Управление на отбранителните ресурси

ОТБРАНИТЕЛНИ РЕСУРСИ – съвкупността от факторите необходими за производството на отбранителни продукти.
ОПТИМИЗАЦИЯ – постигане на максимално полезен ефект с ограничени ресурси
ОТБРАНИТЕЛНИ РЕСУРСИ СА:
Персоналът – притежаващ определени знания, умения и навици за използване на наличните активи за производството на отбр.продукти;
Финансовите средства – отделяни ежегодно зо постигане на отбр.цели;
Изградените дълготрайни и краткотрайни активи – необходими за постигането на отбр.цели;
Количеството естествени ресурси – които обществото е отделило за постигането на отбр.цели;
Изградената иновационна и управленска система на армията и въоръжените сили;
Изградената иновационна система на отбраната;
Изградена отбранителна информационна система
УПРАВЛЕНИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ РЕСУРСИ – съвкупността от процеси на планиране, организиране, координиране на икономичното и ефективно изразходване на отбранителните ресурси
ЕЛЕМЕНТИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ РЕСУРСИ:
Система за оперативно планиране – трансформира конкретни отбр.стратегии и възложените на въор.сили мисии в оперативни планове за действие;
Система за стратегическо планиране – насочена към оценка на рисковете и заплахите за нац.сигурност и способностите, които държ.притежава за реакция спрямо тях;
Система за планиране, програмиране и бюджетиране
Бюджетен процес – има за цел да установи взаимовръзката между стратегическите и оперативните планове и действията за тяхното изпълнение;
Развитие на въоръженията (отбранителна аквизиция) – да се определят какви са потребностите от развитието на въоръженията, така че да отговарят в максимална степен на отбранителната способност необходима на страната.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ – съвкупност от математически количествени методи за обосноваване на решенията във всички области на целенасочеността на човешката дейност.
ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ – е предварителното количествено обосноваване за оптимални решения
ОПЕРАЦИЯ – всяко действие или система от действия обединени от единен замисъл и насочени към постигане на определена цел
РЕШЕНИЕ – всеки определен избор на зависещи от вземащия решението параметри
ОПТИМАЛНО РЕШЕНИЕ – решението, което по едни или други признаци се предпочита пред другите решения
ПОКАЗАТЕЛ НА ЕФЕКТИВНОСТТА (ЦЕЛЕВА ФУНКЦИЯ) – този показател се избира така, че да отразява целевата насоченост на операцията
“НАЙ – ДОБРО РЕШЕНИЕ” – е това, което в максимална степен допринася за постигане на поставената цел
ЕТАПИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ:
Идентификация на проблема – формулират се задачите или целите на следването, определят се изискванията, условията и ограниченията, за да се даде възможната алтернатива на проблема;
Построяване на модела
Решаване на поставената задача с помоща на модел
Проверка на адекватността на модела – модерът е адекватен тогава, когато независимо от някои неточности при отразяването на системата “оригинал”, той е способен да предсказва достатъчно точно нейното поведение;
Реализация на резултатите от изследването – крайните резултати от изследването се оформят във вид на детайлни инструкции за експлоатация на модела, които така трябва да бъдат предоставени, че да могат лесно да се възприемат от лицата, които ще управляват усъвършенстваната система
МОДЕЛ – представлява описание на определена система, т.е. налице е опростяване на реалната ситуация
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОДЕЛА:
Моделът се явява като заместител на моделираната система, т.е. налице е опростяване на реалната ситация;
Между моделът и моделирания обект съществува определено подобие, благодарение на което, моделът може да замества обекта;
Съществуват определени различия между модела и моделираната система. Различията предават на модела практически и реален смисъл;
Моделът е източник на нова информация за моделирания обект.
ПРЕДИМСТВА НА МОДЕЛИРАНЕТО:
Ексепериментирането с модела е по – безопасно, отколкото с обекта;
Експериментирането с модела протича по – бързо във времето;
Експеримента с модела може да се използва, когато експеримента с обекта е невъзможен;
Експериментирането с моделът е по – евтино, отколкото с обекта;
Върху моделът могат да се експериментират повече въздействия в резултат на това е възможно да се проиграят повече варианти на решението

ВИДОВЕ МОДЕЛИ:
Физически модели– изграждат се чрез увеличение или намаление на моделираната система в определен мащаб. В известен смисъл физическия модел “наподобява” моделираната система (напр. географска карта).
Аналогови модели – отразяват определени страници от поведението на реалния обект, но не го наподобяват (напр. организационната структура на правление на една фирма; график за динамиката на обема на продажбите на дадена фирма).
Математически модели – в математическите модели за описание на обекта се използват набор от математически символи (напр. математическо представяне на закона на Ом за част от електрическата верига:
Икономико – математически модели – система от математически съотношения, предимно система от равнения и неравенства, описващи иконческите явления и процеси;
СПОРЕД ОБХВАТА ИКОНОМИКО – МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ БИВАТ:
Макро – моделите обхващат икономическите процеси в национален мащаб;
Мезо – моделите обхващат даден регион, група, предприятия в даден регион или в даден отрасъл;
Микро – обхваща отделна еденица от икономиката;
СПОРЕД ВРЕМЕВИЯ ОБХВАТ МОДЕЛИТЕ БИВАТ:
Статични
Динамични
СПОРЕД ФОРМАТА НА ФНКЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ ПРОМЕНЛИВИТЕ ВЕЛИЧИНИ:
Линейни
Нелинейни
СПОРЕД ОЧАКВАНИЯ ХАРАКТЕР НА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ:
Детерминизирани – определена (цена, количество, обща стойност);
Вероятностни, стохастични, случайни – цени на даден вид продкция – прогноза.
ВИДОВЕ ОБКРЪЖЕНИЯ НА РЕШЕНИЕТО:
Определеност – причините за явленията и ефектите от действията са познати поради натрупан опит, теоретични познания и др.
Риск – рискът е налице при две условия:
-възможните състояния на природата са познати;
-вероятностите на всяко състояние на природата са познати.
Неопределеност – при нея възможните състояния на природата са познати, но вероятностите за всяко състояние на природата не са познати;
Пълна неопределеност – възможните състояния на природата не са познати;
Противодействие – има сили, които активно противодействат на нашите действия.
СЪСТОЯНИЕ НА ПРИРОДАТА – съвкупност от фактори, които влияят върху резултата от нашите действия, но върху които ние не можем да повлияем, т.е. това са независещи от волята на вземащия решения фактори на външната среда, които влияят върху полезността на избраната алтернатива.
ТЕХНИКИ, КОИТО СЕ ПОЛЗВАТ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ОБКРЪЖЕНИЯ:
q При определеност – се ползва оптимизация;
q При риск – матрица на полезността и дърво на решенията;
q При неопределеност – матрици на полезността;
q При противодействие – теорията на игрите
МАТРИЦА НА ПОЛЕЗНОСТТА – матрицата дава възможност за систематизиране на очакванията за полезността (печалбата/загубата) при различини съчетения на природата.
ИЗБОР НА РЕШЕНИЕ ПО МЕТОДА “МАТРИЦА НА ПОЛЕЗНОСТТА”:
Определяне на списъка с алтернативите за вземане на решения – списъкът с алтернативи се определя от възможните действия насочени към постигане на определена цел. Разглеждания метод цели да се обоснове избора на една от всички алтернативи;
Определяне на списъка с възможните състояния на природата – за целта е необходимо да се спазват две изисквания:
-Състоянията на природата – да са несъвместими;
-Състоянията на природата да образуват пълна грпа, т.е. поне едно от тях трябва да настъпи;
Избор на измерител на полезността за всяка комбинация между алтернатива и състояние на прродата – полезността се определя от очаквания резулат при избор на една или друга алтернатива. Резултатът ще зависи от избраната алтернатива и от появилото се състояние на природата
Индефикация и изключване на евентуално съществуващи доминирани алтернативи –
-условие за доминиране на алтернативи при максимум: Алтернативата “к” доминира над алтернативата “I”, ако:



-условия а доминиране на алтернативи при минимум: алтернативата “к” доминира над алтернативата “I”, ако:



-Конструиране на матрица на съжаленията – процедурата за изчисление стойността на съжалението е следната:
Намира се максималната стойност на полезността за всяко състояние на природата;
Изчислява се стойността на съжалението за всяка клетка от матрицата, като се използва дадената формула:
*при търсене на минимум:


*при търсене на максимум:


Оценка на алтернативите по възприетия критерии – съществват различни критерии за избор на решения при при обкръжение на неопределеност и риск.
Избор на алтернативи според възприетия критерии:
*критерии за вземане на решение в обкръжение на неопределеност и при търсене на максимум, са следните:
Maxi max – критерия на абсолютния оптимизъм;
Maxi min – критерия на абсолютния песимизъм;
Mini max – критерий на съжалението
Критерий на Лаплас
*Критерии за вземане на решения в обкръжение на неопределеност, но при търсене на минимум:
Mini min – критерий за абсолютен оптимизъм;
Mini max – нритерий за абсолютен песимизъм;
Mini – max – на съжалението;
Критерий на Лаплас
ДЪРВО НА РЕШЕНИЯТА – е графичен метод за избор на алтернатива, чрез изследване на последователни и взаимосвързани решения и резлтатите от тях. ДР дава възможност за избор на макс.правленско решение, когато за всяка алтернатива на решенията са известни или може да бъде предвидена стойността на възможните резултати и вероятността за постигане на един или друг резултат. ДР е изградено от два типа възли: възел решение и възел резултат и от “клони”, които свързват възлите.
ВЪЗЕЛ РЕШЕНИЕ – са точките, при които са налице алтернативи измежду, които трябва да се вземе на база изчисление на очаквания резлтат.
ВЪЗЕЛ РЕЗУЛТАТ – резултати са точките при които ДР се разклонява на база различните възможни резултати от предприетите действия.
ФАЗИ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО МЕТОДА “ДЪРВО НА РЕШЕНИЯТА”:
Конструиране на ДР:
-разчертава се ДР, като последователно от ляво на дясно се изобразяват възлите – решения и възлите резлтати. Отразява се логическата връзка между действията и тяхната хронологична последователност;
-оценяват се вероятностите за всеки от “клоните” на дървото излизащи от възлите – резултати.
Изчислителна фаза:
-изчислява се очакваната стойност на дохода за всеки от възлите – резултати, като се има предвид възможните доходи и вероятността за получаване на всеки от възможните доходи, асодиирани с клоните на дървото. Изчисленията се правят от дясно на ляво.
-когато се достигне до възел – решение, при което се избира клонът с по – висок очакван доход.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ПРАВЛЕНИЕ НА ЗАПАСИТЕ
А)форми, които влияят върху размера и създаването на запасите
1.форми за увеличаване на запасите:
-Доставките се извършват в дискретни моменти, а потребелението непрекъснато;
-Слчайни отклонения в интензивността на търсенето между две доставки;
-Случайно забавяне в процеса на снабдяване;
-Сезонни изменения на търсенето и предлагането;
-Вариация на цените в посока на увеличение;
2.форми, влияещи в посока размера на запасите:
-Разходи за съхранение;
-Замразяване на средства в стокови запаси;
-Загби от съхранените количества (фира);
-Остаряване (морално изхабяване) на складираните материали;
-Поевтиняване
ЗАДАЧИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ КЪМ НАРАСТВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАПАСИТЕ:
1. Определяне на момента на задоволяване;
2. Определяне на количеството, което да се заяви (размер на доставките)
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЪРСЕНЕТО НА ЗАПАСИ:
А)В зависимост от моментите на потребление, търсенето може да бъде дискретно или недискретно



Б)Според характера на величината на търсенето: детерминирано или слчайно – когато xt е случайна величина
В)По характера на изменение във времето – стационарно или нестационарно. При стационарното изменение във времето, средния обем е пропорционален на времето, а при нестационарното именение във времето, търсенето е нелинейна функция във времето
РАЗХОДИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАПАСИТЕ
А)Разходи свързани с доставките – Rd
-стойност на запаса – C (Q), където Q е обем на запаса
-цена на еденица запас – твърди цени (с диференцирана отстъпка или с тотална отстъпка)
Б)Разходи, свързани с операции по доставката:
-разходи, зависещи от обема – за транспорт, товар.-разтоварителни дейности. Тези разходи зависят от съответните количества – D (Q)
-постоянна съставка на разходите – разходи, характерни за всяка една доставка, независимо от обема й – обмен на информация за доставчици, оценка на качеството – А
В)Разходи, свързани със съхранение на запасите – Rs
Rs=I.k, където стойността на I се определя от : разходите за складове,персонал и техника, разходи за фири, разходи поради остаряване, разходи поради замръзяване на средства и разходи за застраховки.
Броя на доставките и разходите за тях са обратно пропорционалн при по – голям обем доставки!
МОДЕЛИ ЗА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ДОСТАВКИТЕ:
-модели с постоянен обем – това са модели с безкрайна скорост на възстановяване на запаса
-модели с крайна скорост на възстановяване на запаса, при който моделът се получава на части – Q=q1 + q2 + …qN
-модел на Уилсън – модел с незабавно удовлетворяване на търсенето и безкрайна скорост на възстановяване на запаса, където:
r – наличен запас в точката на поръчване;
Zn – размер на запаса
Q – обем доставки;
Т – продължителност на цикъла;
Rd=n.A, където n e броят на доставките за 1 година, А – оценка на качеството











ОЙЛЕРОВ ПЪТ – да тръгнем от една точка, да преминем през всички пътища и да се върнем на същото място, без да преминаваме два пъти по един и същи мост.
ГРАФИ – множество то елементи и законът за свързването им.
G=(г,х) – множество от елементи х и законът за свързването на тези елементи г
Х=x1,x2,…xN непразно множество от възли или върхове на графа
Г – задава неподредено или подредено бинарно отношение между елементите
Тези елементи могат да представляват най – различни неща. Свързани са възлите х1 и х2, х1 и х3, х2 и х4
РЕБРО – неподредена двойка елементи
A (xi,xj) – реброто свързва възлите xi и xj – това са възли, върхове на реброто;
ДЪГА – ПОДРЕДЕНА ДВОЙКА ЕЛЕМЕНТИ
ПЪТ – последователност от дъги, при който крайният възел на една дъга съвпада с наличния възел на следващата дъга.
КОНТУР – път, при който началният и крайния възел съвпадат. Има случаи, когато контурите са невъзможни.
ДЪЛЖИНА НА ДЪГАТА – е неотрицателно число. В зависимост от характера на изграждания модел това число може да означава време, разстояние, разходи, капацитет и др.
ДЪЛЖИНА НА ПЪТЯ – сумата от дължините, които съставляват пътя
МРЕЖОВИЯТ МОДЕЛ/МРЕЖОВ ГРАФ – представлява нагледно графическо изображение на комплекс от операции реализацията, на които води до постигане на поставените цели. В подела се изобразяват съвкупността от всички операции и технологичните, и логическите връзки, които съществват между тях.
ЕЛЕМЕНТИ НА МРЕЖОВИЯ МОДЕЛ:
работа (ейност, операция, активност) – проектен елемент, логически определен от други елементи, необходими за постигане на поставените цели. В мрежовия модел работите се изобразяват като дъги. Работите могат да бъдат:
-действителна работа – изпълнението на такив вид работа изисква разход на време и на ресурси;
-работа от типа на изчакване – нейното изпълнение изисква раход на време;
-фиксивна работа – изпълнението й не изисква нито време, нито ресурси, а отразява логическите връзки.
Събития – символизира резултата от една работа и готовността за започване на следваща работа. Събитията имат продължителност във времето. В мрежовия модел, събитията се изобразяват като възли.Събитията могат да бъдат:
-начално за проекта събитие – с него се стартира изпълнението на проекта;
-крайно за проекта събитие – символизира приключването на събитието
Път – непосредствена последователност от работи, при които крайното събитие на една работа съвпада с началното събитие на следващата. Пътищата могат да бъдат:
-пълен път – който свързва началното и крайното за проекта събитие.
-критичен път – път без резерв от време/най – дългия път в мрежовия модел
ЛОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА МРЕЖОВ МОДЕЛ:
Всяка работа трябва да има начално и крайно събитие;
Всяко събитие има предшестваща го работа. С две изключения – началното и крайното за проекта събитие;
Едно събитие може да бъде начално/крайно за няколко работи;
Едно събитие настъпва тогава, когато се изпълняват всички работи, които го предшестват;
Една работа може да започне тогава, когатонастъпи началното за нея събитие;
Две работи немогат да имат едно и също начално и крайно събитие;
В мрежовия модел не се опуска контур. При разработването на модела контурите се търсят и отстраняват;
В мрежовия модел не се допуска събитие, което да не е крайно за нито една работа, изключение е началното за проекта събитие/събитие, което да не е начално за нито една работа, освен крайното за проекта събитие.
ПАРАМЕТРИ НА МРЕЖОВИЯ МОДЕЛ:
-Времетраене на работите;
-Най – ранен срок за настъпване на събитие;
-Най – късен срок за настъпване на събитие;
-Ранно начало на работата;
-Ранно завършване на работата;
-Късно начало на работата;
-Късно давършване на работата;
-Резерв от време на събитие;
-Резерв от време за работа – работите имат три типа резерв от време: пълен, свободен и независим резерв.
ПЪЛЕН РЕЗЕРВ ОТ ВРЕМЕ НА ЕДНА РАБОТА: под пълен резерв на една работа ще разбираме максималната продължителност на закъснението на работата, което няма да предизвиква закъснение в реализацията на целия проект;
СВОБОДЕН РЕЗЕРВ ОТ ВРЕМЕ НА ЕДНА РАБОТА: ще наричаме максималната продължителност на закъснението на работата, което няма да повлияе на началото на следващите я работи, ако предшествещите я работи са завъшили възможно най – рано;
НЕЗАВИСИМ РЕЗЕРВ ОТ ВРЕМЕ НА ЕДНА РАБОТА: максималаната продължителност на закъснението на една работа, което няма да повлияе върху началото на следващите я работи, ако предшестващите я работи са завършили възможно най – късно.