово обновление - в относителния дял на новосъздадена продукция. Пл на продажбите се извършва в рамките на 1 стоп.год.като е разбита на 3мес, 6мес и др. За обрързване на произв.и продажбите се разработва баланс на продажбите в натурално изражение. След това се изчисляват продажбите по продукти. По своята същност продажбите се групират като: продажби по еталон; единствени продажби; специф.продажби; пробни серии и др. С планиране на продажб.се определя влиянието на 3 вида ф-ри в/у промяната на рентабилноста: увеличаване размера на реализираната продукция; снижаване на разходите; промяна в продажната цена. При Пл на продажбите трябва да се планират и в сезонни промени в пазара, аномалии и др. Пл на продажбите се обвързва с цялата М дейност, продукт.номенклатура, произв., произв.капацитет, необходими запаси и ресурси.
Тема 28
обвързването на произв.и продажбите се налага под възможното отклонение на колич.предвиденост в произв.програма от прогнозираните количества на продажбите. Акцентът на Пл на произв.е в/у 1- определяне на средния месечен размер на произв.продукция; 2- определяне численоста на персонала; 3- произв.капацитет и мощности; 4- определяне потребноста от машини, оборудване и тяхната координация; 5- определяне на произв.линии, организация на тяхното функциониране и раб.места; 6- координация и екипировка. Пл на произв.се осъществява в следните направления: I - планиране произв.на продукцията. 1- стокова продукция - готова продукция, полуфабрикати, извършени услуги; 2- реализ.продукция - отчита се в %; 3- общ фирмен оборот; 4- вътрешен фирмен оборот - ст-ста на онази част от продукцията к' е реализирана от подразделенията, вклч.потребената от тях продукция. II - Пл на продукцията по асортименти и номенклатура. Номенклатурата на предприятието е списък на видовете изделия планирани и отчитани с кратка хар-ка. III - План за кооперат.произв.и кооп.доставки. Да се предоставят свободно машини и мощности и да се извършва съвместни стоп.дейности. И при 3те раздела важна е ритмичноста на изпълнение на програма свързана с независимото произв.: част от продукцията, чиято обработка е започнала; част от полуфабрикатите, предназначени за по-нататъшна обраротка от други отдели. IV - Работи от промишлен х-р - дейности не по свързване на нови потребности, а по възтановяване след употреба: текущ, среден и основен ремонт. Произв.капацитет - определя се от проекта и зависи от кол.машини, произв.площи и технолог.параметри. Планово произв.капацитет -предвиждания в зависимост от прилаганата технология, режим на работа, асортимент и количество на продукция. ПлК се определя по мощности на водещи произв.цехове и машини к' изпълняват основен технолог.процес.
Тема 30.
Ч/з ФП се определят финансовите цели както на фирмата така и на ик.развитие. на нац.равище ФП се свързва с разнообразието на държ.бюджет и неговата приходна и разходна част. Насочено е и към определяне на фактическия и очакваният бюджетен дефицит. Също се разработват и външнотър.и валутният баланс на страната. От особенно важно значение е ФП да подкрепя темповете на ик.развитие и положителните промени, к’ настъпват при създаването на БВП. Що се отнася до макроравнище то следи: 1- промените в БВП; 2- промените в инфлацията; 3- промени в лихвеният %; 4- външноик.активност на икономиката. По отношение на фирмата ФП трябва да взема решения и да постига оптимално съотношение м/у инвестиране и финансиране на фирмата. То трябва да предпазва фирмата от пазарни изненади. ФП бива краткосрочно и дългосрочно. Обект на дългосрочното ФП са инвестиционната политика; капиталната структура и дивидентната политика. Тези 3 направления трябва да осигурят най-благоприятна възможност за инвестиране и активни действия на фирмата за период> от 1 год. По отношение на краткосрочното ФП трябва да се следят и отчитат промените в текущите пасиви и активи, структурата им, така да се разположат техните активи на пазара че да се максимизират резултатите на фирмата за < от 1 год. При разраб.ФП на организ.трябва да се имат предвид следните въпроси: 1- да се прогнозира реализацията на стоки и услуги; 2- разработване на предварителни прогнози и счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи, баланса на паричните потоци; 3- ФП обхваща и промените в капиталовите разходи, свързани с нетният оборотен капитал и бъдещите постъпления на активи в организ.; 4- да се отчитат финансовите условия за бизнеса. Трябва да се отчитат също и ик.условия в к’ функционира организацията.
Тема 31
В свет.стоп.и фирмена практика във все по-голяма степен се утвърждава необх.от разраб.на соц.ориентирани разчцети и програми за бъд.разв.на стоп.дейност. Този вид дейност е известен като бизнес планиране(БПл), а конкретните документи, които са резултат от този проект,се наричат бизнес планове. Те се разработват от собствениците на компании, от мениджърите с помощта на които се обосновават и указват ефективни направления в разв.на стоп.орган-ии. Н.-често обект на разработване на бизнес планове са: 1)създаване на нов продукт, услуга и тяхното лансиране на пазара; 2) бизнес планове за разширяванена стоп.д-ст; 3)бизнес планове за развитие на цялостната д-ст на орг-та; 4)бизнес планове за излизане на нови пазари; 5)бизнес планове с инвестиционно предназначение; 6)бизнес планове с цел получаване на кредит от финансова или банкова институция и др. Бизнес Пл и бизнес плановете са ориентирани към партньорите, доставчиците, потребителите, банките, правителството, персонала, акционерите. Бизнес плановете са средство за по-ефективно участие от страна на междунар.екипи. Бпл- цялостна ориентирана дейност чрез к' въз основа на оценката на пазарната среда и техните условия се проектират различни аспекти, страни от развитието на бизнеса, като се обособяват по отношение на бъдещата промяна в пазарните цени, тяхната ик.и фин.целесъобразност. Бизнес план - кратка х-ка за вида и предмета на дейност на компанията. Трябва да се направи и подпише в писмен вид. 1- трябва да се определят целите и задачите, к' ние си набелязваме за развитието на бизнеса. 2- в тази част трябва да се даде продуктовата структура. 3- техн.параметри на компанията, стандартите въз основа на к' тя работи, вида и произхода на оборудваната техника. 4- х-ка на степента на затвореност на техн.цикъл- дали се произв.полуфабрикати, к' са обект на изработка извън компанията. 5- трябва да се посочат условията за лицензиране, т.е с цел получаване на лиценз. 6- териториална разположеност на дейноста - територ.подразделения, техният брой. 7- трябва да се направи х-ка на т.н инфраструктурни процеси на бизнеса на компанията с други и тяхната стабилност. Втори структурен елемент: изследване на икон.пригодност за бизнеса. Тук се изследват: 1- пазарът на новия продукт или услуга. 2- дава се пълна х-ка на конкуренцията. 3- пълна х-ка на клиентите. 4- определя се очакваното търсене и продажби. 5- определян продажната цена. 6- развива се стратегията на стоп.дейност на компанията. Третият раздел е финансовият анализ на бизнес плана. Тук се изчисляват: 1- инвестиционни разходи, разходи по закупуване на терена, водоснабдяване, и др.инфраструктурни елементи. 2- определят се експлоатационните разходи - разходи свързани с функционираето на бизнеса, за суровини и материали, за горива, заплати и др. 3- определяне на очакваните приходи преди и след данъчно облагане. 4) Определяне на пар.потоци в динамика. 5)Опр.на дисконт.процеси за финанс.конюнкура. 6)Опр.на диск.нетен паричен поток-производ.на паричния поток по съотв.дисконт.коефициент. 7)Опр.на нетната сегашна ст-ст(НСС) / NPV:НСС=-С+НПП/(1+q)n+OПС; - С - инвест.разходи, които ползваме под формата на кредит; НПП - нетен паричен поток; q- дисконтираща норма; п- брой на годините; ОПС- остатъчна под.ст-ст. 8)Опр.на вътр.норма на възвращаемост(ВНВ) - позволява да се опр.размера на рентабилност наинвестицията, без да се формира печалба. IV структурен раздел: основни раз чети илюстриращи развитието на бизнеса в переспектива. Тук трябва да се покаже една благоприятна переспектива на компанията. Vраздел - финансиране на бизнес плана. VI - изпълнение; VII - контрол на изпълнението на бизнес плана.
Тема 32
В обкръжението на фирмата има промени, динами­ката е често агресивна. Тази агре­сив­ност по някога може да се изрази в сил­но отрицателно въздействие и то да про­дъл­жи период от време което поставя пред­при­я­ти­ето в кризисно състояние. Въздействията от външната среда са: 1- от различни видове стоп.структури, субекти на конкуренти, клиенти, доставчици к' са действащи и потенциални; 2- х-ра на пазара - стоков, финансов, трудов, валутен и др.;3- времеви промени с краткосрочен и дългосрочен период.; 4- промяна в конкурент­но­спо­соб­но­ста на пазара, в който действа пред­при­я­ти­ето. Тези и други ф-ри определят появата на ситуационният подход к' спомага за вземане на адекватни решения от страна на ръко­вод­ство­то на фирмата.