Дружествено право на Европейския съюз

Глава 5: ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
І. Общи положения за Европейския съюз
История
Правото на Европейската общност (ЕО), обхванато от тази глава, покрива твърде различни области – от дружественото право в тесния смисъл на думата, т. е. търговското право, през счетоводното законодателство, до правото на ЕО (acquis communautaire, acquis), уреждащо правата върху интелeктуална и индустриална собственост. В рамките на главата са включени и Римска, Луганска и Брюкселска конвенция. Материята, регламентирана от “Дружественото право”, е пряко свързана с Вътрешния пазар и неговото функциониране. 70-те и 80-те години са основни за правната регламентация на дружественото право и счетоводството, чието развитие продължава и днес. Краят на 80-те и 90-те години извежда на преден план защитата на правата на интелектуална собственост и развитието на свързаното с нея acquis. В тази област Европейската комисия (ЕК) стартира със Зелената книга “Авторското право и предизвикателствата на технологията” през 1988 г., като за около 10 години се създава солидна законодателна рамка, включваща седем директиви. 90-те години са ключови и за развитието на acquis в областта на индустриалната собственост – особено важна и димнамично развиваща се част от правото на ЕО и в наши дни. Ако перифразираме комисаря Болкестейн, “без защитата на правата върху интелектуална и индустриална собственост Вътрешният пазар би бил незавършен”. Правната база за изграждане на единни правила в рамките на Европейските общности са разпоредбите на Договора за Европейската общност (ДЕО): чл.44 (2)g), чл. 48, чл. 94, чл.95,чл. 293 (3) i) и чл. 308. Спрямо интелектуалната и индустриалната собственост правото на ЕО под тази глава се базира на общата разпоредба, предвиждаща хармонизация на правото във Вътрешния пазар – чл. 95 от ДЕО, отнасящ се до предприемане на мерки за сближаване на законите, подзаконовите или административните актове в държавите-членки, които имат за своя цел изграждането и функционирането на Вътрешния пазар.В Глава 5 преобладава вторичното законодателство, в частност директивите. Принципи
Хармонизирането на законодателството на държавите-членки в области, като търговското право, счетоводството и одита, е от съществена важност за създаването и функционирането на Единния пазар и се подчинява на принципите, вдъхновили изграждането на Вътрешния пазар, сред които особено съществено значение има принципът на свободата на движение и установяване на територията на ЕС, без дискриминация на национална основа, както и на закрилата на търговската собственост. “Свободното движение” (признаването в различните държави-членки) на съдебните решения по граждански и търговски дела на територията на ЕО също е от особена важност за функционирането на Вътрешния пазар.Значителната хармонизация на ниво ЕО на правото в областта на интелектуалната и индустриалната собственост отговоря на стремежа за защита на един от фундаменталните принципи на пазарната икономика и на Вътрешния пазар – закрилата на собствеността, както и на премахването на търговските бариери в Единния пазар.
Цели и задачи
Нормативната уредба на дружественото право, в тесния смисъл на думата, цели гарантиране защитата на интересите на всички участници в търговския оборот чрез въвеждане на единни изисквания за публичност при учредяването и осъществяването дейността на дружествата, гарантиране правото на установяване на дружествата на територията на ЕС, създаване на еднакви условия в Единния пазар за всички дружества и насърчаване на трансграничното сътрудничество между търговските дружества, установени в различни държави-членки; създаване на условия в ЕС за корпоративни практики и управление. Хармонизирането на правната уредба в областта на счетоводството в рамките на ЕС цели подобряване и унифициране на правилата, счетоводните и одиторски стандарти и процедурите при изготвянето, представянето и одитирането на финансовите отчети на предприятията. С последното ще се постигне създаването на съпоставимост и прозрачност на финансовата информация, докладвана от предприятията в рамките на ЕС в съответствие както с европейските директиви в тази област, така и с Международните счетоводни стандарти.В сферата на правата върху интелектуална собственост се цели закрила и насърчаване на създаването и използването на оригинални културни продукти в ЕС (печатни произведения, музика, софтуер, продукти на филмовото изкуство, театър, радио, телевизия). Авторските и сродните права имат изключително важно значение за инвеститорската дейност, развлекателната индустрия, достъпа до културни блага, заетостта и икономическия растеж. Защитените с авторско право стоки и услуги в Общността допринасят за около 6% в БВП на ЕС, като делът им нараства.Закрилата на индустриалната собственост залага на иновациите в Единния пазар и затова препраща към аспекти, свързани с познанието (патенти, промишлен дизайн, търговски марки и др.).Хармонизацията в областта на правата на интелектуална собственост е насочена към адаптирането на правото спрямо изискванията на информационното общество и новите форми на използване на продуктите, свързани с технологичния напредък. От друга страна, в индустриалната собственост правото на ЕО следва тенденцията за създаване на единна система на правна закрила с действие върху цялата територия на ЕС (създадени са търговска марка и промишлен дизайн на Общността, предвижда се въвеждане и на патент на Общността). Борбата срещу пиратството и подправените стоки е в основата на амбициозен план на ЕК, особено приоритетен на сегашния етап на развитие на acquis и с оглед размерите на тези явления и техния отрицателен ефект върху Вътрешния пазар.

Раздели
Въпросите, предмет на разглеждане в рамките на раздел “Дружествено право”, са както следва:
Дружествено право:
Актовете на ЕС в областта на дружественото право са: Първа директива за публичността (68/151 ЕИО), Втора директива за капитала (77/191 ЕИО), Трета директива за сливанията (78/855 ЕИО), Шеста директива за разделянията (82/891 ЕИО), Единадесета директива за клоновете (89/666 ЕИО), Дванадесета директива за едноличните дружества с ограничена отговорност (89/667 ЕИО), Регламент 2137/85 ЕИО относно Европейското обединение по икономически интереси, Регламент 2157/2001 EO относно статута на Европейското дружество.
Римска, Брюкселска и Луганска конвенция
Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения от 1980 г. е основна конвенция на ЕС - цели да създаде унифицирана уредба на приложимото право при договорни задължения с международен елемент. Страни по Конвенцията са само държавите-членки на ЕС.Брюкселската конвенция от 1968 г. за юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Проблемът за юрисдикцията и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела е изключително важен с оглед превръщането на ЕС в зона на свобода, сигурност и правосъдие. След договора от Амстердам и преминаването на сътрудничеството по гражданско-правни въпроси в компетентност на Общността, бе приет Регламент №44/200/ЕО, който подобрява и усъвършенства уредбата в тази област.Брюкселската Конвенция се прилага в отношенията между ЕС и Дания. Луганската конвенция от 1988 г. за юрисдикция, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела е паралелна на Брюкселската конвенция, като се прилага в отношенията между ЕС и страните от ЕФТА.
Счетоводство
Актовете, с които страната ни хармонизира правото си, са: Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г. за годишните отчети на някои видове компании; Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юли 1983 г. за консолидираните отчети и Осма директива 84/253/EИО oт 10 април 1984 г. за одобряването на лицата, извършващи независим финансов одит на счетоводни документи (дипломирани експерт-счетоводители, които са регистрирани одитори).

Интелектуална собственост
Актовете на ЕС в областта на авторското право и сродните му права, с които националното законодателство следва да бъде съобразено, съгласно чл. 67 от Европейското споразумение за асоцииране са: Директива 91/250/ ЕИО за правната защита на компютърните програми, Директива 92/100/ЕИО относно правото на наем и заем и някои сродни права в областта на интелектуалната собственост, Директива 93/83 ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, Директива 93/98/ЕИО за хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права и Директива 96/9/ ЕО за правната закрила на базите данни, Директива 2001/29/ ЕО за някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Директива 2001/84/ ЕО за препродажбата в полза на автора на оригинални художествени творби.
Индустриална собственостВ областта “Индустриална собственост” законодателството на ниво ЕС е развито в няколко основни направления: патенти – за изобретения и полезни модели; търговски марки и марки за услуги; промишлен дизайн; географски означения – за наименования за произход и географски указания; топология на интегралните схеми; сортове растения и породи животни. Законодателството регламентира нивото на закрила и обхвата на правата, предоставяни на притежателите на обекти на индустриална собственост, както и процедурите по предоставяне и упражняване на права. В областта на патентите Европейската патентна система е базирана на две международни конвенции - Европейската патентна конвенция от 1973 г. и проекта на Люксембургската конвенция за издаване на патент на Общността от 1975 г., която е част от Споразумението относно патентите на Общността от 1989 г., както и на Директива 98/44/ЕС относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. От 1993 г. в действие е Регламент № 1768/92/ ЕИО относно създаване на допълнителна закрила чрез сертификат за медицинските продукти, а от 1996 г. – Регламент № 1610/96/ ЕО относно създаване на допълнителна закрила чрез сертификат за продукти за растителна закрила. С оглед закрилата на новите сортове растения на територията на Общността действа Регламент на Съвета № 2100/94 /ЕО за правата върху сортове растения в Общността В подсектора на търговски марки и марки за услуги има следното acquis: Първа директива на Съвета № 89/104 ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки и Регламент на Съвета № 40/94/ ЕО за търговската марка на Общността. Те регламентират режима на търговските марки - условията за тяхното придобиване и запазване на правата върху търговска марка. В областта на промишления дизайн на територията на ЕС действа Директива на Европейския парламент и на Съвета № 98/71 /ЕО за правна закрила на дизайните, както и Регламент на Съвета № 6/2002 ЕО за Общностния дизайн.В областта на географските означения на територията на Общността действа Регламент на Съвета № 2081/92/ЕИО относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти, а за топологиите на интегралните схеми - Директива на Съвета № 87/54/ ЕИО за правната закрила на топологиите на полупроводниковите изделия.

Мерки за граничен контрол
С цел предотвратяване на нарушенията на права върху интелектуална и индустриална собственост и недопускането на стоки, засягащи тези права, в търговската мрежа, на територията на Общността действат Регламент № 1383/2003 ЕО (в сила от 01 юли 2004, с който беше заменен Регламент № 3295/94 ЕО) и Регламент №1367/95 ЕО, които установяват мерки, забраняващи вноса, износа и реекспорта по отношение на подправени и пиратски стоки. Тези регламенти ще се прилагат пряко на територията на страната ни след присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Органи в Европейската комисия
Въпросите по Глава “Дружествено право” са в преките компетенции на Генерална дирекция “Вътрешен пазар” на Европейската комисия и в частност: за дружествено право и за счетоводство и одит - Директорат G – “Финансови пазари; финансова отчетност и дружествено право”; за интелектуална и индустриална собственост – Директорат Е – “Услуги, електронна търговия, интелектуална и индустриална собственост и медии”.
Актуално развитие
Правото на ЕО е в постоянно развитие. В дружественото право ЕК стимулира обсъждания в държавите-членки относно реформата в дружественото право и корпоративното управление. През ноември 2002 г. излезе Доклад на Групата на високо равнище от експерти в дружественото право, очертаващо модерната регулаторна рамка за дружественото право в Европа. Предмет на дискусии са и приемането на спорните 10-а и 13-а директива, чието създаване продължава години наред. ЕК прие и Зелена книга за превръщането на Римската конвенция от 1980 г. в правен инструмент на ЕС и нейната модернизация. През февруари 2003 г. ЕК представи План за действие, представляващ Пътна карта за по-голямото сближаване на договорното право в Европа, който ще бъде гръбнакът на всички търговски сделки във Вътрешния пазар. Планът за действие е документ, допълващ Зелената книга за Римската конвенция.В сектора на счетоводство и одит в центъра на вниманието са Международните счетоводни стандарти и подобряването на качеството при осъществяването на задължителния независим одит и заверка на счетоводните отчети на фирмите на територията на ЕС. През месец април 2004 г. влезе в сила на Директива за гарантиране прилагането на правата върху интелектуална и индустриална собственост / Директива 48/2003/ЕО/ която се явява допълнение на мерките, предвидени в Регламент № 1383/2003/ ЕО(заменящ Регламент № 3295/94/ ЕО).Развитието на acquis в интелектуалната собственост е продиктувано от необходимостта обектите на авторското и сродните права да имат рамка, съответстваща на новите форми на комуникации в информационното общество. Ето защо най-новото развитие на acquis трябваше да подсигури използването на защитените интелектуални обекти при новите условия: Бяха приети директива за правата на автора при повторна продажба, както и директива, хармонизираща някои аспекти на авторското и сродните права в информационното общество.По отношение на индустриалната собственост вниманието е насочено към транспонирането на Директива 98/44/ ЕО за правната закрила на биотехнологичните изобретения, която към момента е въведена от малка част от държавите-членки на ЕС.
Сравнение на особеностите за различните държави
Трябва да се има предвид, че хармонизацията на общностно равнище не премахва наличието на различия в националните правни системи и не замества националната правна регламентация с нейните особености. Така например не съществува унификация в търговското право на страните-членки. Особеностите по прилагането е изразено в разпоредбите на самия текст на директивите и регламентите.