Лекции, курсови работи и други помощни материали

вторник, 1 януари 2008 г.

Европейска интеграция - лецкии, част 2

История на създаване на ЕО
Идеалът за обединена Европа ,чийто наи-ярък израз е ЕС битува още в средните векове.Столетия наред е достояние само на интелигентния елит и владее умовете на различни поети и писатели(Данте,В. Юго,Кант и др.), също така и представители на юристите. Създаването е необходима алтернатива на разпокасаността и съперничеството на множ. Европеиски държави, които се изтощават в продължителните войни, като така обричат европеиския народ на нищета и разруха. След края на ПСВ по инициатива на австр. Граф Гуденкофхалегри се ражда европейско движение под формата на доктрина. Неговите инициатори не получават широк обществен и политически отзвук. През 1927 е проведен европейски конгрес във Виена. Излиза със заключителен манифест. С него се призовават европейските народи да вземат бъдещето на континента в свои ръце и да дадат своя принос за изграждането на обща политическа съдба,като това може да стане в рамките на образуванието наречено Европейски Обединени Щати. Смята се, че този манифест вдъхновил прочутата реч на А. Браян(френски министър), който я произнася на 07.09.1929г. Пред Обществото на народите в Женева. С меморандум на френското право той предлага на европейското право създаването в рамките на ОН, създаването на ЕС. Това е първото официално предложение за обединяване на Европа.Меморандума от 01.05.1930г съдържа според оценките един двусмислен и неясен проект за бъдещото сътрудничество. С меморандума се цели изграждането на връзки м/у регионалните правителства; както се прокламира, че нац.интереси на членките няма да бъдат засегнати по ниакъв начин.Но той претърпява неуспех. ВСВ превръща Европа в своя главна жертва. Европа загубва централната си роля, която играе в света , а след ВСВ тя става арена на сблъсъка м/у двете велики-САЩ и СССР. След разделянето на Берлин през 1949г, Европа а и светът се делят на западна и източна. Противно на източна и западна Европа е и една от причините за обединението на западните страни.
Организация на Европейско сътрудничество.
Западно европейски съюз
През март 1947 г Франция и Англия подписват пакт за съюз и взаимопомощ с/у Германия, който предвижда взаимополитическа консултация по развитието на двете страни. През 1948г Англия и Франция предлагат на Белгия ,Холандия и Люксембург да се присъединят към системата за граници и сътрудничество създадена с договора от Дюнгер. Междувременно се декларира, че този съюз не е насочен с/у СССР. САЩ дискретно казват, че ако петте страни съумеят да кординират усилията си тя би се наела да защитава западна Европа. Така на 17.03.1948г е сключен Брюкселския договор. С договора страните се ангажират в колективна отбрана с/у всяка въоръжена намеса в Европа, както и в политико-икономическо сътрудничество, чрез взаимни консултации.След това САЩ се включват в преговорите и на 04.04.1949г се сключва Северно атлантическия пакт (НАТО). След провала на договора за създаване на европейска отбранителна общност, френското правителство през 1954г възприема плана Еден за интеграцията на други две страни победени във войната -Германия и Италия към Брюкселския договор. Така през 1954г се създава Западно европейския съюз- 5-те + 2-те победени страни и се създава Организация за европейско икономическо сътрудничество. На 05.01.1955г Джордж Маршал в Харвард, обещава значителна американска помощ за възстановяване на европейските страни. Американския конгрес обвързва това с изискването за създаването на институционен механизъм за разпределение и ползване на средствата, който да мобилизира обединени усилия на държавите. В отговор 16 западно европейски страни с изключение на Германия и Италия, подписват на 16.04.1948г конвенция създаваща Организация за европейско икономическо сътрудничество. В рамките на ОЕИС има европейски платежен съюз, като задача е да се въвежда и прилага механизъм за двустранни заплащания. Поставя се началото на процес за елиминиране на количествените ограничения в търгуването м/у страните в ОЕИС.Тя се оказва неспособна да задълбочи процеса на европейско сътрудничество. САЩ многократно са подкрепяли инициативи, но са срещали упоритата съпротива на Англия и по малки страни,тъй като последните са се страхували от влиянието на големите страни. Тук се създава и проекта за създаване на европейска банка. През 1960г ОЕИС прераства в Организация за икономическо развитие и сътрудничество,като кум нея се включват САЩ и Канада.
Икономическа интеграция -за и против
След ВСВ се пораждат две течения- едно за политическа интеграция от горе на долу, а другото за интеграция от долу на горе.
Модел на Bela Balassa – според него иконом. интеграция се развива на 5 етапа:
1-ви етап – зона за свободна търговия-FTA(Free Trade Area), където се премахват митата и количествените ограничения помежду си. Най-известните зони са -ЕС, EFTA, CEFTA, NAFTA, LAFTA
2-ри етап – СИ- ЕС, Швейцария и Лихтенщайн. Това е митнически съюз- държавите налагат обща митническа тарифа и обща външно търговска п-ка спрямо страните от Третия свят. Има общи държавни органи. Има прехвърляне на суверенитети.
3-ти етап – IM-вътрешен пазар-към митническия съюз се добавят 4-те свободи на движение(стоки, услуги, капитали, хора). Те се движат свободно.
4-ти етап – РИ-политически съюз-създаване на конфедерална държава,като всяка област си има свой кръг на действие.
Където има икономия от мащаба там ще може да има икономическа интеграция. Това го имаме когато относителния дял на постоянните разходи е по-голям. В зависимост от отраслите.А там където има много големи транспортни разходи, икономическата интеграция етрудно осъществима. Затова се стреми да се намалят транспортните разходи.
Създаване на ЕО-за въглща и стомана
На 09.05.1950г Робърт Шуман (министър на външните работи на Франция) оповестява историческата декларация,станала известна като плана на „Шуман“. В основата е цялостното френско правителство и Германия. А идеята е добива на въглища и стомана да бъде поставено под власта на един общ върховен орган в рамките на отворена организация. От една страна се иска Германия да бъде приобщена към така наречения западен концерн. А от друга страна така Франция се предпазва от военен удар от страна на Германия. С реализацията Германия използва своите жизнени интереси.Предложението поставя на нова основа усилията за обединение на западно европейските страни.
Трябва да има сливане на интересите, а не само равновесие. Според Жан Моне обединена Европа може да бъде създадена стъпка по стъпка. Той е наречен архитект на европейското обединение. Същността на новия подход е делегиране на суверенитет в една важна област.Така Франция предлага вместо глобална интеграция, интеграция в едни интереси. Така ще се получи сливане и ще се получи една икономическа общност. Другото е че ще се постави катализатор, който ще събере страни, които дълго време са били кръвни врагове.
Декларацията на Шуман отговаря на потребността да се постави под контрол производството на въглища и стомана. През декември 1949г ИКЕ (спец.иконом.инстит. към ООН) излиза с данни за очертаващата се криза за свръх производство в металургичната индустрия.Общ. мнение е разработено от реалната опастност европейското производители да се обединят в картел, а именно чрез разпределение на пазари, чрез ограничения и високи печалби. Европейските производства не могат да си позволят да оставят такива производства в такива ръце. Предложението на Шуман е плод на творческия ум на Моне. Във Франция е развито така нареченото индикативно планиране- 5г срокове за изпълнение. Така се счита,че Моне е духовния глава на ЕО. Има богата международна кариера, бил е бизнесмен, практик и уважаван от много президенти по света. Той е привърженик на ефикасността( един от основните принципи на икономиката). Моне и Шуман подготвят своя модел в пълна секретност. Точно на 09.05 Шуман получава одобрение едновременно и от неговото правителство и от германския канцлер. На 20.06.1950г Франция свиква междуправителствена конференция. На нея се подготвя текста на договора за създаване на европейско движение за въглища и стомана. В преговорите освен Франция, участници са и Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия.Англия не счита за възможно да постави част от своите ресурси под контрола на общия съюз.Може би това се дължи и на близостта на Англия със САЩ. В хода на преговорите се създава цялата гама от управленски капацитети- върховен орган. На 18.04.1951г се подписва договора. Той е началото на днешния ЕС.
Договора влиза в сила на 25.07.1952г. На 10.08.1952г върховния орган заема мястото си в Люксембург и негов прецед.е Моне. ЕО е изградена от 4 основни принципа
-върховенство на институциите
-независимост на институциите
-сътрудничество м/у институциите
-равенство м/у държавите
Целта на договора е да се създаде общ пазар на въглища и стомана, покриващ територията на държавите участници, със свободно движение на канали и свободна конкуренция.Управлението се поверява на един национален орган, който предлага:
-съединение на базовите производства
-ще положи основите на европейската общност, благодарение на Шуман и Моне
Известна е идеята за създааване на европейска отбранителна общност. През 1952г 6 страни подписват договор за европейска отбранителна общност (Франция, Германия, Белгия, Италия, Люксембург и Австрия). На 10.09.1952г те възлагат на парламента задачата за създаване на европейска политическа общност. Предлага се създаване на парламент, съд, иконом. социален съвет, с ново законодателство. Но Франция впоследствие се отказва и това води до провал. Пол Анри Спарк оглавява една комисиякоято през1956г предлага създаването на голямо иконом. състояние, което ще доведе до бързо развитие на страните. 25.05.1957г в Рим, страните членки на съвета за стомана и въглища подписват договора за създаване на ЕО и за създаване на европейска общност за атомна енергия. Те са наречени римските договори и влизат в сила от 01.01.1988г. ЕО и ЕОАЕ са идентични със европ. Общност за въглища и стомана.Изготвения орган се нарича комисия, независимо от държавите. Англия не се съгласява да влезе и е за създаване на зона за свободна търговия. В рамките на зоната всяка една страна ще бъде третирана еднакво. На 04.01.1960г в Стокхолме подписана конвенцията за създаване на Академията за свободна търговия, като към нея се присъединява Финландия. През 1960г САЩ и Канада дават да се разбере, че в иконом. им отношение ще са със страните от ЕО. Британската общност се разпада. На 09.08.1961г Англия депозира молбата си за членство в ЕО.След нея молби подават Дания, Норвегия и Ирландия. Франция прекъсва едностранно преговорите с Англия. Тогавашен президент на Франция е Шарл де Гол.Основна причина е,че Англия е подписала със САЩ военен пактВтория път пак не се приема Англия в ЕО. Проблема се разрешава след махането на де Гол през 1969г и така Англия е приета в ЕО заедно с Норвегия, Дания и Ирландия.На 22.01.1972г в Брюкселсе подписва договора за членство на тези страни.Но от тези 4 – Норвегия не влиза в ЕО, защото норвежците не искат да са в ЕО.
При присъединяването на страна към общността се получава принципна принадлежност. За адаптиране се дава преходен период на новоприетите страни. Северното разширяване- то е първото разширяване. След него идва южното.То включва Германия-1980г е подадена молбата. На 01.01.1981г Германия е пълноправен член в ЕО. Второто разширяване когато през 1977г Испания и Португалия подават молби.И от 01.01.1986г и двете страни са пълноправни членове на ЕО. Така европейската интеграция има 12 члена.
Молба за пълноправно членство има Турция-от 1987г. През 1991г подават молби Кипър и Малта. През 1991г подават молби и Австрия и Швеция. През 1995г са приети заедно с Финландия. Кипър и Малта са Пълноправни членове от 2004г. От 1964г ЕО имат договори за асоцииране на нови членове. Всяко ново попълнение в ЕО води до сътресения вътре в нея. Затова разширяването трябва да е поетапно.С напускане на се получава стесняване на границите През 1985г Гренландия напуска ЕО, тя е и единствената страна напуснала ЕО.

Малките страни и ефектите в участието им в европеиската интеграция
Един от наи съштествените пробл. се отнася до размера на сумарниа ефект от разжитието на процеса на страните които участват в него. Този проблем е актуален за малките страни. Малките страни са икономически ограничени. Терит.анализ показва ,че малките страни са високо заинтересовани от участие в интегразионните процеси. Те извличат от тях сравнително големи изгоди. Още през 40те год.амерканските икономисти стигат до извода,че ефекта на образув.на международ.иконом.обединен. се разпред.не еднакво спрямо малките страни. Малките и бедни страни показват по благопр.условия за европ. Обмен,защото те могат да лансират по-голям обем обем стоки без това да навреди на стокообмена. Бела балата казва , че малк. С-ни имат възможност да реализ.повече потенц.изгоди от участ.си в интегр. Що се отнася до голем.държав. г-я и фр.те могат да извлекат по малка изгода в някои отрасли. Фр иконом.също регистрира асиметричен растеж на новите страни. Напр австрия при приемането си би получила по-голяма изгода. Тя като пазар не би разкрила големи шансове за конкуренция от общноста,но би могла да се възползва от техните пазари. С какво се разл.малк.с-ни-те разп.с ограничени трудови ресурси и капиталови,суровини и др. Това прави нецелесуобразно да се изгражда цялостен широко деверсифициран стопански комплекс.- те са обективно насочени да сусредоточат своите огранч.ресурс.в техен кръг отрасли,производства и подотрасли. За които малк.с-ни разполагат с преимущ.спрямо партн-рите. М-те с-ни имат твърде тесен вътр.пазар,които се дължи на малкия стокообмен спрямо голем.държажи. малк с-ни имат поглъщаемост,което е своебразен ограничител за съответното пр-во в д-вата. Ако нац.п-во се използва само за задоволяване на вътр.нужди то е направено нецелесъобразно. При тесния нац.вътр.пазар нац.п-во ще се осъществява в малки серии. Така нац.п-во ще се оскъпи. Развитието на огранич.брои отрасли върху основата на международните ,малките с-ни биха достигнали макс.експортен максимум. Статистиката сочи,че експорт.квота на малк.с-ни превишава средната експортна квота на всички страни членки на ес. Голямата експортна и импортна квота е показателна за голямо разминаване на производството и на структурата на потребление в страната. Външните ик.връзки на малк.с-ни не показват значителната дисперсия. Индекса на териториалната концентрация на техните външни връзки надвишават индекса на развитите страни. За малките западно-европ страни важна роля играят връзките с 1или2 силно развити страни.
Тенденция за създаване на регионална и субрегионална общност за иконом.сътрудн.или иконом.интеграция
Продължава и през 80те и 90те г на 20век. Този път обаче това става още по интензивно на изток особено след като съвета за ик.взаимопомощ търпи разпад. Създава за черноморско ик.сътрудничество в резултат на 6черноморски и 5 нечерноморски д-ви. Централна европ.зона за европ.търгувия известна като CEFTA продукт на усилията на страните от висшата градска четворка полша,у-рия,ч-хия,словакия. Неиното начало е от 1992г регион.ик.организ.на д-вите от източните карпати с начало14февруари1993г –словакия,полша,у-рия,украина;норд калоте суб-регионална организация създ. В началото на 50те г обединение на скандинавските държави-швеция,норвегия,холандия. Балтииски съюз-естония,латвия и литва. Наи-голямо вниман.заслужават онези суб-рег образ.които включват пригранични територии на д-ви на двете с-ни от желязната завеса. Типичен пример е суюзът адриатика 1978г създаден от страни които по това време членуват в 3различни по своята същност рег.общности-австрия,италия,унгария,югославия. В резултат на затоплянето на от-ята запад-изток в след-вие смяна на власта в ссср1989г се създава така наречения квадрагон,по късно тои става прототип на центр.европ.инициативност.
регион.ик.интегр. винаги е била разгл.като процес на всеобхв.и дълбоко сравнение на наи малко на няколко намиращи се в непосредствена близост д-ви. При неините конкр.форми на прояви,наи отчетливо се забелязва постепено одстъпване на суверенитет срещу получаване на допълнителна сигурност с външни ресурси. При суб-регионалната иконом.интегр.се разглежда като обединение на терит.единици от различни държави с обшти граници,като правило това са по слабо развити раиони имащи разпределение в всички части на европа. При опред.неблаг.условия имено периферния характер на тези по слабо развити раиони ги поставя в много по неизгодна позиция в сравнение с тези намиращи се в центъра. Първите опити за създаване на суб-регионална орган.датират от 60те години на20век.,но тези опити се възпрепят.от различ.причини –политически и различни системи на държавно управление. Регионалната и суб.регион.иконом.обшност в една не малка част имат за членове едни и същи държави-австрия,италиа,герм.които са членки на ЕС.
Eвропа проекции за бъдещото
-процесът на интеграция става все по комплексен ,но и пълен с дилеми,но имено той определя общо икономическите проблеми. Според Андрей
Пантев и европа,като други понятия не се вписва в точно определени граници на
изяснения. През различните векове е имало различни Европи-на Наполеон,на Хитлер.
Разбиранията за Европа не са лишени от трудности,но тя носи стимули за вътрешно единство.Робърт Кукор казва,че онова което намира своето начало в Европа са политическите системи,равновесието на силите и ик.интереси.В Европа като част от света протичат процеси,които са дълбоко носещи хора на коренната промяна,т.е.хора с
различни наименования и с социална културна близост.След ВСВ Е-па води епична битка с своята история,но днес Е-па е търсеща на най подходящата си институция,днес тя залага повече на говорене,разговори и различни приоми.
С А П А Р Д
Към всички фондове са разработени предприсъединителни финансови инструменти
-ФАР
-ИСПА
-САПАРД
Същност и цели
САПАРД започва да функционира 2000-2006 г. За нея ЕС заделя годишно 52 млн Е за 12-те държави в преход: Р. България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Кипър.
За България финансирането е в размер на 52 млн Е за 2001 -2002 и 2003 г. Впоследствие е увеличена и в момента е 68 млн Е.
България е първата от 10-те страни кандидатки, която успява да отговорина изискванията на ЕС и от 2001 г. държавният фонд „Земеделие” получава акредитация като изпълнителна агенция по порграма САПАРД.
Изскванията за САПАРД са:
1.Да се изработи и представи национален план за развитие на земеделието и селските региони.
2.Да се сключи годишно споразумение между държавата и Европейската комисия
Мерките за влож. и особр. по прогр. САПАРД ..............включително изграждане на ефект. и конкур. аграрен сектор, който да отговаря на икономическите критерии за членство в ЕС, те да функционират в интензивен конкурентен натиск чрез прилагане на ик. и фунционална икономика.-
Уст. и развититие на земеделските и селските райони, съобр. с опазване на околната среда, чрез създаване на трайни селски общности възоснова на алтернативна дейност и диверсификация на икономическата дейност.
Правно – административен аспект вкл.
ФОНДОВЕ НА ЕС
Първи фонд: европейски и регоинален фонд за развитие 1975 г с развитие и възникване на идеята за регионална политика
Целта на ЕРФ е развитие на малки и средни предприятия и съпътстващата бизнес активност.
Към фонда има различни инициативи, , които се събират от централен фонд
В периода 2000 – 2006 г целите са 4
I цел: Развитието на изоставащите региони: региони, които имат БВП по – малък от 75% от средните в регионите от ЕС. Изоставащите региони се подопомагат от ЕРФР в ЕС
II цел: престуктуриращи се региони с индустр. отпадък
III цел: сктруктурна адаптация на селските региони
IV цел: развитие и структурно приспособавоне на слабо населени региони
V цел: /3 т 4/ 1993-1999
VI цел: намаляване на безработицата и подобряване на достъпа до работни места на социално слаби, подпомагане чрез обучение и създаване на равни възможности за мъже и жени
2007-2013 г: ще има 3 основни цели

Втори фонд: създаден 1958 г- европийски социален фонд цели борба с безработицата в рамките на ЕС и регионите му в в интеграцията на младото население, създаване на равни възможности на незаетите, преквалификация на работната ръка, подпомагане на жените за намиране на работа и различни форми на обз..
Трети фонд: 1958 г – Европейски фонд за насърчаване и развитие на селското стопанство. Разделен е на 2 подфонда
-Занимава се с пряко субсидиране на земеделието
-Цели подпомагане и развитие на селските региони, подпомага се от Европейския социален фонд и Европейски фонд за развитие.
-От този ЕФ гар. и насърчаване на СС произлиза нов през 1994 г за управление и насърчение на рибарството, 1994 – т. нар. кохезионен фонд – насочен е към 4 държави, които се намерат в най – слабастепен на развитие – Португалия, Испания, Ирландия, Гърция. Той цели намаляване на различията м/у регионите в рамките на ЕС и е насочен към подпомагане на проекти, свързани с опазване на природната среда и транспортната инфраструктура. Общият бюджет възлиза на 236 милиарда Е
Всеки от тези фондове има общностни инициативи, които са като микрофондове с насоченост за субсидиране.
„Интервек-3” – стимулира регионалното сътрудничество с бюджет 4,855 милиарда Е
„Урбан – 2” – цели устойчивото развитие на проблемни малки градове – 72.8 млнЕ
„.....дер+” – подпомагане на устойчивото развитие на селските региони – 5.46 милиарда Е
„Икуъл” – цели премахване на дискриминацията на етническа, полова и расова основа – 3,274 милиарда Е
Изготвяне на бизнес план и комплектоване на документи /САПАРД/
-подаване на документите в местната изпълнителна агенция САПАРД
-проверка от органите на САПАРД на документацията
-изпращане на този план в София САПАРД, като там се оценява и преглежда пак
-проверка на място от самата агенция
-подписване на договор от нас и САПАРД след като сме получили одобрението
-извършване на инвестицията
-след това се отива с опр. документи в агенция „разплащателна” на САПАРД
4-те свободи на движение – хора, услуги, капитали, стоки
Висш законодателен орган в ЕС - Съвета на министрите
Висш изпълнителен орган – Комисията на ЕС
Нормативна уредба на ЕС се нарича
Aquis communacaite re. Тя се състои от две части
първично законодателство – учредителните договори
-Римския за ЕО /създаване на общността/
-Маастрихския договор 1992 г – превръща общността в съюз
Те играят ролята на нещо като конституция
Вторично законодателство – базирано е на първичното законодателство
Уредбата се състои от няколко документа
На първо място – регламент /закон/. Той има директен ефект. Съдът приема, че регламента представя на гражданите права, които националните съдилища трябва да защитават.
Регламентите са два вида :
-базови – основават се директно в/у учрудителните договори
-изпълнителни – приемат се възоснова на базовите. Те са правилници за прилагане на закони
регламентите се приемат от Съвета на министрите – съвместно от Съвета и парламента; комисията; Европейската централна банка.
-директива – това е нормативен акт, който дава крайния ефект, но остава ср-та за изпълнение в отделната държава. Те се трансформират в национално законодателство. Директивите се приемат от: Съвета, Съвета и Парламента заедно, Европейската централна банка
-решение – то има конкратни адресати. Обвързва само адресата си. Адресати са: държави членки, юридически лица и физически лица
-препоръки и мнения – те нямат задължителен характер; нямат правно обвъзващ ефект.
Първите три трябва да посочват мотивите, на които се основават
Държавен вестник на ЕС е „Oficial of Journal”.
Седалището на Европейския съд е в Люксембург
Правно – административен аспект на програма САПАРД
а)хамонизиране на българското законодателство в областта на селското стопанство, ветиринарния и фитосанитарен контрол с това, действащи в страните на ЕС и подготовка за системно въвеждане и прилагане на механизмите на обща селскостопанска политика по сектори и отрасли и прод. груп.
б)привеждане на стуктурите в съответствие с членството в ЕС и с цел създаване на организационни възможности за ефективно въвеждане и прилагане на хармонично законодателство, както и възприемане и поемане на задължения за спазване на отговорности, свързани с пълноправното членство
в) създаване на организационна структура, която да осигури пълното използване на правните механизми са изграждане на сътрудничество в ЕС в общата рамка на партньорството при присъединяване
САПАРД е съкращение от Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони
Двете и основни цели са:
Развитие на ефективно земеделско производство и конкр. Хранително- преработвателен сектор чрез подобряване на пазарите и технологична инфраструктура, стратегическа и иновационна политика, насочена към достигане на съвременен стандарт
II. Устойчиво развитие на селските райони, с най – различни екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, диверсификация на икономическата дейност и необходимата инфраструктура, което ще подобри условията на живот, ще увеличи възможностите за увеличаване на доходите и възможност за работа на хората в селските общини.
На базата на тези статегически цели са разработени 4 области на българското земеделие:
1.Подбор на условията на производство, преработка и маркетинг на земеделската продукция, горски и рибни проекти, развитие на екологосъобразно горско стопанство.
2.Интеграционно развитие на селските райони с цел съхраняване и развитие на техните икономики и ощности и спиране на процеса на обезлюдяване на тези райони
3. Инвестиции в човешки ресурси под формата на квалификация и обучение на заетите в производството и преработката на селскостопански, горски и рибни продукти
4.Технологична помощ
Посочените по – горе приоритети обуславят мерките за изпълнението с помощта на инвестиционни проекти, с които ще бъде конструктивна помощта на ЕС по линия на програма САПАРД.
Мерките са:
Мярка 1.1. Инвестиране в земеделски стопанства – тя включва подкр. на частни инвестиции, насочени към подобряване качеството на производство и технология на селското производство.
3 сектора – млекопроизводство и месопроизводство чрез: подбор на на породния състав:строителство иподобряване помещенията за отглеждане на животни и технологично оборудване с оглед подобряване хигиенните условия и повишаване качеството на продуктам за трайни насаждения; зелечуци; за етерично – маслени ката: за подолряване на водозахранването на ферми и за пречистване на отпадните води.
Мярка 1.2. Подобряване преработката и маркетинга на селскостопанските рибни продукти. От тази мярка се подпомагат частни инв. сектори вино, плодове и зеленчуци, мляко, месо, субпродукти, риба. Може да се кандидатират за рехабилитация на сгради и преработвателни предприятия чрез прилагане технологии за внедряване на нови проекти, пакетиране, охлаждане, замразяване, подобряване условията за съхраняване, изграждане система за управление на производството. Не се разрешава отпускане на средства за покупка на техника втора ръка.
Мярка 1.2.1. Изграждане на пазари на едро
Мярка 1.3. Развитие на стопански дейности, оказващи влияние в/у околната среда
Мярка 1.4. Лесовъдство, залесяване на зем. земи, инвестиране в горски стопанства
Мярка 1.5. Създаване на група от поизводства .....
Мярка 1.6. Управляване на водните ресурси, насочено е към разработване на проекти от общодържавно и регионално значение
Приоритетна област 2.
Мярка 2.1 разните интереси на ик.деиност. В нея се лансират приоритети с местно значение селски туризъм.Дървообработване подобрение на качеството
2.2 Обновяване и равитие на села .Опазване на селищната култура и традиции.
2.3 Развитие и подобрение на селищната инфраструктура – изграждане на 4 пътни трасета , ВИК и НЕК
Приоритетна област 3 – за развитие на човешките ресурси способни да развиват селските райони така ,че да се превърне в привлекателен център за местното население.
Приоритетна област 4 – към техн.област. Изграждане на самата агенция САПАРД, обучение и т.н.
Не могат да се закупуват машини на лизинг .
Набора на документи е много голям . Не се финансират лихви.
Някои необходими дейности :- актуално състояние;решение за региср. на ф-та , съда , дан.деклар. ; отчет на приходи и разходи ; баланс на фирмата ; сертификат за произход на машините ( от българска търговска промишлена палата); засраховки .
Европейска интеграция и сътрудничество
В областта на икономиката след ВСВ са формирани общности които възприеха ф-та на междусътрудн. и регионална респективно субрегионална интеграция .Понеже изясняването на етимологичния и научния смисъл на тези понятия би пояснил тяхната употреба .
Терминът сътрудничество е от късния латински , но в българския език се налага от френски . Тои е сложно съставен и се състои от 2 думи . В буквален превод “заедно работя “ . В последствие се оформя като “колабара” което означава сътруднича , работя с друг човек . В справочните издания сътрудничество се превежда като съдействие , колаборация . В бълг. Тълковен речник се определя като помагане на някого в работата, подкрепа, помощ .
Интеграция - идва от латински . В буквален смисъл се превежда “обновяване” . В българския се превежда като “възстановяване , допълване” . В по-широк аспект – възстановяване на нещо в неговата цялост ; обединение в едно цяло на определени части или елементи ; обедин. В едно цяло на някои части или елементи на дейности в средни ведомства и други ; обед. на няколко различни части в ено ново образуване ; завършване на нещо чрез добавяне на нови елементи .
В други места интеграцията се тълкува в по-широк контекст определено с икономически нюанс. Срещат се определения от рода на “взаимозависимост” ; преплитане на общи отношения ; висша форма на орг. сътруд. м/у две или повече страни ; все по-тясно сътруд. м/у различните страни в политиката , икономиката и военен план ; формиране на единен пазар .
Терминът “икон. интегр.” има няколко аспектна употреба : според умение за коопериране на две или повече страни , което може да се извърши в различни форми .
; политиката която е насочена към създаване на м/у държавни икономически съюзи; образуване на регионални търговски блокове от 2 или повече страни в резултат на което се увеличава икономическата им взаимозависимост ; установяване на базата на определени предпоставки на транснационални правила за икономическа активност , което води до по-интензивни икономически отношения м/у тръгналите по този път държави ; засилване и преплитане на взаимни процеси в националното стопанство и превръщането им в едно цяло
Икон. Интеграция можем да я разглеждаме като форма на отделните държави с оглед стимулиране на тяхното взаимодействие на базата на утвърждение на общодемократични принципимеждународните отношения. От своя страна обединението на държавите може да приеме различни форми от типа на м/у държ. обединение ; м/у държ икономически съюз ; икон блокове и други . Подчинява се на постигането на предварително поставени дефин. цели . В учебната литература като понятие интеграцията и икон интеграция се изполват като синоними . Обръща се внимание ,че като обобщен израз на съвременните тенденции в развитието на отношенията м/у отделните държави , интеграцията се появява и утвърждава в/у основата на своята противоположност т.е. икон дезинтеграция . В периода след ВСВ се разбира и като осъзнат стремеж за възстановяване на стопанството . Има се предвид , че търговските отношения м/у страните м/у ПСВ и ВСВ са достатъчно изтънели. Още преди тях светът е в ръцете на протекции и деистват митнически ограничения м/у търговските операции . Разликата м/у икономическа интеграция и икономическо сътрудничесво . Когато се разглежда разликата м/у тях се вземат различни понятия.
Обособяват се 3 групи мнения за това къде е границата м/у тях .
Според Вела Балашка сътрудничеството включва действия които да отслабят дискриминацията , докато процесът на ИИ се състои в мерки , които водят до премахване на една или друга форма на интеграция . Например едно международно споразумение се отнася към областта на сътрудничеството , докато прмахването на митничиските ограничения е акт на интеграцията .
Друга група аявтори – Клаус Борш Ард , Филип Майерссвързват разграничаването м/у ИИ и ИС според това дали се трансфер. сувер. от отделни държ към съответните наднационални институции , т.е дали се прехвърля власт . И според тях при ИС държавите запазват своя сувернитет , а при ИИ се отказват от части от него , прехвърлят го към специално създадени институции на наднационално равнище.
Трета група автори извеждат като критерии за разграничаването им делът на взаимния стокообмен , понеже участват в регионалния блок държави спрямо техния общ външно търговски блок .
Изводи : - Термините ИИ и ИС , съответно интегр и сътруд имат право на свое самостоятелно сътрудничесво , колкото до интегр неините произв. в масовия случай се ползват еднозначно , макар и да има някъкви нюанси , в тях се слага едно и също съдържание
-и сътр. и интегр. могат да бъдат на икономическа ос-ва, политическа ос-ва , на регионална ос-ва . От тук следва ,че конср. от типа ИС , ИИ, регионално сътр, регионална интегр , военно сътр, военна интегр е възможно да се използва при изследването на процесите интерн. в съответствие областта на соц.иканоамическо действие и политика.
-Тези термини са относително от скоро , отразяват процеси началото на които може да се открие много преди ВСВ , в политическата област.
Понятия които непрекъснато се обогатяват дотолкова до колкото и процесите на напредък, се обогатяват . Така , че сътрудничеството и интеграцията бележат вътрешна революция.Самите термини непрекъснато търпят равитие . Регионална и субрегионална ИИ
Това са понятия, които са придобили граждансвеност. Регион-термина се интерпретира като отнасящ се към една област и няколко съседни страни. Почти във всички езици на страните членки на Ес понятието "регион" звучи прблизит. еднакво. Локален-определя се като местен, свойнствен само на едно място, което се намира или засяга едно място, но не и дадена цялост. Производния термин локализиране означава засичам, намирам нещо. В съвр. икон. теория регион. ИИ се разгл. като висша степен на интернац. на стоп. живот а и още по-подробно като коорд. насърчаване на заинтерисов. д-ви п-с на дълбоко всеобхватно срастване на техните възпроизв. п-си, което има необратим х-р и води до създ. на един цялостен междунар. стоп. комплекс.
Рег. ИИ се х-ра още като обективна закономерност в развитието на съвр. свтовно стопанство. В него има всеобхв. и необр. х-р; притежава висока степен на комплексност; регистрира вътр. еволюция; най-често се институциира с подписването на споразумения; разпростира се на разл. територии , като търпяща и тяхното обратно влияние . Интеграцията е най- развита сред развититите страни.
По субрег. ИИ се разбира обединяването на територ. единици от разл. д-ви с общи граници с цел решаване на общи проблеми, най-често иконом., социални, еколог. Извън това по-тясно и главно акцентиращо в/у периферията х-р на обединяв. се раиони локална с субрег. интегр. на др. места се свързва с участието в нея на вече малък на брой съседни д-ви. Счита се че субрег. формиров. съдействат за структурата и устр-вото на икон. на д-виte които участват в тях за повишаване на техн. равнище на пр-во и интенз. разв. на съвр. ф-ми на межд. отнош. Също така те биват разгл. като межд. стъпка към общоевр. интегр.
В края на 40те год. на мин. век най-напред на изток и след това на запад от жел. завеса са създ. първите регионални формирования. Това за някои е т.наречената Голяма интеграция. Във всички случаи това и осъзнаване на предимствата които може да носи интеграцията на страните.
Успоредно с развитието на гол. интегр. протича п-с на протичане на малка интеграция, свързана с появата на м/удърж. обединения, включващи територ. единици от най-малко 2 д-ви. Най-много субрегиони се появяват в алпииските страни а след това и по теч. на река Рейн. Първото "регио" обединение по течен. на долен Рейн е през 1963- в него участв. райони от ФРГ, Ф-я и Шв-я.; 2-ро:началото на 70те на 20в Сар-лор-люкс - отделни части от Г-я, Фр-я, и цялата територ. на Люксембург ; 3-то: Регионален съюз Алпи- 1972г. области от Австрия, Г-я, Шв-я, Италия; 4-то:Междунар. конф. за Боденското езеро-1979- уастници Г-я, Австрия, Шв-я; 5-то: Дунавски регион-1984 участв. Г-я и Австрия, а в последствие се вкл. и др. дун. страни.
Тенденция за създаване на рег. и субрег. общн. за икон. сътруднич. или икон. интегр. продължава и през 80те и 90те год. на 20в. Този път обаче това става още по-интензивно на изток, особенно след като съвета за икон. взаимопомощ (СИВ) търпи разпад и през 1991г. прекратява своята д-ст. Сред по-известните субрег. форми по това време са: Орган.за източно -европ. сътруднич. и търговия- октомври 1991г. от страни бивши членки на СИВ; Орган. за черном. икон. сътрудн. 25.06.1992г. в резултат на усилията на 6 черном. и 5 нечерн. д-ви; Центр. европ. зона за евр. търг. известна като SEFTA продукт на усилията на страните от "Висша градска четворка - Полша, Унг., Чехия,Словакия" с начало от 21.12.1992г. ;Регион. икон. орг. на д-вите от Източните карпати с нач. 14.02.1993г. и участващи Словакия,Полша, Унгария, Украйна; Норд Калоте- субрег. орг. иницирана от съда в нач. на 50те на 20в. северен съвет, обединение на Скандинавските д-ви в областта на м/унар. политика - Швеция, Норвегия и Финландия; Конфедерация на Ш-я, Ф-я, Естония и Лихва; Балтииски съюз с участ. на Естония, Латвия, Литва.
Най-голямо внимание заслужават онези субрег. образув. които включват пригранични територ. еден. на д-ви разполож. на двете страни от "Желязната завеса". Типичен пример е Съюзът Алпо-Адриатика създаден в средата на 1978г. от 4 д-ви (пригранич. райони) които по онова време членуват в 3 разл. по своята същност и цели регионални общности- Австрия, Италия, Унгария, Югославия. В резултат на затопляне на взаимоотн. м/у Източна и Западна Европа през 80те в следствие смяната на властта в СССР (Горбачов идва на власт) става възможно 10г. по-късно мин. председ. на 4те горе през ноември 1989-да подпишат споразумение за една нова орган. така наречения "Квадрагонал". По-късно той става прототип на центр. европ. инициатива което е със състав повече от 15 страни.
Изводи: -1во- регион. икон. интегр. винаги е била разгл. като п-с на всеобхв. и дълбоко срастване на икон., най- малко на няколко намиращи се в непосредствена близост д-ви. При нейните конкретни форми на прояви , най-отчетливо се забелязва пестеп. отстъпване на суверинитет с/у получ. на допълнит. сигурност с външни ресурси. При равни др. условия развит.и зависи от наличието на др. области на близост м/у интегр. се д-ви, като етнич., езикова, културна, религиозна, и др. В истор. план създ. на регион. интегр. общности предшества появата на такива на локална основа. В същото време от гл.т. на един континент опред. общност или орган. може да се разгл. като регион а от глоб. гл. т. като локална , или като характерна за дадено опр. място ; -2ро- субрег. икон. интегр. се разглежда като обедин. на територ. единици от разл. д-ви с общи граници.Като правило това са по-слабо развити региони имащи разпределение във всички части на Е-па , в т.ч. и на страни членки на ЕС. При опред. неблагопр. услов. именно периф. х-р на тези по-слабо развити райони ги поставя в много по неизгодни позиция в сравнение с тези намиращи се в центъра. В този факт могат да се търсят мотивите на тяхното обед. под разл. форми ; -3то- субрег. икон. интегр. възнаква малко по-късно от регионалната.Първите опити датират от 60те г. на 20в. Субрегион. орган. възн. както във вътр. така и на нейната периферия, както в рамките на разл. общ. с-ми, така и м/у д-ви от разл. общ. с-ми. За разлика от регион. субрегион. е значително по-слаба. Обуславя се не само от факта, че в икон. област търсят близост само отделно обособени части от съседни д-ви, но и от недост. полит. воля да се изградят и развият по-задълбочени форми на интеграция, повече д-ви да споделят общо култ. наследствои прочие.
Не на последно място има и значение, че опитите за субрегион. икон. интегр. спец. в Зап. Евр. през 60те г. на миналия век се възприпятстват от разл. причини сред тях са унаследени полит. отнош. на нац. равнище. Различните с-ми на държ. устр. принадлежат към разл. регион. икон. структури и военни структури. Рег. и субрег. икон. общ. в една не малка част от случаите имат за членове едни и същи д-в. така например И-я е член на ЕС, член на европ. икон. простр., член е на центр. европ. инициатива. Същото важи и за Австрия.
При съвр. условия разд. на регион.-субрегион. икон. общм. като че ли започва да губи своето значение. Може би минава времето на създаване на рег. общ. Още от своето начало нововъзн. придобиват х-р на регион. По-важно e следното- разл. форми на сътрудн. и интегр. на рег. основа в Е-па са начин за сбл. на отделни д-ви от една или друга част на конт. , а чрез това и за задълбоч. на цялостн. европ. интегр.

Европейска интергация - лекции, част 1

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

ТЕМА № 1
А. Същност и основни цели на ФСА
Понятието анализ има гръцки произход, означава разделяне, разчленяване. Следователно анализ в тесен смисъл на думата означава разчленяване на дадено явление или предмет на основните му елементи за изучаването им като част от цялото. Това позволява изследваното явление (предмет) да се разбере неговата вътрешна същност и да се определи ролята на всички елементи.
В зависимост от изучавания обект, сложността на неговата структура и използваните способи за изследване, анализ се прилага в различни форми в естествените и обществените науки. Като например: химичен анализ, математически анализ, финансово-счетоводен анализ и други.
Под финансово-счетоводен анализ се разбира процес на селекциониране, сравнение и оценка на счетоводната информация, с цел установяване на съществени връзки, взаимоотношения и тенденции в дейността на предприятието, които са необходими за вземане на управленски решения.
Счетоводството е специфичен процес, чрез който се отразяват всички факти, явления и събития, които са настъпили и протекли в предприятието. То ги систематизира и обобщава чрез свои способи в определени показатели, които характеризират състоянието на предприятието.
Чрез съпоставянето им в различни периоди от време се очертават тенденциите в развитието на предприятието. Направените изводи служат като основа за вземане на управленски решения с цел насочване на усилията на ръководството за осъществяване на оптимално въздействие върху операциите, обектите и провежданите сделки. С осъществяване на ФСА могат да се преследват разнообразни цели, като например:
1) изследване на определен брой съществени (ключови), най-често информативни показатели, които дават обективна и точна картина на дейността на предприятието за част или за целия отчетен период.
2) установяване на основни фактори, предизвикали изменения на фактическите показатели в сравнение с предходни периоди или с плановите разчети.
Понятия: показатели
фактори
3) определяне на очакваните параметри на темповете на развитие на предприятието за близката и за по-далечната перспектива от позициите на финансовото осигуряване.
4) вземане на решение за покупко-продажби на дългосрочни или краткосрочни инвестиции.
5) оценка на целесъобразността от привличане на дългосрочни или краткосрочни пасиви.
6) проучване опита на предприятия със сродна дейност с оглед прилагане на положителния опит в тяхната работа.
Целите на ФСА се постигат чрез решаване на определен взаимосвързан брой от аналитични задачи. Аналитичната задача представлява конкретизация на целите на анализа, съобразно съществуващите организационни , информационни, технически и методически възможности за провеждане на анализа.
Основно условие за провеждането на качествен анализ се явява обема и качеството на изходната информация.
От гледна точка на анализа счетоводната информация е все още сурова информация, която е формирана в хода на изпълнението на отчетните процедури, затова тя трябва да бъде уместно подбрана, оценена и обобщена, т.е. налага се да се извърши аналитично прочитане на изходните данни в зависимост от целите на анализа.
Основен принцип на аналитичното четене на счетоводната информация е прилагането на дедуктивният метод, т.е. изследване от общото към частното. При анализа той следва да се прилага многократно. Чрез този метод става възможно възпроизвеждането на историческата и логическата последователност на фактите, събитията и явленията, както и определяне на насоката и силата на тяхното влияние върху постигнатите резултати.
В учебната и научната литература ФСА се подразделя на вътрешен и външен. За вътрешния анализ е характерно:
1) ориентирането на резултатите му за нуждите на ръководството;
2) интегриране на отчитането, анализа, планирането и приемането на решения;
3) максимална закритост на резултатите от анализа с цел запазване на търговската тайна.
Външният анализ се характеризира с голям брой субекти на анализа, които ползват информация за дейността на предприятието.
Целите и интересите на тези субекти са разнообразни. Резултатите от анализа са максимално открити.
Съществуват още две основни различия между двата анализа. Те са свързани с:
1) широтата и достъпността на привлечената информация;
2) степента на формализация на аналитичните процедури и алгоритми.
Външният анализ се опира главно на годишния счетоводен отчет, т.е. на публичната външна отчетност.
Информационното осигуряване на вътрешния анализ е твърде по-широко, т.е. е възможно привличането на всяка необходима информация, включително и тази, която не е достъпна за външни анализатори. Следователно методиката на външния анализ се изгражда от предположението за информационна ограниченост.
Второто основно различие се предопределя от състава и структурата на изходната информация, с която разполагат анализаторите. Тъй като за вътрешния анализ могат да се използват различни вътрешни отчети и форми, които не са задължителни за всички предприятия, много от провежданите аналитични процедури предварително не са определени, а самият анализ е по-творчески и в известна степен има импровизационен характер. Тъй като при външния анализ основен информационен източник е ГСО, неговите елементи са типизирани, което създава условия и възможности за унифициране на процедурите и алгоритмите на провеждания анализ.

ТЕМА № 2
Б. Потребители на резултатите от ФСА.
На практика всички потребители използват резултатите от ФСА за приемане на решение за оптимизиране на техните интереси. Субектите на анализа са заинтересовани от дейността на предприятието както непосредствено, така и опосредствано. Към първата група се отнасят собствениците, клиентите, данъчните органи, персоналът на предприятието и неговото ръководство.
Към втората група се включват потребителите, които, въпреки че пряко не са заинтересовани от дейността, по договор трябва да защитават интересите на първата група потребители – такива са одиторите, юристите, дилърите, синдикатите и др.
Собствениците, които са вложили средства в капитала на предприятието изпитват най-голяма потребност от информация от всички останали лица. Интересът към предприятието, което притежават, засяга много направления, т.напр. полученият доход оказва влияние върху всички останали аспекти от дейността на предприятието. Т.напр. притежателите на акции в едно АД се стремят да извлекат от своите акции три основни изгоди – текущи дивиденти, специфични привилегии във вид на фиксирани права в дружеството и пазарната стойност на акциите в някой бъдещ момент за принос на определен доход. Размерът на очакваните дивиденти зависи от печалбата и дивидентната политика. От своя страна последната зависи от финансовото състояние на дружеството, структурата на капитала и потребността от привличане на още капитал сега и в бъдеще време.
В ролята на основни елементи, служещи за оценка на пазарната стойност на акциите се използват текущата печалба, натрупаната неразпределена печалба, резервът, както и бъдещата печалба. Следователно собствениците са заинтересовани от бъдещата способност на предприятието да реализира печалба, от която в най-голяма степен зависят бъдещите дивиденти и измененията в котировките на акциите на фондовия пазар. Това се отнася и до потенциалните акционери или съдружници, които изучават целесъобразността от закупуване на акции (АД) или дялове (ООД). Ръководството на предприятието проявява интерес към всички получени резултати от анализа. Самият анализ може да се осъществи постоянно, тъй като ръководството има неограничен достъп до цялата информация. Този анализ обхваща измененията в тенденциите на основните показатели, характеризиращи дейността на съответното предприятие. Чрез изследване на размера и амплитудите на изменение на наблюдаваните показатели се създава условие за осмисляне на най-важните промени във функциите на предприятието. Във връзка с това ръководството на предприятието е целесъобразно да се ръководи от няколко основни принципа:
1) нито едно събитие, факт или явление в бизнеса не протича изолирано. То е причина или следствие, т.е. то е част от веригата на други събития. Следователно е нужно да се определи мястото на това събитие и неговата роля в разглежданата ситуация.

ТЕМА № 3
О Р Г А Н И З А Ц И Я Н А Ф С А

С оглед успешното прилагане на ФСА и изпълнението на поставените пред него цели се налага да се спазват редица принципни положения, по-важни от които са следните:
1) анализът да бъде конкретен – това означава, че той следва да се опира на реални данни съобразно наличния обем информация , а резултатите му трябва да получат числено изражение;
2) анализът трябва да бъде обективен – това предполага изследване на реални стопански явления и процеси, на причинно-следствените връзки между тях, на базата на достоверна информация. Тази информация следва да се изучава критично и безпристрастно;
3) анализът трябва да бъде действен – бързо и точно да се изпълняват поставените пред него задачи. Действеността означава още резултатите от анализа да се предоставят своевременно на ръководството с оглед вземане на подходящи решения;
4) анализът трябва да бъде системен – трябва да се провежда въз основа на органическата взаимовръзка между отделните показатели и факторите, които им оказват влияние;
5) анализът трябва да бъде комплексен – трябва да обхаваща всички по-важни страни и звена от дейността на предприятието. По този начин се дава една обективна оценка с помощта не на един, а на система от показатели;
6) анализът трябва да бъде икономичен – разходите по провеждането му по възможност да бъдат сведени до минимум, без това да води до влошаване на организацията и самото изпълнение на аналитичните процедури.
Спазването на тези принципни положения до голяма степен зависи от организацията на аналитичната работа. Затова в литературата са формулирани различни правила, към които е целесъобразно да се придържаме при провеждането на анализа.
Три от тях имат съществено значение:
1) Последователността на аналитичните процедури трябва да бъде така структурирана, че и за анализатора, и за потребителя да бъде ясна философията на провеждания анализ;
2) Аналитичната работа винаги трябва да се изгражда на принципа от общото към частното, т.е. да се прилага дедуктивният метод – отначало е необходимо вниманието да се съсредоточи върху анализа и оценката на показателите, които дават най-пълна представа за изследваните обекти. При необходимост се налага детайлизация на тези обекти;
3) Необходимо е да се отдели особено внимание на различните по вид констатирани изменения на показателите, независимо от техния характер – положителен или отрицателен. Т.напр. ако отклонението от плановите или нормативните значения на някои показатели са благоприятни, но относително големи по размер е необходимо да се направи подробно проучване, за да се разбере дали тези отклонения са обосновани и са резултат от ефективната работа или са допуснати грешки в процеса по планирането или нормирането. Конкретната организация на ФСА включва три основни етапа:
1. Подготвителен
Включва всички подготвителни аналитични процедури, свързани с провеждането на анализа. Най-напред се уточняват целите и обектите на анализа. С определянето на целите се елиминира ненужната работа. Затова изясняването им е задължителен елемент на полезния и рационален анализ. Той е полезен в смисъл, че знаейки подробностите, анализаторът съсредоточава своите усилия към изучаването на най-важните обекти. Той е рационален, защото анализът се осъществява с максимална икономия на време и сили. Важен въпрос е установяването на изпълнителите на анализа. Засега на практика той се организира (ръководи) от главния счетоводител, който разпределя работата между останалите изпълнители. Определят се сроковете на изпълнение отделните задачи; разработва се система от показатели, която характеризира всеки обект на анализа; събира се и се подготвя за анализ необходимата информация. Същевременно проверява се нейната точност, привеждат се в съпоставим вид необходимите данни и други подобни процедури.
Трябва да се има предвид, че рядко могат да се съберат всички данни, които интересуват анализатора. Голяма част от аналитичните изследвания се извършват на базата на непълни и несъгласувани данни и факти. Затова ФСА може да се разглежда като процес на съкращаване на тази неопределеност, която обаче никога не може да бъде отстранена.
2. Основен
В зависимост от целите и обектите се прилагат различни способи за обработване на необходимата информация. Съставят се подходящи аналитични таблици; извършват се разнообразни аналитични пресмятания; разкрива се влиянието на факторите върху изследваните показатели; установяват се тенденциите в развитието на същите показатели.
3. Заключителен
Обхваща обобщаването и оформянето на резултатите от анализа, на конкретни изводи за състоянието на анализираните обекти; вземане на мерки за преодоляване на констатираните слабости и др. Това е най-важният и най-труден етап, който изисква опит и значителни усилия. Трябва да се направи подходяща интерпретация на данните и показателите, които са събрани в качеството им на база за вземане на решения. Оформянето на резултатите може да стане по различен начин, в зависимост от поставените цели. Един от елементите на ГСО е отчетът на управлението. Той трябва да бъде разработен въз основа на подробен и задълбочен ФСА. Аналитичната част на отчета следва да бъде обоснована и конкретна по стил. Тя може да съдържа аналитични изчисления, таблици, графики, диаграми и прочие. При нейното оформяне особено внимание е нужно да се отдели на предложенията, които се внасят в резултат на анализа. В отчета не бива да се използва двусмисленост или уклончивост с цел избягване на отговорност или отклоняване от изводи. Когато анализът е тематичен, г.е. когато се отнася за един или няколко обекта на анализа (напр. анализ на МДА), резултатите могат да се оформят със справка или заключение. Тяхното съдържание следва да бъде по-конкретно, да се акцентира върху слабостите и постиженията, да се посочват резервите и начините за усвояването им. Възможно е безтекстово оформяне на резултатите от анализа. Тази форма представлява постоянен масив от типови аналитични таблици или не съдържа обяснителен текст. Таблиците трябва да бъдат нагледни и удобни за използване. Такъв ред на оформяне на резултатите намира напоследък все по-голямо приложение. Затова той е предназначен главно за висококвалифицирани специалисти, които могат бързо да се ориентират в обработената и систематизирана информация и да вземат необходимите решения. Тази форма е за предпочитане и поради факта, че с нея се повишава действеността на анализа, тъй като значително се съкращава времето между неговото изпълнение и използване на направените изводи и предложения.

ТЕМА № 4
Основни източници на информация за ФСА.
За осъществяване на всеки аналитичен процес е необходимо голямо количество информация. ФСА се извършва главно на база на счетоводната информация. Характерно за нея е, че тя съдържа преди всичко факти, които са конкретни и количествено измерими. Свойството измеримост придава на тази информация още една важна особеност- тя използва паричния измерител, което позволява данните да се сумират и комбинират, да се сравняват с други данни или да се извършват различни манипулации с тях. Счетоводната информация обаче е приблизителна, а не абсолютно точна. Причините за това са , че тя се основава на предполагаеми оценки, условни класификации субективни обобщения и разпределения по случайно избран понякога признак. Затова всеки, който извършва ФСА трябва много добре да познава счетоводната система, нейната терминология, както и характерните за нея условност, ограниченост и несъвършенство. При счетоводната информация първостепенно значение имат периодичните отчети, които се подразделят на годишни и текущи. Според Закона за счетоводството ГСО включва няколко елемента:
а) Счетоводен баланс – представя в обобщен вид финансовото и имущественото състояние на предприятието в парично изражение към 31.12. на съответния отчетен период. Разглеждан като източник на информация за ФСА, СБ притежава две важни характерни черти:
1) в него се съдържа информация за предходния отчетен период, което дава възможност за директна съпоставка с текущия период;
2) в него капиталът е представен двуаспектно. Веднъж според изпълняваната функция в стопанската дейност (в актива на баланса) и втори път – според неговия произход (в пасива на баланса). При изготвянето на СБ предприятията могат да избират между два варианта: в едностранна и в двустранна форма. При двустранната форма е спазен принципът на ликвидност при изграждането на актива и принципът на изискуемост при изграждането на пасива.
При едностранната форма, (която е посочена в НСС приложение № 1) е възприета по-особена схема на подреждане, т.е. последователността е следната: ДА, КА, дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви, приходи за бъдещи периоди, финансирания, собствен капитал. Малките предприятия, както и средните, могат да съставят и съкратен двустранен баланс (НСС прил.4). Характерно за него е, че е съставен по групи и раздели, като само краткосрочните вземания са посочени по балансови статии.
б) ОПР представя в обобщен вид получения финансов резултат за отчетния период чрез съпоставяне на начислените приходи и разходи. От гледна точка на ФСА за него е характерно следното:
1) подобно на СБ в него се съдържа информация за предходния отчетен период;
3) разходите за дейността са детайлизирани според еднородното им икономическо съдържание. И при него предприятията могат да избират между два варианта – двустранна пълна и едностранна. От своя страна едностранната форма е също в два варианта(прил.2 и 3 към НСС 1). Общото за тези два варианта е, че показателите за приходите и разходите са представени един под друг, като са групирани по видове операции, а именно – от дейността, от финансовите операции и от извънредни операции. Една от основните разлики е, че първият вариант е пълен както при двустранна форма, а вторият е специфичен по своя замисъл. Тази съкратена едностранна форма (прил.№ 3 към НСС1) обхваща само приходите и разходите от продажби и представя счетоводния финансов резултат след като резултатът от продажби се коригира с разходите за организация и управление, разходите за продажби, финансовите и извънредните приходи и разходи. Всичко това показва, че счетоводната печалба (загуба) се формира по принципно различен начин в сравнение с пълните форми на ОПР. Малките и средни предприятия при съставянето на ОПР могат да използват всички варианти, посочени дотук, включително още един – а именно двустранна съкратена форма (прил.№ 5 към НСС1). Тя се характеризира с някои особености: т.напр. разходите по икономически елементи са посочени само с едно перо. Изводът е, че от гледна точка на нуждите на ФСА като най-удачна се очертава пълната двустранна форма, където е налице значителна детайлизация на разходите и приходите и има възможност за диференциране на финансовия резултат като такъв преди данъчното преобразуване, а това е счетоводната печалба (загуба) и като резултат след начисляването на данъците (балансова печалба(загуба)).
Останалите едностранни форми и съкратената двустранна форма представят по-малък обем отчетна информация.
в) Отчет за паричния поток
Съдържа информация за паричните постъпления и плащания в предприятието през текущата година. Чрез него се добива представа за способностите на предприятието да генерира бъдещи парични постъпления, да изплаща финансовите си задължения и полагаемите се дивиденти, необходимостта от външно финансиране и други. Предприятията могат да избират между пълната форма, която се изчислява по пряк и косвен метод и съкратената форма на ОПП. За предпочитане е използването на информация от пълната форма.
Основно различие между двата варианта от пълната форма е в начина на отчитане на паричните потоци, свързани с оперативната (т.е.основната) дейност.
г) Отчет за собствения капитал
За разлика от другите елементи на ГСО той е под формата на таблица – с шахматната. Така се осигурява по-подробна информация не само за изменението на капитала, но и за съставните му елементи. Чрез него се получава представа за направленията и използването на финансовите резултати, формирането на резервите и направленията на използването им. Както и на приноса на собствениците по отношение на осигуряването на допълнителни ресурси за предприятието.
Важно значение за ФСА има информацията, която се съдържа в приложенията на ГСО. В отделните елементи към тях има допълнителна информация за имущественото и финансовото състояние на предприятието, която не се съдържа в разгледаните дотук елементи на ГСО (движение на ДМА; детайлизиране на вземанията и задълженията; разшифровка на извънредните разходи и други).
Текущо през годината предприятието не е задължено да съставя пълен ГСО за определени адресанти. За нуждите на ръководството е възможно съставянето на СБ или ОПР. Сроковете им се определят от ръководството.
Много богата информация има в текущото счетоводно отчитане. Основни източници са: оборотната ведомост за синтетичните и аналитичните сметки; счетоводните регистри; първичните и вторичните документи. Т.напр.на база на счетоводните регистри и приложените към тях документи може да се добие пълна представа за причините при допуснати преразходи, наложени глоби и неустойки и други, както и да се провери законосъобразността, целесъобразността и ефективността на извършените стопански операции.
В отделни случаи се налага използването на информация от някои планове, вътрешни нормативи и от статистическите отчети.
Съществуват и други източници на информация:
– към тях се отнасят: данни от извършени проверки на данъчни и финансови лица;
- доклади на одитори;
- решения на общото събрание.

ТЕМА № 5
Проверка на достоверността на информацията за анализ

Преди да се пристъпи към използване на счетоводната информация се налага решаването на два въпроса:
1. Доколко представената информация отразява вярно и точно имущественото и финансовото състояние на предприятието?
2. Доколко тя трябва да се коригира с оглед на точността, която не е и не може да бъде пряко отразена чрез тази информация?
Първоначално трябва да се направи визуална проверка на изходната информация по формални признаци и по същество (съответствие на отделните елементи на периодичните отчети спрямо утвърдените форми; пълнота на представените отчети; приемственост и съпоставимост на отчетните данни с тези от предходния период; пълнота, качество и срокове на провеждане на инвентаризацията на активите и пасивите и правилно отразяване на получените резултати и други.
Елементите на ГСО са комплекс от взаимно свързани показатели за дейността на предприятието през отчетния период. На тези елементни е присъща както логична, така и информационна взаимовръзка. Същността на логическата връзка се заключава във взаимно допълване и кореспонденция на отчетните форми на техните раздели и статии. Някои от най-важните статии се разшифроват в приложенията към ГСО. Информация за дружеството в счетоводния баланс е детайлизирана в елемент 4 от приложенията – справка за участието в капиталите на друго предприятие. В него е посочен размера на съучастие, така и процентът на съучастието поотделно в дъщерни, асоциирани и други предприятия у нас и в чужбина.
Логическите връзки се допълват от информационните, които се проявяват в преки и косвени контролни съотношения между отделните показатели на елементите на ГСО. Пряко контролно съотношение значи, че един и същ показател е посочен едновременно в няколко отчетни форми.
Балансова печалба в ОПР и в СБ – същия размер трябва да има и като кредитно салдо по с/ка 123.
Косвеното контролно съотношение означава, че няколко показателя от няколко отчетни форми са свързани помежду си чрез несложни аритметични действия. Показателят за балансова стойност на МДА и НМДА в общия баланс с обща сума е свързан с показателите за отчет и амортизация в елемент 1 към приложенията в СБ.
Познаването на тези контролни съотношения помага да се навлезе в структурата на ГСО, да се провери правилността му по пътя на визуалната проверка и аритметичните съотношения между тях.
Друго важно условие, което трябва да се съблюдава е осигуряването на съпоставимост. Тъй като могат да се сравняват качествено еднородни величини, трябва да се спазват следните изисквания:
1) единство на периода от време и момента на време, за който са били изчислени тези показатели;
2) съпоставимост на изходните условия – технически, природни, климатични и други;
3) единство на методиката на изчисляване на показателите и техния състав. Съпоставимостта на показателите може да се постигне, ако вместо абсолютни величини се използват средни или относителни. С особено внимание трябва да се постъпва по отношение на методическите несъответствия на показателите. То може не само да изопачи резултата, но и да измени неговия смисъл.
Рентабилността се изчислява при различни бази-приходи от продажби; реални активи; разходи и други. Затова е нужно да се провери методиката на дадения показател през текущия период /година/ и през предходните отчетни периоди, тъй като може да се получи неточна оценка за динамиката на показателя.
Не бива да се допуска показателите да са нееднородни по състав на разходите, по групи на отчитаните обекти и т.н. (няма смисъл да се сравнява съкратена с пълна себестойност; счетоводна с балансова печалба и т.н.).

ТЕМА № 6
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА АНАЛИТИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

Всеки показател, който се използува при провеждането на ФСА дава количествена или качествена характеристика на определена страна от дейността на предприятието, взаимосвързани с други показатели, не ги дублира и притежава свойствата сводимост и делимост. Последното свойство дава възможност анализираната страна от дейността на предприятието да се изучи с необходимата степен на детайлизация. В процеса на обработката на информацията броят на показателите по принцип може да се увеличава практически безгранично по пътя на тяхната диференциация или интеграция. При уточняване на използуването на съответните показатели в процеса на анализа е нужно да се спазват няколко изисквания:
Ø Те трябва да са независими, т.е. всеки един от тях трябва да осигурява полезна информация, без да се дублира с други показатели;
Ø Те трябва да са важни, т.е. да отразяват съществени страни от дейността на предприятието;
Ø Те трябва да са необходими, т.е. без съответния показател анализът да се счита за непълен;
Ø Изчисляването на показателите да бъде практически възможно, т.е. да се разполага с необходимата информация за изчисляването му.
2. Класификация на аналитичните показатели. Използуват се различни признаци, което позволява да се разбере природата на този показател, както и принципите на неговото изчисляване. По този начин се създава възможност за подбиране на подходящ кръг от показатели, необходими за конкретния анализ.
В зависимост от съдържанието им:
Ø Абсолютни;
Ø Относителни.
Абсолютните показатели отразяват размера, величината на обекта. Те се изразяват в стойностни, натурални или трудови измерители.
В зависимост от реда на тяхното изчисляване:
Ø Интервални;
Ø Моментни;
Ø Средно-хронологични.
Интервалните показатели характеризират величината на обектите за определен период от време (ден, месец, тримесечие, година). Например: произведена продукция за м.01.2001г.; счетоводна печалба за 2000г. и др.
Моментните показатели отразяват величаната на стопанските ресурси на определена дата – напр.: брой на персонала на 01.01.; наличност на машините на 30.09. и др.
Средно-хронологичните показатели отразяват средния размер на ресурсите за определен период от време. Те се изчисляват на база на моментните показатели чрез средна претеглена.
Относителните показатели са предназначени да характеризират съществени особености на обектите, тяхната икономическа ефективност и целесъобразност. Те се изчисляват на база на информацията от счетоводната отчетност и от периодичните отчети, или в хода на анализа като частно от деленето на две взаимно свързани, но различни абсолютни показатели.
В зависимост от характера на използуваните абсолютни показатели при изчисляването, относителните показатели биват коефициенти, проценти и други показатели. Някои от тези показатели могат да бъдат изчислени в два варианта: пряк и обратен, различаващи се помежду си по това, че числителят на единия е знаменател на другия и обратно. Така напр. според НСС 13 степента на финансова независимост на предприятието се изчислява чрез два показателя:
Кфа= Кз = ,
Където: Кфа - коефициент на финансова автономност;
СК – собствен капитал;
П – пасиви
Кз – коефициент на задлъжнялост
Отношение на част към определено цяло – структурен показател. Например: Размерът на разходите за материали в себестойността на продукцията.
В зависимост от степента на синтезиране на анализирания обект:
Ø Обобщаващи;
Ø Локални
Обобщаващите характеризират този обект изцяло, а локалните – само негови отделни страни. Например: наред с обобщаващия показател за себестойност на цялата продукция се прилагат показатели за себестойност отделните изделия или за отделните видове разходи, формиращи себестойността.
Зависимост от ролята им в управлението:
Ø Планови
Ø Отчетни (фактически)
Ø Аналитични
Плановите показатели са по-малко на брой, отколкото отчетните, тъй като те формират първоначалния модел на функциониране на обекта, който е неизбежно по-беден и по-прост, отколкото действителността. Т.напр. не може чрез планови показатели да се предвидят такива изменения на обектите, които са предизвикани от природни бедствия, кражби, разхищения и други.
Аналитичните показатели се изчисляват по време на анализа, в зависимост от неговите цели.
Според това каква страна от обектите се изследва:
Ø Количествени
Ø Качествени
Първите отразяват протичащите в анализираните обекти количествени изменения, които могат да бъдат изразени чрез стойностни или натурални измерители. Такива са например различните видове ДМА, продажбите, финансовият резултат и други.
Качествените показатели показват съществени особености и свойства на изучаваните обекти. Такива са например обращаемостта на материалните запаси, рентабилността, себестойността на 100 лева продукция и други. По принцип те се изчисляват като отношение на два количествени показателя.
При изучаване на причинно-следствените взаимоотношения, показателите се подразделят на:
Ø Факторни
Ø Резултативни
Ако даден показател се разглежда като резултат от въздействието на една или няколко причини и се използува като обект на изследването, той се нарича резултативен.
Показателите, които определят поведението на резултативния показател и се разглеждат като причини за изменението на неговата величина, се наричат факторни.
Тази групировка е диалектическа. Тя зависи от конкретната ситуация. Т.напр. себестойността е фактор за изменението на печалбата. В същото време себестойността представлява резултативен показател, тъй като зависи от голям брой производствени фактори.

ТЕМА № 7

Традиционни /класически/ способи, използувани при анализа

І. Групировки
Използуват се широко за подготовка на необходимата информация за анализ. Те позволяват от цялата съвкупност да се отделят най-характерните моменти, фактори или тенденции. В някои случаи се използуват общоприети групировки, които намират отражение в елементите на ГСО. Например групировката на разходите:
- разходи за дейността;
- финансови разходи; от ОПР
- извънредни разходи.
В други случаи обаче е необходимо да се разработят и други групировки, съобразно нуждите на анализа. Това се отнася най-вече при консолидираните отчети. В зависимост от целите на анализа, групировките се подразделят на:
1. Типологически – предназначени за разчленяване на цялата съвкупност от данни на еднокачествени групи. Например: групировката на разходите за работни заплати по категории персонал.
2. Структурни – използуват се за изучаване на вътрешния строеж на определен обобщаващ показател. Например: персоналът може да се групира в зависимост от образованието, стажа, квалификацията и др.; структурата на произведената продукция може да се групира по видове и асортимент.
3. Аналитични – обхващат по същество типологичните и структурните и са предназначени за установяване на взаимовръзките, взаимозависимостите и взаимодействието между изучаваните показатели.
Тези групировки се построяват от взаимно свързани показатели, като единият се разглежда като фактор, а другият – като резултат от влиянието на фактора.
Трябва да се има предвид, че взаимозависимостта и взаимовлиянието на факторния и резултативния признак за всеки конкретен случай могат да се изменят, т.е. веднъж единият фактор, а другият – резултат и обратно.
Обикновено групировките се оформят в таблица. Те могат да се построяват по един признак /прости групировки/ и по няколко признака /комбинирани/.

ІІ. Детайлизация
Обикновено анализът започва с изучаването на общите показатели. Това обаче съвсем не е достатъчно, защото е необходимо да се разкрие характерът и величината на влиянието на факторите върху тези показатели. Освен това чрез обобщаващите показатели понякога се отразяват противоположни тенденции, които взаимно се погасяват и не се получава пълна представа за настъпилите изменения. Детайлизацията спомага за преодоляване на това затруднение. Тя може да се извърши по няколко признака:
1. По съставни части – необходима е за установяване на структурата на стопанските процеси; за определяне ролята на отделни части при формиране на сложни показатели и при тяхното изменение.
2. По място на възникване на стопанското явление, цех, отдел, служба, работно място и др. е насочена към определяне значението и приноса на отделното звено на предприятието в обобщаващите резултати – за установяване на водещите и изоставащите участъци на производството и други. Прилагането на този способ позволява да се установи степента на участие на всяко звено във формирането на обобщаващия показател и степента на отговорност /определянето й/ и други.
3. Детайлизация по време /по хронологически периоди – месеци, дни/ - позволява да се определи тенденцията в развитието, динамиката и ритмичността на стопанската дейност.
Пример: при анализ на договорите на предприятие, сключени с различни субекти за годината се оказва, че всичко е наред. Но при по-детайлно анализиране на договорите по отделни периоди се оказва, че по един договор има просрочие по плащането от десет дни.
Степента на детайлизация зависи от поставената задача на изследването, от наличието на достоверна информация, както и от възможностите за разчленяване на цялото на отделни съставни части. Важно при използуването на този способ е прилагането на принципа на постепенно разчленяване на обобщаващия показател.

ІІІ.Средни величини
Средните величини се използуват за получаване на обобщена характеристика на отделен показател. В зависимост от поставените задачи се подразделят на две групи:
q прости средни, които са изчислени без да се вземат под внимание относителното тегло, характеризиращо значимостта на всеки елемент в общата съвкупност;
q средни претеглени – при тях е взето под внимание относителното тегло на анализираните елементи.
В зависимост от характера на изучаваните явления се изчисляват: аритметични, хармонични, квадратични, геометрични и хронологични средни величини. При използуването им трябва да се отчита конкретното съдържание на показателите и да се осигури еднородност на показателите, за които се изчисляват средни величини. Например: изчисляване на средна себестойност на изделията, произвеждани чрез различни технологии няма икономически смисъл.
Ако еднородните показатели имат вътрешни различия, наред с общата средна е целесъобразно да се изучат детайлизираните средни по структурни групировки.

ІV. Относителни величини
Относителните величини дават възможност да се разкрие качественото съдържание на абсолютните величини.При анализа най-често те се използуват във вид на проценти, коефициенти и индекси.
Процентите се използуват за определяне степента на изпълнение на плановите задачи, структурата на изучаваните показатели, равнището на разходите и други. Като се има предвид, че абсолютното значение на всеки процент през отделните отчетни периоди значително се изменя е целесъобразно в повечето случаи процентите да се използуват в съчетание с абсолютните величини.
Коефициентите отразяват математическо отношение на едно число към друго. Изчисляването им представлява просто аритметично действие, но интерпретацията на неговото значение е доста по-сложно. Коефициентът трябва да изразява значимо съотношение. Например: отношението на печалбата към нетния размер на приходите от печалба е ясно и разбираемо. Така полученият коефициент за рентабилност ще бъде значим:
К = - на един лев приходи какъв е размерът на печалбата
Желателно е в числителя да се използува балансовата печалба. При използуване на счетоводната печалба в числителя /на брутната печалба/ - получава се друг показател – т.нар. продуктова листа, свързана с жизнения цикъл на продукта.
От друга страна, съотношението между разходите за външни услуги и краткосрочните инвестиции е незначимо, защото между тях не съществува никаква връзка.
Коефициентите са инструмент за анализ, чрез които се дава възможност да се изяснят симптомите на важни проблеми в предприятието. Правилното интерпретиране на коефициентите могат да насочат анализатора към области, които трябва да се изследват по-задълбочено. Анализът на коефициентите може да разкрие условни тенденции, които не могат да бъдат разкрити, когато се разглеждат отделни компоненти на коефициента.

V. Индекси
Индексите се използуват за изследване на динамиката на показателите. Различават се базисни и верижни индекси.
Базисните се използуват при сравняване на отделни данни за редица периоди с един показател, който е приет за база. По този начин се проследява пътят на развитието на определен показател

ТЕМА № 8
СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ЗАДАЧИ НА ФАКТОРНИЯ АНАЛИЗ

Протичащите явления и процеси в предприятието се намират във взаимовръзка, взаимозависимост и обусловеност. Едни от тях са пряко свързани помежду си, а други – косвено. Всяко явление или процес може да се разглежда и като причина, и като резултат. Поначало резултативният показател зависи от многобройни и разнообразни фактори. Факторът е едно от основополагащите понятия в анализа. Той се прилага в две взаимно свързани значения:
Ø Като условие за извършването на определена стопанска операция;
Ø Като активно действуваща сила, която е причина за изменението на определен резултат.
Колкото по-детайлно се изследва влиянието на факторите върху величината на резултативния показател, толкова по-точни са резултатите от анализа.
Под ФА се разбира методика за изучаване и измерване въздействието на факторите върху величината на резултативните показатели.
Различават се няколко вида ФА:
Ø Детерминиран (функционален);
Ø Стохастичен
Детерминираният ФА представлява методика за изследване влиянието на факторите, връзката на които с резултативния показател има функционален характер, т.е. резултативният показател може да бъде представен във вид на произведение, частно и ил алгебрична сума от фактори.
Стохастичният анализ е методика за изследване на факторите, връзката на които с резултативния показател е непълна, вероятностна (корелационна). Ако при функционалната зависимост с изменението на аргумента винаги произтича съответствуващо изменение на функцията, то при корелационната връзка изменението на аргумента може да даде няколко значения на изменението на функцията в зависимост от съчетанието му с другите фактори, влияещи върху дадения показател.
Ø Пряк (дедуктивен);
Ø Обратен (индуктивен).
При Прекия ФА изследването се извършва чрез дедуктивния способ (от общото към частното).
Обратният ФА осъществява изследването чрез индукцията (от частните, отделни фактори към резултативния показател).
Ø Едностепенни;
Ø Многостепенни.
Едностепенният ФА използува при изследването само едно равнище, една степен на подчинение, без да се детайлизират факторите на съставните им части. Например: у = а.в (у – резултативният показател).
При Многостепенния ФА се извършва детайлизация на факторите А и В на съставните им елементи с цел изучаване на тяхното поведение. В този случай се изучава влиянието на факторите на различно равнище на съподчиненост (субординация).
Ø Статичен;
Ø Динамичен.
Статичният ФА се прилага при изучаване влиянието на факторите върху резултативния показател на определена дата, към определен момент.
Динамичният ФА представлява методика за изследване на причинно-следствените връзки в динамика (за няколко последователни периода от време).
Ø Ретроспективен;
Ø Перспективен.
Ретроспективният ФА изучава причините за изменението на резултативния показател за изтекли (изминали) периоди от време.
Перспективният ФА изследва поведението на резултативния показател в перспектива (в бъдеще време).
Основните задачи на ФА се свеждат до:
1. Подбор на факторите, които влияят върху резултативните показатели;
2. Класифициране и систематизиране на същите фактори;
3. Определяне формите на зависимост между факторите и резултативния показател;
4. Моделиране на взаимовръзките между резултативните и факторните показатели;
5. Изчисляване влиянието на факторите и оценяване ролята на всеки един от тях в изменението на величината на резултативния показател.

ТЕМА № 9
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФАКТОРИТЕ

Класификацията на факторите представлява разпределение на същите по групи в зависимост от техните общи признаци. Те позволяват по-точно да се оцени мястото и ролята на всеки фактор във формирането на величината на резултативните показатели и на тяхното изменение.
В зависимост от степента на въздействие върху резултативния показател/
Ø Основни;
Ø Второстепенни.
Към основните се отнасят тези, които оказват решаващо въздействие върху показателя при конкретно формиралите се обстоятелства. Те следва да бъдат изучени първи. Всички останали фактори са второстепенни.
В зависимост от обстоятелствата един и същ фактор може да бъде и основен, и второстепенен.
Според дейността на предприятието, факторите се подразделят на:
Ø Вътрешни;
Ø Външни.
Най-голямо внимание трябва да се отдели на изучаването на вътрешните фактори, на които предприятието може да въздейства. В много случаи обаче върху дейността на предприятието оказват влияние и други фактори, каквито са например: равномерност и своевременност на доставките от суровини и материали; конюнктурата на пазара; инфлационните процеси и други – това са външни фактори.
В зависимост от характера на въздействие факторите биват:
Ø Обективни;
Ø Субективни.
Обективните не зависят от волята и желанието на хората. Например: природните бедствия. Вторите зависят от дейността на хората. Например: ефективното използуване на материалните ресурси.
В зависимост от времето на въздействие факторите биват:
Ø Постоянни – които оказват непрекъснато влияние през целия период от време;
Ø Временни – чиито въздействия се проявяват периодично. Например: усвояване на нова техника, нова продукция и др.
В зависимост от формата на влияние върху показателите факторите биват:
Ø Положителни;
Ø Отрицателни.
Отрицателното въздействие на едни фактори може да намали или да доведе до минимизиране положителното влияние на други фактори.
В зависимост от обхвата на действие се различават:
Ø Общи;
Ø Специфични.
Към общите се отнасят тези, които действуват във всички отрасли. Към тях се отнасят: състоянието на материално-техническата база; осигуреност с ресурси и ефективното им използуване и др.
Специфичните действуват само в даден отрасъл или предприятие. Например: месторазположение на предприятието; отдалеченост от жп линии и други пътища и т.н.
Ако в процеса на анализа е поставена целта да се измери влиянието на всеки фактор върху резултативните показатели, те се подразделят на:
Ø Сложни и прости;
Ø Преки и косвени;
Ø Измерими и неизмерими.
Повечето от изучаваните фактори се състоят от няколко елемента. Оттам факторите се подразделят на сложни или комплексни и прости или едноелементни. Пример за сложен фактор – производителност на труда; прост – брой на работните дни през отчетния период.
Едни фактори оказват пряко влияние върху резултативния показател, а други – косвено. Оттук се различават фактори от първи, втори, трети, n-ти ред на подчинение. Към факторите от първи ред се отнасят тези, които пряко влияят върху резултативния показател. Те се изучават най-напред. Факторите от втори ред се проявяват чрез факторите от първи ред и т.н.
Въздействието на отделните фактори в много случаи може да се определи количествено. Това количествено измерване на факторите позволява правилно да се оцени влиянието им върху съответния показател. Ако това е невъзможно, желателно е поне да се посочи насочеността на тяхното влияние.

ТЕМА № 10
АНАЛИТИЧНИ ФАКТОРНИ МОДЕЛИ

В процеса на анализа възниква необходимостта от взаимно свързано изучаване на факторите с отчитане на техните вътрешни и външни връзки, взаимодействия и взаимоподчиненост. Това се постига с помощта на систематизацията им. Един от най-често използуваните способи на систематизация е създаването на детерминирана факторна система. Нейната същност се заключава в представяне на изучавания показател във вид на алгебрична сума, частно или произведение от няколко фактора, които въздействуват на неговата величина и се намират с него във функционална зависимост. Развитието на детерминираната факторна система се постига като правило чрез детайлизация на комплексните фактори. По принцип едноелементните не се детайлизират, тъй като по съдържание те са еднородни. С развитието на системата, комплексните фактори постепенно се детайлизират на по-малко общи, като последните постепенно се приближават по аналитично съдържание към едноелементните.
Една от задачите на ФА е моделирането на взаимовръзките между резултативните показатели и факторите, които определят техните величини. Същността на моделирането се заключава в това, че взаимовръзките на изследвания показател с факторите се изразява във формата на конкретно математическо уравнение. Във ФА се различават детерминирани и стохастични модели. На практика по-често се използуват първите. С тях се изследва функционалната връзка между резултативния показател (функцията) и факторите (аргументите). При моделирането на детерминираните факторни системи е нужно да се спазват няколко изисквания:
Ø Факторите, които са включени в модела трябва реално да съществуват, а не да бъдат абстрактно измислени величини;
Ø Факторите, включени в системата следва да се намират в причинно-следствена връзка, т.е. изградената факторна система трябва да има познавателна ценност;
Ø Всички показатели на факторния модел трябва да бъдат количествено измерими, т.е. те трябва да имат единица мярка и да имат информационна осигуреност;
Ø Факторния модел трябва да осигурява възможност за измерване влиянието на отделните фактори. Това означава, че в него следва да се отчита съразмерността на изменение на резултативния показател.
В детерминирания анализ могат да се разграничат няколко типа най-често срещащи се факторни модели:
q Адитивни – използуват се в случаите, когато резултативният показател представлява алгебрична сума от няколко факторни показатели:
у = х1+х2+х3+....+хn
(у – резултативен показател);
q Мултипликативни – прилагат се, когато резултативният показател представлява произведение от няколко фактора:
у = х1.х2.х3...хn;
q Кратни – прилагат се, когато резултативният показател се получава чрез разделяне на един факторен показател на величината на друг:
у = х1/х2
q Смесени (комбинирани) – съчетание в различни комбинации на предходните модели:
; ; y = (a + b).c и т.н.
Моделирането на адитивните факторни системи се осъществява по пътя на последователното разчленяване на един или няколко от факторните показатели на неговите съставни елементи.
Например: åР = РД + ФР + Изв.Р - адитивен модел;
åФР = РЛ + РОИ + РВО + ДругиФР,
където: åР – сума на разходите; РЛ – разходи за лихви
РД–разходи за дейността; РОИ–разходи по операции с инвестиции
ФР–финансови разходи; РВО–разходи с валутни операции
Изв.Р – извънредни разходи
Тези модели отразяват процеса на детайлизация на изходната факторна система от адитивен вид и разширяването й за сметка на събираемите комплексни фактори. Степента на детайлизация и разширяване на модела зависи от целите на изследването, а така също от възможността за детайлизация в рамките на установените правила. По същия начин се осъществява моделирането на мултипликативната факторна система – чрез последователно разчленяване на факторната изходна система на съответните фактори – множители.
При кратните модели се използуват няколко способа за тяхното преобразуване: удължаване; формално разложение; разширение и съкращаване.
Първият метод (удължаване) предвижда удължаването на числителя на изходния модел чрез замяна на един или няколко фактора със сума от еднородни показатели.
Например: себестойността на единица продукция може да бъде представена в качеството й на функция от два фактора – сумата на основните производствени разходи и обема на произведената продукция. Изходният модел на тази факторна система има вида:
С = ОПР/ОПП , където
С – себестойност на единица продукция;
ОПР – основни производствени разходи;
ОПП – обем на произведената продукция.
Ако общата сума на разходите се замени с нейните отделни разходи по икономически елементи, то детерминираният факторен модел ще добие вида на адитивен модел с нов набор от фактори:
РМ – разходи за материали;
РВУ - разходи за външни услуги;
РА – разходи за амортизации;
РЗ – разходи за заплати;
РСО – разходи за социални осигуровки;
ДрР – други разходи;
ОПП – обем на произведената продукция.

Лекции, курсови работи и други помощни материали

вторник, 1 януари 2008 г.

Европейска интеграция - лецкии, част 2

Европейска интергация - лекции, част 1

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

Търсиш работа? Погледни в...

Архив на блога

Лекции, курсови работи и други помощни материали

вторник, 1 януари 2008 г.

Европейска интеграция - лецкии, част 2

Европейска интергация - лекции, част 1

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

Търсиш работа? Погледни в...

Архив на блога

вторник, 1 януари 2008 г.