ЗАЩИТА НА ПЕРСОНАЛНИТЕ ДАННИ В ПРОЦЕСА
НА ВНЕДРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Навлизането на информационните технологии в здравеопазването несъмнено ще облекчи и ускори процеса на обмен на данни в дейността на лечебните заведения, здравните заведения по Закона за здравето /ЗЗ/ и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, в отношенията им с държавните и общински органи и институции, натоварени с организацията, управлението и контрола на тази дейност, и в отношенията им с НЗОК, респ. РЗОК. Същевременно въвеждането в здравеопазването на съхранение и трансфериране по електронен път на регистри, здравни досиета, епикризи и др., съдържащи лични данни на гражданите и преди всичко данни, съставляващи здравна информация, поставя на дневен ред проблема за осигуряване на адекватна защита на тази информация. Законът за здравето в чл.27, ал.1 дава легална дефиниция на здравна информация – това са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. По естеството си това е информация, която засяга най-деликатната част от личната сфера на гражданите, и същевременно е с изключителна значимост, тъй като се отнася до най-важното – човешкото здраве. В този смисъл неоторизираният достъп, разгласяването или промяна на тази информация и всяка незаконна обработка биха накърнили сериозно личната сфера, социалния живот на гражданите, а в някои случаи неоторизираната промяна или унищожаване на такива данни могат да застрашат и човешки живот.
С оглед изключителната значимост на тази информация и поверителността й, тя е обект на законова защита, както в ЗЗ и в други нормативни актове, регулиращи сферата на здравеопазването, така и в специалния Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/, чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Чл.5, ал.1 ЗЗЛД забранява обработването на определени по естеството си лични данни, сред които данни, отнасящи се до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном, като тази забрана не се прилага, когато обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна. Администратор на лични данни съгласно чл.3 от ЗЗЛД, е физическо или юридическо лице, както и орган на държавна власт или на местно самоуправление, който обработва лични данни, като видът на обработваните данни, целите и средствата за обработване са определени със закон. Съгласно тази дефиниция участниците в системата на здравеопазването с оглед обработваната от тях здравна информация и др. лични данни на гражданите се явяват администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.
Такива са лечебните и здравните заведения, регионалните центрове по здравеопазване, регионалните инспекции за контрол и опазване на общественото здраве, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, които съгласно чл.27 от ЗЗ събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация, като формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването. Обработване и трансфер на здравна информация и др. лични данни на гражданите, се извършват от лечебните и здравни заведения, както в процеса на осъществяваната от тях дейност по опазване и профилактика на здравето на гражданите, така и в качеството им на изпълнители на медицинска, респ. стоматологична помощ, предоставяна на здравноосигурени лица, в изпълнение на задълженията им по Националния рамков договор /НРД/ с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, респ. договорите с регионалните здравноосигурителни каси /РЗОК/. Във връзка с изграждането на информационна система съгласно чл.63 от Закона за здравното осигуряване /ЗОЗ/ от НЗОК и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ да дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност, в НРД за всяка година между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите подробно се уреждат документацията и документооборотът и задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация. Самата НЗОК води регистри, един от които на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален идентификационен номер; основанието за осигуряване; заплатените вноски, което я определя също като регистратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.
Всички участници в системата на здравеопазването по повод обработването на здравна информация и други лични данни на гражданите имат задължения за опазването, неразгласяването и защитата на тази информация от неоторизиран достъп, както съгласно законите, регулиращи дейността им, така и съгласно специалния Закон за защита на личните данни.
Така чл.28 от ЗЗ изчерпателно изброява случаите, в които здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, а именно, когато:
1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;
4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;
5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;
6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и Националния статистически институт.
Алинея 3 на чл.28 задължава така посочените здравни и лечебни заведения, лекари, и другите медицински и немедицински специалисти в националната система за здравеопазване, които събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация, да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп.
Подобни задължения има и НЗОК във връзка с обработването на лични данни на осигурените лица - обект на законова защита. Чл.68 ЗЗО изчерпателно и изрично определя и тук случаите и целите, за които могат да се използват тези данни, а именно за:
1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;
2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;
3. изготвяне на здравноосигурителна книжка, медицински или финансов документ;
4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;
5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време на оказване на медицинска помощ;
6. упражняване на финансов контрол.
Извън така изброените случаи, НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице, ако това е предвидено със закон. Служителите на централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, освен в случаите, предвидени със закон.

Наред с изискванията в законите и нормативни актове, регулиращи дейността на участниците в системата на здравеопазването, последните следва да познават добре и да спазват изискванията и на специалния ЗЗЛД, които изисквания придобиват особено значение в условията на едно електронно здравеопазване. В качеството си на администратори на лични данни, участниците в тази система подлежат на регистрация в Комисията за защита на личните данни. По чл.17 ЗЗЛД тази регистрация е задължителна, когато се обработват лични данни, отнасящи се до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном, а също така отделно основание за регистрация е поддържането на регистър, съдържащ данни за не по-малко от 100 физически лица, какъвто регистър поддържа например всеки общопрактикуващ лекар.
Задълженията на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД могат да се обобщят в две групи:
Първата група, на която няма да се спирам, са задълженията на администратора за предоставяне на информация и осигуряване достъп и контрол на физическите лица, чиито лични данни се обработват.
Ще обърна внимание на втората група задължения на администраторите на лични данни, която е свързана с осигуряване на защита на обработваните данни от унищожаване, загуба, неоторизиран достъп, разпространение и промени в тях. Съгласно чл.24 ЗЗЛД администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните, може и на повече от един обработващ, като в тези случаи администраторът е длъжен да определи обработващия данните и да осигури достатъчни гаранции за тяхната защита. За вреди, причинени на трети лица от действия или бездействия на обработващия данни, администраторът отговаря солидарно с него. Обработващият лични данни, както и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия, което има достъп до лични данни, може да ги обработва само по указание на администратора, освен ако в закон е предвидено друго.

Особено значение в условията на електронно здравеопазване придобиват изискванията на чл.23 ЗЗЛД към администратора на лични данни - да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът взема специални мерки за защита, когато обработването включва предаване на данните по електронен път. Техническите и организационни мерки и конкретно мерките при предаване на данните по електронен път трябва да са съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени. Това изискване следва да се подчертае с оглед казаното за естеството на здравната информация, като информация, засягаща най-интимната част от личната сфера на гражданите, и същевременно като информация от изключително важно значение, тъй като касае човешкото здраве. Случайното или незаконно унищожаване или загуба на тази информация, както и неоторизирания достъп и промени в нея в процеса на трансфера й по електронен път пораждат огромни рискове за гражданите най-напред, от гледна точка на опазване на здравето им и провеждане на адекватно лечение. Загубата, унищожаването или неоторизираната промяна на важни медицински данни за лицето, като например данни от здравното му досие, от епикризи, медико-диагностични данни от изследвания и т.н., при преноса им по електронен път, може да създаде сериозни проблеми и да затрудни адекватното му лечение, а в някои случаи да се стигне и до фатален изход. Последиците от неоторизирания достъп и разпространение на такава информация за лицата – за заболяванията им и за техни здравословни проблеми или лечения, на които са подлагани, е не само грубо нарушаване на личната сфера на лицето, но може да се отрази и върху социалния му статус. Така че, естеството на информацията и огромните рискове изискват и съответни мерки, осигуряващи най-високо ниво на защита при електронното съхранение и трансфериране на тази информация.
От изключително значение е при разработването на информационните системи, които ще обслужват електронното здравеопазване, същите да бъдат съобразени с международно приетите технологични стандарти за обмен на информация от сектора на здравеопазването. Ако България не следва този принцип, средствата които ще бъдат изхрачени за електронно здравеопазване и за разработване и внедряване на технологични решения и информационни системи, ще бъдат значително повече, защото ако се стъпи върху погрешна платформа и стандарти, след приемане на страната ни в ЕС, системите ще следва да бъдат преработени, т.е. ще се плати от държавата двойно за едно и също нещо. Поради тази причина при формирането на заданията за разработването и внедряването на такива системи следва да се държи сметка за тези проблеми. Проблемите имат не само технологични и финансови изражения, но и правни, тъй като технологичните изисквания за разработването на системи в отделните сектори на държавната администрация вече се скрепват с нормативна сила чрез приемането на съответни нормативни актове.
Към настоящия момент и в Европейския съюз /ЕС/, и извън него, са ангажирани множество стандартизиращи организации за създаването на такива стандарти, чиято цел е да се осъществи операционна съвместимост на системите, от една страна, и от друга -да се осигури високо ниво на защита и сигурност на информационните потоци. Съгласно Стратегическия план за електронно здравеопазване (eHealth Strategic Plan) Европейската комисия предвижда, че стандартите за операционна съвместимост на информационните системи, работещи с информация от сектора на здравеопазване, следва да бъдат установени до края на 2006 г. Все още, обаче, такива няма установени, но е твърде вероятно да бъдат базирани върху стандарта XML. В много държави понастоящем се използва общият XML стандарт за формализирано описание на различни данни в сферата на здравеопазването - от здравни администрации, болнични заведения и др. за нуждите на управление на административните процеси, билинг, осигуряване съхранението на информация, изпращане на съобщения и др. Самият стандарт XML, обаче, също не е напълно установен, а за нуждите на здравеопазването се налагат и допълнителни надстройки, което наложи в ЕС организации, като CEN/ISSS – Европейският комитет по стандартизация да определи през 2005 г. специална група - eHealth Standardization Focus Group (Група по стандартите в електронното здравеопазване), която да работи по стандартите в областта на здравеопазването. Групата препоръча на страните-членки, а с още по-голяма сила това важи и за присъединяващите се държави като България, вместо да разработват национални стандарти, да подпомагат активно групите към Европейският комитет по стандартизация (група CEN/TC 251) и към Международната организация по стандартизация (ISO - група ISO/TC 215).
Освен изложеното, системите в сферата на здравеопазването следва да бъдат съобразени и с общите стандарти и изисквания за междуоперационна съвместимост, които ще бъдат установени за цялата сфера на електронното правителство. В момента, например, тече процес по изменение на Стратегията за електронно правителство, приета с РМС № 866/29.12.02 г., като същата ще бъде допълнена с приемането на Българска национална рамка за междуоперационна съвместимост, която ще бъде последвана от приемането на няколко наредби от Министъра на държавната администрация и административната реформа по отношение на регулирането на регистъра на стандартите, регистъра на обектите и регистъра на административните услуги. По този начин ще бъде проведена със съответни нормативни актове основната архитектура на електронното правителство. Същите ще бъдат последвани и от наредби за сигурността на информацията, политики за уеб-интерфейси за обмен на информацията с гражданите (за установяване на възможност за ползване на услуги от публичната сфера от хора с увреждания на зрението, далтонисти и др.), политики за сигурност и т.н. Системите, които ще бъдат използвани за електронно здравеопазване, следва да бъдат съобразени и с тези нормативно установени за цялата държавна администрация изисквания и стандарти, тъй като в противен случай системата на здравеопазването ще остане изолиран остров от останалите обществени сфери и ще се попречи на обмена на информация, в случаите, когато това е допустимо.
Изборът на технологични решения и информационни системи в здравеопазването, достатъчно адекватни и надеждни от гледна точка обезпечаване на най-високо ниво на сигурност и защита на здравната информация от неоторизиран достъп, унищожаване или промени в нея и всяка друга незаконна обработка, е от изключително значение за нормалното функциониране на системата. Подценяването на този важен въпрос би довело до неблагоприятни последици за гражданите, чиито законни права и интереси могат да бъдат сериозно накърнени, а това ще рефлектира и върху самите участници в системата на здравеопазването, които в качеството си на администратори на лични данни носят отговорност за евентуално причинените вреди. Проблемите имат, освен чисто правни, и морални аспекти, каквито са разколебаването на доверието между лекар и пациент и като цяло - доверието на обществото в тази най-важна сфера от социалния живот – здравеопазването.

Организация на медицинската помощ при екстремни ситуации в България

Бедствените ситуации са чести явления в живота на хората, които предизвикват разрушения, унищожаване на материални културни ценности, различни по тежест и комбинираност поражения на хора и животни , екологични промени и др.Съществено значение за нашата страна имат природните бедствия / земетресения, наводнения, свлачища/, крупни производствени аварии и пътнотранспортни катастрофи.


1.Определение на понятията „бедствие” ,”авария” и „катастрофа”
"Бедствие" е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.
"Авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.
"Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.

2.Класификация на бедствията
На базата на класификациите в Световната здравна организация, бедствията могат да се групират в две основни групи и осем подгрупи:

І.Природни бедствия /естествени катастрофи/
1.метеорологични:бури,смерчове,тайфуни,циклони,прекомерни застудявания и заледявания, необичайно затопляне на времето и засушавания и др.
2.топологични: снежни лавини,свлачища,катастрофални
наводнения и др.
3.тектонични: земетресения и изригване на вулкани.
4.космически

ІІ.Изкуствени, предизвикани от човешката дейност/технологични катастрофи/
1.крупни производствени аварии /химически, радиационни и др. аварии пожари, взривове др./
2.социално-икономически катастрофи /икономически и социални катастрофи-масов алкохолизъм,тероризъм, разпространение на венерическите заболявания, токсикомания, наркомания и др./
3.пътнотранспортни катастрофи.
4.други бедствия /големи епидемии, срутвания на земни маси/




3.Основни задачи
Задачите по защита на населението са насочени към предотвратяване или намаляване влиянието на вредните фактори от екстремните ситуации и могат да се разделят на три основни групи:

І.Първа група:
Обхваща подготовката за действие при различни по характер и мащаби бедствия.В тях са заложени проблемите на планирането и ресурсното осигуряване на спасителните работи.Вкючва се подготовка на системата за управление, на ръководни кадри и звена за действие и обучението на населението.

ІІ.Втора група:
Това са задачи при въвеждане на извънредно положение.Обявява се от Народното събрание или от президента на републиката при опастност или възникване на бедствено положение.

ІІІ.Трета група:
Отнасят се до организацията и управлението на спасителните и аварийните дейности.Включват издирване и извличане на пострадалите и оказване на своевременна медицинска помощ, с последваща сортировка и изнасяне в лечебните заведения.Извеждане на населението в незастрашени райони.Осигуряване на непрекъснато и гъвкаво управление и създаване на предпоставка за нормален живот на евакуираните.


4.Организационна структура.
Планирането,организирането,управлението и контролът по изпълнението на основните задачи се осъществяват от Комисия за защита на населението при бедствия и аварии, Националната служба за гражданска защита, министерства, ведомства, държавните органи, органите за самооправление, местната администрация , фирмите и гражданите.
В структурата на Гражданска защита се включват ръководни ортани,комисии и сили за действие.
Общото ръководство на ГЗ се осъществява от Министерския съвет,непосредствено от министъра на отбраната,а постоянно и оперативно от Националната служба на ГЗ.
Към Министерския съвет се създава Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Поименният състав на постоянната комисия се определя със заповед на министър-председателя.
Председател на постоянната комисия е министър. Членове на постоянната комисия са ръководители или заместник-ръководители на министерства и ведомства, имащи отношение към нейните функции. При необходимост се привличат и други длъжностни лица.
Дейността на постоянната комисия се подпомага от щаб, ръководен от секретаря на постоянната комисия към Министерския съвет. Съставът на щаба включва представители на Държавната агенция "Гражданска защита", на министерствата и ведомствата, представени в нея, и се определя със заповед на председателя на комисията. Решенията на постоянната комисия в рамките на нейната компетентност се вземат с обикновено мнозинство и са задължителни за министерствата, ведомствата, органите на местното самоуправление и местната администрация, за търговските дружества и едноличните търговци. Председателят, а в негово отсъствие заместник-председателят на постоянната комисия ръководи цялостната дейност на комисията, а при възникване на бедствия, аварии и катастрофи докладва в Министерския съвет за обстановката и за проведените спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, предлага допълнителни мерки за ликвидиране на последствията и организира тяхното изпълнение.
Постоянната комисия осъществява своите управленски функции чрез Националния център за управление при кризисни ситуации, който се създава в щаба на комисията и включва представители на министерствата и централните ведомства. Националната служба за гражданска защита се явява орган за постоянно и оперативно ръководство на дейностите по защитата на населението.Тя се състои от централно управление, звена към изпълнителната власт, от сили за действие и доброволни сътрудници.
За организирането и провеждането на спасителните мероприятия е възприето страната да се дели на четири зони на отговорност с центрове:София, Пловдив, Варна и Монтана.
Във всяка зона се изграждат определени сили за действие и доброволни сътрудници:
-инженерно-технически батальон-войсково поделение, което се мобилизира при екстремни ситуации.В неговия състав е включена медицинска рота, която разкрива медицински пункт за оказване на първа лекарска и квалифицирана медицинска помощ на пострадалите.
-спасителен отряд-това е щатно формирование за провеждане на спасителни и аварийни мероприятия.
-смесен спасителен отряд-той се формира на доброволен принцип, по договори с местните администрации и срещу заплащане на възлагателните задачи
-невоенизирани формирования-те са предназначени за участие в спасителни дейности при тежка обстановка и необходимост от усилване на силите и средствата в огнището.

5.Организация на медицинското осигуряване при бедствени ситуации.
Бедствените ситуации се характеризират преди всичко с възникването на тежка обща и медицинска обстановка в засегнатия регион.Тези особености налагат провеждането на сложен комплекс от конкретни мероприятия.
Определение, цели и задачи.
Медицинското осигуряване представлява комплекс от организационни,лечебни,евакуационни,санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за запазване живота и здравето на населението в условията на екстремна ситуация.
Целта , която се поставя пред здравеопазването, е съхранение здравето на нацията.Мероприятията се провеждат в две основни направления:
-лечебно-евакуационно
-хигиенно-противоепидемично
Задачите на здравеопазването при екстремни ситуации имат превантивен характер и са насочени към създаване и подготовка на органи за управление и на медицински сили за действие.Оказване на своивременна и в необходим обем медицинска помощ на пострадалите с оглед намаляване на смъртността и нвалидността.Профилактика на инфекциозната заболеваемост,ограничаване и ликвидиране на епидемичните огнища и провеждане на ефективен санитарен контрол.Важна задача е осигуряване на текущо здравно обслужване на населението в условията на екстремна ситуация.
Задачите на медицинското осигуряване се провеждат в три периода:
-подготовка на здравеопазването за действие привъзникване на медицинска обстановка
-при въвеждане наизвънредно положение
-в условията на екстремна ситуация
Медицински сили за действие.
Утежнената и критична обстановка налага използването на организирани групи от добре подготвени здравни кадри,обучени за действие в екстремни ситуации под формата на формирования и заведения.Изискванията при тяхното формиране са насочени към постигането на висока професионална подготовка,автономност в действията,подвижност,гъвкаво използване,окомплектуваност с апаратура,медикаменти,превързочни материали и др.в комплекти за определен брой пострадали.
Подходите за изграждане на медицинските звена са твърде разнообразни.В много страни се разчита на военномедицинските поделения, поради постоянната им готовност за действие,висока професионална подготовка,дисциплинираност, възможности за работа при полеви условия и др.Друг подход е изграждане на професионални формирования на Гражданска защита,които се използват предимно при мирновременни бедствия.Съществува и смесен подход.
В нашата страна спасителните лечебни и хигиенно-противоепидемични звена се изграждат от системата на гражданското здравеопазване и в ограничен брой от Министерството на отбраната и Българския червен кръст.
-медико-санитарни формирования-това са санитарни дружинки и санитарни постове,които са изградени по линия на БЧК.Тяхното предназначение е да оказват първа медицинска помощ на пострадалите и да подпомагат работата на медицинските екипи при бедствени ситуации.
-медицински екипи-това са най-малките звена от здравни кадри,съобразени с потребностите и възможностите на здравните заведения.В зависимост от мястото на формиране, предназначението и квалификацията на съставаекипите магат да бъдат:

-екипи за оказване на първа медицинска помощ
-екипи за усилване на болничните заведения
-екипи за хигиенно-противоепидемично осигуряване и санитарен контрол
-медицински формирования-Военномедицински отряд за бързо реагиране.Изграден е на функционален принцип на базата на ВМ, с основно предназначение да извършва сортировка и да оказва първа лекарска помощ, специализирана медицинска помощ на пострадалите,да усилва лечебните заведения и др.
В структурно отношение отрядът се състои от постянна част,включваща управление, лечебно-диагностичен блок и обслужващи отделения и модулна част ,която се състои от хирургичен, радиологичен, токсилогичен, реанимационен и инфекциозен модул.
Окомплектуването се състои от войскови комплект медико-санитарно имущество и специализиран транспорт.
-медицински заведения-това са съществуващи здравни заведения, които в условията на екстремна ситуация запазва своята структура и месторазпалажение.Допускат се незначителни промени като акрупняване на болнични отделения и увеличаване на леглата на хирургичните, неврохирургичните, травматологичните отделения и ОАРИЛ.
Лечебно-евакуационно осигуряване.
Лечебно-евакуационното осигуряване представлява комплекс от организационни мероприятия за оказване на различни видове медицинска помощ,евакуация и лечение на пострадалите.
Необходимостта от лечение на място и организиране на евакуиране по предназначение са в основата на създаването на лечебно-евакуационното осигуряване.
На първо и най-важно място стои въпроса с организацията на Първата медицинска помащ.ПМП се възприема като животоспасяваща и се състои във възтановяване и стабилизиране на жизненоважните функции на организма.Може да бъде оказана като сомопомощ,взаимопомощ и помощ от медицински и други екипи.
При определяне на звената за спасителни работи и оказване на ПМП, водещи критерии са бързината и предварителната професионална подготовка.Поради това ПМП се оказва от екипи на ЦСМП, специално сформирани лекарски екепи, спасителни отряди на ГЗ,дежурни отряди на МВР и ППО и от медико-санитарни формирования.
Разграничават се три фази при оказване на ПМП:
-изолирана-ПМП се оказва под формата на само- и взаимапомащ.Това е фазата до идването на спасителните екипи.


-фаза на спасяване-при нея активно участие вземат спасителните формирования и екипи
-фаза на управлени,координация и снабдяване.
В обема на Първата медицинска помощ се включват животоспасяващи мероприятия като гасене на горящи и тлеещи дрехи, реанимация на дишането и кръвообръщението, временно спиране на кръвообръщението, обездвижване на счупени кости, поставяне на стерилни и контурни превръзки, първични противошокови мероприятия, профилактика на раневата инфекция, частична санитарна обработка, блокиране на първичните лъчеви реакции, респираторна и целотелесна защита на пострадалите и др.След оказването на ПМП следва евакуация на пострадалите до лечебно-профилактични заведения, където продължава лечението от високо квалифицирани и специализирани медицински екипи.
Медицинска сортировка.
Медицинската сортировка се определя като основна и високоотговорна задача на здравните кадри.При нея се извършва разпределение на пострадалите на групи в зависимост от вида и тежестта на пораженията и от потребностите от еднородни лечебно-профилактични и евакуационни мероприятия, които се провеждат в зависимост от медицинските показания и конкретните условия на обстановката.
Целта на сортировката е да се осигури на пострадалите своевременна и необходима по вид и обем медицинска помощ.
При провеждането на сортировката се спазват основни принципи и изисквания.Дава се приоритет на подлежащите на спасяване, на сортировка подлежат всички пострадали, като тя се извършва от най-квалифицираните лекари ,отчитайки конкретните условия на обстановката.
В зависимост от тежестта на пораженията ,сортировката се дели на:
-леко пострадали-с наранявания на меките тъкани, счупвания на малки кости, травми на лицето и челюстите и др.Оздравителния процес протича до два месеца.
-среднотежко пострадали-с обширни наранявания на меките тъкани, наранявания съчетани с фрактури и др.
-тежко пострадали- с тежки нарушения на важни функции на организма.
По лечебни признаци сортировкато се дели на четири групи:
-първа група-причисляват се лица с непосредствени витални нарушения : с дихателна недостатъчност, спиране на сърдечната дейност, камерно мъждене, шок, инфаркт, масивни кръвоизливи, повишено вътречерепно налягане, изгаряния на лицето и дихателните пътища,политравми, изгаряния обхващащи над 20% от повърхността на тялото и др.
При тези пострадали оказването на ПМП се състои във възстановяване и стабелизиране на жизнените функции, дава се приоритет при евакуация, като поразените се насочват към най-близките болнични заведения за оказване на спешна специализирана медицинска помощ.
-втора група-пострадали на които специализираната помощ може да се отсрочи за 6-8 часа.Това са пострадали с торакални, абдоминални и урогенитални увреждания, травми на гръбначния стълб, черепно-мозъчни травми, с изгаряния, обхващащи до 20% от повърхността на тялото.
-трета група-леко пострадали
-четвърта група-агонизиращи пострадали и без переспектива за спасяване.
Сортировката бива още и евакуационно-транспортна.Пострадалите се делят на ходещи, седящи и лежащи, а последната група- на нуждаещи се от специализиран или неспециализиран транспорт.
Медицинската сортировка се извършва от сортировъчни бригади, групи отделни специалисти в зависимост от обема на работата.Освен квалифицирани специалисти в сортировъчните звена се включват медицински фелдшери и сестри, регистратори и носачески звена.
Хигиенно-противоепидемично осигуряване.
Високата степен на замърсеност на външната среда при различните бедствия поставя определени задачи пред здравните органи за защита на населението от възникването на епидемии и от косвеното влияние на вредните фактори на средата.
Целта на хигиенно-противоепидемичното осигуряване е запазване здравето и укрепване на физическото състояние на населението, предотвратяване възникването на епидемии и на поражения от радиционни и химически фактори,ликвидиране на възникналите епидемични огнища и осъществяване на ефективен санитарен контрол на обекти от външната среда.
Задачите на ХПЕО имат специфичен характер и се разделят на три групи, в зависимост от съдържанието си и изискванията на периода,през който се изпълняват:
-задачи за подготовка на населението
-задачи при възникване на бедсктвена ситуация
-задачи при възникването на епидемично огнище
Задачите се планират и провеждат от органите на ХЕИ и се възприемат като неделима част от медицинското осигуряване на спасителните работи.За запазване живота и здравето на населението съществено място заема санитарният контрол на обекти от външната среда.


Общото ръководство на спасителната дейност и медицинското осигуряване в района на бедствието, се осъществява от съответната регионална комисия за защита на населението при бедствия и аварии.Непосредственото управление и координация в работата на медицинските, противопожарните, аварийно-спасителните, охранителните и др. формирования и екипи се извършва от органите на Гражданска защита.За тази цел се формират групировки от сили и ръководни органи в т.ч. и медицински.

Мениджърът и неговите подчинени - реферат

Съвсем малко са случаите да загине бизнесът заради това, че не е бил управляван.Най-добро е управлението, което позволява максимална самостоятелност.Управлението има значение дотолкова , доколкото помага за постигане на добри печалби на пазара.Но то се усложнява от промените в пазара и във фирмата.Малко са фирмите, които развиват управлението си в съответсдтвие с поставените цели.Ръководителя трябва да вижда по-далеч от подчинените си.Много важно е да си дадем ясна сметка какво,доколко и как управляваме.Вероятно с учудване ще разберем, че някои системи за управление и контрол всъщност нищо не управляват и не контролират - те дават информация, но тя не се използва като база за действие.За да преценим дали управленската система е ефективна, трябва да се замислим върху следното: често ли се получават изненади в нашата работа; притесняват ли се хората, че ще бъдат санкционирани при допуснати грешки, дори да са намерили изход за тяхното коригиране; наблюдаваме ли от близо събитията, за да реагираме навреме; използваме ли кратка и ясна информация за текущите работи; ако нямаме възможност за наблюдаване на това, което става всеки момент във фирмата , смятаме ли че получаваната информация отговаря на действителността; даваме ли достатъчно свобода и автономия, без те да се превръщат в анархия.Всеки мениджър е желателно да спазва гореизброените принципи, за да може неговата управленска система да е ефективна, а също така и да получава максимална печалба от дейността на предприятието.
След като изясним състоянието на управлението , трябва да помислим как то да бъде опростено и може ли да се компютъризира.Много полезно е ръководителят да има самочувствието на банкер, който насочва решението си към получаване на печалби и тяхното използване.Така трудно се оправдава влагането на средствата в цели, които не носят печалба.Ръководителят трябва да постъпва и като предприемач, който насочва средствата, с които фирмата разполага.Ценността на такова поведение и мислене се състои в това, че то кара ръководителя да разсъждава с икономически категории.Но за това трябва да получава бърза и точна информация за състоянието на бизнеса, за да го управлява успешно - без такава информация той не е ръководител.
Необходимо е провеждането на дискусии между ръководител и подчинени за разглеждане бъдещето на работниците и за подобряване на работата им.Може да се посочи, че често предимствата на някой човек могат да се окажат и негови потенциални недостатъци.Така например една необикновенно развита възможност за анализиране на информацията с даване на правилни отговори на проблемите може да направи даден човек изключително ценен при решаването на проблеми. Въпреки това тази способност може да накара хората да проявят само своята склонност върху съсредоточаване на данните и да оставят човешкия фактор извън вниманието си.Съществуват моменти , когато една грижливо планирана и съзнателно организирана дискусия е от основно значение.Такъв момент се появява веднага щом ръководителя назначи човек да работи с него или той самия го е повишил.Ръководителят трябва да отдели необходимото време за целта - да седне самият той с него и да обсъдят работата, проблемите и причините, поради които му е възложена, както и загрижеността си за най - сложните аспекти от нея.Трябва да се изяснят работните взаимоотношения между ръководител - подчинен по възможност най-рано.
Ръководителя трябва да отдели достатъчно време да направи критичен анализ за работата на подчинените си и същевременно да се постарае да получи мнението на други хора.По - лесно е да говори с хората от други групи, с които подчинения му е в контакти.
Това може да му донесе някои изненади.Част от хората могат да споделят, че лицето е пристрастно по отношение на собствените си интереси или на интересите само на своя отдел.Това би могло да се окаже препятствие за повишаването му в други подразделения.Някои мениджъри са склонни да мислят, че напускането на един техен способен работник ще остави големи празнини в техните подразделения.Ако мениджъра работи добре за развитието на хората си, такава празнина ще бъде запълнена с радост и желание от останалите, които ще заместят напусналия.Повишаването на добрите работници в други подразделения извън ръководното, е от голямо значение както за конкретния човек , така и за другите хора.
Ако не се познават потребностите и интересите на отделните индивиди и групи във фирмата или не се знаят факторите, които ги мотивират за ефективен труд, е невъзможно да се изгради ефективна система за стимулиране.
Под мотивация се разбира такъв процес на ориентация на подбудителните сили на работника, при който той се стреми да отдаде силите и възможностите си в производството за достигане целите на организацията, в която работи.
Мениджъра трябва да подтиква и стимулира работниците, за да бъдат използвани напълно техните възможности.Има четири главни съставни части в една компания- капитал, съоръжения, материали и хора.Единствената съставна част, която дава възможност на мениджъра за гъвкавост, това са хората.И тъкмо те са единствената съставна част, която не е използвана напълно. Хората /персонала/ могат да издигнат компанията над останалите компании, ако бъдат умело насърчавани и се използва потенциалът им.Но твърде често мениджърите гледат на работниците като на безлична работна единица.Във всеки индивид има една насърчителна искра и най - важното е тя да се намери.
Чрез приноса към резултата трябва да се постигне мотивация за по - голяма готовност за работа или по - силна привързаност към фирмата.Изграждането на ефективна система за стимулиране има и социално значени - намаляване на напрежението между работниците и собствениците на капитала.Работното възнаграждение е една също много важна част от максималното използване на потенциалните възможности и труд на персонала. Работното възнаграждение се изгражда по три класически форми за заплащане: повременна, акордна, премиална.Стимулирането на управленския персонал се осъществява по два начина: чрез краткосрочни стимули, които имат решаващо значение за мотивацията и привличането на най - квалифицираните специалисти, ако се отчита индивидуалното изпълнение; чрез дългосрочни стимули, ориентиране към групата, колектива.С цел стимулиране гъвкавостта на специалистите за участие в различните видове дейност или работни места се използва тъй наречената многовалентна система, при която заплащането се определя от видовете дейности, които може да извършва един специалист.Системите на приноса към успеха са от особено значение за ръководни кадри , които изпълняват стратегически задачи.Характера и стилът на ръководителите определят в значителна степен свободата , автономиятана по - младите ръководители и на подчинените.Голямо внимание оказва и видът на стопанската дейност.Всеки мениджър трябва да се запита - има ли достатъчно свобода във фирмата, за да могат хората да вършат работата си най - добре.

Хронологична таблица на европейската интеграция

19 септември 1946 ... Уинстън Чърчил призовава в Цюрих за създаването на обединени европейски щати.
8-10 май 1948 ............ Координационният комитет за европейско единство ор­ганизира конгреса в Хага. В своите резолюции конгре­сът призовава за обединена демократична Европа и за създаването на Съвета на Европа.
5 май 1949 .................. В Лондон се създава Съветът на Европа със седалище в Страсбург.
9 май 1950 .................. Френският външен министър Робер Шуман предлага съз­даването на Европейската общност за въглища и сто­мана (ЕОВС).
24 октомври 1950 .... Френският министър-председател Рене Плевен предлага създаването на интегрирана европейска армия.
18 април 1951 ............ Белгия, Федерална република Германия, Франция, Ита­лия, Люксембург и Холандия (“шестте”) подписват до­говор, създаващ Европейската общност за въглища и стомана (Парижки договор).
27 май 1952 ................ Подписване на договор между “шестте” за създаване­то на Европейската отбранителна общност (ЕОО), който обаче се проваля през 1954 г. във френското На­ционално събрание.
10 август 1952 .......... Върховният съвет - изпълнителният орган на ЕОВС -започва своята работа под председателството на Жан Моне.
10 септември 1952 ... Външните министри на “шестте” възлагат на Общо­то събрание на ЕОВС да изготви проект на договор за създаването на Европейска политическа общност (ЕПО). Проектът е представен на 10 март 1953 г.
10 февруари 1953 ...... Установява се общ пазар за въглища, желязна руда и скрап.
1 май 1953 .................. Установява се общ пазар за стомана.
30 април 1954 ............ Френското Национално събрание отхвърля Договора за създаването на ЕОО, а следователно и на свързаната с нея ЕПО.
1 и 2 юни 1955 ........... На своята среща в Месина външните министри на “шестте” вземат решение за предприемане на по-ната-тъшни стъпки за интеграция. Създава се експертен ко­митет, председателстван от Пол-Анри Спаак.
25 март 1957 ............. “Шестте” подписват в Рим договори, създаващи Евро­пейската икономическа общност (ЕИО) и Евратом (Римски договори).
1 януари 1958 ............. Римските договори влизат в сила. Валтер Халщайн става първият председател на Комисията на ЕИО, а Луи Ар­манд - първият председател на Комисията на Евратом.
1 януари 1959 ............. В ЕИО се извършва първото намаляване на митата с 10%.
21 юли 1959 ................ Седем държави членки на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) - Австрия, Да­ния, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Вели­кобритания, вземат решение за създаването на ЕФТА (ЕАСТ - Европейска асоциация за свободна търговия). Договорът влиза в сила на 3 май 1960 г.
1 януари 1961 ............. Първо частично уеднаквяване на националните мита на страните от ЕИО с цел установяване на единни външ­ни мита.
9 юли 1961 .................. Подписване на споразумението за асоцииране на ЕИО с Гърция.
31 юли 1961 ................ Ирландия отправя молба за присъединяване към ЕИО.
9 август 1961 ............ Великобритания отправя молба за присъединяване към ЕИО.
10 август 1961 .......... Дания отправя молба за присъединяване към ЕИО.
30 април 1962 ............ Норвегия отправя молба за присъединяване към ЕИО.
14 януари 1963 ........... Френският президент Дьо Гол налага вето върху при­съединяването на Великобритания към ЕИО.
22 януари 1963 ........... Подписване в Париж на германско-френския договор за приятелство (Елисейски договор).
29 януари 1963 ........... Прекратяване на преговорите с Великобритания за при­съединяване към ЕИО.
20 юли 1963 ................ Подписване в Яунде на Конвенция за асоцииране на ЕИО със 17 африкански страни и Мадагаскар (Конвенция от Яунде).
12 септември 1963 ... Подписване на споразумение за асоцииране на ЕИО с Тур­ция.
8 април 1965 .............. Подписване на договор за сливане на изпълнителните органи на трите европейски общности ЕОВС, ЕИО, ЕОАЕ (ЕО).
28-29 януари 1966 .... Кризата на ЕИО се разрешава чрез “Компромиса от Люксембург”, който представлява де факто отказ от предвиденото в договорите и преминаване към реше­ния с мнозинство в Съвета на министрите.
10 май 1967 ................ Великобритания подава втора молба за присъединяване. Ирландия също подава втора молба за присъединяване.
11 май 1967 ................ Дания подава втора молба за присъединяване.
1 юли 1967 .................. Влиза в сила договорът за сливане от 8 април 1965 г. Жан Рей става първият председател на Комисията и за трите общности ЕОВС, ЕИО, Евратом.
24 юли 1967 ................ Норвегия подава втора молба за присъединяване.
28 юли 1967 ................ Швеция отправя молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1968 .................. Осъществяване на митническия съюз и въвеждане на общи външни мита.
8 ноември 1968 ......... Гарантира се свободното движение на работещите вът­ре в Общността, за да се създаде общ пазар на работ­ната сила.
4 март 1969 ............... Подписва се споразумение за асоцииране между ЕО, Ту­нис и Мароко.
29 юли 1969 ................ Подписана е втората Конвенция от Яунде. Тя влиза в сила на 1 януари 1971 г.
1 и 2 декември 1969 .. Държавните и правителствените ръководители прие­мат в Хага решение за ускорена интеграция, за поетап­но въвеждане на икономическия и валутния съюз (ИВС) до 1980 г. и за политическо сътрудничество. Освен то­ва се взема решение за започване на преговори за присъ­единяване с Дания, Ирландия, Норвегия и Великобрита­ния.
1 януари 1970 ............. Правомощията по външнотърговската политика пре­минават от страните членки към ЕО.
2 юли 1970 .................. Франко Л. Малфати става председател на Европейска­та комисия.
8 октомври 1970 ...... На Съвета и Комисията е представен планът “Вернер”, наречен на името на министър-председателя на Люк­сембург, относно постепенното осъществяване на Ико-номическия и валутен съюз.
27 октомври 1970 .... Докладът от Люксембург (докладът “Давиньон”) на външните министри на страните от ЕО за Европейско политическо сътрудничество (ЕПС) е представен на държавните и правителствените ръководители.
5 декември 1970 ........ Подписано е споразумение за асоцииране с Малта.
1 юли 1971 .................. Общността одобрява “Система на общите митничес-ки преференции” в търговията с 91 развиващи се страни.
22 януари 1972 ........... Подписани са договорите за присъединяване между ЕО и Дания, Ирландия, Норвегия и Великобритания.
21 март 1972 ............. Въвежда се “валутната змия”: Съветът и правителст­вата на държавите членки се договарят да не допускат обменните курсове на валутите на членките на ЕО да се отклоняват един от друг с повече от 2,5%.
22 март 1972 ............. Сико Л. Мансхолт става председател на Комисията на ЕО.
10 май 1972 ................ На референдум населението на Ирландия одобрява при­съединяването към ЕО.
13 юли 1972 ................ Британската палата на общините се изказва за присъе­диняване към ЕО.
22 юли 1972 ................ Подписване на споразумението за свободна търговия между ЕО и държавите, останали в ЕФТА - Исландия, Австрия, Португалия, Швеция и Швейцария.
25 септември 1972 ... На референдум населението на Норвегия отхвърля при­съединяването към ЕО.
2 октомври 1972 ...... Населението на Дания одобрява на референдум присъе­диняването към ЕО.
19-20 октомври 1972 ... Държавните и правителствените ръководители на раз­ширената ЕО вземат решение в Париж за развитие на ЕО към Европейски съюз и одобряват график за осъ­ществяването на ИВС.
19 декември 1972 ...... ЕО и Кипър подписват споразумение за асоцииране.
1 януари 1973 ............. Влиза в сила разширяването на ЕО до 9 членки. ЕО получа-ва общи правомощия за съвместна търговска политика.
6 януари 1973 ............. Франсоа Ксавие Ортоли става председател на Комиси­ята на ЕО.
11-12 март 1973 ....... Великобритания, Ирландия и Италия остават извън “ва­лутната змия”. Финансовите министри на ЕО вземат решение за общо поведение на техните валути по от­ношение на долара при твърди обменни курсове една спрямо друга.
14 май 1973 ................ Подписва се споразумение за свободна търговия с Нор­вегия.
23 юли 1973 ................ Външните министри на страните от ЕО одобряват в Копенхаген втория доклад за ЕПС (доклада Копенхаген).
5 октомври 1973 ...... Подписва се споразумение за свободна търговия с Фин­ландия.
21 януари 1974 ........... Министрите на труда и социалните въпроси на страни­те от ЕО одобряват социалнополитическата програма на Общността. На нейна основа ЕО може да предприема действия в три области: въпроси на заетостта, въпроси на изравняването на условията за живот и за труд и участие на социалните партньори в социалнополитическите и икономикополитическите решения на ЕО.
9-10 декември 1974 ... В Париж държавните и правителствените ръководи­тели на страните от ЕО вземат решение занапред да провеждат редовни заседания като Европейски съвет.
28 февруари 1975 ...... В Ломе се подписва първата Конвенция от Ломе с 46 страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския регион (АКТ) по търговски и финансови въпроси, както и за оказване на техническо съдействие.
10-11 март 1975 ....... Държавните и правителствените ръководители се сре­щат за първи път като Европейски съвет в Дъблин.
18 март 1975 ............. Съветът на министрите взема решение за създаване­то на Европейски регионален фонд.
11 май 1975 ................ Между ЕО и Израел се подписва споразумение за сътрудничество.
5 юни 1975 ................. На референдум населението на Великобритания гласува за оставането на страната в ЕО.
12 юни 1975 ............... Гърция подава молба за присъединяване към ЕО.
16 септември 1975 ... Между ЕО и Китай се установяват официални отноше­ния.
20 декември 1976 ...... Рой Дженкинс става председател на Комисията на ЕО.
28 март 1977 ............. Португалия подава молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1977 .................. Завършено е премахването на митата между деветте страни членки на ЕО.
28 юли 1977 ................ Испания подава молба за присъединяване към ЕО.
6-7 юли 1978 .............. Европейският съвет в Бремен взема решение за създа­ването на Европейска валутна система (ЕВС) и на ев­ропейска валутна единица.
13 март 1979 ............. ЕВС влиза в сила със задна дата от 1 януари 1979 г.
7-10 юни 1979 ........... В деветте страни членки на ЕО се провеждат първите общи и преки европейски избори за Европейски парла­мент (ЕП).
17-20 юли 1979 .......... Първо заседание на пряко избрания ЕП в Страсбург. Симон Вейл е избрана за първия председател на пряко избрания ЕП.
31 октомври 1979 .... Подписва се Втората конвенция от Ломе между ЕО и 58 държави от АКТ.
7-8 март 1980 ........... Подписва се споразумение за сътрудничество между ЕО и държавите от АСЕАН.
12-13 юни 1980 ......... Европейският съвет във Венеция одобрява декларация относно Близкоизточния конфликт.
28 юли 1980 ................ Подписва се споразумение за сътрудничество между ЕО и Румъния.
6 октомври 1980 ...... Комисията установява наличието на криза в железодо­бивната и стоманодобивната промишленост и отпра­вя молба към Съвета да одобри въвеждането на произ­водствени квоти.
1 януари 1981 ............. Гърция става десетата страна членка на ЕО.
6 януари 1981 ............. Гастон Торн става председател на Комисията на ЕО.
13 октомври 1981 .... На заседанието на Европейския съвет в Лондон външ­ните министри на страните от ЕО одобряват Лондон­ския доклад за подобряване на ЕПС.
19 февруари 1982 ...... Питер Данкерт е избран за втория председател на ЕП след въвеждането на преките европейски избори.
23 февруари 1982 ...... На референдум населението на Гренландия гласува за из­лизане от ЕО.
25 януари 1983 ........... След шестгодишни преговори членките на ЕО се спора­зумяват за обща политика в областта на риболова.
17-19 юни 1983 ......... На своето заседание в Щутгарт Европейският съвет под­писва “Тържествена декларация за Европейски съюз”.
14 февруари 1984 ...... Европейският парламент приема проекта на Договор за създаването на Европейски съюз, който е изготвен от комисия, ръководена от Алтиеро Спинели.
14-17 юни 1984 ......... Провеждат се вторите европейски избори за ЕП.
25-26 юни 1984 ......... Европейският съвет във Фонтенбло постига напредък във важни проблемни области. Решения за назначаването на комисията “Дуудж” по институционалните въпроси и на комисията “Адонино” за “Европа на гражданите”.
24 юли 1984 ................ Пиер Пфлимлин е избран за третия председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
26 септември 1984 ... Подписва се споразумение за търговско-политическо и икономическо сътрудничество между ЕО и Китай.
8 декември 1984 ........ ЕО сключва с 65 страни от АКТ третата Конвенция от Ломе.
7 януари 1985 ............. Жак Делор става председател на Комисията на ЕО.
14 юни 1985 ............... Комисията на ЕО представя Бялата книга за окончател-ното установяване на вътрешния пазар.
28-29 юни 1985 ......... Европейският съвет в Милано взема решение с мнозин­ство за свикването на междуправителствена конферен­ция за изменение на Римските договори.
2-3 декември 1985 .... Европейският съвет в Люксембург постига съгласие за реформа на институционалната система, за разширя­ване на компетенциите на Общността, както и за прав­на рамка за външнополитическото сътрудничество. Те­зи изменения на договора са изложени в “Единния евро­пейски акт” (ЕЕА).
1 януари 1986 ............. С присъединяването на Испания и Португалия в ЕО вече членуват дванадесет държави.
17 и 28 февруари 1986 . Подписване на ЕЕА от дванадесетте страни членки.
20 януари 1987 ........... Сър Хенри Плъмб е избран за четвърти председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
14 април 1987 ............ Турция подава молба за присъединяване към ЕО.
1 юли 1987 .................. Единният европейски акт влиза в сила.
11-12 февруари 1988 .. Европейският съвет в Брюксел одобрява пакета “Де­лор” за реформата на системата на финансиране, на об­щата селскостопанска политика и за удвояване на структурните фондове на ЕО.
29 март 1988 ............. Комисията представя доклада “Чекини” за разходите от разпокъсването на пазара (“Разходите за не-Евро-па”).
15-18 юни 1989 ......... Трети европейски избори за Европейски парламент.
26-27 юни 1989 ......... Европейският съвет в Мадрид взема решение за провеж­дане на междуправителствена конференция в съот­ветствие с плана “Делор”. Този план представлява една концепция, разработена от ръководителите на национал­ните емисионни банки под ръководството на председа­теля на Комисията Жак Делор, която предвижда създа­ване на три етапа на Икономически и валутен съюз.
29 юни 1989 ............... Испания се присъединява към Европейската валутна сис­тема.
17 юли 1989 ................ Австрия подава молба за присъединяване към ЕО.
26 юли 1989 ................ Енрике Барон Креспо е избран за пети председател на ЕП след въвеждането на европейските избори.
15 декември 1989 ...... Подписва се четвъртата конвенция от Ломе с 68 дър­жави.
19 юни 1990 ............... В Люксембург се подписва второто Шенгенско спора­зумение.
25-26 юни 1990 ......... Европейският съвет в Дъблин постига съгласие за свик­ването на междуправителствената конференция за осъ­ществяването на Икономическия и валутен съюз, как­то и на една втора междуправителствена конференция за Политическия съюз.
1 юли 1990 .................. Влиза в сила първият етап на Икономическия и валутен съюз.
4 юли 1990 .................. Кипър подава молба за присъединяване към ЕО.
16 юли 1990 ................ Малта подава молба за присъединяване към ЕО.
3 октомври 1990 ...... Чрез влизането в сила на държавния договор между ФРГ и ГДР двете германски държави се обединяват. С това петте нови федерални провинции вече са част от ЕО.
8 октомври 1990 ...... Великобритания става десетата участничка в Евро­пейската валутна система.
25 юни 1991 ............... Испания и Португалия се присъединяват към Шенгенс­кото споразумение.
1 юли 1991 .................. Швеция подава молба за присъединяване към ЕО.
9-10 декември 1991 .. Среща на върха на Европейския съюз в Маастрихт. Дър­жавните и правителствените ръководители постигат съгласие по Договора за Европейския съюз (ДЕС).
16 декември 1991 ...... Представители на ЕО и на ЧСФР, Полша и Унгария под­писват в Брюксел Европейските споразумения.
13 януари 1992 ........... Егон Клепш (Европейска народна партия) е избран за шести председател на ЕП от въвеждането на европейс­ките избори.
18 март 1992 ............. Финландия подава молба за членство в ЕО.
5 април 1992 .............. Португалската валута е приета в Европейската валут­на система.
2 май 1992 .................. Външните министри на страните от ЕО и на държави­те от ЕАСТ подписват в Порто споразумението за съз­даване на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
20 май 1992 ................ Швейцария подава молба за членство в ЕО.
2 юни 1992 ................. 50,7% от населението на Дания гласуват на референ­дум срещу Договора за Европейския съюз.
20 септември 1992 ... 51,05% от французите гласуват на референдум за Дого­вора за Европейския съюз.
25 ноември 1992 ....... Норвегия подава молба за членство в ЕО.
6 декември 1992 ........ На референдум мнозинството от населението на Швей­цария взема решение срещу споразумението за ЕИП.
11-12 декември 1992 ... Европейският съвет в Единбург одобрява желанието на Дания да не участва в единната валута и в концепции­те за отбранителна политика на Европейския съюз. Ос­вен това са одобрени пакетът “Делор” II за финансира­нето на ЕО до 1999 г.
22 декември 1992 ...... Подписва се Европейско споразумение между ЕО и Бъл­гария.
1 февруари 1993 ........ Подписва се Европейско споразумение между ЕО и Ру­мъния.
17 март 1993 ............. С допълнителен протокол ЕО и страните от ЕФТА създават възможност Договорът за ЕИП да влезе в си­ла след излизането на Швейцария.
18 май 1993 ................ След като на Дания бяха направени отстъпки с разпо­редби за изключения, на втори референдум 56,8% от датчаните гласуват за Договора за Европейския съюз.
4 октомври 1993 ...... Между ЕО и държавите приемнички на ЧСФР - Чехия и Словашката република, се подписва ново Европейско спо­разумение.
29 октомври 1993 .... На извънредна среща на върха в Брюксел държавните и правителствените ръководители на страните от Ев­ропейския съюз определят седалищата на новите инсти­туции на ЕС. Европейският валутен институт (ЕВИ) се установява във Франкфурт, Европол - в Холандия, а Европейската агенция за околната среда - в Дания.
1 ноември 1993 ......... Договорът от Маастрихт влиза в сила.
1 януари 1994 ............. Влиза в сила вторият етап на Икономическия и валу­тен съюз. Александър Ламфалюси става първият пред­седател на Европейския валутен институт.
1 април 1994 .............. Унгария подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз
8 април 1994 .............. Полша подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
9-12 юни 1994 ........... Четвърти преки избори за Европейски парламент.
12 юни 1994 ............... Населението на Австрия одобрява на референдум при­съединяването към ЕС с 66,4% от гласовете.
24-25 юни 1994 ......... По време на заседанието на Европейския съвет в Корфу ЕС и Русия подписват споразумение за партньорство.
19 юли 1994 ................ Клаус Хенш (Партия на европейските социалисти) е из­бран за седми председател на Европейския парламент след въвеждането на европейските избори.
16 октомври 1994 .... На референдум 57% от финландското население реша­ва страната да се присъедини към ЕС.
13 ноември 1994 ....... В Швеция 52,2% от гражданите вземат решение за при­съединяване към ЕС.
27-28 ноември 1994 .. 52,2% от норвежките избиратели гласуват срещу при­съединяването към ЕС.
1 януари 1995 ............. Финландия, Австрия и Швеция се присъединяват към ЕС.
9 януари 1995 ............. Австрия се присъединява към ЕВС.
23 януари 1995 ........... Председател на Европейската комисия става Жак Сан­тер.
26 март 1995 ............. Шенгенското споразумение влиза в сила. Между Германия, държавите от Бенелюкс, Франция, Испания и Португа­лия вече не се провежда граничен контрол на хората.
12 юни 1995 ............... Подписват се споразумения за асоцииране на ЕС с Ес­тония, Латвия и Литва.
22 юни 1995 ............... Румъния подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
27 юни 1995 ............... Словашката република подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
18 юли 1995 ................ Тунис и ЕС подписват първото споразумение за асоции­ране в рамките на новата средиземноморска политика на ЕС.
27 октомври 1995 .... Латвия подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
13 ноември 1995 ....... ЕС и Мароко подписват споразумение за асоцииране.
20 ноември 1995 ....... ЕС и Израел подписват споразумение за асоцииране, ко­ето е допълнено от споразумение за участието на Из­раел в изследователските и технологичните програми на ЕС.
27-28 ноември 1995 .. На конференцията за Средиземноморието в Барселона ЕС и държавите от Близкия изток и Северна Африка се споразумяват за дългосрочно партньорство. Една от целите е изграждането до 2010 г. на зона за свободна търговия “Европа - Средиземно море”.
28 ноември 1995 ....... Естония подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
2 декември 1995 ........ В Мадрид се подписва “Нова трансатлантическа прог­рама”. В нея Европейският съюз и САЩ декларират сво­ята готовност за разширяване на търговията и за по-интензивно сътрудничество при решаването на меж­дународните проблеми.
8 декември 1995 ........ Литва подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
14 декември 1995 ...... България подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
15-16 декември 1995 ... На своето заседание в Мадрид Европейският съвет оп­ределя името “евро” като название на бъдещата евро­пейска валута.
1 януари 1996 ............. Влиза в сила митническият съюз между ЕС и Турция.17 януари 1996 ........... Чешката република подава молба за присъединяване към Европейския съюз.
28 февруари 1996 ...... Русия става член на Съвета на Европа.
1-2 март 1996 ........... В Банкок се срещат 25 държавни и правителствени ръ­ководители на европейски и азиатски държави. Целта на азиатско-европейската среща (АСЕМ) е трайното подобряване на търговските отношения и на политичес-кия диалог.
27 март 1996 ............. Европейската комисия налага забрана за износа от Ве­ликобритания на говеждо месо и на продукти от говеж­до месо за целия свят.
29 март 1996 ............. В Торино се открива междуправителствената конфе­ренция за реформата на ЕС.
10 юни 1996 ............... Словения подава молба за присъединяване към Европейс­кия съюз.
14 октомври 1996 .... Финландия става член на ЕВС.
20 октомври 1996 .... Във Финландия за първи път се провеждат избори за Европейски парламент.
26 октомври 1996 .... Новият министър-председател на Малта Алфред Сант обявява, че страната му оттегля молбата си за присъ­единяване към ЕС.
25 ноември 1996 ....... Италианската лира се връща в ЕВС.
13-14 декември 1996 .. Европейският съвет в Дъблин взема решение за пакта за стабилност и за така наречената Европейска валут­на система II за времето след планирания старт на Ико-номическия и валутен съюз.
19 декември 1996 ...... Дания, Швеция, Финландия и нечленуващите в ЕС Нор­вегия и Исландия се присъединяват към Шенгенското споразумение.
14 януари 1997 ........... Хосе Мария Хил-Роблес (Европейската народна партия) е избран за осми председател на ЕП от въвеждането на европейските избори.
24 февруари 1997 ...... ЕС и властите на Палестинската автономия подпис­ват споразумение за асоцииране.
16 април 1997 ............ ЕС и Йордания подписват споразумение за асоцииране.
16-17 юни 1997 ......... Държавните и правителствените ръководители одоб­ряват Договора от Амстердам.
1 юли 1997 .................. Холандецът Вим Дуизенберг става вторият председа­тел на Европейския валутен институт.
8-9 юли 1997 .............. На своята среща на върха в Мадрид държавните и пра­вителствените ръководители на държавите членки на НАТО вземат решение да поканят Полша, Чешката ре­публика и Унгария на преговори за присъединяване.
16 юли 1997 ................ Председателят на Комисията Жак Сантер предста­вя пред ЕП “Програма 2000 - един по-силен и разширен Съюз”.
23 юли 1997 ................ ЕС и Мексико подписват споразумение за свободна тър­говия.
26 октомври 1997 .... Италия става член на Шенгенската зона.
12 януари 1997 ........... Австрия влиза в Шенгенското пространство.
20-21 ноември 1997 .. Извънредно заседание на Европейския съвет в Люксем­бург за въпроси от заетостта.
12-13 декември 1997 .. Европейският съвет в Люксембург решава да започне преговори за присъединяване със Словения, Полша, Ун­гария, Чехия, Естония, Кипър.
30 март 1998 ............. Официално са открити преговорите за присъединяване с установените през декември 1997 г. кандидати.
2 май 1998 .................. Европейският съвет окончателно решава кои страни участват във Валутния съюз: Белгия, Германия, Фин­ландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Хо­
ландия, Австрия, Португалия и Испания ще основат ИВС на 1 януари 1999 г.
11 март 1998 ............. Европейският съд за правата на човека, една институ­ция на Съвета на Европа, започва дейността си в Страс­бург.
11 декември 1998 ...... Чрез седем секторни споразумения Швейцария и ЕС за-дълбочават двустранните отношения.
1 януари 1999 ............. Стартира ИВС.
12 март 1999 ............. Полша, Чешката република и Унгария стават членове на НАТО.
15 март 1999 ............. Европейската комисия с председател Сантер подава ко­лективна оставка.
24 март 1999 ............. НАТО се намесва в Косово с военни средства.
24-26 март 1999 ....... На извънредна среща на върха в Берлин Европейският съвет приема “Програма 2000”.
1 май 1999 .................. Договорът от Амстердам влиза в сила.
3-4 юни 1999 ............. Хавиер Солана бива избран от Европейския съвет за Вър­ховен представител на ЕС за ОВППС.
10 юни 1999 ............... След успешни дипломатически усилия НАТО приключва въздушните удари над Югославия. Започва международна мирна мисия за Косово (КFOR).
10-13 юни 1999 ......... Пети директни избори за ЕП.
20 юли 1999 ................ Никол Фонтен (ЕНП) става деветата председателка на ЕП.
30 юли 1999 ................ В Сараево 27 държавни и правителствени ръководите­ли вземат решение за “Пакта за стабилност за Балка­ните”. Бодо Хомбах е назначен за специален координа­тор.
15-16 октомври 1999 .. На извънредната среща на върха на Европейския съвет в Тампера е решено изграждането на правно простран­ство, обхващащо целия ЕС. Избран е и съставът на ко­митета за разработване на Хартата на основните пра­ва на ЕС.
10-11 декември 1999 .. В Хелзинки Европейският съвет решава да започне пре­говори за присъединяване с България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия през февруари 2000 г. Турция по-лучава статута на страна кандидат. До 2003 г. ЕС под­готвя корпуси за кризисни ситуации, за да може да про­вежда самостоятелни военни операции.
14 февруари 2000 ...... Тържествено откриване на междуправителствената конференция през 2000 г. До декември 2000 г. тя трябва да изработи основата за институционална реформа.
15 януари 2000 ........... В Брюксел започват преговорите за присъединяване с България, Литва, Латвия, Малта, Румъния и Словакия.
9 май 2000 .................. Европейските институции тържествено отбелязват 50-ата годишнина от декларацията “Шуман”.
23 юни 2000 ............... В Котоню (Бенин) ЕС и страните от АКТ подписват ново споразумение.
28 септември 2000 ... Мнозинството от датчаните се обявяват срещу вли­зането на страната в зоната на еврото.
7 декември 2000 ........ Председателите на Европейския парламент, на Евро­пейския съвет и на Европейската комисия тържестве­но прокламират Хартата на основните права на Евро­пейския съюз.
7-11 декември 2000 .. Европейският съвет приема Договора от Ница. Основ­ни промени в институционалните правила (претегля­нето на гласовете, вземане на решения с мнозинство) трябва да бъдат адаптирани към един ЕС с 27 страни членки. Установява се още една ревизия на Договора за 2004 г.
1 януари 2001 ............. Гърция става дванадесетата страна в зоната на еврото.
26 февруари 2001 ...... Подписва се Договорът от Ница.
23-24 март 2001 ....... В Стокхолм Европейският съвет приема конкретни ре­шения за прилагане на икономическите реформи, за це­лите на политиката на заетостта и образованието, както и на електронната търговия.
7 юни 2001 ................. На референдум, в който участват само 32,9%, населе­нието на Ирландия отхвърля Договора от Ница.
15-16 юни 2001 .......... На Европейския съвет в Гьотеборг държавните и пра­вителствените ръководители определят процеса на раз­ширяване като необратим и за първи път назовават 2004 г. като период за присъединяване.
25 юни 2001 ............... ЕС и Египет подписват споразумение за асоцииране.

Дружествено право на Европейския съюз

Глава 5: ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
І. Общи положения за Европейския съюз
История
Правото на Европейската общност (ЕО), обхванато от тази глава, покрива твърде различни области – от дружественото право в тесния смисъл на думата, т. е. търговското право, през счетоводното законодателство, до правото на ЕО (acquis communautaire, acquis), уреждащо правата върху интелeктуална и индустриална собственост. В рамките на главата са включени и Римска, Луганска и Брюкселска конвенция. Материята, регламентирана от “Дружественото право”, е пряко свързана с Вътрешния пазар и неговото функциониране. 70-те и 80-те години са основни за правната регламентация на дружественото право и счетоводството, чието развитие продължава и днес. Краят на 80-те и 90-те години извежда на преден план защитата на правата на интелектуална собственост и развитието на свързаното с нея acquis. В тази област Европейската комисия (ЕК) стартира със Зелената книга “Авторското право и предизвикателствата на технологията” през 1988 г., като за около 10 години се създава солидна законодателна рамка, включваща седем директиви. 90-те години са ключови и за развитието на acquis в областта на индустриалната собственост – особено важна и димнамично развиваща се част от правото на ЕО и в наши дни. Ако перифразираме комисаря Болкестейн, “без защитата на правата върху интелектуална и индустриална собственост Вътрешният пазар би бил незавършен”. Правната база за изграждане на единни правила в рамките на Европейските общности са разпоредбите на Договора за Европейската общност (ДЕО): чл.44 (2)g), чл. 48, чл. 94, чл.95,чл. 293 (3) i) и чл. 308. Спрямо интелектуалната и индустриалната собственост правото на ЕО под тази глава се базира на общата разпоредба, предвиждаща хармонизация на правото във Вътрешния пазар – чл. 95 от ДЕО, отнасящ се до предприемане на мерки за сближаване на законите, подзаконовите или административните актове в държавите-членки, които имат за своя цел изграждането и функционирането на Вътрешния пазар.В Глава 5 преобладава вторичното законодателство, в частност директивите. Принципи
Хармонизирането на законодателството на държавите-членки в области, като търговското право, счетоводството и одита, е от съществена важност за създаването и функционирането на Единния пазар и се подчинява на принципите, вдъхновили изграждането на Вътрешния пазар, сред които особено съществено значение има принципът на свободата на движение и установяване на територията на ЕС, без дискриминация на национална основа, както и на закрилата на търговската собственост. “Свободното движение” (признаването в различните държави-членки) на съдебните решения по граждански и търговски дела на територията на ЕО също е от особена важност за функционирането на Вътрешния пазар.Значителната хармонизация на ниво ЕО на правото в областта на интелектуалната и индустриалната собственост отговоря на стремежа за защита на един от фундаменталните принципи на пазарната икономика и на Вътрешния пазар – закрилата на собствеността, както и на премахването на търговските бариери в Единния пазар.
Цели и задачи
Нормативната уредба на дружественото право, в тесния смисъл на думата, цели гарантиране защитата на интересите на всички участници в търговския оборот чрез въвеждане на единни изисквания за публичност при учредяването и осъществяването дейността на дружествата, гарантиране правото на установяване на дружествата на територията на ЕС, създаване на еднакви условия в Единния пазар за всички дружества и насърчаване на трансграничното сътрудничество между търговските дружества, установени в различни държави-членки; създаване на условия в ЕС за корпоративни практики и управление. Хармонизирането на правната уредба в областта на счетоводството в рамките на ЕС цели подобряване и унифициране на правилата, счетоводните и одиторски стандарти и процедурите при изготвянето, представянето и одитирането на финансовите отчети на предприятията. С последното ще се постигне създаването на съпоставимост и прозрачност на финансовата информация, докладвана от предприятията в рамките на ЕС в съответствие както с европейските директиви в тази област, така и с Международните счетоводни стандарти.В сферата на правата върху интелектуална собственост се цели закрила и насърчаване на създаването и използването на оригинални културни продукти в ЕС (печатни произведения, музика, софтуер, продукти на филмовото изкуство, театър, радио, телевизия). Авторските и сродните права имат изключително важно значение за инвеститорската дейност, развлекателната индустрия, достъпа до културни блага, заетостта и икономическия растеж. Защитените с авторско право стоки и услуги в Общността допринасят за около 6% в БВП на ЕС, като делът им нараства.Закрилата на индустриалната собственост залага на иновациите в Единния пазар и затова препраща към аспекти, свързани с познанието (патенти, промишлен дизайн, търговски марки и др.).Хармонизацията в областта на правата на интелектуална собственост е насочена към адаптирането на правото спрямо изискванията на информационното общество и новите форми на използване на продуктите, свързани с технологичния напредък. От друга страна, в индустриалната собственост правото на ЕО следва тенденцията за създаване на единна система на правна закрила с действие върху цялата територия на ЕС (създадени са търговска марка и промишлен дизайн на Общността, предвижда се въвеждане и на патент на Общността). Борбата срещу пиратството и подправените стоки е в основата на амбициозен план на ЕК, особено приоритетен на сегашния етап на развитие на acquis и с оглед размерите на тези явления и техния отрицателен ефект върху Вътрешния пазар.

Раздели
Въпросите, предмет на разглеждане в рамките на раздел “Дружествено право”, са както следва:
Дружествено право:
Актовете на ЕС в областта на дружественото право са: Първа директива за публичността (68/151 ЕИО), Втора директива за капитала (77/191 ЕИО), Трета директива за сливанията (78/855 ЕИО), Шеста директива за разделянията (82/891 ЕИО), Единадесета директива за клоновете (89/666 ЕИО), Дванадесета директива за едноличните дружества с ограничена отговорност (89/667 ЕИО), Регламент 2137/85 ЕИО относно Европейското обединение по икономически интереси, Регламент 2157/2001 EO относно статута на Европейското дружество.
Римска, Брюкселска и Луганска конвенция
Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения от 1980 г. е основна конвенция на ЕС - цели да създаде унифицирана уредба на приложимото право при договорни задължения с международен елемент. Страни по Конвенцията са само държавите-членки на ЕС.Брюкселската конвенция от 1968 г. за юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Проблемът за юрисдикцията и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела е изключително важен с оглед превръщането на ЕС в зона на свобода, сигурност и правосъдие. След договора от Амстердам и преминаването на сътрудничеството по гражданско-правни въпроси в компетентност на Общността, бе приет Регламент №44/200/ЕО, който подобрява и усъвършенства уредбата в тази област.Брюкселската Конвенция се прилага в отношенията между ЕС и Дания. Луганската конвенция от 1988 г. за юрисдикция, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела е паралелна на Брюкселската конвенция, като се прилага в отношенията между ЕС и страните от ЕФТА.
Счетоводство
Актовете, с които страната ни хармонизира правото си, са: Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г. за годишните отчети на някои видове компании; Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юли 1983 г. за консолидираните отчети и Осма директива 84/253/EИО oт 10 април 1984 г. за одобряването на лицата, извършващи независим финансов одит на счетоводни документи (дипломирани експерт-счетоводители, които са регистрирани одитори).

Интелектуална собственост
Актовете на ЕС в областта на авторското право и сродните му права, с които националното законодателство следва да бъде съобразено, съгласно чл. 67 от Европейското споразумение за асоцииране са: Директива 91/250/ ЕИО за правната защита на компютърните програми, Директива 92/100/ЕИО относно правото на наем и заем и някои сродни права в областта на интелектуалната собственост, Директива 93/83 ЕИО относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, Директива 93/98/ЕИО за хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права и Директива 96/9/ ЕО за правната закрила на базите данни, Директива 2001/29/ ЕО за някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, Директива 2001/84/ ЕО за препродажбата в полза на автора на оригинални художествени творби.
Индустриална собственостВ областта “Индустриална собственост” законодателството на ниво ЕС е развито в няколко основни направления: патенти – за изобретения и полезни модели; търговски марки и марки за услуги; промишлен дизайн; географски означения – за наименования за произход и географски указания; топология на интегралните схеми; сортове растения и породи животни. Законодателството регламентира нивото на закрила и обхвата на правата, предоставяни на притежателите на обекти на индустриална собственост, както и процедурите по предоставяне и упражняване на права. В областта на патентите Европейската патентна система е базирана на две международни конвенции - Европейската патентна конвенция от 1973 г. и проекта на Люксембургската конвенция за издаване на патент на Общността от 1975 г., която е част от Споразумението относно патентите на Общността от 1989 г., както и на Директива 98/44/ЕС относно правната закрила на биотехнологичните изобретения. От 1993 г. в действие е Регламент № 1768/92/ ЕИО относно създаване на допълнителна закрила чрез сертификат за медицинските продукти, а от 1996 г. – Регламент № 1610/96/ ЕО относно създаване на допълнителна закрила чрез сертификат за продукти за растителна закрила. С оглед закрилата на новите сортове растения на територията на Общността действа Регламент на Съвета № 2100/94 /ЕО за правата върху сортове растения в Общността В подсектора на търговски марки и марки за услуги има следното acquis: Първа директива на Съвета № 89/104 ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки и Регламент на Съвета № 40/94/ ЕО за търговската марка на Общността. Те регламентират режима на търговските марки - условията за тяхното придобиване и запазване на правата върху търговска марка. В областта на промишления дизайн на територията на ЕС действа Директива на Европейския парламент и на Съвета № 98/71 /ЕО за правна закрила на дизайните, както и Регламент на Съвета № 6/2002 ЕО за Общностния дизайн.В областта на географските означения на територията на Общността действа Регламент на Съвета № 2081/92/ЕИО относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти, а за топологиите на интегралните схеми - Директива на Съвета № 87/54/ ЕИО за правната закрила на топологиите на полупроводниковите изделия.

Мерки за граничен контрол
С цел предотвратяване на нарушенията на права върху интелектуална и индустриална собственост и недопускането на стоки, засягащи тези права, в търговската мрежа, на територията на Общността действат Регламент № 1383/2003 ЕО (в сила от 01 юли 2004, с който беше заменен Регламент № 3295/94 ЕО) и Регламент №1367/95 ЕО, които установяват мерки, забраняващи вноса, износа и реекспорта по отношение на подправени и пиратски стоки. Тези регламенти ще се прилагат пряко на територията на страната ни след присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Органи в Европейската комисия
Въпросите по Глава “Дружествено право” са в преките компетенции на Генерална дирекция “Вътрешен пазар” на Европейската комисия и в частност: за дружествено право и за счетоводство и одит - Директорат G – “Финансови пазари; финансова отчетност и дружествено право”; за интелектуална и индустриална собственост – Директорат Е – “Услуги, електронна търговия, интелектуална и индустриална собственост и медии”.
Актуално развитие
Правото на ЕО е в постоянно развитие. В дружественото право ЕК стимулира обсъждания в държавите-членки относно реформата в дружественото право и корпоративното управление. През ноември 2002 г. излезе Доклад на Групата на високо равнище от експерти в дружественото право, очертаващо модерната регулаторна рамка за дружественото право в Европа. Предмет на дискусии са и приемането на спорните 10-а и 13-а директива, чието създаване продължава години наред. ЕК прие и Зелена книга за превръщането на Римската конвенция от 1980 г. в правен инструмент на ЕС и нейната модернизация. През февруари 2003 г. ЕК представи План за действие, представляващ Пътна карта за по-голямото сближаване на договорното право в Европа, който ще бъде гръбнакът на всички търговски сделки във Вътрешния пазар. Планът за действие е документ, допълващ Зелената книга за Римската конвенция.В сектора на счетоводство и одит в центъра на вниманието са Международните счетоводни стандарти и подобряването на качеството при осъществяването на задължителния независим одит и заверка на счетоводните отчети на фирмите на територията на ЕС. През месец април 2004 г. влезе в сила на Директива за гарантиране прилагането на правата върху интелектуална и индустриална собственост / Директива 48/2003/ЕО/ която се явява допълнение на мерките, предвидени в Регламент № 1383/2003/ ЕО(заменящ Регламент № 3295/94/ ЕО).Развитието на acquis в интелектуалната собственост е продиктувано от необходимостта обектите на авторското и сродните права да имат рамка, съответстваща на новите форми на комуникации в информационното общество. Ето защо най-новото развитие на acquis трябваше да подсигури използването на защитените интелектуални обекти при новите условия: Бяха приети директива за правата на автора при повторна продажба, както и директива, хармонизираща някои аспекти на авторското и сродните права в информационното общество.По отношение на индустриалната собственост вниманието е насочено към транспонирането на Директива 98/44/ ЕО за правната закрила на биотехнологичните изобретения, която към момента е въведена от малка част от държавите-членки на ЕС.
Сравнение на особеностите за различните държави
Трябва да се има предвид, че хармонизацията на общностно равнище не премахва наличието на различия в националните правни системи и не замества националната правна регламентация с нейните особености. Така например не съществува унификация в търговското право на страните-членки. Особеностите по прилагането е изразено в разпоредбите на самия текст на директивите и регламентите.

ПР обслужване. Принципи - курсова работа

І. ХАРАКТЕР НА ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Не може да се влиза в преговори или да се договарят условия с клиенти на основата на заплащане в зависимост от конкретни бъдещи резултати!
ЗАЩОТО: ПР не може да се оценява според резултати за даден период от време
Постиженията не могат да се оценяват единствено от гледна точка на количествено получените резултати.
Върху целите могат да повлияят външни фактори.
ПР работи предимно с вероятности, отколкото със сигурни неща.

ПРАКТИКЪТ В ПР
Практикът действа между организацията /О/, в която работи и всички останали групи/Г/ към които организацията има отношение. Практикът подпомага взаимодействието между О и Г. Често Практикът е говорител на О и трябва основно да познават нейната структура, цели, политика, дейност, предимства и недостатъци. След това тази информация се прави публично достояние до степента, до която е решило ръководството.
Практикът не е източник на информация, а добре информирано лице.
Практикът познава много добре общността в която работи – състав, бит, нагласи, надежди, страхове, очаквания, поведение. Информацията се оценява и се докладва на работодателя. Без да се компрометира Практикът действа и като неофициален делегат на обществените групи.
Практикът разяснява интересите на О чрез различни кампании.
РАЗЛИКАТА: рекламата и маркетинга са пряко свързани с продажбата на стоки и услуги, а ПР цели благосклонно отношение но обществеността, което ще повиши ефективността на рекламните и търговски кампании. Подходът към ПР е по-широкообхватен в сравнение с оборота на стоките и услугите.

УСТАНОВЯВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПР
Анализ. Прави се анализ на ситуацията с цел разкриване на положителните и отрицателните черти, насоките за развитие, свързаните с нея обстоятелства, проявите й, степента до която тя се поддава на промени, възможности за укрепване или запазване.
На основата на анализа се взима решение за необходимостта от намеса. Ако практикът реши да действа, той първо си поставя крайните цели, които се надява да постигне.
Планиране. Воден от крайните цели Практикът започва подробно планиране. Търсят се всички обществени групи, които ще бъдат повлияни от проекта или ще участват в него. Тъй като групите се различават по характер и функции, Практиците формулират междинни цели, които искат да постигнат с всяка група поотделно. Междинните цели трябва да се обосноват като се изяснят логическите връзки между предложените междинни цели и установените крайни цели.
Контрол. Води се подробно описание как се изпълнява плана. В него няма подробности, всичко е важно /Кой отговаря за кореспонденцията? Как материалите ще се пренесат от А до Б?/. След това се изчислява колко ще струва плана до крайните подробности.
Изпълнение. Правят се периодични прегледи за изпълнението на плана. Възможни са промени при наличие на необходимост. “Текущата оценка” е в основата на “окончателната”, която се прави след приключване на проекта.

ПР КАТО ФУНКЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ
Съветва ръководството по всички изменения, които биха повлияли на контактите на О с обществените групи.
Изследва и изяснява пред ръководството текущите или очаквани настроения на ключови обществени групи по отношение дейността на О.
Действа от името на ръководството при планирането и изпълнението на обществени функции.
Служи като връзка между ръководството и общественноста.
Редовно се отчита пред ръководството за всички дейности, които по някакъв начин се отразяват на ПР.
Практиците на действат самостоятелно, а се направляват от ръководството


ІІ. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА
Анализ на ситуацията. При възникване на проблема той се решава /реагиращ ПР/. При липса на такъв, организацията се възползва за прогнозиране на потенциални области за растеж и евентуално възникване на проблеми /изпреварващ ПР/.
Модели:
1.Поддържане на равновесието. За системата в равновесно състояние се смята, че по-скоро има възможност да наложи волята си над околната среда, отколкото да се поддаде на външно влияние.
2.Преследване на целта. Реагира се на всяка информация, свързана с преследваната цел. Резултатите от собствената реакция в новата ситуация се отчитат и се включват в поведението по-нататък. Реагира се и на обратната връзка от реакцията.
Правилното функциониране на О зависи от измерването на два фактора: ЛАГ /времето от приемането на информацията до предприемането на корективните мерки/ и Напредък /степента на корективно действие/.
3.Натрупване на знания. При организации, чиито цели постоянно се изменят, информацията се използва за прехвърляне на ресурси и тяхното съхраняване. Това се прави на основата на добрата памет и прилагане на наученото.
Изисквания към информацията. Трябва да се осигури три вида информация – за обкръжаващата среда, за собственото минало, за сегашното състояние и функциониране на отделните съставки.
Събиране на информация. Обективност – основаване единствено на факти.

ІІІ. КРАЙНИТЕ ЦЕЛИ
Параметри на целите:
Портрет на фирмата. Действа се все едно, че О е личност. Запознаването с организацията включва: изследване на нейната история, проучване целите и наблюдава взаимодействието й с окръжаващата среда. Общата оценка се одобрява от ръководството и се разпространява. Поради прекалено многото информация, тя се разкрива на части и се насочват към определени потребности на обществеността или фирмата. Годишният отчет е “частичен образ” като телевизионното интервю.
Взаимното разбирателство. ПР е като диалог между О и обществеността, основаващ се на взаимното разбирателство. Обществената група не е отделна личност сама по себе си. Тя не може да постигне съгласувано отношение. Затова О която иска да опознае своята общественост, трябва да поеме инициативата. Портретът се прави на базата на вярванията, нагласите, мнението и поведението на отделните членове.
Целите на О. Целите на ПР ясно и задължително допринасят за постигането на общите цели на О.
Измеримост. Четири измервателни скали:
1.Номинална скала. Измерва тъждествеността между два обекта.
2.Поредна скала. Показва относителното разположение на различни обекти според определена характеристика. Дали отношението на А към О е по-благоприятно, по-отрицателно или съвпада с това на Б.
3.Интервална скала. Подрежда единиците и посочва разстоянието между тях в мерни единици.
4.Пропорционална скала. Интервална скала, която измерва от абсолютната нула. Така скалата показва съотношението между две измерени разлики.

ІV. ПЛАНИРАНЕ
Определяне на общностите. Общността е всяка различима група лица (или отделен човек), с която О има или би трябвало да има особени взаимоотношения. Всяка група се разглежда индивидуално.
Колективи. Широката общественост се състои от многобройни малки групи с характерни особености-доход, образование, възраст, пол, вероизповедание, като отделните хора членуват в няколко групи. Принадлежността в някои групи е по определение /по възраст/, в други доброволно /партийна принадлежност/. Самите групи понякога се сливат в по-големи или се разделят на по-малки.
Характеристики на масата:
1.Широко разпръсната. Територията й се променя в зависимост от обстоятелствата. Зрителите на една програма се различават от тези на друга.
2.Съставът е непостоянен. Възможностите за миграция коренно изменят градското население.
3.Членовете нямат стимули за взаимно опознаване и взаимодействието става случайно.
4.Членовете нямат чувство за обща идентичност.
5.Членовете на масата се задържат заедно от външни обстоятелства. /общ интерес към футбола/.
6.Реакциите са стереотипни без ясни нюанси. Очертани са в груби категории: харесва ми – не.
Общности. Няма програма въздействаща върху всички общности, но добрата разработка може да доведе до силно влияние върху определена общност. Практикът опознава общността като чете техните списания, посещава местата ми, разговаря с тях, опознава им вкусовете. Освен това трябва да се разкрият и каналите им за връзка с другите общности.
Критерии за разграничаване на различни общности. Причините за итендификация на определена общност са: установяваване или утвърдена връзка на О с тях, наличие на особени взаимоотношения на О с общностите, търсене на нови общности за установяване на специални връзки.
1.Първата стъпка. Принципно изясняване на насоките.
2.Изучаване на общността. О не може да общува ефикасно с общности, които не познава. Затова практикът опознава съставните части на общността и тяхната взаимна обвързаност. Какво ги задържа заедно? Какви са техните ценности и цели? Как действа? Какви са нагласите на нейните членове? Какво им е отношението към О. След разкриването и описанието на общността тя се разделя на подгрупи.
3.Наблюдение на общностите.
4.Достигане до конкретна общност. Реакцията на посланието зависи от характера и отношението на адресата. Общността не съществува в изолация, почти винаги тя взаимодейства с други общности и често това взаимодействие е жизнено важно за нейното съществуване. Работи се по интегриран модел като се различават четири главни системи във всяка проблемна ситуация: системата-клиент, системата-цел, система на действието и система на промените.
Практикът като катализатор. Практикът насочва ресурсите за решаването на проблемите на оста общност-клиент. Действията му се съсредоточават там, където четирите системи се припокриват

МЕЖДИННИ ЦЕЛИ
В процеса на разработка на крайните цели, междинните се разглеждат като логически преходи. Обаче процесът не е непременно линеен. Дългосрочните и краткосрочните цели са свързани във времето. Краткосрочните трябва да се постигат преди дългосрочните, но не е задължително дългосрочните да зависят от постигането на краткосрочните.
Обосноваване на междинните цели. При обсъжданията в хода на планирането се изясняват логическите аргументи и с тях се доказват предложените тези, но ако обосновката не е изрично посочена в документите за проекта, приемащите го могат да поставят под съмнение логическата издържаност на предложението.

ОБЩУВАНЕТО-ПОСТОЯННАТА ЦЕЛ
Разработката на общуването се прави в няколко аспекта:
1.Познавателно и емоционално съдържание на посланията.
2.Начини на кодиране при предаването-видими знаци, звуци.
3.Технологии за предаване на посланието от едно място на друго.
4.Социалните структури които контролират средствата за масово осведомяване и имат достъп до тях.
5.Реакциите на хората, получаващи посланията и определящите ги психологически, социални и културни фактори.
Практикът действа като автор и адресат на посланията, защото връзката е комуникативен комплекс, а не процес, който се поддържа само от общуването.На тази основа планираното общуване представлява важна част от планирането на проектите за ПР.
Общуване за убеждаване. Професионалната цел на Практика е да убеди група от хора да участват в създаването и поддържането на дружески взаимоотношения с клиента. Затова се визира конкретен вид общуване: “общуване за убеждаване”. То включва всички други видове общуване, но същността при него е предложение, което трябва де се приеме от адресата.
Привличане на вниманието. Да се обърне внимание на нещо не е правило, а изключение. Единственото което може да се направи, когато избрания адресат получава посланието ни, предварително да сме увеличили вероятността да му обърне внимание.
Критерии за подбор. На каква основа се извършва подбора от адресата? Непушачите четат по-често рекламите против тютюнопушенето от пушачите. В екологични демонстрации, участват еколози. Хората предпочитат да обръщат внимание на послания, с които са вече съгласни. Изведени са четири основни линии:
1.Хората предпочитат полезната пред безполезната информация. Най-често това е когато получателят на информацията участва в процеса. /млада майка за грижите за бебето/.
2.Хората търсят информация, която намалява или премахва несигурността. /хора, емоционално противопоставящи се на ядрената енергетика/.
3.Често се търси информация, която знаем, че е предпочитана от хора, чието мнение уважаваме.
4.Вниманието привличат послания, които провокират любопитството ни, а не банални послания.
Проповядване пред покръстените. Водени от посочените критерии, хората обикновено подбират посланията, без да се замислят дали те потвърждават мненията им, или им противоречат. Най-често се избира утвърдителна информация, защото тя е по-лесно достъпна.Винаги когато е възможно, прекарваме времето си с хора, чиито възгледи споделяме.
Експериментиране. Повечето от знанията на хората и техните реакции се основават на експерименти. Проектите за ПР винаги трябва да се изпитват преди цялостното им изпълнение.
Приемане или отхвърляне. Предполага се, че сме привлекли вниманието на човека, за когото е предназначено посланието. Хората не възприемат посланията, целящи да ги убедят, така, както възприемат указанията къде се намира спирката. Убеждаващите послания се възприемат като предложения за приемане и активизират психологически процеси в адресата. Рядко се случва, да се предлагат концепции, за които хората не знаят абсолютно нищо или нямат никакво отношение.
Познавателни отклици. Процесът е последователен. Първото решение е дали източникът е надежден. Преминава се на втория етап – тон на посланието. Когато в поредицата от оценки на посланието се стигне до рационалното му съдържание, познавателните отклици извличат контрааргументи от арсенала за самозащита на адресата. Простото разбиране на едно дори и добре обосновано логически послание не е достатъчно, за да осигури неговото възприемане. Същото се отнася и за запаметяването му.
Запазване на статуквото. Личните нагласи и поведенчески форми са основата на лоялността. Затова, когато предлагаме ново предразположение или форма на поведение, трябва да поставим предложение сред благоприятни предразположения, които вече твърдо са вкоренени в съзнанието на адресатите. Трябва да се обърнем към съществуващите нагласи, вярвания и мнения на хората, от чиято подкрепа зависим.
Равнища на стабилност. Необходимо е преди всичко информацията да е “правилна”. От гледна точка на информационни източници, емоционална обагреност, уместност и начини на предаване на комуникацията. За всеки един от тези фактори поотделно съществува познавателен отклик, който взима отношение към предложението. Силата на отклика зависи от неговото равнище на стабилност.
Предложеното действие. Предложените действия могат да се степенуват според последиците: обмисляне, прочитане, участие, промяна.
Разпространение на новото. ПР смята за свое първо задължение създаването и поддържането на добри взаимоотношения между организацията и нейната общност. Разграничението между “създаване” и “поддържане” е важно, защото двете задачи изискват различни стратегии. “Създаването” е сравнително по-трудно, защото предполага развитие на сравнително нови нагласи или най-малкото пренасочване към друг обект /мотивация на промяната/.
Етапи на разпространението. Докато адресатът обработва посланието психологически, авторът не е пасивен. Той трябва да приспособява стратегията си към всеки следващ етап. Съществуват пет основни етапа:
-запознаване с новата идея
-осигуряване на допълнителна информация за нея
-създаване на възможности за оценка на новата идея
-подпомагане на адресата при вземане на окончателното решение
-направление на адресата към действие на основата на взетото решение
Избор на каналите. Планът на проекта трябва да осигурява възможности за непрекъснато приспособяване на каналите към изменящите се потребности на обществеността. За целите на приспособяването автора прави подбор сред каналите:
1.Печатни средства
-местни и национални вестници
-вестници за ръчна продажба
-периодични издания
-списания за бита
-годишници
-бюлетини
-пряка кореспонденция
-специални брошури
2.Електронни медии
-местни и национални радио и телевизия
-вътрешни телевизионни мрежи
-филми
-аудиовизуални материали
3.Лични контакти
-речи
-срещи
-открита телефонна линия
4.Нагледни материали
-изложби
-плакати
-реклама
5.Мероприятия
-общи събрания
-пресконференции
-приемни часове
-спонсорство
Резултатност и ефективност. Ефективността не означава икономичност – използване на минимални ресурси за даден проект. Ефективността означава да се постигнат целите на проекта с възможно най-малък разход. Ефективността предполага резултатност. При ПР най-ефективния канал е този, при който най-резултатно се стига до общността-адресат. Трябва да има пряка връзка между целите на проекта, конкретната общност и каналите за връзка.
Предназначение на средствата за масово осведомяване. Комуникациите при изпълнението на обществения си дълг реализират печалби. Колкото по-голям е броя на хората, на които служат медиите, толкова повече пари получавате, а колкото е по-полезна информацията им, толкова повече хора търсят услугите им. Затова средствата за масово осведомяване имат както финансови, така и социални причини непрекъснато да разширяват аудиторията си и да я задоволяват с информация, която е полезна или просто интересна.
Предназначението на съобщението за печата. Практикът в ПР работи за организация, чиито интереси заемат първостепенно място в неговите задължения. Когато праща съобщение в печата, той се надява то да е от полза за организацията. Всъщност практикът се опитва да идентифицира потребностите на организацията с тези на широката общественост. Ако практикът иска да достигне до широката общественост чрез вестника, той трябва да направи своя материал по начин, който отразява тълкуването на вестника за обществените интереси. В противен случай материала ще бъде отхвърлен от самия вестник. Ситуацията съдържа четири елемента:
-фактическа потребност на обществото
-тълкуване на вестника за потребностите на обществото
-потребности на организацията
-тълкуване на организацията за потребностите на обществото
Огласяване на отрицателното-огласяване на положителното.
Критерии за оценка на постъпките. Оценката на постъпката зависи от лицето което я извършва и от лицето, което тя засяга. Непрекъсната поредица от лъчезарни съобщения създава впечатление за замазване на истината.
Периодично огласяване на отрицателното. Точното съотношение между рекламираните и реално предлаганите услуги ще доведе до положителна оценка на обществото за службата.
Ограничената сила на медиите. Огласяването на отрицателни факти не води непременно до отрицателен имидж. Средствата за осведомяване не са чак толкова всемогъщи. Мненията се формират от разнообразни фактори – освен медиите има предразположения, среда, опит, страхове, вярвания. Успехът на рекламите за цигари доказва, че удовлетворението може да преодолее отрицателната гласност при оценката.
Политически критерии. Понякога от отрицателното отразяване се тревожат повече административните ръководители, отколкото широката общественост. Те се страхуват, че висшестоящите органи могат да орежат бюджетите или да преминат на по-преки програми.
Специални събития. Специалното събитие може да е отделен елемент от по-обширна програма или предмет на самостоятелна програма. Обикновено това е повод за срещи и затова прякото общуване заема важно място. Освен това се създават условия за разпространение на печатни материали или дори за поставяне на витрина или екран за аудиовизуални материали. В зависимост от характера и значението на събитието се подготвят съобщения за печата и даже репортажи. “Специално събитие” може да е: периодични пресконференции, открит достъп до службата, официални церемонии /връчвания на награди/. Хората присъстват на специалното събитие обикновено по покана като участието им е очаквано и желано.
-присъствие или участие. Разграничението между участието в дадено събитие и присъствието е важно.Проектираното от организацията се нарича “събитие-гръбнак”, а то се различава от “завършеното събитие”-онова, което се случва. Ако гръбнакът е разкривен, то фактическото събитие ще боледува.
-необходими елементи. Примерно за годишно общо събрание се включва време за обсъждане на поставените от залата въпроси.
-възможни елементи. Участниците в събитието биха могли да подходят по непредвидими начини. Макар и непредвидими, тези елементи обогатяват събитието. Затова всеки присъстващ на специално събитие в крайна сметка участва в различно събитие. Само планираното събитие-гръбнак ще е еднакво за всички.
-оценка на специалните събития. Трите елемента трябва да се оценяват поотделно: събитието-гръбнак; степента, до която хората осигуряват необходимите елементи; силата и качеството на спонтанните реакции. В хода на планирането проектите за ПР се структурират с оглед на последващата оценка. Степента на участие е ключов фактор при оценката.
-символи. Разнообразието в каналите не трябва да води до разпадане на отделни, разбъркани елементи. Авторите на плана постигат това, чрез използване на мощни обединяващи символи. Той може да е емблема, лозунг, постижение, цел.
-действителност и символи. Съществува разлика между действителността и символите на действителността. Съществуват и различни начини за тълкуване на символите, зависещи от обстоятелствата и опита на човека, който тълкува символа.
При използването на символи в ПР се оценява степента, до която тълкуването им се възприема.
При използването на символи в ПР се преценява дали символиката е достатъчно стабилна, или е податлива на значителни промени.

ПЛАНЪТ ЗА ДЕЙСТВИЕ
След формулирането на крайните и междинните цели и установяването на логически връзки между тях, планът представя подробно описание на това как точно да се изпълни проекта. Описанието се нарича “План за действие” и включва съставки:
-описание на всички дейности по изпълнението на проекта
-определяне на последователността и графика на дейностите
-описание на системата за управление на проекта
Планът за действие /ПД/ отговаря на въпроси от рода на: кой какво ще прави, как, в какви срокове, с какви ресурси.
Описание на дейностите. Трябва да се осигури достатъчно информация за пълната подкрепа на предложения проект, без планът да се превръща в маса от неразгадаеми подробности. Същността включва характер на проекта, крайни и междинни цели, график, етапи, сътрудници и материални ресурси. Разходите включват паричните средства, необходими за плащането на всеки елемент от плана, източниците и начините за финансиране. Същността на плана и разходите по него са тясно свързани – същността обосновава разходите, а разходите силно влияят върху постижимостта на същността. При разработката на план за действие специалистите се ръководят от представата си за последователността на дейностите по изпълнението на проекта. Те ясно описват дейностите и доколкото е необходимо, добавят подробностите, които доказват възможността за изпълнение и гарантират реализацията.
Определяне на етапите и графика. Определянето на етапите е свързано с разполагането им във времето и никога не е произволно. То е стратегия и ето защо трябва да се основава на логическа основа. Често се налага стратегията да е и гъвкава. Ако втория етап зависи от приключването на първия, планът трябва да е в състояние да поеме непредвидими закъснения през първия етап. Същевременно планът трябва да се отличава със сравнителна строгост. Закъсненията увеличават разходите. Изпълнението на сложни планове с многобройни застъпващи се етапи обикновено се илюстрира и графично.
Управление на проекта. Всички членове на екипа трябва да знаят задълженията си, обхвата на правомощията и работните процедури. Изискванията за ефективно управление на проекта са четири:
-ясна организация
-ясни длъжностни характеристики
-ясно формулирана политика
-ясно описание на системата
Ясна организация. Трябва да се организира работата, а не хората. Изпълнителите могат да се сменят, но работата остава неизменна до постигането на целите. Организацията обикновено се онагледява в структурна схема от квадратчета, свързани помежду си с линии. Всяко квадратче означава работно място, а всяка линиите-взаимовръзките между служителите. Насочените нагоре вертикални линии отразяват каналите на подчиненост (отчетност), а насочените надолу-каналите на властта (упражняване на власт или делегиране). И в двете посоки имаме канали на общуване.
Структурните схеми са особено полезни при краткосрочни проекти с външни договори. Външните хора трябва да са пълноценни изпълнители.
Всяко работно място се отличава с определени задължения и правомощия., които служителят трябва да извърши по заповед или процедура. Правомощията са правата пи вземане на решения за изпълнение на решенията.
Във всяка верига на подчиненост правомощията на един служител не бива да накърняват правомощията на висшестоящия. Но правата не са толкова ограничени по отношение на нисшестоящите. Понякога се прави разграничение между пряката и разширена заповед. Разширената стига до две или три равнища надолу по йерархията. По такъв начин работниците са подчинени на майсторите, майсторите пред средните ръководители и т.н.
Схемата на организацията може да разкрие, че някои служители имат прекалено голяма власт – имат прекомерно много подчинени. Резултатът от претоварването е разрив в общуването и вземането на решения. От друга страна може да се окаже, че служителят е натоварен с отговорности, за които не разполага с необходимите правомощия.
Ако при изпълнение на проекта, структурата на правомощията не е ясна на членовете на екипа на всички равнища, може да се стигне до неефективност. Ако служителите на са сигурни докъде им стигат правомощията, те ще загубят много време, за да търсят одобрение на решения, които биха могли да вземат самостоятелно, или да коригират последиците от взети решения.
Ясни длъжностни характеристики. Добрата длъжностна характеристика включва четири елемента:
-задължения на служителя. Това за което пряко отговаря. Те не могат да се прехвърлят на други лица. При неизпълнение служителят ще бъде обвинен в несправяне с работата.
-лица, простиращи се под правомощията и предоставени ресурси.
-обхват за правото за взимане на решения. В документа се посочват изрично въпросите, по които служителят може да взима самостоятелно решения при изпълнение на служебните си задължения.
-граници на правомощията. Определят се от висшестоящите, политиката, структурата и ресурсите на организацията.
С четирите елемента се запознава не само конкретния служител, но и всички останали членове на екипа, за да ясна с какво се занимава всеки. От това печели координацията. Без координация свободата на служителите ще е е по-малка, защото служителят няма да знае докъде се простират преките права на висшестоящите.
Ясно формулирана политика. Политиката е сбор от правила, които ръководството определя, за да защити интересите на организацията и да осигури непрекъснатост, равномерност, съгласуваност и ефективност.
Ясно описание на системите. Системите се създават като контролни механизми. Съществуват системи за покупка, комуникационни системи, системи за поддръжка и материално-техническо осигуряване.

РАЗХОДИТЕ
Разходите при ПР са многобройни и разнообразни. Те трябва да се съпоставят с разнообразните ползи, които не винаги са ясно откроени и понякога твърде трудно се поддават на измерване. В идеалните случаи специалистите по планирането действат в съответствие със следния принцип: финансирането на проектите и на постоянните програми за ПР се основава на анализа на разходите и ползите.
Разходна резултатност, разходна ефективност, разходи-ползи. Ако реализацията е в рамките на предвидения за проекта бюджет, смята се, че парите са изразходвани резултатно. Ефективността е свързана с икономичността. Проектът е ефективен, ако няма преразход на излишни средства.
Трудности при измерването. Недостатъците също са разходи. Проблемът е, че те не винаги могат да бъдат измерени така точно, както финансовите разходи, и затова не могат да се включат в разхода на разходите и ползите. Една организация може да намали отпечатването на информационни бюлетини и така да реализира значителни икономии на финансови средства, но последвалата промяна в информираността на обществото не се поддава на точно измерване като разход. Фирма подписва договор със звезда за представяне, но ако звездата се замеси в скандал?
Както разходите, така и не всички ползи са точно измерими. Най-характерна е основната полза – приемането на организацията от обществото. Тя не може да се измери точно, може да се наблюдава и преценява дотолкова, доколкото се разкрива в поведението.
В ПР нито разходите, нито изгодите са количествени показатели.
Оценка на разходите за ПР. Трябва да се разграничават разходите по конкретния проект от постоянните разходи. Постоянни разходи са административните, като те остават скрит разход по проектите. Известните и измерими разходи по проектите и постоянните програми са четири вида:
-за трудови възнаграждения
-материална база
-материали
-текущи разходи
Прогнозиране на разходите. Трудността произтича от съпоставянето на подробните разходи по елементи с прогнозните оценки, които са в основата на планирания бюджет. Списъкът на разходите по елементи може да се окаже невероятно дълъг – за строителство, за поддържане на връзки с медиите, пътни разходи, хонорари за научни изследвания, издателски разходи, за аудиовизуални материали, разходи за конференции, срещи, банкети и др. По всяко перо може да се получи значителна разлика между прогнозираните и фактическите разходи. Инфлацията може да се прогнозира, но не и разходите от закъснения, трудови спорове, повреди на техниката, отмяна на срещи.
В документацията на проекта разходите винаги се показват по пера и в отделен списък. Ползите обаче не се включват в такъв списък – те се появяват в различни раздели на документацията. Всички цели – както крайните, така и междинните – се смятат за изгоди, а допълните изгоди понякога се включват в аргументацията на целите. Ако ползите се включат в същия списък, където се показват разходните пера, това улеснява сравненията.

V.ОЦЕНКА
ЦЕЛИ НА ОЦЕНКАТА
Оценката на проекта е сама по себе си проект. Тя има собствени цели и методи за постигането им. Целите на оценката зависят преди всичко от това дали организацията е система в равновесно положение или е самонасочваща се.
Оценката при самонасочващите се организации. ПР има по-голямо значение за самонасочващите се организации и там оценката на проекта е по-сложна задача. При самонасочващите се организации главните цели са намират извън тях. Когато преследват целите си, те приспособяват линията на действие към получаваната положителна или отрицателна обратна информация. За тази цел самонасочващата организация се нуждае от надежден достъп до три вида информация: информация за собственото й минало, информация за сегашните й структури и функции и информация за средата и обстоятелствата при които трябва да се преследва целта.
Формираща /текуща/ оценка. Оценката, която се ограничава само до определянето дали проектът е напълно достигнал целите си, пренебрегва всички останали фактори и възможни последици. Този тип оценка може да се приложи само след приключване на проекта. Необходим е и друг вид оценка – тази, която се прилага по време на изпълнение на проекта, за да провери дали целите и дейностите винаги отговарят на предизвикалите ги потребности и обстоятелства около неговото изпълнение.
Формиращата оценка е проект в проекта. Тя е елемент от главния проект и затова започва и завършва с него, но има специфично цели, които се различават от целите на проекта (като същевременно го допълват). Целите на формиращата оценка са следните:
-непрекъснато да наблюдава посоката и напредъка на главния проект
-да се следи за непрекъснатото му влияние върху средата и самата организация
-да се използва цялата тази информация като основа за решения относно корекции или продължаване на дейността
При преследване на целите си хората, които отговарят за формиращата оценка, търсят отговора на следните въпроси:
-променили са се проблемите или възможностите, които са породили проекта, от началото на неговото изпълнение?
-променени ли са съществено обстоятелствата, при които съществуват проблемите или възможностите?
-подходящи ли са ресурсите и изразходват ли се с предвидените темпове?
-какви са последиците от дейността по проекта върху организацията?
-какво е влиянието на средата-физическата среда, икономическите условия, общността в която се намира организацията?
-могат ли да се изведат някакви поуки от опита на организацията с цел да се насочи по-нататък изпълнението на проекта?
Сумарна /окончателна/ оценка. Сумарната оценка е проект, който се изпълнява след приключването на главния проект, но като неразделна част от него. Сумарната оценка също има собствени цели и разполага със собствени ресурси. Сумарната оценка осигурява някои от най-важните данни за паметта на организацията. Тъй като сумарна оценка се извършва лед края на проекта, тя не се отнася до постоянните програми – те се подлагат непрекъснато на формиращи оценки.
Какво включва оценката? Оценката при ПР предполага да реши дали проектът е имал пълен или частичен успех, или е претърпял провал. Решението се взима след като се съберат и анализират всички данни. Затова оценката изисква изследване. Специалистът по оценките се интересува от два вида информация – количествена и качествена. Само количествена информация може да се събере и проучи. Качествената информация /настроения на хората/ може да се изведе от количествената. Не могат да се събират самите нагласи за пряко изследване, получават се само техните видими прояви – реакции на въпросници, интервюта. В повечето проекти се използват разнообразни канали за входяща и изходяща информация.
Оценъчни стандарти. Както формиращата, така и сумарната оценка са свързани с взимането на решения. Прилагането на информацията към взимането на решения изисква наличие на стандарти. Резултатът от анализа на информация се сравнява със стандартите и в зависимост от съответствието се взима решение за или против. За оценката са нужни стандарти за ефективност, изпълнение, икономически, качествени, управленски, дисциплина, морал.