Счетоводство - лекции

1. Класификация на активите (средства на предприятието)

I. Дълготрайни активи - тук се включват средства, участващи продължително в осъществяваната стопанска дейност като повечето от тях не променят своята натурално-веществена форма. Те биват:
1.Дълготрайни материални активи (ДМА) - средства на труда, участващи продължително в стопанската дейност, имащи материално-веществена форма и сравнително висока стойност. В резултат на използването им те придават на части своята стойност на произвеждания продукт (разходите) под формата на амортизации.
2.Нематериални дълготрайни активи - тези средства представляват елемент на интелектуална собственост. Също са инвестирани дълготрайни и се амортизират постепенно. Такива са - лицензи, търговски права, ноу-хау, маркетингови проучвания, патенти, програмни продукти. Най-общо това са активи, от които се очаква бъдеща изгода.
3. Финансови дълготрайни активи - те представляват дългосрочни инвестиции в капиталите на други предприятия с цел получаване на доход от ренти, лихви и др. На тях не се начислява амортизация. Съучастие на предприятията в левове и валута, те се извършват с цел получаване на дивидент. Освен с парични средства, в капиталите на предприятията може да се участва с имущества, стоки, материали, продукция. Ценни книжа - акции и облигации, които не са предмет на търгуване на фондовите борси, а са инвестирани дългосрочно с цел получаване на дивиденти на базата на акции и лихви от облигациите.

II. Краткотрайни активи - това са активи, стойността на които изцяло се включва в стойността на продуктите на труда. Те участват еднократно в осъществяването на стопанската дейност и непрекъснато преминават от една парична форма в друга.
Те биват:
- материални запаси, стоки, млади животни и животни за угояване.
- вземания - активи на предприятието, намиращи се във владение на други юридически лица, стойността на които до момента е получена. Възникват само тогава, когато времето на възникването им не съвпада с времето с времето на получаване - вземания от клиенти, лица от липси и надчети, съдебни вземания
- финансови средства - краткотрайни активи, които се отличават с голямата си ликвидност
А) парични средства в левове и валута, съхраняват се в касата на предприятието или по собствени сметки на предприятието в банките
Б) краткосрочни инвестиции - акции и облигации (ценни книжа), които са непрекъснато предмет на покупко-продажба на фондовите борси с цел получаване на положителен финансов резултат от разликите курс купува / курс продава. Към тази група се причисляват и благородните метали и скъпоценните камъни.

Разходи - средствата на предприятието под формата на разходи биват:
- незавършено производство, тези средства които не са преминали всички фази на производствения процес при който продукта няма завършен вид
- разходи за бъдещи периоди - средства, които са изразходвани през даден отчетен период, но се отнасят за следващи отчетни периоди - предплатени наеми, абонамент и др.


Класификация на капитала и пасивите.
Собствен и привлечен капитал.
Собствения капитал се подразделя на основен, допълнителен, резервен и печалба
Основния капитал се формира при регистрация на новосформираното търговско дружество, неговия размер се регистрира в съда и е относително постоянна величина, ликвидира се при ликвидация на дружеството.
Допълнителния капитал се формира при решение на общо събрание и се използва за разширяване на дейността му, след време може да се върне на съдружниците или да се включи в състава на основния капитал
Резерви - позволяват да се осъществяват безпрепятствено част от целевите функции на собствения капитал в относителна независимост от общото икономическо и финансово състояние на предприятието. С помоща на тези резерви се гарантира финансовата осигуреност на различни видове рискове, покриване на загуби, увеличаване на основния капитал и др. Някои от резервите се образуват по законодателен ред, а други по решение на управляващия орган на предприятието, но само при реализация на печалба и след като е платило съответния данък за нея.
Печалба - източник на собствени средства и се формира като разлика между приходите и разходите, т.е. крайния финансов резултат.

Класификация на пасивите (привлечения капитал)

Привлечения капитал е този, който временно се намира на разположение и размерът му представлява тази част от имуществото, придобито с чужди средства. Той участва в оборота на активите на предприятието под формата на задължения за придобито имущество или представлява задължение към банките и други финансови институции за временно предоставени средства.
Привлечения капитал бива - заеми, кредити, задължения към доставчици и кредитори, задължения по разпределение на общ. продукт, други задължения и приходи.
Заемите, отпускани от банките биват краткосрочни, дългосрочни, облигационни и др., те са възвращаеми и се олихвяват от банката.
Задълженията към доставчици и кредитори се образуват в резултат разплащанията между отделните отчетни единици, възникват когато между датата на доставката и нейното изплащане съществува промеждутък от време.
Задълженията по разпределението на обществения продукт:
- задължения към бюджет
- задължения към общественото осигуряване
- задължения към персонала за начислена, но неизплатена все още заплата
- задължения за начислени лихви, начислени дивиденти към съдружници

Приходи за бъдещи периоди - получени средства в предприятието под формата на приходи, които обаче се отнасят за следващи отчетни периоди - напр. предплатен наем






Метод на счетоводство - състои се от следните двойки способи:
1. Документиране и инвертаризация
2. Оценка и калкулация
3. Система на сметките и двойно записване на операциите
4. Балансово обобщение и сводка на данните от текущото отчитане

Счетоводен баланс - винаги се съставя към определена дата; способ за икономическа групировка и обобщено отразяване в парична оценка на средствата на предприятието и техните източници към даден момент от време. Тази част от баланса, в която се посочват активите се нарича актив, другата част от баланса, в която се разполагат източниците на тези средства, собствения капитал и пасивите се нарича пасив.
Равенството между общата сума на актива и пасива е задължителна за всеки баланс. То се обуславя от факта, че както в актива, така и в пасива на баланса са записани един и същ вид средства, но в актива по състав и конкректно въплащение в съответните активи, а в пасива по призход и целево предназначение. Не може да има средства в актива, които да нямат свой източник на образувание в пасива, и обратно.

Б А Л А Н С
на предприятие "Х" към 31.ХХ.2001 година
актив пасив
1.
Сгради
420000
1.
Основен капитал
282000
2.
Материали
100000
2.
Заем
120000
3.
Дълготрайни инвестиции
60000
3.
Задължения към доставчици
40000
4.
Продукция
30000
4.
Задължения към бюджета
50000
5.
Вземания от клиенти
20000
5.
Задължения към персонала
65000
6.
С-ва по разпл.сметка
80000
6.
Приходи за бъдещи периоди
75000
7.
Вземания от дебитори
10000
7.
Печалба
90000
8.
Разходи за бъдещ.п-ди
2000


722000


722000
















Основни понятия в счетоводния баланс
Както средствата, така и източниците на средствата се разпределят на големи групи според най-общи признаци на отчетните обекти. Тези групи се наричат раздели на баланса. Конкретните съставни части на тези раздели, изразяващ конкретно средство или източник на средство наричаме балансови статии (пера).
Съставът, броят, наименованието и групировката на съставните части на баланса се определят централно от държавата. МФ изготвя типова балансова схема, задължителна за всички стопански предприятия.
Класификация на балансовите пера
Всяка съставна част на актива и пасива се нарича балансова статия (перо) и се състои от наименование и сума. Според ролята й в баланса, перата биват основни, регулиращи и задбалансови.
Перата, чрез които се отразяват средствата и източиците на средства се наричат основни балансови пера и биват два вида - основни активни и основни пасивни. В счетоводния баланс (СБ) средствата и източниците на средства се показват по действителния им стойностен размер в момента на съставяне на баланса. В някои случаи обаче се налага отделни видове средства и източници на средства да се показват по по-висока (завишена) или занижена оценка. За корегиране на завишената (занижената) оценка на обектите посочена в дадени основни балансови пера се използват регулиращи (корективни) пера. Те не могат да съществуват самостоятелно, всяко отделно регулиращо перо е свързано с определно балансово перо.
В зависимост от конкретните функции, които изпълняват в баланса регулиращите пера се подразделят също на две групи - допълващи и намаляващи (контрарни). Допълващите регулиращи пера са предназначени за регулиране на занижената оценка на обектите по някои основни балансови пера. Понеже по занижена оценка могат да се посочват в баланса както активни, така и пасивни основни пера, то и допълващите ги регулиращи пера могат да бъдат допълващи активни и допълващи пасивни. Ако обекта по някое перо в актива на баланса е показан с по-ниска оценка оценка от действителната, за корегирането й се използва активно допълващо перо.
ПРИМЕР: предприятие Х има разни активи за 1 300 000 лв, материали по доставни цени за 200 000 лв, транспортни разходи по доставката за 30 000 лв и разни пасиви за 1 530 000 лв

а) с едно перо

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 300 000
1. Разни пасиви
1 530 000
2. Материали
230 000







1 530 000

1 530 000









б) с две пера

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 300 000
1. Разни пасиви
1 530 000
2. Материали
200 000


3. Трансп.разходи
30 000



1 530 000

1 530 000

















Допълващо пасивно регулиращо перо

ПРИМЕР: Предприятие Х има разни активи за 1 800 000 , разни пасиви за 200 000 , основен капитал 1 600 000. В началото на отчетния период размерът на основния капитал е бил 1 500 000, но в течения на отчения период е увеличен за сметка на резерв на предприятието със 100 000 кв.

а) с едно перо

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 800 000
1. Разни пасиви
200 000


2. Основен капитал
1 600 000





1 800 000

1 800 000









б) с две пера

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 800 000
1. Разни пасиви
200 000


2. Основен капитал
1 500 000


3. Резерви
100 000

1 800 000

1 800 000









Общ извод за допълващите пера е, че при тяхното използване общата сума на баланса остава непроменена

Намаляващи регулиращи пера - служат за корегирани на завишената оценка, посочена в дадено основно балансово перо до фактическия му стойностен размер. Биват два вида - контраактивни и контрапасивни.
Контраактивните се използват за корегиране на завишената оценка на активно балансово перо и те намират място в пасива на баланса.

ПРИМЕР: Предприятието има машини по цена на придобиване за 2 350 , разни активи за 1 500 и разни пасиви за 3 700. До момента на съставянето на баланса начислената по счетоводен път амортизация възлиза на 150







а) с едно перо

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 500
1. Разни пасиви
3 700
2. Машини
2 200







3 700

3 700









б) с две пера

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 500
1. Разни пасиви
3 700
2. Машини
2 350
2. Амортизация
150





3 850

3 850








Общата сума на баланса се увеличава с включените в сумата на баланса контрарни пера.

Контрапасивно перо
ПРИМЕР: Предприятие има разни активи за 1 000 000 лв., разни пасиви за 660 000 и основен капитал за 340 000. От началото на годината до момента на съставяне на баланса размера на основния капитал възлиза на 400 000, но е фиксирана загуба от 60 000 лв.

а) с едно перо

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 000
1. Разни пасиви
660


2. Капитал
340





1 000

1 000









б) с две пера

актив Б А Л А Н С пасив
1. Разни активи
1 000
1. Разни пасиви
660
2. Загуба
60
2. Капитал
400





1060

1 060
Следбалансови пера - записват се след общата сума на актива и пасива на баланса и изразяват:
1. Чужди средства, които временно се намират на разположение на предприятието и подлежат на връщане (стоки на консигнация, наети ДМА)
2. Собствени средства, които временно се намират в други предприятия и подлежат на връщане
3. Ценни книжа - отпечатани, но все още неемитирани акции, облигации
4. Стопанско-правни отношения - различни видове условни вземания, предявени претенции към контрагенти за заплащане на глоби, неустойки, които обаче чакат разрешение от съда.

Изменение на баланса в следствие на извършените стопански операции

Всяка стопанска операция предизвиква съответни изменения в баланса, които са равни по сума и противоположни по характер. Разполагат се в една от следните 4 групи:
- изменения само в актива на баланса - водещи до изменение на дадено активно балансово перо и намаление на дурго активно балансово перо
ПРИМЕР: изтеглени са 5 000 лв. от разплащателна сметка, намаление на тази сметка и увеличение на касовата наличност с 5 000 лв.
- изменения само в пасива на баланса - размера на дадено пасивно перо се намалява, а размера на дурго се увеличава
ПРИМЕР: с разрешен заем от банката се погасява дълг към доставчик

При първите два вида общата сума на баланса не се променя

- изменения в актива и пасива по посока на увеличението - увеличава се размера на активно балансово перо и също така ще се увеличи размера на пасивно балансово перо
- изменения в актива и пасива по посока на намалението - тези операции водят до намалението на един източник в пасива и същевременно намалението на дадено средство в актива

При тези операции (последните две) общата сума на баланса се намалява.

Система на сметките и двойното записване
1. Същност и значение на системата на сметките
Всяка стопанска операция предизвиква изменения в състава и размера на средствата и техните източници, а следователно изменение на баланса. На практива тези изменения не могат да се отразят в баланса поради следните причини:
1. Възприемането на такъв ред на записването изисква да се съставя баланс след всяка стопанска операция, но броят на операциите е много голям, а и баланса е сравнително обемен.
2. За правилното ръководене на стопанската дейност са необходими не само обобщени, но и подробни данни - за нуждите на управлението и особено на контрола са необходими не само данни в стойностно, но и в натурално, а когато е необходимо и в трудово изражение
3. В баланса конкретните активи и пасиви, изразявани чрез съответните активни и пасивни балансови пера получават стойностният им размер към определена дата. Нужни са данни обаче и за движението на тези обекти за ръководенето на стопанската дейност.

Поради посочените причини изменението на средствата и техните източници се извършва текущо не чрез баланса, а с помоща на счетоводните сметки.
В счетоводните сметки най-напред се записва първоначалното състояние въз основа на баланса, след това в сметките се записват всички изменения в отчетните обекти в следствие на извършените стопански операции, т.е. записват се самите операции въз основа на документите, в които операциите са отразени в момента на извършването.
В сметките се извършва групиране според икономическото съдържание (систематизиране).

2. Съдържание, строеж, предназначение и форми на счетоводната сметка

Счетоводната сметка представлява таблица за извършване на записванията, за всеки конкретен обект се води отделна сметка. Измененията, които настъпват в обектите вследствие операциите биват увеличение или намаление. За да могат да се записват поотделно увеличенията и намаленията, сметката има две страни. Едната страна на сметката се нарича дебит, а другата кредит.
Когато се прави записване в лявата страна на сметката, то тя се дебитира (аналог. кредитира). Извършването на първото записване на сметката се нарича откриване на сметката. Обикновено сметките се откриват в началото на годината със сумата на обекта, посочен в съответното балансово перо. При появата на нови обекти, които естествено не са намерили място в баланса, за тях се открива сметка в момента на появяването им. Записването на първата операция изразява откриването на сметката, след това в нея по-нататък се записват увеличенията и намаленията на отчетния обект. Записванията на тези изменения се нарича водене на сметката.
За отчитането на средствата на предприятието, които се посочват в актива на баланса се откриват активни, респ. пасивни сметки.
Активните сметки получават началната си сума от актива на баланса и тези суми се записват в дебита на сметката, респ. пасивните сметки от пасива и се записват в кредита.
Всички увеличения на отчетния обект се записват в тази страна на сметката, където е записана началната сума (остатък), а всички намаления в противоположната страна

Сборът на сумите на стопанските операции, записан под даден отчетен период в дебита на сметката се нарича дебитен оборот, респ. кредитен оборот. В оборота не се включва началния остатък, който сметката получава от баланса. В края на месеца след сумиране се установяват и сборове, в които освен оборота се включва и началния остатък, като по този начин се установява дебитен и кредитен сбор. Разликата между дебитния и кредитния сбор се нарича крайно салдо, то е същевременно начално салдо за следващия период.
Когато дебитния сбор е по-голям от кредитния, сметката има дебитно крайно салдо, респ. кредитно крайно салдо.
При равенство сметката е изравнена (балансирана) но не и приключена.

Активните сметки могат да имат само дебитно крайно салдо, а пасивните кредитно.


С Х Е М А
на активна сметка
( с/ка Каса )

дебит кредит
Начално салдо според баланса
300
( намаления - )

( увеличения + )



постъпили
500
изплатени
600
………………………….
200
………………………….
50
………………………….
400


………………………….
150


Дебитен оборот
1 250
Кредитен оборот
650
Дебитен сбор
1 550






Крайно салдо
900







Прекратяване на записванията в дадена сметка и отразяването в крайното салдо на нейната по-слаба страна се нарича приключване на сметката

Сметка Каса
дебит кредит
Начално салдо
………….


постъпили
………….
изплатени
………….
………………………….
………….
………………………….
………….




Дебитен сбор
1 550
Кредитен сбор
650


Салдо за управление
900

1 550

1 500

Чрез воденето на сметките получаваме следните показатели:
- величината на отчитания обект в началото на отчетния период
- за всяко едно увеличение и за сумата на увеличение (респ. намаление) на отчетния обект през отчетния период през всеки желан момент
- за величината на отчитания обект (салдото) в края на отчетния период или във всеки желан момент.








Същност и значение на двойното записване

Всяка стопанска операция предизвиква изменения в най-малко две балансови пера. Тези изменения са равни по сума и противоположни по характер, защото засягат или двете противоположни страни на баланса в еднаква посока - т.е. увеличение или намаление, или само едната му страна но в противоположни посоки, т.е. едновременно увеличение и намаление. След като стопанските операции предизвикват изменение в две балансови пера означава че трябва да се запишат най-малко в две сметки. Понеже измененията са равни по сума и противоположни по характер, записването им в сметките става с еднакви суми по дебита и кредита. Този ред на записване на операции в сметките наричаме двойно записване.

- ред за прилагане на операции от първа група
Тези операции предизвикват увеличение на един или няколко вида средства и същевременно един или няколко вида също средства. Сумата на увеличението е винаги равна на сумата на намалението.
ПРИМЕР: загубени са материали по доставни цени за 1000 лв., като сумата е изплатена в брой.

Дебит с/ка материали 1 000
Кредит с/ка каса 1 000

Посочването на сметките по които се записва дадена стопанска операция и на сумите с които тези сметки се дебитират или кредитират се нарича счетоводна статия или контировка.
От тук можем да направим и следния общ извод за операциите от първа група:
- дебит активна сметка, по която се записва увеличение
- кредит активна сметка, по която се записва намаление

- ред за прилагане на двойното записване при операциите от втора група
Тези операции предизвикват намаление на един или няколко източника на средства и същевременно увеличение на един или няколко източника на средства. Сумата на намалението е равна на сумата на увеличението.
ПРИМЕР: изплатен е дълг към доставчик с разрешен банков заем в размер на 5 000 лв.

Дебит с/ка доставчици 5 000
Кредит с/ка заеми 5 000

Общ извод:
- дебит пасивна сметка по която се записва намаление
- кредит активна сметка по която се записва увеличение








- ред за прилагане на двойното записване при операциите от трета група
Тези операции предизвикват увеличение на един или няколко средства и същевременно увеличение на един или няколко вида източници на средства.
ПРИМЕР: доставени са стоки по доставни цени за 10 000 лв, като сумата се дължи на доставчика.

Дебит с/ка стоки 10 000
Кредит с/ка доставчици 10 000

Общ извод:
- дебит активна сметка по която се записва увеличение
- кредит пасивна сметка по която се записва увеличение

- ред за прилагане на двойното записване при операциите от четвърта група
Тези операции предизвикват намаление на един или няколко вида източници на средства и същевременно намаление на един или няколко вида средства.
ПРИМЕР: изплатена е на персонала сумата от 30 000 лв., представляваща начислена, но неизплатена заплата в брой

Дебит с/ка персонал 30 000
Кредит с/ка каса 30 000

Общ извод:
- дебит пасивна сметка по която се записва намаление
- кредит активна сметка по която се записва намаление

Чрез двойното записване на всяка операция се записва през целия отчетен период първоначалното равенство между дебита и кредита на сметките, т.е. между сбора на началните дебитни салда и началните кредитни салда, които сметките получават от баланса. По този начин през целия отчетен период се осигурява непрекъснато равенство между актива и пасива.

Счетоводна статия и кореспонденция на сметките

Преди записването на стопанските операции по сметките предварително за всяка операция се съставя счетоводна статия. Тя показва кои сметки и с какви суми тези сметки се кредитират или дебитират във връзка с дадената стопанска операция. Счетоводната статия се съставя върху самия първичен документ или върху отделна бланка - мемориален ордер.
Всяка статия получава пореден номер, който се посочва в следващите етапи на отчитането. Прието е при съставянето на счетоводната статия най-напред да се запишат сметката която се дебитира, а след това сметките които се кредитират.
Счетоводните статии биват прости и сложни. Прости - когато участват само две сметки, сложни - когато участват три и повече сметки.




Сложните биват три вида:
- когато се дебитира една сметка и се кредитират две и повече сметки
ПРИМЕР: закупена е машина (ДМА) на стойност 6 000, от които 4 000 са изплатени със средства на предприятието в банката, а останалата сума се дължи.

Дебит с/ка машини 6 000
Кредит с/ка разплащателна 4 000
Кредит с/ка доставчици 2 000

- когато се дебитират две и повече сметки, а се кредитира една
ПРИМЕР: доставени са стоки за 5 000, материали за 3 000 и гориво за 2 000. Сумата е изплатена със заем, отпуснат от банката.

Дебит с/ка стоки 5 000
Дебит с/ка материали 3 000
Дебит с/ка гориво 2 000
Кредит с/ка заеми 10 000

- когато се дебитират две и повече сметки и се кредитират две и повече сметки
ПРИМЕР: закупено е оборудване за 8 000 и материали за 6 000, част от доставените материални ценности в размер на 11 000 са изплатени със средства на предприятието от разплащателна сметка, а останалата сума от 3 000 се дължи на доставчика

Дебит с/ка оборудване 8 000
Дебит с/ка материали 6 000
Кредит с/ка разплащателна 11 000
Креди с/ка доставчици 3 000

Забележка: Чл.16 от ЗСч забранява да се използва по-горната статия

Измененията, които операциите предизвикват в обектите на отчитането се записват винаги с равна сума по дебита и кредита на засегнатите сметки. Това показва че между тези сметки се създава взаимна връзка, наречена кореспонденция. Сметките, между които операция създава взаимна връзка се наричат кореспондиращи сметки.

Заключение: двойното записване на операциите по сметките се характерезира:
- за да се състави счетоводна статия е необходимо участието най-малко на две сметки
- най-малко една сметка се дебитира и най-малко една сметка се кредитира
- записаните суми по дебита на сметките трябва да бъде равна по дебита, респ. кредита на сметките

Наличието на задължителна кореспонденция на сметките, която е регламентирана с Националния сметкоплан позволява да се откриват непозволени извършени стопански операции.

Прилагане на отрицателни числа при записванията в сметките.

Въз основа на изяснения до тук ред на записване на сметките увеличенията на даден обект се записваха в едната страна, а намаленията в противоположната страна на сметката.
За да може счетоводството да отговори на определени изисквания към него в отделни случаи се прилага и друг ред на записване на операциите. Той се характерезира с използването на отрицателни (червени) числа. Отрицателните числа се използват да запишем суми, които трябва да се приспаднат от дадена страна по сметката чрез записването им в същата страна, а не в противоположната
с/ка Материали
дебит кредит
начално салдо
………………


6 000


8 000


12 000


5 000


7 000




дебитен оборот
24 000





Целта е установяването на чисти обороти по сметките. Самите записвания наричаме червени записвания.

Текущо счетоводно отчитане

1. Хронологически и систематически записвания
Счетоводното отчитане на операциите протича в строго определен последователен ред. Начален етап на отчитането е съставянето на първични документи за извършването на операциите. Съставянето на документите се нарича първично отчитане на стопанските операции. Съставените отчетни документи подлежат по-нататък на проверка. Тя бива три вида:
- формална
- аритметична
- проверка по същество

Формалната се извършва с цел да се установи дали всички реквизити в документите са попълнени. Аритметичната е проверка на аритметичното действие в документа, а проверката по същество е установяването на законосъобразността и целесъобразността на стопанската операция. След проверката на документите се съставят счетоводни статии, т.е. посочват се кореспондиращите сметки. След документирането на операциите и съставянето на статиите се осъществява текущо счетоводно отчитане.
То обхваща два етапа:
- хронологическо отчитане на операциите
- систематическо записване на операциите

Записванията при които стопанските операции се установяват последователно според времето на извършването им с цел да се установява контрол за пълното записване на операциите по сметките и да се осигури запазване на информацията за извършените стопански операции се наричат хронологически, а самия процес хронологическо отчитане. Хронологическите записвания обхващат всички стопански операции извършвани от предприятието, това означава че при тези записвания операциите се установяват последователно, независимо от икономическото съдържание.
Счетоводния регистър в който се извършват тези записвания се нарича дневник.
При различните счетоводни форми има различно устройство.

Д Н Е В Н И К

за м.Януари 2001 г.

№ на
счет.статия
Страница
в глав.книга
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБОР

ОТИ




дебит
кредит


Пренос
……….
……….
69
5
Дост.обувки съглс ф-ра №… от ООД ….




Дебит с/ка стоки
5 000



Кредит с/ка доставчици

5 000


---------------------------- 8 -----------------------------


70
9
Изтелгени с нар.разписка ПКО №…




Дебит с/ка каса
1 000



Кредит с/ка разпл. с-ка

1 000


---------------------------- 8 -----------------------------




Пренос
……….
……….

Записванията, които се правят за отразяване на стопанските операции по сметките се наричат систематически записвания, за да могат да се получат показатели, които характерезират в обобщен вид отчетните обекти е необходимо да групираме стопанските операции според икономическото им съдържание. Такова групиране се осъществява чрез счетоводните сметки. Във всяка отделна сметка се записват операции с еднородно икономическо съдържание. Това показва че чрез сметките се извършва систематизиране (групиране) на стопанските операции по еднородни признаци. От тук и самите записвания се наричат систематически.
След хронологическите записвания се извършва систематическо записване на операциите по сметките. За тази цел е необходимо предварително да се открият сметките въз основа на баланса. Откриването на сметките става в специален регистър, наречен главна книга. След това въз основа на съставените счетоводни статии операциите се записват по сметките - разнасяне на статиите по сметките. В края на отчетния период (месеца) когато всички статии са разнесени по сметките се установяват оборотите, сборовете и крайните салда по сметките. Общата сума на оборота по сметките - поотделно дебитния и кредитния се съпоставя с оборота в дневника. Това се нарича съгласуване на хронологическите и систематическите записвания.

Синтетични и аналитични сметки

Синтетични се наричат сметките в които се отчитат еднородни по икономическото си съдържание групи средства, източници на средства и стопански процеси. Тези сметки дават обобщени данни за отчетните обекти само в парично изражение.
Аналитични се наричат сметките в които се отчитат отделни видове средства, източници на средства и стопански процеси. Тези сметки дават подробни данни за отчетните обекти в парично изражение, а когато е необходимо в парично-натурално или в парично-трудово.
Записванията на операциите по синтетичните сметки се нарича синтетично отчитане, а записванията по аналитичните - аналитично отчитане.
Синхронът който се осъществява по тези два вида сметки се изразява в:
1. Сборът на началните салда на аналитичните сметки, водени към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на началното салдо на обединяващата ги синтетична сметка.
2. Сборът на дебитните обороти на аналитичните сметки, водени към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на дебитния оборот на обединяващата ги синтетична сметка.
3. Сборът на кредитните обороти на аналитичните сметки, водени към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на кредитните оборот на обединяващата ги синтетична сметка.
4. Сборът на крайните салда на аналитичните сметки, водени към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на крайното салдо на обединяващата ги синтетична сметка.

Освен изясненото двустранно строителство на сметките (разделено на синтетични и аналитични) в счетоводството се използват още и т.нар. подсметки. Те заемат междинно място между синтетичните и аналитичните сметки, но се водят като синтетични сметки (т.е. само в стойностно изражение)





Взаимна връзка между баланса и сметките

Между счетоводните сметки и счетоводния баланс съществува тясна взаимна връзка. Тази връзка се изразява в това, че за всяка балансова статия (перо) от актива на баланса се открива и води активна синтетична сметка, аналог. от пасива - пасивна синтетична сметка. През отчетния период в синтетичните сметки се записват дебитните и кредитните обороти, в края на отчетния период се установяват крайните салда по тези сметки. Активните сметки които имат само дебитни крайни салда се посочват в актива на баланса, а пасивните сметки които имат само кредитни крайни салда - в пасива.
Балансът е база за откриване на синтетични сметки в началото на отчетния период, а крайните салда по сметките са база за съставяне на счетоводния баланс в края на отчетния период. По принцип наименованията на балансовите пера съвпадат с наименованията на синтетичните сметки. Има обаче и други случаи - за две балансови пера се води една синтетична сметка, напр. за печалбата и загубата в баланса се открива сметка "Печалби и загуби". В трети случаи за едно балансово перо се откриват няколко сметки - напр. "Продукция и стоки"

Обобщаване на данните и проверка на записванията по сметките

1. Способ за обобщаване и проверка на данните от текущо счетоводно отчитане.
В края на месеца сумираме данните по всяка сметка и по този начин получаваме оборота и крайното й салдо. Тези показатели дават характеристика за състоянието и движението на всеки отделен обект на отчитането. За да получим обзор за състоянието и движението на всички отчетни обекти е необходимо да съсредоточим данните от сметките на едно място, т.е. в една таблица - т.нар. оборотна ведомост. Оборотните ведомости са способ за периодично обобщаване на показателите на сметките и за проверка правилността и пълнотата на записванията в счетоводните сметки. Тъй като счетоводните сметки биват синтетични и аналитични, то и оборотните ведомости са два вида ОВ на синтетичните сметки и ОВ на аналитичните сметки.
ОВ на синтетичните сметки могат да бъдат два вида:
- обикновен вид
- шахматна ОВ

О Б О Р О Т Н А В Е Д О М О С Т
на синтетичните сметки към 28.02.2001 година
№
Наименование
Остатък
01.2.2001
Обороти
II.2001
Остатък
28.2.2001

на синт.сметки
дебит
кредит
дебит
кредит
дебит
кредит
1
с/ка Машини
100 000
-
60 000
20 000
140 000
-
2
с/ка Доставчици
-
80 000
40 000
50 000
-
90 000
3
с/ка Клиенти
30 000
-
-
30 000
-
-
4
с/ка Приходи от продажби
-
-
120 000
120 000
-
-
5.
с/ка Разчети по липси и надчети
-
-
1 000
-
1 000


………………………………………..
………..
………..
………..
………..
………..
………..

………………………………………..
………..
………..
………..
………..
………..
………..

Всичко
945 000
945 000
531 000
531 000
869 000
869 000

В оборотната ведомост участват всички сметки, открити до момента на създаване на ведомостта, без значение дали имат начално салдо или движение по тях (т.е. обороти) и крайно салдо. Информацията се набира от синтетичните сметки. Главното предназначение на оборотната ведомост е проверката на правилността на записванията, при което следва да намерим три двойки равенства.
Първата двойка трябва да бъде равна на сумата на актива и пасива в баланса в началото на отчетния период, втората двойка равенство - в дневника. Третата двойка е баланса в края на отчетния период.

Оборотни ведомости на аналитичните сметки
Те могат да бъдат два вида:
- ОВ на аналитичните сметки в които участват само стойностни показатели
- ОВ на аналитичните сметки в които участват освен стойностни и натурални показатели

О Б О Р О Т О Н А В Е Д О М О С Т
на аналитичните сметки водени
към синтетична сметка Доставчици
към 28.02.2001
г.
№
Наименование на
Остатък
Обороти
За месец 02
Остатък

аналитичните сметки
към 1.02.2001
дебит
кредит
към 28.02
1
"Лотос" ЕАД
20 000
10 000
15 000
5 000
2
ЕТ "Иван Николов"
10 000
9 000
6 000
7 000

…………………………………………
…………….
…………….
…………….
…………….

Всичко
80 000
40 000
50 000
90 000
Тези суми намират приложение при оборотната ведомост на синтетичните сметки, ред "Сметка Доставчици"

О Б О Р О Т Н А В Е Д О М О С Т
на аналитичните сметки, водени към
синтетична сметка материали към 28.02


наименование
мя
ед
оста
тък
обо
роти
за м.
II
оста
тък
№
на аналитична
рка
цена
01.
II
Д
Т
К
Т
28
II

сметка


к-во
ст-ст
к-во
ст-ст
к-во
ст-ст
к-во
ст-ст
1
Ъглово желязо
т
500
10
5 000
30
15000
18
9 000
22
11000
2
Керемиди
бр.
1
20000
20000
50000
50000
40000
30000
30000
30000
3
…………………………..
…..
…..
…..
…..
…..
…..
…..
…..
…..
…..













Всичко
-
-
-
20000
-
23400
-
12000
-
43353
Тези суми влизат в оборотната ведомост

КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ