Лицензионна търговия. Лицензионен договор. Ноу - хау

Лицензионна търговия – същност и предпоставки за възникване.

Възникването на лицензионната търговия се отнася към края на XVIII и началото XIв. То е обусловено от гр. фактори:
Юридически – икономически обусловения стремеж за свободно използване на произведенията от производителите се противопоставя с юридически законодателното монополно право на собственика на патента;
Икономически – състоят се в естествения стремеж на всеки стопански участник да използва последните новости в областта на науката и техниката с цел повишаване на своята конкурентноспособност. Противоречието на тези 2 интереса – закрилата на интелектуалните продукти от една страна и желанието на всеки субект да ги използва свободно от др. страна намира решение в предоставянето на лицензии.

Фактори стимулиращи развитието на лицензионната дейност:
1. Научните изследвания се обособяват като самостоятелен стоп. отрасъл.
2. Разходите за научно – изследователска дейност непрекъснато се увеличават и осъществяването на научни изследвания във всички области на човешкото знание като цяло е невъзможно. Единствено САЩ и Русия могат да си позволят да осъществят научни изследвания в почти всички направления. Затова и стратегията, която те осъществяват се нарича глобална стратегия. Всички останали страни осъществяват научни изследвания по приоритенти области – слективна стратегия.
3. Неопределеността на крайния резултат – рискът от неуспех при научните изследвания е близо 90%. А от останалите 10% едва половината намират реализация в крайните продукти.

Етапи в развитието на лицензионната дейност:
1. До началото на 20в. – лицензионните споразумения имат главно случаен характер и не могат да бъдат извадени ясни количествени тенденции.
2. От началото на 20в. до края на Втората световна война – тук може да се твърди, че има изведени определени количествени тенденции и като цяло обема на сключените лицензионни споразумения се увеличава.
3. От 50-те до 80-те на 20в. – период на бурно развитие на лицензионната дейност, в който темпът на нарастване на оборотът по сключените сделки надвишава 2-3 пъти темпът на растеж на международната търговия.
4. От 80-те години до днес – в сравнение с преходните етапи се променят качествените характеристики на лицензионната дейност в следните направления:
- Лицензионната дейност се развива на основата на споразумения м/у научно – изследователските звена и се превръща в цялостно планирана производствена политика.
- Лицензионната дейност се отнася за обекти повече на фундаменталните изследвания отколкото за продукти на фаза производство и реализация.

Лицензионният договор е договор, с който носителят на правото в/у обекта на интелектуалната собственост отстъпва правото на използване на този обект на друго лице. Лицензионният договор се сключва задължително в писмена форма и има няколко основни хар.:
- Страните по договора се наричат: лицензодател и лицензополучател.
- Предмет на договаряне – обект на интелектуална собственост, за който се отстъпва правото на използване.
- Условия на договора – как ще се извършва използването.
- Цена на лицензията.
- Срок на договора – критериите според, които се определя срока на договора са следните:
§ Срокът на патентна закрила или на икономическа ценност на информацията и времето за нейното извличане.
§ Необходимото време за внедряване на обекта и внедряване на лицензионната продукция.
§ Прогнозният икономически живот на обекта.

- Ограничения в договора:
§ Ограничения, свързани с начина на използване на обекта.
§ Ограничения, свързани с териториален обхват – лицензионен договор се сключва винаги за определена територия. Това зависи главно от територията, на която ще се реализира лицензионната продукция. Не трябва да се допуска конкуренция м/у страните по договора на определена територия. Определя се и територията, на която обаче се ползва със закрила.
§ Производствени ограничения – за опр. Обем производство, за определена цена на изделията, за това че лицензната продукция може да се продава само с търговска марка на лицензодателя, ограничения за доставка на суровини и др.




Видове лицензии

В зависимост от обекта на лицензионно договаряне разграничаваме:
1. Патентни лицензии – лицензионни договори, защитени с документи за изключителни права.
2. Безпатентни лицензии – лицензии за обекти, които не се защитават с патент (ноу – хау).
3. Комбинирани лицензии – догори за обект, защитен с документи за изключително право и ноу – хау договор за франчайзинг.

В зависимост от обема на предоставените права:
- Неизключителни лицензии, нар. още прости лицензии. При тях лицензодателя си запазва правото да отстъпва лицензии на други лица, както и сам да използва лицензирания обект. Този вид лицензионни договори са още един пример за особеността на обектите на интелектуална собственост, изразяваща се във възможността за многократно реализиране на цената на интелектуалния продукт чрез предоставяне на няколко лиццензии.
- Изключителни лицензии – при тях правото да се използва обекта се придобива единствено от изключителния лицензополучател. Лицензодателят губи правото сам да използва обекта, както и да предоставя лицензии на този обект на други лица за определена територия.
- Пълни лицензии – лицензодателят отстъпва на лицензополучателя правото да използва обекта по всички възможни начини. Той губи права върху лицензионния обект за срока на лицензния договор. Нарича се още изключителна лицензия за всички територии. Разликата м/у продажбата на патента и преотстъпването на пълна лицензия е, че след изтичане на срока на договора лицензодателя си възстановява иключителното право в/у обекта.

В зависимост от това дали има ограничение в договора за използване на обекта на интелектуална собственост:
- Ограничени лицензии.
- Неограничени лицензии.
Пълната лицензия по своята същност е неограничена лицензия.

Други видове лицензии, за които няма единен класификационен признак са:
1. Сублицензиите - те се предоставят от лицензополучателя на изключителна или пълна лицензия на трети лица. Единственото условие за предоставяне на сублицензии е да няма клауза в договора за първоначално лицензиране, която изрично да забранява това. Получателят на изключителна или пълна лицензия не може да отстъпи със сублицензия повече права отколкото той самият е получил.
2. Крос лицензии (насрещни лицензии) – лицензополучателя предоставя на лицензодателя като форма на изплащане на лиценз. възнаграждение.
3. Принудителна лицензия – предоставя се от компетентен държавен орган (патентно ведомство на РБ) по силата на адм. акт. Това е едно ограничение в правата на патентно - притежателя с цел да се предотврати злоупотребата с патентния монопол. Всяко заинтересовано лице може да поиска да му бъде предоставена принудителна лицензия в негова полза, ако са налице следните условия или поне едно от тях:
- Закриляното с патент изобретение да не е било използвано 3 години от датата на издаване на патента или 4 години от датата на подаване на заявката като се взема в предвид срока, който изтича по – късно;
- Изобретението да не е било използвано в достатъчна степен за задоволяване нуждите на националния пазар в срокове от по – горе.
- Изобретението да представлява обществен интерес.
- Обявено национално извънредно положение – принудителна лицензия се предоставя със срок времетраенето на извънредното положение.
- Ако патентопритежателя на осн. Патент откаже да предостави лицензия при справедливи а него условия на собственика на зависим патент.
Единственото условие за да може заинтересовано лице да получи принудителна лицензия в своя полза е да не е станал вече нарушител на чужди права.

4. Лицензия по право (статут на лицензионна готовност) – същността му е в подписването на декларация от страна на патентопритежателя, с която той изразява готовността си да отстъпи правото на използване на защитения обект на всяко заинтересовано лице при условията на неизключителна лицензия и срещу възнаграждение.

Лицензионната форма остава единствената възможна форма на икономическа реализация, която:
1. Пром. усвояване на обекта предполага значителни инвестиции, с които производителят не разполага.
2. Когато изобретението е страничен продукт на изследователски процес във фирмата и внедряването му не е целесъобразно.

Предимствата на лицензионната форма се изразяват в следните направления:
- Лицензията може да се предостави във всички стадии от жизнение цикъл на изобретението.
- Не са нужни допълнителни капиталовложения, както и време за промишлено усвояване на обекта.
- Не е свързана с евентуални производствени неуспехи и трудности при реализацията на продукцията.
- Дава възможността за неколкократна реализация на икономическия потенциал на изобретението чрез предоставяне на няколко лицензии.

Икономическа обосновка при закупуване на лицензии:
Предимства за купувача:
- Купува готов продукт с доказани параметри, т.е. отстранява се риска от несполучливи изследователски резултати.
- Икономисва се време, както се пристъпва директно към промишлена експлоатация и внедряване на обекта.
- Икономисват се средства, които при провеждане на собствени научни изследвания са значително по – високи.

При избора дали да се закупи лицензия или да се проведат собствени научни изследвания трябва да се вземат под внимание следните фактори.
- Разходите за закупуване и усвояване на обекта и разходите за произвеждане на собствени научни изследвания.
- Предполагаемата годишна печалба при закупуване на лицензии и при внедряване на обект в р-т на собствените изследователски търсения.
- Времето необходимо за закупуване на лицензия и времето, необходимо за провеждане на собствени научни изследвания.
- Срокът на действие на лицензионния договор и срокът за морално остаряване на обекта.

При покупко – продажба на лицензии се прави проучване за избор на контрагент в лицензионния обмен. Това проучване е двуаспектно: проучване за лицензополучателя и за лицензодателя.
Проучването за лицензополучател се провежда по следните показатели:
- Производствени възможности на фирмата лицензополучател. Обикновено фирмата лицензодател предпочита фирмата лицензополучател да не разполага със собствена материално – суровинна база за да осъществи съпътстващ износ на оборудване.
- Търговските възможности на фирмата лицензополучател. Тук трябва да се обърне внимание на териториите, на които действа фирмата получател, за да не настъпи конфликт на интереси м/у двете страни (нарича се още паралелен внос).
- Научно – технически възможности на фирмата получател с оглед получаването на крос лиценз.
- Организационната, структурната, финансовата и правната самостоятелност на фирмата получател.

Проучването на лицензодателя се извършва по следните показатели:
- Организационна, правна и финансова самостоятелност.
- Областта на научните изследвания.
- Възможност за доставка на оборудване, суровини, материали.



Цена на лицензията

Ценообразуването на нематериални обекти се характеризира с някои особености.
1. При лицензионните сделки нямаме нямаме отчуждаване на собственост. Собственикът на патента може сам да продължи използва изобретението въпреки че е отстъпил правото на използване на др. лица.
2. Нематериални обекти имат винаги уникален х-р т.е. разходите по тяхното създаване също са уникални. Те не могат да се осредняват обществено.
3. Цената на един интелектуален продукт може да се реализира много кратно чрез предоставянето на няколко лицензии.
4. Независимо че нематериалния обект е един и същ всяка отделна лицензия за него може да има различна цена.

Принципно подходите при определяне цената са два разходен и приходен.
В практиката са известни 2 метода за определяне на цените на лицензията.
1. Метод на квотата от свръхпечалбата.
2. Метод на лицензионните отчисления.

Метод на квотата от свръхпечалбата включва два етапа:
- Определяне величината на очаквания ефект (размерът на свръхпечалбата).
- Разпределянето на този ефект м/у продавача и купувача.
Величината на ефекта се определя при отчитането на основните направления за извличане на икономическа изгода.
- Намаляване на производствените разходи за единица.
- Увеличаване на обема на производството.
- По високи цени на продукцията в резултат на по – високо качество.
- Извличане на допълнителна печалба в резултат на прилагане на принципа за премиално ценообразуване.
- Комбинация от посочените.
Тази част от ефекта, която остава за лицензополучателя се нарича лицензионна печалба, а % от ефекта, който ще получи лицензодателя като възнаграждение - цена на лицензията. Определянето размера на цената става в съответствие със следните фактори.
- Вида на предоставения лиценз – от практиката са изведени следните данни: при пълен лиценз, цената варира м/у 40 – 50% от ефекта (свръхпечалба)., при изключителния лиценз цената представлява 30 – 40% от ефекта и при неизключителен – 20 – 30%.
- Наличие и степен на стабилност на патентна закрила – при патентно защитени обекти цената е по – висока.
- Степен на промишлено усвояване на обекта – предпочитат се промишлено усвоени обекти, доказали своите параметри в реална употреба.
- Възможности за производствено и търговско коопериране м/у двете страни по договора.
- Характер и начин на водене на преговорите.

Метод на лицензионни отчисления – при него за изходна позиция в ценообразуването се взима установилият се в практиката р-р на %-те отчисления от обема на лицензионната продукция.
Така определената цена (и при двата метода) не е действителната цена на лицензията. Наричат я разчетна цена. Конкретно р-р на възнаграждението, което ще получи лицензодателя зависи от много фактори, като основният е начинът на заплащане на цената.

Форми на изплащане на лицензното възнаграждение:
1. Паушална.
2. Изплащане чрез роялти.
3. Комбинирана м/у двете.

Паушалната форма се състои в определянето на твърда фиксирана сума, дължима от лицензополучателя на лицензодателя при определени условия, обикновено по следната схема 50% от сумата се плаща при подписването на лицензионния договор; 30% при предаването на техническата документация и 20% след задължителните 72 часови проби от п-са на внедряване и задействане на производствените мощности. Предимства на тази форма – лицензодателят получава наведнъж крупна сума пари, които може да инвестира; продавача е защитен от евентуални производствени или търговски неуспехи на лицензополучателя. Недостатъци: лицензополучателят трябва да разполага с голяма сума пари при сключването на лицензионен договор, когато се нуждае от средства за влагане в производство; лицензополучателя не може да разчита на техническа, консултантска и др. помощи от страна на лицензодателя. Тази форма е частично неблагоприятна и за лицензодателя тъй като той се лишава от допълнителни приходи, които би могъл да получи от използването на изобретението.
Изплащане чрез роялти – роялти се определят като % на една от следните основи.
- Реализирана печалба от лицензионна продукция.
- Сума от приходите от продажби.
- Стойността на единица произвеждана продукция.
Обикновено роялтите са в диапазона 0,5 – 10%. Те започват да се плащат от момента на реализиране на първите приходи от лицензионна продукция. Предимствата на тази форма: лицензодателя може да разчита на участие в разпределението на приходите; за лицензополучателя плащанията са разсрочени във времето и може да разчита на помощ от лицензодателя. Недостатъци: има известен риск за лицензодателя да не получи прогнозираните суми от постъпления. Този риск се минимизира чрез мин. годишни вноски, дължими от лицензополучателя на лицензодателя при каквито и да е обстоятелства.

Комбинираната форма се състои в изплащането на една твърдо фиксирана сума при сключването на лицензионния договор и следващи вноски, определени на базата на %-ните отчисления. Обикновено първоначалната вноска не надхвърля 50% от разчетната цена.


Know how

За първи път понятието е въведено 1953г. в американското законодателство. Международната асоциация по индустриална собственост определя ноу – хау като знания и практически опит от технически, търговски, управленски, финансов или друг характер, които са практически приложими в правото и професионалната практика.
Дефиниция на СОИС – ноу – хау представлява научни знания и производствен опит, представляващи икономическа ценност, чието използване обаче предполага определени знания и технически възможности от техния притежател. В тази дефиниция се съдържат следните основни моменти, относно съдържанието на ноу-хау:
- Ноу – хау представлява знания, умения, опит. То може да е само едно от тук изброените или комбинация.
- За да бъдат използвани тези знания купувачът трябва да разполага с технически възможности да ги приложи.
Характерните черти на ноу-хау, които го определят като обект на интелектуалната собственост и които го отличават от др. обекти са:
1. Икономическа ценност на ноу-хау – за да представлява ноу-хау една информация тя трябва да е икономически ценна за нейния притежател. Тази ценност може да се прояви чрез параметри като увеличение на производителността на труда, намаляване на разходите за производство. Тази информация осигурява конкурентно предимство нейния собственик пред останалите пазарни участници.
2. Практическа приложимост на ноу-хау.
3. Отсъствие на правна закрила.
4. Конфиденциален характер на ноу-хау. По отношение конфиденциалността трябва да отбележим 2 съществени момента:
- Ноу-хау е тайна за субект, който се нуждае от него в точно определен момент. Тук решаващ е фактора време. Лицето, което иска да придобие ноу-хау би могло и само да достигне до тези знания след определен период. Но фактът че се нуждае от него в точно определен момент превръща тази информация в ноу-хау за него.
- Тази информация може да е достъпна, за много лица, но фактът, че не е известна за лицата, които се нуждаят от нея я превръща в ноу-хау за тях.
Разграничаваме 2 основни вида ноу-хау:
Ноу-хау от технически характер:
1. Научно – технически решения, които не отговарят на критериите за патентоспособност.
2. Научно – технически решения, които са патентоспособни, но умишлено се пазят в тайна. Причини за това могат да бъдат: прекалено кратък срок на закрила, сравнен с по – дълъг срок на морално остаряване на информацията, съдържаща се в тях; невъзможност за хващане на нарушители, поради факта че тези решения не дават отражение в/у крайния продукт.
3. Нучно – техническа информация, която сама по себе си е не патентоспособна , но без която е невъзможно прилагането на вече съществуващо патентно решение.
4. Производствен опит и умения.

Към ноу-хау от икономически характер спадат:
1. Организационно – управленски сведения, информация за административно – организационна структура, длъжностни характеристики, отношения на координация м/у звената.
2. Сведения свързани с реализацията на продукцията (търговски ноу-хау), методи за маркетингови проучвания, информация за потребителите, конкуренти и др.
3. Финансово – икономически сведения (т.нар. финансово ноу – хау), сведения за сведения за изпълнение на финансови планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, методи за изчисляване на обращаемостта на капитала.

Сключването на лицензионни договори за ноу-хау е съпроводено с редица трудности, обусловени от специфичните характеристики на този обект.
- Рискът за страните по договора е по – голям в сравнение с чистите патентни лицензии, тъй като лицензодателя разкрива информация, която е възможно купувачът да разкрие на 3-ти страни. От своя страна купувачът не може да бъде сигурен в какъв срок информацията ще остане в тайна. Лицензодателят се стреми да не разкрива изцяло същността на информацията, но купувачът не е готов да плати без да знае какво получава. Затова обикновено се сключва предварителен договор, с който лицензополучателя се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до дата на сключване на лицензионния договор. Ако го направи плаща неустойки.