Международна логистика - лекции, част 1

Международна логистика. Същност и особености

I. Причини за растежа на международния бизнес:
1. Политики на отделните правителства (насърчаване на чуждестранните инвестиции, насърчаване на експортните индустрии).
2. Икономическият растеж – търси се разширяване на бизнеса в други държави.
3. Създаването на свободните търговски зони – либерализиране на търговските споразумения между страните. Само страните извън споразу­мението достъпа остава труден.
4. В голяма част от страните се среща протекционизъм. Той създава търговски възможности и в други области.
5. Техническо развитие (най-вече в областта на комуникациите и транспорта):
- водят до повишаване на капацитета на транспортните средства, оттам намалява себестойността (разходите) за превоз;
- доведе до увеличаване използваемостта на горивото;
- замяната на морските с въздушните транспорти.
6. Самите фирми допринасят за развитието на международния бизнес, стремейки се:
- да изнасят;
- за снабдяване от чужбина (качество, цена);
- изнасяне на производствените мощности зад граница.
II. Същност на международната логистика и случаи, в които се проявява:
Определение: Проектиране и управление на система, която контролира потока от материали към, от и през една международна компания и обхваща всички операции, свързани с движението на продуктите, както при внос, така и при износ.
Случаи, в които се проявява международната логистика:
1) Фирма изнася част от продукцията си в чужбина;
2) Фирма внася суровини, материали и компоненти;
3) Стоките частично се сглобяват в една страна и се изпращат в друго, където продължава техния монтаж и обработка;
4) Продуктите се сглобяват в друга страна и оттам се дистрибутират в майчината или други страни.
III. Контролируеми и неконтролируеми фактори, които влияят международната логистична система:
1. Контролируеми фактори – не подлежат на контрол от страна на логистичните мениджъри I се характеризират с непредсказуемост:
а) политически и правни системи на чуждите държави – определят правилата;
Интереси на правителствата в международната логистика (по отношение на фирмите, навлизащи в страната):
- правителствата се интересуват от индустриалното развитие на определени отрасли;
- експлоатацията на природните ресурси- загриженост за темпа на експлоатация на собствените им ресурси. Някои държави се стремят да насърчат местна индустрия, която да използва тези суровини;
- заетост (поддържане на добър социален ред) – повишаване на заетостта в дадена област (специални регулаторни механизми за насърчаване на създаване на работните места в определени места);
- увеличаване на благосъстоянието – в днешно време придобиването на блага е по-малко важно от увеличаването на търговската мощ (Япония не притежава почти никакви блага);
- преходите от тарифите да се използват във военния отрасъл или социалните дейности.
Чрез какви средства правителствата реализират тези интереси:
- финансова помощ под формата на изграждане на заводи и др.; подпомагане на фирмата да търси капитали, гарантиране на заеми или реинвестиции в местни предприятия;
- данъчни структури – облекчение на данъците върху собствеността, доходите и печалбата;
- тарифните бариери – митата, чиято цел е да дадат ценово предимство на местните производители;
- гарантирането на монопол в даден отрасъл също може да привлече даден инвеститор (монопол за определен период от време);
- специално изискване на държавата – определен от собствеността на дадено предприятие да е на местни лица.
б) икономическите условия:
- колебанието в относителната стойност на две национални валути – определят посоката на търговия между две държави, влияят върху доходите на превозвачите;
- колебанията в стойността на петрола.
в) технологиите – технологичното развитие в областта на телекомуникациите и транспорта;
г) защитата на околната среда:
- прекалено големите изисквания в някои държави за ниво на замърсяване и т.н. могат да накарат инвеститорите да пренасочат производството си другаде;
д) социо-културен фактор – зависи от големината на продукцията;
е) нарастването на конкуренцията на международните пазари.
2. Контролируеми фактори – всички логистични дейности (складиране, транспортиране, опаковане, манипулиране). По-високото ниво на обслужване на клиентите изисква по-високи разходи.
Съотношението на разходите по обслужване на клиентите в различните страни е различно.
IV. Различия между вътрешната и международната логистика:
1. Различия в дистрибуцията:
- размерът на фирмите, които се използват за дистрибуция;
- относно различните изисквания за ниво на обслужване на клиентите (колко запас да се поддържа в собствената държава, как да се адаптира продуктът към изискванията в съответната страна).
- системите за управление на запасите – срещат се по-рядко в международната логистика, защото електронната кредитна система не е еднаква в различните страни.
2. Различия в запасите:
- в международната логистика винаги има забавяне, затова запасите като цяло са по-високи;
- пунктовете за съхранение на запаси са много повече;
- транзитните запаси в международната логистика са също по-високи;
- импортните и експортните квоти влияят срещу стойността на запасите.
При определяне на политиката на запасите трябва да се съобразяваме с три неща:
а) цикъла на поръчката: той е по-дълъг, не само поради разстоянията, но и поради по-голямото време за обработка на документи, опаковане; той е и по-малко надежден в международната логистика;
б) изискванията за ниво на обслужване на клиентите – на местните клиенти фирмата може да осигури по-високо ниво на обслужване, отколкото на чуждестранните;
в) използване на запасите като стратегическо средство срещу инфлация – ако се очаква, че валутата ще девалвира, ще увеличим запасите за предпазване от девалвация. Трябва да се вземе под внимание ползата от това застраховане и разходите по него.
3. Транспорт (различия):
- в някои държави инфраструктурата може да е слабо развита (т.е. достъпа до тях е лесен, но в тях трудно с извършва дистрибуцията);
- при избора на вид транспорт в различните държави, един и същ вид транспорт може да бъде различно ефективен;
- честотата на транспортните услуги в различните пристанища е различна; броят на продавачите е различен и т.н.
4. Складиране (различия) – пример: В Япония – ограничени складови площи – скъп наем.
5. Различните търговски термини и базата за ценообразуване.
6. Юридически различия – в някои държави е трудно прекъсването на взаимоотношението със снабдителя.

Модел на 4-те “D”-та

Това е модел за оценка на различията между международна логистика и вътрешна логистика (distance, demand, diversity, documentation).
Начини за разрешаване на проблема с различията:
А) Distance:
1) Да се изгради традиционна логистична система от складове, дистрибуционни центрове, транспортни връзки, които обхващат всички международни операции на компанията – по високи разходи;
2) Компанията да изгради собствена логистична компетентност – изисква по-развито логистично мислене.
В) Demand:
В международната логистика се поддържа по-голямо разнообразие от продукция, поради различните предпочитания, което води до по-високо ниво на запаса. Този въпрос може да се реши чрез Концепцията за отлагане на монтажа на крайния продукт до получаване на поръчка.
C) Diversity – разнообразие в социално-културните характеристики в различните държави – нрави, обичаи и логистичната инфраструктура.
D) Documentation – по-сложна, по-скъпа, по-обемна – в международната логистика; по-сложни канали на документация.
15.03.2001 г.
Международен бизнес и логистика

I. Причини за навлизане на международните пазари:
1. Негативни причини:
а) излишък на производство;
б) маржинално ценообразуване (като се отчитат само променли­вите ра­з­х­­оди);
в) поддържането на имидж.
2. Позитивни причини:
а) технологично лидерство;
б) търговска марка (позната търговска марка) – компанията ще използва това свое предимство и на чуждите пазари;
в) предимства от мащаба;
г) навлизането в незаета пазарна ниша;
д) разширяване на жизнения цикъл на продуктите;
е) разпределяне на риска (разпределението на няколко международни пазара намалява зависимостта ни от националния пазар);
ж) компенсиране на сезонните колебания (сезонните колебания са различни в различните части на света);
з) притежаване на източниците за доставка;
и) разширяване на източниците на капитала, труд и технологии.
II. Стратегии за разширяване – най-често причина за разширяване – за да се защити от дадена заплаха.
1. Стратегии на органически растеж – разширяване на продажбите, пазара; без да се променя дейността – това ще доведе до международни пазари при определени условия (по-горе изброени).
2. Международна диверсификация – разширяване на пазари, но за разлика от първата: разширяването е част от бизнес плана на фирмата.
3. Стратегия на хоризонтална интеграция – закупуване на компания от същия бизнес.
4. Вертикална интеграция – закупуване на доставчик (назад) или дистрибутор (напред).
5. Концентричен маркетинг – закупува се дейност, която изисква подобни маркетингови умения (пример: тютюнопроизводител + алкохолопроизводител).
6. Концентрична технология – когато се закупува дейност, изискваща подобни научно-изследователски или технически умения.
7. Конгломерат – разширяване чрез закупуване на дейност, която няма нито хоризонтална, нито вертикална, нито маркетингова или технологична дейност (пример: производител на храни закупува производител на маслини)
8. Стратегия на нишата – четири начина:
а) разширение към по-малко конкурентни пазари;
б) трансфер на технологии;
в) сегментиране на основните пазари;
г) реконфигуриране на традиционния бизнес.
III. Методи за обслужване на международните пазари.
Повечето фирми, когато излизат на международните пазари започват с незначителни ежегодни продажби и постепенно разширяват дейността си, докато установят трайно присъствие на международните пазари. Тази теория е известна като теория на инкрементализма. Изучена е от бизнес практиката.
Резултат от тази теория е триклонната система:
1) Износ на стоки и услуги;
2) Трансфер на технологии;
3) Инвестиции (преки или портфолио).
Всеки от тези 3 клона включва различни дейности:







Анализиране на стратегиите Резултати
Теория на инкрементизма - S1 à S3à S4à S2

IV. Износ – предимства и недостатъци:
1. Предимства – не се изискват значителни знания за пазара в чужбина (не е необходимо да се познават така добре пазарите);
а) голямата гъвкавост на износа – винаги може да се изтегли фирмата;
б) по-малък риск в сравнение с другите стратегии (поради липсата на инвестиции (в производството и други).;
в) по-малко излагане на политическата несигурност;
г) придобиване на опит;
д) по-големите продажбени обеми могат да намалят производствените разходи;
е) да се увеличи жизнения цикъл на продуктите.
2. Недостатъци :
а) трудното конкуриране с местните производители – тъй като цената обикновено се утежнява с мита, такси, увеличение и поради посредниците;
б) слаб контрол върху маркетинговата функция на пазарите: дистрибуция, промоция (тъй като основната част се извършва от посредници);
в) трудно обслужване на рекламациите (поради разстоянията);
г) когато се излиза на друг пазар се налагат модификации (например: промяна на етикет, опаковката).
V. Трансфер на технологии – предоставянето на знания и опит за производството, неговото управление и маркетинг, от страна на собственика срещу някакво възнаграждение за определен период от време.
1. Предимства за трансфера:
а) средство за правене на бизнес в чужбина, без значителни инвестиции (необходими са инвестиции за поддържане на знанията и уменията от страна на компанията). Целта на споразуменията за трансфер е да се извършват без особен риск. Използва се когато износа и преките инвестиции са блокирани.

2. Недостатъци на трансфера на технологии:
а) споразумението трудно се прекъсва;
б) компанията ползвател може да се превърне в конкурент – да развие свои знания и умения и да развие собствени начини за защита: в договора се включва кауза за обмен на технологии.
Лицензионно споразумение – за предоставяне на патентовани знания и опит срещу определено възнаграждение (обикновено по-малко от франчайзинга). Тези знания са обвързани най-вече с производството на даден продукт, а не както при франчайзинга и маркетинга и т.н.
- просто – възлага се на няколко посредника, те от своя страна могат да предоставят на други партньори;
- изключително – когато се предостави технологията на един-единствен партньор за дадена територия.

Има два подхода за определяне на възнаграждението:
1) На базата на разходите, които е направил лицензианта за придобиването на тези умения и патент;
2) На базата на печалбата, която носи лицензионното споразумение за двете страни.
Форми на определяне на възнаграждението:
а) процент от оборота (продажбите);
б) процент от производството (на сметка на лицензиара – даващия лиценз);
в) на база на паусиално.
Сделка за ноу-хау:
Това е сделка за непатентовани знания и опит. Обикновено върви с лицензионното споразумение (пример: когато се представя специална техническа документация, информация как да се организира самото производство).



Франчайзинг:
Търговски знания и търговска марка. Обикновено се представя цял пакет, включващ формулираност на цялата идея. Също се предоставят специални програми за обучение, които има франчайзингодателя.
Управленски контракти – предоставяне на управленския знания и опит. Предимството тук е, че не се налагат никакви инвестиции, взема се управленска такса.
Строителство на комлентни обекти (съвместно строителство на обекти) – пример: различни фирми се привличат за строеж, като има една основна и продължители). Възможно е търгът да не бъде спечелен и затова да образуват консорциуми за неговото спечелване.
Turnkey споразумение – обикновено компанията, построила обекти го оборудва и за известен период от време участва в неговото управление и след като разработи обекта, го предоставя на собственика.
VI. Преки инвестиции – две възможности, в зависимост от това дали се притежава предприятието или част от него.
1) Съвместни предприятия (джоинт-венчъри):
Предимства:
- компанията може да упражнява по-голям контрол върху дистрибуцията и по-голям контрол върху инвестиционния си партньор;
- постига се по-голямо разширяване, с по-малки инвестиции, отколкото при самостоятелното навлизане и по-малък риск;
- партньора в чужбина притежава знания и опит, липсващи на компанията майка;
- ползване на готова разработена дистрибуторска мрежа на партньора.
Недостатъци:
- липсва пълен контрол (пълен е само при пълната собственост);
- партньора може да няма необходимите умения;
- по-трудно се упражнява глобална политика между заводи, които не са изцяло наша собственост. Трудно е да се прехвърлят обеми от един завод в друг без разрешението на партньора;
- противопоставянето на интересите.
VII. Пълна собственост – предлага най-висока степен на контрол върху логистичната и върху маркетинговата продукция. Към това се преминава постепенно (чрез предходните варианти).
Недостатъци:
- липса на гъвкавост;
- възможност за национализация (в политически нестабилни страни).
VIII. Снабдяване от чужбина – с глобализацията нараства снабдяването от чужбина. Фактори за това нарастване:
1) Високата конкуренция – изисква по-ниски цени на материалите;
2) Натиска за намаляване на разходите в световен мащаб;
3) Необходимостта от производствена гъвкавост (бързо увеличаване на обема на производството, бързо внедряване на нови търсени продукти);
4) По-кратките цикли за развитие на продуктите (тенденция напоследък);
5) Строгите стандарти за качество;
6) Непрекъснато променящата се технология – да се търсят доставчици, които имат съответната технология;
7) Изисквания на някои страни за местно съдържание на продуктите, които внасят в тези страни.
Причини за снабдяване от чужбина във вътрешнофирмен план:
1) Ниската цена на материалите от други доставчици;
2) Характеристиките на самия продукт – наличност на продукта, капацитета на местните доставчици може да не е достатъчен, качеството може да е по-високо при чуждите доставчици;
3) Достъп до световни технологии.
Стратегии на входящите фактори:
- качество – строго икономическо предимство;
- технологии – чрез използване на по-висококачествени материали или материали на по-ниски цени;
- цената – тя е резултат от специализацията на труда.

Стратегически причини за снабдяване от чужбина:
1) Разпределяне на риска – да не зависим от даден доставчик;
2) Когато има само един национален източник (ако той има проблеми, може да възникнат и при нас);
3) Големите компании могат да насърчат по-висока ефективност сред местните доставчици, като създадат условия за конкуренция.
Политика на снабдяване при многонационалните компании:
1) Много компании налагат на дъщерните си компании откъде да снабдяват (външен доставчик);
2) Закупуване от дъщерно предприятие (доставчик) на компанията майка (вътрешен доставчик);
3) Насрещна търговия – поради политика на самата компания или по принуда от правителството (правителствен натиск);
4) Поради стратегия на достъп до пазара – прилага се когато се цели постигане на значително присъствие, не се цели икономическа изгода (например: противодействие на отрицателното възприемане от страна на пазара);
5) Рестриктивните ограничения (мита, квоти) и изискванията за местно производство;
Потенциални проблеми на снабдяването от чужбина:
1) Проблеми с контрола на запасите (гаранционни и транзитни);
2) Транспортни проблеми
* суровини: предимно морски транспорт, тъй като цената на превоза е голяма част от себестойността на превозения товар (тъй като суровините са по-евтини).
3) Консолидация – някои големи компании извършват своя собствена консолидация от доставчици, които са важни един за друг.
4) Освобождаването на митницата;
5) Контрол на качеството – важно е да се определи къде ще се извършва контрола на качеството при доставчика или производителя;
6) Проблеми с информационното управление и документацията.

Проектиране на международна снабдителна система:
Аспекти:
- конфигурация – отчита разположението на заводите и разпределението на действията между тях. Отговаря на въпроса: кой завод, къде се намира и какво ще прави.
- координация – свързан с това как да се съгласуват действията между заводите, така че да се отговоря на действието на изменящата се среда (защо и как).
Етапи:
1) Планиране – трябва да се оценят възможностите за международното снабдяване, дали е възможно да се изпълни това решение. Трябва да се отговори на следните въпроси:
- има ли фирмата знанието и опита сама да упражнява международните си доставки или ще ползва друга фирма;
- доколко важна е сигурността на доставките;
- как ще се управлява по-дългия и често по-ниско надежден цикъл на доставките;
- как новите международни доставчици ще се интегрират към системата MRP или DRP (ако има);
- как тези споразумения с международните доставчици ще се отразят на настоящите споразумения с местните доставчици.
Трябва на този етап да се развият алтернативи за международни доставчици.
2) Специфициране – освен спецификации на материалите разглеждаме и:
- какви технологии използваме или ще използваме;
- отношение и организация с доставчиците.
Тази разширена концепция има 2 цели:
а) новите доставчици да имат по-добра представа за естеството на фирмения бизнес и така да отговорят по-добре на изискванията ни;
б) мениджъра по снабдяването да състави свои изисквания към бъдещите доставчици на базата на които ще ги оценяваме.
3) Оценка:
- какви предимства се получават с новото споразумение с чуждестранния доставчик;
- ако новия доставчик осигурява високо качество и ниски цени, но не може да осигури надеждност на доставките, дали по-големите разходи по гаранционен запас няма да компенсират икономията от цените.
В запитването към доставчика трябва да се иска разбивка на следните разходи:
- вътрешен транспорт от завода на доставчика до пристанището (летището);
- складиране и консолидиране преди експорта;
- презокеански транспорт – по море или по въздух;
- такси за инспекция;
- пристанищни такси и такси за митническа обработка;
- местно складиране и деконсолидиране;
- транспортиране до завода (нашия).
Скрити разходи:
- разходи по запаси – поради по-дългата логистична верига;
- разходи за допълнително опаковане и повреди;
- допълнителни разходи и време, свързани с връщането на повредени, дефектни материали;
- допълнителни разходи, свързани с управлението, информационната и комуникационната системи;
- валутния риск.
Тук трябва да се отчете и в кой момент се прехвърля собствеността и риска върху стоките.
4) Управление на взаимоотношенията:
- стремеж към постоянни взаимоотношения с перспективни доставчици;
5) Внедряване – внимателно разпределяне на ролите, задачите на страните, за да не се получи дублиране.
6) Контролиране и подобряване – измисляне на стандарти, с които да става контролирането и оценяването на представянето на доставчика.