Организация на медицинската помощ при екстремни ситуации в България

Бедствените ситуации са чести явления в живота на хората, които предизвикват разрушения, унищожаване на материални културни ценности, различни по тежест и комбинираност поражения на хора и животни , екологични промени и др.Съществено значение за нашата страна имат природните бедствия / земетресения, наводнения, свлачища/, крупни производствени аварии и пътнотранспортни катастрофи.


1.Определение на понятията „бедствие” ,”авария” и „катастрофа”
"Бедствие" е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.
"Авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.
"Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.

2.Класификация на бедствията
На базата на класификациите в Световната здравна организация, бедствията могат да се групират в две основни групи и осем подгрупи:

І.Природни бедствия /естествени катастрофи/
1.метеорологични:бури,смерчове,тайфуни,циклони,прекомерни застудявания и заледявания, необичайно затопляне на времето и засушавания и др.
2.топологични: снежни лавини,свлачища,катастрофални
наводнения и др.
3.тектонични: земетресения и изригване на вулкани.
4.космически

ІІ.Изкуствени, предизвикани от човешката дейност/технологични катастрофи/
1.крупни производствени аварии /химически, радиационни и др. аварии пожари, взривове др./
2.социално-икономически катастрофи /икономически и социални катастрофи-масов алкохолизъм,тероризъм, разпространение на венерическите заболявания, токсикомания, наркомания и др./
3.пътнотранспортни катастрофи.
4.други бедствия /големи епидемии, срутвания на земни маси/




3.Основни задачи
Задачите по защита на населението са насочени към предотвратяване или намаляване влиянието на вредните фактори от екстремните ситуации и могат да се разделят на три основни групи:

І.Първа група:
Обхваща подготовката за действие при различни по характер и мащаби бедствия.В тях са заложени проблемите на планирането и ресурсното осигуряване на спасителните работи.Вкючва се подготовка на системата за управление, на ръководни кадри и звена за действие и обучението на населението.

ІІ.Втора група:
Това са задачи при въвеждане на извънредно положение.Обявява се от Народното събрание или от президента на републиката при опастност или възникване на бедствено положение.

ІІІ.Трета група:
Отнасят се до организацията и управлението на спасителните и аварийните дейности.Включват издирване и извличане на пострадалите и оказване на своевременна медицинска помощ, с последваща сортировка и изнасяне в лечебните заведения.Извеждане на населението в незастрашени райони.Осигуряване на непрекъснато и гъвкаво управление и създаване на предпоставка за нормален живот на евакуираните.


4.Организационна структура.
Планирането,организирането,управлението и контролът по изпълнението на основните задачи се осъществяват от Комисия за защита на населението при бедствия и аварии, Националната служба за гражданска защита, министерства, ведомства, държавните органи, органите за самооправление, местната администрация , фирмите и гражданите.
В структурата на Гражданска защита се включват ръководни ортани,комисии и сили за действие.
Общото ръководство на ГЗ се осъществява от Министерския съвет,непосредствено от министъра на отбраната,а постоянно и оперативно от Националната служба на ГЗ.
Към Министерския съвет се създава Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Поименният състав на постоянната комисия се определя със заповед на министър-председателя.
Председател на постоянната комисия е министър. Членове на постоянната комисия са ръководители или заместник-ръководители на министерства и ведомства, имащи отношение към нейните функции. При необходимост се привличат и други длъжностни лица.
Дейността на постоянната комисия се подпомага от щаб, ръководен от секретаря на постоянната комисия към Министерския съвет. Съставът на щаба включва представители на Държавната агенция "Гражданска защита", на министерствата и ведомствата, представени в нея, и се определя със заповед на председателя на комисията. Решенията на постоянната комисия в рамките на нейната компетентност се вземат с обикновено мнозинство и са задължителни за министерствата, ведомствата, органите на местното самоуправление и местната администрация, за търговските дружества и едноличните търговци. Председателят, а в негово отсъствие заместник-председателят на постоянната комисия ръководи цялостната дейност на комисията, а при възникване на бедствия, аварии и катастрофи докладва в Министерския съвет за обстановката и за проведените спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, предлага допълнителни мерки за ликвидиране на последствията и организира тяхното изпълнение.
Постоянната комисия осъществява своите управленски функции чрез Националния център за управление при кризисни ситуации, който се създава в щаба на комисията и включва представители на министерствата и централните ведомства. Националната служба за гражданска защита се явява орган за постоянно и оперативно ръководство на дейностите по защитата на населението.Тя се състои от централно управление, звена към изпълнителната власт, от сили за действие и доброволни сътрудници.
За организирането и провеждането на спасителните мероприятия е възприето страната да се дели на четири зони на отговорност с центрове:София, Пловдив, Варна и Монтана.
Във всяка зона се изграждат определени сили за действие и доброволни сътрудници:
-инженерно-технически батальон-войсково поделение, което се мобилизира при екстремни ситуации.В неговия състав е включена медицинска рота, която разкрива медицински пункт за оказване на първа лекарска и квалифицирана медицинска помощ на пострадалите.
-спасителен отряд-това е щатно формирование за провеждане на спасителни и аварийни мероприятия.
-смесен спасителен отряд-той се формира на доброволен принцип, по договори с местните администрации и срещу заплащане на възлагателните задачи
-невоенизирани формирования-те са предназначени за участие в спасителни дейности при тежка обстановка и необходимост от усилване на силите и средствата в огнището.

5.Организация на медицинското осигуряване при бедствени ситуации.
Бедствените ситуации се характеризират преди всичко с възникването на тежка обща и медицинска обстановка в засегнатия регион.Тези особености налагат провеждането на сложен комплекс от конкретни мероприятия.
Определение, цели и задачи.
Медицинското осигуряване представлява комплекс от организационни,лечебни,евакуационни,санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за запазване живота и здравето на населението в условията на екстремна ситуация.
Целта , която се поставя пред здравеопазването, е съхранение здравето на нацията.Мероприятията се провеждат в две основни направления:
-лечебно-евакуационно
-хигиенно-противоепидемично
Задачите на здравеопазването при екстремни ситуации имат превантивен характер и са насочени към създаване и подготовка на органи за управление и на медицински сили за действие.Оказване на своивременна и в необходим обем медицинска помощ на пострадалите с оглед намаляване на смъртността и нвалидността.Профилактика на инфекциозната заболеваемост,ограничаване и ликвидиране на епидемичните огнища и провеждане на ефективен санитарен контрол.Важна задача е осигуряване на текущо здравно обслужване на населението в условията на екстремна ситуация.
Задачите на медицинското осигуряване се провеждат в три периода:
-подготовка на здравеопазването за действие привъзникване на медицинска обстановка
-при въвеждане наизвънредно положение
-в условията на екстремна ситуация
Медицински сили за действие.
Утежнената и критична обстановка налага използването на организирани групи от добре подготвени здравни кадри,обучени за действие в екстремни ситуации под формата на формирования и заведения.Изискванията при тяхното формиране са насочени към постигането на висока професионална подготовка,автономност в действията,подвижност,гъвкаво използване,окомплектуваност с апаратура,медикаменти,превързочни материали и др.в комплекти за определен брой пострадали.
Подходите за изграждане на медицинските звена са твърде разнообразни.В много страни се разчита на военномедицинските поделения, поради постоянната им готовност за действие,висока професионална подготовка,дисциплинираност, възможности за работа при полеви условия и др.Друг подход е изграждане на професионални формирования на Гражданска защита,които се използват предимно при мирновременни бедствия.Съществува и смесен подход.
В нашата страна спасителните лечебни и хигиенно-противоепидемични звена се изграждат от системата на гражданското здравеопазване и в ограничен брой от Министерството на отбраната и Българския червен кръст.
-медико-санитарни формирования-това са санитарни дружинки и санитарни постове,които са изградени по линия на БЧК.Тяхното предназначение е да оказват първа медицинска помощ на пострадалите и да подпомагат работата на медицинските екипи при бедствени ситуации.
-медицински екипи-това са най-малките звена от здравни кадри,съобразени с потребностите и възможностите на здравните заведения.В зависимост от мястото на формиране, предназначението и квалификацията на съставаекипите магат да бъдат:

-екипи за оказване на първа медицинска помощ
-екипи за усилване на болничните заведения
-екипи за хигиенно-противоепидемично осигуряване и санитарен контрол
-медицински формирования-Военномедицински отряд за бързо реагиране.Изграден е на функционален принцип на базата на ВМ, с основно предназначение да извършва сортировка и да оказва първа лекарска помощ, специализирана медицинска помощ на пострадалите,да усилва лечебните заведения и др.
В структурно отношение отрядът се състои от постянна част,включваща управление, лечебно-диагностичен блок и обслужващи отделения и модулна част ,която се състои от хирургичен, радиологичен, токсилогичен, реанимационен и инфекциозен модул.
Окомплектуването се състои от войскови комплект медико-санитарно имущество и специализиран транспорт.
-медицински заведения-това са съществуващи здравни заведения, които в условията на екстремна ситуация запазва своята структура и месторазпалажение.Допускат се незначителни промени като акрупняване на болнични отделения и увеличаване на леглата на хирургичните, неврохирургичните, травматологичните отделения и ОАРИЛ.
Лечебно-евакуационно осигуряване.
Лечебно-евакуационното осигуряване представлява комплекс от организационни мероприятия за оказване на различни видове медицинска помощ,евакуация и лечение на пострадалите.
Необходимостта от лечение на място и организиране на евакуиране по предназначение са в основата на създаването на лечебно-евакуационното осигуряване.
На първо и най-важно място стои въпроса с организацията на Първата медицинска помащ.ПМП се възприема като животоспасяваща и се състои във възтановяване и стабилизиране на жизненоважните функции на организма.Може да бъде оказана като сомопомощ,взаимопомощ и помощ от медицински и други екипи.
При определяне на звената за спасителни работи и оказване на ПМП, водещи критерии са бързината и предварителната професионална подготовка.Поради това ПМП се оказва от екипи на ЦСМП, специално сформирани лекарски екепи, спасителни отряди на ГЗ,дежурни отряди на МВР и ППО и от медико-санитарни формирования.
Разграничават се три фази при оказване на ПМП:
-изолирана-ПМП се оказва под формата на само- и взаимапомащ.Това е фазата до идването на спасителните екипи.


-фаза на спасяване-при нея активно участие вземат спасителните формирования и екипи
-фаза на управлени,координация и снабдяване.
В обема на Първата медицинска помощ се включват животоспасяващи мероприятия като гасене на горящи и тлеещи дрехи, реанимация на дишането и кръвообръщението, временно спиране на кръвообръщението, обездвижване на счупени кости, поставяне на стерилни и контурни превръзки, първични противошокови мероприятия, профилактика на раневата инфекция, частична санитарна обработка, блокиране на първичните лъчеви реакции, респираторна и целотелесна защита на пострадалите и др.След оказването на ПМП следва евакуация на пострадалите до лечебно-профилактични заведения, където продължава лечението от високо квалифицирани и специализирани медицински екипи.
Медицинска сортировка.
Медицинската сортировка се определя като основна и високоотговорна задача на здравните кадри.При нея се извършва разпределение на пострадалите на групи в зависимост от вида и тежестта на пораженията и от потребностите от еднородни лечебно-профилактични и евакуационни мероприятия, които се провеждат в зависимост от медицинските показания и конкретните условия на обстановката.
Целта на сортировката е да се осигури на пострадалите своевременна и необходима по вид и обем медицинска помощ.
При провеждането на сортировката се спазват основни принципи и изисквания.Дава се приоритет на подлежащите на спасяване, на сортировка подлежат всички пострадали, като тя се извършва от най-квалифицираните лекари ,отчитайки конкретните условия на обстановката.
В зависимост от тежестта на пораженията ,сортировката се дели на:
-леко пострадали-с наранявания на меките тъкани, счупвания на малки кости, травми на лицето и челюстите и др.Оздравителния процес протича до два месеца.
-среднотежко пострадали-с обширни наранявания на меките тъкани, наранявания съчетани с фрактури и др.
-тежко пострадали- с тежки нарушения на важни функции на организма.
По лечебни признаци сортировкато се дели на четири групи:
-първа група-причисляват се лица с непосредствени витални нарушения : с дихателна недостатъчност, спиране на сърдечната дейност, камерно мъждене, шок, инфаркт, масивни кръвоизливи, повишено вътречерепно налягане, изгаряния на лицето и дихателните пътища,политравми, изгаряния обхващащи над 20% от повърхността на тялото и др.
При тези пострадали оказването на ПМП се състои във възстановяване и стабелизиране на жизнените функции, дава се приоритет при евакуация, като поразените се насочват към най-близките болнични заведения за оказване на спешна специализирана медицинска помощ.
-втора група-пострадали на които специализираната помощ може да се отсрочи за 6-8 часа.Това са пострадали с торакални, абдоминални и урогенитални увреждания, травми на гръбначния стълб, черепно-мозъчни травми, с изгаряния, обхващащи до 20% от повърхността на тялото.
-трета група-леко пострадали
-четвърта група-агонизиращи пострадали и без переспектива за спасяване.
Сортировката бива още и евакуационно-транспортна.Пострадалите се делят на ходещи, седящи и лежащи, а последната група- на нуждаещи се от специализиран или неспециализиран транспорт.
Медицинската сортировка се извършва от сортировъчни бригади, групи отделни специалисти в зависимост от обема на работата.Освен квалифицирани специалисти в сортировъчните звена се включват медицински фелдшери и сестри, регистратори и носачески звена.
Хигиенно-противоепидемично осигуряване.
Високата степен на замърсеност на външната среда при различните бедствия поставя определени задачи пред здравните органи за защита на населението от възникването на епидемии и от косвеното влияние на вредните фактори на средата.
Целта на хигиенно-противоепидемичното осигуряване е запазване здравето и укрепване на физическото състояние на населението, предотвратяване възникването на епидемии и на поражения от радиционни и химически фактори,ликвидиране на възникналите епидемични огнища и осъществяване на ефективен санитарен контрол на обекти от външната среда.
Задачите на ХПЕО имат специфичен характер и се разделят на три групи, в зависимост от съдържанието си и изискванията на периода,през който се изпълняват:
-задачи за подготовка на населението
-задачи при възникване на бедсктвена ситуация
-задачи при възникването на епидемично огнище
Задачите се планират и провеждат от органите на ХЕИ и се възприемат като неделима част от медицинското осигуряване на спасителните работи.За запазване живота и здравето на населението съществено място заема санитарният контрол на обекти от външната среда.


Общото ръководство на спасителната дейност и медицинското осигуряване в района на бедствието, се осъществява от съответната регионална комисия за защита на населението при бедствия и аварии.Непосредственото управление и координация в работата на медицинските, противопожарните, аварийно-спасителните, охранителните и др. формирования и екипи се извършва от органите на Гражданска защита.За тази цел се формират групировки от сили и ръководни органи в т.ч. и медицински.