Съвсем малко са случаите да загине бизнесът заради това, че не е бил управляван.Най-добро е управлението, което позволява максимална самостоятелност.Управлението има значение дотолкова , доколкото помага за постигане на добри печалби на пазара.Но то се усложнява от промените в пазара и във фирмата.Малко са фирмите, които развиват управлението си в съответсдтвие с поставените цели.Ръководителя трябва да вижда по-далеч от подчинените си.Много важно е да си дадем ясна сметка какво,доколко и как управляваме.Вероятно с учудване ще разберем, че някои системи за управление и контрол всъщност нищо не управляват и не контролират - те дават информация, но тя не се използва като база за действие.За да преценим дали управленската система е ефективна, трябва да се замислим върху следното: често ли се получават изненади в нашата работа; притесняват ли се хората, че ще бъдат санкционирани при допуснати грешки, дори да са намерили изход за тяхното коригиране; наблюдаваме ли от близо събитията, за да реагираме навреме; използваме ли кратка и ясна информация за текущите работи; ако нямаме възможност за наблюдаване на това, което става всеки момент във фирмата , смятаме ли че получаваната информация отговаря на действителността; даваме ли достатъчно свобода и автономия, без те да се превръщат в анархия.Всеки мениджър е желателно да спазва гореизброените принципи, за да може неговата управленска система да е ефективна, а също така и да получава максимална печалба от дейността на предприятието.
След като изясним състоянието на управлението , трябва да помислим как то да бъде опростено и може ли да се компютъризира.Много полезно е ръководителят да има самочувствието на банкер, който насочва решението си към получаване на печалби и тяхното използване.Така трудно се оправдава влагането на средствата в цели, които не носят печалба.Ръководителят трябва да постъпва и като предприемач, който насочва средствата, с които фирмата разполага.Ценността на такова поведение и мислене се състои в това, че то кара ръководителя да разсъждава с икономически категории.Но за това трябва да получава бърза и точна информация за състоянието на бизнеса, за да го управлява успешно - без такава информация той не е ръководител.
Необходимо е провеждането на дискусии между ръководител и подчинени за разглеждане бъдещето на работниците и за подобряване на работата им.Може да се посочи, че често предимствата на някой човек могат да се окажат и негови потенциални недостатъци.Така например една необикновенно развита възможност за анализиране на информацията с даване на правилни отговори на проблемите може да направи даден човек изключително ценен при решаването на проблеми. Въпреки това тази способност може да накара хората да проявят само своята склонност върху съсредоточаване на данните и да оставят човешкия фактор извън вниманието си.Съществуват моменти , когато една грижливо планирана и съзнателно организирана дискусия е от основно значение.Такъв момент се появява веднага щом ръководителя назначи човек да работи с него или той самия го е повишил.Ръководителят трябва да отдели необходимото време за целта - да седне самият той с него и да обсъдят работата, проблемите и причините, поради които му е възложена, както и загрижеността си за най - сложните аспекти от нея.Трябва да се изяснят работните взаимоотношения между ръководител - подчинен по възможност най-рано.
Ръководителя трябва да отдели достатъчно време да направи критичен анализ за работата на подчинените си и същевременно да се постарае да получи мнението на други хора.По - лесно е да говори с хората от други групи, с които подчинения му е в контакти.
Това може да му донесе някои изненади.Част от хората могат да споделят, че лицето е пристрастно по отношение на собствените си интереси или на интересите само на своя отдел.Това би могло да се окаже препятствие за повишаването му в други подразделения.Някои мениджъри са склонни да мислят, че напускането на един техен способен работник ще остави големи празнини в техните подразделения.Ако мениджъра работи добре за развитието на хората си, такава празнина ще бъде запълнена с радост и желание от останалите, които ще заместят напусналия.Повишаването на добрите работници в други подразделения извън ръководното, е от голямо значение както за конкретния човек , така и за другите хора.
Ако не се познават потребностите и интересите на отделните индивиди и групи във фирмата или не се знаят факторите, които ги мотивират за ефективен труд, е невъзможно да се изгради ефективна система за стимулиране.
Под мотивация се разбира такъв процес на ориентация на подбудителните сили на работника, при който той се стреми да отдаде силите и възможностите си в производството за достигане целите на организацията, в която работи.
Мениджъра трябва да подтиква и стимулира работниците, за да бъдат използвани напълно техните възможности.Има четири главни съставни части в една компания- капитал, съоръжения, материали и хора.Единствената съставна част, която дава възможност на мениджъра за гъвкавост, това са хората.И тъкмо те са единствената съставна част, която не е използвана напълно. Хората /персонала/ могат да издигнат компанията над останалите компании, ако бъдат умело насърчавани и се използва потенциалът им.Но твърде често мениджърите гледат на работниците като на безлична работна единица.Във всеки индивид има една насърчителна искра и най - важното е тя да се намери.
Чрез приноса към резултата трябва да се постигне мотивация за по - голяма готовност за работа или по - силна привързаност към фирмата.Изграждането на ефективна система за стимулиране има и социално значени - намаляване на напрежението между работниците и собствениците на капитала.Работното възнаграждение е една също много важна част от максималното използване на потенциалните възможности и труд на персонала. Работното възнаграждение се изгражда по три класически форми за заплащане: повременна, акордна, премиална.Стимулирането на управленския персонал се осъществява по два начина: чрез краткосрочни стимули, които имат решаващо значение за мотивацията и привличането на най - квалифицираните специалисти, ако се отчита индивидуалното изпълнение; чрез дългосрочни стимули, ориентиране към групата, колектива.С цел стимулиране гъвкавостта на специалистите за участие в различните видове дейност или работни места се използва тъй наречената многовалентна система, при която заплащането се определя от видовете дейности, които може да извършва един специалист.Системите на приноса към успеха са от особено значение за ръководни кадри , които изпълняват стратегически задачи.Характера и стилът на ръководителите определят в значителна степен свободата , автономиятана по - младите ръководители и на подчинените.Голямо внимание оказва и видът на стопанската дейност.Всеки мениджър трябва да се запита - има ли достатъчно свобода във фирмата, за да могат хората да вършат работата си най - добре.
петък, 4 януари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар