Европейска интергация - лекции, част 1

История на създаване на ЕО
Идеалът за обединена Европа ,чийто наи-ярък израз е ЕС битува още в средните векове.Столетия наред е достояние само на интелигентния елит и владее умовете на различни поети и писатели(Данте,В. Юго,Кант и др.), също така и представители на юристите. Създаването е необходима алтернатива на разпокасаността и съперничеството на множ. Европеиски държави, които се изтощават в продължителните войни, като така обричат европеиския народ на нищета и разруха. След края на ПСВ по инициатива на австр. Граф Гуденкофхалегри се ражда европейско движение под формата на доктрина. Неговите инициатори не получават широк обществен и политически отзвук. През 1927 е проведен европейски конгрес във Виена. Излиза със заключителен манифест. С него се призовават европейските народи да вземат бъдещето на континента в свои ръце и да дадат своя принос за изграждането на обща политическа съдба,като това може да стане в рамките на образуванието наречено Европейски Обединени Щати. Смята се, че този манифест вдъхновил прочутата реч на А. Браян(френски министър), който я произнася на 07.09.1929г. Пред Обществото на народите в Женева. С меморандум на френското право той предлага на европейското право създаването в рамките на ОН, създаването на ЕС. Това е първото официално предложение за обединяване на Европа.Меморандума от 01.05.1930г съдържа според оценките един двусмислен и неясен проект за бъдещото сътрудничество. С меморандума се цели изграждането на връзки м/у регионалните правителства; както се прокламира, че нац.интереси на членките няма да бъдат засегнати по ниакъв начин.Но той претърпява неуспех. ВСВ превръща Европа в своя главна жертва. Европа загубва централната си роля, която играе в света , а след ВСВ тя става арена на сблъсъка м/у двете велики-САЩ и СССР. След разделянето на Берлин през 1949г, Европа а и светът се делят на западна и източна. Противно на източна и западна Европа е и една от причините за обединението на западните страни.
Организация на Европейско сътрудничество.
Западно европейски съюз
През март 1947 г Франция и Англия подписват пакт за съюз и взаимопомощ с/у Германия, който предвижда взаимополитическа консултация по развитието на двете страни. През 1948г Англия и Франция предлагат на Белгия ,Холандия и Люксембург да се присъединят към системата за граници и сътрудничество създадена с договора от Дюнгер. Междувременно се декларира, че този съюз не е насочен с/у СССР. САЩ дискретно казват, че ако петте страни съумеят да кординират усилията си тя би се наела да защитава западна Европа. Така на 17.03.1948г е сключен Брюкселския договор. С договора страните се ангажират в колективна отбрана с/у всяка въоръжена намеса в Европа, както и в политико-икономическо сътрудничество, чрез взаимни консултации.След това САЩ се включват в преговорите и на 04.04.1949г се сключва Северно атлантическия пакт (НАТО). След провала на договора за създаване на европейска отбранителна общност, френското правителство през 1954г възприема плана Еден за интеграцията на други две страни победени във войната -Германия и Италия към Брюкселския договор. Така през 1954г се създава Западно европейския съюз- 5-те + 2-те победени страни и се създава Организация за европейско икономическо сътрудничество. На 05.01.1955г Джордж Маршал в Харвард, обещава значителна американска помощ за възстановяване на европейските страни. Американския конгрес обвързва това с изискването за създаването на институционен механизъм за разпределение и ползване на средствата, който да мобилизира обединени усилия на държавите. В отговор 16 западно европейски страни с изключение на Германия и Италия, подписват на 16.04.1948г конвенция създаваща Организация за европейско икономическо сътрудничество. В рамките на ОЕИС има европейски платежен съюз, като задача е да се въвежда и прилага механизъм за двустранни заплащания. Поставя се началото на процес за елиминиране на количествените ограничения в търгуването м/у страните в ОЕИС.Тя се оказва неспособна да задълбочи процеса на европейско сътрудничество. САЩ многократно са подкрепяли инициативи, но са срещали упоритата съпротива на Англия и по малки страни,тъй като последните са се страхували от влиянието на големите страни. Тук се създава и проекта за създаване на европейска банка. През 1960г ОЕИС прераства в Организация за икономическо развитие и сътрудничество,като кум нея се включват САЩ и Канада.
Икономическа интеграция -за и против
След ВСВ се пораждат две течения- едно за политическа интеграция от горе на долу, а другото за интеграция от долу на горе.
Модел на Bela Balassa – според него иконом. интеграция се развива на 5 етапа:
1-ви етап – зона за свободна търговия-FTA(Free Trade Area), където се премахват митата и количествените ограничения помежду си. Най-известните зони са -ЕС, EFTA, CEFTA, NAFTA, LAFTA
2-ри етап – СИ- ЕС, Швейцария и Лихтенщайн. Това е митнически съюз- държавите налагат обща митническа тарифа и обща външно търговска п-ка спрямо страните от Третия свят. Има общи държавни органи. Има прехвърляне на суверенитети.
3-ти етап – IM-вътрешен пазар-към митническия съюз се добавят 4-те свободи на движение(стоки, услуги, капитали, хора). Те се движат свободно.
4-ти етап – РИ-политически съюз-създаване на конфедерална държава,като всяка област си има свой кръг на действие.
Където има икономия от мащаба там ще може да има икономическа интеграция. Това го имаме когато относителния дял на постоянните разходи е по-голям. В зависимост от отраслите.А там където има много големи транспортни разходи, икономическата интеграция етрудно осъществима. Затова се стреми да се намалят транспортните разходи.
Създаване на ЕО-за въглща и стомана
На 09.05.1950г Робърт Шуман (министър на външните работи на Франция) оповестява историческата декларация,станала известна като плана на „Шуман“. В основата е цялостното френско правителство и Германия. А идеята е добива на въглища и стомана да бъде поставено под власта на един общ върховен орган в рамките на отворена организация. От една страна се иска Германия да бъде приобщена към така наречения западен концерн. А от друга страна така Франция се предпазва от военен удар от страна на Германия. С реализацията Германия използва своите жизнени интереси.Предложението поставя на нова основа усилията за обединение на западно европейските страни.
Трябва да има сливане на интересите, а не само равновесие. Според Жан Моне обединена Европа може да бъде създадена стъпка по стъпка. Той е наречен архитект на европейското обединение. Същността на новия подход е делегиране на суверенитет в една важна област.Така Франция предлага вместо глобална интеграция, интеграция в едни интереси. Така ще се получи сливане и ще се получи една икономическа общност. Другото е че ще се постави катализатор, който ще събере страни, които дълго време са били кръвни врагове.
Декларацията на Шуман отговаря на потребността да се постави под контрол производството на въглища и стомана. През декември 1949г ИКЕ (спец.иконом.инстит. към ООН) излиза с данни за очертаващата се криза за свръх производство в металургичната индустрия.Общ. мнение е разработено от реалната опастност европейското производители да се обединят в картел, а именно чрез разпределение на пазари, чрез ограничения и високи печалби. Европейските производства не могат да си позволят да оставят такива производства в такива ръце. Предложението на Шуман е плод на творческия ум на Моне. Във Франция е развито така нареченото индикативно планиране- 5г срокове за изпълнение. Така се счита,че Моне е духовния глава на ЕО. Има богата международна кариера, бил е бизнесмен, практик и уважаван от много президенти по света. Той е привърженик на ефикасността( един от основните принципи на икономиката). Моне и Шуман подготвят своя модел в пълна секретност. Точно на 09.05 Шуман получава одобрение едновременно и от неговото правителство и от германския канцлер. На 20.06.1950г Франция свиква междуправителствена конференция. На нея се подготвя текста на договора за създаване на европейско движение за въглища и стомана. В преговорите освен Франция, участници са и Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия.Англия не счита за възможно да постави част от своите ресурси под контрола на общия съюз.Може би това се дължи и на близостта на Англия със САЩ. В хода на преговорите се създава цялата гама от управленски капацитети- върховен орган. На 18.04.1951г се подписва договора. Той е началото на днешния ЕС.
Договора влиза в сила на 25.07.1952г. На 10.08.1952г върховния орган заема мястото си в Люксембург и негов прецед.е Моне. ЕО е изградена от 4 основни принципа
-върховенство на институциите
-независимост на институциите
-сътрудничество м/у институциите
-равенство м/у държавите
Целта на договора е да се създаде общ пазар на въглища и стомана, покриващ територията на държавите участници, със свободно движение на канали и свободна конкуренция.Управлението се поверява на един национален орган, който предлага:
-съединение на базовите производства
-ще положи основите на европейската общност, благодарение на Шуман и Моне
Известна е идеята за създааване на европейска отбранителна общност. През 1952г 6 страни подписват договор за европейска отбранителна общност (Франция, Германия, Белгия, Италия, Люксембург и Австрия). На 10.09.1952г те възлагат на парламента задачата за създаване на европейска политическа общност. Предлага се създаване на парламент, съд, иконом. социален съвет, с ново законодателство. Но Франция впоследствие се отказва и това води до провал. Пол Анри Спарк оглавява една комисиякоято през1956г предлага създаването на голямо иконом. състояние, което ще доведе до бързо развитие на страните. 25.05.1957г в Рим, страните членки на съвета за стомана и въглища подписват договора за създаване на ЕО и за създаване на европейска общност за атомна енергия. Те са наречени римските договори и влизат в сила от 01.01.1988г. ЕО и ЕОАЕ са идентични със европ. Общност за въглища и стомана.Изготвения орган се нарича комисия, независимо от държавите. Англия не се съгласява да влезе и е за създаване на зона за свободна търговия. В рамките на зоната всяка една страна ще бъде третирана еднакво. На 04.01.1960г в Стокхолме подписана конвенцията за създаване на Академията за свободна търговия, като към нея се присъединява Финландия. През 1960г САЩ и Канада дават да се разбере, че в иконом. им отношение ще са със страните от ЕО. Британската общност се разпада. На 09.08.1961г Англия депозира молбата си за членство в ЕО.След нея молби подават Дания, Норвегия и Ирландия. Франция прекъсва едностранно преговорите с Англия. Тогавашен президент на Франция е Шарл де Гол.Основна причина е,че Англия е подписала със САЩ военен пактВтория път пак не се приема Англия в ЕО. Проблема се разрешава след махането на де Гол през 1969г и така Англия е приета в ЕО заедно с Норвегия, Дания и Ирландия.На 22.01.1972г в Брюкселсе подписва договора за членство на тези страни.Но от тези 4 – Норвегия не влиза в ЕО, защото норвежците не искат да са в ЕО.
При присъединяването на страна към общността се получава принципна принадлежност. За адаптиране се дава преходен период на новоприетите страни. Северното разширяване- то е първото разширяване. След него идва южното.То включва Германия-1980г е подадена молбата. На 01.01.1981г Германия е пълноправен член в ЕО. Второто разширяване когато през 1977г Испания и Португалия подават молби.И от 01.01.1986г и двете страни са пълноправни членове на ЕО. Така европейската интеграция има 12 члена.
Молба за пълноправно членство има Турция-от 1987г. През 1991г подават молби Кипър и Малта. През 1991г подават молби и Австрия и Швеция. През 1995г са приети заедно с Финландия. Кипър и Малта са Пълноправни членове от 2004г. От 1964г ЕО имат договори за асоцииране на нови членове. Всяко ново попълнение в ЕО води до сътресения вътре в нея. Затова разширяването трябва да е поетапно.С напускане на се получава стесняване на границите През 1985г Гренландия напуска ЕО, тя е и единствената страна напуснала ЕО.


Малките страни и ефектите в участието им в европеиската интеграция
Един от наи съштествените пробл. се отнася до размера на сумарниа ефект от разжитието на процеса на страните които участват в него. Този проблем е актуален за малките страни. Малките страни са икономически ограничени. Терит.анализ показва ,че малките страни са високо заинтересовани от участие в интегразионните процеси. Те извличат от тях сравнително големи изгоди. Още през 40те год.амерканските икономисти стигат до извода,че ефекта на образув.на международ.иконом.обединен. се разпред.не еднакво спрямо малките страни. Малките и бедни страни показват по благопр.условия за европ. Обмен,защото те могат да лансират по-голям обем обем стоки без това да навреди на стокообмена. Бела балата казва , че малк. С-ни имат възможност да реализ.повече потенц.изгоди от участ.си в интегр. Що се отнася до голем.държав. г-я и фр.те могат да извлекат по малка изгода в някои отрасли. Фр иконом.също регистрира асиметричен растеж на новите страни. Напр австрия при приемането си би получила по-голяма изгода. Тя като пазар не би разкрила големи шансове за конкуренция от общноста,но би могла да се възползва от техните пазари. С какво се разл.малк.с-ни-те разп.с ограничени трудови ресурси и капиталови,суровини и др. Това прави нецелесуобразно да се изгражда цялостен широко деверсифициран стопански комплекс.- те са обективно насочени да сусредоточат своите огранч.ресурс.в техен кръг отрасли,производства и подотрасли. За които малк.с-ни разполагат с преимущ.спрямо партн-рите. М-те с-ни имат твърде тесен вътр.пазар,които се дължи на малкия стокообмен спрямо голем.държажи. малк с-ни имат поглъщаемост,което е своебразен ограничител за съответното пр-во в д-вата. Ако нац.п-во се използва само за задоволяване на вътр.нужди то е направено нецелесъобразно. При тесния нац.вътр.пазар нац.п-во ще се осъществява в малки серии. Така нац.п-во ще се оскъпи. Развитието на огранич.брои отрасли върху основата на международните ,малките с-ни биха достигнали макс.експортен максимум. Статистиката сочи,че експорт.квота на малк.с-ни превишава средната експортна квота на всички страни членки на ес. Голямата експортна и импортна квота е показателна за голямо разминаване на производството и на структурата на потребление в страната. Външните ик.връзки на малк.с-ни не показват значителната дисперсия. Индекса на териториалната концентрация на техните външни връзки надвишават индекса на развитите страни. За малките западно-европ страни важна роля играят връзките с 1или2 силно развити страни.
Тенденция за създаване на регионална и субрегионална общност за иконом.сътрудн.или иконом.интеграция
Продължава и през 80те и 90те г на 20век. Този път обаче това става още по интензивно на изток особено след като съвета за ик.взаимопомощ търпи разпад. Създава за черноморско ик.сътрудничество в резултат на 6черноморски и 5 нечерноморски д-ви. Централна европ.зона за европ.търгувия известна като CEFTA продукт на усилията на страните от висшата градска четворка полша,у-рия,ч-хия,словакия. Неиното начало е от 1992г регион.ик.организ.на д-вите от източните карпати с начало14февруари1993г –словакия,полша,у-рия,украина;норд калоте суб-регионална организация създ. В началото на 50те г обединение на скандинавските държави-швеция,норвегия,холандия. Балтииски съюз-естония,латвия и литва. Наи-голямо вниман.заслужават онези суб-рег образ.които включват пригранични територии на д-ви на двете с-ни от желязната завеса. Типичен пример е суюзът адриатика 1978г създаден от страни които по това време членуват в 3различни по своята същност рег.общности-австрия,италия,унгария,югославия. В резултат на затоплянето на от-ята запад-изток в след-вие смяна на власта в ссср1989г се създава така наречения квадрагон,по късно тои става прототип на центр.европ.инициативност.
регион.ик.интегр. винаги е била разгл.като процес на всеобхв.и дълбоко сравнение на наи малко на няколко намиращи се в непосредствена близост д-ви. При неините конкр.форми на прояви,наи отчетливо се забелязва постепено одстъпване на суверенитет срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При суб-регионалната иконом.интегр.се разглежда като обединение на терит.единици от различни държави с обшти граници,като правило това са по слабо развити раиони имащи разпределение в всички части на европа. При опред.неблаг.условия имено периферния характер на тези по слабо развити раиони ги поставя в много по неизгодна позиция в сравнение с тези намиращи се в центъра. Първите опити за създаване на суб-регионална орган.датират от 60те години на20век.,но тези опити се възпрепят.от различ.причини –политически и различни системи на държавно управление. Регионалната и суб.регион.иконом.обшност в една не малка част имат за членове едни и същи държави-австрия,италиа,герм.които са членки на ЕС.
Eвропа проекции за бъдещото
-процесът на интеграция става все по комплексен ,но и пълен с дилеми,но имено той определя общо икономическите проблеми. Според Андрей
Пантев и европа,като други понятия не се вписва в точно определени граници на
изяснения. През различните векове е имало различни Европи-на Наполеон,на Хитлер.
Разбиранията за Европа не са лишени от трудности,но тя носи стимули за вътрешно единство.Робърт Кукор казва,че онова което намира своето начало в Европа са политическите системи,равновесието на силите и ик.интереси.В Европа като част от света протичат процеси,които са дълбоко носещи хора на коренната промяна,т.е.хора с
различни наименования и с социална културна близост.След ВСВ Е-па води епична битка с своята история,но днес Е-па е търсеща на най подходящата си институция,днес тя залага повече на говорене,разговори и различни приоми.
С А П А Р Д
Към всички фондове са разработени предприсъединителни финансови инструменти
-ФАР
-ИСПА
-САПАРД
Същност и цели
САПАРД започва да функционира 2000-2006 г. За нея ЕС заделя годишно 52 млн Е за 12-те държави в преход: Р. България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Кипър.
За България финансирането е в размер на 52 млн Е за 2001 -2002 и 2003 г. Впоследствие е увеличена и в момента е 68 млн Е.
България е първата от 10-те страни кандидатки, която успява да отговорина изискванията на ЕС и от 2001 г. държавният фонд „Земеделие” получава акредитация като изпълнителна агенция по порграма САПАРД.
Изскванията за САПАРД са:
1.Да се изработи и представи национален план за развитие на земеделието и селските региони.
2.Да се сключи годишно споразумение между държавата и Европейската комисия
Мерките за влож. и особр. по прогр. САПАРД ..............включително изграждане на ефект. и конкур. аграрен сектор, който да отговаря на икономическите критерии за членство в ЕС, те да функционират в интензивен конкурентен натиск чрез прилагане на ик. и фунционална икономика.-
Уст. и развититие на земеделските и селските райони, съобр. с опазване на околната среда, чрез създаване на трайни селски общности възоснова на алтернативна дейност и диверсификация на икономическата дейност.
Правно – административен аспект вкл.
ФОНДОВЕ НА ЕС
Първи фонд: европейски и регоинален фонд за развитие 1975 г с развитие и възникване на идеята за регионална политика
Целта на ЕРФ е развитие на малки и средни предприятия и съпътстващата бизнес активност.
Към фонда има различни инициативи, , които се събират от централен фонд
В периода 2000 – 2006 г целите са 4
I цел: Развитието на изоставащите региони: региони, които имат БВП по – малък от 75% от средните в регионите от ЕС. Изоставащите региони се подопомагат от ЕРФР в ЕС
II цел: престуктуриращи се региони с индустр. отпадък
III цел: сктруктурна адаптация на селските региони
IV цел: развитие и структурно приспособавоне на слабо населени региони
V цел: /3 т 4/ 1993-1999
VI цел: намаляване на безработицата и подобряване на достъпа до работни места на социално слаби, подпомагане чрез обучение и създаване на равни възможности за мъже и жени
2007-2013 г: ще има 3 основни цели

Втори фонд: създаден 1958 г- европийски социален фонд цели борба с безработицата в рамките на ЕС и регионите му в в интеграцията на младото население, създаване на равни възможности на незаетите, преквалификация на работната ръка, подпомагане на жените за намиране на работа и различни форми на обз..
Трети фонд: 1958 г – Европейски фонд за насърчаване и развитие на селското стопанство. Разделен е на 2 подфонда
-Занимава се с пряко субсидиране на земеделието
-Цели подпомагане и развитие на селските региони, подпомага се от Европейския социален фонд и Европейски фонд за развитие.
-От този ЕФ гар. и насърчаване на СС произлиза нов през 1994 г за управление и насърчение на рибарството, 1994 – т. нар. кохезионен фонд – насочен е към 4 държави, които се намерат в най – слабастепен на развитие – Португалия, Испания, Ирландия, Гърция. Той цели намаляване на различията м/у регионите в рамките на ЕС и е насочен към подпомагане на проекти, свързани с опазване на природната среда и транспортната инфраструктура. Общият бюджет възлиза на 236 милиарда Е
Всеки от тези фондове има общностни инициативи, които са като микрофондове с насоченост за субсидиране.
„Интервек-3” – стимулира регионалното сътрудничество с бюджет 4,855 милиарда Е
„Урбан – 2” – цели устойчивото развитие на проблемни малки градове – 72.8 млнЕ
„.....дер+” – подпомагане на устойчивото развитие на селските региони – 5.46 милиарда Е
„Икуъл” – цели премахване на дискриминацията на етническа, полова и расова основа – 3,274 милиарда Е
Изготвяне на бизнес план и комплектоване на документи /САПАРД/
-подаване на документите в местната изпълнителна агенция САПАРД
-проверка от органите на САПАРД на документацията
-изпращане на този план в София САПАРД, като там се оценява и преглежда пак
-проверка на място от самата агенция
-подписване на договор от нас и САПАРД след като сме получили одобрението
-извършване на инвестицията
-след това се отива с опр. документи в агенция „разплащателна” на САПАРД
4-те свободи на движение – хора, услуги, капитали, стоки
Висш законодателен орган в ЕС - Съвета на министрите
Висш изпълнителен орган – Комисията на ЕС
Нормативна уредба на ЕС се нарича
Aquis communacaite re. Тя се състои от две части
първично законодателство – учредителните договори
-Римския за ЕО /създаване на общността/
-Маастрихския договор 1992 г – превръща общността в съюз
Те играят ролята на нещо като конституция
Вторично законодателство – базирано е на първичното законодателство
Уредбата се състои от няколко документа
На първо място – регламент /закон/. Той има директен ефект. Съдът приема, че регламента представя на гражданите права, които националните съдилища трябва да защитават.
Регламентите са два вида :
-базови – основават се директно в/у учрудителните договори
-изпълнителни – приемат се възоснова на базовите. Те са правилници за прилагане на закони
регламентите се приемат от Съвета на министрите – съвместно от Съвета и парламента; комисията; Европейската централна банка.
-директива – това е нормативен акт, който дава крайния ефект, но остава ср-та за изпълнение в отделната държава. Те се трансформират в национално законодателство. Директивите се приемат от: Съвета, Съвета и Парламента заедно, Европейската централна банка
-решение – то има конкратни адресати. Обвързва само адресата си. Адресати са: държави членки, юридически лица и физически лица
-препоръки и мнения – те нямат задължителен характер; нямат правно обвъзващ ефект.
Първите три трябва да посочват мотивите, на които се основават
Държавен вестник на ЕС е „Oficial of Journal”.
Седалището на Европейския съд е в Люксембург
Правно – административен аспект на програма САПАРД
а)хамонизиране на българското законодателство в областта на селското стопанство, ветиринарния и фитосанитарен контрол с това, действащи в страните на ЕС и подготовка за системно въвеждане и прилагане на механизмите на обща селскостопанска политика по сектори и отрасли и прод. груп.
б)привеждане на стуктурите в съответствие с членството в ЕС и с цел създаване на организационни възможности за ефективно въвеждане и прилагане на хармонично законодателство, както и възприемане и поемане на задължения за спазване на отговорности, свързани с пълноправното членство
в) създаване на организационна структура, която да осигури пълното използване на правните механизми са изграждане на сътрудничество в ЕС в общата рамка на партньорството при присъединяване
САПАРД е съкращение от Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони
Двете и основни цели са:
Развитие на ефективно земеделско производство и конкр. Хранително- преработвателен сектор чрез подобряване на пазарите и технологична инфраструктура, стратегическа и иновационна политика, насочена към достигане на съвременен стандарт
II. Устойчиво развитие на селските райони, с най – различни екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическата дейност и необходимата инфраструктура, което ще подобри условията на живот, ще увеличи възможностите за увеличаване на доходите и възможност за работа на хората в селските общини.
На базата на тези статегически цели са разработени 4 области на българското земеделие:
1.Подбор на условията на производство, преработка и маркетинг на земеделската продукция, горски и рибни проекти, развитие на екологосъобразно горско стопанство.
2.Интеграционно развитие на селските райони с цел съхраняване и развитие на техните икономики и ощности и спиране на процеса на обезлюдяване на тези райони
3. Инвестиции в човешки ресурси под формата на квалификация и обучение на заетите в производството и преработката на селскостопански, горски и рибни продукти
4.Технологична помощ
Посочените по – горе приоритети обуславят мерките за изпълнението с помощта на инвестиционни проекти, с които ще бъде конструктивна помощта на ЕС по линия на програма САПАРД.
Мерките са:
Мярка 1.1. Инвестиране в земеделски стопанства – тя включва подкр. на частни инвестиции, насочени към подобряване качеството на производство и технология на селското производство.
3 сектора – млекопроизводство и месопроизводство чрез: подбор на на породния състав:строителство иподобряване помещенията за отглеждане на животни и технологично оборудване с оглед подобряване хигиенните условия и повишаване качеството на продуктам за трайни насаждения; зелечуци; за етерично – маслени ката: за подолряване на водозахранването на ферми и за пречистване на отпадните води.
Мярка 1.2. Подобряване преработката и маркетинга на селскостопанските рибни продукти. От тази мярка се подпомагат частни инв. сектори вино, плодове и зеленчуци, мляко, месо, субпродукти, риба. Може да се кандидатират за рехабилитация на сгради и преработвателни предприятия чрез прилагане технологии за внедряване на нови проекти, пакетиране, охлаждане, замразяване, подобряване условията за съхраняване, изграждане система за управление на производството. Не се разрешава отпускане на средства за покупка на техника втора ръка.
Мярка 1.2.1. Изграждане на пазари на едро
Мярка 1.3. Развитие на стопански дейности, оказващи влияние в/у околната среда
Мярка 1.4. Лесовъдство, залесяване на зем. земи, инвестиране в горски стопанства
Мярка 1.5. Създаване на група от поизводства .....
Мярка 1.6. Управляване на водните ресурси, насочено е към разработване на проекти от общодържавно и регионално значение
Приоритетна област 2.
Мярка 2.1 разните интереси на ик.деиност. В нея се лансират приоритети с местно значение селски туризъм.Дървообработване подобрение на качеството
2.2 Обновяване и равитие на села .Опазване на селищната култура и традиции.
2.3 Развитие и подобрение на селищната инфраструктура – изграждане на 4 пътни трасета , ВИК и НЕК
Приоритетна област 3 – за развитие на човешките ресурси способни да развиват селските райони така ,че да се превърне в привлекателен център за местното население.
Приоритетна област 4 – към техн.област. Изграждане на самата агенция САПАРД, обучение и т.н.
Не могат да се закупуват машини на лизинг .
Набора на документи е много голям . Не се финансират лихви.
Някои необходими дейности :- актуално състояние;решение за региср. на ф-та , съда , дан.деклар. ; отчет на приходи и разходи ; баланс на фирмата ; сертификат за произход на машините ( от българска търговска промишлена палата); засраховки .
Европейска интеграция и сътрудничество
В областта на икономиката след ВСВ са формирани общности които възприеха ф-та на междусътрудн. и регионална респективно субрегионална интеграция .Понеже изясняването на етимологичния и научния смисъл на тези понятия би пояснил тяхната употреба .
Терминът сътрудничество е от късния латински , но в българския език се налага от френски . Тои е сложно съставен и се състои от 2 думи . В буквален превод “заедно работя “ . В последствие се оформя като “колабара” което означава сътруднича , работя с друг човек . В справочните издания сътрудничество се превежда като съдействие , колаборация . В бълг. Тълковен речник се определя като помагане на някого в работата, подкрепа, помощ .
Интеграция - идва от латински . В буквален смисъл се превежда “обновяване” . В българския се превежда като “възстановяване , допълване” . В по-широк аспект – възстановяване на нещо в неговата цялост ; обединение в едно цяло на определени части или елементи ; обедин. В едно цяло на някои части или елементи на дейности в средни ведомства и други ; обед. на няколко различни части в ено ново образуване ; завършване на нещо чрез добавяне на нови елементи .
В други места интеграцията се тълкува в по-широк контекст определено с икономически нюанс. Срещат се определения от рода на “взаимозависимост” ; преплитане на общи отношения ; висша форма на орг. сътруд. м/у две или повече страни ; все по-тясно сътруд. м/у различните страни в политиката , икономиката и военен план ; формиране на единен пазар .
Терминът “икон. интегр.” има няколко аспектна употреба : според умение за коопериране на две или повече страни , което може да се извърши в различни форми .
; политиката която е насочена към създаване на м/у държавни икономически съюзи; образуване на регионални търговски блокове от 2 или повече страни в резултат на което се увеличава икономическата им взаимозависимост ; установяване на базата на определени предпоставки на транснационални правила за икономическа активност , което води до по-интензивни икономически отношения м/у тръгналите по този път държави ; засилване и преплитане на взаимни процеси в националното стопанство и превръщането им в едно цяло
Икон. Интеграция можем да я разглеждаме като форма на отделните държави с оглед стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърждение на общодемократични принципимеждународните отношения. От своя страна обединението на държавите може да приеме различни форми от типа на м/у държ. обединение ; м/у държ икономически съюз ; икон блокове и други . Подчинява се на постигането на предварително поставени дефин. цели . В учебната литература като понятие интеграцията и икон интеграция се изполват като синоними . Обръща се внимание ,че като обобщен израз на съвременните тенденции в развитието на отношенията м/у отделните държави , интеграцията се появява и утвърждава в/у основата на своята противоположност т.е. икон дезинтеграция . В периода след ВСВ се разбира и като осъзнат стремеж за възстановяване на стопанството . Има се предвид , че търговските отношения м/у страните м/у ПСВ и ВСВ са достатъчно изтънели. Още преди тях светът е в ръцете на протекции и деистват митнически ограничения м/у търговските операции . Разликата м/у икономическа интеграция и икономическо сътрудничесво . Когато се разглежда разликата м/у тях се вземат различни понятия.
Обособяват се 3 групи мнения за това къде е границата м/у тях .
Според Вела Балашка сътрудничеството включва действия които да отслабят дискриминацията , докато процесът на ИИ се състои в мерки , които водят до премахване на една или друга форма на интеграция . Например едно международно споразумение се отнася към областта на сътрудничеството , докато прмахването на митничиските ограничения е акт на интеграцията .
Друга група аявтори – Клаус Борш Ард , Филип Майерссвързват разграничаването м/у ИИ и ИС според това дали се трансфер. сувер. от отделни държ към съответните наднационални институции , т.е дали се прехвърля власт . И според тях при ИС държавите запазват своя сувернитет , а при ИИ се отказват от части от него , прехвърлят го към специално създадени институции на наднационално равнище.
Трета група автори извеждат като критерии за разграничаването им делът на взаимния стокообмен , понеже участват в регионалния блок държави спрямо техния общ външно търговски блок .
Изводи : - Термините ИИ и ИС , съответно интегр и сътруд имат право на свое самостоятелно сътрудничесво , колкото до интегр неините произв. в масовия случай се ползват еднозначно , макар и да има някъкви нюанси , в тях се слага едно и също съдържание
-и сътр. и интегр. могат да бъдат на икономическа ос-ва, политическа ос-ва , на регионална ос-ва . От тук следва ,че конср. от типа ИС , ИИ, регионално сътр, регионална интегр , военно сътр, военна интегр е възможно да се използва при изследването на процесите интерн. в съответствие областта на соц.иканоамическо действие и политика.
-Тези термини са относително от скоро , отразяват процеси началото на които може да се открие много преди ВСВ , в политическата област.
Понятия които непрекъснато се обогатяват дотолкова до колкото и процесите на напредък, се обогатяват . Така , че сътрудничеството и интеграцията бележат вътрешна революция.Самите термини непрекъснато търпят равитие . Регионална и субрегионална ИИ
Това са понятия, които са придобили граждансвеност. Регион-термина се интерпретира като отнасящ се към една област и няколко съседни страни. Почти във всички езици на страните членки на Ес понятието "регион" звучи прблизит. еднакво. Локален-определя се като местен, свойнствен само на едно място, което се намира или засяга едно място, но не и дадена цялост. Производния термин локализиране означава засичам, намирам нещо. В съвр. икон. теория регион. ИИ се разгл. като висша степен на интернац. на стоп. живот а и още по-подробно като коорд. насърчаване на заинтерисов. д-ви п-с на дълбоко всеобхватно срастване на техните възпроизв. п-си, което има необратим х-р и води до създ. на един цялостен междунар. стоп. комплекс.
Рег. ИИ се х-ра още като обективна закономерност в развитието на съвр. свтовно стопанство. В него има всеобхв. и необр. х-р; притежава висока степен на комплексност; регистрира вътр. еволюция; най-често се институциира с подписването на споразумения; разпростира се на разл. територии , като търпяща и тяхното обратно влияние . Интеграцията е най- развита сред развититите страни.
По субрег. ИИ се разбира обединяването на територ. единици от разл. д-ви с общи граници с цел решаване на общи проблеми, най-често иконом., социални, еколог. Извън това по-тясно и главно акцентиращо в/у периферията х-р на обединяв. се раиони локална с субрег. интегр. на др. места се свързва с участието в нея на вече малък на брой съседни д-ви. Счита се че субрег. формиров. съдействат за структурата и устр-вото на икон. на д-виte които участват в тях за повишаване на техн. равнище на пр-во и интенз. разв. на съвр. ф-ми на межд. отнош. Също така те биват разгл. като межд. стъпка към общоевр. интегр.
В края на 40те год. на мин. век най-напред на изток и след това на запад от жел. завеса са създ. първите регионални формирования. Това за някои е т.наречената Голяма интеграция. Във всички случаи това и осъзнаване на предимствата които може да носи интеграцията на страните.
Успоредно с развитието на гол. интегр. протича п-с на протичане на малка интеграция, свързана с появата на м/удърж. обединения, включващи територ. единици от най-малко 2 д-ви. Най-много субрегиони се появяват в алпииските страни а след това и по теч. на река Рейн. Първото "регио" обединение по течен. на долен Рейн е през 1963- в него участв. райони от ФРГ, Ф-я и Шв-я.; 2-ро:началото на 70те на 20в Сар-лор-люкс - отделни части от Г-я, Фр-я, и цялата територ. на Люксембург ; 3-то: Регионален съюз Алпи- 1972г. области от Австрия, Г-я, Шв-я, Италия; 4-то:Междунар. конф. за Боденското езеро-1979- уастници Г-я, Австрия, Шв-я; 5-то: Дунавски регион-1984 участв. Г-я и Австрия, а в последствие се вкл. и др. дун. страни.
Тенденция за създаване на рег. и субрег. общн. за икон. сътруднич. или икон. интегр. продължава и през 80те и 90те год. на 20в. Този път обаче това става още по-интензивно на изток, особенно след като съвета за икон. взаимопомощ (СИВ) търпи разпад и през 1991г. прекратява своята д-ст. Сред по-известните субрег. форми по това време са: Орган.за източно -европ. сътруднич. и търговия- октомври 1991г. от страни бивши членки на СИВ; Орган. за черном. икон. сътрудн. 25.06.1992г. в резултат на усилията на 6 черном. и 5 нечерн. д-ви; Центр. европ. зона за евр. търг. известна като SEFTA продукт на усилията на страните от "Висша градска четворка - Полша, Унг., Чехия,Словакия" с начало от 21.12.1992г. ;Регион. икон. орг. на д-вите от Източните карпати с нач. 14.02.1993г. и участващи Словакия,Полша, Унгария, Украйна; Норд Калоте- субрег. орг. иницирана от съда в нач. на 50те на 20в. северен съвет, обединение на Скандинавските д-ви в областта на м/унар. политика - Швеция, Норвегия и Финландия; Конфедерация на Ш-я, Ф-я, Естония и Лихва; Балтииски съюз с участ. на Естония, Латвия, Литва.
Най-голямо внимание заслужават онези субрег. образув. които включват пригранични територ. еден. на д-ви разполож. на двете страни от "Желязната завеса". Типичен пример е Съюзът Алпо-Адриатика създаден в средата на 1978г. от 4 д-ви (пригранич. райони) които по онова време членуват в 3 разл. по своята същност и цели регионални общности- Австрия, Италия, Унгария, Югославия. В резултат на затопляне на взаимоотн. м/у Източна и Западна Европа през 80те в следствие смяната на властта в СССР (Горбачов идва на власт) става възможно 10г. по-късно мин. председ. на 4те горе през ноември 1989-да подпишат споразумение за една нова орган. така наречения "Квадрагонал". По-късно той става прототип на центр. европ. инициатива което е със състав повече от 15 страни.
Изводи: -1во- регион. икон. интегр. винаги е била разгл. като п-с на всеобхв. и дълбоко срастване на икон., най- малко на няколко намиращи се в непосредствена близост д-ви. При нейните конкретни форми на прояви , най-отчетливо се забелязва пестеп. отстъпване на суверинитет с/у получ. на допълнит. сигурност с външни ресурси. При равни др. условия развит.и зависи от наличието на др. области на близост м/у интегр. се д-ви, като етнич., езикова, културна, религиозна, и др. В истор. план създ. на регион. интегр. общности предшества появата на такива на локална основа. В същото време от гл.т. на един континент опред. общност или орган. може да се разгл. като регион а от глоб. гл. т. като локална , или като характерна за дадено опр. място ; -2ро- субрег. икон. интегр. се разглежда като обедин. на територ. единици от разл. д-ви с общи граници.Като правило това са по-слабо развити региони имащи разпределение във всички части на Е-па , в т.ч. и на страни членки на ЕС. При опред. неблагопр. услов. именно периф. х-р на тези по-слабо развити райони ги поставя в много по неизгодни позиция в сравнение с тези намиращи се в центъра. В този факт могат да се търсят мотивите на тяхното обед. под разл. форми ; -3то- субрег. икон. интегр. възнаква малко по-късно от регионалната.Първите опити датират от 60те г. на 20в. Субрегион. орган. възн. както във вътр. така и на нейната периферия, както в рамките на разл. общ. с-ми, така и м/у д-ви от разл. общ. с-ми. За разлика от регион. субрегион. е значително по-слаба. Обуславя се не само от факта, че в икон. област търсят близост само отделно обособени части от съседни д-ви, но и от недост. полит. воля да се изградят и развият по-задълбочени форми на интеграция, повече д-ви да споделят общо култ. наследствои прочие.
Не на последно място има и значение, че опитите за субрегион. икон. интегр. спец. в Зап. Евр. през 60те г. на миналия век се възприпятстват от разл. причини сред тях са унаследени полит. отнош. на нац. равнище. Различните с-ми на държ. устр. принадлежат към разл. регион. икон. структури и военни структури. Рег. и субрег. икон. общ. в една не малка част от случаите имат за членове едни и същи д-в. така например И-я е член на ЕС, член на европ. икон. простр., член е на центр. европ. инициатива. Същото важи и за Австрия.
При съвр. условия разд. на регион.-субрегион. икон. общм. като че ли започва да губи своето значение. Може би минава времето на създаване на рег. общ. Още от своето начало нововъзн. придобиват х-р на регион. По-важно e следното- разл. форми на сътрудн. и интегр. на рег. основа в Е-па са начин за сбл. на отделни д-ви от една или друга част на конт. , а чрез това и за задълбоч. на цялостн. европ. интегр.