Същност на цените

Цената трябва да се разглежда като променлива величина, която осигурява на организацията оптимални продажби на продукта, печалба и позиция на пазара за по-дълъг период. Цената трябва да създава усещането у потребителя, че той е в изгодно положение. При покупката потребителя се ръководи от своята необходимост, нужда от стоката, от платежоспособността си, от цената на стоката и въжможността за избор на стоките или технете продавачи, а също така от наличието на заместители. Цената на стоката или услугата зависи не само от търсенето и предлагането, то и от условията които допълнително влияят върху нейното равнище. При образуването на цената производителите трубва да имат впредвид, че тя трябва да възстанови всички разходи направени за производството и продажбата на стоката и да носи печалба.
Ценообразуването е преди всичко инструминт на организацията, използван като средство за реализиране на нейните цели, а не неговата отделна цел. Ценообразуването на С и I в търговията изисква съобразяването с редица въпроси и използването на богата информация. Въпросите, изискващи информация за обосновано определяне на цените са свързани преди всичко с разходите, правени при него; конкуренцията; съотнощението между приходите, получавани от продажбата на стоката и печалбата.
Процесът на разширено възпроизводство включва четири момента: производство; разпределение; размяна /обръщение/ и потребление. Обменът на социално-икономическия процес представлява свързващо звено между производството от една страна и потреблението /производствено и лично/ от друга. Произведените продукти не могат да бъдат доведени до потреблението без смяна на формата на стойността от стокова в парична и обратно. А реалезацията е необходима за довеждането на стоките до потребителите.
В условията на пазарна икономика стопанските организации и фирми стоково производители организират самостоятелно търговската си дейност:
· чрез преки връзки с потребителите на своята продукция и с производителите на необходимите им средства за производство
· чрез съдружник, на койта по линията на сдружаването е представено право на пълно членство
· чрез посредничиство на специализирани предприятия и фирми за осъществяване на търговска дейност от свое име и за своя сметка.
Независимо от подхода на реализацията осъществяването на ценообразуването е свързано с определено количество разходи за жив и овищиствин труд. В условията на стоково паричните отношения този труд се нарича търговска отстъпка или надбавка.
Търговската надбавка е цена на част или на пълната търговска услуга. Тя произтича от развитието и задълбочаването на общественото разделението на труда. Търговските организации купуват стоките от производствените фирми и ги продават на потребителите.
Търговската услуга включва: проучаване на пазарите и на потребностите на потребителите; формиране на поръчките за производството на определен вид продукция от производственото предприятия. Едновремено с това обаче покупателната рентабилност на база стокооборот (CO) има редица недостатъци; основните от които са неговата откъснатост от ефективността на предварително авансирания капитал, силно влияние на структурата на СО, на измененията в равнището на цените на дребно и др. Затова за целите на ценообразуването трябва да се използва показателят рентабилност на база инвестиран търговски капитал. Ето защо като основа за освобождаване на рентабилноста по стокови групи могат да се използват разходите на обръщение, количественият анализ на рентабилността на база разходи на обръщение показва, че тя силно зависи от ефективното използване на предварително авансирания капитал.
Търговската надбавка трябва да отчита не само средните разходи на обръщението и реализацията на основните стокови групи, но и необходимата норма на печалба. Търговската надбавка зависш от:
· разходи за транспорт, подготовка на стоките за продажба, съхранение
· необходимия размер печалба, осигуряваща условията за самофинансиране при конкурентни условия
· скорост на оборота на стоките
· степен на тъпговски риск
· степен на участие в търговската дейност и политиката на стокопрошзводителите
Има договаряне на конкретен размер на търговска надбавка за всеки определена дейност или услуга т.е. търговските надбавки могат да бъдат в различна комбинация:
· отстъпка за количество или серийност определя се от обема на закупуваните стоки
· отстъпка за покупка на стоки извън сезона –за търговеца на стоките със силно изразен сезонен характер
· надбавка за набиране от търговците и предоставяна на стокопроизводителите маркетингова информация за пазара и за конкурентите
· надбавка /отстъпка/ за организиране на транспорта при определени срокове на доставка, вида на транспортните стредства и начина за транспортиране.
· надбавка /отстъпка/ за организиране на сервиза
· надбавка /отстъпка/ за организиране на рекламата, конкурентоспособността на продукцията.

Като се имат впредвид голямата роля и значение на търговските
надбавки и отстъпки за икономиката на търговската фирма, те влияят и върху материалната заинтересованост на търговски те фирми и върху темповете и структурата на продажбите настоките на вътрешен пазар.
Въз основа на конкретни отношения и посредством механизма на конкуренцията пазарната цена може да се формира като средно претеглена на величината от индивидуалните цени на доставчиците с най-голам пазарен дял и да представлява величината, която пазарър признава за обективно необходимо и единствено възможно при съществуващите условия на производство и реализация.
Ценообразуването в условията на конкуренция е процес на съгласуване на интересите на купувачите и продавачите фирменото ценообразуване справедливото равнище на цената, което фирмата счита като оптимално за нея от гледна точна на конкуренцията, търсенето и собствените си разходи за производството и реализацията на продукцията. Фирменото ценообразуване се стреми да намери “мярката” на цената, която фирмата би искала да предложи и да има успех на пазара. Собствените разходи за производство и реализацията установяват долния праг на фирмената цена.
Търговската надценка /търговска отстъпка/ по своя характер е цена на едро за услугата, която извършва посредника при реализация на стоката. С търговската надценка /отстъпка / се покриват разходите на последната и се осигурява печлаба.
Двата вида цени – на едро и на дребно ще действат до тогава, докатао се прилага сегашната данъчна политика. От значение е уточняването на условията за продажба на стоката или така наречената франкировка на стоката.
В практиката имаме следните видове цени:
· фиксирани – това са твърди цени, задължителни за продавача и купувача. При тези цени не се допуска договаряне.
· минимални – наименованието им подсказва, че това са цени под които не може да се слиза при реализацията на стоките. Това по принцип са защитени цени по отношение на производството на определени стоки. С минималните цени се покриват определени разхоси и се осигурява печалба за осъществяване на възпроизводствения процес.
· пределни – това са максимални цени и при реализацията на стоките продавачите и купувачите не могат да ги отхвърлят. Могат да се дофговарят и по-ниски цени. Тези цени се реализират за всички потребители по единен акциз с включен анализ.
· максимални търговски надценки – в рамките им продавачът и купувачът могат да се договарят за конкретния им размер.

При правенето на цените най-важното е да се установят разходите за производство и реализация на стоките и към тях да се прибави печалбата на продавача. В пазарното стопанство формирането на цените става на основата на събраната информация, направенитре проучвания и продавачът прави разработки за установяването на своите производствени разходи за единица продукция. Към тези разходи продавача предвижда и евентуално какъв размер печалба да добави според възможностите за реализация на продукцията. Това се извършва във фирмата още преди започване на самото производство с оглед правилно да се установи наличието на ефект от пеоизводството. Едва когато продавачът предложи своята стока на пазара, в резултат на възможностите и под въздействието на търсенето и предлагането и силата на конкуренцията се определя фактическата цена на тази стока. Цената вече не е изразител на едностранните интереси и воля на продавача, ая се е превърнала в икономическо отношение и по точно е израз на променящото се в определн момен съотношение между различните пазарни сили. Чрез цената трябва да се оказва главно влияние за увеличаването на търсенето т.е. чрез цената да се въздейства за рразширяване на кръга на пазарите и купувачите. Тази роля на цената стои в основата на това, че печалбата се прави от оборот, а не от висока цена.
В страните с развита пазарна икономика се прилагат четири основни подхода:
· на основата на разходите за производство и реализация на продукцията
· чрез определяне на процент и на сумата на печалбата, която фирмата иска при реализацият на стоката
· на основата на потребителското търсене
· на основата на конкуренцията – цените на конкуренцията
Определянето на цените на основата на желаната печалба става върху разходите за производство и реализация, увеличени с необходимата печалба. Най-често фирмите прибягват към прилагането на този метод, когато те са единствените производителки на определена, търсена на пазара стока или конкуренцията е слаба и производителите търсят нужния и то бърз ефект на възвращаемост на вложените инвестиции. Когато цената е най-важния фактор за вземане на решение от страна на купувача за покупка на дадена стока се изследва каква максимална цена е съгласен да заплати потребителя за дадена стока. Равнището на цената зависи главно от измененията в търсенето, наличието на заместители на стоката, значимостта на съответната потребност. При наличието на много производители на една стока цената се определя в рамките на цената на конкурентите, като ако има отклонение в цените, то те се дължат на допълнително предоставените услуги, лоялността на купувачите към фирмата.
При пазарните условия като правило няма пряка връзка между фирмиралите се във фирмата индивидуални разходи за производство и реализация на продукцията и фактически установилата се пазарна цена на същата продукция. При определяне цените в търговият значение има:
· сравнително лесното и без особени затруднения установяване на вижданията на фирмата за цените
· извършването на преценка дали една стока може да се предложи на пазара и ще бъде ли тя конкурентоспособна
· стимулирането или ограничаването на производството в зависимост от това при определена пазарана цена носи ли печалба и каква или загуба.
· Типизирането на структурата на цените в отделни дейности отрасли и общо в икономиката с ог;ед да се осигури съпоставимост на информацията между отделни фирми.
Търговията по принцип се разделя на търговия на едро и търговия на дребно. В търговията на едро цените не са от особено важно значение. Тя е свързана повече с покупката на големи количества суровини, материали, стоки от производителите след което ги препродават на производители, търговци, на дребно или фирми от сферата на обслжването. Тук от значение са складовите помещение, в които се съхраняват стоките, товаро-разтоварната дейност, достваката на стоките на потребителите.
При търговията на дребно цената наистина има основно значение, защото е от изключително значение дали стоката ще се хареса на купувача и дали тя ще достигне до него. Изискванията към цените на дребно от гледна точка на тяхното равнище, динамика, съотношение и роля в икономическите и социално-икономическите процеси, а също така от гледна точка на организационните принципи не могат да бъдат еднакви с другите видове цени. Тези изискавания се обобщават в три групи: икономически, социално-икономически и организационни.
· Икономически изисквания – цените трябва да възстановяват всички разходи по производството, обръщението и реализацията. Трябва да има балансираност между предлагането и търсенето. Трябва да се осигурява възможност чрез цените да не се преразпределят доходите на потребителите за сметка на стокопроизводителите, а да има относителна стабилност на цената.
· Социлано-икономически изисквания – пазараните цени да осигуряват общо достъпни стоки за всички слоеве на населението, независимо от техните доходи. Да има дългосрочна относителна стабилност на цените на продоволствените и на непродоволствените стоки, което се свързва с реалните доходи на населението. По-ниските или по-високите цени участват в преразпределие на доходите на населението и ориентират към едни или други стоки. Трябва да има образувани единни държавни цени, а това означава, че една и съща стока се продава в търговската мрежа даден период от време на една и съща цена в цялата страна. А когато една и съща стока в различните райони се продава на различни цени, тогава имаме множество цени на дребно.
· Организационни изисквания – свързани с разработването на проекти за цени, със съгласуването им с държавните стандарти, технико-икономическите условия и не на последно място с основните потребители на дадена стока или услуга.

Тези изискавания трябва да съответстват на обективните изисквания, предявени към системата на цените на дребно в държавно-регулираната пазарана икономика.
Необходимо е да се спазва принципа на обвързване на цените на стоките и услугите с потребителските свойства и качества на продуктите. Чрез цената производителят трябва да се насочва към производството на такива стоки за населението, които да съсдржат повече търсените потребителски свойства.
Преди да се вземе решение кой продукт да се произвежда трябва да се съпоставя икономическата оценка на полезното свойство, поради което той се произвежда. За обществото е изгодно обществените поребности да се задоволяват все по-пълно и с минимални разходи. Обвързването на цените с потребителните свойства и качеството най-общо трябва да доведе до няколко резултата: Първо, чрез цените по-пълно да се изразяват обществено-необходимите разходи, като се стимулира ефективността на потреблението и производството; обосновано да се разпределя ефекта от по-високото качество; да се дефернцира средната цена съобразно производтвените, технологичните, икономически и други показатели; цената да стимулира производството на стоки с търсено качество, потребителски свойства и ефективност, съответстващи на обществените потребности.
Трябва да има и широка взаимозаменяемост на стоките за населението. Населението може да използва един вид стока в съчетание с друг вид за задоволяване на една или друга своя потребност. При определяне на цените трябва да се осигурява равноизгодност от потреблението на заменяемите стоки и асортимента от дадена стокова група, като се отчита качеството и се стимулира потреблението на тези от тях, които има най-голамо значение за задоволяване на потребностите на вътрешния пазара и за постигане на ефективна структура на производството и износа. Цените на дребно могат да се повишават само ако съществува съответсвие между търсене и предлагане за очаквано продължително време или ако на основата на перспективния план за социално и икономическо развитие и персперктивен баланс може да се определи, че търсенето на определени стоки превишава тяхното предлагане.
Доколкото се отнася обаче до цените на основните хранителни и нехранителни стоки, които задоволяват приоритетни потребности, трябва да се следва политика на стабилност, независимо от стрмежа за засилване на регулиращата роля на цените в об;астта на определени стоки по-пълното отразяване на обществено-необходимите разходи на труд и на промените в условията на производството и реализацията на стоките си остава основно изискване за образуване на цените. Повишеното търсене на населението на отделни стоки през сезона не може напълно да се осигурява за сметка на текущото производство, изисква се натрупване на стоки в течение на цялата година което е свързано с допълнителни разходи за опазване.
Въпросът за установяване на икономически обосновани цени има голямо значение за увеличаване на производството съобразно обществените нужди през различните годишни времена.
Въвеждането на сезонни цени е необходимо не само за да се стимулира създаването на голяма равномерност в производството през годината, но и за по-пълното и непрекъснато задоволяване на нуждите на населението.
Според социалната значимост на стоките и социално-икономическата ефективност, стоките биват:
· Стоки, които играят голяма роля при решаването на социално-икономически задачи /стоки, облекчаващи условията на домакински труд, осигуряващи повишаване културното равнище на населението и други./
· Стоки, които задоволяват потребностите на масовия потребител
· Стоки, които оказват малко влияние при решаването на социално-икономическата ефективност и социална значимост.

От изложените две квалификации се вижда, че стоките и услугите за населението се групират в три или четири групи съобразно тяхната социална значимост. Основното и в двете класификации е, че в цените трябва да се отразява социалната значимост на стоката и услугата. Не е трудно да се заключи, че в случая се извършва промени при едни цени под а при други над обществено-необходимите разходи. Ето защо включването на социалната значимост при образуването на цените за населението е съществен принцип на ценообразуването. Поради това равнището на цените на млечни и местни храни, предназначени за подрастващото поколение, е по-ниско, отколкото равнището на цените на стоки, предназначени за други възрастови групи. В съответсвие с принципа за социална значимост, равнището на цените на изделията от специална изработка е по-високо, като се отчита, че те задоволяват потребностите на ограничена група от населението. В замяна на това равнището на цените на стоки от народен тип е значително по-ниско.
Важен принцип е изискването системата на цените своевременно да реагира на изменящите се икономически връзки, да им съответства. Това предполага правилно съчетаване на стабилността и динамичността на цените.
Своевременното изменение поставя цените в необходимо съответсвтвие с общественонеобходимите разходи за труд по производството и с цените на отделсните видове изделия.
Нарушаването на принципа за икономическа натовареност деформира системата на цените. Към изкупрните цени на редица селскостопански стоки като първи стадий на ценообразуване се даваха надбавки, но те не се включваха в себестойността на продукцията от леката и хранителновкусовата промишленост. Отрицателноте последствия са толкопа по-силни, колкото по-дъбоко се нарушава натовареността на определена цена, колкото по-голяма е найната значимост в народното стопамство, колкото по-широка е тяхната връзка с другите икономически инструменти. Оттук следва, че е необходими по-пълно и по-точно да се рзкрива същността на производствените отношение на всеки стадий на ценообразуване.
Важно условия при изграждане на цените на дребно е и правилото на икономическите интерсеи на различните звена, участващи в равнищата на стадиите на ценообразуване. Това, което е изгодно за обществото, да е икономически изгодно и за предприятията и за трудещите се. Именно за това пти производството и реализацията на стоките за населението, съчетаването на икономически интереси в определена степен се решава чрез оценка на реализуемата продукция, изразяваща се в системата на изгражданите цени на основата на научнообосновани принципи на ценообразуване.
При покупко-продажбата на стоки за населението в търговията се образуват и използват цени на едро и цени на дребно. Цените на едро се прилагата при размяна на едри стокови партиди между производствените и търговски фирми, а цените на дребно – при продажбата на стоки на крайните купувачи – потребители, поради което асе наричат и крайни.
Различията между цените на едро и дребно са преди всичко количествени и структурни, тъй като първите се включват във вторите и теглата или паричните размери на качествено еднаквите им съставни елементи са различни. Размерът на цената на дребно на дадена стока обикновено е по-голям от нейната цена на едро, тъй като изразява като добавка към цената на едр на едро разходите и печалбата на търговеца на дребно.
Ценообразуването е сложна икономическа деиност, при която се анализират и оценават редица важни обстоятелства. Без съобразяването с тях не може да се реши по най-добрия начин на какжа цена трябва да бъде предложена и продадена дадена стока в даден момент на даден пазар. Необходимо е да се спазват и някои полезни правила, за да се образуват приемливи пазарни цени, киото да осигуряват нормалната и изгодната продажба на стоките:
· Да се избягва покупката на стоки с помощта на излишни посредници, тъй като това ги оскъпява и намалява шансовете за нормаланата им конкурентна продажба.
· Да се води точна сметка за покупната цена на всяка стока, защото тя е основнията, изходнията и най-важния структурен елемент на продажбената цена.
· Периодично да се уточняват стоките и да се извършват анализи за равнището на разходите за обръщение в търговската фирма или кооперацията.
· Да се обосбоват желаната сума и желаното равнище на печалбата, определено в отношение към сумата на покупната цена и разходите за обръщението и да се прибавят към тях, да се включат в продажбената цена.
· Да се реши дали средните равнища на разходите за обръщението и на печлабата на търговската фирма или коооперацията ще се прилагат еднакво по отношение на всички стоки, или ще бъде диференцирани по отделни стоки. Обикновено по-скъпите стоки имат относително по-малки разходи за обръщението, а по-евтините – по-големи. Затов атрябва да се има впредвид и възможността да се включват различни процентни разходи и печалби в продажните цени.
· Да се отразяват продажбените цени със скоростта на обръщението на различните групи стоки. Стоките с по-бърза обръщаемост обикновено изискват и отнисително по-малки разходи за обръщението, а стоките с по-бавна обръщаемост – относително по-голоеми разходи.
· Да се преценят необходимостта и целесъобразността от установяването на еднакви или различни цени на едро или на дребно на едни и същи стоки в отделните звена на търговската фирма или кооперация.
· Да се следят предлаганите цени от конкурентите на местния пазар, защото тези цени са много добър и сигурен ориентир за пзараното им развнище.
· Да се проявява гъвкавост при установяването и променянето на предлаганите продажбени цени на стоките. Производствените и пазарни фактори, които определят величината на всяка цена и ч правят приемлива или не за купувачите, се променят бързо. Затова е нужно ако се налага и по-често да се променят и цените, за да се осигурява нормаланата продажба на стоките.
· Да се определят и обявяват различни цени на еднородните стоки с различни качества.
· Да се проучат и следят промените в платежоспособното търсене, покупателната способност и жизненоеот равнище на местното население.

Провежаданата от ръководството и специалистите на търговските фирми ценова политика е ороентирана към поддържането на трайни взаимоотношение с доставчиците, помежду им и с клиентите. Отбивите от цените са едно от допълнителните средства за изгражадането на полижителна представа за фирмите.
1. Търговски отбиви – прилагат се, когато продавачът или вносителят на стоки прехвърля някои необходими функции на следващ търговски посредник.
2. Отбив за количество закупена стока – обичайно е при търговските сделки на едро да се предостваи процент от общата сума на сделката или кум единичната цена на пакетно съоръжение, технология и други.
3. Ценови отбиви за плащания в брой и в картък срок – така наречените “кешови” сделки стимулират доставчика или търговеца на едро за ускорено възвръщане на вложените в стоките пари.
4. Отбиви за особени случаи:
- разпродажби, извършвани по повод на национални, религиозни и други празници
- активизиране на потребителското потребение при въвеждането на нови изделияю
- продажби на стоки с подходящи форми на стимулиране на клиентите

Когато цените са по-ниски, по-големия обем на продажбите компенсира по-ниските цени, тъй като води до намаляване на разходите за производство и реализация и нарастване на доходите на фирмата и то за дълъг период от време. Фирма, която не знае колко произвежда определан продукция, колко ще спечели при продажбата й, каква е нейната конкурентоспособност и в какви насоки следва да извършва технологичните и други промени, няма да може да действа ефективно и да се развива при пазараните условия.
Правилния избор на стратегия за определяне на цената на предлагания продукт от страна на производителя води не само до възвръщане на наоравените разходи и реализиране на печалаба, но и до определен нормален размер на отстъпката от цената, предоставена на посредниците, която осигурява нормална работа при увеличаване или намаляване на продажбите с изменения в надбавките и отстъпките, правени на участниците в каналите на дистрибуция и потребление.
Очевидно е, че не може да се обръща внимание на влиянието, което цените на международните пазари оказват върху вътрешното ценообразуване, тъй като националната икономика не може да се откъсва за дълго време от международните пазари. Една малка старана като България със силно отворена икономическа система е подложена на трайно влияние на международните пазари – в едни случаи това влияние е по-голямо а в други това е незначително, нереално. Независимо от очевидната целесъобразност от обвързване на вътрешните с международните цени трябва теоритично да се обосновава степента на икономическа необхдимост от свързването на цените на едро като стадий в ценообразуването на стоки за населението с цените на междунаросните пазари. Отразяването на влиянието на международните цени при формиранме на вътрешните цени на едро на стоките за населението не е самоцелно пренасяне или приспособяване на равнищата и съотношенията на международните цени вътре в страната, но то има голямо практическо и стратегическо значение.

31. Комуникативният процес в организациите
ПЛАН:
1. Етапи на комуникативния процес.
Информационна, перцептивна и интерактивна страни на общуването
2. Формална и неформална комуникация.
ü типове формална к-ция: верига, колело, многопосочна
- критерии за разграничаването им
- фактори за успешност
- канали на формална к-ция
ü типове неформална к-ция: видове и функции
3. Психологически механизми и ефекти при комуникационното взаимодействие.
· атрибутивна грешка
· ефект на първенството
· ефект на ореола
· други
4. Ефективната комуникация в организациите и управление на впечатлението.
P бариери пред ефективната комуникация
P ефективна слушане
P критерии за ефективната комуникация
5. Съвременни проблеми на комуникацията в организациите.
J причинени от психологически механизми:
- пол
- култура

1. Етапи на комуникативния процес
Между социалните и междуличностни отношения съществува взаимовръзка — те са взаимно обусловени и свързани чрез общуването. Три са основните страни на процесите на общуване:
1. Информационна — предаване, приемане, съхраняване на информацията. При информационния процес се губи определено количество информация от източника до получателя. Загубата й влияе върху ефективността на управлението на организацията. Къде се губи информацията? Информационният процес по природа се осъществява така, че води до загуба на голямо количество информация.
- Лещовиден модел — информацията се предава чрез опосредстващи звена (посредници/медиатори). Ако медиатор е светлината и светлинната вълна, могат да възникнат проблеми по ясното разпознаване на обекта. На равнище на близкия стимул също има възможност за грешки. Важни са и: различните организации на рецепторите, нервно-динамичната система (материалния носител, който пренася информацията —> от характеристиките й зависи адекватността на получената информация). Също: конструктивни процеси (минал опит). Крайната степен е превръщането на далечния стимул във факт на съзнанието.
2. Интерактивна— процес на взаимодействие — обмен на действия, постъпки, поведенчески актове. Има взаимодействие (сътрудничество) и противодействие (конкурентност, съперничество). При взаимодействието също се губи количество информация поради самата същност на интеракцията. Според принципа на когнитивната консистентност: при нашата съвместна дейност ние се стремим по принцип нашите когниции да бъдат непротиворечиви на нашите постъпки и действия. Ако 2 лица се привличат, то те са в единство. Отношенията между хората не могат да бъдат номинални.
3. Перцептивна страна на общуването: не само се обменя информация между общуващите, но те се и възприемат взаимно като личности. Налице е социална перцепция (термин, въведен от Брунер). Губи се изключително голямо количество информация, много по-голямо от 1. и 2. Освен че действат механизми, валидни за първите две страни, при социалната перцепция се включва действието и на още 2 специфични процеса: категоризация и стереотипизация.
Процесът на категоризация е процес на решаване на проблеми и задачи — къде да отнесем възприетия от нас обект. Така веднъж отнесен към някоя категория социалният обект попива характеристиките на категорията. => губим голямо количество информация за този обект. Прекаленото уповаване на процесите на категоризация се нарича стереотипизация или възприятия по стереотип. Така възприема индивидът с по-ниска култура и по-малко опит, по-ниско образование. При социалната перцепция възприемаме не само постъпките на човека, с когото общуваме, но се мъчим да определим какво стои зад тези постъпки — мотивите, интересите му. Питаме се и за причините на нашето поведение — защо реагираме по един или друг начин на поведението на хората. Даваме си отговор — приписване на причинността — процес на атрибуция. Погрешното приписване на причинността на свой ред води до дефицит в общуването, загуба на информация.

2. Формална и неформална комуникация
Най-общо представяне на типовете формална комуникация: виж графиките на Калина Богданова

1. "Верига"-та илюстрира йерархичния модел на концепцията. Основни черти:
• последователност;
• двупосочност (но крайните точки контактуват само с един човек);
• директен контакт.
2. "Кормило"- то представя кръговата к-ция. Основни черти:
• условието и предпоставката за съществуването и е лидерът (центъра на к-цията);
• диадичност ("Всички общуват с лидера, но не и помежду си")
3. "Многопосочна"-та комуникация - предполага:
• общуване от типа "Всички с всички"
• малка скорост;
• относителна точност;
• умерена изява на лидера;
• умерена удовлетвореност от общуването от страна на служителите.

• висока скорост ;
• висока точност;
• доминираща позиция за лидера;
• най-ниска удовлетвореност от общуването от страна на служителите .

• висока скорост;
• умерена точност;
• практически лидера е ситуативен;
• най-висока удовлетвореност от общуването сред служителите






Основни критерии, според които се разграничават и оценяват отделните видове комуникации:
1. "Интензивност-гъстота" – количество информация между отделните членове в к-цията.
Най-висока: N: 3 Най-ниска: N: 1
2. "Дистанция" в процеса на общуването – отчита се "разстоянието", което изминава информацията между отделните членове.
3. "Относителната свобода" на всеки член да ползва различните начини и пътища за к-ция.
Най-висока: N: 3 Най-ниска: N: 2
4. "Централност" на позициите на отделните членове. (Колкото по-централна е позицията, толкова по-голяма е информационната власт на заемащия я.)

Основни фактори, от които зависи успешността на различните видове комуникационни мрежи:
1. "Характерът на задачите" — при "вземането на решение" - най-успешна е N: З; По отношение на "последователността на изпълнението" - N: 1
2. "Работната среда" - физическото подреждане на конкретното работно място: кабинетна с-ма или просто "прегради", обособяващи отделни кътове в общо за всички помещение, реализиращо п-па на "отворените врати".
3. "Личностните фактори"
4. "Размерът и съставът на групата" - факторът е свързан с ефективността на груповото изпълнение. Малкият състав на групата, нейната хомогенност и висока степен на сплотеност осигуряват по-високи възможности за комуникация.

Канали за формалната информация:
[ Лице в лице – получава се директна обратна връзка, могат да се изяснят неясни въпроси;
[ Оперативни работни срещи – действат на принципа на каскадата – започват от върха и вървят надолу.
Основни черти на този процес:
ž организация: оперативките да покриват всички нива и да има минимум оперативки на междинните нива;
ž численост: между 4 и 18 човека – най-добра за работна среща;
ž субекти: от една страна това са политиките /нововъведения, промени/, от друга страна – плановете, прогреса.
ž времетраене – 20 – 30 минути;
ž честота – минимум 1 път месечно за хората, които отговарят за други хора и 1 път на 2 месеца за хората, които не отговарят за други хора.


Неформалната комуникация (Слухове, клюки, сплетни)
Представлява средство за общуване много по-мощно от формалната к-ция и имащо много по-голяма тежест в почти всяка организация.
Неформалната к-ция е:
- по-бърза от формалната, която при това винаги поставя под съмнение;
- не винаги точна, макар и да се смята от всички за достоверна.

Функции на неформалната к-ция:
1. Запълва празнините на формалната к-ция.
2. Изпреварващ предупредителен сигнал за въвеждането на организационни промени.
3. Средство за създаването на организационната култура. (Отразяват и формират ценностите в дадена организация.)
4. Механизъм за подсилване на груповата сплотеност.
5. Начин за неформално убеждаване – прокарване на собствените идеи.

Видове неформална комуникация:
1. "Нишка"-та. Разпространена е в изолирани и затворени среди (затворите). Х-ра се с еднопосочност и се реализира на принципа на "разваления телефон".
2. "Клюка"-та. Неформална к-ция, при която инф-цията се разпространява с изключителна бързина (подобно бомбена експлозия).
3. "Клъстърен" модел, в случая който знае информацията я предава изключително селективно, според собствени критерии за подбор. Съществуването на този модел представлява индикатор за наличие на коалиции, клики в дадена организация.
3. "Вероятностен" модел. Това е случайно придобита информация; - случайно споделена.

3. Психологически механизми и ефекти при комуникационното взаимодействие
Съществуват някои механизми и ефекти, които опосредстват комуникацията в организацията. В зависимост от това доколко мениджърът познава тези ефекти, комуникацията може да бъде ефективна или неефективна.
Фундаментална атрибутивна грешка — свързана е с погрешно приписване на причинността. Има отношение към взаимодействието между фигурата и фона — обща енергия на полето. Този феномен може да се разкрие на социално равнище, при взаимодействието между хората и при приписването на причинността. Определение: тенденция да приписваме причинността на субекта вместо на средата, на актьора вместо на стимула. Ако отразим приноса на актьора спрямо стимула, то следва деперсонализация.
Друг ефект, влияещ върху загубата на информацията — ефект на първенството. Описан е най-напред от американския психолог Аш: две групи изследвани лица — дава им 15 прилагателни имена и те трябва да опишат лицето на този, който е носител на тези качества. Порядъкът е различен: интелигентен… критичен… завистлив и завистлив… критичен… интелигентен.
Първата група описва това лице в по-благоприятна светлина. Извод: съществува тенденция първоначално получената информация да оформя когнитивна рамка, през която преминава всяка последваща информация. По-детайлно действие на този ефект: най-значима е първоначалната информация, получена за непознат човек; най-значима е последната информация, получена за познат човек.
Ефект на ореола: свързан с въздействието на първоначалната информация — ако за да ден обект субектът е получил първоначална положителна информация, този субект и впоследствие селектира информация, получена за същия субект като приема само положителната информация за него и отстранява отрицателната. Впоследствие продължава да се натрупва само положителна информация и тя образува ореол около възприемания предмет, който ореол пречи за неговото адекватно възприемане.
Други фактори: свързани със самото съобщение, с дефицита в съдържанието, с неудачния подбор на канали за предаване на съобщенията.
Комуникационна страхливост: свързана с тревожността да се комуникира пряко с другите. Тя също води до дефицит в процеса.

4. Ефективната комуникация в организациите и управление на впечатлението
Един от критериите за ефективност на организациите е свързан с преодоляването на бариерите в общуването, познаването на особеностите на комуникацията, психичните ефекти и механизми, съпътстващи комуникацията.
I. бариера: филтриране: отнася се до манипулацията на информацията от изпращача, което е с цел, тя да бъде по-благоприятна за получателя. Мениджърите филтрират /манипулират информацията така, че лидерът на организацията/ началникът да чуе това, което иска. Информацията се модифицира, стеснявя се главно поради това че висшите началници нямат време да се занимават с информационни подробности, а искат да получат най-същественото -–понякога съпътстван от желанието на мениджърите да се представят в по-добра светлина пред началника. Колкото по-добре структурирана е една организация, толкова по-голяма е вероятността за филтриране на информацията.
II. бариера: селективното възприемане: отнася се до получателя – той себлективно вижда и чува, вижда, пречупва съобщенията на базата нана своите потребности, опит, произход и др. личностни характеристики. При определени очаквания може да вижда това, което му се иска.
III. бариера: отбранителност – активира се , когато хората се чувстват застрашени в организацията /когато се провинят и очакват санкции – съкращения напр./; склонни са да интерпретират всяко съобщение като зъстрашаващо. Следователно ще изопачават съобщението и реагират по неадекватен начин.
IV. бариера: езикът: хората могат да говорят един и същи език, но да не се разбират поради: възрастови различия, ниво на образование, културен произход. Също могат да не се разбират и порлади това, че различните специалисти от различните департаменти имат свой професионален жаргон.
Затруднената комуникация е свързана с неумението да се слуша. Т.е. при недобре развити умения за ефективно слушане.да се схване разлеката между чуване /усещането на звукове вибрации/ и слушане /разбиране на смисъла/. Често се препоръчват ефективни техники за слушане. Начини, по които се осъществява ефективното слушане
1. създаване на зрителен контакт;
2. показване на присъствието с кимвания на главата и подходящи лицеви изражения. Над 50% от информацията, която получаваме е от кинетични знаци – изключително важна е неформалната информация.
3. Да се избягват отвличащи вниманието действия и жестове;
4. Да се задават въпроси не когато нещо не се разбира, а за да се увери отсрещнатастрана, че я слушат.
5. Перифразиране – по време на комуникацията трябва да повтаряме със солбствени думи това, което другата страна казва – да я уверим, че обръщаме внимание;
6. Да не се прекъсва отсрещната страна;
7. Ако искаме и ние да бъдем изслушани, въпреки че понякога отгатваме какво ще каже другата страна, трябва да изслушаме, за да ни бъде дадено възможност толерантно да изкажем мнение;
8. Плавен преход между слушане и говорене – и двете страни трябва плавно да прехвърлят ролята на слушател/ говорител;
От ефективната комуникация зависи ефективната организация. Те винаги са били предмет на изследване. Изследванията на водещи компании са извели следните критерии за ефективна комуникация:
¶ Лидерите да бъдат активно ангажирани с комуникацията на всички равнища с всеки служител – лице в лице. Служителят изключително се влияе от среща с лидера: оказано доверие, чест, отговорност.
¶ Мениджърите трябва да съблюдават връзката между думи и дела. Думите трябава да бъдат по посока на фактите независимо дали са положителни или отрицателни. Официалното съобщение не трябва да следва от неофициалното съобщение. Не трябва да се допуска първо сда се получи съобщение по лозата /т.е. по неофициални канали/.
¶ Във всяка организация трябва да има два начина на комуникация: двупосочна: отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Различни начини за постигането на това са интерактивната телевизия, кътове за писане на оплаквания на публично място и др.
¶ Интенционалност – информацията да е независима от своя носител – само основното съдържание може де се пренесе независимо. Богатството на информацията зависи силно от средството, източника, носителя на информацията. Разговорите по телефона са беден източник на информация, а при комуникацията лице в лице информацията е най-богата.
¶ Споделената отговорност в служебната комуникация. Съществува терминът “голямата картина” свързан с основните цели на една организация. С тази картина трябва да бъдат запознати всички служители – да бъде синхронизирана с т.нар. “малка картина” – свързана с интересите на отделния работник.целите на организацията са пречупени през индивидуалните цели на служителите. Успехите на организацията трябва да повлияват и интересите на служителите – да носят лични дивиденти.
¶ Боравенето с лошите новини – проспериращата организация не крие лошите новини, а ги споделя със своите подчинени. Съобщението трябва да бъде така оформено, че да съответства на аудиторията, към която се изпраща.
¶ Комуникацията трябва да бъде перманентен процес, който включва следните моменти:
- предоставяне информация на служителите за решенията на ръководството – незабавно информиране;
- при промяна/ криза комуникацията трябва да бъде продължителна. “Голямата картина” да е синхронизирана с “малката картина”.
- Мениджърите не трябва да начина, по който хората ще трябва да чуят/интерпретират информацията

J за управление на впечатлението виж разработката на Калина Богданова

5. Съвременни проблеми на комуникацията в организациите
Проблемите възникват по най-различни причини: например процесът на икономическа глобализация създаването на смесени фирми, екипи – в тях участват различни хора от различни култури. В една и съща група представителите на различните етнически култури могат да предизвикат затруднения в комуникацията.
Много често в бизнеса конфликтите се пораждат не защото съществуват противоречиви интереси, а на психологическа основа – поради погрешно разбиране между страните – това води до изключително големи финансови загуби на икономическите организации. Намесата на бизнес медиатор може да намали проблемите, произтичащи от затрудненията в комуникацията. Той е психолог, занимаващ се с управление на конфликтите, преговорите в бизнес организациите. Играе ролята на посредник между двете конфликтуващи страни.

Проблеми свързани с психологически механизми:
¶ Неразбирането между мъже и жени: съществуват типични различия в стиловете на водене на разговор между мъжете и жените, които са в основата на конфликтите. Дебора Танен /САЩ/ доказва, че мъжете използват разговора с жените, за да подчертаят своя социален статус, докато жените, за да създадат връзка. Говоренето между мъже и жени е детерминирано от две дименсии: интимност и независимост. Когато жените говорят, те чуват думи и съобщения за интимност, мъжете пък чуват думи и съобщения за независимост.
При разговорите жените преговарят, за да търсят внимание и подкрепа, а мъжете сякаш разговарят с жените, за да утвърждават своя статус. Танен разглежда как се интерпретира споделянето на проблема, който стои пред жените – когато го споделят с мъжете, го правят за да получат взаимност и подкрепа: желание за симетричност в отношенията.
Мъжете възприемат съобщенията за проблем като търсене на съвет и помощ, те дават съвети, за да подчертаят своя статус и своята независимост: асиметричност в отношенията.
Съществува неразбиране, разминаване в комуникацията от гледна точка на културния пол.
¶ Политически коректна комуникация. В организациите комуникацията трябва да бъде политически коректна. Проблемите да са конфликт, а не война. Не можем да назовем нещата с истинските им имена, а по завоалирано.
¶ Кроскултурна/ междукултурна комуникация – особнени затруднения при хора, представители на различни култури.
Съществуват няколко специфични момента:
· Съществуването на семантични бариери – постъпките и думите в различните неща могат да означават различни неща;
· Предназначения на думите са различни;
· Съществуването на бариери свързани с различията в тона. Някои предпочитат формален тон, други неформален;
· Съществуването на бариери, които са причината на различията в перцепцията и възприятието. Различните култури виждат света по различен начин
За ефективна комуникация е необходимо:
I. Предварително да допуснем, че съществуват различия между нас и отсрещната страна;
II. Да наблягаме върху описанието и да слушаме какво описание /съобщение/ ни се предлага. Да отлагаме оценката, интерпретацията на съобщението;
III. Да използваме емпатията: да се поставяме на мястото на другата страна: да се мъчим да разбираме;
IV. Да третираме нашите интерпретации като работни хипотези;
Друг съвременен проблем е електронната комуникация – налага цяла революция в управлението. Но съществува дефицит поради отсъствието на комуникацията лице в лице.


Използвана литература:
& Лекции и упражнения по Организационна психология

История на икономиката. Икономически теории.

Тема 1
Ант.общество е общ.на робовладелски строй. 1- в него доминира натур.икон.в к’ произв.разпред.и потреб.не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон.в семейното произв.членовете на домакинството произв.сами всичко к’ е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича - робите. Съществува пряка връзка м/у произв.и потреблението. Контролът в/у произв.и потребл.е в едни ръце на собствениците на факторите на произв.сем.стоп.няма активни хоризонт.връзки с други икон.субекти. в натур.стоп.се развива и сток-пар.отнош.предимно на търг. В ант.стоп.доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за дом.стоп.се нар.ойкономия. освен за дом.стоп., ик.мисъл се интересува и от въпросите за оргенизи управлението на държ.-град с името полис. ДР. Г-Я - Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на светаи отрича саморазвитието на битието. Признава земед.за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увелич.на доходите е рац.обработване на земята спестовноста. Сел.стоп. лежи в основата на съществ.на нацията. Парите - средство за размяна и съкровище. Отнася се отр.към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физ.и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държ. В нея съществуват 2 държ.на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо дасе прекрачи имущ.неравновесие м/у господст.класа и своб.население. проблемът за справедливоста - всеки чов.трябва да ес занимава само с един вид дейност. Пл също сазяга проблема за разделение на труда. Разделя общ.на соц.групи на к’ определя съотв.функции: управл; войните земед.и търг.к’ принадлежат към свободните хора. Робите са говорящи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 ф-ии: мярка на стойноста; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Ар лавира м/у идеализма и материализма. Присъствие на метафиз.подход в областа на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собств.в дом.стоп. Смята че то включва предм.за лично потребл.и оръди яна труда. Той формулира принцип , к’ да обясни робств.кат ообект.явление. този принцип се основава на 1 факт - ест.неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Х-ка на ик.и хрематистиката (хрема - имущество). При ик.богатството се измерва с колич.притежавани вещи. При хремат.бог.се отъждеств.с парите. При ик.богатството расте ограничено,а при хремат.неограничено. зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназн.и не по предназн.(за размяна). Разменното отнош.предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В ик.стока с/у стока. В хремат.стока-пари-стока. ДР. РИМ - рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема гол.размери. робите са стояли по-високо от земляните - поети, худ, лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентаб.зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стоп.до града; 2- добрите пътища и съобщ.средства. формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организ.на земед. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. трудът се реализ.по сист.на колоната. А причината е недостига на раб.ръка. той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.
Тема 2
феод.минава през 3 периода: ранно Ср; късно Ср, когато се постига разцвет на феод.; епоха на първонач.натрупване на кап-ла - разлагане на феод. Феод.има за ос­но­ва феод.форма на собственост в/у зе­мя­та и личната зависимост на селя­нина. При феод.съществува едно­лич.зана­ятч.собственост и правото на собст­ве­ност в/у произ.от личният труд. За­вис.се­ляни плащали 3 вида рента: отра­ботъчна; натур; пар. Осн.белег на Ф е власт в/у земята. 3 вида власт в/у земя­та: на короната; на духовенството; на по­зем­лената арист. При Ф не се оправдава физ.унищож.на селяните. За укрепване на Ф допринася катол.църква. занаятч.се обособява предимно в град­ските центрове. Задълбочава се прин­ци­път на разделение на труда. Размяната на стоки (търг.) е регламентирана с разпоредбите на гр.управление. Авг.Бла­женни - огромно влияние тогава оказва кат.църква и канонич.доктрина. възгле­дите на канонистите са придържат към нормите н аобщото право. частната собственост е благо за к’ всеки чов.е отговорен пред бога. Истински ф-ри на произв.са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата позеблена собс­т­веност в/у основата на к’ се гради ко­ло­натната сист. Соц.несправедливост - на­ли­чието на голям брой бедни, според него, е дадено от бога - наказание за греховете на чов.род. той представя едрият земевлад.като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физ.труд за необходимост на всички хора. Виз­шите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държ.служби. Тома Аквински - дава класич.тълкуване на ка­нон.учение. не приема стремежа към соц.равенство, тъй като обществото е изгра­дено на принципа на йерархията. Оправдава керпостн.сист.като безпорно явление. Подкрепя частната собстве­ност - тя е необходима и за общия и за личният интерес. Издига тезата за спра­ведливата цена. Развиват се проти­во­речия м/у града и селото поради съотнош м/у цената на градските стоки и селските произв. Под това се разбира такава цена к’ да възтанови разходите в произв. Парите - средство за обръщение и мярка на ст-ста. ТА осъжда лихварст­во­то и защитава интересите на феод. Ереси - представляват опозиция на църк.фе­од. осн.идея е за равенство, за отмяна на феод.такси и данъци. В българия това са богомилите. Искали са соц.справедливост, раздел.на църк.имо­ти, отхвърля се разкоша.
Тема 3
терминът М - мерканти - търгвски. М има за предпоставки няколко събития: освобожд.на ик.и соц.мисъл от църк.за­ви­симост; разширяване на представата за света в резултат на ВГО. В сферата на ик.анализ се прави нова стъпка към преодоляване на канон.подходи и преми­на­ване към аналитични подходи. Осн.ик.пос­ле­дици от ВГО: 1- извършва се голям об­рат в евр.търг., разширява външ.търг.; 2- обогатява се сток.състав на външ. търг.; 3- ВГО съдействат за по-ната­тъч­но разделение на труда; 4- решава се проблемът с доставка на зл.и сребро; 5- превръщане ва зап.евр.морки държ.в ли­де­ри на търг.; 6- активизират разлагането на феод.стоп.и съдействат за разширя­ване на сток-пар-отнош. А Макиавели - изказва се за централна власт като не­об­ходимост за управлението на цен­тр.дъ­рж. това е свързано с изграж­дането на редовна армия, администр. Поя­вява се нова форма на търг.пред­прием.и индустрията при дом.условия. тя излиза на нац.и м/унар.пазари. появява се нуждата от кредити. Учредява се Ам­стер­дамска банка. Отправен момент в ик.на М-тите е изуч на паричното стоп. Те приемат че ефект.функциониране на сф.на обръщение е извор на умножаване на парите. С това се свързва и методът на изследването. Следните черти са: 1- сф.на обръщение е най-благодатната за наблюдение анализ и обобщение защото тук стоп.дейност се представя от към видимата и страна; 2- М-тите изучава реални процеси. Използват статист.дан­ни, извличат сравнителе анализ; 3- та пос­тавят реалните факти за критерии на познанието. 2 слаби страни - те не вник­ват в причините за процесите и яв­ленията; не стигат до разбиране на връз­ката м/у сф.на обръщение и произв. Осн.идеи: 1- идеята за богатството - то се състои от пари или благ.метали. пари и богатство са синоними. 2- источник на богатството е сф.на обръщениезащото стоките се превръщат в пари. 3- не всяка размяна е источник на богатство. Нац.забогатява ако износът превишава вносът. 4- държ.трябва да бъде активен ф-р в ик. Трябва да води агресивна пол­ит.за отстояване на интересите си. Ра­нен М. М-тите признават че ф-иите на па­ри­те са образ на съкровище , разменно средство. Те препоръчват въздържане на покупки к’ биха отклонили парите към други държ. Това лежив основата на теорията за пар.баланс. забрана износа на зл.и сребро, повиш.курса на чужде­ст­ранната валута за да направят местни­те стоки по.конкур. късен М - той е по-гъвкав от рания. Мащабът на цялата ик.трябва да осигури активно търг.сал­до. Това отвежда късните М-ти до тео­ри­ята за търг.баланс. те оценяват пари­те като мярка на ст-ста, средство за натрупване и средство за обръщение. Сми­сълът на парите е дасе използва по формулата пари-стоки-пари. М в Италия - натрупаните пар.средства се отпускат като заеми. Интересът е насочен към пар.кредитните проблеми. Банкерът Га­рсели Саруфи предлага организ.на м/у­нар.кон­фер. за договаряне на единна общ­ностна монета със съдържание на зл.и сребро 1:12. Антонио Сера - разглежда 2 вида средства за набавяне на зл.и сребро-Ест.(рудници) и изкуствен (вън­ш.тъ­рг.) М в Испания и Португалия - стра­ни в к’ се прилага класич.ранен М (теория на пар.баланс). те се възползват от ВГО и със сила налагат своите интереси. Те са собственици на морския път до колониите. Търг.им полит.се кре­пи на военната им мощ. Оливарис и де Сантис - задрана на износа на зл.и среб­ро. Едностранно се стимулира външ.тъ­рг. 1578 - битка м/у анг.и Исп.флот. Исп. гу­би търг.с колониите. Френки М - не уча­в­ства дирактно в ВГО. Жан Боден обръща внимание държ.да насочи усилия за развитие на индустриалното произв. Полит.на Ж Колбер - високи вносни мита на чужд.стоки; изграждане на инфрастр.; стимулиране корабостр., корабоплав.и ко­лон.ек­спанзия; училища за подготовка на изпълнителни кадри. Ф-я се превръща в колониална държ. Осигур.+ търг.баланс. Англ. М - най-развит вид на М. А става водеща колониална държ. Развива се учение на теорията за търг.баланс. Том­ас Ман - съществуват 3 пътя за обога­тя­ване на нацията - дарове от др.стра­ни; гехния грабеж; външ.търг. най-ефек­тивен е 3ят. Той е с/у забраната за из­но­са на пари и дава убедително доказ.че неговият ефект не трябва да се свързва с единичната сделка. Препоръчва да се развива и корабоплаването. М в Русия - М там се явява по-късно. Причини: забавено стоп.развитие; доминира дълговреме нац.стоково отнош. Едва в началото на 17в се пар.разменяне. Ордин вижда причината в недостига на кап-л. Той разграничава правата на руски и чужди търг. Юри Кр.е за укрепване на пар.сист, забрана износа на суровини, стимул на пром.и селското стоп.и разв.на външ.търг. При Петър I мерките са следните: протекция на пром.; разширяване на местното произв.; предоставяне на моноп.права на компании за произв.на стоки от даден вид. Той прилага полит.на търг.баланс. активизира търг.баланс, но със забрана изн.на бл.метали.
Тема 4
Ик.предпоставки се коренят в Фр ик.к’ е аграрна. Стоп.е в тежко положение. По времето на Луи 14 Фр води войни к’ изискват огромно финансиране. Фр губи колониите си. Упадък на продуктивноста на отраслите. Франсоа Кене - побликува “Физиокрация или същноста на устройството на най-изгодното управление”. Методология на физиократите (Ф) - идеята за ест.редв ик.и соц.живот включва няколко пункта: 1- ред на общ.закони; 2- ест.закони са обективни з-ни; 3- знанието за ест.ред е нужно но не е достатъчно. Общ.е длъжно да се съобразява с него. 4- ест.ред има и друг смисъл - всеки трябва да съдейства за постигане на общото благо. Този проблем става основа за идеите на АС. От идеята си за ест.ред Ф насочват вниманието си към сел.стоп., защото в този отрасъл най-ярко се отразява общ.ред. Изводът на Кене е че земята е единственият источник на богатство и само земеделието го умножава. Ик.възгледи на Ф. - централно място заема учението за честият продукт. Той е прирастна величине к’ се създава в сел.стоп. в останалите отрасли, според него, само се премества създаденото от сел.стоп.без да се увелич.произв. Чистият продукт приема вида на дар от природата. Кене -учение за еквивалентната размяна - в сферата на обръщение се разменят равни ст-сти. Под ст-ст той разбира произв.разходи, приема ч в размяната никой не печели, нито губи. Конкур.уравновесява цените. К е против теорията за акт.търг.баланс. той приема парите като средство за обръщение. Печатането на пари е с негативни последици за ик. К определя 3 класи: на собственици (монарх, арист., духовенство); произв.класа (арендатори, сел.стоп.раб.); безплодна класа (всички лица изпълняващи разл.видове труд извън сел.стоп.) възгледи за кап-ла - дава схема за класиф.на капит. Учението за кап-ла е изведено от учението за чистият продукт. Кап-лът горазделя на 2: първонач.разходи и аванси; ежегодни аванси или разходи. Анализ на общ.възпроизв. - тук Кене поставя проблема за произв.,разпред.и обръщение на год.продукт на нацията. Разпред.на год.продукт става м/у класите. Ик.прог.на Ф - аграрна прогр. Стимулира се развитието на фермерския предприем.сектор в ик. Искане за свободна и неогр.конкур. препоръки за дан.облагане- идея за единен поземлен данък к’ да се взема от чистият продукт. Ф са за гарантиране на частната собственост. Тюрго - “Размишление за създаване и разпредел.на бог.” 1- по-определно обяснява чистият продукт. чистият продукт к’ се присвоява от собствениците на земя е резултат на онази част к’ я произв. 2- Тюрго добавя още 2 класи - капиталисти и раб.; 3- дава най-пълно обяснение за РЗ - посочва че тя е = на мин.средства за поддържане на живота; 4- родоначалник на възгледа за появата на кап-ла споре к’ пестеливоста и въздържането лежат в основата на този процес. 5- Обяснения на печалбата - доход на предприем.за вложеният труд, изкуството да управлява и риска. Тя е лихва за вложеният кап-л.
Тема 5
предпоставка за упадъка на М са създадени с развитието на манифак.стадий на произв. Осъзнава се че за развитиена нац.все по-голяма роля започва да играе заетите в паниф.произв. завършва и епохата на първонач.натрупване на кап-ла. Търг.и промишлениците разбират черагламентацията на тяхната дейност е пречка за предприемачество. От тук възниква и меобходимоста от нова интерпретация на ролята на държ. Създават се предпоставки за зараждане на класич.полит. икономия. Появява се ново мислене. Фр Бейкън - фил.материалист. издига принцип - да овладява природата може само този к’ изхожда от нейните закони, а не и налага свои. Силно влияние в/у общ.науки оказва Томас Хобс. Той развива идеи к’ поставят началото на учение за природата на чов.като причина на общ.феномени и ест.закони. Уилям Пети - става автор на трактат за данъците и таксите. Разглежда широк кръг от въпроси в областа на данъците, таксите, ст-ста, РЗ, рентата, лихв.%. той вижда като полит.тяло съвременото общ, с неговата ик. Задача на полит.аритметика е изучаването на населението, кап-ла, земята, търг.и др. Прави извод че предмет на полит.ик-мия е съвременото общ.и ик.на това общество. Анализ на ик.категории: 1- възгледи за ст-ста. Обръща внимание на ст-ста на стоките и прави разлика м/у вътрешна и паз.ст-ст. Естествената цена - ст-ста на стоката. Полит.цена - пазарната цена на стоката. Той твърди че ест.цена зевиси от произв.на труда. Според него не всеки труд създава ст-ста на стоката, а само този к’ се използва за произв.на пари. 2- разбиране за богатство - бог.има 2 источника: трудът е бащата, а природата майката на бог. 3- катег РЗ - по негово време РЗ се е определяла от държ. Той доказва че РЗ - ст-ста на продуктите необходими за поддържане на живота на раб. При такава ситуация раб.може да стане произв.на печалба. 4- поземлена рента - разгл.я като категория на произв. Счита че в сел.стоп. РЗ и ст-ста на семената образуват произв.разходи. Остатъкът след приспадане на произв.разходи представлява рентата. 5- цена на змята - земята влиза в паз.оборот. той приема че един поземлен участък к’ носи на собственика год.рента от 1000, се продава за 20000. Цената на земята е = на сумата пари к’ са необходими за преживяване на 3 поколения. 6- държ.разходи - той е за стабилно данъчно законод., добра оргениз.сатитс.отчетност, данъците да са спарведливи и да се определя ясно време за за тяхното плащане.
Тема 6
АС се изявява преди всичко като преподавател по нравствена фил. Моралните принципи са в остновата на общ.отнош. установява ч в обществото могат да съществуват не само морални но и др.мотиви за поведение (ик.интереси). Идеята тук е че поведението на индивидите на трябва да се управлява от орагниз.като фигури на шахматна дъска. АС също се придържа към ест.ред както и Фте. АС основава своята методология на учението за ест.право (суверинитет на народа, ест.право на чов., свободата като ценност). От тук той стига до извода за уникална приложимост на ик.закони. АС извежда принципа за индивидуализма, поставя в центъра на ик.анализ индивида и автономноста на неговото поведение. Така той достига до сист.за ест.свобода. методът му се х-ризира с двойнственост. Той се придържа към нова концепция за познението с/д к’ има 2 источника за възприемане на истината: чувствено възприетият опит; самовъзприемане - извън опита. ч/з тези 2 метода АС се стреми да се движи по пътя на описанието и да двниква във връзките в самите процеси. Но той не достига до извода че трябва да се слага знак за = м/у външната среда на ик.процеси и тяхната същност. В своя труд к’ пише в продължение на 10г “Изследване за причините за богатството на народите” обществото е представено като сума от отделни индивиди. човек по своята природа е егоист със свои лични интереси за осъществяването на к’ се нуждае от др.хора. като егоисти хората си оказват взаимни услуги - тяхната форма е пазарната размяна. АС извежда сток.размяна от природата на човека, така той изпуска обстоятелството че тази размяна е продукт на исторически условия. Това става обект на сритика от др.школи. АС най-пълно анализира ик.закони като закони на ест.ред. той поставя началото на нов подход към разбирането на полит.ик-мия. Разкривайки механизма на ик.АС разбира че тя е и нормат.наука. това е един минус в теорията му.
Тема 7
за условията на маниф.произв.главният ф-р за нарастване на произв.е разделението на туда. Затова АС започва ик.анализ с изследване на разделението на труда. АС се интересува от какво зависи разделението на труда - от специализацията и разчленяването на трудовите операции. Той констатира че разделението на труда е по-силно застъпено в пром.отколкото в сел.стоп. той свързва разд.на труда и неговият растеж от мащабите на пазара - колкото е по-голяма степента на разделение на пазара на даден район, толкова по-благоприятни са възможностите за разделение на труда (РТ). РТ предполага масово произв., а то голяма поглъщаемост на азара и обратно. Размяната на пари е пряко свързана с РТ. АС -Парите - всеобщо средство за търг. той ги разглежда като стока, к’ се отделя от останалите в резултат на развитие на размяната. Стойност и цена - той се интересува от какво зависи способноста на стоката да се размени и това е ст-ста. С/д него има 2 значения: потребителна (полезност) ст-ст; разменна (възможноста да се придобива стока). Изучавайки разменната ст-ст стига до извода че има зависимост м/у труда и ст-ста. За АС трудът е источник на ст-ста на стоката. Само в условията на др.сток.произв, трудът е источник на стоката. Ст-ста на стоката предполага да се изясни участието на труд, кап-л и земя. Той отъждествява ст-ста с произв.разходи. РЗ, печалбата и рентата са 3те источника на всяка разменна стойност. В процес на размяна стоката се отличава със своята цена: естествена цена (неин предмет е разменната ст-ст); пазарна цена (действителната по к’ се продава). АС дава прецизна х-ка на класите: наемни раб.; капиталисти; едри земевладелци. Те живеят от РЗ, печалба, рента. РЗ - трудов договор чиято величинатрябва да е достатъчна за раб.и неговото семейство. Той е за щедро стимулиращо възнаграждение. 2 вида ф-ри влияещи в/у РЗ: пазарни; непазарни (усл.на труд, квал-ята, разходи за квал-я). Печалба - 2 разбирания: 1- тя е присвоена от собственика на кап-ла, принаден продукт; 2- вид доход получен от поетият риск и труда на предприемача. Рента - тя е принаден продукт (отдръжка от труда на раб.); естествено възнаграждение за ф-ра земя; тя е продукт на сферата на обръщение като ест.монополна цена.
Тема 8
год.продукт на нацията може да расте с нарастване на нейните произв.работници. Съотнош.м/у произв.и непроизв.труд (трудът въплатен в услуга к’ ке консумира в момента на произв.се нар.непроизв.труд) да се поддържа да не бъде в ущърб на натрупване на капитала. Интересите на обществото диктуват съкращаването на непроизв.разходи и на разсроченото потребление. За същноста на кап-ла той има 2 разбирания: 1- кап-ла се свързва с възникване на печалбата. Кап-ла е нарастваща ст-ст носеща пари на неговия притежател; 2- АС идентифицира кап-ла с понянието запас. Създава се запас за потребление иза произв.на нови стоки - именно това е кап-ла. Той групира кап-ла на основен и оборотен. Осн.кап-л носи мечалба без да сменя собственика си, а оборотния - носи печалба със смяна от един на друг собственик. Натрупване на кап-ла. Причина за натрупване: пестеливоста. Дава предпочитения на натрупване на частния кап-л. Външ.търг. - всяка страна може да се възползва от външ.търг. стига да може да използва своите абсолютни предимства. Учение за пазара и своб.търг. - оформя чертите на свободния пазар - този пазар възниква стихийно но нормално. Свободният пазар съществува на принципа на своб.конкур. той има способност да се самоадаптира към условията. При режима на свободният пазар личният интерес съвпада с обществения. Този ик.и соц.феномен е невидимата ръка на на пазара. Своб.пазар и държ - АС не е против държ.намеса. дейности к’ не носят пари се управляват от държ. Разгл.държ. относно публичната фин.полит.

Тема 9
Д Рикардо - “ принципи на дан.облагане”. при него дефиниция на понятието екви­ва­лент: 2 стоки или пари и стоки са ек­вив.когато за тях произв.е изразходвало еднакво Q труд. Оттук - естествената цена се определя от ст-ста на стоките и ст-ста на перите. Промените в ест.цена трябва да се търсяти от стра­на на стоките и от страна на парите. Той е един от създателите на ко­лич.теория на парите. Той я развива в/у теорията за ст-ста. Ест.цена е право­проп.на ст-ста на стоките и обратно­пропорц.на ст-ста на златото и среброто. Учение за разпределение - цен­трално място в него има категорията поземлена рента. Рентата се основава в/у теорията за ст-ста и само в/у нея. Отхвърля всяко предположение за учас­тие на природата в създаването на рен­тата. Рентата ще възникне когато нуж­дите на хората нарастната и те се при­нудят да обработват земи с по-лошо качество. Така общяството ще прави по-големи разходи за произв.на единица про­дукция. Изводите му от тази теория са: 1- теорията за рентата обективно по­каз­ва че в обществото съществуват твър­де противоречиви интереси - теза­та за ест.ред не е безспорна. Класата на едрите земевлад.нямат интерес да развиват земевлад.наука. Р е привър­же­ник на принципа на своб.търг. при него доминира принципа на егоизма. 2- оценка на дохода на земевл. - той не е основан в/у труда, а по този начин учението за рентата компрометира правото на частна собственост. РЗ. - според него на­ра­ст­ването на населението и позе­мл.рен­та ще водят до нарастване на ре­ал­ната РЗ и повишаване на цените. Номи­налната РЗ може да расте но ще изостава от разтежа на цените и така жизненият стандарт ще спада. Броят на наетите раб.трябва да съответства на нуждите на индустрията. Само тогава РЗ може да стиге за нормално съще­ству­ване на раб. Съществува противоречие м/у раб.и земевлад. - всяко повишаване на РЗ води до намаляване на печалбата и обр. Основна причина за образуване на печалба е произв.на труда, но тя вияе не пряко а ч/з РЗ. Норма на печалба - с/д Р усвояване на нови земи ще става с преход към по-лоши участъци земи, така цената на сел.стоп.продукция ще расте. Това ще предизвика нарастване на РЗ, к’ ще поглъща по-голяма част от размен­на­та ст-ст на стоките и печалбата ще спа­да. Закон за търг.баланс. осн.идеи: ако в една страна се установи неблаго­при­ятен търг.баланс оценен на 1 млрд, това означава че парите се насочват към чужбина. Парите стават оскъдни, ст-ста им се покачва а цените спадат. Но това стимулира чуждестранните търг.да увеличат купуването на стоките на тази страна и парите се връщат постепенно в страната. Така се дава теорията за автомат.регул. на търг­овсият баланс. Р също разглежда и проб­лема за реализацията на БНП. Той мисли че е невъзможно общо свръхпроизв.
Тема 10
След АС се появяват икономистите к’ не приемат безрезервно неговият оптимизъм. Те очертават тревожни явления . тези икономисти са нар.икономисти песимисти, така както са привели твърде много аргументи и против възгледа за инидв.и общ.интереси. те считат че има антагонизъм м8у земеделци, пром.предприемачи и раб. Сред тези икономисти е Томас Малтус. Той е автор на книгата “опит на закона за природонаселението”. Тук той поставя проблема за това че населението расте в геометр.рогресия, а произв.на средствата за съществуване в аритмен.протгресия. (геом.прогресия - 1,2,4,8,16,32,64,128,256; аритм.прогр - 1,2,3,4,5,6,7,8,9). М предполага че всеки член на прогресията съответства на период от 25г. В тази таблица последната цифра свидетелства за нарастване на населението 28 пати по-вече от цифрата илюстрираща нарастване средствата за съществуване. На тази база М извежда своя закон. Смисълът е да се докаже че тежкото положение на някои слоеве от насел.се дължи на природни причини. Идеято от втората прогресия е че прираста на продукцията от земята има своя физ.предел к’ се обяснява с закона за налмаляване на плодородието на почвата. Причините за това са, епидемиите, смъртноста, войните. Той допуска че м/у народонаселението и средата за съществуване може да се въстанови равновесието с по-хуманни средства и те биха могли да се прилагат и в цивилизирани райони. Те могат да използват привантивни средства за да се противодейства на прекомерната раждаемост. Той говори за морално обуздани хора под к’той разбира отсрочване на брака, ако не може да оситури фин.семейство. той смята че трябва да се наблюдава равновесие м/у природните ресурси и прираста на населението. Учението на малтус поставя проблема за замърсяване на екосист.т.е такова взаимодействие м/у чов.и природата к’ да не развива екосист. Реализ.на БП - М счита че един от големите проблеми за реализ.на БП е как се реализира печалбата. Той приема че тя е съставна част от произв.разходи. когато пром.предприем.продават един на друг стоки, това к’ единият печели като продавач ще губи като купувач. От тук следва че при продажба на стоки никой не печели. Но когато купувачи са раб.те само купуват. Когато купуват с РЗ те реализират част от печалбата но не цялата.
Тема 11
както в Англия така и в Ф-я ик.либерализъм (Ик.Л) се формира в борбата с/у Меркантилизма. Против него се обявяват и физиократите к’ са първите привърженици на ИкЛ, но те се противопоставят на средновек.ик.отнош. В края на 18 и нач на 19в ИкЛ в Ф-я придобива нов облиг. През 1789г биват напълно отстранени едрите земевладелци к’ вече не са ик.сила, с к’ да воюват едрите капиталисти. В А-я е точно обратно. Там има борба м/у интересите на едрите капит.и едрите земевладелци. Френската протекционистична полит. - 2 вида интереси на едрата боржуазия: 1- работят на вътрешни пазари, искат защита на родното произв.; 2- работят с експортни стоки и искат да се премахват всички отнош. От това противоборство се проявяват особеноста на ИкЛ. Жан Батист Сей - осн.труд “Тракта по полит.ик-мия”. Той е първият к’ се опитва да систематизира учението на АС. Той дава една оригинална структура на полит.ик-мия в 3 части: 1- произв. (основава се на 3 ф-ра: труд, земя, кап-л. Той счита че в произв.не се създава материя, а полезност. Неговите разсъждения са: че всеки труд, к’ създава полезност, олицетворява определен вид произв. Не приема делението на АС на прозв.и непроизв.труд. Х-ка на категорията ст-ст - полезноста това е основа за формеране на ст-ста, респективно на цената.); 2- разпределение (разглежда се като доход на ф-ра труд. Печалбата също се разглежда като ф-рен доход - услуга за ползване на кап-л. Приемайки че печалбата е услуга за кап-л и внася една детайлизация в интерпретацията съотнош.м/у печалба и лихва. Сей приема ливата за доход на кап-ла а печалбата като предприемачески доход за труда и риска на съответният ик.субект. Сей определя печалбата като възнаграждение за предприемчивоста и страданиет она земевлад.); 3- потребление. Участие за реализация - в основата на възгледите му реализацията е поставено схавщането, че продуктите се разменят за продукти. Това е известния закон на Сей за реализацията. Правят се 3 извода: 1- във всички държ.колкото повече са произв.и по многобройно е произв., толкова по-разнообразен и по-обширен е пласмента на продуктите - теза за невъзможност на свръхпроизв. 2- вноса на чуждестранни продукти е благоприятен за износа на местните продукти; 3- потреблението има за свой предмет да поражда нови продукти. С нищо не съдейства за богатството на нацията от където следва че произв.само създава свои пазари и реализацията не се нуждае от трети лица. Той е насочен против прекаленото набъбване на държ.апарат. няма опастност от свръхпроизв.на стоките т.е м/у Д и S има равновесие к’ се самовъзпроизвежда. Фредерик Бастиа - той е за свободна търг.без тежки ограничения. Осн.труд е “Ик.хармония”. в това произведение той е един от най-добрите защитници на срет.търг. ФБ фокусира своето внимание в сферата на размяната, там съществува хармония на интересите, но само когато има свобода на търг. в основата на възгледите на ФБ за ИкЛ са неговите разсъждения за сферата на размяната, в к’ той открива съществуването на хармоничен обективен механизъм. В размяната индивидите оказват един на друг услуги. От ст-ста като израз на полезноста на вещите не могат да се правят никакви изводи относно хармонията в чов.общество. ФБ счита че ст-ста не може да се свежда нито към труда, нито към вещите, той я свежда към услугите оказани на хората един на друг. Една услуга служи като възнаграждение за друга. Така в неговото съчинение той достига до обобщението, че ст-ста респективно цената, е отношение на 2 разменни услуги. Той приема че съществуват 2 измерителя на услуги к’ са тъждествени: 1- усилиута и напрежението на лицето к’ прави услугата; 2- усилието и напрежението от к’ се освобождава лицето когато я ползва. Според него проблема е за гаранцията, че усилието и напрежението на 2те лица учавстващи в размяната ще бъдат равностойни. Никой не може да бъде заставен да извършване незигодни сделки, а изгодноста на сделките за двете страни свидетелства, че размяната се основава на еквивалентноста. Еквивалентният обем е справедлив, защото в еднаква степен отстоява интересите на учевстващите в размяната лица - в общ.съществува хармония.
Тема 12
Джон Сгюард Мил - той се смята за автора к’ наю-добре систематизира и представя ик.произзведения до негово време. 1835 - в А-я се въвеждат житните закони. Те забраняват или ограничават с много вносни мита вносът на зърнени храни. Тези закони поддържат изкуствено високи цени на зърнените храни, от тях печелят единствено едрите земевладелци. През 1838г - гр. Мачестер - лига против житните закони. ч/з мощна агитация успяват да убедят населението, че тези закони пречат на всички освен на едрите земевл. 1846 - парламента ги отменя и Навигационният акт. През 2рата четвърт на 19в се наблюдава едно странно явление - индустр.мощ расте, но има ускорено обедняване на Англ.нас-ние. Въпросът за бедноста остава основен предмет на общ.дискусия. появяват се провсъюзите. Мил прави опит да съгласува идеите на класите и исканията на провсъюзите. Осн.му труд е “Принципи на полит.ик-мия”. Методология - той дава разл.тълкуване на законите за произв.и разпределението. То е дело на чов.отнош. ако законите на произв.са обективни, то законите за разпределението са продукт на чов.желания, затова не могат да бъдат дефинирани като универсални. Мил включва в анализа си ф-ра време. Говори за статично и динам.състояние на общ. Трудът му - най-важна особеност на работата му е че той свързва теорията с практиката. Мил внася редица утачнения в ик.мисъли, допринася за нейното развитие. Общ.богатство - Мил изразява свое отнош.към богатството. То се разбира като материални блага. Нов момент тук е че включва разбирането на богатството, като съвкупност от предмети съчетаващи полезност и способност към натрупване. В контекста на това долавяме ролята на произв.труд за нарастване на произв.ч/з натрупване на кап-л. Натрупването на богатството налага да се акцентира в/у трайноста на благата създадени от произв.труд. той твърди че към богатството трябва да се отнесе както квалифик.на РС, така и всички потенциални способности на индивида, т.е чов.кап-л. Д,S, цени (Р) - Мил прецизира в взаимна връзка м/у Д,S,Р в вободната конкур. Той се опира на положението че Р се измяне в пряко отношение към Д и в обратно към S . към това положение той добавя че: цената променя Д и S; взаимната връзка м/у Д и S трабва да се интерпретира като равновесие, а не като съотнош. Така той достига до проблема за ценовата еластичност. Мил разграничава временна (пазарна) и постоянна (ест.ст-ст на стоките). Ест.ст-ст е центъръг около к’ се колебаят пазарните цени. Пазарната ст-ст се определя от Д и S. мил приема че тя се определя от произв.ф-ри. Конкуренцията - това е възможно най-добрият стимул за развитие на индивидуалните способности. Тя премахва лесноста, пасивноста, и превръщането на хората в роби на привичките. Всяко огранич.на конкур.е зло, а нейното разгръщане почти винаги има благоприятни резултати. Едро произв.и икономии то мащаба - Мил задълбочава изследването си в/у едвото и дребното произв.и е един от първите к’ изяснява зависимоста на ик-мията от мащаба на едрото произв. Той установява че тенденцията към окрупняване на произв.създава опасност от монополизъм на дази основа в отделни сфери на ик.крупните предприятия могат да се договорят по м/у си и по този начинда ограничават огранич.конкур.и деформират пазарният механизъм. Ако се появят такива тенденции Мил приема да се приеме и признае общ.х-р на такива крупни монополни структури и ако правителството сметне за изгодно може да извършва одържавяване. Печалба - при нейният анализ Мил възприема теорията за въздържането. Съгласно нея печалбата е възнаграждение за жертвата на капиталиста, к’ се въздържа от потреблението за собствени нужди на намиращият се у него кап-л, за него той изка компенсация - печалба. По същият начин обяснява и категорията лива. Новото тук е зясняване на мотивите на въздържане. Всеки пнритежател на кап-лен ресурс е готов да се въздържа в настоящето време о използването му за лично потребление ако е убеден, че за в бъдеще ще има възможност да потребява повече. С тези разсъждения се изказва идеята за времевото предпочитение. Данъчно облагане - наговите възгледи за дан.облагане имат соц.ик.съобръжения. с първите, той се стреми да съгласува дан.облагане с справедливоста, а вторите използването на данъци за ик.стимулиране. М приема за несправедлив какъвто ида е подоходен данък в/у спестяванията. За Мил спестяванията са источник на натрупване.
Тема 13
Самсонд ди Симсонди. Отначало започва своята дейност като привърженик на АС. Но по-късно написва “Нови начала на полит.ик-мия или за богатството в неогранич.отнош. към народонаселението” в к’ си личи различието от това на класиците. Предмет и метод - за него изследването трябва да реши как правителството да ръководи създаването, обръщението, разпределението на богатството. Предмет на полит.ик-мия е матер.благосъстояние на хората, доколкото то зависи от държ. С това той слага знак за = м/у полит.ик-мия и стоп.полит., стига до извода че полит.ик-мия е управление на народното стоп. Счита че полит.ик-мия е наравствена наука к’ учи как да се строи щастието на хората. Пледира за ик.полит.к’ осигур.на труда достатъно възнаграждение , стимулира духа и надеждата. Метод - неговият метод е абстрактен така както счита че полит.ик-мия достига целите си само когато се съобразява с чувствата и страстите на хората, а те са от субективно естество. Учение за разпределението - от всички доходи единствено РЗ е трудов доход. При неговото формиране обаче ч/з договарянето м/у наемател и наем.раб. първият има предимства, а вторият не. Ето защо искането на раб.не може да влияе при договирянето и да получи това к’ желае. Приема че конкур.м/у раб.е реалност к’ ги принуждава да се подчиняват на всякакви условия. Печалба и рента - не ги приема като фактически доходи, а като отдръжка от труда на раб. Теория за кризите и реализацията на БП - счита че когато има съкращаване на Д не настъпва автомат.съкращаване на произв.к’ да повлияе в/у Д и S. не е възможно веднага раб.да се преквалифицира и да започне нова работа. Именно понижаване на произв.принуждава раб.да се съгласи с по-ниска раб.заплата. приема за нейзбежни кризите и проблема за реализацията. За осн.причина за кризите приема диспропорцията м/у произв.и потребление. Изходът е да се намерят вънни пазари и др.стокови произв. Той е против собственоста да се концентрира в малко на брой предприятия. Запазване на занаятите в градовете, предоставяне на раб. Права на собственост в предприятията където работят и участие в разпределение на печалбата, установяване на мин.РЗ. Пиер Жозеф Прудон - осн.труд “Сист.на ик.противоречия или фил.на нищетата”. В него той се стреми да разкрие кои са истинските закони на общ.и ик.развитие. Методология - разглежда ик.в непрекъснато движение. Но тази динамика има идеалистически х-р защото става дума за движение на идеи извършващи се в разума. Той представя ик.категории като израз на разума, а не на обективните ик.процеси. в това той вижда ик.еволюция. всяка категория за него е ик.фаза или епоха. 10 фази: разделение на труда; машина; конкур; монополи; държава; търг.баланс; кредит; собственост; комунизъм; население. Осн.момент в неговата ик.теория е че той вижда насправедливост в отношенията м/у труда и кап-ла и причината за това е капиталист.собственост, к’ носи не трудови доходи и се нарушава ест.зако за размяната. Ст-ста - раздвоява се на потребителска и разменна ст-ст к’ взаимно се изключват. Дава определение за конституирана и синтетична ст-ст. Синтет.ст-ст - той изразява примирения на противоположноста м/у потребителна и разменна ст-ст. Констетуирана ст-ст - сливането на отделни елементи на богатството в единно органич.тяло. парите - той смета че те са стока и винаги са конституирана ст-ст. За разлика от тях всички останали стоки стават конституирана ст-ст дотолкова доколкото са обхванати от размяната. Той предлага премахване власта от парите като се създаде една разменна банка к’ ще приема всички стоки к’ се доставят, ще определя тяхната ст-ст, к’ ще се нанася в/у квитации. Тзи к’ притежава такива свитанции ще може да закупува всякакви стоки.
Тема 14
Сен Симон (Французин), Шарл Фурие (Французин), Робърт Оуен (англ) имат някои общи черти: 1- те се отнасят критично съм капит.сист. утопистите се придържат към това че капит.ик.отнош. са неестествени - противоречат на идеите за равенсто и са неразумни. 2- те се придържат към истор.метод на познанието. Така те достигат до обобщението че капит.строй е историч.преходен. 3- те порви поставят ръпроса за нова организ.на общ.произв. 4- те разчитат на агитацията и пропагандата на техните идеи. 5- стремят се да експериментират своите идеи. 6- отриц.се отнасят към борбата м/у класиците. Сен Симон - според него произ.на полезни неща е единствената разумна цел к’ могат да си поставят полит.общества. същевременно тойразкрива че хората са щастливи във физ.отнош.в тази страна където те най-добре се хранят и обличат, имат най-хубави жилща, могат леснода пътешестват. Целта на бъдещият обществен строй е удовлетворяване на чов.потребности. Основа на бъдещото социалистическо общество според него е пром.-научната сист.к’ се основава на планово ръководство на нар.стоп. и повишаване на произв.на труда. Обществото според негоима 2 класи: паразитни собственици и промишленици. Към първата - рентиери, едри поземл.собственици к’ не учавстват в произв.процес. към втората са всички к’ извършват полезна за общ.дейност. Шарл Фурие - един от осн.моменти в неговото творчество е че той очертава появата, развитието и краят на отделни истор.формации. прави следната периодизация на общ.развитие: 1- период на първобитно общество и дивачество; 2- период на раздробено и отблъскващо произв.; 3- социатарно произв. В своите произв.под името цивилизация Ф прави кртика на капитализма. Той твърди че цивилиз.е несправедлива по отношение на нещастните и слабите. В режима на цивилиз.той вижда господство на насилието, коварството и неправдата. Но той смята че цивилиз.играе и полож.роля защото подготвя матер.и духовни предпоставки за прехода към хармонично общ. Монополите - той е за унищожаването им. Своб.конкур.води до възникване на монополите а те са противоположност на своб.конкур. Робърт Оуен - сам организирва експеримент на своя проект. В 1800г застава на чело на фабр.селище от няколко фабрики. Там той съкращава раб.ден от 14 на 10h, въвежда тех.усъвърш.на машините, избира за свои помощници най-издигнатите раб., открива магази за снабдяване на раб.с кач.стоки к’ се продават на себестойност. Организира жилищно строителство за да осигури квартири на семействата. Така той спечелва доверието на раб. Този експеримент продължава 25г. Своите наблюдения оформя в своя труд “От очерци за образовението на чов.х-р”. О предлага план за ликвидиране на безраб. Осн.идея е организ.на коопер.селища като им се предостави в дългосрочна аренда определено Q земя. Всяко селище ще произв.стоки за потребление, а излишъка ще се продава. Неговото име се свързва с формирането на коопер.сдружения. През 1830г в А-я вече има 300 такива сдружения. Появяват се коопер.списания и вестници.
Тема 15
Марксизма възниква пре 40те год.в Г-я. През 30-40г.станали големи проблеми в произв.на ик. Била създадена жпмрежа в А-я и в др.зап.евр. страни. Развиват се пром.отрасли а с тях и броят на раб. Разширява се нац.и м/унар.пазар. През 1825-36-47г възникват 3 циклични пром.кризи. появява се резервна армия от раб. През 30тег се развива в А-я мощно раб.движение - черчизъм. Пре 1834г избухва въстание на силезийските тъкачи в Г-я. Осн.труд на Маркс “Капитала - критика на полит.ик-мия”. В 3 тома + “теория на принадената ст-ст”. Предмет на М-ма - полит.ик-мия е общ.наука. то цялата съвкупност на общ.отнош., тя изучва само тази част к’ изразява отнш.но хората в процеса на произв.на матер.балага. Маркс разглежда произв.отнош.като основополагащи, като ядро на сист.на общ.отнош. Полит.ик-мия е наука к’ изучавапроизв.отнош.на хората, разкрива технолог.закони, к’ управляват произв., разпределението, размяната и потреблението на матер.блага през различни степени на развитие на чов.общ. Метод на полит.ик-мия - при изследване на пориз.отнош.се прилага диалектико-материалис.подход, използван при изучаване на общ.и ик.и представлява истор.материализъм. Инструменти на метода - 1- анализ и синтез - всеки предмет к’ се изучава е съвкупност от принаци , свойства, черти. За да се проникне в неговата същност той трябва да се разложи на съставните му части, като се изучава всяка една от тях и разкрие ролята в общото цяло. 2- научните абстакции - при анализа на ик.форми не може да се използва нито микроскоп, нито хим.реакции. Това можеда стане ч/з абстракцията. Научните абстракции дават възможност по-дълбоко да се разбере действителноста, да се отвличаме от второстепенни свойства и да се види главното. Тези абстракции се нар.ик. категории. Всяка категория изразява една страна на произв.отнош. (лихва, печалба, цена). Взети в единство тези категории х-ризират цялата сист.на произв.отнош. според М тези категории трябва да се изучават като постоянно изменящи се. 3- съотнош.на логич.и истор.подход в процеса на познанието. Истор.подход следва логиката на историята и дава описание така, както е развитието. Логич.подход отразява също действителноста но не всякога е точно копие на истор.развитие. Търг.кап-л е най-старата форма на кап-л. Въпреки това при аналеза на факторите на кап-ла изследването започва с разкриване и ролята на пром.кап-л. При М стоката има 2 страни: потребит.ст-ст; разменна ст-ст. Има и 2 видатруд к’ създават стоката: конкретният труд създава потребит.ст-ст на стоката; а абстрактният труд създава разменната ст-ст. Принадената ст-ст на стоката е всичко онова к’ остава сляд заплащане на труда. При М кръгооборота на кап-ла се разделя на 3 стадия: 1- предприемача е собственик на кап-ла; 2- процеса на произв.; 3- реализацията на стоката. Непрекъснатия кръгооборот образува оборота на кап-ла.
Тема 16.
Истор.школа се формира в Г-я. Предшественици са Адам Мюлер и Фридрих Лист. И двамата се противопоставят на клас.школа и ик.либерализъм. тази школа преминава през 2 фази: стара и нова ист.школа. Мюлер - очертава етичните и религиозни ф-ри за разв.на стоп.и ролята на държ.като главен источник. Приема че с физ.кап-л съществува и духовен к’ се състои от културен и правен ред и той се разглежда като продукт на държ. Ф Лист - осн.труд “нац.сист.на полит.ик-мия”. В този труд се критикува клас.полит.ик-мия затова че тя игнорира нац.особености на стоп.развитие, обвинява се в космополизъм. Централно е понятието нац.стоп. той говори за нац.икономия. Лист обръща голямо внимание на разделението на труда. Разграничава разделението на труда в нац.и свет.стоп. Той е против силното разделение на труда м/у отделните държави. Осн.задача на нац.икон.е да съдейства за развитие напроизв.сили на дадена нация. Лист мотивира и учение за стадиите на стоп.развитие. 5 стадия: 1- стадий на дивачеството; 2- скотовъдство; 3- земеделие; 4- земеделие и индустрия; 5- земеделие, манифактури и търг.стадий. Това е отрасловият критерий за квалификация. От схемата си Лист прави извод за полит.на възпипателен протекционизъм чиито основна задача е възпитанието на нацията. Стара ист.школа - рошер, Хилдебрант, К Книс. Те взаимстват с Мюлер и неговите критични идеи с/у материализма на класиците. Важни критични идеи са: 1- критикува се учението на класиците за ест.закони. приема се че стоп.живот се определя от влиянието на 2 ф-ра: реален и личен ф-р. Книс противопоставя един на друг природата и общ. В природата янма никакво развитие, докато в общ.има. 2- критикува се космополитизма на клас. Истор.школа отрича наличието на общи закони валидни за всички страни, т.е отрича съществуването на общи закони на стоп.развитие. 3- абстрактният метод на класиците - приемайки че негов осн.недостатък е абсолютизиране на всички категории и закони, неразбиране на техният истор.х-р. Критикувайки това истор.школа се отказва от теорет.анализ на ик.живот. истор.школа дава свои схеми на стоп.развитие. Нова истор.школа - възниква през 70те год на 19в. През 1871г завишава се обединението на отделни държ.в единна държ.и даване на единен нац.пазар. Г-я осигур.пром.си развитие, създават се монополни обединения, увелич.се хората от наемният труд. През 1872 се учредява съюз на соц.полит. на първият си конгрес той поставя ударение - бъдещето на Г-я зависи от това как ще се изграждат соц.отнош. Той се изказва за създаване на конкретна програма за соц.мероприятия: мерки за застраховане на раб.от болести; разгръщане на фабрич.законодателство; охрана на труда; развитие на жилищни кооперации и др. Предсавители на тази школа са Карл Бюхер, Густав Шмолер. На мястото на абстрактният метод се поставя емпиризма. Този автор също се занимава с класиф.на стоп. 1- примитивно ядро; 2- феодално ядро; 3- градско стоп; 4- териториално стоп.;5- народно стоп.; 6- световно стоп.

Тема 17.
През 70-те, 90-те год.на ХIХв.се появи ново направление - марженализма. Негови родоначалници са: Карл Менгер, Уилям Девънс Валгаре в Швейцария. Адъм Смит е родоначалник на концепцията труд-стойност, полезност-стойност. Поставя се начало на теорията за полезната пределност. Този момент се появи в три страни различаващи се с нееднакво ниво на стоп.развитие, става въпрос за една нова рев-ция, а именно маржинализма. Независимо от това направлението има няколко общи метеорологични принципа: 1)М-ма критикува истор.школа и счита за недопустимо свеждането на пол.ик-я към стоп.истор. недопустимо е пренебрегването на общите закономерности на ик.развитие; 2)М-ма пледира за неутралност на ик.анализ. Според м-стите превръщането на полит.ик-я в наука се предполага освобождаването и в идеология и превръщането и в чиста теория. Те предлагат да се замени пол.ик-я с термина икономикс; 3)С идеята на мистата теория, непосредствено се създава и ревизиране на предмата на изследване. За това се приема извън истор.проблем за рационално разпределение на ограничените ресурси; 4)М-ма изхожда от предположението, за дадено рав-ще на производството, като се ръководи от разбирането, че продукта съществува в готов вид, неизвежда осн.ик.зак-ста от анализа на размяната. Това което се продава е сигнал за производствмото; 5) Като обръща приоритетно внимание към размяната. Не се занимава с анализ на поведение на класите в процесите на произв., размяната и потреблението; 6)М.прилагапсих.обяснение на ик.явления. в разбирането на М.всеки субект действа изключитерно от позициите на собств.интерес, осъществява свободен избор. Опрени на тези по-важни принципи материалистите създават цялостна теория и поставят начало на ново направление, именно неокласическо което приобщава водещи позиции в зап.европа. В разв-то си М.има няколко етапа: 1)период до 70-80год.на ХIХв. Той е свързан с изграждане идеите на М.в трудовете на австрийски икономисти. През този етап голямо признание получават възгледите на австрийците формирали т.нар.австр.школа на м-ма. Прието е това да се нарича субективно течение на пол.ик-я. За централна теория приема се теорията за пределната полезност; 2)започва през 90год на ХIХв. Япредставителите на м-ма започват да се оценяват като приемници на класическа пол.теория и се наричат неокласици. Н.- голям приност в този етап имат Алфред Мршол в А-я, Джон Беист в САЩ, Парето в Италия.
Тема 18
австрийската школа е създадена от Карл Менгер - “основи на полит.ик-мия” 1871г. Други автори са Евгени Баверк; Фридрих Вицер. Методология - отличава се с няколко момента: 1- за изходен момент се взема психологията на стоп.човек; 2- характерен е индивидуализма; 3- методологията е, че се игнорира произв.и се извежда идеята за върховенството на потреблението, в осн.на анализа е индивида и доколкото той има определени потребности к’ играят решаваща роля.; 4- аристоризма на школата, т.е отсъствието на историята в анализа на ик.китегории. Относно предмета на полит.ик-мия, школата счита, че то е изучаването и прочесите в индивидуалното стоп. В тази връзка школата поставя въпроса за това какво е критерият на ик.и какви явления са необходими за да съществуват ик.процеси. Според школата са 2 признака на ик.: 1- наличието на потребление у хората; 2- ограниченоста на матер.блага. сощноста на разбирането за предмета на полит.ик-мия са свежда до това че нейните проблеми идват от несъответствието м/у потреблението от хората и ограничените запаси. Обръща се внимание на въпроса за ст-ста. Обяснява се ст-ста с полезноста на стоките. Австр.школа свързва ст-ста не с полезноста изобщо а с пределната полезност. Школата приема че ст-ста респективно цената следва да се основава на закона за намаляващата пределна полезност. Самата пределна полезност зависи от 2 ф-ра: от степента на потребностите на даден предмет и оскъдноста на този предмет. ч/з съответният анализ на тези теоретич.положения Баверк достига до извода: ценноста на веща се измерва с величината на пределната полезност на тази вещ. Той счита че това е централен пункт в неговата теория на ст-ста. Колкото едно благо е оскъдно толкова по-голяма е неговата ценност (ст-ст). Австр.школа различава субективна и обективна ценност. Главната идея на теорията на полит.ик-мия е че ценноста е субективна категория съществуваща само в съзнанието на човека. Субективна ценност - значението което индивида дава на съответната вещ; обективна ценност - полезноста на веща да се разменя с др.блага. Цената - субективна оценка на продавачите и купувачите. Австр.школа дава обяснение на произ.разходи като се стреми да съгласува 2 положения: цената е зависима от пределната полезност на продукта; тя е зависима от произв.разходи. Издига учението за потребителски и произв.блага. това учение се използва за да се докаже зависимоста на цената от пределните разходи с признаването на решаващата роля на полезноста. Теория на печалбата и лихвата - с/д Баверк всички продукти се делят на 2 групи: настоящи и бъдещи. Едните се използват сега, а др.по-късно. Към настоящите се отнасят предмети за потребление, а към бъдещите - средства за произв.нуждаещи се от преработка за да се трансформират в предмети за лично потребление. Индвида цени повече настоящите от колкото бъдещите блага. Има психол.закон к’ се нар.закон за недооценяване на бъдещите блага. Този закон се използва за да се обясни самата печалба и отбелязва че капиталистът купува труд за 10 единици, но то е бъдещо благо, к’ още трябва да се опотреби за да се произв.готов продукт. Печалбата е разлика м8у по-високата оценка на настоящето благо и по-ниска от бъдещите блага. По същият начин се обяснява и лихвата. Ако някое лице дава пари за наем то за него те се превръщат в бъдещи блага и той трябва да получи разлеката м/у настоящето и бъдещото благо и тази разлика е лихвата.
Тема 19
Кеймбричката ш-ла е основона от А.Маршал. Негови последователи са Артур Пигу и Д.Робертсон. икон.възгледи на М.- той се стреми да е приемник на Рикардо, к`не е прекъснал връзките си с класиците. М.побликува “Принципи на икономикс” в три тома. Счита че това произведенвие поставя началото на неокласическото направление в ик.теория. според ннего предмет на изследването на ик.теории са главно тези мотиви които н.-силно и остойчиво действат върху поведението на човека в стоп. От тези позиции се третират и ик.закони. според него тези закони са общностни закони, к`се отнасят към тези области на поведение на човека в к’ действащи на техните мотиви могат да се измерят с паричната маса. Анализирайки производството М. Приема че почти всеки труд е производителен, създавайки полезност без оглед на това в каква среда се прилага. Автор е на книгата “Ефективно търсене”- търсенето на купувача когато цената, к’ е съгласен да прати достига равнище до което продавача е съгласен да продава. От количествена точка ст-та е сведена до произв.разходи. до голяма степен категорията ст-ст се свежда от М.от категорията равновесна цена. М.въвежда общо правило: колокто е по-кратък разглеждания период толкова повече трябва да се взема предвит влиянието на търсенето в/у ст-та, а при продължителен период - влияние на произв.разходи в/у ст-та. М.различава дългосрочен, краткосрочен и моментен период. Разглежда търсенето и предлагането като равнодействащи фактори в/у развитието на цената. Той първи изучава еластичността на търсенето в зависимост от изменението на цената. Той въвежда понятието пределян работник под к’разбира работника чиято заплата е равна на чистия продукт създаден от неговия труд.
Тема 20
В края на 19в се развива др.вариант на теорията на пределната полезност чиито създател е амер.икономист Джон Б.Кларк. Автор е на няколко труда сред които е изданието “Разпределение на богатството”. Разделя ик.наука на 3 дяла: 1- търсенето на универсални закони, той заявява че е въвел 3 универсални закона: закон на пределната полезност; закон на специф.производителност; закон за намаляващата производ.; 2- разглежда ик.в стат.състояние; 3- нейната динамика. Кларк има значителни приноси в неоклас.теория но най-значителни от тях се отнасят до теорията за разпределението. Разширява се дейноста на закона за намаляващата пределна полезност в/у позиционното на произв.ф-ри. Той счита че дохода се формира от кап-ла, а разходите от пределният продуктна труда. Теорет.обяснение на равновесието на фирмата се опира на учението за пределните разходи. С/д К най-напред при повишаване на произв.на труда пределните разходи намаляват и след като достигат мин.равнище се развива обратният интерес на повишаване. Следователно от известен момент започва да действа закона за намаляващата възвращаемост. Фирмата повишава обема на произв., тогава докато се развива инетересът за намаляване на пределните разходи. Фирмено равновесие се постига при този абем на продукцията при к’ епостигнато най-голямо равнище на труда и минимизиране на пределните разходи. Лозанска школа - възгледи на Леон Валрас - теория на общото ик.равновесие чиито осн.положения са: 1- всяко паз.стоп.се стреми към равновесие във вид на тенденция. 2- принцип на взаимна зависимост на осн.елементи на паз.ик. к’ осигур.единство на сист.и въздейства в/у осъществяване стремежа към равновесие. 3- анализът на равновесието е изучаване размяната м/у производители и потребители к’ се базира на взаимната изгода и еквивалентноста. 4- общо пазарно равновесие се основава на концепцията за чиста и съвършенна конкур. Възприемането на това предположение той се стреми да отговори и изкаже че стози пазар е по-ефективен отколкото др.видове пазари. Пазара се саморегулира и не се нуждае от външна подкрепа. Моделът на общ-то паз.рав-е се основава на няколко хипотези: 1)свързана с възприемане на концепцията на чистата и съвърш.конк-ция; с теорията ст-ст - полезност; с поведението на потребителя т.е.че неговите предпочитания са независими от предпоч-та на др.субекти; 2)свързана с следващите допускания: неутралност на парите; фиксирано рав-ще на производителност. Няма икономии от мащаба и с гъвкави цени. При анализът на модела се прилагат от 1 страна статичен подход т.е.равновесието е статично, а от др.подходът е микроикон.,т.е.като се следва логиката на общото равновесие функциите на търсенето и предлагането се получават ч/з събиране. Извод: Представената от В-сконцепция за общественото равновесие е твърде идеализирана, за да отговаря на реалните условия на пазара. Но в използването на с-ма ур-ния може да покаже, че подобна с-ма е възможна като идеал към, к’ паз.икон.се стреми. Не е възможно да се реши с-ма от урав-ния с цялата маса търсени и предлагани стоки. Икон.възгледи на Вилфредо Парето -др.представител на Лазанската ш-ла, доразвил учението за общ-то рав-сие решавайки нов проблем - оптималността на това равновесие. Проблемът е дали общото рав-сие на Валрас е в същото оптим.разпределение на ресурсите и стоките. След съответен анализ, той прави оценка и изяснява критерия на общ-та полезност като достига до извода: Оптимален следва да се счита този случай когато при дадени у-вия никой не може да подобри положението си, не вложвайки при това полож-то на никой др. Доколкото ресурсите са ограничени, достигнатите положи и възникващите загуби на др.гр.в съответствие на принципа на обществената изгода и съв-та еф-ст трябва да се конпесират по пътя на възст-не на вреда. Равновестното състояние, при к’ увеличаване на произ-то на едно благо, не предизвиква намаляването на някакво др.благо е прието да се нар.оптимум на Парето.

Тема 21
Теоретична с-ма на Кейнс - Отправен пункт н кейнсианството се взема едно сравнение. До кейн-та ик.т-я господства микроик.подход към анализа на ик.процеси. В центъра на изследването на отделната фирма , тя функционира в условията на своб.конк-ция. Ефективността на функцията се свързва с ефект-то функц-не на цялата икон. Не се допуска продължителна безработица. Но този подход К.противопоставя макроик.подход, изследване на зависимоте м/у съвкупностни стоп.величини - ВП, НД, съвкупно търсене и предлагане. Макроик.подход предполага, че условията на процъф.на икон.като цяло. М/у тях могат да възникнат противоречия, разрешаването на които следва да се търси във възстановяване на макроик.равно-сие м/у търсенето и предлагането. К.решава проблемите на икон. трябва да се търси от страна на търсенето осигур.реализ. заетостта като обект на анализ - в труда си К.пише:”Н.-голямата грешка на икон.общество, в к’ живее е неговата неспособност за осигури пълна заетост, а също произ-то и непроизв.разпределение на богадството и доходите”. Поставя въпроса за заетостта, к’ изучава предлагайкикомплексния анализ. Според наго равнището на заетост се определя от динамиката на ефективното търсене. Анализа на закономер.в развитието на ефект.търсене и прирастта на нац.доход е основополагаща идея на кейнсианството. Ефективното търдсене се образува от 2 елемента - от очакваното равнище на потребление (потреб.разходи) и на инвестиции( инвистиционни разходи). Когато те са в равновесие може да се постигне равнище на пълна заетост на националната икон. Изучават се факторите от които зависят потреблението и инвестициите и равновисието пом/у им . В теорията на К.важно място заема учението за мултипликатора. Съгласно него м/у прирастта на инвестициите и нац.доход има устойчиво съотношение, основано на това че всеки расход на инвестиции или други афтономни разходи се превръщат в първоначални доходи, след това част от тях се изразходва к’ се превръщат във вторични доходи и т.н. колкото по голяма част от разходи се потребява толкова повече доходи ще поражда инвестираната сума, толкова повече ще е продължителен мултипликационния ефект. Икон.пол. на кейнсианската теория - дър-та трябва да се намества в икон.за да поддържа пазарното равновесие. С помоща на дър-та трябва да се гарантира устойчивост и на прирастта на инвестиции . К.използва два лоста: парично- кредитна и бюджетна политика. За него брутния продукт е главен лост на реголирането и той допуска известно бюджетно дефицитно финансиране но само в периоди на реmcесия